РЕШЕНИЕ
№ 105
Бургас, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XXI-ви състав, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
| Съдия: | ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ |
При секретар СИЙКА ХАРДАЛОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ административно дело № 20237040701825 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се провежда по реда на чл.126 и сл., вр. с чл.256 от Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподател е И. Я. Д., [ЕГН], лишен от свобода в затвор Бургас. В производството жалбоподателят участва лично.
Ответник е началника на затвор Бургас. Ответникът не взема участие в производството, редовно призован.
Предмет на оспорване е твърдяно от жалбоподателя бездействие на началника на затвора по задължение на последния, произтичащо от нормата на чл.100 от ППЗИНЗС.
В жалбата се твърди, че в досието на лишения от свобода жалбоподател Драганов се намират заповеди, по които дисциплинарните му наказания са заличени на основание чл.107 ал.2 изр.2 и чл.109 от ЗИНЗС. Сочи се, че началникът на затвора, съгласно чл.100 от ППЗИНЗС, е имал задължение да извади тези заповеди и да ги унищожи, но не е изпълнил това. Иска се съдът да осъди ответника да извърши това и да му определи срок за изпълнение. Сочат се доказателства.
Ответникът в придружително писмо вх. № 12320/27.11.2023г., с което е представил изискани от съда документи, на практика е взел становище по жалбата и я е оспорил. Посочил е, че с изключение на заповед № 732/25.10.2022г. всички други дисциплинарни наказания били заличени.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.256 ал.2 АПК, от лице, което е адресат и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против отказ да бъде извършено фактическо действие, което органът е длъжен да извърши по силата на закона.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства (включително представените като заверени копия съгласно чл.152 ал.2 от АПК) и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.
Приложено е удостоверение от началника за затвор Бургас, от което се установи безспорното между страните обстоятелство, че жалбоподателя И. Я. Д. е постъпил в затвора на 09.03.2001г. за изтърпяване на наказание доживотен затвор, наложено по НОХД № 340/2001г. на Окръжен съд Сливен. Посочено е в удостоверението, че Драганов има наложено дисциплинарно наказание със заповед № 732/25.10.2022г. Всички други наказания на л.св.Драганов са заличени на основание чл.100 от ППЗИНЗС, вр. с чл.109 ЗИНЗС.
Със справка вх. № 10824/26.10.2023г., изготвена от инспектор РД при затвор Бургас В. Кискинова, към делото са представени наличните по досието на Драганов материали, свързани с дисциплинарната практика по отношение на този лишен от свобода.
Приложена е заповед № 117/05.03.2007г. на началника на затвор Пазарджик, с която е постановено заличаване на дисциплинарното наказание по заповед № 744/21.11.2006г. Разпоредено е заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде извадена от затворническото досие и унищожена.
Приложена е заповед № 250/05.05.2004г. на началника на затвор Пазарджик, с която е постановено заличаване на дисциплинарните наказания по заповеди № 370/2001г., 248/2002г., 519/2002г. и 227/2003г. Разпоредено е заповедите за налагане на дисциплинарно наказание да бъдат извадени от затворническото досие и унищожени.
Приложени са и следните заповеди, с които началника на затвора (съответно Бургас и Пазарджик) е наложил дисциплинарни наказания на И. Я. Д. :
- заповед № 744/21.11.2006г.;
- заповед № 113/22.02.2008г.;
- заповед № 606/16.10.2013г.;
- заповед № 228/14.04.2015г.;
- заповед № 609/15.05.2018г.;
- заповед № 394/18.04.2019г.;
- заповед № 440/23.04.2019г.;
- заповед № 11/07.01.2020г.;
- заповед № 732/25.10.2022г. Изброените девет заповеди, както е посочено в цитираната по-горе справка, са налични по затворническото досие на Драганов.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Съгласно чл.256 ал.1 от АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.
Съгласно чл.100 от ППЗИНЗС най-малко веднъж на шест месеца досиетата на лишените от свобода се преглеждат и заповедите, по които дисциплинарните наказания са заличени на основание чл.107 ал.2 изр.2 и чл. 109 от ЗИНЗС, се изваждат от досието и се унищожават. Така цитираната разпоредба на нормативен акт създава задължението на началника на затвора, при посочената периодичност от шест месеца, да организира проверка от съответните длъжностни лица на досиетата на лишените от свобода, на които са били налагани дисциплинарни наказания и заповедите за това са налични. Проверката следва да събере данни, позволяващи да се прецени дали всяко едно от наказанията по наличните по съответното досие заповеди не е заличено на основание чл.107 ал.2 изр.2 и чл. 109 от ЗИНЗС, след което за всяко заличено наказание следва началника на затвора да издаде заповед по чл.100 от ППЗИНЗС за изваждане от досието и унищожаване на заповедта. Задължението по чл.100 от ППЗИНЗС е изпълнено не с издаването на заповедта по чл.100, а с реалното изваждане и унищожаване на съответната заповед за налагане на дисциплинарно наказание.
В процесния случай се установи, че така очертаното задължение на началника на затвор Бургас не е изпълнено по отношение на изброените по-горе девет заповеди, тъй като всички дисциплинарни наказания по тях са заличени на основание чл.109 от ЗИНЗС. Съгласно последната разпоредба ако в продължение на една година от изтърпяване на дисциплинарното наказание лишеният от свобода не е извършил друго дисциплинарно нарушение, той се смята за ненаказван, а когато лишеният от свобода е наказван за нарушение, извършено в едногодишния срок, той се смята за ненаказван, ако не извърши друго нарушение в двугодишен срок след изтърпяване на последното наказание. Независимо от настъпилото заличаване, заповедите за налагане на дисциплинарно наказание са налични по затворническото досие на Драганов. Затова следва да се приеме, че спрямо тях е налице допуснато от началника на затвора бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, по смисъла на чл.256 ал.1 от АПК.
Жалбата е основателна, поради което и на основание чл.256 ал.3 от АПК съдът следва да осъди ответника да извърши действието, като определи срок за това.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА началника на затвор Бургас да извади от досието на И. Я. Д., [ЕГН], лишен от свобода в затвор Бургас, и да унищожи следните заповеди за налагане на дисциплинарно наказание :
- заповед № 744/21.11.2006г.;
- заповед № 113/22.02.2008г.;
- заповед № 606/16.10.2013г.;
- заповед № 228/14.04.2015г.;
- заповед № 609/15.05.2018г.;
- заповед № 394/18.04.2019г.;
- заповед № 440/23.04.2019г.;
- заповед № 11/07.01.2020г.;
- заповед № 732/25.10.2022г.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за изпълнение на горното задължение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от съобщението.
| Съдия: | |