Р Е Ш Е Н И Е
№ 1473 16.04.2019г. Гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр.
състав в открито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и деветна година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Тошева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20228 по описа на ПРС за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание член 238, ал.
1 от ЗМВР вр. с чл. 200 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът П.К.Б. с ЕГН ********** е предявил срещу
ответника ОД на МВР Пловдив с ЕИК ********* иск за осъждането му да заплати на
ищеца сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на трудова злополука, претърпяна на 10.10.2018г. ,
вследствие на която ищецът е получил лека телесна повреда, изразяваща се в
навяхване и разтягане на ставните връзки на лява глезенна става. Претендира
разноски.
Ищецът твърди, че работи по
служебно правоотношение на длъжността ***с месторабота – ***от 06.02.2013г.
Твърди, че по време на
изпълнение на служебните си задължения е претърпял трудова злополука на
10.10.2018 година около 19,40 часа, като при отзоваване на сигнал за скандал на
адрес: гр. ***, ул. ***№ *, до р-т „***“, слизайки от патрулния автомобил и стъпвайки
върху неравност на паважа, усукал левия си крак в областта на глезена му.
Злополуката била приета за трудова с разпореждане на ТП на НОИ № ***от
19.10.2018г..
Твърди се, че вследствие на
злополуката е претърпял неимуществени вреди, болки и страдания – първоначален
шок, стрес, болка, страдание и невъзможност да извършва ежедневни си действия
самостоятелно. Бил в болнични 30 дни, като
му било предписано и физиотерапия, като бил провел курс от 20 физиотерапевтични
процедури .
В писмения
си отговор ответникът счита, че приложимият закон е ЗМВР, който е предвидил
специален ред за изплащане на обезщетение за претърпени вреди. Възразява срещу
претендираният размер на обезщетението като прекомерно завишен. Твърди се, че
ищецът е следвало да подаде нарочно заявление до Директора на ОД на МВР- гр.
Пловдив, ведно с цялата медицинска документация, за да му бъде изплатено
обезщетение, дължимо съгласно Наредбата на Министерство на вътрешните работи,
съгласно чл. 241 от ЗМВР, като се отбелязва, че ищецът не е подал такова
заявление, а директно е предявил иск пред съда.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца, доколкото сам е причинил навяхването си по невнимание,
стъпвайки накриво. Не се оспорва факта на трудова злополука и настъпилите
вследствие на ТЗ увреждания.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
Безспорно е
между страните, че ищецът е служител на ОД на МВР, заемащ длъжността ***в ******,
както и че по време на изпълнение на служебните задължения ищецът е претърпял
трудова злополука, като му е била причинена лека телесна повреда.
Основните спорни въпроси между страните е приложим
ли е КТ, субсидиарно за служителите на МВР по отношение на въпроси, които не са
изрично уредени в ЗМВР и има ли извършено съпричиняване от ищеца.
За да се достигне до отговор на така поставения
въпрос следва да се направи тълкуване на приложимите разпоредби.
Тълкуването на нормите е уредено в ЗНА – чл. 46 ал.
1 и 2 сочат, че разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния
им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на
други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото
на ******, и когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи
се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря
на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно
основните начала на правото на Република България.
Разпоредбата на чл. 238 от ЗМВР предвижда, че на служителите в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение
на служебните си задължения, се изплаща обезщетение в размер 10 месечни
възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна
телесна повреда. на труд. От лексикалното и граматическо тълкуване
на посочения текст следва, че на служителите се изплаща обезщетение в случаите
на средна и тежка телесна повреда, която е ограничена законово в рамките на 10,
респ. 6 месечни възнаграждения. Правилото на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Закона за нормативните
актове допуска субсидиарното приложение на „подобни
случаи“. Такива подобни случаи са уредени в КТ – член 200 от КТ, който предвижда
изплащане на обезщетение при временна неработоспособност. В мотивите към т. 23
на Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
Върховните съдии са приели: "В МВР има служители, назначени по трудови
договори и такива по служебно правоотношение; тези от втората група са държавни
служители по смисъла на ЗДСл. Общият закон намира субсидиарно приложение и при
липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в чл. 126 от ЗДСл. Обратното
разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР
спрямо другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите по
трудови правоотношения. За последните регламентацията е по КТ.“ Или, в
цитираното тълкувателно решение е прието, че КТ може да се прилага при
неуредени случаи в ЗМВР.
Наред с изложеното следва да се посочи, че основните начала на трудовото право на Република България в светлината на чл. 46 ал.1 и 2 от ЗНА не позволяват различно третиране за еднакви или сходни позиции – чл. 6 и 16 от Конституцията. Така в КТ в чл. 200 от КТ изрично е уредено заплащането на обезщетение за неим. вреди, претъпени от трудова злополука. Във всички случаи на трудова злополука- лека, средна и тежка телесна повреди е предвидено заплащане на обезщетение на работници и служители по трудово правоотношение, като няма причина служители на МВР да бъдат третирани по – различно от всички останали, били по трудово или служебно правоотношение.
От горните
мотиви може да се изведе, че при липса на нарочна законодателна уредба в
специалния ЗМВР и правилника за приложението му, регламентиращи отношенията по
повод претърпяна вследствие на трудовата злополука лека телесна повреда
приложение следва да намери общия КТ.
Установява се и наличието
на причинени вследствие трудовата злополука неимуществени вреди, претърпени от
ищеца. Ищецът безспорно е преживял болки вследствие претърпяното навяхване на
лявата глезенна става с разтягане на ставните връзки и разкъсаните връзки в
областта на глезена в областта между малкопищялната и скочната кости.
Неимуществени вреди е претърпял ищецът и от затрудняването на предвижването,
като нормалният възстановителен период е около месец. На ищеца е причинена
психическа и емоционална травма.
Неминуемо следва и
причинно-следствената връзка между претърпените болки и страдания на ищеца и
настъпилата трудова злополука, довела до трайно затрудняване на движенията на
левия долен крайник. Освен разпореждане на НОИ, в тази насока е и СМЕ.
Относно размера на неимуществените вреди:
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Обезщетение за вреди от трудова злополука или професионална
болест е дължимо от работодателя независимо от определения процент трайна
неработоспособност, настъпил в резултат на трудова злополука или професионална
болест. Ако увреждането е причинило само болка и страдание, тази неимуществена
вреда също подлежи на обезщетяване на осн. чл.212 от КТ,вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД и по арг. от чл.200, ал.3 от КТ.
Размерът на
обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. За да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда
обезщетение следва да отчете всички релевантни по делото обстоятелства,
относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен
начин за да бъдат обезщетени претърпените болки и страдания в пари.
От приетата по делото и
неоспорена СМЕ се установи, че вследствие на претърпяната злополука ищецът е
получил нявахване на лявата глезенна става с разтягане на
ставните връзки и разкъсаните връзки в областта на глезена в областта между
малкопищялната и скочната кости. Причинено му е
разстройство на здравето, като е било затруднено предвижването му – не е можел да стъпва на крака си, като първите
няколко дни до седмица болките са били значителни, като постепенно са затихнали
до пълното им изчезване, като оздравителния процес би следвало да настъпи в
рамките на месец, без увреждания.
Вещото лице е
категорично, че в разглеждания случай оздравителният процес е настъпил, както и
че няма настъпили усложнения във функцията на крака. Разпитаният свидетел С.С.
казва, че непосредствено след инцидента ищецът му се оплакал от болки в крака,
като след проверката П. отишъл в спешното, а когато го видял по-късно в
управлението видял, че кракът е с оток. Свидетелят казва, че ищецът му се
оплакал от силните болки в крака.
За определяне на
размера на претърпените вреди, съдът отчита и, че към момента на трудовата
злополука ищецът е бил в една трудоспособна възраст /на 29 г./, че е бил
принуден да търпи болки и страдания в рамките на около месец, като не е ходил
на работа и е бил в болнични.
Съдът взе предвид и
обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на
неимуществените вреди. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и
претърпените вреди, респективно размера на обезщетението.
Ето защо, съдът намира, че определянето на обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер на 2000 лева, като определянето на по-малък размер от посочения и
съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на
изискванията на справедливостта.
По възражението с основание чл. 201,
ал. 2 КТ:
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Прието е, че не всяко
съпричиняване на вредите от служителя, а само това, извършено при груба
небрежност може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Такова е поведението, при което служителят не полага елементарно
старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност.
При трудовата злополука
има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за
безопасност. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност.
Съдът намира
възражението по чл. 201, ал. 2 КТ за неоснователно,
поради следното:
От
представените писмени доказателства – протокол за трудова злополука и
разпореждането на НОИ се установява, че ищецът е получил навяхване в резултат
от усукването на крака при стъпването в неравност на терен, като да няма
допуснати нарушения на нормативни актове. Ищецът е бил извикан по сигнал за
вечерен скандал, на който е следвало да се реагира незабавно, като при
слизането от служебния автомобил крака на ищеца попада в неравност на паважа.
Ищецът не е бил длъжен да предвиди тази неравност, като дори не я е възприел,
понеже е било тъмно, поради което не може да му се вмени каквото и да е вина,
респ. съпричиняване за настъпване на
увреждането.
Воден
от изложеното, съдът намира, че искът следва да бъде уважен до размера на 2000
лева, като до пълния предявен от 5000 лева следва да се отхвърли, поради
неоснователен.
На ищеца ще се присъдят разноски по
съразмерност в размер на 280 лева адв. възнаграждение, а на ответника юрк.
възнаграждение в размер на 60 лева.
С оглед изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата ДТ върху уважения иск в
размер на 80 лева, както и частта от разноските за ССЕ за извършване на
експертиза и за свидетел - 56 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив, с ЕИК
********* да заплати на П.К.Б. с ЕГН ********** сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение на осн. чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на
10.10.2018г., призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ №
5104-15-309/19.10.2018г., както и сумата от 280 лева разноски за адв.
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, като отхвърля иска за
разликата над 2000 лева до пълния предявен размер от 5000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА П.К.Б. с ЕГН ********** *** с
ЕИК ********* сумата от 60 лева –
разноски за юрк. възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив с ЕИК
********* да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Пловдивския районен съд сумата от 80 лева държавна такса , както и сумата от 56 лева
разноски за съдебно-счетоводна експертиза и свидетел от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно
с оригинала: Ц.Т.