Р Е Ш Е Н И Е
№ 20, 03.01.2017 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 16.11.2016 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : Марияна Михайлова.
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11031 по описа за 2016
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – район „Лозенец”, ул. „Хенрик
Ибсен” № 15, ет. 7, представляван от *** А.Г., а също и от пълномощника му
старши юрк. Г.С.Г., твърди, че на 17.12.2008 г. третото лице „БНБ Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и И.К. Г. сключили Договор за паричен заем № *** за
сумата от 3256.80 лв., която следвало да бъде върната ведно с договорна лихва
на 40 месечни вноски до 30.04.2012 г. От 29.07.2011 г. ответницата
преустановила плащането на вноските по кредита, като на 08.07.2014 г. „БНБ
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД прехвърлило на ищеца вземанията си по договора за
кредит, за което ответницата е уведомена и по който тя дължи : сумата от
1044.80 лв. – главница; сумата от 226.17 лв. - възнаградителна лихва за периода
29.07.2011 г. – 30.04.2012 г. и сумата от 491.94 лв. – договорно обезщетение за
забава съгласно чл. 5 от общите условия за периода 30.07.2011 г. - 25.05.2016
г. За тези вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7351 по описа на Районен съд –
Пловдив, ІХ гр. с. за 2016 г., срещу която в срока чл. 414, ал. 2 ГПК е
депозирано възражение, поради което ищецът предявява настоящата искова молба и
моли съдът да признае за установено, че ответницата му дължи горните суми ведно
със законната лихва върху главницата от 03.06.2016 г. до окончателното й
изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ответницата И.И.Г. с ЕГН **********,***,
представлявана от пълномощника й адв. И.П., оспорва предявените искове, като
твърди, че цесията не й е съобщена, както и че вземанията на ищеца са погасени
по давност, поради което моли съда да ги отхвърли като неоснователни.
Претендира присъждане на разноски. Съдът
като обсъди твърденията и доводите на страните, а също и
Продължение на решение по гр. д. № 11031/16 г. на РСПд
– стр. 2/8
правопогасяващото
възражение на ответницата във връзка със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
Ответницата не оспорва, а и се установява от
приложенията към исковата молба, че на 17.12.2008 г. е сключила с третото лице
“БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД договор, наименуван : „Договор за
потребителски паричен кредит ***, по който
последното й е отпуснало заем в размер на 3000 лв., който Г. се е задължила да
върне в срок до 30.04.2012 г. на 40 месечни вноски, от които 39 в размери от по
115.55 лв. и една в размер на 115.47 лв., включващи плащания по главницата,
ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване
на заема и определена добавка, съставляваща печалба за кредитора, възлизащи на
1365.20 лв., а също и застрахователна премия по застраховка защита на
плащанията в размер на 256.80 лв. или общо сума в размер на 4621.92 лв. /чл. 3
и преамбюла на договора/. В чл. 5 от договора е уговорена дължимостта и на
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата върху
всяка забавена погасителна вноска.
По делото не са представени доказателства за
извършените погасителни плащания по договора от страна на кредитополучателя,
като според неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза към датата на проверката непогасени по договора
са : 1044.80 лв. – главница; 226.17 лв. – възнаградителна лихва и 491.94 лв. –
лихва за забава до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение в съда.
Констатира се от представените с исковата молба и
неоспорени заверени копия на : Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
08.07.2014 г.; Приемо-предавателен протокол от 24.07.2014 г. – Приложение № 1
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г. и Приложение
№ 1 към Приемо-предавателен протокол от 24.07.2014 г., че след изтичане на
срока на договора за кредит – на 08.07.2014 г., е сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, посредством който третото лице „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД е прехвърлило на ищеца вземанията си по Договор за потребителски
паричен кредит ***
С исковата молба са представени и заверени преписи на
: Пълномощно рег. № 11689/29.07.2014 г.,
с което третото лице „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД е упълномощило ищеца да
го представлява, като уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключения
на 08.07.2014 г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на
който са прехвърлени вземанията на продавача към конкретните длъжници,
произхождащи от договори за потребителски кредит, както и да извършва всички
необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на
длъжниците по вземанията, предмета на договора за цесия; писмо до И.Г. без дата, изходящо от ищеца, в качеството му на
пълномощник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, в което се съдържа
уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД,
Продължение на решение по гр. д. № 11031/16 г. на РСПд
– стр. 3/8
произтичащи
от сключения между последното и Г. Договор за потребителски паричен кредит ***, което писмо е връчено на длъжника ведно със
съобщението по чл. 131, ал. 1 ГПК, т. е. в хода на производството по делото.
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 7351 по описа
на Районен съд – Пловдив, ІХ гр. с. за 2016 г. на 08.06.2016 г. е издадена
Заповед № 4143 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът И.Г. да заплати на кредитора „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД : сумата от
1044.80 лв. – главница ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 03.06.2016 г., до окончателното й изплащане; сумата от 226.17
лв. – договорна, възнаградителна лихва за периода 29.07.2011 г. – 30.04.2012
г.; сумата от 491.94 лв. – договорно обезщетение за забава за периода
30.07.2011 г. – 25.05.2016 г., дължими по Договор за паричен заем сключен между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Г., вземанията по който са прехвърлени на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД посредством Договор за цесия от 08.07.2014 г., а
също и сумата от 335.26 лв. разноски по производството, от които - 35.26 лв.
държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение, срещу която в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което дружеството е предявило
настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта, която в
съответствие с чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се счете предявена от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
03.06.2016 г.
В обобщение на горното могат да се
направят и следните фактически и правни изводи :
Между третото лице „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД и
Г. е възникнало облигационно правоотношение, чийто източник е договор, имащ
характеристиките на договора за заем, чиято правна регламентация се съдържа в
чл. 240 и сл. ЗЗД, като предвид обстоятелството, че ответницата Г. е физическо
лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята
професионална компетентност, а третото лице е предоставило кредита в рамките на
своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството
съответно на потребител по смисъла на чл. 5, ал. 2 Закон за потребителския
кредит /ЗПК, отм./ и на кредитор по смисъла на чл. 5, ал. 3 ЗПК отм./, то при
решаване на настоящия правен спор са
приложими и правилата на Закон за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 53 от
30.06.2006 г., отм. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. считано от 12.05.2010 г., но
приложим към процесния договор по силата на § 5 ПЗР на сега действащия Закон за
потребителския кредит. По силата на договора в правната сфера на всяка от
страните по него са възникнали права и задължения, в това число и задължение за
ответницата да върне предоставения й заем при посочените в договора условия в
срок до 30.04.2012 г., който към датата на завеждане на исковата молба в съда е
изтекъл, поради което с изтичането му в унисон с чл. 84, ал. 1 ЗЗД следва да се
приеме, че всички вземания считано от 03.05.2012 г. са
Продължение на решение по гр. д. № 11031/16 г. на РСПд
– стр. 4/8
станали
изискуеми /тъй като последният ден от срока - 30.04.2012 г., е обявен за
почивен с Решение № 834 на МС от 17.11.2011 г. за разместване на почивни дни
през 2012 г. и 01.05.2012 г. е също неприсъствен ден, тъй като съгласно чл.
154, ал. 1 Кодекс на труда е официален празник, то в съответствие с чл. 72, ал.
2 ЗЗД следва да се приеме, че срокът по договора за кредит изтича в първия следващ
присъствен ден – 02.05.2012 г./
Доколкото в тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК на
ответницата бе да установи, че на предвидените в погасителния план дати е
плащала погасителните вноски по кредита, както и твърдението си, че последната
направена от нея погасителна вноска е с дата 09.02.2011 г., а до датата на
приключване на съдебното дирене не стори това, то в съответствие с признанието
направено в исковата молба, че считано от 29.07.2011 г. тя е преустановила
плащанията по договора, и с уговорката обективирана в чл. 5, изр. 1 от договора
настоящият състав приема за установено, че на посочената в погасителния план
падежна дата на 31-вата погасителна вноска – 29.07.2011 г., ответницата не е
извършила плащане, като поради неизпълнението на това задължение, считано от
30.07.2011 г. тя дължи и обезщетение за забава, имащо характер на договорна
неустойка, в размер на законната лихва.
По делото липсват данни в момент, предхождащ датата на
настъпване на падежа по договора за кредит третото лице „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД да е предприело действия за събиране на вземанията си по договора
за кредит, възползвайки се от уговорената в чл. 5, изр. 2 от същия предсрочна
изискуемост, като след настъпване на крайния срок по договора то е прехвърлило
същите на ищеца. Налице е спор относно обстоятелството дали цесията е произвела
действие спрямо ответницата с оглед на наведеното в отговора на исковата молба
твърдение, че представеното с исковата молба уведомление не е стигнало до нея.
Според установената задължителна съдебна практика няма
пречка уведомяването на длъжника за извършената цесия да се извърши в хода на
висящото съдебно производство /Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12 от 2009 г., ІІ т. о./, с оглед на което, предвид направената по-горе в
настоящото изложение фактическа констатация, че препис на приложеното към
исковата молба уведомление /лист 18 от делото/ е връчен на ответницата с
книжата по делото, т. е. в хода на производството, както и предвид липсата на
забрана в закона уведомяването за цедирането на вземането да бъде извършено от
цесионера въз основа на дадено му пълномощие за това от цедента, то настоящият
състав в разрез с твърденията на процесуалния представител на ответницата
приема, че с връчването на книжата по настоящото дело последната е уведомена за
извършената цесия, а от тук и че цесията е породила действие спрямо нея.
Следователно ищецът се легитимира като кредитор на ответницата по Договор за
потребителски паричен кредит ***
Налице е спор относно дължимостта на
претендираните вземания и с оглед на направеното в отговора на исковата молба
правопогасяващо възражение.
Продължение на решение по гр. д. № 11031/16 г. на РСПд
– стр. 5/8
Не намира опора в закона твърдението на ответницата,
че за всяка отделна месечна вноска по договора за кредит тече отделна
погасителна давност. По въпроса налице ли е периодично плащане при договор за
заем, с който е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски е
формирана задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, като в решение №
261/12.07.2011 г. постановено по гр. д. № 795/10 г. ВКС на РБ е приел, че при
договора за заем е налице неделимо плащане и в случай, че е уговорено връщането
на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не
превръща тези вноски в периодични плащания. Следователно по отношение на
вземането за главницата е приложим общият 5-годишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, който съобразно чл. 114, ал. 1 ЗЗД е започнал да тече от деня, в който
вземането за главница е станало изискуемо – 03.05.2012 г., и който към датата
на завеждане на исковата молба в съда – 03.06.2016 г., не е изтекъл.
Вземанията за възнаградителна лихва,
както и за неустойка, обаче, съгласно чл. 111, б. „в” и б. „в” ЗЗД се погасяват
с 3-годишна давност. Тъй като исковата молба е подадена в съда на 03.06.2016
г., то вземанията на кредитора за възнаградителна лихва в размер на 226.17 лв.
и за договорна неустойка по чл. 5, изр. 1 за периода 30.07.2011 г. – 02.06.2013
г., са погасени по давност, поради което установителните искове за същите като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
До датата на приключване на
съдебното дирене ответницата не ангажира доказателствени средства относно
установяване на факта на плащане на невърнатия остатък от предоставения заем в
размер на 1044.80 лв., а също и на неустойката за забавеното му плащане за
периода 03.06.2013 г. – 25.05.2016 г., възлизаща на 316.40 лв. и определена
посредством електронен изчислителен модул за законната лихва от интернет
страницата : www.calculator.bg :
Общо дължими лихви: 316.40 лева
|
|
||||
|
от дата |
до дата |
брой дни |
годишен ЛП |
лихва |
|
03.06.2013 |
30.06.2013 |
28 |
10.03 % |
8.15 |
|
01.07.2013 |
31.12.2013 |
184 |
10.02 % |
53.51 |
|
|
|
|
|
Продължение на решение по гр. д. № 11031/16 г. на
РСПд – стр. 6/8 |
|
01.01.2014 |
30.06.2014 |
181 |
10.02 % |
52.64 |
|
01.07.2014 |
31.12.2014 |
184 |
10.03 % |
53.56 |
|
01.01.2015 |
30.06.2015 |
181 |
10.01 % |
52.58 |
|
01.07.2015 |
25.05.2016 |
330 |
10.02 % |
95.96 |
|
общо лихви: 316.40 лева |
||||
|
*годишен лихвен процент: ОЛП + 10 % лихвен процент за един ден: ГЛП / 360 |
||||