№ 155
гр. Шумен , 18.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на
осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
Членове:Зара Ех. Иванова
Соня Анг. Стефанова
като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Въззивно частно гражданско
дело № 20213600500221 по описа за 2021 година
Производство по реда на 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 260998/21.04.2021г. (пощ. кл. от
19.04.2021г.) подадена от адв. Д.М. от САК, в качеството му на процесуален
представител на СЛ. ИВ. Т. от гр. В.п. срещу разпореждане № 260223/19.03.2021г. по
гр. д. № 31/2020 г. по описа на РС – В.п., с което на осн. чл. 262, ал. 2, т. 1 във вр. чл.
60, ал. 4 вр. чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от ГПК е върната, като просрочена, депозираната от
жалбоподателя въззивна жалба срещу решение № 260051/16.11.2020г. по същото дело.
Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че разпореждането
противоречи на процесуалните правила и ограничава правото на доверителя му.
Излага, че въззивната жалба е изпратена по електронен път и съгласно чл. 9 от
ЗЕДЕУУ се счита за подадена в момента, в който е постъпила в системата на съда,
която не е под неин контрол и било ирелевантно, кога съдът и поставя входящ номер.
Също така счита, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от
ГПК, тъй като в закона, термина бил „подаване на въззивна жалба“, а не „представяне
на въззивната жалба в съда, в рамките на работното му време“, именно поради което
били предвидени изключения, като подаване по поща или по ел. път – визирани в ал. 2.
С оглед изложеното, моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови
продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответната страна по частната жалба – „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД,
редовно уведомена е депозирала отговор, в който излага становище за неоснователност
на същата и моли съда да я остави без уважение, както и да и бъдат присъдени
направените по делото разноски. Сочи, че жалбата е подадена по електронен път в
1
23:57ч. на 14.12.2020г., след края на работното време на съда, респ. след изтичането на
преклузивния срок за обжалване и при липса на изключенията, визирани в чл. 61, ал. 2
от ГПК. В актуалната, към деня на подаване на жалбата редакция на чл. 62, ал. 2 от
ГПК било предвидено единствено подаване по поща, а новата редакция на чл. 62, ал. 2
от ГПК даваща възможност за подаване на документи и по електронен път – влизала в
сила на 30.06.2021г.
Съдът след като се запозна с изнесените доводи в жалбата и материалите по
делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради
следните съображения:
Производството по гр. д. № 31/2020г. по описа на РС – В.п. е приключило с
постановено решение № 260051/16.10.2020г., като съобщението за изготвеното
решение е било редовно връчено на жалбоподателя, чрез процесуалният му
представител адв. Д.М. от САК на 30.11.2020г.. По делото е постъпила въззивна жалба
срещу решението, изпратена от процесуалния представител на жалбоподателя – адв.
Д.М. на електронната поща на съда – получила вх. № 261267/15.12.2020г., 08:17ч.. С
оглед спазване разпоредбата на чл. 259, ал. 1 от ГПК, първоинстанционният съд е
разпоредил да се изготви справка за датата на която жалбата е постъпила в
информационната система. От изготвената справка, се е установило, че на
електронната поща на деловодството на РС – В.п. от името на адв. Д.М. са получени
две писма (електронни изявления) от две различни електронни пощи, съдържащи
въззивна жалба, като първото е постъпило в информационната система в 00:00 часа на
15.12.2020г., а второто 00:10 часа на 15.12.2020г., поради което и на осн. чл. 262, ал. 2,
т. 1 от ГПК съдът е разпоредил връщането на въззивната жалба. В мотивите за
връщането, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 изр. второ от ГПК –
според която, ако трябва да се извърши действие или да се представи нещо в съда,
срокът изтича в момента на приключването на работното време на съда, включително
и по електронен път.
Настоящата съдебна инстанция намира така постановеното разпореждане за
правилно и законосъобразно. От материалите по делото е видно, че на 30.11.2020г.
процесуалният представител на жалбоподателя – адв. Д.М. от САК, е получил препис
от решението за което надлежно се е подписал и от която дата тече и двуседмичният
срок за обжалване на същото или срокът изтича в 23:59ч. на 14.12.2020г..
Жалбоподателят, чрез процесуалният си представител, е подал въззивната си
жалба по електронен път, в електронната система на съда. В съответствие с чл. 2, ал. 1
2
от ЗЕДЕУУ изпращането на жалбата по електронен път се счита за електронно
изявление. Електронното изявление според чл. 9 от ЗЕДЕУУ се счита за изпратено с
постъпването му в посочената от адресата информационна система, която не е под
контрола на автора. Електронното изявление, в случая въззивната жалба на СЛ. ИВ. Т.,
чрез адв. Д.М. от САК подадена срещу решение № 260051/16.11.2020г. по гр. д. №
31/2020 г. по описа на РС – В.п. е постъпила в електронната система на съда, видно от
приложената справка, с две последователни писма и двете на 15.12.2020 г. първото в
00:00 часа и второто в 00:10 часа, като и двете са след изтичането на преклузивния
двуседмичен срок за обжалване.
Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за противното, поради което
настоящият въззивен състав, заключава, че така подадената по електронен път
въззивна жалба, постъпила в информационната система на съда в 00:00ч., респ. в
00:10ч. на 15.12.2020г. е просрочена, и следва да бъде върната, както правилно е
процедирал и първоинстанциония съд.
Поради изложеното, обжалваното разпореждане, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди, а жалбата срещу него да се остави без
уважение, като неоснователна.
Ответната страна по жалбата е направила и искане за присъждане на разноски в
настоящото производство, което с оглед изхода на спора, съда следва да уважи и в
полза на възиваемата страна на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, следва да се присъдят
направените от нея разноски за настоящото производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 240 лева с вкл. ДДС, по представеният договор за правна
защита и съдействие и фактура № 22602/28.05.2021г..
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260223/19.03.2021г. по гр. д. № 31/2020 г.
по описа на РС – В.п..
ОСЪЖДА СЛ. ИВ. Т. с ЕГН ********** от гр. В.п., ул. ... да заплати на
„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
В..... сумата в размер на 240 лева, представляваща направените за настоящото
производство разноски.
Определението може да се обжалва, с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен
срок от съобщаването му, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4