Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 7.02.2020 г. гр.Плевен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски
окръжен съд, трети въззивен наказателен състав
На осми
януари през две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛОЯН ГЕРГОВ ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА
Секретар
: ВЕРГИНИЯ П.
Прокурор
: Д.Т.
Като
разгледа докладваното от член-съдията КАЛОЯН ГЕРГОВ
ВНАХД № 976 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производство
по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е образувано по
жалба на адвокат В.П. от ПлАК като защитник на обвиняемия М.М.М. ***,ЕГН **********
срещу Решение № 827 от 4.12.2019 година, постановено по НАХД № 2482/2019г. по
описа на Районен съд – Плевен,VI-ти н.с.
С атакуваното решение Плевенският районен съд е освободил М.М.М. *** Митрополия
с ЕГН **********
от
наказателна отговорност за това, че на 24.05.2019 г. в гр. Плевен,
ресторант на хотел „***“ извършил непристойни действия грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – публично по време
на абитуриентски бал на *** „***“ поставил лента на Г.Й.Д. с надпис „курва на
випуск 2019 г.“ - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като на основание чл.78А, ал.1 от НК му наложил административно наказание глоба в полза на държавата в размер на
1000 /ХИЛЯДА/ лева.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване за порочност
на оспорения съдебен акт,изразяваща се в неправилна оценка на установената
доказателствена съвкупност, довела до погрешни изводи относно възприетата от
първата инстанция правна квалификация на деянието. Твърди се,че РС-Плевен е
обективирал противоречиви изводи относно личното отношение на М.М. към свидетелката
Д. като е приел от една страна,че посегателството върху личността `и „…не е
конкретна цел…не е проява на индивидуално лично отношение,а е резултат от
случайно стечение на обстоятелствата…“,което е в колизия с изводите му за
създадена предварителна организация по изработването на лентата с надпис „курва
на випуск 2019 год“ и нейното поставяне
върху тялото на свидетелката.По-нататък се навеждат доводи,че личния
мотив в действията на въззивния жалбоподател изключва същия да е имал за цел да
изрази своето неуважение към обществото, особено в степента,която е приел
първоинстанционния съд и която покрива стандартите установени в Постановление №
2/29.05.1974г. на Пленума на Върховния съд,а от субективна страна същия не е
имал изискуемите представи като вместо това се е водил от намерението да изрази
неуважителното си отношение към нея с оглед лошото отношение,което Д. имала към
общи съученици по време на съвместното им пребиваване в гимназиалната степен на
обучение.В този контекст се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и
оправдаване на въззивния жалбоподател,респективно за санкционирането му по УБДХ
чрез налагане на административно наказание
в размер съобразен с липсата на доходи и учебната ангажираност на М.М.
във ***-гр.Велико Търново.
В открито съдебно заседание въззивният
жалбоподател редовно призован не се явява и не ангажира лично становище по
жалбата.
Защитникът – адв.В.П. от ПлАК поддържа изложените във
въззивната жалба съображения като подчертава,че
действията на М. са непристойни,но не в степента отредена от разпоредбата на
чл.325 от НК.Заявява се липсата на мотив в действията на въззивния жалбоподател
с оглед възприетото отсъствие на доказателства в тази насока от страна на
РС-Плевен, макар да се правят съждения в посока интимни намерения на същия към Д.
или лошо отношение на последната към общи съученици като се приема,че
действията му са оскърбителни,но нямат престъпен характер и като се сочи
понасяне на следващата се гражданска отговорност от страна на М. по повод
постигнатото извънсъдебно споразумение се отправя искане за квалифициране на
действията му като нарушение по смисъла на чл.1,ал.2 от УБДХ.
ОП-Плевен чрез процесуалния си представител
прокурор Д.Т. моли съда да остави жалбата без уважение с оглед липсата на
предпоставки за ревизиране на постановения първоинстанционен съдебен
акт.Приема,че първостепенния съд надлежно е мотивирал решението си,а
насочеността на деянието срещу конкретната личност не е в колизия с разпоредбата
на чл.325 от НК.
Плевенският
окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата,
становищата на страните,събраните по делото доказателства и като провери изцяло
правилността на невлязлото в сила решение по реда на чл.314, ал.1 от НПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.319 от НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да
постанови атакуваното решение първоинстанцион-ният съд е извършил пълноценен
анализ на събраните доказателства като е приел за установена фактическата
обстановка предложена от прокурора в постановлението му, с което същия е внесъл
досъдебното производство в РС-Плевен с искане за освобождаване на М.М. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК.
Тази
фактическа обстановка, кореспондира с приобщените в хода на проведеното съдебно
следствие доказателства и се изразява накратко в следното:
Въззивният жалбоподател М.М. и свидетелката Г. Д. били
съученици в 12-ти клас в *** „***“ в гр.Плевен.
Випускът празнувал на 24.05.2019г. абитуриентския си
бал в ресторанта на хотел „***“ в същия град заедно с приятели,учители и
родители.Присъствали и випуски от други учебни заведения,общо около 300 души.
Към 22.00 часа М. прекъснал празничната програма,взел
микрофона от водещия и обявил,че желае да изкаже благодарност към класа си и
съученичките си В.И. и Г. Д.,които поканил на сцената до себе си.Двете момичета
се отзовали на поканата му като М. споделил със съучениците си задоволството си
от съвместно прекараните учебни години и помолил И. да седне на мястото
си.Насочил се към Г. Д. и поставил през
главата `и,по продължение на торса,предварително приготвена лента с надпис
„Курва на випуск 2019“,която държал в себе си.Свидетелката разчела надписа
върху лентата,свалила я от себе си и засрамена и разстроена от случващото се
напуснала сцената и се върнала на мястото си.Настъпила суматоха – учители
искали обяснение от М. за постъпката му,който междувременно усмихнат и
удовлетворен от постигнатия резултат седнал на мястото си,Д. била успокоявана
от съученици, празнуващите коментирали събитието,което предизвиквало възмущение
и недоволство.Обидена и разплакана Г. Д. съобщила за случилото се на родителите
си като напуснала празненството и випуска си.
По повод горното било образувано досъдебно
производство №Д-1068/2019г. по описа на РП-Плевен.
Тази фактическа обстановка се възприема и от
въззивната инстанция,а тя не се и оспорва от въззивния жалбоподател и защитника
му,които приемат така установените фактически обстоятелства.
Районен съд – Плевен е положил необходимите усилия за
разкриване на обективната истина като коректно е оценил набраната
доказателствена маса.Показанията на свидетелите Г. Д.,К.Й.,Г. Г.,Й.П., Т.Л.-И.,Н.Б.,Ж.И.,
М.М. и Й.Д. са оценени съобразно действителното им съдържание и те по един
еднопосочен начин установяват действията на М.,който въз основа на предварително изготвен план е
целял да унижи и оскърби публично своята съученичка Г. Д. като я изведе на
сцената под благовиден предлог и постави на торса `и лента с надпис „Курва на
випуск 2019“.Изработването на последната и поставянето `и върху Г. Д. не е
„..резултат на случайно стечение на обстоятелствата…“,както неправилно приема
РС-Плевен в мотивите си,а е плод на предварително режисиран сценарий,което се извлича
и от показанията на свидетелите М.М. и Н.Б.,установяващи нейната поръчка и
намерението на М.М.,което същия споделил с първия от тях още в началото на
месец май,2019г. Фактологията на деятелността на въззивния жалбоподател дори е
по – широка от предложената от прокурора и приета от РС-Плевен доколкото видно
от показанията на Ж.И.,които кореспондират и развиват фактическата картина
споделена от Г. Д.,М. му е предоставил и флашка с музикален „поздрав“,който
допълнително е бил аранжиран в синхрон с използвания в лентата оскърбителен
израз,но т.к. същата не е вменена на М. с постановлението на прокурора и не е
отразена във възприетата фактологична рамка на деянието следва да се оценя не
като ново фактическо положение,а като доказателство в подкрепа на направения от
тази инстанция извод.
Въззивният състав намира,че
следва да бъдат споделени и изводите на РС-Плевен относно приложимия материален
закон – чл.325 от НК.
От обективна страна
въззивният жалбоподател на публично место – в ресторанта,където абитуриенти от
випуск 2019г. на различни училища са празнували бала си,ангажирайки
предварително вниманието на присъстващите – ученици, учители,приятели и гости,е
организирал явяването на сцената на свидетелката Г. Д.,която не е очаквала, че
ще бъде жертва на предварително изготвен сценарий като `и поставил лента с
процесния надпис,което е оскърбило същата, разваляйки както личния `и
празник,така и празника на останалите присъстващи.В тълковен аспект и без да е
необходимо да се влиза в допълнително научно изследване „курва“ е жена,която има
развратен начин на живот и такова е и общественото разбиране на този
израз.Употребата му в манифестираната от
М.М. форма не само е засегнало личността на Г.Д., нанасяйки `и обида,която доказателствата
по делото не я оправдават по никакъв начин,но и е прекъснала тържеството като
присъстващите лица са били
скандализирани и същите са формирали отрицателна нагласа към поведението
на въззивния жалбоподател,който видимо удовлетворен е консумирал последиците от
действията си.
РС-Плевен правилно се е
позовал на Постановление № 2/1974г. на Пленума на ВС по н.д. № 4/1974г. като е
съобразил публичността на хулиганските действия на М.М., обхвата на действието
им – засягането на множество хора паралелно с личността на оскърбеното момиче и
последиците, които е предизвикал.Разсъжденията на първоинстанционния съд
относно субективната страна на деянието и в частност извършването му при форма
на вина пряк умисъл обаче не могат да бъдат споделени наред с разбирането му,че
при хулиганството деецът не се интересува и не предвижда непременно
посегателството върху личността на друго лице,както и че спрямо свидетелката Д.,
М. не е бил воден от конкретна цел и персонифицирано отношение,а е налице
случайно стечение на обстоятелствата.От субективна страна въззивният
жалбоподател според Плевенски окръжен съд е действал при форма на вина
евентуален умисъл,който напълно споделя изразеното становище в тази насока от
страна на процесуалния представител на ОП-Плевен. ВКС е имал нееднократно
възможност да посочи,че при хулиганството съдържанието на умисъла,често надхвърля
личния мотив и пряко преследваната цел - в случая да се унижи и оскърби
публично Г. Д. - като хулиганските мотиви не са несъвместими с чисто личните
такива, щом в съдържанието на умисъла се включват и обективните елементи на
престъплението - виж в този смисъл Решение № 426/29.11.2012г. по н.д. №
1526/12г. на ВКС,Решение № 487/9.01.2012г. по н.д. № 2441/201г. на ВКС и т.н.
Действително,както
отбелязва адвокат В.П. *** е посочил,че не е установил от доказателствените
източници по делото мотива в действията на подзащитния `и,но това не означава
според настоящия въззивен състав,че поведението му е безмотивно.Действията на М.М.
имат ясно изразен мотив – да унижи публично,да оскърби свидетелката Д. и той е
бил постигнат.Какво вече е провокирало (формирало) този мотив по делото
наистина не е установено по несъмнен начин въпреки възможните обяснения за това
: „На нашата класна ръководителка г-жа Т.Л., М. е казал,че ме харесва,но че
(не,бел.с.д.) съм му обръщала внимание и затова го е направил…“,св.Д.,л.33 от
ДП,“…по-скоро аз си си мислех,че той я харесваше..“,св.Л. – И.,л.41 от ДП,“…Г.
много помагаше на М. през годините…Поведението на М. беше неадекватно и
нелогично,тъй като няма логика човек да обиди друг човек,който толкова много му
е помагал…“,св.Л.А.,л.38 от ДП.Неизясняването на този въпрос,включително и с
оглед възприетата въздържаност на въззивния жалбоподател,който не е ангажирал
обяснения, обаче по никакъв начин не обосновава извод за несъставомерност на
деянието или претендираната наличност на личен мотив,който изключва представи в
дееца,че същия с поведението си накърнява в необходимата дълбочина обществения
ред или демонстрира явно неуважение към обществото.
Въззивният състав намира за
несъстоятелни доводите на защитата за морална укоримост на деянието и
претендираната наказуемост на същото по УБДХ,както и съображенията че същия
вече е понесъл отговорността си за случилото се като е сключил извънсъдебно
споразумение с Д. като я е овъзмездил със сумата от 2500 лева,което надхвърля
справедливото обезщетение,което би определил българския съд.Степента на
засягане на процесните обществени отношения значително надхвърля изискуемата за
квалифициране на деянието на въззивния жалбоподател като административно нарушение
по чл.1,ал.2 от УБДХ,а неговото естество,време,място,публичност и използвания
способ по един груб и арогантен начин засягат не само личността на
пострадалата,но и нагласите на обществото,което ясно е възприело нежеланието на
М. да се съобрази с общоприетите норми на поведение и явното му пренебрежение
към тях. Въззивният жалбоподател е понесъл гражданските последици от деянието
си,но те нямат отношение към настоящето производство и упражняването на
правомощията на държавното обвинение,което следва да обезпечи защита на
накърнените обществени отношения съобразно предоставените му от закона средства
за това,а какъв следва да бъде размера на гражданското обезщетение е
въпрос,който при този избор на М. за приключване на наказателното производство
от частен характер и в рамките на настоящата процедура не може да бъде
дискутиран.
Предложеното от страна на РП-Плевен и
прието от първоинстанционния съд приложение на чл.78а от НК се възприема от
въззивния състав,включително и по отношение на параметрите на наложеното наказание глоба.Въззивният
жалбоподател не е осъждан – видно от бюлетина му за съдимост, няма данни да се
възползвал до този момент от привилегирования ред за освобождаване от
наказателна отговорност, липсват нанесени имуществени вреди в следствие на
престъпното деяние, поради което правилно М.М. е бил освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба.Размерът на глобата от 1000 лева не
е несправедлив,а и той е минималния уреден от закона,така че излагането на
допълнителни съждения в тази посока относно материални възможност,възраст и
учебна ангажираност е лишено от основание.
Извършената служебна проверка от
Плевенски окръжен съд не е констатирала допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при разглеждането на делото и постановяването на съдебния
акт от РС-Плевен,които да обуславят отмяна на същия и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първостепенния съд,поради което атакуваното
определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.378,ал.5
вр. с чл.338 вр. с чл.334,т.6 от НПК, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 827 от 4.12.2019 година, постановено по НАХД № 2482/2019г. по
описа на Районен съд – Плевен,VI-ти н.с.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.