РЕШЕНИЕ

№ 1220

гр.Бургас, 29.09.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 14 септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора Диян Петров, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1232 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Ищец е К.К.Н. ЕГН: **********, лишен от свобода в Затвора Бургас, ЗО с.Дебелт, община Средец, V-та група. В производството ищецът участва лично, както и чрез осъществяващ правна помощ адвокат И.Н. ***.

Ответник е държавата, представлявана от главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София. Ответникът по иска е определен съобразно изискванията по чл.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Т. Чанев.

Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на чл.286 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Ищецът твърди, че в периода от 24.10.2019г. до 30.10.2019г. (7 дни) изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас, като чужда делегация от Затвора Стара Загора. Бил настанен на 3-ти етаж в спално помещение № 322, в коридор за лишени от свобода по смисъла на чл.60 от ЗИНЗС. Описва, че спалното помещение било постоянно заключено, а условията вътре били нечовешки. По-конкретно оплакванията на лишения от свобода са, че дюшеците били пълни с хлебарки и дървеници, които нахапвали него и храната му. Това го карало да се страхува за живота и здравето си. Стените били влажни, с мухъл и кървави петна от убитите по тях насекоми. Дюшекът му бил целия в буци, разкъсан и пълен с дървеници и на петна. Не му били осигурени чисти чаршафи, пликове и калъфи, тъй като пералнята била развалена. Парното не се пускало и вследствие на влагата било много студено. В спалното помещение липсвали всякакви консумативи за почистване. Не били налични още столове и маса. Престоят на открито се осъществявал заедно с лишените от свобода по чл.60 от ЗИНЗС, които били с психични проблеми, което допълнително усилвало чувството на страх. Въпреки, че ищецът бил непушач, не му било осигурено помещение за непушачи. Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца 2000лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди. Представят се доказателства.

Правното основание на иска е чл.284 вр. с чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Ответникът оспорва основателността на иска с депозиран по делото подробен писмен отговор. Оспорва както изложените от ищеца факти, така и правните изводи за наличието на незаконни действия и бездействия на затворническата администрация, довели до причиняване на неимуществени вреди за Н.. Претенцията е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Представя доказателства.

Прокурорът счита, че исковата претенция е неоснователна, тъй като по делото липсвали доказателства, установяващи наличието на предпоставките по чл.248, ал.1 от ЗИНЗС, вр. с чл.3 от ЗИНЗС.

За да се произнесе по същество по така поставения за решаване спор между страните, съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представена е справка от началника на Затвора Бургас, от която се установи, че от 12.09.2019г. до 22.01.2020г., л. св. К.К.Н. изтърпявал част от наказанието си в Затвор Стара Загора. На 07.10.2019г. бил приведен в Затвор Бургас и на 10.10.2019г. бил върнат отново в Затвор Стара Загора. За периода от 07.10.2019г. до 10.10.2019г. (4 дни), Н. съжителствал с други лишени от свобода в спално помещение със собствена баня и тоалетна. На лишените от свобода бил осигурен денонощен достъп до тоалетна и течаща вода. При възникване на технически проблем, свързан с невъзможността за ползване на тоалетна или течаща вода, той се отстранявал от лицата поддържащи сградата. Спалното помещение било оборудвано с легла за всички лишени от свобода настанени в него, както и метални шкафове за съхранение на лични вещи. При настаняване на лишените от свобода в помещенията за временно настаняване, на всеки от тях се осигурява дюшек, възглавница, чаршафи и одеяла от склада на затвора. Посочените вещи се предоставят на лишените от свобода за ползване, а при напускане се връщат.

От представен отговор на Омбудсмана на Република България до К.Н. относно жалба № 10762/2018г., се установява, че „ДДД-1“ ООД извършил пръскане срещу насекоми в Затвора Бургас на 12.09.2018г. Въпреки това такива все още се намирали, но Омбудсманът изразил мнение, че пръскането облекчава, но не решава проблема. Това било така, тъй като не било възможно да се освободят шкафчетата и в тях не се пръскало. По тази причина имало последващо размножаване на насекомите. Изразено е мнение, че е нужно периодично дезинфекциране на дюшеците.

Представен е протокол, от който се установява, че на 09.09.2019г. в Затвора Бургас била извършена дезинфекция срещу насекоми.

Със заповед № 268/31.07.2020г. на началника на Затвора Бургас на л. св. Н. било наложено дисциплинарно наказание извънредно дежурство по поддържане чистотата и хигиената за 7 дни, тъй като същият запалил парчета плат и хартия в спалното помещение, като твърдял, че така унищожава хлебарки и дървеници.

Като свидетел по делото е разпитан П.В.М., който сочи, че е настанен с ищеца в ЗО Дебелт от 2010г., в V група. Описва, че поне веднъж месечно затворниците от затворническото общежитие в Дебелт посещавали медицинската служба в затвора в Бургас. Престоявали в затвора няколко дни. Бил запознат с условията. Твърди, че имало две килии за така наречената „чужда делегация“, които били в лошо състояние. Стените били в кръв, имало хлебарки и дървеници. Дюшеците били накъсани. Тоалетните били развалени и не можело да се почиства. Лишените от свобода се хранели прави, тъй като липсвали маси и столове. Във всяка килия имало по две вишки, които били заети, а понякога в килията пребивавали и други затворници. Имало и психично болни и наркомани. Свидетелят твърди, че тези хора не могат да се владеят, поради което останалите се страхували. Престоят на открито бил два пъти дневно. След спиране на осветлението излизали хлебарки  и дървеници, които хапели. В спалното помещение имало болни от хепатит. Всеки пръскал с различни препарати, за да се отърве от насекомите. Спалното помещение било заключено постоянно.

Отоплението се пускало сутрин и вечер по 1 час. Достъпът до телефон бил труден. Нямало препарати, четка, налагало се да се почиства с шише с вода или с вода в кофата за боклук.

Сочи, че условията пораждали чувство на страх от зараза и от нападение от лицата, които са с психични проблеми. Прозорците били много мънички, по 2 в килия – около 40/60 см. Не били осигурени чаршафи, дюшеци, възглавници. Пералня имало, но била развалена от доста време. Дрехите се перяли в затворническото общежитие в Дебелт и се връщали.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3.

Съгласно чл.3 ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение, като за такива нарушения се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия и обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Видно от изложението в исковата молба, съдът намира, че твърдените неблагоприятни условия в Затвора Бургас могат да бъдат разделени в две групи. Първо – ищецът сочи наличие на насекоми (хлебарки и дървеници), които нахапвали него и храната му и които можели да пренесат заразна болест (хепатит) от друг затворник. Второ – описват се лоши битови условия, които са пряко свързани с ежедневието на лишените от свобода.

Относно наличието на насекоми: По делото е установено и не е спорно между страните наличието на дървеници и хлебарки в спалните помещения. Не е спорно също, че ГДИН е взела мерки за обезпаразитяване, като периодично, представители на специализиран доставчик на такива услуги пръскали спалните помещения срещу насекомите. Това се установява и от представения протокол, от който е видно, че на 09.09.2019г. в Затвора Бургас била извършена дезинфекция срещу насекоми. Съдът приема, че предприемането на конкретни действия по унищожаване на насекомите, не е в пряка причинна връзка от незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, а въпреки предприетите конкретни действия именно за отстраняване на тези вредители и осигуряване нормални условия за пребиваване в помещенията. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че поради наличието на хлебарки и дървеници в затворническите помещения, по отношение на ищеца не е осъществено нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него да са настъпили сочените неимуществени вреди, а именно чувство на страх, малоценност, незащитеност, уронване на човешкото достойнство, хронично главоболие и душевно страдание, със степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода (в този смисъл Решение № 1065 от 6.08.2020г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 1167/2020г.).

Относно описаните лоши битови условия: При преценка основателността на исковата претенция в тази част съдът на първо място съобрази продължителността на периода, през който ищецът твърди, че е пребивавал в нечовешките условия в спалното помещение в Затвора Бургас. В исковата молба се сочи, че това е от 24.10.2019г. до 30.10.2019г. (7 дни), а в представената справка от началника на Затвора Бургас се сочи, че периодът е от 07.10.2019г. до 10.10.2019г. (4 дни). Съгласно чл.284 ал.2 от ЗИНЗС продължителността на лишаването от свобода е едно от съществените обстоятелства, които съдът следва да прецени при формираните на изводите си относно спорното право на обезщетение. В процесния случай тази продължителност не е съществена с оглед характеристиките на констатираните отклонения на условията в затвора. Това налага отхвърляне на иска за обезщетение.

В справката, началникът на затвора подробно описва битовите условия, налични в конкретното спално помещение. Предвид данните от справката съдът намира, че твърденията за нечовешки условия в помещението са недоказани. Според становището на ответника, спалното помещение е оборудвано със собствена тоалетна и постоянно течаща вода. Възникнали проблеми с ползването на тоалетната се отстранявали веднага. Налични били легла и шкафчета за всички обитатели, като същите получавали дюшек, възглавница, чаршафи и одеяла. Лошите битови условия в цялост се отричат от ответника. От друга страна, продължителността на престоя на Н. в помещението бил между 4-7 дни, което според съда, изключва възможността същият да е имал време да прецени периодите, на които се извършва смяна на постелъчното бельо, прането на завивки и хигиенизирането на помещението, предвид определената в чл.151 от ЗИНЗС периодичност на тези дейности. По същия начин стои въпросът и с останалите твърдения за неблагоприятни битови условия, които ищецът твърди. Дори да се приеме, че такива били налице, то след сезиране затворническата администрация обективно се нуждае от време за отстраняване.

С оглед горните констатации, и след цялостно обсъждане на доказаните и недоказаните по делото оплаквания на ищеца, както и всички изложени по-горе данни относно значително краткия престой в конкретното помещение в затвора, съдът приема, че причинените неимуществени вреди са с интензитет, който не предполага тяхното обезщетяване, тъй като установените отклонения от нормите за битови условия не са довели до настъпването на допълнителни негативни последици за здравето на ищеца, а и са предприемани действия за тяхното отстраняване, някои от които изискват време.

Друго самостоятелно основание за отхвърляне на иска е това, че от събраните доказателства не се установи ищецът да е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора в гр.Бургас именно през процесния период от 24.10.2019г. до 30.10.2019г.. Приетата като доказателство и неоспорена справка установява, че в периода от 12.09.2019г. до 22.01.2020г. Н. изтърпявал (част от) наказанието си в Затвор Стара Загора. Временен престой в затвора в гр.Бургас наистина е имал, но за период, който не е посочен в исковата молба - 07.10.2019г. до 10.10.2019г. и който е с друга продължителност. По делото липсва доказателство, което да опровергава посоченото в приетата справка, че през процесния период Н. е бил в затвора в гр.Стара Загора.

По изложените съображения, исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат, тъй като такива не са извършвани. Направеното искане от ответника ГДИН – София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е неоснователно. Общото тълкуване на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС води до извод, че същите са специални по отношение на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 и чл.143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, означава, че такова не се дължи. Следователно, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно, въпреки постановения резултат (в този смисъл Решение № 924 от 24.07.2020г. по КАД № 92 от 2020г. по описа на Адм. съд – Бургас).

Мотивиран от горното Административен съд Бургас

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на К.К.Н. ЕГН:**********, лишен от свобода в Затвора Бургас, ЗО с.Дебелт, община Средец, V-та група, против държавата, представлявана от главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София, за заплащане на 2 000лв., представляващи обезщетение за претърпени  неимуществени вреди, вследствие лоши битови условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора в гр.Бургас, за периода от 24.10.2020г. до 30.10.2020г., заедно със законната лихва за забава върху тази сума до окончателното и изплащане.

ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :