Р Е Ш Е Н И Е
№932/12.3.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна 12.03.2012г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в
открито съдебно заседание проведено на четиринадесети февруари две хиляди и
дванадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря М.М., като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№5029/2011г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Ищеца Т.П. твърди, че е собственик на недвижим имот намиращ се в
землището на гр.В, с.о. „М като ответника О В оспорва правото му на собственост
и е издал в своя полза АОС, моли се да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ответника не е собственик на 704кв.м. ПИ №1688 по плана на
СО „М***”, гр.В** при граници – път 9547, изток - ПИ №1267, и от юг и запад ПИ №1689.
Ответника оспорва иска сочейки, че е недопустим на първо място поради
това, че счита, че ищеца е имал други законови възможности за охрани интереса
сроковете за които по настоящем са пропуснати, оспорва
качеството на собственик на ищеца по посочените от него два противоречащи си
способа и предявява инцидентен установителен иск за
нищожност или незаконосъобразност на нот.акт на ищеца
№44, т.ІV, рег.4350, нот.д.№527/2009г.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.124 от ГПК.
Съдът, след като се запозна с наведеното от ищеца в
исковата молба твърдения, изразеното от ответницата становище и събраните по
делото доказателства, при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Ответника в рамките на задължението си да обори
твърдението на ищеца е представил Акта за частна общинска собственост
№5842/1.10.2009г., с който като общинска частна собственост на О В е записан имот
с площ от 1 555кв.м. находящ се в гр.В*** на осн. чл. 2, ал.1, т.7 от ЗОС, като е представено и писмо от
ОД „З***” до ответника от 13.10.2009г. в което е посочено, че за имота няма
заявление за възстановяване в законово определените срокове. Страните не спорят
относно наличието на идентичност между имот №1268 по ПНИ и имот с нов номер
1688 по Заповед №РД-04/21.04.2010г. и по точно, че последния е обособена
самостоятелна част от първия имот. При това положение съдът приема, че Община
Варна е придобила по давност имота поради това, че такава е започнала да тече
от 1997г. по силата на ЗСПЗЗ и придобивната десет
годишна давност е изтекла в края на 2007г. с което Общината е станала
собственик на имота предвид липсата на данни за наличие на упражнявано владение
върху него или заявени за същия претенции от трети лица. Видно е от
представената преписка от ПК Варна, че на ищеца е възстановен имот по силата на
съдебно решение и нот.акт, като липсват причини да се
възприеме, че е на лице идентичност между възстановеното право на собственост и
спорното право в настоящото производство, тъй като макар да става дума за имоти
в една и съща местност, то има съществено разминаване между площите на същите и
пълно несъвпадане на границите на имотите, като върху ищеца въпреки характера
на иска е падала тежестта да докаже идентичност на имотите, тъй като ответника
от своя страна се ползва от презумпцията на закона, въвеждащ принципа, че няма
вещ без собственик, което в конкретния случай определя като такъв О В***.
Представените от ищеца с исковата молба доказателства
са относими към негово евентуално твърдяно право на
собственост, което обаче не е предмет на разглеждане на настоящия спор, а би
могло да се разглежда само като обосноваващо правния му интерес от воденото на
делото.
Воден от горните съображения, решаващия състав намира,
че предявения иск следва да бъде отхвърлен, а ищеца да се осъди да заплати на
ответника сумата от 721.39лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Т.В.П. ЕГН********** *** за
приемане за установено, че ответника не е собственик на имот с площ от 704кв.м.
от посочения имот при граници – път 9547, изток - ПИ №1267, и от юг и запад ПИ №1689 находящ
се в гр.В*** по плана на СО.
ОСЪЖДА Т.В.П. ЕГН********** *** да заплати на О В***
сумата от 721.39лв. сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
ВОС в двуседмичен срок от уведомяването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: