Присъда по дело №295/2019 на Окръжен съд - Разград

ПРИСЪДА №

Гр. Разград  20.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградски окръжен съд  на двадесети август две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛАЗАР МИЧЕВ                                                                

                                                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Д.С.

                                                                                                                   Д.П.

                                                                                                                                                                                                                                        

                                                            

Секретар: Н. Р.

Прокурор: Ива Рангелова

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

нох дело № 295 по описа за 2019 г.

и след преценка на доказателствата по делото

 

ПРИСЪДИ:

 

        ПРИЗНАВА  подсъдимия  Н.И.А., роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН **********, за ВИНОВЕН  в това, че: На 05.08.2019 г. в гр. Исперих, обл. Разград, по ул. “Н.Й.Вапцаров“, пред входа на бензиностанция “Левчо ойл“ е предложил и е направил опит да даде подкуп –пари в размер на 200.00 лв. на длъжностно лице, полицейски орган – младши автоконтрольор II - ра степен в група “ Охранителна полиция“ Н.И.Б.– служител в Районно управление гр. Исперих при ОД на МВР-Разград, за да не извърши действие по служба - да не му състави АУАН, серия GА, № 52892, за установено административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от Закона за движение по пътищата,  като изпълнителното деяние е довършено, но от същото не са настъпили предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.304а, предл. 1 и 3, вр. с чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК и във  вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл.58а, ал. 4 от НК го ОСЪЖДА на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалява размера на това наказание с 1/3 до размера на осем месеца лишаване от свобода и на ГЛОБА в размер на петстотин лева/ петстотин лева/, като признава подсъдимия Н.И.А., с установена по делото самоличност, за НЕВИНОВЕН и на основание чл. 304 от НПК, го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение да е извършил довършено престъпление по чл. 304а, предл. 3, вр. с чл. 304, ал. 1 от НК.

       На основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

       На основание чл.307а от НК  ОТНЕМА в полза на държавата предметът на престъплението - пари в размер на 200,00 лв., / десет банкноти с номинал  от 20 лв. със серийни номера, както следва: БФ5459116; БХ6259780;БС 5251510§БЧ 8385561; БН 1707935; БУ 7263807; БЮ 8478679§ БЗ 6707559; БП 3167037 и БЮ 1048867.

       Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Варненски апелативен съд.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.                     2      

 

 

МОТИВИ към Присъда №    /20.08.2019г., постановена по нох дело № 295 / 2019 г. по описа на ОС-Разград, съдия-докладчик Лазар Мичев

 

         Производството е по реда на глава двадесет и седма от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.

         Обвинението срещу подсъдимия Н.И.А. *** е за това, че:  На 05.08.2019год. в гр.Исперих, обл. Разград на ул. „Н. Й. Вапцаров“ , пред входа на бензиностанция „Левчо Ойл“ е предложил и дал подкуп, представляващ парична облага - сума на стойност 200.00 лева / двеста лева/ на длъжностно лице, полицейски орган - младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ Н.И.Б.- служител в Районно управление гр. Исперих при ОДМВР - гр. Разград, за да не извърши действие по служба - да не състави АУАН серия ОА, № 52892 за установено административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от Закона за движение по пътищата - престъпление по чл. 304 „а", предл. 1 и 3 във връзка с чл. 304, ал. 1 от НК.

         В хода на съдебното производство подсъдимия Н.И.А. заявява, че се признава за виновен по обвинението срещу него и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

         На основание чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните на ДП доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

         В хода на съдебното следствие, на основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК не се извърши разпит на подсъдимия и на свидетелите.

         В обвинителната си реч представителя на прокуратурата предлага на съда, след като признае подсъдимия за виновен по възведеното му обвинение, да наложи наказание лишаване от свобода размер към минимално предвидения от закона размер, което да намали с 1/3, при условията на ч 58а, ал. 1 от НК, както и наказание глоба, като изпълнението на първото наказание бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, а предметът на престъплението-десет банкноти с номинал от по 20 лв., да бъдат отнети в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б. “б“ от НК.

         Защитата на подсъдимия, без да прави анализ на фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и призната от подсъдимия, пледира за налагане на наказание пробация при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК, като по-благоприятно за подсъдимия. В тази връзка изтъква като многобройни смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, направеното самопризнание още в хода на досъдебното производство, оказаното съдействие при разкриване на обективната истина, проявената самокритичност и изразеното разкаяние. При условията на алтернативност, защитата пледира за налагане на наказание лишаване от свобода към минимума, при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, като изпълнението на наказанието бъде отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.По отношение на кумулативно предвиденото наказание глоба, защитата предлага, размера на същото да бъде съобразен с декларирания доход на подсъдимия и обстоятелството, че той издържа семейството си.По отношение на иззетите десет банкноти с номинал от по 20 лв., счита, че следва да бъдат иззети в полза на държавата.

         В последната си дума подсъдимия А. заявява, че е виновен и съжалява за това което е направил.  

         Разградският окръжен съд, след преценка на доказателствата по ДП, прие за установено от фактическа страна, следното:  

         Подсъдимият Н.И.А. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН **********.

        Свидетелят Н.И.Б.е назначен в системата на МВР на 05.09.2017 г. със Заповед № 330з-1744/04.09,2017 г. на длъжност - стажант. Последната заемана от него длъжност е младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Исперих при ОД на МВР - Разград, назначен със заповед № ЗЗОз-1064/25.04,2018 г. считано от 25.04.2018 г.

        Свидетелят С.С.М.е назначен в системата на МВР на 20.12.2004 г. със Заповед №490/14.12.2004 г. на длъжност - жандармерист в ЖЧ - гр. Разград. Последната заемана от него длъжност е младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Исперих при ОД на МВР - Разград, назначен със заповед № 330з-3340/07.12.2018 г., считано от 12.12.2018 г.

В качеството си на полицейски служители двамата свидетели имали типова длъжностна характеристика, според която в кръга на служебните им задължения било стриктно да следят за законосъобразното прилагане на административно - наказателните мерки, да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по пътищата, както и да изготвят документи свързани с административно наказателната дейност.

В изпълнение на Заповед № ЗЗОз-1989/30.07.2019 г. на директора на ОД на МВР - Разград и план рег. № 275р-9937/31.07.2019 г., за времето от 20:00 ч. на 05.08.2019 г. до 08:00 ч. на 06.08.2019 г., свидетелите С. М. и Н. Б. били дежурни по график и осъществявали контрол на леките автомобили във връзка с разпространението и ликвидирането на болестта „Африканска чума по свинете“ на територията на Община Исперих.

         На 05.08.2019 г., около 23:30 ч. в гр. Исперих на ул. “Н. Й. Вапцаров“ до бензиностанция “Левчо Ойл“, свидетелят Б. спрял за проверка товарен автомобил “МАН“, модел 18.264“ с рег. № РР 0926 АН, управляван от подсъдимия Н.И.А..

        При извършената проверка на документите полицейските служители установили, че товарният автомобил и ремаркето, прикачено към него са без задължителен годишен преглед за проверка на техническата изправност. Свидетелят Б. поискал от водача СУМПС, както и документите на автомобила.Подсъдимият А. заявил, че ги е забравил в другата си кола. Тогава свидетелят Б. го помолил да слезе от камиона и да го придружи до служебния автомобил, за извършване на проверка в АИС „БДС“.

        След проверка в системата, полицейският служител установил, че подсъдимият А. е собственик на управлявания от него товарен автомобил, но не притежава необходимата категория, даваща му право да управлява тежкотоварен автомобил. Полицейският служител уведомил подсъдимия А., че ще изземат регистрационните табели на автомобила и регистрацията му ще бъде прекратена. Освен това му било разяснено, че ще му бъдат съставени два акта за установяване на административни нарушения - по чл. 150а, ал. 1 и по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

         След като чул това подсъдимият. А. казал на полицейския служител, че е приготвил 200 лева, които ще му даде, за да не състави АУАН. Свидетелят Б. обяснил на водача, че това което иска да извърши е престъпление и го помолил да не му пречи да изпълнява служебните си задължения.

         Свидетелят М. се заел със съставянето на акта, а подсъдимият А., след като разбрал, че действително ще бъде санкциониран, се обърнал към свидетеля Б. като продължил да го моли да не изготвя акт и повтарял: “Ще те почерпя! Няма ли как да уредим нещата?“. Полицейският служител му отговорил, че ще изпълни задълженията си по служба и ще му състави АУАН.

          Тогава подсъдимият А. изкарал прегъната на две полица „Гражданска отговорност“, която му била поискана от полицейския служител, поставил в нея 10 банкноти с номинал от по 20.00 лева и оставил полицата на предния капак на служебния автомобил. Листите на полицата се разгънали и полицейските служители видели, че между тях имало няколко банкноти с номинал от по 20.00 лева. Действията на подсъдимия А. били възприети и от другия полицейски служител - свидетеля М., който се намирал в непосредствена близост. На водача било обяснено, че е извършил престъпление и ще бъде задържан. Поставени му били белезници.

          За случилото се полицейските служители сигнализирали дежурния в РУ - гр. Исперих и дежурния разследващ полицай, като на място била изпратена дежурната оперативна група, която извършила оглед на местопроизшествието. В хода на това процесуално-следствено действие била иззета сумата от 200 лв. в следните банкноти - 10 бр. банкноти с номинал от по 20 лв. и серийни номера: БФ 5459116; БХ 6259780; БС 5251510; БЧ 8385561; БН 1707935; БУ 7263807; БЮ 8478679; БЗ 6707559; БП 3167037; БЮ 1048867.

           С протокола за оглед на местопроизшествието от 05.08.2019 г. - първото действие по разследването, било образувано и бързото производство.

          На подсъдимия. Н.А. бил съставен АУАН от 23.07.2019 г. серия „ОА“ бланков № 52892 от 05.08.19 г. за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, за това че управлявал собствения си товарен автомобил, като не притежава категория, към която спада управляваното МПС и не е представил същото МПС за извършване на задължителен годишен технически преглед. Актът бил предявен на подсъдимия А. и подписан от него без възражения.

          Очертаната фактическа обстановка, изложена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прие за установена въз основа на направеното самопризнание на подсъдимия А. и на доказателствата, събрани в досъдебното производство по установения в НПК ред и начин, представляващи годни доказателствени средства, които го подкрепят: показанията на свидетелите Н. Б. и С. М. справка от ОД МВР - Разград за заемани длъжности, типова длъжностна характеристика, план - разстановка и график, Акт за установяване на административно нарушение от 05.08.2019 г. серия “ОА“ бланков № 52892, справка за съдимост на подсъдимия Н.А., веществени доказателства-банкноти от по 20 лева на обща стойност 200 лв.  със серийни номера; БФ 5459116; БХ 6259780; БС 5251510; БЧ 8385561; БН 1707935; БУ 7263807; БЮ 8478679; БЗ 6707559; БП 3167037; БЮ 1048867, поставени в джоб. Самопризнанието на подсъдимия Н.А. е в пълно съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства.

         С показанията на свидетелите-полицейските  служители Б. и М. – се изясняват обстоятелствата относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него. Показанията им са еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради това, съдът ги кредитира изцяло като достоверни и обективни при изграждане на становището си както относно авторството на инкриминираното деяние.

         Длъжностното качество на актосъстовителя – свидетелят Б. се установява от приложените по делото: Справка,  типова длъжностна характеристика и заповеди. От представената по делото ежедневна ведомост се установява, че на посочената дата и време на двамата е възложено изпълнение на вменените им служебни задължения.

         Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя и от приложения по ДП Акт за установяване на административно нарушение бл. № 52892 от 05.08.19 г., както и приложените като веществено доказателство 10 бр. банкноти  с номинал от по 20 лв. със серийни номера; БФ 5459116; БХ 6259780; БС 5251510; БЧ 8385561; БН 1707935; БУ 7263807; БЮ 8478679; БЗ 6707559; БП 3167037; БЮ 1048867.

         От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че  полицейският служител Б. е длъжностно лице, което има правомощия да съставен актове за нарушения по ЗДвП и ППЗДвП за нарушения на същите нормативни актове.

         От представената Справка за нарушител се установява, че подсъдимия А. е правоспособен водач с придобити категории: В М АМ Ф1, с 27 налични контролни точки, на който са съставяни много на брой АУАН и са издавани много наказателни постановления и фишове.

         След анализ на всички събрани на ДП доказателства,  поотделно и в съвкупност, съда прие от правна страна, че подсъдимия Н.И.А. е предложил и е направил опит да даде подкуп на св. Никола Б., за да не извърши действие по служба - да не му състави акт за установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата, при който опит не са настъпили исканите от дееца общественоопасни последици по независещи от волята му причини, като то този начин с действията си той осъществил състава на престъплението  по чл. 304а, предл. 1 и 3 вр. с чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.  

  Изпълнителното деяние “даване“ на подкуп /имотна облага/ е осъществено от подсъдимия А. чрез извършени от него конкретни активни действия, адресирани към свидетелят Никола Б., изразяващи се в предлагане на паричната сума на негово разположение и предоставянето й във фактическата власт на това длъжностно лице. Действията на подсъдимия А., изразяващи се поставяне на банкнотите в прегънатите листи на полицата за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, която полица, заедно с намиращите се в нея 10 бр. банкноти от по 20 лв. поставил на предния капак на служебния автомобил и думите му, след като свидетеля Б. видял парите: “Момче почерпи се и да уредим нещата!“, ведно с изречените от него думи спрямо св. Б. преди това, че е приготвил и ще му даде 200 лв. за да не му състави АУАН, както и думите на подсъдимия, изречени след като бил предупреден, че това което иска да извърши е престъпление: “ ще ти дам 200 лв., забрави за мен и аз ще те забравя“, са били насочени към очаквано съгласие от страна на свидетелят Б. да вземе  предложените му и дадени пари и така фактически да придобие от него паричната сума от 200 лева. Така подсъдимият А. предприел всички действия по фактическото разпореждане с паричната сума, в желанието си да мотивира другата страна /длъжностното лице/ към определено бездействие, т.е. той преустановил своята фактическа власт върху процесните банкноти, като ги поставил във фактическата власт на полицейския служител Никола Б.. С тези си действия подсъдимият А. не само започнал изпълнението на престъплението "даване на подкуп", но и довършил изпълнителното му деяние – сторил е всичко необходимо и зависещо от него, за да постъпи предмета на подкупа във фактическата власт на получаващия. Исканите от подсъдимия и предвидени в закона общественоопасни последици – установяването на фактическа власт от страна на полицейския орган по отношение на процесната парична сума и следващата се благоприятна промяна в имуществото му, не са настъпили поради независещи от подсъдимия причини – липсата на воля у  полицейския служител. При това положение от обективна страна безспорно са налице признаците на състава на твърдяното престъпление в стадия на довършен опит. В случая активният подкуп не е успял /престъплението е останало недовършено/, като междувременно не е осъществено и престъплението пасивен подкуп, тъй като действията на подсъдимия А., не са срещнали ответни такива действия от страна на полицейският служител Никола Б..

По тези съображения съдът призна подсъдимия Н.И.А. за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение да е извършил довършено престъпление по чл. 304а пр.3, във вр. с чл. 304, ал.1 от НК.

 Съдът призна подсъдимия Н.И.А. за виновен и по повдигнатото му обвинение да е извършил инкриминираното му престъпление, чрез осъществяване и на другата предвидена от закона формата на изпълнителното деяние на това престъпление – “предлагане“ на подкуп, с цел полицейският орган да не извърши вменената му дейност. От обективна страна, преди даването на сумата от 200 в., подсъдимия А. словесно заявил на св. Б., че е приготвил тази сума, с предложението да я даде, за да не му бъде съставен АУАН, с което е осъществена тази форма на изпълнителното деяние.

От субективна страна подсъдимият Н.А. е извършил посоченото престъпление при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние – предлагане и опит за даване на подкуп на полицейски орган, за да не извърши действие по служба. Подсъдимият е предвиждал и общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият А. е съзнавал, че управлява моторното превозно средство без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и без последното да е преминало ГТП, съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Подсъдимият е имал представи в съзнанието си, че свидетелят Никола Б. е полицейски служител; че с предлагането и с предоставянето във фактическата власт на този  орган на процесните банкноти, цели да постигне съгласие относно съдържанието на исканото от него бездействие по служба от страна на същия, като последното се изразява в това да не му бъде съставен АУАН, а в последствие и в преустановяване на предприетото действие по съставяне на АУАН спрямо подсъдимия. При това положение съдът прие за безспорно установено по делото, че подсъдимия е съзнавал всички гореизброени обстоятелства, представляващи от обективна страна елементи от състава на престъплението.

           Относно индивидуализация наказанието на подсъдимия Н.И.А.:

           При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия А. съдът, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на  Наказателния кодекс, прие, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. Не е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство, нито са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК.

         Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие, че подсъдимия е неосъждан и се разкайва за стореното. Същият е с добри характеристични данни и работи. Признанието е условие за провеждане на процедурата по глава двадесет и седма от НПК. Вярно е, че същият е направил самопризнание още на досъдебното производство, на то практически не е спомогнало съществено за разкриване на обективната истина, тъй като съставомерните обстоятелства са установени чрез съответните справки. Не особено високата стойност на подкупа не може да бъде отчетена като смекчаващо вината обстоятелство, още по-малко като изключително такова.

         Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, тъй като с престъплението „подкуп” се засягат и увреждат тежко обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществен апарат и на държавните  органи, както и с точното, еднакво и безкористно осъществяване на властническите функции и на правата и задълженията, произтичащи от компетентността на съответните длъжностни лица. Осъществените две форми на изпълнително деяние. Данните за системно нарушаване на правилата за движение по пътищата.

         За осъщественото от подсъдимия А. деяние по чл. 304а, предл.1 и 3, вр. с чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК, законодателят е предвидил две кумулативни наказания -  лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.  

         При съвкупна преценка на имащите отношение към индивидуализиране  на наказанието обстоятелства, съдът прие за справедливо наказание лишаване от свобода от една години, което след приложение на разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът редуцира до осем месеца лишаване от свобода.  Съдът, след като отчете, че наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, прие, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето на осъдения, не е нужно ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване  от свобода, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от  три години.

         Като съобрази разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от НК, съобразно която размера на наказанието глоба се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца и размера не може да бъде по-малък от 100 лв., съдът наложи и кумулативното наказание глоба в размер на  500.00 лв. 

             На основание чл.307а от НК съдът отне в полза на държавата предметът на престъплението – пари в размер на 200.00 лв. – десет банкноти  с номинал от по 20 лв. със серийни номера, както следва: БФ 5459116; БХ 6259780; БС 5251510; БЧ 8385561; БН 1707935; БУ 7263807; БЮ 8478679; БЗ 6707559; БП 3167037 и БЮ 1048867 .

         В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                                  Съдия-докладчик:

 

НР

ПРИСЪДА №

Гр. Разград  20.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградски окръжен съд  на двадесети август две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛАЗАР МИЧЕВ                                                                

                                                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Д.С.

                                                                                                                   Д.П.

                                                                                                                                                                                                                                        

                                                            

Секретар: Н. Р.

Прокурор: Ива Рангелова

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

нох дело № 295 по описа за 2019 г.

и след преценка на доказателствата по делото

 

ПРИСЪДИ:

 

        ПРИЗНАВА  подсъдимия  Н.И.А., роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН **********, за ВИНОВЕН  в това, че: На 05.08.2019 г. в гр. Исперих, обл. Разград, по ул. “Н.Й.Вапцаров“, пред входа на бензиностанция “Левчо ойл“ е предложил и е направил опит да даде подкуп –пари в размер на 200.00 лв. на длъжностно лице, полицейски орган – младши автоконтрольор II - ра степен в група “ Охранителна полиция“ Н.И.Б.– служител в Районно управление гр. Исперих при ОД на МВР-Разград, за да не извърши действие по служба - да не му състави АУАН, серия GА, № 52892, за установено административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от Закона за движение по пътищата,  като изпълнителното деяние е довършено, но от същото не са настъпили предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.304а, предл. 1 и 3, вр. с чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК и във  вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл.58а, ал. 4 от НК го ОСЪЖДА на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалява размера на това наказание с 1/3 до размера на осем месеца лишаване от свобода и на ГЛОБА в размер на петстотин лева/ петстотин лева/, като признава подсъдимия Н.И.А., с установена по делото самоличност, за НЕВИНОВЕН и на основание чл. 304 от НПК, го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение да е извършил довършено престъпление по чл. 304а, предл. 3, вр. с чл. 304, ал. 1 от НК.

       На основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

       На основание чл.307а от НК  ОТНЕМА в полза на държавата предметът на престъплението - пари в размер на 200,00 лв., / десет банкноти с номинал  от 20 лв. със серийни номера, както следва: БФ5459116; БХ6259780;БС 5251510§БЧ 8385561; БН 1707935; БУ 7263807; БЮ 8478679§ БЗ 6707559; БП 3167037 и БЮ 1048867.

          Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Варненски апелативен съд.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.                     2      

 

 

МОТИВИ към Присъда №    /20.08.2019г., постановена по нох дело № 295 / 2019 г. по описа на ОС-Разград, съдия-докладчик Лазар Мичев

 

         Производството е по реда на глава двадесет и седма от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.

         Обвинението срещу подсъдимия Н.И.А. *** е за това, че:  На 05.08.2019год. в гр.Исперих, обл. Разград на ул. „Н. Й. Вапцаров“ , пред входа на бензиностанция „Левчо Ойл“ е предложил и дал подкуп, представляващ парична облага - сума на стойност 200.00 лева / двеста лева/ на длъжностно лице, полицейски орган - младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ Н.И.Б.- служител в Районно управление гр. Исперих при ОДМВР - гр. Разград, за да не извърши действие по служба - да не състави АУАН серия ОА, № 52892 за установено административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от Закона за движение по пътищата - престъпление по чл. 304 „а", предл. 1 и 3 във връзка с чл. 304, ал. 1 от НК.

         В хода на съдебното производство подсъдимия Н.И.А. заявява, че се признава за виновен по обвинението срещу него и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

         На основание чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните на ДП доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

         В хода на съдебното следствие, на основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК не се извърши разпит на подсъдимия и на свидетелите.

         В обвинителната си реч представителя на прокуратурата предлага на съда, след като признае подсъдимия за виновен по възведеното му обвинение, да наложи наказание лишаване от свобода размер към минимално предвидения от закона размер, което да намали с 1/3, при условията на ч 58а, ал. 1 от НК, както и наказание глоба, като изпълнението на първото наказание бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, а предметът на престъплението-десет банкноти с номинал от по 20 лв., да бъдат отнети в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б. “б“ от НК.

         Защитата на подсъдимия, без да прави анализ на фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и призната от подсъдимия, пледира за налагане на наказание пробация при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК, като по-благоприятно за подсъдимия. В тази връзка изтъква като многобройни смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, направеното самопризнание още в хода на досъдебното производство, оказаното съдействие при разкриване на обективната истина, проявената самокритичност и изразеното разкаяние. При условията на алтернативност, защитата пледира за налагане на наказание лишаване от свобода към минимума, при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, като изпълнението на наказанието бъде отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.По отношение на кумулативно предвиденото наказание глоба, защитата предлага, размера на същото да бъде съобразен с декларирания доход на подсъдимия и обстоятелството, че той издържа семейството си.По отношение на иззетите десет банкноти с номинал от по 20 лв., счита, че следва да бъдат иззети в полза на държавата.

         В последната си дума подсъдимия А. заявява, че е виновен и съжалява за това което е направил.  

         Разградският окръжен съд, след преценка на доказателствата по ДП, прие за установено от фактическа страна, следното:  

         Подсъдимият Н.И.А. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН **********.

        Свидетелят Н.И.Б.е назначен в системата на МВР на 05.09.2017 г. със Заповед № 330з-1744/04.09,2017 г. на длъжност - стажант. Последната заемана от него длъжност е младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Исперих при ОД на МВР - Разград, назначен със заповед № ЗЗОз-1064/25.04,2018 г. считано от 25.04.2018 г.

        Свидетелят С.С.М.е назначен в системата на МВР на 20.12.2004 г. със Заповед №490/14.12.2004 г. на длъжност - жандармерист в ЖЧ - гр. Разград. Последната заемана от него длъжност е младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Исперих при ОД на МВР - Разград, назначен със заповед № 330з-3340/07.12.2018 г., считано от 12.12.2018 г.

В качеството си на полицейски служители двамата свидетели имали типова длъжностна характеристика, според която в кръга на служебните им задължения било стриктно да следят за законосъобразното прилагане на административно - наказателните мерки, да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по пътищата, както и да изготвят документи свързани с административно наказателната дейност.

В изпълнение на Заповед № ЗЗОз-1989/30.07.2019 г. на директора на ОД на МВР - Разград и план рег. № 275р-9937/31.07.2019 г., за времето от 20:00 ч. на 05.08.2019 г. до 08:00 ч. на 06.08.2019 г., свидетелите Станимир Москов и Никола Б. били дежурни по график и осъществявали контрол на леките автомобили във връзка с разпространението и ликвидирането на болестта „Африканска чума по свинете“ на територията на Община Исперих.

         На 05.08.2019 г., около 23:30 ч. в гр. Исперих на ул. “Н. Й. Вапцаров“ до бензиностанция “Левчо Ойл“, свидетелят Б. спрял за проверка товарен автомобил “МАН“, модел 18.264“ с рег. № РР 0926 АН, управляван от подсъдимия Н.И.А..

        При извършената проверка на документите полицейските служители установили, че товарният автомобил и ремаркето, прикачено към него са без задължителен годишен преглед за проверка на техническата изправност. Свидетелят Б. поискал от водача СУМПС, както и документите на автомобила.Подсъдимият А. заявил, че ги е забравил в другата си кола. Тогава свидетелят Б. го помолил да слезе от камиона и да го придружи до служебния автомобил, за извършване на проверка в АИС „БДС“.

        След проверка в системата, полицейският служител установил, че подсъдимият А. е собственик на управлявания от него товарен автомобил, но не притежава необходимата категория, даваща му право да управлява тежкотоварен автомобил. Полицейският служител уведомил подсъдимия А., че ще изземат регистрационните табели на автомобила и регистрацията му ще бъде прекратена. Освен това му било разяснено, че ще му бъдат съставени два акта за установяване на административни нарушения - по чл. 150а, ал. 1 и по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

         След като чул това подсъдимият. А. казал на полицейския служител, че е приготвил 200 лева, които ще му даде, за да не състави АУАН. Свидетелят Б. обяснил на водача, че това което иска да извърши е престъпление и го помолил да не му пречи да изпълнява служебните си задължения.

         Свидетелят М. се заел със съставянето на акта, а подсъдимият А., след като разбрал, че действително ще бъде санкциониран, се обърнал към свидетеля Б. като продължил да го моли да не изготвя акт и повтарял: “Ще те почерпя! Няма ли как да уредим нещата?“. Полицейският служител му отговорил, че ще изпълни задълженията си по служба и ще му състави АУАН.

          Тогава подсъдимият А. изкарал прегъната на две полица „Гражданска отговорност“, която му била поискана от полицейския служител, поставил в нея 10 банкноти с номинал от по 20.00 лева и оставил полицата на предния капак на служебния автомобил. Листите на полицата се разгънали и полицейските служители видели, че между тях имало няколко банкноти с номинал от по 20.00 лева. Действията на подсъдимия А. били възприети и от другия полицейски служител - свидетеля М., който се намирал в непосредствена близост. На водача било обяснено, че е извършил престъпление и ще бъде задържан. Поставени му били белезници.

          За случилото се полицейските служители сигнализирали дежурния в РУ - гр. Исперих и дежурния разследващ полицай, като на място била изпратена дежурната оперативна група, която извършила оглед на местопроизшествието. В хода на това процесуално-следствено действие била иззета сумата от 200 лв. в следните банкноти - 10 бр. банкноти с номинал от по 20 лв. и серийни номера: БФ 5459116; БХ 6259780; БС 5251510; БЧ 8385561; БН 1707935; БУ 7263807; БЮ 8478679; БЗ 6707559; БП 3167037; БЮ 1048867.

           С протокола за оглед на местопроизшествието от 05.08.2019 г. - първото действие по разследването, било образувано и бързото производство.

          На подсъдимия. Н.А. бил съставен АУАН от 23.07.2019 г. серия „ОА“ бланков № 52892 от 05.08.19 г. за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, за това че управлявал собствения си товарен автомобил, като не притежава категория, към която спада управляваното МПС и не е представил същото МПС за извършване на задължителен годишен технически преглед. Актът бил предявен на подсъдимия А. и подписан от него без възражения.

          Очертаната фактическа обстановка, изложена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прие за установена въз основа на направеното самопризнание на подсъдимия А. и на доказателствата, събрани в досъдебното производство по установения в НПК ред и начин, представляващи годни доказателствени средства, които го подкрепят: показанията на свидетелите Н. Б. и С. М. справка от ОД МВР - Разград за заемани длъжности, типова длъжностна характеристика, план - разстановка и график, Акт за установяване на административно нарушение от 05.08.2019 г. серия “ОА“ бланков № 52892, справка за съдимост на подсъдимия Н.А., веществени доказателства-банкноти от по 20 лева на обща стойност 200 лв.  със серийни номера; БФ 5459116; БХ 6259780; БС 5251510; БЧ 8385561; БН 1707935; БУ 7263807; БЮ 8478679; БЗ 6707559; БП 3167037; БЮ 1048867, поставени в джоб. Самопризнанието на подсъдимия Н.А. е в пълно съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства.

         С показанията на свидетелите-полицейските  служители Б. и М. – се изясняват обстоятелствата относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него. Показанията им са еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради това, съдът ги кредитира изцяло като достоверни и обективни при изграждане на становището си както относно авторството на инкриминираното деяние.

         Длъжностното качество на актосъстовителя – свидетелят Б. се установява от приложените по делото: Справка,  типова длъжностна характеристика и заповеди. От представената по делото ежедневна ведомост се установява, че на посочената дата и време на двамата е възложено изпълнение на вменените им служебни задължения.

         Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя и от приложения по ДП Акт за установяване на административно нарушение бл. № 52892 от 05.08.19 г., както и приложените като веществено доказателство 10 бр. банкноти  с номинал от по 20 лв. със серийни номера; БФ 5459116; БХ 6259780; БС 5251510; БЧ 8385561; БН 1707935; БУ 7263807; БЮ 8478679; БЗ 6707559; БП 3167037; БЮ 1048867.

         От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че  полицейският служител Б. е длъжностно лице, което има правомощия да съставен актове за нарушения по ЗДвП и ППЗДвП за нарушения на същите нормативни актове.

         От представената Справка за нарушител се установява, че подсъдимия А. е правоспособен водач с придобити категории: В М АМ Ф1, с 27 налични контролни точки, на който са съставяни много на брой АУАН и са издавани много наказателни постановления и фишове.

         След анализ на всички събрани на ДП доказателства,  поотделно и в съвкупност, съда прие от правна страна, че подсъдимия Н.И.А. е предложил и е направил опит да даде подкуп на св. Никола Б., за да не извърши действие по служба - да не му състави акт за установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата, при който опит не са настъпили исканите от дееца общественоопасни последици по независещи от волята му причини, като то този начин с действията си той осъществил състава на престъплението  по чл. 304а, предл. 1 и 3 вр. с чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.  

  Изпълнителното деяние “даване“ на подкуп /имотна облага/ е осъществено от подсъдимия А. чрез извършени от него конкретни активни действия, адресирани към свидетелят Никола Б., изразяващи се в предлагане на паричната сума на негово разположение и предоставянето й във фактическата власт на това длъжностно лице. Действията на подсъдимия А., изразяващи се поставяне на банкнотите в прегънатите листи на полицата за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, която полица, заедно с намиращите се в нея 10 бр. банкноти от по 20 лв. поставил на предния капак на служебния автомобил и думите му, след като свидетеля Б. видял парите: “Момче почерпи се и да уредим нещата!“, ведно с изречените от него думи спрямо св. Б. преди това, че е приготвил и ще му даде 200 лв. за да не му състави АУАН, както и думите на подсъдимия, изречени след като бил предупреден, че това което иска да извърши е престъпление: “ ще ти дам 200 лв., забрави за мен и аз ще те забравя“, са били насочени към очаквано съгласие от страна на свидетелят Б. да вземе  предложените му и дадени пари и така фактически да придобие от него паричната сума от 200 лева. Така подсъдимият А. предприел всички действия по фактическото разпореждане с паричната сума, в желанието си да мотивира другата страна /длъжностното лице/ към определено бездействие, т.е. той преустановил своята фактическа власт върху процесните банкноти, като ги поставил във фактическата власт на полицейския служител Никола Б.. С тези си действия подсъдимият А. не само започнал изпълнението на престъплението "даване на подкуп", но и довършил изпълнителното му деяние – сторил е всичко необходимо и зависещо от него, за да постъпи предмета на подкупа във фактическата власт на получаващия. Исканите от подсъдимия и предвидени в закона общественоопасни последици – установяването на фактическа власт от страна на полицейския орган по отношение на процесната парична сума и следващата се благоприятна промяна в имуществото му, не са настъпили поради независещи от подсъдимия причини – липсата на воля у  полицейския служител. При това положение от обективна страна безспорно са налице признаците на състава на твърдяното престъпление в стадия на довършен опит. В случая активният подкуп не е успял /престъплението е останало недовършено/, като междувременно не е осъществено и престъплението пасивен подкуп, тъй като действията на подсъдимия А., не са срещнали ответни такива действия от страна на полицейският служител Никола Б..

По тези съображения съдът призна подсъдимия Н.И.А. за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение да е извършил довършено престъпление по чл. 304а пр.3, във вр. с чл. 304, ал.1 от НК.

 Съдът призна подсъдимия Н.И.А. за виновен и по повдигнатото му обвинение да е извършил инкриминираното му престъпление, чрез осъществяване и на другата предвидена от закона формата на изпълнителното деяние на това престъпление – “предлагане“ на подкуп, с цел полицейският орган да не извърши вменената му дейност. От обективна страна, преди даването на сумата от 200 в., подсъдимия А. словесно заявил на св. Б., че е приготвил тази сума, с предложението да я даде, за да не му бъде съставен АУАН, с което е осъществена тази форма на изпълнителното деяние.

От субективна страна подсъдимият Н.А. е извършил посоченото престъпление при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние – предлагане и опит за даване на подкуп на полицейски орган, за да не извърши действие по служба. Подсъдимият е предвиждал и общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият А. е съзнавал, че управлява моторното превозно средство без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и без последното да е преминало ГТП, съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Подсъдимият е имал представи в съзнанието си, че свидетелят Никола Б. е полицейски служител; че с предлагането и с предоставянето във фактическата власт на този  орган на процесните банкноти, цели да постигне съгласие относно съдържанието на исканото от него бездействие по служба от страна на същия, като последното се изразява в това да не му бъде съставен АУАН, а в последствие и в преустановяване на предприетото действие по съставяне на АУАН спрямо подсъдимия. При това положение съдът прие за безспорно установено по делото, че подсъдимия е съзнавал всички гореизброени обстоятелства, представляващи от обективна страна елементи от състава на престъплението.

           Относно индивидуализация наказанието на подсъдимия Н.И.А.:

           При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия А. съдът, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на  Наказателния кодекс, прие, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. Не е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство, нито са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК.

         Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие, че подсъдимия е неосъждан и се разкайва за стореното. Същият е с добри характеристични данни и работи. Признанието е условие за провеждане на процедурата по глава двадесет и седма от НПК. Вярно е, че същият е направил самопризнание още на досъдебното производство, на то практически не е спомогнало съществено за разкриване на обективната истина, тъй като съставомерните обстоятелства са установени чрез съответните справки. Не особено високата стойност на подкупа не може да бъде отчетена като смекчаващо вината обстоятелство, още по-малко като изключително такова.

         Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, тъй като с престъплението „подкуп” се засягат и увреждат тежко обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществен апарат и на държавните  органи, както и с точното, еднакво и безкористно осъществяване на властническите функции и на правата и задълженията, произтичащи от компетентността на съответните длъжностни лица. Осъществените две форми на изпълнително деяние. Данните за системно нарушаване на правилата за движение по пътищата.

         За осъщественото от подсъдимия А. деяние по чл. 304а, предл.1 и 3, вр. с чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК, законодателят е предвидил две кумулативни наказания -  лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.  

         При съвкупна преценка на имащите отношение към индивидуализиране  на наказанието обстоятелства, съдът прие за справедливо наказание лишаване от свобода от една години, което след приложение на разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът редуцира до осем месеца лишаване от свобода.  Съдът, след като отчете, че наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, прие, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето на осъдения, не е нужно ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване  от свобода, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от  три години.

         Като съобрази разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от НК, съобразно която размера на наказанието глоба се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца и размера не може да бъде по-малък от 100 лв., съдът наложи и кумулативното наказание глоба в размер на  500.00 лв. 

             На основание чл.307а от НК съдът отне в полза на държавата предметът на престъплението – пари в размер на 200.00 лв. – десет банкноти  с номинал от по 20 лв. със серийни номера, както следва: БФ 5459116; БХ 6259780; БС 5251510; БЧ 8385561; БН 1707935; БУ 7263807; БЮ 8478679; БЗ 6707559; БП 3167037 и БЮ 1048867 .

         В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                                  Съдия-докладчик:

 

НР