Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.
Т., 16. 12. 2010
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г. Т., в
публично заседание проведено на двадесет и пети ноември две хиляди и десета година
в състав:
Районен съдия: ПЕТЪР
ПЕТРОВ
при секретаря Р.И.……………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00056 по описа
за
Делото е образувано по искова молба на „ А.-
Г. „ ЕООД гр. В., район О., ул. „ П. „ № **, ет. ** ЕИК **** със законен
представител И.С.Н. и пълномощник по делото- адв. Д.Ж. ***- чрез адв. Д.Ж.,
срещу И.Д.И., ЕГН ********** ***. С исковата молба се твърди, че на 25. 07.
2008 год. ищецът е превел по сметка на ответника сумата от 76621. 98 лв като
цена на рапица, реколта 2008 год., която ответникът да му достави, с количество
10272.
От договорените и платени от купувача общо
85272.
Страните си разменили нотариални покани,
като според ищеца, ответникът в своята нотариална покана е признал факта, че е
получил цената на 75 тона рапица, от която е доставил само 50 тона. Твърди се
още, че при организирането на извозването на остатъка от продаденото
количество- 25-те тона рапица, от страна на ищеца, се оказало, че ответникът се
е разпоредил с цялото произведено от него количество рапица и че няма налични
количества рапица.Послевала нотариална покана от ищеца до ответника за връщане
на сумата от 22500 лв като цена на 25-те тона недоставена рапица, вкл. И при обстоятелството,
че рапицата не отговаря на стандартите на БДС. До завеждане на исковата молба
ответникът не бил доставил на ищеца 25- те тона рапица и не бил върнал
платената за тях цена от 22500 лв.
С оглед горното се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 22500 лв като цена на платена и
недоставена рапица реколта 2008 год., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба.
Претендират се и разноските по делото.
Така предявен искът е с правно основание чл.
55, ал.1 ЗЗД вр. чл. 88, ал.1 ЗЗД.
С отговора си ответникът е направил
възражения, че ищецът като кредитор по договора за покупко- продажба на рапица-
реколта 2008 год., не е изпълнил задължението си да получи уговорената стока от
склада на длъжника- ответника по делото,
съгласно нормата на чл. 68, б. „ в „ ЗЗД и при това ,след като е бил поканен с
нотариална покана от 30. 10. 2008 год. да вдигне стоката от склада на
продавача. В тази връзка се правят и възражения, че задължението е търсимо, а
не носимо, че случайното погиване на вещта е за сметка на купувача. Възразява
се също така и че родово определените вещи не погиват- „ родът не погива „.
Твърди се, че във връзка с направените изявления от страна на купувача
наличното количество рапица в склада на
ответника е било подложено на анализ в специализирана акредитирана лаборатория
и че анализът е показал, че рапицата е с много добри показатели по БДС. Твърди
се и че до момента на подаване на отговора, след като е бил поканен изрично,
ищецът не е потърсил закупената от него рапица, поради което ответникът
заявява, че не дължи връщане на заплатената му от ищеца цена на 25 тона рапица
на стойност 22500 лв. В тази връзка се твърди още, че ищецът е неизправна
страна по договора, че договорът не е прекратен от ищеца по законосъобразен
начин. Иска се искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
По делото не се спори и съдът е приел за
установено, че от количеството от 75 тона рапица на цена 0. 75 лв /кг
ответникът е предал на ищеца 50 тона и че към момента в склада на ищеца не е
постъпило останалото договорено количество
от 25 тона рапица на стойност 22500 лв.
С доклада си по делото, четен в с. з. на
29. 03. 2010 год. и неоспорен от страните, съдът е указал на страните следното
:
- За ищеца : Да докаже, че преди и след
нотариалната покана от 30. 10. 2008 год., отправена от него до продавача, е
предприел необходимите действия по извозването на остатъка от 25 тона рапица от
склада на продавача, както и да докаже твърденията си, че находящото се в
склада на ответника количество рапица с оглед получаването на остатъка от 25
тона рапица, му е било предложено за доставка, но е било негодно за употреба
съгласно БДС. Да докаже кога е предприел извозването на остатъка от 25 тона
рапица от склада на продавача, уведомил ли е за това продавача, в какво се е
изразявало това организиране на извозването и как е констатирал, че в склада на
продавача от една страна има налична рапица с неотговарящи по БДС показатели, а
от друга страна, че при организирането и извозването е установил, че продавачът
не разполага с налични количества рапица. Тук е налице пълно противоречие и
ищецът не е сторил нищо по делото за да конкретизира коя от двете
взаимноизключващи се версии е налице, респективно да се събират доказателства
по нея.
- За ответника: Да докаже, че към момента на
изпращане на нотариалната си покана до ищеца от 30. 10. 2008 год., а и преди
това е разполагал в склада си с 25 тона рапица, предназначена за доставка на
ищеца, че същото това количество е било с показатели съгласно БДС, че е поканил
ищеца да получи стоката от склада му и че са били налице основателни причини
без вина от негова страна за отчуждаването на рапицата или за нейното
евентуално погиване.
От събраните по делото доказателства и от
заключението на вещото лице по приетата от съда и неоспорена от страните
съдебно- икономическа експертиза се установява следното :
На 22. 08. 2008 год. страните по делото са
сключили помежду си договор за покупко- продажба с предварително заплащане на
рапица реколта 2008 год., която ответникът като продавач да достави на ищеца
като купувач. Било уговорено продавачът да достави на купувача количество от
10272.
От договорените и платени от купувача общо
85272.
Във
връзка с дадените му от съда указания по доказателствата ищецът е представил
като доказателство само и единствено, че за остатъка от 25 тона рапица реколта
2008 год. е заплатил на ответника уговорената цена, наред с цената на другите
50 тона рапица. Не е представил никакви доказателства, че е предприел действия
за получаването от склада на ответника преди и след 30. 10. 2008 год., когато е
изпратил нотариалната покана, за останалите по договора 25 тона. Не е доказал и
че евентуално е имало такова количество рапица в склада на ответника, но то е
било с лошо качество спрямо БДС. Не е доказал, че преди 30. 10. 2008 год. и
след тази дата е търсил изпълнение по договора за оставащите 25 тона рапица. От
съдържанието на отправената от ищеца до ответника нотариална покана съдът прави
извода, че евнтуално ищецът не е бил доволен от качеството на вече доставената
му рапица- 50 тона, но за това количество ищецът не е направил рекламация по
реда на чл. 195 ЗЗД. От това негово поведение не може да се приеме за доказано,
че и останалите 25 тона рапица в склада на ответника са били с лошо качество.
Още повече, че няма по делото доказателства ищецът да е уведомил ответника, че
ще предприема мерки за получаването от склада на ответника и на оставащото
количество от 25 тона рапица, както и кога ще се случи това, с какъв превоз и с
кое упълномощено лице, така също и няма доказателства да е предприел действия
по получаването на рапицата от склада на ответника.
Видно от показанията на св. С.А. при
отиването й в склада на ответника на 11. 11. 2008 год. за вземане на проба за
анализ по БДС на намиращата се там рапица, в склада е имало рапица, и според възприетите от нея думи на ответника,
била около 30 тона. Наличието на същото количество рапица към същата дата- 11.
11. 2008 год. се удостоверява и от показанията на св. И И.. Св. М.
удостоверява, че към м. Януари 2009 год. в склада на ответника е имало около 4-
5 ремаркета рапица, без да уточнява общото количество.
С оглед горното съдът приема за доказано,
че най- късно към м. Януари 2009 год. в склада на ответника е имало количество
от 25 тона рапица, реколта 2008 год., което означава и че към 30. 10. 2008
год., когато ищецът е отправил нотариалната покана до ответника за връщане на
заплатената цена на последните 25 тона рапица, такава рапица е имало в
договореното количество в склада на ответника, което количество е било предназначено
за доставка на купувача, което се потвърждава и от извънбалансовото записване,
направено за това количество според
вещото лице. Видно от протокола на лабораторията, извършила анализа на 11. 11.
2008 год., показателите на рапицата са били в нормите по БДС., т. е
количеството рапица в склада на ответника, за което по- горе съдът прие, че е
било най-малко 25 тона, е било годно по качество за договорената престация на
длъжника – ответника по делото, по договора му с купувача.
Договорите се сключват с цел да се
изпълняват и договорените по тях
задължения следва да се спазват, т. е. да се изпълняват.
В случая, дори да се приеме, че ищецът с
нотариалната си покана до ответника е направил волеизявление, че прекратява
договора, то същият не е доказал никакво правно основание за прекратяването на
същия договор с оглед условията по чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД , поради което съдът приема, че с
бездействието си по договора- като не е оказал необходимото съдействие на
ответника и последният да изпълни задължението си по договора и да предаде
25-те тона рапица, изразяващо се в отправяне на покана до ответника с точна
дата- не по- малко от 5 дни съгласно чл. 320 ТЗ, определен транспорт и
упълномощено да получи стоката лице, е изпаднал в забава съгласно чл. 95 и чл.
96 ЗЗД.
При тези условия съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД
когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него. В случая е налице и
съдебна практика- Реш. По ВАД № 33 / 1996 год. от 01. 10. 1996 год.- Сиела- „
Кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от
ответника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът
не би могъл да изпълни задължението си . „
От това следва, че в случая не може да се
направи извод, че длъжникът-ответникът по делото, е бил в забава, тъй като той
не е получил нужното съдействие от кредитора- ищеца по делото/ да получи
рапицата от длъжника- ответника/.
С оглед изложеното, съдът приема за
доказано, че само и единствено ищецът по делото, като кредитор по договора е
бил неизправна страна по договора.
По делото съдът е приел като доказателство
Протокол от 15. 01. 2009 год., съставена от комисия в състав- ответника по
делото, в качеството му на земеделски производител главния му счетоводител,
което доказателство не е оспорено от ищеца, и от което доказателство се
установява, че същата комисия, след като е извършила оглед на находящата се в
склада на ответника в гр. Г. Т., ул. „ Я. „ № * рапица, собственост на „ А.- Г.
„ ЕООД гр. В. по фактура № 13 / 22. 07. 2008 год., е установила, че складът не
е пригоден за съхранение на зърнени култури през зимния период, поради което
същата рапица е била развалена, и не би могла повече да се ползва по
предназначение. Поради тази констатация комисията е решила да предостави част
от рапицата на ЛРД с. Ч., а останалото количество да бъде разпръснато по
полетата.
Предоставянето на ЛРД с. Ч. на част от
рапицата се установява от показанията на св. М. и от Споразумение от 29. 01.
2009 год. между ЗП- ответника по делото
и ЛРД с. Ч.
От горното е видно, че 25 рапица, реколта
2008 год., собственост и дължима по договора на ищеца, са погинали, като в
случая, след като съгласно чл. 95 и чл. 96 ЗЗД кредиторът- ищецът по делото е
бил в забава, то и процесното количество 25 тона рапица е погинало за него, без
за това да се търси отговорност за ответника.
С оглед изложеното дотук, съдът намира иска
за недоказан, поради което същия следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника сторените от последния разноски по
делото- 75 лв за възнаграждение на вещо лице и 1500 лв за платен адвокатски
хонорар.
Водим от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „ А.- Г.
„ ЕООД гр. В., район О., ул. „ П. „ № * *, ет. * ЕИК ***** със законен
представител И.С.Н. и пълномощник по делото- адв. Д.Ж. ***- чрез адв. Д.Ж.,
срещу И.Д.И., ЕГН ********** ***, с който се иска ответникът да заплати на
ищеца сумата от 22500 лева със законната лихва, представляваща цената на
платено от ищеца, но недоставено от ответника количество от 25 тона рапица,
реколта 2008 год. на цена 0. 75 лв / кг съгласно фактура № 13 / 22. 07. 2008
год.
ОСЪЖДА
„ А.- Г. „ ЕООД гр. В. да заплати на И.Д.И. *** Т. сумата от 1575 лева
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :