ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12765
гр. Варна, 11.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослава Данева
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20223110113296 по описа за 2022 година
и като съобрази материалите по делото , за да се произнесе , взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца
„ВЕЛДЕ БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *************, със седалище и адрес на управление
гр.Троян, п.к. 5600, кв. „Велчевски“ срещу ответника "СЛИВНИЦА - 1968" АД
ЕИК ************* със седалище и адрес на управление: гр. Сливница, п.к. 2200, ул.
"Гео Милев" № 40 отрицателни установителни искове с правно основание чл.124
от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ОТВЕТНИКЪТ НЕ Е СОБСТВЕНИК на следните недвижими имоти, а именно:
1/ Сграда с идентификатор *********************** по кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобР. със Заповед РД-18- 16/29.03.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК, с адрес на сградата: *************сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор *************, със застроена площ от
31 /тридесет и един/ кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: курортна, туристическа
сграда, съгласно Скица на сграда №**************г., представляваща Бунгало № 48
/четиридесет и осем/, съгласно изготвената техническа експертиза. Документът за
собственост на недвижимия имот е Нотариален акт за собственост
********************
2/ Сграда с идентификатор**************** находяща се
******************по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобР. със Заповед
РД-18- 16/29.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на сградата:
**************, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
**************със застроена площ от 66 /шестдесет и шест/ кв.м., брой етажи: 1, с
предназначение: курортна, туристическа сграда, съгласно Скица на сграда №
*************** представляваща Бунгало № 5 /пет/, съгласно изготвената техническа
експертиза. Документът за собственост на недвижимия имот е Нотариален акт за
собственост **********************
3/ Сграда с идентификатор *********************, находяща се
************* по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобР. със Заповед РД-
18- 16/29.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на сградата:
1
с*******************, сградата е разположена в поземлени имоти с идентификатори
****************** и принадлежи към поземлен имот с идентификатор
****************със застроена площ от 9 /девет/ кв.м, брой етажи: 1, с
предназначение: курортна, туристическа сграда, съгласно Скица на сграда №
*********** г., представляваща Бунгало № 30 /тридесет/, съгласно изготвената
техническа експертиза. Документът за собственост на недвижимия имот е Нотариален
акт за собственост № ********************************************
4/ Сграда с идентификатор *******************, с, находяща се
*********************по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобР. със
Заповед РД-18- 16/29.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на сградата:
***************** сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
*****************, със застроена площ от 86 /осемдесет и шест/ кв.м., брой етажи: 3,
с предназначение: курортна, туристическа сграда, съгласно Скица на сграда №
***********., представляваща Бунгало № 19 /деветнадесет/, съгласно изготвената
техническа експертиза. Документът за собственост на недвижимия имот е Нотариален
акт за собственост****************************
5/ Сграда с идентификатор ***************находяща се
*********************, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобР. със
Заповед РД-18- 16/29.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на сградата:
**************, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор************със застроена площ от 30 /тридесет/ кв.м., брой етажи: 1,
с предназначение: курортна, туристическа сграда, съгласно Скица на сграда №
********** г., представляваща Бунгало № 37 /тридесет и седем/, съгласно изготвената
техническа експертиза. Документът за собственост на недвижимия имот е Нотариален
акт за собственост №**************************************
6/ Сграда с идентификатор ****************, находяща се
***************, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобР. със Заповед
РД-18- 16/29.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на сградата:
***************сградата е разположена в поземлени имоти с идентификатори
******************, **************** и принадлежи към поземлен имот с
идентификатор **************** със застроена площ от 32 /тридесет и два/ кв.м.,
брой етажи: 1, с предназначение: курортна, туристическа сграда, съгласно Скица на
сграда № ******************., представляваща Бунгало № 31 /тридесет и едно/,
съгласно изготвената техническа експертиза. Документът за собственост на
недвижимия имот е Нотариален акт за собственост №
***********************************
7/ Сграда с идентификатор ********************находяща се
********************, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобР. със
Заповед РД-18- 16/29.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на
сградата:*******************, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор ****************, със застроена площ от 8 /осем/ кв.м., брой етажи: 1,
с предназначение: курортна, туристическа сграда, съгласно Скица на сграда №
*******************г., представляваща Бунгало № 38 /тридесет и осем/, съгласно
изготвената техническа експертиза. Документът за собственост на недвижимия имот е
Нотариален акт за собственост № *************************************
8/ Сграда с идентификатор ***********************, находяща се
************************* по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобР. със
Заповед РД-18- 16/29.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на сградата:
***************** сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
*******************със застроена площ от 31 /тридесет и един/ кв.м., брой етажи: 1,
с предназначение: курортна, туристическа сграда, съгласно Скица на сграда №
****************************г., представляваща Бунгало № 39 /тридесет и девет/,
съгласно изготвената техническа експертиза. Документът за собственост на
2
недвижимия имот е Нотариален акт за собственост №
*********************************
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане
на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Правният интерес от избраната форма на искова защита се обосновава с
твърдението, че ищецът е инициирал процедура, на основание чл.44 ал.3 от ЗДС и
съгласно чл.84 ал.1 от ППЗДС пред Областна администрация – Варна за закупуване на
застроените и нормативно определени прилежащи площи на процесните имоти, но е
получил отговор от Областния управител на гр.Варна, че към настоящия момент
собственик на имотите е ответникът по силата на Нотариален акт от 2006г.
Ищецът твърди, че е собственик на процесните недвижими имоти, въз
основа на извършеното преобразуване на дружество държавна собственост в
еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, вследствие на което
преобразуване е издаден АКТ №* за държавна частна собственост от 19 септември
1996 г.
При преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски
дружества с държавно имущество правото на собственост върху земята и други
недвижими имоти, които са били предоставени на предприятието за стопанисване и
управление, се внася в капитала на тези дружества, освен ако в акта за преобразуване е
посочено друго.
В тази връзка се излагат следните фактически твърдения,а именно:
1. С Решение 164/18.10.1989 г. на Министерски Съвет е взето решение да
се образува фирма с държавно имущество, с наименование „Ралица“ и седалище гр.
Троян, като правоприемник на прекратеното Дървообработващо предприятие „Г.
Димитров“ – Троян, от фирмата „Хемус“ – Троян.
2. С Решение-Определение от 15 ноември 1989 г. по ф.д. 193-1989 на
Ловешки ОС, поради повтоР.е на наименованието „Ралица“ е регистрирана държавна
фирма „Лесопласт“, седалище Троян, като правоприемник на прекратеното
Дървообработващо предприятие „Г. Димитров“ – Троян, от фирмата „Хемус“ – Троян.
3. С Решение № 401 от 12 септ. 1991 г. по ф.д. 193-1989 на Ловешки ОС е
преобразувана държавна фирма „Лесопласт“, седалище Троян в „Лесопласт“ ЕООД,
седалище Троян.
4. С Решение № от 15 юли 1995 г. по ф.д. 193-1989 на Ловешки ОС е
преобразувано „Лесопласт“ ЕООД, седалище Троян в „Лесопласт“ ЕАД, седалище
Троян.
На 28 юни 2013 г. в гр. Троян, на общо събрание на акционерите на
„Лесопласт“ АД – Троян е взето решение за промяна на фирмата на дружеството, а
именно „Велде България“, т.е. налице е универсално правоприемство от прекратеното
Дървообработващо предприятие към новоучреденото дружество – към настояща дата
„Велде България“ АД.
5. С АКТ №* за държавна частна собственост от 19 септември 1996 г., в т.
2 е посочено, че почивна станция „************** устието на р. КАМЧИЯ, където се
намират процесните имоти, е построен от държавно юридическо лице, като е
уточнено, че акт 16 е от 29.09.1990 г., като това държавно юридическо лице към датата
на акт 16 е държавна фирма „Лесопласт“, седалище Троян, като правоприемник на
прекратеното Дървообработващо предприятие „Г. Димитров“ – Троян.
6. В т. 10 от същият Акт е посочено, че имотът се стопанисва и управлява
от „Лесопласт“ ЕАД, седалище Троян (каквато е правната форма на правоприемника
към датата на издаване на акта – 19.09.1996 г.).
7. В т. 15 от същият Акт е посочено, че имотът е включен в капитала на
„Лесопласт“ ЕАД, като е посочено и Решение № от 15 юли 1995 г. по ф.д. 193-1989 на
3
Ловешки ОС.
Въз основа на гореизложеното се счита за установено, че ищецът е
правоприемник на адресата на Акта, а именно на търговското дружество „Лесопласт“
ЕАД – Троян, следователно е и собственик на процесните недвижими имоти.
В допълнение към горепосоченото ищецът е предприел действия по
снабдяване с констативни нотариални актове, които да послужат за удостоверяване на
придобитото от него право на собственост върху процесните недвижими имоти.
Въз основа на Нотариален акт за собственост
******************************************************** към Районен съд
Варна е констатирано правото на собственост на ищеца върху Бунгало № 48
/четиридесет и осем/, находящо се на адрес: ПБ М.-КК.К.*****************
Въз основа на Нотариален акт за собственост
******************************************************** вписан в службата по
вписванията под № ******************************************************** е
констатирано правото на собственост на Ищеца върху Бунгало № 30 /тридесет/ и
Бунгало № 31 /тридесет и едно/, находящи се на адрес: ПБ
"М".КК"К."*************************
Въз основа на Нотариален акт за собственост
********************************************************, вписан в службата
по вписванията под № *************. към Районен съд Варна е констатирано правото
на собственост на Ищеца върху Бунгало № 5 /пет/, находящо се на адрес: ПБ
"М".КК"К."*************************
Въз основа на Нотариален акт за собственост *************, вписан в
службата по вписванията под № ************* към Районен съд Варна е
констатирано правото на собственост на Ищеца върху Бунгало № 19 /деветнадесет/,
находящо се на адрес: ПБ "М".КК"К."*************************
Въз основа на Нотариален акт за собственост
********************************************************, вписан в службата
по вписванията под № ************* г. към Районен съд Варна е констатирано
правото на собственост на Ищеца върху Бунгало № 37 /тридесет и седем/, Бунгало №
38 /тридесет и осем/, и Бунгало № 39 /тридесет и девет/, находящи се на адрес: ПБ
"М".КК"К."*************************
Сочи се, че посочените по-горе констативни нотариални актове за
собственост върху процесните недвижими имоти са надлежно вписани по партидата на
Ищеца.
В допълнение се твърди, че ищецът е получил Уведомление, издадено от
Община Аврен на 8 септември 2004 г., в което общинската администрация уведомява
ищеца за издадена Заповед № 874 от 1 септември 2024 г. от тогавашния кмет на
общината – Кр. Т. по силата на която процесните бунгала, а именно: Бунгала
„Лесопласт“ са категоризирани „1 звезда с 18 броя стаи.
В условията на евентуалност, се твърди, че процесните недвижими имоти
са придобити от ищеца, въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност.
Сочи се, че ищецът е владял процесните имоти в продължение на повече от 19 години,
след като се е сдобил с констативните нотариални актове, удостоверяващи правото му
на собственост върху тях, през 2003 г.
Счита се, че са налице всички признаци на владението, водещо до
придобиване на един недвижим имот на основание придобивна давност, а именно:
същото е упражнявано трайно, явно, необезпокоявано и непрекъснато. Ищецът е
декларирал имотите от свое име, заплащал е данъци, държал е имота само за себе си и
това е станало достояние на неограничен кръг лица. Допълнително ищецът е
използвал процесните имоти, за да предоставя почивка и отдих на своите служители в
4
период от близо 20 години. Гореизложените твърдения са подкрепени и от
обстоятелството, че дружеството от 1989 г. е изпълнявало задължението си по
заплащане на дължимите местни данъци и такси за процесните имоти. В допълнение,
поради изискване от общинската администрация, имотите са повторно декларирани
към местни данъци и такси, с Декларация, с вх. № 1002 от 29.06.2010 г.
С оглед на горното , ищецът моли съда да уважи предявената искова
претенция, както и да присъди направените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът "СЛИВНИЦА - 1968" АД ЕИК ************* със
седалище и адрес на управление: гр. Сливница, п.к. 2200, ул. "Гео Милев" № 40, в
срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се навеждат
твърдения за недопустимост на предявените искове, както и за неоснователност на
същите.
Счита се ,че предявените искове са недопустими, поради следните
съображения:
Излага се, че ищецът обосновава правния си интерес от предявените
искове с обстоятелството, че е инициирал процедура пред областния управител на гр.
Варна за закупуване на нормативно определените и прилежащи към бунгалата площи
по реда на чл. 44, ал. 3 от ЗДС. Счита се, че провеждането на тази процедура е
незаконосъобразно, тъй като постройките се намират в държавен горски фонд и в този
случай е предвидена специална процедура за закупуване на прилежащ към тях терен,
уредена в пар. 5 от ПЗР на Закона за горите във вр. с пар. 123 от ПЗР на Закона за
горите /отм./, която приключва с издаване на заповед на министъра на земеделието за
продажба на имоти от държавния горски фонд. Предвид горното се счита, че не е
налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, защото
евентуалното му успешно провеждане не би довело до отпадането на твърдените
пречки за довършване на ненадлежната процедура пред областния управител по
закупуването на прилежащите теР..
Оспорва се твърдението на ищеца, че упражнява владение върху
процесните недвижими имоти. Твърди се, че ищецът никога не е установявал
владение върху процесните бунгала, тъй като същите се владеят, управляват и
стопанисват от „Сливница-1968" АД, считано от 1991 г. до настоящия момент.
Относно неоснователността на предявената искова претенция се излагат
следните съображения:
В представения по делото АДС № 8/1996г. е отбелязано, че основанието
за неговото съставяне е заповед № 177/07.02.1985г. на министъра на ГГП, с която се
разрешава на ДСО „Стара планина" да усвои горски площи в размер на 90 дка и 5 ара
в землището на с. Близнаци. Действително на този терен е изградена собствената на
стопанското обединение почивна станция М. представляваща комплекс от масивни
сгради, вили, бунгала и инфраструктурни съоръжения, но никога части от тях не са
преминавали в собственост на трети лица, а единствен правоприемник на почивната
станция в цялост е „Сливница-1968" АД.
Сочи се, че ответникът се легитимира като собственик на процесните
недвижими имоти, за което е издаден нотариален акт *************, вписан в
Службата по вписванията при ВРС с акт №
******************************************************** г., въз основа на
възникване и преминаване на правото на собственост в патримониума на „Сливница-
1968" АД върху почивна станция „М. В КК" К." състояща се от масивни сгради,
бунгала, вили и инфраструктурни съоръжения. Строителството на почивната база е
завършено през 1984-86г. Към този период тя е била собственост на ДСО „СТАРА
ПЛАНИНА", обединяващо дървообработващите и мебелни предприятия в страната.
Впоследствие, чрез редица преобразувания и реорганизации, собствеността преминава
в „СЛИВНИЦА-1968" АД.
5
Излага се следната хронологията на фактите:
С одобрен от председателя на ИК на ОНС - гр. Варна протокол от 30.XI.
1984г. е предложено да бъде предоставен на ДСО "СТАРА ПЛАНИНА" терен от
горския фонд за изграждане на почивна станция М.****************************г.
Със заповед № 177 от 07.02.1985г., издадена от министъра на горите и
горската промишленост, е разрешено на ДСО "СТАРА ПЛАНИНА" да усвои
предложените горски площи в землището на С.***********-КК К..
Със заповед № 964 от 28.10.1987г. на председателя на Асоциация "Горско
стопанство и горска промишленост" на ДСО "СТАРА ПЛАНИНА"-гр. София, е
разрешено да застрои залесена и незалесена горска площ в землището на
с*************
ДСО „СТАРА ПЛАНИНА" е обединявало под формата на поделения без
самостоятелна юридическа правосубектност дървообработващи и мебелни
предприятия в България.
Съгласно изискванията на Указ № 56 за стопанската дейност
обединението е преобразувано в държавна фирма „КОМФОРТ", която от своя страна
през 1991г. е ликвидирана с цел демонополизация на отрасъла.
Със заповед на министъра на ИТУ № РД-16-113/09.04.1991 г. е назначена
комисия за реорганизиране на ДФ "КОМФОРТ" и изготвяне на разделителни
протоколи. Отделните поделения на обединението се преобразуват и регистрират като
самостоятелни юридически лица - търговски субекти, като имуществото на ДФ
„КОМФОРТ" - парични средства, технологично оборудване и др. ДМА, се разпределя
между тях.
Почивна станция „М. В КК" К." като обособено поделение към ДФ
„КОМФОРТ", не се преобразува в самостоятелно търговско дружество, а с протокол от
13.06.1991г. цитираната по-горе комисия взема решение същата да бъде включена в
капитала на "СЛИВНИЦА-1968" АД, което обстоятелство по силата на съдебно
решение е вписано в търговския регистър и обнародвано в Държавен вестник /бр.
99/1991г./ .
Въз основа на изложеното се счита, че правоприемството на
„СЛИВНИЦА-1968" АД от ДСО „СТАРА ПЛАНИНА" по отношение на почивната
база е доказано чрез приложения към нотариалното дело пакет от документи.
В кадастралния регистър към действащата кадастралната карта на КК
„КАМЧИЯ" на основание влязла в сила заповед № КД-14-03-338/07.07.2006г. на
началника на „Служба по кадастъра - гр. Варна" е извършено вписване на
собствеността на „СЛИВНИЦА-1968" АД върху сградите с идентификатори, визирани
по-горе. Това обстоятелство се установява и от издаденото на „СЛИВНИЦА-1968" АД
удостовеР.е № 10-03-577/28.08.2006г. на „Служба по кадастъра - Варна".
Твърди се, че от момента на включване на почивна станция „Мечта" в
капитала на „СЛИВНИЦА-1968" АД като дълготраен материален актив и досега
дружеството е владяло, управлявало и стопанисвало цялата ПБ чрез собствен
целогодишен персонал, заплащало е всички режийни разноски, свързани с
функционирането на обекта. В този смисъл ищецът и неговият праводател са ползвали
бунгала, които са им били предоставяни за лятно сезонно ползване.
По горепосочените съображения се счита, че ищецът не е могъл да
придобие право на собственост върху процесните имоти, тъй като документите, които
последният е представил при съставянето на констативните нотариални актове за
собственост върху тях, не представляват годни доказателства и не обосновават
валидно възникване на правото му на собственост.
С оглед изложеното се намира, че предявеният от „Велде България" АД
отрицателен установителен иск за собственост е недопустим, евентуално
6
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното по делото /л.15 и сл. от делото/ Решение от
15.11.1989 г., постановено по фирмено дело № 193/1989 на Ловешки окръжен съд, е
регистрирана държавна фирма с наименование „Лесопласт“, седалище Троян, с
установен фонд на фирмата 20631 лева, който тя получава, като правоприемник на
прекратеното Дървобработващо предприятие „Г. Димитров“ - гр. Троян, от фирмата
„Хемус“ - Троян, съгласно решение № 98 на МС от 1989 г. Фирмата „Лесопласт“
поема съответна част от активите и пасивите на фирмата „Хемус“ по баланса й към
30.09.1989 г., както и другите права и задължения.
Видно от приобщения по делото /л.22 и сл. от делото/ Протокол от
Общото събрание на акционерите на „Лесопласт“ АД - Троян, проведено на
28.06.2023г., се установява , че е прието наименованието на дружеството „Лесопласт“
да бъде сменено на „Велде България“.
От представените по делото нотариални актове от ищеца се установява
следното:
Въз основа на Нотариален акт за констатиране право на собственост
************* вписан в Службата по вписванията под № ************* към Районен
съд – Варна /приложен на л.25 и сл. от делото/, се установява, че „Лесопласт“ АД е
признат за собственик на Бунгало № 48 /четиридесет и осем/, с административен
адрес: ППБ"М." -КК"К"*****************
Въз основа на Нотариален акт за констатиране право на собственост
******************************************************** вписан в Службата
по вписванията под № ************* към Районен съд – Варна, /приложен на л.28 и
сл. от делото/, се установява, че „Лесопласт“ АД е признат за собственик на Бунгало
№ 30 /тридесет/ и Бунгало № 31 /тридесет и едно/, находящи се на адрес: ПБ
"М".КК"К."*************************
Въз основа на Нотариален акт за констатиране право на собственост
********************************************************, вписан в Службата
по вписванията под № *************. към Районен съд – Варна, /приложен на л.31 и
сл. от делото/, се установява, че „Лесопласт“ АД е признат за собственик на Бунгало
№ 5 /пет/, с административен адрес: ПБ "М".КК"К."*************************
Въз основа на Нотариален акт за констатиране право на собственост
*************, вписан в Службата по вписванията под № ************* към
Районен съд – Варна, /приложен на л.34 и сл. от делото/, се установява, че
„Лесопласт“ АД е признат за собственик на Бунгало № 19 /деветнадесет/, с
административен адрес: ПБ "М".КК"К."*************************
Въз основа на Нотариален акт за констатиране право на собственост
********************************************************, вписан в Службата
по вписванията под № ************* г. към Районен съд – Варна, /приложен на л.37
и сл. от делото/, се установява, че „Лесопласт“ АД е признат за собственик на Бунгало
№ 37 /тридесет и седем/, Бунгало № 38 /тридесет и осем/, и Бунгало № 39 /тридесет и
девет/, находящи се на адрес: ПБ "М".КК"К."*************************
Представена е справка от 02.09.2022г. /приложена на л.40 и сл. от делото/,
чрез отдалечен достъп от Агенция по вписванията за ищеца „Велде България“ АД, от
която се установява, че последният е вписан като собственик на процесните бунгала,
въз основа на цитираните по-горе констативни нотариални актове.
От приобщеното по делото Писмо от Областния управител на гр.Варна от
7
22.06.2022г., /приложено на л.44 и сл. от делото/, се установява, че ищецът „Велде
България“ АД е инициирал процедура по реда на чл. 44, ал. 3 от Закона за държавната
собственост /ЗДС/ за закупуването на държавни площи, във връзка с притежавани от
дружеството 5 броя бунгала, находящи се в ************* като на ищцовото
дружество е било отказано процедиране на искането му, т.к. към настоящия момент
собственик на имотите е ответникът по силата на Нотариален акт от 2006г..
Съгласно Нотариален акт за право на собственост на недвижими имоти №
******************************************************** /приложен на л.59 и
сл. от делото/, ответното дружество "СЛИВНИЦА - 1968" АД е признато за
собственик на недвижими имоти, находящи се в
к******************************************************** с административен
адрес: ПС"М.", построени в имоти - държавен горски фонд с №№ 12, 13, 14, 15, 17, 76,
77, сред които: склад, вила, адимистративна сграда, бунгала с посочени номера,
находящи се в имоти кадастрален №№ 12, 13, 14, 15, 17, 76, 77, нанесен в действащата
кадастрална карта на КК „Камчия“, одобрена със Заповед РД-18-16/29.03.2006г.
От представения АКТ №* за частна държавна собственост от 19.09.1996 г.
, /приложен на л.70 и сл. от делото/, е видно, че „ПС"М."-р. Камчия, със застроена
площ 105 кв.м. – 3 ет. – см. Конструкция – 1990г.“ е частна общинска собственост. В
акта за собственост е отразено, че земята е държавен горски фонд, стопанисването и
управлението на имота се осъществява от „Лесопласт“ ЕАД - гр. Троян. В т.15 е
отразено, че имотът е включен в капитала на търговско дружество „Лесопласт“ ЕАД -
гр. Троян, на основание Заповед на Мин. на пром. № РД 16-128/01.04.1996г.; Реш. на
ЛОС от 15.07.1995г.; спор. Прот. от 16.05.1996г.
С Решение № 401/15.09.1991г., постановено по ф.д. № 193/1991г. на
Ловешки окръжен съд, /приложено на л.121 от делото/, държавна фирма „Лесопласт“
- гр. Троян е преобразувана в еднолично дружество с ограничена отговорност
„Лесопласт“ ООД със седалище гр. Троян, като едноличното дружество е поело
правата и задълженията на фирма „Лесопласт“ - гр. Троян.
С Решение от 15.07.1995г. по ф.д. № 193/1989г. на Ловешки окръжен съд,
/приложено на л.137от делото/, е вписано в търговския регистър преобразуването на
„Лесопласт“ ЕООД в еднолично акционерно дружество, с наименование „Лесопласт“
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, с едностепенна система на
управление.
По делото са представени и приобщени към доказателствения материал
актуални скици на процесните имоти /л.168-175 от делото/.
Приобщен по делото е одобрен от председателя на ИК на ОНС - гр. Варна
Протокол от 30.11. 1984г., с който е предложено да бъде предоставен на ДСО "СТАРА
ПЛАНИНА" терен от горския фонд за изграждане на почивна станция
М.****************************г.
Съгласно представената Заповед № 177/07.02.1985 г. на Министъра на
горите и горската промишленост, /приложена на л.44 от делото/, допълнена със
Заповед № 964/28.10.1987г., на осн. чл. 9 от ЗГ, на ДСО „Стара планина” – гр. София,
/приложена на л.44 от делото/, е разрешено на ДСО „Стара планина“-гр.София да
усвои предоставените им със Заповед № 421 от 16.03.1968 г., площи в размер на 90,5
дка залесена и незалесена горска площ в землището на с. Близнаци, Варненски окръг.
Видно от приобщеното по делото Решение № 98/26.06.1989 г. на
Министерски съвет, /приложено на л.235 и сл. от делото/е взето решение да се
образувана фирма с държавно имущество „Комфорт” със седалище София, като се
прекратяват като юридически лица Стопанско обединение, дървообработващи
предприятия и други, сред които и стопанско обединение „Стара Планина“.
Новообразуваната фирма „Комфорт” поема активите и пасивите на прекратените
обединения.
8
От представеното Решение от 02.08.1989 г. , постановено по ф.д. №
966/1989г. по описа на СГС, /приложено на л.240 и сл. от делото/, се установява, че е
регистрирана държавна фирма „Комфорт” – гр. София, с предмет на дейност: мебели,
дограма, дървен материал и изделия от дървесина с уставен фонд 56082 лв.
С Решение № 3 от 26.10.1989 г., постановено по ф.д. № 966/1989г. по
описа на СГС, /приложено на л.242 от делото/са регистрирани новообразувани
поделения на Държавна фирма „Комфорт”.
Видно от Заповед № РД-16-113 от 09.04.1991 г. на Министъра на
индустрията, търговията и услугите, /приложена на л.243 и сл. от делото/, във връзка с
реорганизирането на Фирма „Комфорт” – София, е назначена комисия със задача да
установи имуществото, активите и пасивите на Фирма „Комфорт” – София по баланса
към 31.03.1991 г., на основата на което да състави разделителни протоколи между
поделенията на фирмата. Въз основа на посочената заповед е съставен Протокол от
13.06.1991 г. на комисията по разделителните протоколи, /приложен на л.246 и сл. от
делото/, като е решено п.к.М. р. Камчия, да бъде в състава на завод за дървесно-
влакнести плочи – гр. Сливница.
Съгласно представена Заповед № РД-17-122 от 28.06.1991 г. на
Министъра на индустрията, търговията и услугите /приложена на л.248 и сл. от
делото/, е прекратена, считано от 30.06.1991 г., Фирма „Комфорт” – София, образувана
с Решение № 98 на МС от 1989 г., като активите и пасивите й се поемат от конкретно
посочени фирми, сред които е и „Сливница-1968”.
Видно от Решение от 14.10.1991 г., постановено по ф.д. № 3823/1991г. по
описа на СОС, /приложено на л.253 от делото/ се регистрира еднолично търговско
дружество с ограничена отговорност с държавно имущество под фирма „Сливница-
1968” – ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливница. С Решение от
13.05.1996 г., постановено по ф.д. № 3823/1991г. по описа на СОС, /приложено на
л.254 от делото/е вписано в регистъра на търговските дружества преобразуването на
„Сливница 1968” ЕООД гр. Сливница в еднолично акционерно дружество с държавно
имущество под фирма „Сливница 1968” ЕАД. С последващо Решение от 22.12.1997 г.,
постановено по ф.д. № 3823/1991г. по описа на СОС, /приложено на л.256 и сл. от
делото/, е вписано в регистъра на търговските дружества преобразуването на
„Сливница 1968” ЕАД гр. Сливница в акционерно дружество с държавно имущество
под фирма „Сливница 1968” АД.
Съгласно УдостовеР.е от 07.06.2006 г., издадено от Община Аврен,
/приложено на л.262 и сл. от делото/, пс"М" в кк. „Камчия” се състои от изброените в
удостовеР.ето постройки, изградени в периода 1968 г. – 1986 г.
Приобщено по делото е заключение с вх.№ 39051/15.05.2024г. по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Р. И. П.,
/приложено на л.319 и сл. от делото/, което съдът намира за обосновано и компетентно
изготвено, съгласно което, от представените по делото писмени доказателства,
извършения оглед на място при които е установено, че липсват достатъчни технически
данни за установяване на идентичност между описаните бунгала в АКТ
№*/19.09.1996г. за ЧДС и тези, посочени от ищеца в уточняващата му молба,
приложен на л.273 от делото, в която са индивидуализирани процесните недвижими
имоти. Изложено е, че към датата на Нотариален акт за право на собственост на
недвижими имоти *************г., с който „Сливница -1968" АД е признато за
собственик, е действала първоначалната кадастрална карта на к.к. „Камчия", одобрена
със заповед № РД-18-16/29.03.2006г. на ИД на АГКК, към дата 23.06.2006г., като
съгласно нея:
- На процесния имот сграда с идентификатор ************* със
застроена площ от 31, представляваща Бунгало № 48, съответства, сграда бунгало
********************************************************, както и на сграда №
9
24 от кадастрален № 15 от УдостовеР.е № ГП-328/07.06.2006г.
- На процесния имот сграда с идентификатор ************* със
застроена площ от 66 кв.м. представляваща Бунгало № 5 /пет/, съответства бунгало
************************************, както и на сграда № 76 от кадастрален №
77 от УдостовеР.е № ГП-328/07.06.2006г.
- На процесния имот сграда с идентификатор ************* със
застроена площ от 9 кв.м, представляваща бунгало № 30, съответства бунгало
************* както и на сграда № 12 от кадастрален № 15 от УдостовеР.е № ГП-
328/07.06.2006г.
- На процесния имот сграда с идентификатор *******, със застроена
площ от 86 кв.м., представляваща Бунгало № 19, съответства ************* от НА
*************г., както и на сграда № 78 от кадастрален № 15 от УдостовеР.е № ГП-
328/07.06.2006г.
- На процесния имот сграда с идентификатор ******* със застроена
площ от 30 кв.м., представляваща Бунгало № 37, съответства ************* НА
*************г, както и на сграда № 4 от кадастрален № 15 от УдостовеР.е № ГП-
328/07.06.2006г.
- На процесния имот сграда с идентификатор *************, със
застроена площ от 32 кв.м., представляваща Бунгало № 31, съответства *************
от НА *************г., както и на сграда № 11 от кадастрален № 15 от УдостовеР.е №
ГП-328/07.06.2006г.
- На процесния имот сграда с идентификатор ************* със
застроена площ от 8 кв.м., представляваща Бунгало № 38, съответства
*************5.10 от НА *************г, както и на сграда № 10 от кадастрален №
15 от УдостовеР.е № ГП-328/07.06.2006г.
- На процесния имот сграда с идентификатор *************94.1,
със застроена площ от 31 кв.м., представляваща Бунгало № 39, съответства
*************5.9 от НА *************г., както и на сграда №9 от кадастрален № 15
от УдостовеР.е № ГП-328/07.06.2006г.
В проведеното на 23.05.2024г. открито съдебно заседание инж. Р. П.
заключава, че процесните недвижими имоти, така както са посочени от ищеца /л. 273/
и тези с идентификатори по акта за собственост на ответника са абсолютно едни и
същи.
Приобщено по делото е заключение с вх.№ 72443/11.09.2024 г. по
допуснатата допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице
инж. Р. И. П., /приложено на л.437 и сл. от делото/, което съдът намира за обосновано
и компетентно изготвено, съгласно което, както следва: бунгалото, описано в НА №
************* г. /лист 25 от делото/, съответства на сграда бунгало
******************************************************** Изводът за
съответствие е направен единствено на база приложена скица към нотариалния акт на
стр. 28 от делото; Бунгалата, описани в НА № ************* /лист 28 от делото/,
съответстват на бунгало ************* и ************* от НА *************г.
Изводът за съответствие е направен единствено на база приложена скица към
нотариалния акт на стр. 30 от делото; Бунгалото, описано в НА № 7*************.
/лист 31 от делото/, съответства на сграда бунгало
************************************ Изводът за съответствие е направен
единствено на база приложена скица към нотариалния акт на стр. 33 от делото;
Бунгалото, описано в НА № ************* г. /лист 34 от делото/, съответства на
сграда бунгало ************* от НА *************г. Изводът за съответствие е
направен единствено на база приложена скица към нотариалния акт на стр. 36 от
делото; Бунгалата, описани в НА № 7*************. /лист 37 от делото/, съответстват
на сграда бунгало съответства ************* НА *************г., *************5.9
10
и *************5.10 от НА *************г. Изводът за съответствие е направен
единствено на база приложена скица към нотариалния акт на стр. 39 от делото.
Приобщено по делото е заключение с вх.№ 77673/30.09.2024г. по
допуснатата повторна съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж.
Ш. М. Х., /приложено на л.439 и сл. от делото/, което съдът намира за обосновано и
компетентно изготвено, съгласно което се приема, че процесните недвижими имоти са
едни и същи по Нотариалните актове на двете страни /бунгалата с идентификатори
************* ************* *************44.1, *******, ******* *************
*************94.1 и *************23.1. с тези, визирани в нотариален акт
*************, а именно: бунгала с номера 24,12,11, 78,4, 10 и 9, находящи се в имот с
кадастрален номер 15, и бунгало с номер 76, находящо се в имот с кадастрален номер
77, нанесени в кадастралната карта на КК „КАМЧИЯ", одобрена със заповед № РД-18-
16/29.03.2006г., обнародвана в Държавен вестник, бр. 33/21.04.200бг./, като не се
установява съвпадение с тези в Акта за частна държавна собственост № 8/19.09.1996г.
След извърШ. устна справка в Службата по вписвания вещото лице е уведомено, че за
процесните имоти има съставен НА за покупко-продажба от 05.09.2024г., тоест
процесните имоти с идентификатори: *************08-с площ от 557кв.м, ;
*************23-с площ от 597кв.м,; *************44-с площ от 848кв.м;
*************94-с площ от 507кв.м ; *************с площ от 1264кв.м, са в
собственост на „КАМЧИЯ ПАРАДАЙЗ" АД.
В проведеното на 10.10.2024г. открито съдебно заседание вещото лице
инж. Ш. М. Х. уточнява, че не може да се установи идентичност на процесните
недвижими имоти с имотите, описани в АКТ №* за частна държавна собственост от
19.09.1996 г. Вещото лице заключава, че няма схема, няма ориентация, няма и някакво
приблизително местонахождение, къде са тези изредени в акта бунгала.
Представени са фактура № 5 от 25.07.1996г. и мемориален ордер,
/приложени на л.429 от делото/, на който е отразено – за бунгала 234, 235, 236, 237, 238
в ПС Мечка-Камчия.
От представените от ищеца документи, приложени на л. 430-435 от
делото, се установява, че от Лесопласт ЕАД, гр.Троян е договаряно и са сключвани
предварителни договори за покупко-продажба на бунгало, без да е посочено кое точно
бунгало или да е индивидуализаирано по какъвто и да е друг начин.
По делото са представени и приети удостовеР.е изх.№220/05.10.2004г. и
извадки от разчетно-платежни ведомости за възнаграждение на работници и
служители на „Сливница 1968“ АД за периода от 1986г. – 2004г. за м.09.1986г.,
м.05.1988г., м.08.1991г., м.07.1991г., /приложени на л.455 и сл. от делото/, видно от
който Н.Г.Р. е била служител в ответното дружество.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпит на
водените от ищеца свидетели И.К.В. и К.З.И..
Свидетелят И.К.В., роден 1946г., сочи, че има 56 г. трудов стаж в
ищцовото дружество – от 1967 г., към настоящия момент е пенсионер и отново работи
при тях, като градинар-охранител. Излага, че ПБ“Камчия“ е била на подчинение на
община Аврен. Същата била изградена с участието на дървообработващите
предприятия и Горските гори и Горско стопанство под шапката на СО “Стара
планина“, което било стопанско обединение на всички предприятия от
дървообработващата промишленост, гори и горска промишленост. В почивната база
всяко предприятие, както и „Велде“ имало своя база. Някои от бунгалата били
изградени в техните дървообработващи работилници в Троян, като модули,
впоследствие превозени и монтирани на място в станцията. По спомен сочи, че
предприятията, изградили бунгала там, са били около 40 - „Гори и Горска
промишленост“, които създали база там, впоследствие станала като комплекс и
почивна станция „ Мечта“. „Велде България“ минало през много преобразувания, сред
11
които: Дървообработващ завод “Георги, Димитров, Комбинат “Георги Димитров“.
Базата била създадена поетапно. Първоначално преместили две бунгала от гр. Бяла,
впоследствие станали 8 бунгала – четири двойни със санитарен възел и две единични
малки. Впоследствие купили монолитна сграда на два-три етажа с апартаменти и още
една с бунгала, която била в съседство на ПБ на Профсъюза на горите. При изграждане
на базата и целия комплекс „Велде“ финансирало изграждането на столовата, пътната
мрежа. През годините е имало няколко управителя на базата - Г.Б. и Н.Р.. В момента не
знае кой е управител. Излага, че ползването на базата в периода й на функциониране
ставало на база разпределение на смени, картите ги подавали от Станцията.
Свидетелят, като Профпредседател, получавал картите, по обявен списък в
предприятието хората са се записвали по смени и така почивали. Предполага, че Босев
е изпращал картите, а после събраните от тях средства са превеждани на него. Сочи
че, районът му е познат, в момента няма възможност да се почива там, няма ток и
вода. През годините никой не им пречил да ползват базата. Изхранването и
обслужването в ПС Мечта ставало под шапката на самия управителя Г.Б., на база на
отпуснали средства и възможности от СО „Стара планина“, който фонд е съсредоточен
от всички предприятия за тази цел, за да могат те да поддържат. Свидетелят не може
да каже чий служител е бил Г.Б.. Твърди, че Н.Р. била техен служител, някъде след
1991 г. Токът и водата не били грижа на „Лесопласт“.
Видно от показанията на водената от ищеца свидетелка К.З.И., родена
1966г., без родство и дела със страните по делото, същата е работила при ищцовото
дружество, като главен счетоводител от 1993 г. За първи път е почивала в ПС „Мечта“-
Камчия 1997г. След това няколко пъти е ходила там със семейството си. Знае, че като
счетоводна информация от наличните активи по инвентарна книга, там се водели
бунгалата. Сочи, че била закупена една масивна сграда, от „Монблан“ фирмата и
бунгала от Асеновград. Водели ги като дълготрайни активи. Бунгалата били 8 и
монолитна сграда. Знае за правени текущи разходи всяка година докато ползвали
базата, за подновяването й. Всяка година заплащали данък за бунгалата към община
Аврен. Няма спомен при посещение в базата да са били възпрепятствани от когото и
да е. Спомня си Н.Р., която е била управител, назначен на щат при тях, която
отговаряла за почивната база в Камчия. Тя стояла в една от стаите в монолитната
сграда и извършвала настаняването в базата. Няма спомен в базата да е имало
обслужващ персонал, а ако е имало, не знае чии служители са били. Няма спомен за
ползването на базата да са превеждани пари на „Сливница“.
Съдът намира, че свидетелските показания на И.К.В. и К.З.И., не следва
да бъдат кредитирани, доколкото не кореспондират на събрания съвкупен
доказателствен материал, в т.ч. приобщените по делото разчетно-платежни ведомости
за възнаграждение на работници и служители на „Сливница 1968“ АД за периода от
1986г. – 2004г. за м.09.1986г., м.05.1988г., м.08.1991г., м.07.1991г., видно от който Н.Г.Р.
е била служител в ответното дружество.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на
водения от ответника свидетел С.Г.Г., роден 1960г. Видно от показанията му, същият е
собственик на 4 бунгала в процесната станция. Първоначално ги бил наел, плащал
режийните на Сливница. Тогава било така, всички предприятия, ползващи ток и вода,
ги заплащали на „Сливница“. Впоследствие, след като закупили земята, „Сливница“ се
съгласили да се включат към техния трафопост, така има отделен електромер. В
случай, че „Сливница“ реши да си спре трафопоста, бунгалата на свидетеля също
остават без ток. Твърди, че в станцията е имало двадесет човека обслужващ персонал.
Към момента функционира една малка част от нея, за която свидетелят имал уговорка
със Сливница, пътеките в тази част да се оправят, за да има достъп до плажа. В
бунгалата към момента не идват хора да почиват. Има спомен парите, дадени за
закупуване на бунгалата и земята от него, да са дадени на Министерство на
земеделието. Познава Н.Р., твърди, че същата е била служител на „Сливница“. Има
12
спомен за бунгало № 30, понеже е срещу неговото и бунгало № 38 да са били бунгала
на „Сливница“. Смята, че графиците за смените в станцията са правени от
служителите на „Сливница“, не може да каже с точност, но мисли, че бунгалата са
ползвани до 2010г. Не може да каже кое бунгало на кого е, знае базата да е на
„Сливница“, за всичко е уведомявал тях.
Съдът намира, че показанията на свидетеля С.Г.Г., кореспондират на
приетите по делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат
кредитирани.
СЪДЪТ , като съобрази предмета на производството по делото, като
съобрази становището на ищцовата страна и съобрази аргументите на ответната
страна, изходи от съвкупния приет по делото доказателствен материал , включително и
заключението на вещото лице , изслушано и прието по делото, намира следното :
Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на всички искове, включително на установителните
искове за собственост, за която съдът следи служебно и преценява конкретно с оглед
естеството и съдържанието на всеки конкретен правен спор, за разрешаването на който
е сезиран. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява
производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията –
дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца
вещно право.
В настоящия случай е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 8/27.11.2013 г. по тълкувателно
дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, интерес от отрицателния установителен иск за
собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху
вещта, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един
и същ обект. С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически
състояния. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и
когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по
реституция, ако отрече претендираните от ответника права. Правният интерес винаги
следва да се преценява въз основа на конкретните обстоятелства по делото.
Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от
конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от
спорещите твърди, че се засяга правната му сфера.
В конкретния казус ищецът обоснавава правния си интерес от
предявените отрицателни установителни искове с твърдението, че е собственик на
процесните недвижими имоти, въз основа на извършеното преобразуване на
дружество държавна собственост в еднолично търговско дружество с ограничена
отговорност, вследствие на което преобразуване е издаден АКТ №* за държавна частна
собственост от 19 септември 1996 г. От приетите по делото заключения по
допуснатите съдебно-техническа експертиза, допълнителна съдебно-техническа
експертиза и повторна съдебно-техническа експертиза се установява, че не може да се
формира извод за идентичност на процесните недвижими имоти с имотите, описани в
АКТ №* за частна държавна собственост от 19.09.1996 г., от който черпи права ищецът
и с Нотариален акт за право на собственост на недвижими имоти №
******************************************************** въз основа на който
ответното дружество "СЛИВНИЦА - 1968" АД е признато за собственик на
недвижими имоти. Вследствие на изложеното, предвид липсата на установена
идентичност на процесните недвижими имоти с имотите, описани в нотариалните
актове на двете страни, настоящият съдебен състав намира, че не е налице правен
интерес от избраната форма на защита посредством отрицателния установителен иск.
Не поражда правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
13
иск и твърдението на ищеца, в условията на евентуалност, че процесните недвижими
имоти са придобити, въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност. При
формиране на този извод, съдебният състав съобрази, че ищецът не успя да докаже
твърденията си, т.к. не кредитира показанията на водените от ищеца свидетели И.К.В.
и К.З.И., доколкото същите не кореспондират на събрания по делото доказателствен
материал. Същевременно, от приобщените по делото писмени доказателства, в т.ч. и
показанията на водения от ответника свидетел С.Г.Г. се установява, че процесните
недвижими имоти се владеят, управляват и стопанисват от ответното дружество
„Сливница-1968" АД, а не от ищеца.
Предвид изложеното, доколкото ищецът не успя да установи, че
процесните недвижими имоти са идентични с имотите, посочени в АКТ
№*/19.09.1996г. за частна държавна собственост, от който ищецът черпи права и с
посочените в Нотариален акт за право на собственост на недвижими имоти
*************г. недвижими имоти, с който ответното дружество се легитимира за
собственик, както и не успя до докаже че процесните недвижими имоти са владени от
ищцовото дружество в твърдения период, съдът формира извод, че ищецът не доказа
твърденията, с които обосновава правния си интерес в настоящото производство.
В обобщение на гореизложеното, след като не е доказано съществуване на
претендираното от ищеца право, легитимиращо го като собственик на процесните
недвижими имоти, следва да се приеме, че предявените отрицателни установителни
искове са недопустими , поради липса на правен интерес. Ето защо, производството по
делото следва да бъде прекратено, без произнасяне по основателността на претенцията
– дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца
вещно право, съгласно т. 1 на ТР № 8/2012г. по тълк. д.№ 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че съдебният състав
приема, че ответното дружество разполага с титул за собственост върху процесните
недвижими имоти.
Ответното дружество се позовава на придобиването на имотите по силата
на чл. 17а от ЗППДОП (отм.), чрез преобразуване на ДСО "Стара планина" в ДФ
"Комфорт", а от нея в "Сливница-1968" ЕООД с държавно имущество, в последствие
"Сливница-1968"АД.
Преди действието на ЗППЗОП на държавните юридически лица е било
предоставено само правото на стопанисване и управление на държавната собственост,
поради което не е налице отделна собственост на държавно юридическо лице или
община от държавната собственост. Не е налице промяна по отношение на
собствеността и при действието на Указ № 56, съгласно разпоредбите на който
фирмата е имуществено, социално и организационно обособен участник и основна
форма за осъществяване на стопанската дейност, като заваР.те от указа предприятия се
реорганизират по ред определен в него. Съгласно §2 ТЗ при влизане в сила на закона -
01.07.1991 г., образуваните държавни фирми запазват дейността си по досегашните
разпоредби до превръщането им в търговски дружества. По силата на Закона за
образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество/ДВ, бр.55 от
12.07.1991 г./ държавните предприятия могат да се преобразуват в еднолични
търговски дружества, като за целта се издава акт на МС, който е административен
орган за организиране на стопанисването на държавното имущество и орган, който
упражнява правата на едноличния собственик на капитала.
От представените по делото доказателства се установява, че с решение на
МС № 98/26.06.1989 г. ДСО"Стара планина" е преобразувано в ДФ "Комфорт",
вписана в регистъра на държавните фирми с решение по ф.д.№ 966/1989 г. на СГС.
Почивен комплекс "Камчия", р.Камчия и завод Сливница са стопанисвани от
ДФ"Комфорт", като впоследствие те са регистрирани като самостоятелни поделения на
ДФ. Със Заповед № РД-17-122/28.06.1991 г. на Министъра на ИТУ ДФ"Комфорт" е
прекратена, като от поделенията й са образувани няколко фирми с държавно
14
имущество, една от които е "Сливница - 1968" ЕООД. Поделенията поемат съответна
част от активите и пасивите на ДФ"Комфорт", съобразно разделителни протоколи.
Тези протоколи са изготвени от нарочна комисия, назначена със Заповед № РД-16-
113/09.04.1991 г. на Министъра на ИТУ за реорганизирането на държавната фирма по
реда на чл. 11 от УСД № 56. "Сливница - 1968" ЕООД е вписана в ТР с Решение № 1 от
14.10.1991 г. по ф.д. № 3823/1991 г. по описа на СОС. Търговското дружество е
образувано от самостоятелното поделение на ДФ "Комфорт" - Завод "Сливница", гр.
Сливница. Съгласно Протокол от 13.06.1991 г. на комисията по разделителните
протоколи, назначена с посочената по-горе заповед на Министъра на ИТУ е взето
решение ПП.С. М." - р. Камчия да бъде включен в състава на Завода за дървесно-
влакнести плочи - гр.Сливница. Предвид посоченото в заповедта и протокола, съдът
намира, че целият почивен комплекс със всички прилежащи сгради е предоставен на
търговското дружество с държавно имущество "Сливница - 1968" ЕООД. С Протокол
от 13.06.1991 г. на комисията по разделителните протоколи, назначена със Заповед №
РД-16-113/09.04.1991 г. на Министъра на ИТУ е взето решение ПП.С. М." - р. Камчия
да бъде включен в състава на Завода за дървесно-влакнести плочи - гр. Сливница. Т.е.
целият почивен комплекс със всички прилежащи сгради е предоставен на търговското
дружество с държавно имущество "Сливница - 1968" ЕООД, гр. Сливница.
Разпоредбата на чл. 17а ЗППДОП (отм.) е приложима за заваР.те преобразувания -
собствеността е предоставена с акта за преобразуване на дружеството от държавно
предприятие в еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с държавно
имущество с решение № 1 от 14.10.1991 г. по ф.д. № 3823/1991 г. по описа на СОС,
като с решения с №№ 2/13.05.1996 г. по ф.д. № 3823/1991 г. по описа на СОС и
3/22.12.1997 г. по ф.д. № 3823/1991 г. по описа на СОС едноличното търговско
дружество е преобразувано в "Сливница - 1968" ЕАД и преименувано в "Сливница -
1968" АД.
Съгласно разпоредбата на чл.1 от ПМС 201/1993 г. при преобразуване на
държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество
правото на собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са били
предоставени на предприятията за стопанисване и управление, се внася в капитала на
тези дружества, освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго. Тази
разпоредба е възпроизведена и в чл. 17а от ЗППДОП (отм.). След като процесното
имущество - целият пП.С. М.", р. Камчия е било предоставено за стопанисване и
управление на Завод "Сливница", гр. Сливница, като самостоятелно поделение на ДФ
"Комфорт", чийто правоприемник след преобразуване е ответното дружество, то по
сила на чл. 17а от ЗППДОП (отм.) същото се легитимира като негов собственик.
Ответното дружество се легитимира като собственик на процесните
имоти, тъй като от представените по делото доказателства се установява, че
процесните бунгала са част от пП.С. М." в кк "Камчия" и са изградени върху земя,
представляваща ДГФ и предоставена за ПБ "Мечта" с Протокол от 30.11.1984 г. на
комисията по чл. 12 от Правилника от ППЗГ, одобрен от Председателя на ИК на ОНС -
Варна, Заповед № 177/07.02.1985 г. на Министъра на ГГП и Заповед № 964/28.10.1987
г. на Председателя на Асоциация "Горско стопанство и горска промишленост". На този
терен е изградена собствената на стопанското обединение почивна станция М.
представляваща комплекс от масивни сгради, вили, бунгала и инфраструктурни
съоръжения, като единствен правоприемник на почивната станция в цялост е
„Сливница-1968" АД. От приобщеното по делото УдостовеР.е от 07.06.2006 г.,
издадено от Община Аврен, се установява, че пс"М" в кк. „Камчия” се състои от
изброените в удостовеР.ето постройки, изградени в периода 1968 г. – 1986 г., сред
които и процесните имоти.
Въз основа на горепосоченото се формира извод, че ответното дружество
установи в условията на главно и пълно доказване, че е собственик на процесните
обекти, но предвид липсата на установяване на правен интерес от избраната форма на
15
искова защита посредством отрицателен установителен иск за собственост на ищеца,
производството по делото следва да бъде прекратено.
Досежно разноските:
С оглед изхода на производството по делото и предвид направеното от
ответника искане, съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати
направените от ответната страна съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78 ал.4
от ГПК. В полза на ответника, следва да бъдат присъдени стоР.те по делото съдебно –
деловодни разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК / приложен на
л.462 от делото/, в размер на общо 12450,00 лв., представляващи сбор от направените
разходи за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 11800,00 лв., за заплатен
депозит за СТЕ в размер на 450,00 лв. и изплатен допълнителен депозит за вещо лице
в размер на 200,00 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 13296/2022 год. по
описа на Районен съд – гр.Варна, на основание чл.130 от ГПК.
ОСЪЖДА ВЕЛДЕ БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *************, със
седалище и адрес на управление гр.Троян, п.к. 5600, кв. „Велчевски“ ДА ЗАПЛАТИ
на "СЛИВНИЦА - 1968" АД ЕИК ************* със седалище и адрес на
управление: гр. Сливница, п.к. 2200, ул. "Гео Милев" № 40 сумата в размер на 12450,00
лв., представляващи стоР.те в производството по делото съдебно-деловодни разноски,
на основание чл.78 ал.4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните,
ведно със съобщението за постановяването му , на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16