Решение по дело №16342/2016 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………../16.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на тридесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                                

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16342 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от Б.х.м. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Л.П.Б., род. на ***г., гражданин на Р Ф, адресна регистрация: ************ иск с правно основание чл.92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 155 евро неустойка по чл.7, ал.1 от Договор за поддръжка и управление от 06.06.2013г. на комплекс с наименование******** находящ се в идентификаториода от 01.05.2016г. до 21.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на иска до изплащане на задължението.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на осъдителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: ответникът е собственик на недвижим имот -  ******, представляващо самостоятелен обект с идентификатор *********** с площ 33.50 кв.м. и адрес съгласно кадастрална схема *****************4, при граници: самостоятелни обекти – на същия етаж СО с идентификатор ************, под обекта – имот с идентификатор ********* и над обекта няма, ведно с прилежащите 2.9856% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 5.20 кв.м., както и съответните идеални части от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, представляващ поземлени имот с идентификатор **********, целия с площ 819 кв.м., с адрес ***********. По силата на сключен на 06.06.2013г. между страните договор за поддръжка и управление на комплекс *******, находящ се в ********** в ПИ с идентификатор № **********, ищцовото дружество приело срещу възнаграждение да поддържа общите части на комплекса, включително и да осъществява дейности по органицзационно, техническо и административно управление на същия. На основание чл.1, ал.3 от договора, ответникът в качеството му на възложител е поел задължението да заплаща на изпълнителя възнаграждение в размер на 310 евро с ДДС за всяка календарна година. Съобразно чл.2, ал.4 възнаграждението е следвало да се изплаща еднократно най-късно до 30.04. на текущата година. Сочи, че е изпълнил задълженията си по договора. В нарушение на поетите задължения, ответникът не е заплатил в срок дължимото за  2016г. възнаграждение на изпълнителя. В чл.7, ал.1 от договора страните са уговорили неустойка за забава в плащане на главното задължение, като при закъснение от 30 календарни дни, размерът на същата възлизал на ½ част от дължимата сума. Моли за постановяване на положително решение по предявения иск.

Въпреки предоставената му възможност, в рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочила доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което бъде уважен.

Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящото производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Л.П.Б., род. на ***г., гражданин на Р Ф, адресна регистрация************4, студио 25 ДА ЗАПЛАТИ на Б.х.м. ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата 155 евро /сто петдесет и пет евро/ неустойка по чл.7, ал.1 от Договор за поддръжка и управление от 06.06.2013г. на комплекс с наименование *****, находящ се в ******* в ПИ с идентификатор *******, за периода от 01.05.2016г. до 21.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на иска – 22.12.2016г. до изплащане на задължението, на основание чл.92 ЗЗД.

ОСЪЖДА Л.П.Б., род. на ***г., гражданин на Р Ф адресна регистрация**************, студио 25 ДА ЗАПЛАТИ на Б.х.м. ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1150.74 лева (хиляда сто и петдесет лева и 0.74 ст.), представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

                                                                                 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: