№ 3213
гр. В., 18.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501678 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с
вх. № 50133/04.07.2023 г., депозирана от А. И. Ц., чрез адв. С. Е., срещу Решение № 1877 от
27.05.2023 г., постановено по гр. д. № 12917/2022 г. по описа на Районен съд - В., XXXIIІ
състав, с което е предоставено, на основание чл. 127 ал. 2 от СК, упражняването на
родителските права по отношение на детето И. А.ов Ц., ЕГН **********, на неговата майка
Т. В. И.; постановено е, на основание чл. 127, ал. 2 от СК, детето И. А.ов Ц. да живее при
своята майка Т. В. И. на посочен от нея адрес в гр. В., ул. „М. Д.“ № 51, ет. 4, ап. 8 или на
неин адрес на местоживеене при всяка следваща промяна на същия; определен е, на
основание чл. 127, ал. 2 от СК, режим на лични отношения на бащата А. И. Ц. с детето;
осъден е, на основание чл. 143, ал. 2 от СК А. И. Ц. да заплаща в полза на детето И. А.ов Ц.,
действащ чрез своята майка и законен представител Т. В. И. месечна издръжка в размер на
250 лв., считано от датата на депозиране на молбата за издръжка – 29.09.2022 г., с падеж до
5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при просрочие за всяка
закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване, като издръжката бъде заплащана по банкова сметка с титуляр Т. В. И.; осъден
е, на основание чл. 149 от СК, А. И. Ц. да заплати в полза на детето И. А.ов Ц., действащо
чрез своята майка и законен представител Т. В. И., издръжка за минало време в размер по
250 лв. /двеста и петдесет лева/ месечно, за периода от 01.09.2021 г. до 29.09.2022 г., ведно
със законната лихва, до окончателното й изплащане; осъден е, на основание чл. 78, ал. 1, от
ГПК, А. И. Ц., да заплати в полза на адв. Б. С., АК - гр. В., сумата в размер на 500 лв.,
определено адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 за МРАВ.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено
при непълнота на събрания доказателствен материал, както и при нарушение на
съдопроизводствените правила. Посочва се, делото е останало неизяснено от фактическа
страна, тъй като ВРС не е уважил направените от страна на ответника (сега въззивник)
доказателствени искания, а именно – не е възложил на ДСП – Ш. извършването на социален
доклад по делото по отношение на А. Ц.; не е допуснал изслушването на още 1 свидетел в
негова полза, отказал е да назначи комплексна съдебно психиатрична и психологическа
експертиза на детето, поради което не е защитен интереса му. Твърди се, че детето е със
специални потребности и след преместването му от майката от гр. Ш. в гр. В., физическото
и психическото му състояние се е влошило. Счита, че неправилно ВРС е оставил без
1
уважение искането за изготвяне на социален доклад по отношение на въззивника, с мотиви,
че единствено ДСП – В. е компетентна да вземе участие в производството. Неправилно не е
допусната и КСППЕ, тъй като не била в интерес на детето с оглед заболяването му – детски
аутизъм. Счита събраните гласни доказателства за противоречиви, а недопускането на още
един свидетел е довело до неизясняване на релевантните за спора факти и постановяване на
неправилен съдебен акт. Посочва се, че изводът на ВРС, че предоставянето на родителските
права на бащата не е подходящо, тъй като ще доведе до драстична, рязка промяна в начина
на живот и учебен процес на детето, което щяло да създаде непредвидими условия за
повишен психически и емоционален стрес у детето, не се подкрепя от доказателствения
материал, тъй като такъв не е събран. Оспорва се и определения режим на лични отношения
по отношение на лятната ваканция, както и размера на издръжката, тъй като не е
съобразено, че детето е с ТЕЛК и получава ежемесечна пенсия от държавата, както и че
въззивникът получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за
страната. Посочва, че неправилно ВРС е определил издръжка за минало време за период
надвишаващ 1 година преди завеждане на исковата молба в размер на 250 лв., тъй като
минималната работна заплата за съответния период е била в по-нисък размер. Оспорва се
решението и в частта за разноските.
Моли за отмяна на решението, като бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето И. А.ов Ц. на неговия баща – А. И. Ц., и бъде
уважен изцяло насрещния иск, а в условията на евентуалност да бъде изменено решението в
частта на определения режим за лични отношения, да се измени дължимата издръжка, като
бъде определен по-нисък размер, включително и за минало време, като бъде съобразен
едногодишния срок преди датата на завеждане на исковата молба, а не както е определен от
ВРС. Моли да бъде отменено решението в частта за разноските.
Направени са следните доказателствени искания:
1. Да бъде назначена комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза,
като вещите лица, след запознаване с медицинската док.тация и след преглед на детето
И. А.ов Ц., да отговорят на следните въпроси:
1. От какво заболяване страда И. А.ов Ц. и какво е характерно за него?
2. Какво лечение е провеждано на детето и адекватно ли е било то?
3. В момента провежда ли се лечение на детето, какво, къде, адекватно ли е то?
4. Следва ли И. да провежда терапия и каква, би ли довела до подобряване на
състоянието му?
5. Констатира ли се отчуждение у детето?
2. Да бъде допуснато изготвянето на социален доклад от ДСП – Ш. за социално битовите
и финансови условия на бащата и за родителския му капацитет.
3. Да бъде изискана служебно информация от НОИ по какъв начин и в какъв размер са
подпомагани от страна на държавата И. А.ов Ц./ Т. В. И..
4. Да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане с цел
установяване на отношенията между бащата и детето, наличието на трети лица, които
могат да му помагат в отглеждането на детето, по-добрите условия за обучение и
развитие на детето И. в гр. Ш., съобразно неговите специфични потребности, както и
на други релевантни за спора обстоятелства.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Т. В. И., чрез
адв. Б. С., с който въззивната жалба се оспорва и се претендира същата да бъде оставена без
уважение. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно,
поради което моли да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по чл.
260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана,
поради което е процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване акт.
2
Същата следва да бъде приета за разглеждане и разгледана по същество.
По направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от
страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа
или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните
допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на
правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Поради това настоящият състав на съда намира, че следва да уважи
направените от А. И. Ц. доказателствени искания, тъй като те са относими към предмета на
спора и допустими, съобразно нормите на ГПК.
Законосъобразен е изводът на ВРС, че не е в интерес на детето И. да бъде изслушано
на основание чл. 15 ал. 1 от Закона за закрила на детето, предвид заболяването му. Но
доколкото са наведени твърдения в насрещния иск, а и в отговора на исковата молба, че
преместването на детето в гр. В. се отразява зле на състоянието му, че не се провежда
необходимата и адекватна терапия, че майката не полага дължимите грижи за детето, което
е твърдян пасив в родителския й капацитет, то настоящият състав намира, че искането за
КПСЕ е относимо, поради което и следва да бъде уважено. С отказа да се допусне такава
ВРС е допуснал процесуално нарушение. Въпросът дали е налице отчуждение у детето към
някой от родителите също следва да бъде изследван, тъй като отговорът на този въпрос е
релевантен за определяне както титуляра на родителските права, така и режима на лични
отношения.
Доколкото има изготвен социален доклад само от ДСП – В. с оглед местоживеенето
на детето, но следва да бъде установена и средата, в която ще се отглежда детето при
бащата, ако евентуално титулярството бъде определено на него, настоящият състав на ВОС
намира, че следва да уважи и това доказателствено искане, като бъде задължена ДСП - Ш. да
изготви социален доклад, в който да бъде посочено дали бащата живее на посочения от него
адрес в гр. Ш., ул. „С.“ № 8, ет. 6, ап. 27, с кои лица, в каква емоционална връзка е детето И.
с бащата, както и с лицата, с които бащата живее в общо домакинство, притежава ли
жилището самостоятелна стая, в която да бъде отглеждано детето И., както и да бъде дадена
оценка може ли бащата да разчита на подкрепяща помощ от роднини и близки, какви са
социално - битовите условия на живот, материалните му възможности и възможността му да
се грижи за детето И. с оглед специалните му потребности и упражняваната от бащата
професия. Родителския капацитет на бащата А. Ц. не може да бъде предмет на социалния
доклад, а извод за него следва да бъде направен след преценка на всички доказателства в
тяхната съвкупност.
За правилното определяне размера на необходимите за детето месечни средства,
респективно издръжка, съдът намира, че е основателно и искането да бъде изискана
служебно информация от НОИ за получавани социални помощи/пенсия за детето И. А.ов Ц..
В производството пред ВРС са допуснати до разпит по един свидетел за всяка от
страните, като е отказано допускането на по още един свидетел в разрез с процесуалните
правила. Съставът намира, че установяването на множеството твърдени обстоятелства и
релевантни факти по делото изисква допускането на исканите от страните пред ВРС по
двама свидетели. Допускайки само по един свидетел, ВРС е допуснал процесуално
нарушение. Затова и пред настоящата инстанция следва да бъде уважено искането на
въззивника за допускане до разпит на още един свидетел, като с оглед равенството на
страните, следва да бъде указано на въззиваемата страна, че й се дава възможност и тя да се
възползва от показанията на един свидетел за опровергаване на сочените обстоятелства.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 50133/04.07.2023 г.,
депозирана от А. И. Ц., чрез адв. С. Е., срещу Решение № 1877 от 27.05.2023 г., постановено
по гр. д. № 12917/2022 г. по описа на Районен съд - В., XXXIIІ състав.
ДОПУСКА комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза, по
която вещите лица след запознаване с представените по делото писмени доказателства и
провеждане на необходимите интервюта и прегледи на детето И. А.ов Ц., да дадат
заключение по следните въпроси:
1. От какво заболяване страда И. А.ов Ц. и какво е характерно за него?
2. Какво лечение е провеждано на детето и адекватно ли е било то?
3. В момента провежда ли се лечение на детето, какво, къде, адекватно ли е то?
4. Следва ли И. да провежда терапия и каква, би ли довела до подобряване на
състоянието му?
5. Констатира ли се отчуждение у детето?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лв., вносим от въззивника Ц. в едноседмичен
срок от съобщението, за което следва да се представи доказателства в същия срок.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица съдебен психиатър М. Т. и психолог Ц. С., които да се
уведомят за поставената задача след представяне на доказателства за внесения депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ДСП - Ш. да изготви и представи най-късно една седмица преди
съдебно заседание социален доклад, в който да бъде посочено дали бащата живее на
посочения от него адрес в гр. Ш., ул. „С.“ № 8, ет. 6, ап. 27, с кои лица, в каква емоционална
връзка е детето И. с бащата, както и с лицата, с които бащата живее в общо домакинство,
притежава ли жилището самостоятелна стая, в която да бъде отглеждано детето И., както и
да бъде дадена оценка може ли бащата да разчита на подкрепяща помощ от роднини и
близки, какви са социално - битовите условия на живот, материалните му възможности и
възможността му да се грижи за детето И. с оглед специалните му потребности и
упражняваната от бащата професия /работно място и работно време на бащата/.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НОИ за получавани социални помощи/пенсия за детето
И. А.ов Ц. и техният размер.
ДОПУСКА по един свидетел на всяка от страните за установяване, респективно
опровергаване на фактите: от въззивника – за установяване на отношенията между бащата и
детето, наличието на трети лица, които да помагат при отглеждане на детето И., както и на
други релевантни за спора обстоятелства, а на въззиваемата страна - за опровергаване на
горните твърдения.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1678/2023 г. на ОС-В. за 11.10.2023г.
от 10,30ч., за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от настоящото
определение.
Да се изпрати препис от определението на ДСП-Ш. с оглед вменените им задължения
за изготвяне на доклад.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5