РЕШЕНИЕ
№ 597
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300500015 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.341 от ГПК
във вр. с чл.34 от ЗС.
Постъпила е въззивна жалба от ТР. Р. ТР., ЕГН ********** от
гр.***** и Р. Р. ТР., ЕГН ********** от гр.*****, чрез адв. Ц.Т., против
Решение № 262162/04.08.2021г. по гр.д.№ 7565/2020г., поправено на осн.
чл.247 от ГПК с Решение № 262523/18.11.2021г., постановени от Районен съд
– Пловдив, VI гр.с., с което е допусната съдебна делба по отношение на
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с ИД 56784.518.170.1.1
по КККР на гр.****, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на
АГКК, с адрес на имота: гр.*****, намиращ се в югозападната част на първи
жилищен етаж в сграда с ИД 56784.518.170.1, предназначение жилищна
сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.518.170, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 92 кв.м., ведно с
избено помещение № 7 със застроена площ от 11 кв.м., както и съответните
идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
1
обекти в сградата: на същия етаж: 56784.518.170.1.2, под обекта:
56784.518.170.1.14, 56784.518.170.1.10, 56784.518.170.1.15, над обекта:
56784.518.170.1.3, както и 6/48 ид.ч. от ПИ с ИД 56784.518.170 по КККР на
гр.****, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, с
адрес на имота: гр.*****, площ: 439 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване,
номер по предходен план: 171, кв.242, парцел III-171, съседи: 56784.518.173,
56784.518.1297, 56784.518.169, 56784.518.1394, 56784.518.175, между М. Д.
К., ТР. Р. ТР., и Р. Р. ТР., при квоти от правото на собственост: 1/4 ид.ч. за
М. Д. К., 1/4 ид.ч. за ТР. Р. ТР. и 2/4 ид.ч. за Р. Р. ТР.. Моли да бъде отменено
изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло
предявения иск за съдебна делба.
Въззиваемата страна М. Д. К., ЕГН ********** от гр.*****, чрез
адв. Н. Д., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима – подадена от надлежни страни по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от М. Д. К. против ТР. Р. ТР. и Р.
Р. ТР. е завеедна искова молба, с която посочва, че ищцата и първият
ответник ТР. Р. ТР. са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на
19.09.1998г. и прекратен с влязло в сила решение по гр.дело № 2562/2011г. на
ПРС. През време на брака – на 3.12.2008г. те придобили чрез покупко –
продажба, в режим на СИО ½ ид.ч., а вторият ответник Р. Р. ТР. придобил
другата ½ ид.ч. от следните недвижими имоти – СОС с идентификатор
56784.518.170.1.1 по КККР на гр.*****, находящ се в югозападната част на
първи /втори/ жилищен етаж, в сграда с идентификатор 56784.518.170.1, с
предназначение на СОС – жилище, апартамент, със ЗП от 92 кв.м., ведно с
прилежащите избено помещение № 7 с площ 11 кв.м. и съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, в
който е построена сградата; 6/48 ид.ч. от правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор 56784.518.170 по КККР на гр.*****, с площ
439 кв.м., при описани в исковата молба граници. След прекратяване на брака
между ищцата и първия ответник, всеки от тях притежавал по ¼ ид.ч. от
2
описаните имоти. Уточнено е, че към датата на възмездната сделка –
3.12.2008г. ответникът Р. Р. ТР. не е бил женен. Посочено е, че страните не
могат да постигнат съгласие за уреждане на взаимоотношенията, поради
което е направено искане за постановяване на решение, с което да се допусне
делба на имотите, при посочените в исковата молба квоти.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил Писмен отговор от Р. Р.
ТР., според който ищцата няма процесуална легитимация да предяви иск за
съдебна делба, тъй като не е страна по приложения към исковата молба
нотариален акт. Не била присъствала на водените преговори за прехвърляне
на собствеността, нито в деня на изповядване на сделката. Ищцата била в
лоши отношения с прехвърлителя Д. Т., а и от момента на сделката само
посочените в акта купувачи плащали данъците за жилището. Това бил семеен
имот, придобит по наследство от продавача от неговите родители, техни баба
и дядо, третиран бил като семейна собственост по линия на техния баща.
Постъпил е Писмен отговор по чл.131 от ГПК и от ТР. Р. ТР., с
който се оспорва предявеният иск за делба. Посочено е, че ответникът е
придобил права върху ½ ид.ч. по дарение от своя чичо, като в отношенията
им никога не бил поставян въпросът за заплащане на цена и този факт бил
добре известен на ищцата. Не разполагали с парични средства в размер на
31 276 лв., нито пък била налице обезпечителна нужда. Мотивът на чичото да
се изповяда продажба бил, че след смъртта му може да бъде атакувана от
неговия законен наследник – син, който не бил контактувал с чичо си. До
смъртта на чичото Д. Т. ответникът изпълнявал моралното си задължение
като надарен. Тоест досежно ½ ид.ч. не се касаело за имот, придобит по
време на брака в резултат на съвместен принос, а до имот, лична собственост
на ответника, по дарение.
По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба №
****, том IV, рег.№ **** от **** г. на Нотариус М. П. - А., рег.№ 483 с район
на действие РС Пловдив, по силата на който Д. Т. Т. е продал на ТР. Р. ТР. и
Р. Р. ТР., при равни права за двамата, недвижим имот, находящ се в гр.***** –
9/48 ид.ч. от дворно място – УПИ III-171 от кв.242 по плана на гр.****,
цялото застроено и незастроено от 430 кв.м., ведно с апартамент, находящ се
в югозападната част на първи жилищен етаж, построен в пететажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 92 кв.м., ведно с избено помещение №
3
7 с полезна площ от 11 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за сумата 62 552 лв.,
която сума купувачите са изплатили на продавача напълно преди подписване
на настоящия акт.
Приложено е Удостоверение, изд. на 25.09.2020г. от Община -
**** за родствени връзки, като е записано, че Т. Р. Т. и Р. Р. ТР. са братя, а
съответно Д. Т. Т. се явява техен чичо /брат на баща им Р.Т. Т./.
Представено е Решение № 1073 от 28.03.2011г. по гр.дело № 2562
по описа на РС -Пловдив за 2011г., в законна сила от 19.04.2011г., с което е
прекратен гражданският брак, сключен между ТР. Р. ТР. и М.Д. Т., сключен
на 19.09.1998г.
Приложена е Декларация /на л.67/ от ТР. Р. ТР., според която
сключената между него и чичо му Д. Т. Т. сделка е дарение; в отношенията
между страните не стоял въпросът за пари; изявлението, че бил платил цената
не отговаряло на истината; мотивът на чичо му бил, че ако подари имота, след
смъртта му законният му наследник щял да развали сделката.
По делото са били изискани и постъпили са Декларации по чл.14
от ЗМДТ /на л.115 и сл./ относно процесния недвижим имот, подадени от Д.
Т. Т. на 14.09.2000г. и от ТР. Р. ТР. на 27.01.2009г., както и от М. Д. К. на
дата 04.02.2021г.
Районен съд – Пловдив, с постановеното решение, за да допусне
до делба между страните описания недвижим имот при посочените квоти,
излага основни съображения, че по делото е нямало спор, а и това се е
установило и от представените писмени доказателства, че процесният
недвижим имот е придобит при равни права от ТР. Р. ТР. и Р. Р. ТР., по
силата на договор за покупко-продажба № ****, том IV, рег.№ **** г. на
Нотариус М. П. - А., рег.№ 483 с район на действие РС Пловдив. Не се е
спорило и затова, а и е видно от представеното удостоверение за сключен
граждански брак, че към посочената дата на възмездната сделка ответникът
ТР. Р. ТР. е бил в брак с М. Д. К. – бракът им е сключен на 19.09.1998г.
При тези данни Районният съд е направил правен извод, че
придобитата от ТР. Р. ТР. ½ ид.ч. от процесния недвижим имот е придобита в
режим на СИО с М. Д. К.. С прекратяването на гражданския брак между
4
посочените лица, по силата на съдебно решение, в законна сила от
19.04.2011г. СИО се е трансформирала в обикновена съсобственост и като
такава тя подлежи на делба.
По отношението на възражението с Писмения отговор по чл.131
от ГПК на ответника ТР. Р. ТР., че договорът е дарение, а не покупко-
продажба, Районният съд аргументира, че не е било доказано, като е
подчертал недопустимостта на свидетелски показания за изясняване на
изложените от този ответник обстоятелства. В подкрепа на извода за наличие
на съсобственост между страните по делото на процесния недвижим имот,
при права от по ¼ ид.ч. за М. Д. К. и ТР. Р. ТР. и 2/4 ид.ч. за Р. Р. ТР.,
Районният съд посочва и подадената от самия ответник ТР. Р. ТР.
Декларация по чл.14 ЗМДТ – на 27.01.2009г., в която като съсобственици на
имота са посочени ТР. Р. ТР., Р. Р. ТР. и М.Д. Т., при права съответно от ¼
ид.ч., ½ ид.ч. и ¼ ид.ч., по силата на вече цитирания договор за покупко-
продажба от 03.12.2008г.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Жалбоподателите въвеждат основно възражение, че неправилно
Районният съд е приел, че имотът е съсобствен само въз основа на
Нотариален акт за покупко-продажба № *****г., том IV, рег.№ **** г., с
който е записано, че Д. Т. Т. е продал на ТР. Р. ТР. и Р. Р. ТР., при равни
права описания недвижим имот. От друга страна, не е уважил направеното
възражение, че ищцата по иска няма принос към закупуването на
апартамента, поради което и същият не съставлява СИО. На следващо място,
изтъкват, че не е била взета предвид по спора и приложената Декларация,
подписана лично от ТР. Р. ТР., че сделката между него и чичо му Д. Т. Т. е
дарение; както и че не било прието възражението за наличие на относителна
симулация.
5
Въззивната инстанция намира, че възраженията следва да се
оставят без уважение. От приложения Нотариален акт за покупко-продажба
№ *****г., том IV, рег.№ **** г., по описа на Нотариус М. П. - А., се
установява, че Д. Т. е продал на ТР. Р. ТР. и Р. Р. ТР. описания недвижим
имот за сумата 62 552 лв. Към момента на сделката 03.12.2008г. ТР. Р. ТР. е
имал граждански брак /сключен на 19.09.1998г./ с М. Д. К., поради което
придобитата възмездно ½ ид.ч. съставлява по своето естество съпружеска
имуществена общност. Това е така, независимо, че Т. /понастоящем К., след
прекратяване на брака/ не е страна по сделката. Съгласно чл.21 ал.1 от СК -
Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие
име са придобити. Разпоредбата на чл.21 ал.3 от СК регламентира, че -
съвместният принос се предполага до доказване на противното. След
прекратяването на брака, придобитата в режим на СИО ½ ид.ч. се поделя по
равно между тях, тоест по ¼ ид.ч. за всеки поотделно. По отношение на
предмета на сделката, пред Районния съд ищците са поддържали, че
описаната сделка по нотариалния акт не е покупко – продажба, а е дарение.
Тази декларация обаче не представлява годно доказателство в подкрепа на
твърденията за евентуално налична относителна симулация, нито има силата
на т.нар. „обратно писмо“, тъй като е подписана едностранно само от ТР. Р.
ТР.. За да е налице „начало на писмено доказателство“ е необходимо
документът да бъде подписан и от насрещната страна по сделката, тоест от
праводателя /продавач/. Обосновано Районният съд не е допуснал в хода на
производството и заявените доказателствени искания за разпит на свидетели,
тъй като не е налице нито едно от изключенията на чл.165 ал.2 от ГПК. За
преценката, че имотът е съсобствен допринасят съществено и представените
по делото други писмени доказателства. Видно е от Декларация №
1413/27.01.2009г. по чл.14 ЗМДТ от 27.01.2009г. /на л.119/, че е била
подадена лично от ТР. Р. ТР. и в таблица 1 - „Собственици“, той е записал
имената, както следва: ТР. Р. ТР., Р. Р. ТР. и М.Д. Т., при права съответно от
¼ ид.ч., ½ ид.ч. и ¼ ид.ч., по силата на „покупка съгласно Нотариален акт №
****, нот.д.№ **** от **** .“. Същевременно по делото е налична и
подадена преди завеждане исковата молба данъчна Декларация с вх.№
3513/04.02.2021г. лично от М. Д. К. по чл.14 от ЗМДТ, с която тя е
декларирала своята ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот на същото право
6
основание „покупко- продажба“.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателите ТР. Р. ТР. и Р. Р.
ТР. ще бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата страна М. Д. К. сумата в
общ размер 1 080 лв. /с включен ДДС/ за направени разноски за адвокатско
възнаграждение, заплатено изцяло в брой, съгласно ДПЗС /на л.10/.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 262162/04.08.2021г. по гр.д.№
7565/2020г., поправено на осн. чл.247 от ГПК с Решение №
262523/18.11.2021г., постановени от Районен съд – Пловдив, VI гр.с.
Осъжда ТР. Р. ТР., ЕГН ********** от гр.***** и Р. Р. ТР., ЕГН
********** от гр.*****, да заплатят на М. Д. К., ЕГН ********** от гр.*****,
общо сумата 1 080 лв. за направени разноски по възз.гр.д.15/2022г. по описа
на Окръжен съд -Пловдив, V гр.с.
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването при условията на
чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7