№ 37
гр. Благоевград , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петър Узунов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Търговско дело №
20201200900112 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „М.Б.“ЕАД, ЕИК
*,седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“М.Л.“*, *, против ЕТ“П.Г.П..“,
ЕИК *, седалище и адрес на управление в гр.Р., ул.“Г.Д.“* и ИВ. Г. П., жив. в
гр.Р., ул.“Г.Д.“*, с пр. осн. чл.415, ал.1, вр. с чл.422, ал.1 ГПК, а възраженията
на ответниците за нищожност на записа на заповед са с пр. осн.чл.26, ал.2,
пр.3 ЗЗД, вр. с чл.535 ТЗ;за нищожност на джирото – чл.26, ал.2, пр.5
ЗЗД;чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД; чл.26, ал.1,пр.2 ЗЗД; чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД;
възраженията за погасителна давност са с пр. осн.чл.110 и чл.111 ЗЗД.
Сочи се от ищцовата страна,че със запис на заповед, издаден на
15.09.07г в гр.Б., ответния ЕТ безусловно и неотменимо се е задължил при
предявяване на записа да заплати на „Юробанк България“АД(с предишно
наименования „БПБ“АД) или на нейна заповед сумата от 30 000лв.Ценната
книга е авалирана при условията, при които е издадена от
Ив.П..Впоследствие банката е джиросала ценната книга на ищцовото
дружество, като на 04.09.19г е предявила ефекта за плащане на ЕТ и авалиста
чрез нотариус, но до настоящия момент задължението не е изпълнено.В тази
връзка инициирали заповедно производство, по което длъжниците възразили
и ищеца счита, че разполага с правене интерес да иска да бъде признато, че
1
ответниците му дължат солидарно към 24.10.19г сумата от 28 511,30лв
частично от главницата по записа на заповед от 15.09.07г, издадена от ЕТ и
авалирана от Ив.П., както и 60лв разноски за предявяване на записа на
заповед по т.5 и т.31 от ТТРЗЧСИ.Настоява се още за осъждането на
ответниците да заплатят на ищеца сумата от 571,43лв, платени за държавна
такса в заповедния процес и 150лв за юрисконсултско възнаграждение.
В първоначалния отговор ответниците въвеждат наличието на каузални
отношения с БПБ“АД(сега „Юробанк България“АД) и ЕТ, произтичащо от
сключен договор за банков кредит №BL8999/14.09.07г за чието обезпечени е
издадена процесния запис на заповед от 15.09.07г.Оспорват съществуването
на задължението по каузално правоотношение и правят възражения за
погасяването му давност, което води до погасяване и на поетото с ефекта
задължение.Освен това оспорват и размера, твърдейки че кредитополучателя
е извършил плащане по каузалното отношение. Алтернативно оспорват
действителността на менителничният ефект и въобще валидността на
менителничното правоотношение като цяло.Правят възражение за
нищожност на записа на заповед, поради несъответствие с изискванията на
чл.535 ТЗ.Твърди се, че датата на издаването му и датата, до която може да се
предяви за плащане, не са изписани от издателя и към момента на подписване
на записа не са били изписани.Възразяват, че записа на заповед е предявен за
плащане.Оспорват ищцовата материално-правна легитимация, понеже считат,
че джиросването не е извършено законосъобразно и не са уведомени за
него.Считат го за нищожно на няколко основания: извършено е при условията
на пълна симулация; при липса на предмет.Освен това считат, че джирото е
нищожно и на осн.чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.44 ЗЗД. Оспорват положените
подписи върху джирото, поради което не е породило прехвърлително
действие и ищеца не е активно легитимиран да предявява този иск.Впредвид
изложеното настояват за отхвърляне на иска,като им се присъдят и
разноските по делото.Оспорват по реда на чл.193 ГПК истинността на записа
на заповед, описан под №3 в исковата молба; истинносттта(автентичността)
на джирото, написан на гърба на представения запис на заповед.
В допълнителната искова молба ищеца потвърждава изложеното в
първоначалната досежно джирото и активната си материално-правна
легитимация и пасивната такава на ответниците, за което подробно се
2
аргументира.По отношение на каузалното правоотношение пояснява и
уточнява, че действително с ЕТ е сключен сочения от ответниците договор за
банков кредит BL8999/17.09.17г, при подробно уговорените условия, за чието
обезпечаване е издаден процесния запис на заповед.На 21.06.17г 2въпросния
кредитен договор е цедиран на ищцовото дружество със всички привилегии,
обезпечения, лични гаранции и пр., за което до ЕТ е изпратено уведомление,
останало непотърсено.В случай на незачитане на така извършеното
уведомление, ищцовото дружество прави изрично волеизявление исковата
молба да се счита за уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД за горната цесия.
Останалото непогасено вземане в размер на 28,511,30лв е превърнато от
ищеца в предсрочно изискуемо считано от 01.02.19г, с нарочно уведомление
чрез нотариус, връчено чрез залепване на 17.01.19г.Правят се доказателствени
искания. В допълнителния отговор по същество се подържат доводите и
възраженията от първоначалния, като не оспорват гаранционната функция на
процесния запис на заповед на кредитния договор.Ответниците оспорват
превръщането на кредита в предсрочно изискуем от 01.02.19г,понеже е
сторено преди това още от банката-кредитор с две покани за изпълнение от
25.07.12г, надлежно връчени им през 2012г.Именно от тогава считат за
настъпили последиците на предсрочна изискуемост, откогато и започва да
тече погасителната давност, която намират за изтекла към датата на подаване
заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение. Освен това се
твърди, че волеизявлението на ищовото дружество за превръщане кредита в
предсрочно изискуем, не им е надлежно връчено от нотариус, което подробно
се аргументира.Впредвид изложените съображения се настоява за отхвърляне
на исковите претенции.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, че по силата на договор за банков кредит
№BL8999/14.09.17г, „БПБ“АД е предоставила на ЕТ“П.Г.П..“ кредит под
формата на револвираща кредитна линия в размер на 30 000лв за посрещане
на краткосрочни оборотни нужди, която търговеца се задължава да ползва и
върне при подробно уговорените условия.
3
С оглед обезпечаване на главница, лихви, такси, комисионни и други
разноски по кредита, с чл.7 кредитополучателя се е съгласил да издаде в
полза на банката запис на заповед за сумата в размер на кредита и фиксирана
лихва, подробно описани, платими на предявяване при банката със срок на
предявяване, съобразен с крайния срок на погасяване на кредита, изрично
удължен от издателя, платим без разноски и протест, и авалиран от Иван
Герогиев П..
С издадената на 15.09.07г в гр.Б. запис на заповед ЕТ“П.Г.П..“ като
издател се е задължил неотменимо и безусловно да заплати при предявяване
на „БПБ“АД или на нейна заповед, сумата от 20 000лв, ведно с годишна
лихва в размер на 13,5%, считано от дата на издаване на записа на
заповед.Срок за предявяването е до 15.10.2027г и платим без разноски и
протест на кредитора.Така описаното задължение е авалирано от ИВ. Г. П.
при условията, при които е издаден записа на заповед.Вещото лице по
съдебно-графологическата експертиза е категорично, че ръкописно
изписаното име е изпълнено от Г.П., за разлика от датите 15.09 и 15.10.27,
които не са изписани от него и са с по-светла химикална паста.
С анекс №1/15.11.10г „Юробанк И Еф Джи
България“АД(правоприемник на „БПБ“АД), страните са постигнали съгласие
договора да се погасява на анюитетни вноски, съгласно погасителния план;
намален е крайния му срок – 15.09.20г;за обезпечаване на вземанията е
предвидено сключване на договор за поръчителство с Ив.Г.П..
С покана за доброволно изпълнение от 27.01.12г „Юробанк Е Еф Джи
България“АД кани ЕТ към плащане на просрочените вноски в размер на
1 518,49лв в посочения срок, като в противен случай заявява изрично, че ще
направи изцяло кредита предсрочно изискуем и ще предприеме действия за
принудителното му събиране(вж.л.95).
С две покани за изпълнение изх.№60/25.07.12г и изх.№61/25.07.12г,
„Юробанк Е Еф Джи България“АД, подписани от търговски пълномощници,
уведомява съответно ЕТ“П.Г.П..“ и Ив.П.,като авалист, че заради
неизправността на кредитополучателя обявява кредита за предсрочно
изискуем, описвайки дължимите суми, които канят длъжниците доброволно
да погасят в указаният им срок.
4
Чрез договор за прехвърляне на парични вземания „Юробанк
Българя“АД цедира на ищцовото дружество вземанията срещу длъжниците по
приложение №1, сред които фигурират и процесните.
С джиро банката прехвърля на ищеца всичките си права по горния
запис на заповед, без регресна отговорност за джиранта и без задължение за
джиранта за плащане по същия.Според съдебно-графологическата експертиза
джирото е подписано от посочените джиранти – А.Ч. и З.Ц..
По делото са налице данни за известяването на длъжника по реда на
чл.99, ал.3 ЗЗД за така извършената цесия с нарочно уведомление(л.66), което
съдържа и волеизявление за превръщането на кредита в предсрочно
изискуем.Последното е връчено чрез залепване уведомление на 17.01.19г(вж.
разписката на л.202).
Видно от представения констативен протокол от 19.09.19г на ЧСИ
М.Кацарски, показните за плащане по горния запис на заповед(уведомления
за предсрочна изискуемост) са връчени на ответниците на 04.09.19г, чрез
ИВ.П., поел задължението да ги предаде и на Г.П. – лично и като ЕТ.
От съдебно-счетоводната експертиза се установи, че сумите по кредита
са превеждани по откритата на 15.09.07г сметка с титуляр ЕТ“П.Г.П..“За
периода 18.09.07г – 05.02.10г са усвоени общо 41 070лв(вж. и таблица №1).На
ищеца сецедирани вземания в общ размер на 45 787лв, от които 28 511лв –
главница;16 791 лихви и 485лв такси. Според вещото лице кредита не е
осчетоводяван в банката като предсрочно изискуем и дължимата
понастоящем главница възлиза на 28 511,30лв.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.9(отм. –
сега т.10) ГПК с вх.№8975/24.10.19г, по което е образувано ч.гр.д.№1199/19г
по описа на РРС, ищеца е поискал и респ. получил заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарно задължените длъжници за
следните суми: сумата от 28 511,30лв, представляваща неиздължена част от
сумата по записа на заповед от 15.09.07г, предявена за плащане на 04.09.19г и
джиросан, ведно със законната лихва от дата на подаване заявлението -
24.10.19г; за сумата от 60лв, представляваща разноски за предявяване записа
5
на заповед, както за сторените съдебни разноски в размер на 721,43лв в
заповедното производство.В предвидения от закона срок и ред от двамата
длъжници са постъпили възражения срещу посочените задължения.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.422 ГПК действително дава възможност на
кредитора да установи по съдебен ред съществуването на вземането си
спрямо длъжника, когато то е оспорено в заповедното производство. Иска е
допустим, тъй като са налице всички предпоставки за това.
От събрания доказателствен материал се установи, че действително
издадената на 15.09.07г от ответния ЕТ запис на заповед попада в приложното
поле на чл.417, т.9(отм., сега-т.10 ГПК.Анализа на представената ценна книга
обосновава извода, че е съставена в предписаната от закона форма и съдържа
изискуемите се от чл.535 ТЗ реквизити.Следователно, с така издадената запис
на заповед издателя се е задължил неотменимо, безусловно, без протест и
разноски, да плати на „ПБП“АД или на нейна заповед в срок до 15.10.27г
сумата от 20 000лв, ведно с 13% годишна лихва, считано от издаването й.
Ответните доводите за нищожност на ефекта са неоснователни, тъй
като не намират опора в закона и данните по делото.
Ръкописното изписване от трето лице на датите на издаване записа на
заповед и дата, до която може да се предяви(вж. съдебно-графологическата
експертиза), също не са в състояние да подкрепят ответната теза за
отсъствието им от ефекта към момента на издаването му, което опорочавало
волята на издателя.Тези изводи се обосновават от съпоставката на ценната
книга с уговорките в кредитния договор, в чийто чл.7 страните изрично
предвиждат обезпечаването на описаните вземания именно чрез запис на
заповед с подробно описаните параметри. Сред тях изрично е упоменато, че е
платим на предявяване, като срока на предявяването е съобразен с крайния
срок за погасяване на кредита.Обстоятелството, че посочената дата на
издаване на ефекта(15.09.07г) и датата, до която може да бъде
предявен(15.10.27г), съответстват на уговорките в договора и следват
сключването му, обосновават в нужната степен наличието на валидно
формирано волеизявление и от двете страни относно съдържанието и на двете
6
сделки.Житейски и правно логична е именно горната последователност на
предприетите действия, при които издаването на записа на заповед следва и
съобразява уговорките на кредитния договор.Ето защо настоящи състав счита
съдържанието на записа на заповед за изцяло обхванато от волята на издателя
и авалиста, материализирана чрез личният им подпис.За пълнота следва да се
отбележи, че меродавна в случая се явява именно формираната воля на
страните, не и фактическото авторство на отделните елементи от
съдържанието на сделката. Констатацията на съдебно-счетоводната
експертиза за преведените по сметка на ЕТ суми от кредита именно на
15.09.07г, т.е. след изпълнение на уговорките по чл.7 от кредитния договор,
допълнително обосновават горните изводи и опровергава ответната теза.
Чрез авалирането им от Ив.П., обективирано върху менителничният
ефект, последния по арг. на чл.486 ТЗ е поел задължението да изпълни
менителничните дългове на ЕТ при условията на солидарност.Така вземането
по процесния запис на заповед се явява обезпечено чрез поръчителството по
отношение на всички, които следват страната, чието менителнично
задължение се обезпечава.
Доказано се явява и джирото, инкорпорирано в цената книга, по силата
на което чрез едностранното си изявление досегашният кредитор по ефекта-
джирант, прехвърля вземанията си на ищцовото
дружество(джиратар).Обсъждането по отделно и в съвкупност с останалия
доказателствен материал налага извода, че е извършено в строго съответствие
с изискванията на чл.466 и сл. ТЗ за форма и съдържание.Отсъствие на дата
не променя горните изводи, тъй като според чл.474 ТЗ тя е ирелевантна,
особено при въведената с ал.2 оборима презумпция.При това положение
задълженията на издателя, обезпечени от авалиста, се явяват дължими на
новия кредитор-ищец в настоящото производство.
Несъстоятелни са доводите на ответниците за незаконосъобразност,
респ. нищожност на джирото.Последните са бланкетни и не се подкрепиха от
доказателственият материал.Съдебно-графологическата експертиза доказа по
категоричен начин автентичността на подписите, положени за джиранта,
което допълнително аргументира несъстоятелността на ответните твърдения.
Установи се по категоричен начин наличието както на предмет на
7
джирото –ясно и недвусмислено кредитора по ефекта прехвърля всичките си
права по записа на заповед, което изключва поддържаната от ответниците
липса на предмет.Липсват данни и за абсолютна симулация при
джиросването, както и за заобикаляне на закона.
Доводите за ненадлежно упълномощаване на подписалите се за
джиранта в случая очертават белезите не на абсолютна, а на висяща
недействителност, на която според доктрината и константата съдебна
практика може да се позовава само представлявания или негови
правоприемници, не и трето лице, каквито безспорно са
ответниците(ТР№5/14г, т.2 на ОСГТКВКС).Съгласно правилото на чл.42, ал.2
ЗЗД, установено в полза на мнимо представлявания, последния може да
потвърди сделката, като по този начин заличи висящата й недействителност
и я валидира с обратна сила – считано от момента на нейното
сключване.Единствено изричният отказ от потвърждаване трансформира
висящата недействителност в окончателна и на нея може да се позове само
лицето, от чието име е предприето действието, респ. неговите наследници.
Впредвид установеното задължение за предявяване, задълженията по
записа на заповед стават изискуеми след предявяването, което видно от
протокола на ЧСИ М.Кацарски от 19.09.19г е надлежно извършено на
04.09.19г чрез Ив.П..
С оглед заявените лични възражения, наред с абсолютните и въпреки
формалната редовност на процесната запис на заповед, следва да се
анализират сложилите се между страните каузални отношения:
Събрания доказателствен материал установи, че между „БПБ“АД и ЕТ е
сключен договор за банков кредит № BL8999/14.09.17г, с който под формата
на револвиращ кредит в полза на търговеца са предоставени 30 000лв, при
подробно уговорените условия.По тези въпроси не се спори, както и че с
анекс №1/15.11.10г страните са предоговорили погасяването на кредита с
анюитетни вноски в съответствие с погасителния план, редуцирайки неговия
срок – до 15.09.20г.На това сочат представения договор с анексите към
него(вж. и погасителния план), по силата на които банката е превеждала на ЕТ
суми по откритата на 15.07.07г сметка.Безспорно е също правоприемството
между „БПБ“АД, сключила кредитния договор с ЕТ и поематела по
8
процесния запис на заповед, джиранта и цедента(вж.ТР).
С подписването на договора, анекса, и получаването на сумите за ЕТ е
възникнало задължението да ги връща при уговорените условия. Според
вещото лице по счетоводната експертиза за периода 18.09.07г – 05.02.10г са
усвоени общо 41 070лв, като подробно е отразил погасените суми,
преустановено след 20.02.12г
С извършената цесия, банката прехвърля на ищцовото дружество
спорните вземания(вж. договора за цесия от 21.06.17г и приложението към
него), възлизащи според вещото лице общо на 45 787лв, формирани от
28 511лв главница, лихви от 16 791лв и такси от 485лв(вж. счетоводната
експертиза).
За пълнота следва да се отбележи, че прехвърлянето на вземания по
реда на чл.99 и сл ЗЗД и прехвърлянето чрез джиро на права по запис на
заповед, са различни правни фигури.Впредвид отсъствието на волеизявление
по см. на чл.466, ал.2 ТЗ на издателя в ефекта, последния и авалиста се
задължават към новия кредитор, без да е нужно известяването им по чл.99,
ал.3 ЗЗД.Поради това доводите за неуведомяването им за джирото се явяват
несъстоятелни.Джиратаря придобива всички права по ефекта само срещу
връчване на ценната книга и длъжниците му дължат изпълнение.Оттук и
ирелевантността на съобщението на цесията.
Дори последното да се игнорира, цесията е съобщена на длъжниците
както чрез уведомлението(л.66), надлежно връчено им чрез залепване по
реда на чл.4 ГПК, така и чрез връчване преписите от исковата молба, към
която е приложено.
Неоснователни са ответните доводи за неспазване процедурата по
залепване на уведомление по чл.47 ГПК и въобще за недопустимостта на
връчване волеизявлението за превръщане кредита в предсрочно изискуем
чрез ЧСИ.Според доминиращото разбиране в доктрината и константната
съдебна практика, споделяно и от настоящия състав, законодателя не е
предвидил конкретен способ за връчване писмени съобщения между страните
по договорните правоотношения.В ТР№1/05г, т.3 на ОСГТКВКС е
предвидена възможността за връчване чрез нотариална покана.То обаче не е
9
ограничава способите за връчване и страните могат да избират още връчване
по правилата на ГПК или по друг начин, вкл. чрез ЧСИ, съгласно чл.43 ЗЧСИ,
като начина на удостоверяване връчването е в зависимост от избраният
способ.Въпросната размяна е част от договорната автономия, след като води
до изменение на договорните отношения(вж.т.18 от ТР№4/18г на ОСГТКВКС
и др.).Впредвид изложеното цитираното в ответната писмена защита
Р№25/03.05.17г по гр.д.№60208/16г, ІІ ГО на ВКС не е в състояние да
подкрепи тезата им.Още повече, че с последното е разрешен гражданско-
правен спор, докато формираната съдебна практика по търговските спорове,
какъвто е и настоящия, допуска връчване чрез ЧСИ, поради което следва да
се съобрази в разглеждания казус(така Р180/23.11.16г по т.д.№2400/15т, І
Р236/17.11.17г І т.о.; Р148/02.12.16г по т.д.№2072/15г, І т.о.; Р40/17.06.15г по
т.д.№601/14г, І т.о.; Р236/17.11.17г на ВнАС по в.т.д.№400/17г; Р218/02.11.17г
на ВнАС по в.т.д.№51/17г; Р234/02.08.18г на ПАС по в.т.д.№309/18г;
Р261438/04.03.21г на СГС по гр.д.№10228/19г и мн.др.).
При тези данни и отсъствието на уговорки досежно кореспонденцията
между цесионера(ищец) и ответниците, извършеното чрез ЧСИ Б.Велинов
връчване на волеизявлението на новия кредитор за превръщане кредита в
предсрочно изискуем, е напълно редовно и достатъчно, за да произведе
следващите с правни последици.Анализа на конкретните обстоятелства по
спора, извършен в съответствие и с решение по дело С-327/10 от 17.11.2011г
разкрива полагането от кредитора на дължимата грижа и добросъвестност
при предприемането съответните действия за откриване и уведомяването на
длъжниците, възлагайки на ЧСИ връчването на релевантното
волеизявление(вж. приложените в тази връзка писмени
доказателства).Липсват данни за опорочаване действията на съдебния
изпълнител по залепване на уведомленията, което води до несъстоятелност на
ответните доводи в тази насока.
В контекста на изложеното съда намира, че в случая е налице
неизпълнение от страна на длъжниците за сумата от 28 511лв, за които са
изпаднали в забава, след като не са престирали своевременно.
При така установените каузални отношение, материализирани в
договора за банков кредит и анекса, с произтичащата от тях връзка по волята
10
на страните между задължението на ответния ЕТ вследствие неизпълнение и
менителничното задължение по процесния запис на заповед, гаранционната
функция на последната се явява безспорна. Поради доказаната идентичност
между вземанията по менителничното и каузалното правоотношение,
вторичният обезпечителен характер по отношение именно на описания
договор, записа на заповед произвежда и менителничния си ефект. В резултат
на извършеният авал от Ив.П., същият се явява солидарно отговорен наред с
платеца за описаното в ценната книга задължение.
Неоснователни са ответните доводи за погасяване по давност
вземанията по каузалното правоотношение.Двете покани за изпълнение вх.
№60/25.07.12г и №61/25.07.12г, макар да съдържат волеизявления за
превръщане в предсрочно изискуем целият кредит,вкл. вноските с
ненастъпил падеж, не се установи да изхожда от оторизирите с
волеобразуващи функции органи, респ. лица.Отсъствието на данни в тази
насока в счетоводството на банката и подписването на поканите от търговски
пълномощници, разколебават ответната теза.
Дори горното да се игнорира, не се доказа датата на достигането им до
длъжниците. Последната е меродавна, тъй като с момента на получаване на
волеизявлението, законодателя свързва, както настъпване на предсрочната
изискуемост, така и началото на погасителната давност(арг.чл.114, ал.1
ЗЗД).Обстоятелството, че поканите са намират във фактическата власт на
длъжниците и са издадени на 25.07.12г, не сочи автоматично на получаването
им през 2012г.Особено при изричната регламентация в чл.31 от договора за
банковия кредит, според която страните подробно са предвидили начините на
връчване на всички писмени уведомления или изявления(Р208/09.02.18г по
т.д.№394/17г, І т.о. на ВКС и др.).В тази насока липсват не само
доказателства, а и твърдения.
Ето защо не намира опора в закона и данните по делото ответната теза
за погасяване задълженията по абстрактните сделки(запис на заповед и авал),
обоснована с погасяване по давност на задълженията по каузалното
правоотношение,поради изтичането на 5-годишния давностен срок по чл.110
ЗЗД.
Впредвид горното настоящият състав счита за основателен иска по
11
чл.422 ГПК, целящ установяване съществуването на претендираните от
ищеца вземания срещу ответната страна, претендирани в заповедното
производство по ч.гр.д.№1199/19г на РРС.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на спора.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответниците дължат на ищеца направените
разноски пред настоящата инстанция и в заповедното производство, които
видно от доказателствата са както следва: 781,43лв за заповедния и 1 070,23лв
за исковия процес.
С оглед възприетото разрешение обсъждане ищцовото възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, е безпредметно.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.З. П., лично и като
ЕТ“П.Г.П..“, ЕИК *, седалище и адрес на управление в гр.Р., ул.“Г.Д.“* и ИВ.
Г. П., жив. в гр.Р., ул.“Г.Д.“*, съществуването в полза на „М.Б.“ЕАД, ЕИК
*,седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“М.Л.“*, *, на вземане за
сумата от 28 511лв, дължима солидарно и представляваща неиздължена част
от записа на заповед от 15.09.07г, предявен за плащане на 04.09.19г и
джиросан, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение – 24.10.19г до окончателното й изплащане,
предмет на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 1199/19г на РРС.
ОСЪЖДА Г.З. П., лично и като ЕТ“П.Г.П..“, ЕИК *, седалище и адрес
на управление в гр.Р., ул.“Г.Д.“* и ИВ. Г. П., жив. в гр.Р., ул.“Г.Д.“*, да
заплатят на „М.Б.“ЕАД, ЕИК *,седалище и адрес на управление в гр.С.,
бул.“М.Л.“*, *, следните суми:781,43лв, представляващи разноски в
заповедното производство и 1 070,23лв разноски в исковия процес пред двете
инстанции.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
12
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
13