РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в открито съдебно
заседание на втори декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
като
разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА
КАН
дело № 382 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.63, ал.1 от ЗАНН във
вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР Русе против
Решение № 260050/02.09.2020г. по АНД № 1110/2020г. по описа на РС Русе, с което
е отменено НП № 20-1085-001803 от 03.06.2020г.
на Началник сектор ПП при ОДМВР-Русе.
В жалбата се навеждат касационни оплаквания за
неправилност и необоснованост на оспорения съдебен акт. Иска се да се отмени
решението на РС Русе и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди
издаденото наказателно постановление.
Касационният ответник в отговор на жалбата посочва, че
решението не страда от пороци, както и че същото е постановено при спазване на процесуалните правила и точно
приложение на материалния закон. Същият не се явява в съдебно заседание, не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата и счита решението на РРС за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в
сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение
на РС - Русе е отменено Наказателно постановление НП № 20-1085-001803 от
03.06.2020г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Русе. С него на касационния
ответник М. М.С. *** за нарушение на чл.48 от ЗДвП е било наложено
административно наказание Глоба в размер от 200лв на основание чл.179, ал.2,
вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.
Според въззивния съд описанието на нарушението в
атакуваното НП е неясно и съдържа признаци от обективна страна както на нарушението по чл.50, ал.1 от ЗДвП,
за което е съставен АУАН, така и на нарушението по чл.48 от ЗДвП, по състава на
което е квалифицирано нарушението в НП. В този смисъл е прието, че издаденото
НП не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и ограничава правото
на защита на жалбоподателя, за когото издаденото НП е неясно и вътрешно противоречиво. Въззивният
съд намира, че при установената в процеса конкуренция на доказателства и спор
относно фактическите обстоятелства на нарушението административнонаказаващият
орган не е изпълнил задължението си да докаже главните факти, на които почива
обвинението, поради което описаното нарушение остава недоказано. Изводът на
въззивния съд е, че С. не е извършила виновно вмененото нарушение, поради което
спрямо нея не следва да бъде реализирана адми- нистративнонаказателна
отговорност.
Решението на РС – Русе е правилно.
Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя мотивите
на съда за това, че в развилото се административнонаказателно производство са
допуснати съществени нарушени на процесуалните правила и неправилно е приложен
материалния закон. Установената фактическа обстановка сочи, че на 11.03.2020г.
около 09,55ч. в гр.Русе жалбоподателят
М.М.С. управлявала л.а. „Сеат Алтея“ по ул.„Г.С.Раковски“, която пресичала от дясната и страна ул.“Духовно
възраждане“. Преди кръстовището ул. „Г.С.Раковски“ не била сигнализирана с
пътен знак, определящ значимостта на пътя – с предимство или без
предимство. По същото време по ул.“Духовно
възраждане“ се движил л.а. „Кия Соренто“, който достигнал до кръстовището,
преди което улицата била сигнализирана като „Път с предимство“ чрез поставен
преди кръстовището знак В3. При навлизане на л.а. „Кия Соренто“ в кръстовището същият бил блъснат от
автомобила, управляван от касационния ответник М.М.С..
Мястото на ПТП било посетено от служители на
Пътна полиция, които заснели местопроизшествието
и участниците в ПТП. Контролните органи преценили, че причина за възникналото
ПТП е извършено нарушение от С. на чл.50 от ЗДвП, на която съставили АУАН. След
съставяне на АУАН М.С. подала възражение, в което посочва, че преди
кръстовището улицата, по която се е движила - ул. „Г.С.Раковски“ не е била
сигнализирана със знак от групата „Б“, от който да разбере, че се движи по път
без предимство.
Въз основа на акта, снимковия материал,
изготвения Протокол за ПТП и подадените срещу АУАН възражения е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което административно наказаващият
орган възприел изцяло фактическата обстановка, отразена в акта, но
преквалифицирал нарушението по чл.48 ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка от
въззивния съд, касационният съд споделя изцяло неговите изводи относно това, че
с действията си касционният ответник М.С. не е допуснала вмененото й нарушение.
В Раздел ХI от ЗДвП – Преминаване през кръстовище се намират разпоредбите на
двете правни норми, по които са квалифицирани действията на М.С.. В акта
актосъставителят е приел, че е осъществила изпълнителното деяние на нарушението
по чл.50, ал.1 от ЗДвП, според който: “На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство.“ Анализирайки установените обстоятелства
при които е допуснато процесното ПТП, настоящият съдебен състав изцяло споделя
мотивите във въззивното решение, че действията на М.С. не са съставомерни,
поради липса на субективната страна на нарушението, а именно знанието, че
улицата, която ще пресича е сигнализирана със знак „В3“. Поради липсата на съответната
сигнализация по пътя, по които тя се движи и липсата на видимост на сигнализацията на пресечната улица, за нея
не е възникнало задължението да пропусне движещите се МПС по пътя, сигнализиран
като път с предимство. Няма спор по това съществено и съставомерно
обстоятелство - липса на сигнализация по ул. „Г.С.Раковски“
непосредствено преди кръстовището с ул.“Духовно възраждане“. Това
обстоятелство е безспорно установено от всички събрани доказателства по делото-снимковия
материал, изготвения Протокол за ПТП, гласни доказателства, събрани чрез
проведения разпит на актосъставителя.
Съобразявайки се с посочените горе обстоятелства,
установени в хода на
административнонаказателното производство, наказващият орган при
идентична с АУАН обстановка е изменил правната квалификация на нарушението по
чл.48 от ЗДвП, според който:“На кръстовище на равнозначни пътища водачът на
пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които
се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства
независимо от местоположението и посоката им на движение.“ Основателни са
мотивите на въззивната инстанция, че с действията си
административнонаказаващият орган е допуснал съществено нарушение на
административнонаказателните правила, свързани с правото на защита. Освен това,
настоящият съдебен състав намира, че правната квалификация на нарушението е
неточна, дотолкова, че при установената фактическа обстановка от обективна
страна не са налице елементите от състава на нарушението. В цитираната норма е
предвидено преминаване през кръстовище на равнозначни пътища, докато в
процесния случай пресичащите се пътища не са равнозначни, тъй като
единият/ул.“Духовно възраждане“/ е сигнализирана като път с предимство. В този
смисъл при такава правна квалификация – по чл.48 от ЗДвП неправилно е приложен
материалния закон.
Съдът, при извършване на проверка по доказаността на
фактическите констатации в НП и при обсъждане
на представените доказателства, намира, че фактическите констатации в НП
не са обосновани и не се подкрепят от
представените писмени и гласни доказателства. С оспореното в настоящото съдебно
производство решение на РС - Русе е отменено НП, което е издадено при неправилно
приложение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Административно наказаващият орган не е изпълнил задължението си по
чл.52, ал.4 от ЗДвП, поради което е издал НП при неизяснена фактическа
обстановка, което от своя страна предполага и неправилна правна преценка на
извършеното нарушение и причините за
него и неговата съставомерност. Районният съд е събрал и обсъдил по надлежния
ред допустими и относими доказателства, установяващи правнорелевантните за
случая факти и обстоятелства, въз основа на които е формирал правни изводи за недоказаност
на нарушението, вменено на жалбоподателя, както от обективна, така и от
субективна страна. Установената по делото фактическа обстановка
е довела и до законосъобразни и правилни изводи относно несъставомерността на действията на
касационния ответник, поради което същият не следва да понесе и
административнонаказателна отговорност.
С оглед
гореизложеното касационният съд счита, че РС – Русе като е отменил атакуваното
пред него наказателно постановление е постановил правилно съдебно решение,
което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК,
Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260050 / 02.09.2020 г. по АНД № 1110/2020
г. по описа на РС Русе, с което е
отменено НП № 20-1085-001803 от 03.06.2020г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.