№ 1018
гр. Варна, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100501187 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Дореа ар“ ЕООД, гр. *** и „Малави Трейд“
ЕООД, гр. ***, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Саладор“ 42 срещу Решение №
260123/28.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 11859/2020 г. по описа на Районен съд - Варна,
ХLVІІІ състав, с което са отхвърлени предявените от тях искове против „Енерго-про
продажби“ АД, гр. Варна с участието на негова страна на трето лице – помагач
„Енергоразпределение Север“ АД, гр. Варна с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
приемане за установено, че въззивниците не дължат на „Енерго-про продажби“ АД, гр.
Варна, както следва: за „Дореа ар“ ЕООД, гр. *** сумата от 5.79 лева по дебитно известие №
**********/12.08.2020 г. и фактура № **********/12.08.2020 г. за обект в *** и за „Малави
Трейд“ ЕООД, гр. *** сумата от 5 783.19 лева по дебитно известие № **********/12.08.2020
г. и фактура № **********/12.08.2020 г. за обект в ***, както и са осъдени ЕООД да
заплатят на „Енерго-про продажби“ АД, гр. Варна сумата от 1.10 лева за Дореа ар“ ЕООД,
гр. *** и сумата от 1098.90 лева за „Малави Трейд“ ЕООД, гр. ***, представляващи
извършени разноски пред първата инстанция, на основание член 78, ал. 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване
на ново, с което да се уважат изцяло предявените отрицателни установителни искове.
1
Претендират се разноски.
Въззиваемият „Енерго-про продажби“ АД, гр. Варна в срока по член 263, ал. 1 от
ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Третото лице – помагач „Енергоразпределение Север“ АД, гр. Варна в срока по член
263, алинея 1 от ГПК не депозира отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на „Дореа ар“ ЕООД, гр. *** и
„Малави Трейд“ ЕООД, гр. ***, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Саладор“ 42 с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, против „Енерго-про продажби“ АД, гр. Варна за
приемане за установено, че въззивниците не дължат на „Енерго-про продажби“ АД, гр.
Варна, както следва: за „Дореа ар“ ЕООД, гр. *** сумата от 5.79 лева по дебитно известие №
**********/12.08.2020 г. и фактура № **********/12.08.2020 г. за обект в *** и за „Малави
Трейд“ ЕООД, гр. *** сумата от 5 783.19 лева по дебитно известие № **********/12.08.2020
г. и фактура № **********/12.08.2020 г. за обект в ***.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Енерго-про
продажби“ АД, гр. Варна, с който оспорва предявения иск като неоснователен и отправя
искане за неговото отхвърляне.
С Решение № 260123/28.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 11859/2020 г. по описа на
Районен съд - Варна, ХLVІІІ състав са отхвърлени изцяло предявените от „Дореа ар“ ЕООД,
гр. *** и „Малави Трейд“ ЕООД, гр. ***, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Саладор
42“ искове против „Енерго-про продажби“ АД, гр. Варна с участието на негова страна на
трето лице – помагач „Енергоразпределение Север“ АД, гр. Варна с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че въззивниците не дължат на „Енерго-про
продажби“ АД, гр. Варна, както следва: за „Дореа ар“ ЕООД, гр. *** сумата от 5.79 лева по
дебитно известие № **********/12.08.2020 г. и фактура № **********/12.08.2020 г. за обект
в *** и за „Малави Трейд“ ЕООД, гр. *** сумата от 5 783.19 лева по дебитно известие №
**********/12.08.2020 г. и фактура № **********/12.08.2020 г. за обект в ***, както и са
осъдени двете ЕООД да заплатят на „Енерго-про продажби“ АД, гр. Варна сумата от 1.10
лева за Дореа ар“ ЕООД, гр. *** и сумата от 1098.90 лева за „Малави Трейд“ ЕООД, гр. ***,
представляващи извършени разноски пред първата инстанция, на основание член 78, ал. 1 от
ГПК.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежно
легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
2
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.
В исковата молба е изложено, че ДЗЗД, чрез съдружниците си, е страна по договор за
продажба на електрическа енергия, сключен на 31.01.2020 г. Ответното дружество е
начислило парично задължение в размер на исковата сума. Поддържа се, че претендираната
сума е недължима.
В отговор на исковата молба ответното АД е оспорило допустимостта на иска с
възражение за неподведомственост на спора пред съда. Обосновал същото с твърдение, че
на 31.01.2020 г. между страните е сключена арбитражна клауза, съгласно която всички
спорове, възникнали в отношенията между страните се отнасят за решаване пред
Арбитражен съд - Варна при Сдружение „ППМ“ съобразно неговия правилник и
следователно между страните е налице валидно арбитражно споразумение, поради което
отправил искане делото да се прекрати.
Арбитражът е разглеждане и решаване на спор със сила на пресъдено нещо от трето
лице /лица/, определени по волята на страните по спора. Арбитражът е проява на
недържавно, доброволно, договорно, частно правораздаване, а арбитражното производство е
несъдебен исков процес, основан на договор за арбитраж. Арбитражното споразумение
може да бъде арбитражна клауза в договор или отделно споразумение. Арбитражното
споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои
спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено
правоотношение, което може да бъде предмет на арбитраж /т.е. е арбитрируемо/.
Арбитражното споразумение трябва да бъде в писмена форма.
Няма спор, а и правната теория и съдебната практика са еднозначни, че гражданското
дружество е неперсонифициран правен субект. То не е юридическо лице и не може да е
страна по сключените договори. Страна по същите са съдружниците в него, които поемат
правата и задълженията възникнали от тях. Независимо, че в документа, в който е
обективирана конкретната сделка като съконтрагент е изписано ДЗЗД, такъв в
действителност, както за трети лица, така и самите страни по нея се явяват именно
съдружниците в ДЗЗД. Т.е „Дореа ар“ ЕООД, гр. *** и „Малави Трейд“ ЕООД, гр. ***, в
качеството им на съдружници в ДЗЗД „Саладор 42“ от една страна, а от друга „Енерго-про
продажби“ АД, гр. Варна, са обвързани от валиден договор за пренос и достъп на
електрическа енергия досежно посочения обект. В заявление от 31.01.2020 г., подписано от
представители на страните, същите са уговорили валидно арбитражно споразумение по
смисъла на чл. 7 от ЗМТА в смисъл всички спорове, възникнали в отношенията, им да се
отнасят за решаване пред Арбитражен съд – Варна при Сдружение „ППМ“.
Нормата на чл.19, ал.1 от ГПК регламентира правото на страните по имуществен
спор да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, като изрично е изключил споровете
с предмет вещни права върху недвижими имоти, издръжка или права по трудово
правоотношение, както и споровете, по които една от страните е потребител по смисъла на
3
&13, т.1 от ЗЗП. В конкретния случай е предявен отрицателен установителен иск за
дължимост на сума, т.е. касае се за имуществен спор, който не попада в първите три
изключения на чл.19, ал.1 от ГПК. Съобразно &13, т.1 от ЗЗП потребител е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност. В случая е безспорно, че ищци са търговски
дружества, в качеството им на съдружници в гражданско дружество, а обекта, за който е
сключен договора за продажба на ел. енергия, представлява производствена сграда,
следователно същите не се явяват потребител по смисъла на цитираната норма. Ето защо
следва да се приеме, че не е налице и последното изключение на чл. 19, ал. 1 от ГПК, поради
което сключената арбитражна клауза е действителна и възникналия спор е арбитрируем.
Процесното заявление е подписано от представители и на двете страни, като за
представителя на ДЗЗД е представено пълномощно, което обуславя извод за наличието на
валидна учредена представителна власт на упълномощеното лице. Съобразно чл. 360, ал. 2
от ЗЗД, ако не е уговорено друго, всеки съдружник има право да управлява, като според
изречение второ на посочената норма всеки от останалите съдружници може да се
противопостави на действието на съдружника преди то да бъде извършено. Доказателства за
такова противопоставяне от страната на „Дореа ар“ ЕООД, гр. *** не са ангажирани. За
лицето, приело заявлението, не са представени доказателства за представителство, но
доколкото „Енерго-про продажби“ АД, гр. Варна не се е противопоставило срещу
извършеното действие, то следва да се приеме, че същото е потвърдено от търговеца, по арг.
от чл. 301 от ТЗ.
Като извод се налага, че е налице обвързващо страните валидно уговорено
арбитражно споразумение и ответникът се е позовал на него в срока за отговор на исковата
молба, следователно са налице предпоставките за прекратяване на производството по
делото. Няма доказателства по делото с последващо споразумение между страните същите
да са предоговорили споровете между тях да се отнасят за разрешаване пред компетентния
съд.
Уговореният между страните в арбитражната клауза Арбитражен съд – Варна при
сдружение „Правна помощ и медиация“ е в достатъчна степен конкретизиран и уточнен,
доколкото е единствен в съдебния район.
По изложените съображения съставът приема, че в конкретния случай приложение
намира разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗМТА, която предвижда, че съдът, пред който е
предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото,
ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Възражението за
наличие на арбитражно споразумение е направено своевременно в срока за отговор от
ответното дружество и доколкото същото е основателно, произнасянето на Варненски
районен съд при липсата на подведомственост на спора обуславя недопустимост на
обжалваното Решение № 260123/28.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 11859/2020 г. по описа
на Районен съд - Варна, ХLVІІІ състав. Поради изложените съображения и на основание чл.
270, ал. 3, изр. 1 от ГПК въззивният съд следва да обезсили като недопустимо поради
неподсъдност на спора горното решение в обжалваната му част и да прекрати
4
производството.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 260123/28.02.2022 г., постановено по гр.д.№
11859/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, ХLVІІІ състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по исковете на „Дореа ар“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, ***, ***, с управител И. С. А. и „Малави
Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ***, ***, с
управител И. С. А., в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Саладор“ 42, Булстат
********* с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против „Енерго-про продажби“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс, Кула – Г,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от всеки двама членове на
управителния съвет П.С.С., Я.М.Д. и Г.К. за приемане за установено, че въззивниците не
дължат на „Енерго-про продажби“ АД, гр. Варна, както следва: за „Дореа ар“ ЕООД, гр. ***
сумата от 5.79 /пет лева и седемдесет и девет стотинки/ лева по дебитно известие №
**********/12.08.2020 г. и фактура № **********/12.08.2020 г. за обект в *** и за „Малави
Трейд“ ЕООД, гр. *** сумата от 5 783.19 /пет хиляди седемстотин осемдесет и три лева и
деветнадесет стотинки/ лева по дебитно известие № **********/12.08.2020 г. и фактура №
**********/12.08.2020 г. за обект в ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5