Р
Е Ш Е
Н И Е №
Гр.Плевен 19. 09. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на
единадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря
Галя Николова, като разгледа
докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 4086
по описа за 2019 година и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 240 от ЗЗД. В районен
съд гр. Плевен е постъпила искова
от И. К.К., ЕГН **********, против
Н. В. И.,
ЕГН **********, с правно
основание чл. 240 от ЗЗД.
По делото е постъпил в срок писмен
отговор от ответната страна. Ищецът
твърди, че на 15. 06. 2016 г. братът на ответника му
е поискал в заем 170 лв, с уговорката да му ги върне до края на м. декември
2017 г. От справката от фирма ***се
установява, че преводът на сумата действително е извършен на
посочената дата.
Ищецът моли
съдът да се произнесе с решение, с което, на основание чл.240 ал.1 от ЗЗД, да осъди ответника да му заплати сумата от 170 лв,
дадена му в заем, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното й плащане.
ИЩЕЦЪТ И. К.
К.
- редовно призован, явява се лично и с адв.
***и поддържа исковата молба.
ОТВЕТНИКЪТ
Н. В. И., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. ***и оспорва
предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните,
прави следните правни изводи:
Обстоятелствата и фактите,
описани в исковата молба, се установяват
безспорно от разпита на свидетелите ***, ***, ***. Техните свидетелски показания са кредитирани
от съда като достоверни, тъй като са непротиворечиви с писмените доказателства
по делото.
Съгласно разпоредбата на
чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество.
Договорът за заем за
потребление (паричният заeм) е неформален, реален, едностранен, възмезден или
безвъзмезден, и комутативен – правните последици настъпват при предаване в
собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като
за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на
дадената сума – в същата валута и размер.
При систематизиран
преглед на съдебните актове, постановени от ВКС по приложението на чл. 240 ЗЗД,
се установява следното:
Не всяко плащане на суми
от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях.
Правните субекти си предават парични суми на различни основания. Може
предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, да е
изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор (например парична
вноска по договор за гражданско дружество) и т.н. При наличие на различни
хипотези относно факта на плащането не може от самият факт на предаването на
сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор
за заем. Аналогично е положението, когато едно лице издава разписка, че дължи
определена сума пари. При липса на други данни не може да се презумира от самия
факт на признанието на задължението, че то е възникнало от заемен договор.
Възможно е това задължение да произтича от друг източник и ищецът не е
освободен от доказателствената тежест да установи този източник с допустимите
от закона доказателствени средства. Така например, при липса на писмен договор
за заем, не е достатъчно наличието на разписка, в която не е посочено основание
за предаването на сумата, за да се приеме, че е налице валидно сключен договор
за заем по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД (в този смисъл са Решение № 274 от
19.12.2013 г. по гр.д. № 1285 / 2012 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 283 от
03.10.2013 г. по гр.д. № 2202 / 2013 г.
на ВКС, IV г.о., Решение № 390 от 20.05.2010 г. по гр. д. № 134 / 2010 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 97 /
22. 03. 2011 г. по гр. д . № 417 / 2010
г. ВКС, ІV г.о., Решение № 69 / 24. 06. 2011 г. по гр. д. № 584 / 2010 г. ВКС,
ІІІ г.о., Решение № 52 / 22. 05. 2009 г. по т. д. № 695 / 2008 г. ВКС, І т.о.).
С оглед реалния характер
на договора за заем, предоставянето на заемната сума, представлява съществен
елемент на договора, поради което установяването на предаването на сумата с
поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на доказване. За доказването
на договора и на факта на предоставяне на паричната сума важат общите правила
на чл. 153 и сл. от ГПК. Приложими са всички доказателствени средства без
свидетелски показания (с оглед забраната на чл. 164 от ГПК). При наличие на
частни документи, подписани от страните, които са ги съставили (договор за заем
и предварителен договор, съдържащ изявление за реално получаване на предоставената
сума), които не са оспорени, същите съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от посочените в тях лица и
удостоверените в факти са се осъществили така, както са посочени (в този смисъл
е Решение № 43 от 26. 03. 2015 г. по гр. д. № 4638 / 2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
В Решение № 82 от
12.05.2015 г. по гр. дело № 5122 / 2014 на ВКС, III г.о. и Решение № 524 от
28.12.2011 г. по гр. дело № 167 / 2011 г. на ВКС, ІV г.о. е налице произнасяне
по въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК при
доказване на договор за заем, над определената в закона стойност. В цитираните
съдебни актове е прието, че в производството по иск с правно основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД в случай, че предаването на паричната сума е установено – налице е
писмен документ за предаване на сумата, но липсват данни, на какво основание е
направено това, за останалите елементи на договора няма забрана за
установяването им със свидетелски показания.
Според разпоредбата на
чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. второ ГПК, свидетелски показания се допускат във
всички случаи, освен ако се отнася за установяване на договори на стойност,
по-голяма от 5000 лева и не са сключени от съпрузи или роднини в определена
степен на родство и сватовство. Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК,
изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност
по-голяма от 5000 лева, не е приложимо когато спорът не е за наличието на
съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености;
ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не
съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на
обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща
воля на страните; при изясняване на действителната обща воля на страните съдът
може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на
преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по
него след сключването му. Както се отбеляза, заемът за потребление е реален
договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие
между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична
сума. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на
сделката не е осъществен. В производството по иск с правно основание по чл.
240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал
заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията
си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че
задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. В
случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на
какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е
възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг
източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с
допустимите от закона доказателствени средства. При липсата на писмен документ
за предоставяне на сумата по заема, то забраната за разпит на свидетелите е
налице, ако се цели установяването на заемното правоотношение, което е над
определената в закона стойност. Поради реалния характер на договора за заем,
предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването
на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на
договора. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите
елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски
показания (в този смисъл са Решение № 283 от 01.11.2016г. по гр.д. № 2117/2016
на ВКС, IV г.о., Решение № 253 от 17.10.2014 г. по гр. дело № 2902/2014 г. на
ВКС, III г.о., Решение от 17.10.2014 г. по гр.д. №2902/2014 г. на ВКС, ІІІ
г.о., Решение от 23.01.2014 г. по гр.д. №483/2012г. на ВКС, І т.о. и Решение от
23.07.2010 г. по гр.д. №856/2009 г. на ВКС, ІV г.о.).
Съгласно разпределението на доказателствената
тежест, съдът намира, че ищецът е провел пряко и пълно доказване на твърдяните
от него факти.
При така разпределената доказателствена тежест,
съдът намира предявения главен иск за основателен по следните съображения:
По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за
паричен заем заемодателят предава в собственост на засматсля определена сума
пари, срещу насрещното задължение на наемателя да я върне. Договорът е реален и
се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане
на съгласието на страните. Поради това, независимо дали е налице писмен акт
между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума с
завършен фактическият състав на съглашението.
Съглаено чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна
да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво еьммение относно осъществяването на
правопораждащи факти в обективната действителност.
При анализа на ангажираните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира, че ищецът е
установил пълно и главно всички елементи от фактическия състав на претенцията
си за връщане на сумата по договора за заем.
Въпреки многобройните опити за доброволно уреждане на-отношенията,
средствата не били възстановени.
Свидетелските показания относно сключването на
договора, респ. предаването на сумата, са допустими, по арг. от чл. 164, ал.1,
т.3 ГПК.
Съдът, съблюдавайки нормата на чл. 172 ГПК,
намира, че показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани, тъй като са ясни,
последователни непосредствени и касаят лично извършени действия. Същите
кореспондират с останалите доказателства.
По делото е представено заверено копие на платежен
документ, от който е видно, че на
посочената дата ответникът е получил исковата сума. Наличието на писмени
доказателства обуславя извод за доказаност на заемното правоотношение между
страните, във връзка с което ответникът е получил исковата сума. Не се
установява връщането й в уговорения срок, нито са ангажирани доказателства за
плащане в хода на настоящия процес. Ответникът заема изцяло пасивна позиция,
като не оспорва нито едно от въведените от ищеца твърдения. Същевременно,
приетите доказателства установяват пълно и главно всички елементи от
фактическия състав на главната искова претенция. Ето защо и доколкото не се
установи погасяване, предявеният
иск следва да бъде уважен в цялост, като се осъди ответникът да върне заетата
сума, ведно със законната лихва от
постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване.
Тъй като съдът достигна до извод за основателност
на претенцията па главното основание, са
налице предпоставки за разглеждане на евентуално предявеното такова по чл. 55,
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 59 от ЗЗД.
Горепосоченото позволява да се обобщи, че
предявеният иск по чл. 240 от ЗЗД е процесуално допустим,
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата от 170 лв,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване насрещната искова молба 19. 06. 2019 г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, представени са доказателства за сторени такива в размер на 12
лева - платена ДТ и 200 лева - платено в брой адв. възнаграждение,
съобразно ДПЗС. Разноските от общо 212 лева ще възложат в тежест на ответника.
По изложените съображения
Плевенският районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 240 от ЗЗД, Н.
В. И., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на И. К.К.,
ЕГН **********, сумата 170 лв, представляваща паричен заем, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване исковата молба 19. 06. 2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
Н. В. И., ЕГН **********,***, против
ДА ЗАПЛАТИ на И. К.К., ЕГН **********,***, направените
разноски по делото в размер на общо 212
лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: