Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на тринадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Антоанета Луканова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 15007
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по постъпили срещу решение №448231 от 11.07.2018 г. постановено от СРС, Второ
ГО, 56 състав, въззивни жалби от :
1-„Т.С.” ЕАД, ищец пред СРС, в частта, с която е отхвърлен иска по
чл.422 ГПК вр. с 415 ГПК за мораторна лихва в размер
на 135,11 лв. за периода от 31.12.2012 г. до 11.12.2015 г. Въззивникът
твърди, че решението е неправилно като противоречащо на материалния закон- ЗЕ и
подзаконовите нормативни актове за неговото приложение, като и ОУ на
дружеството. Сумите за главници били дължими, а ответникът бил изпаднал в
забава по силата на чл.32, ал.1 от ОУ-2008 г. Решението се обжалва и в частта
за разноските.
Иска се от съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи изцяло претенциите му. Претендира
направените разноски.
Ответникът
по въззивната жалба- П.Д.Н. не е депозирал отговор по въззивната жалба, но в течение на
производството излагат становище, с което оспорва същата и иска от съда да я
остави без уважение.
Третото лице-помагач-„Т.С.” ЕООД
не взема становище по въззивната жалба.
2- П.Д.Н., ответник пред СРС, в която излага доводи за недопустимост на така постановеното
решение като сочи, че същото било постановено по нередовна искова молба; В
производството по иск по чл.422 ГПК била неприложима нормата на чл.214 ГПК като
се арг. с т.11 от ТР № 4/2013 г. В заявлението по
чл.410 ГПК било посочено, че длъжника е потребител на топлинна енергия, а в
исковата молба бил посочен друг адрес на имот, за който се претендират суми;
друг били и кода за платец. Това нарушавало правото му на защита. Затова счита,
че решението на СРС следва да бъде обезсилено и исковата молба да бъде върната,
а производството по делото-прекратено; иска се да бъде обезсилена заповедта за
изпълнение и издадения изпълнителен лист. Решението било и неправилно като
постановено в нарушение на чл.59 ЗЗД, както и при допуснати процесуални
нарушения- исканията на ищеца по доказателствата били преклудирани,
но съдът на основание чл.253 ГПК преценил, че делото не е изяснено от
фактическа страна, отменил дадения ход по същество и служебно назначил
съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза. Това определение не му
било съобщено, което накърнявало правото му на защита. СРС достигнал до
неправилен извод относно дължимостта на сумата –
744,61 лв.-главница за потребена топлинна енергия за
периода 01.11.2012 г.-30.04.2015 г. като не обсъдил доводите и възраженията,
както и не анализирал събраните по делото доказателства. Договор между страните
не бил сключен. СРС не бил взел предвид, посоченото в отговора, че в този обект
няма водомер за топла и студена вода, няма топломери и др. технически средства
за подаване и отчитане на топлинна енергия. Ищецът не бил доказал, че
ответникът е потребител на топлинна енергия. Решението било базирано на частни
писмени документи на ищеца. Заключенията на СТЕ и СЧЕ също не установявали
реално потребена ТЕ, защото били изготвени въз основа
на документи, съставени от ищеца и третото лице помагач. Не били представени
фактури за отмитане на потребената ТЕ, нито
доказателства, че ответникът ги е получил. Извлеченията от сметки били
оспорени, защото не носели подпис и име на задължено лице. Не ставало ясно и за
кой обект са направени изчисленията на вещите лица. Цитираните нормативни
актове били неприложими при липсата на сключен договор. Решението се обжалва и
в частта за разноските- в заповедното и исковото производство.
От ответника по тази въззивна жалба – „Т.С.“ЕАД не
е постъпил отговор, но в течение на производството излага становище, с
което оспорва същата и иска от съда да я остави без уважение.
Третото лице-помагач-„Т.С.” ЕООД
не взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивните жалби:
1-
От „Т.С.” ЕАД, ищец пред СРС:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 17.07.2018 г., а въззивната жалба е подадена на 30.07.2018
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в
която не е признато вземане в полза на ищеца /пред СРС/ по чл.422 ГПК за
мораторна лихва в размер на 135,11 лв. за периода от 31.12.2012 г. до 11.12.2005
г.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
2- от П.Д.Н., ответник пред СРС:
За обжалваното решение всеки един
въззивник е бил уведомен на 26.07.2018 г., а въззивната жалба е подадена на 01.08.2018
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в
която е признато вземане в полза на ищеца, в тежест на ответника /пред СРС/ по
чл.422 ГПК- 744,61 лв.-главница за потребена топлинна
енергия за периода 01.11.2012 г.-30.04.2015 г.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
По доводите във въззивната жалба на П.Н.:
Въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено в
допустим процес и е валидно:
За издадената на 29.12.2015 г. по
ч.гр.д.№ 79635 по описа за 2015 г. на СРС, заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с определение от 06.10.2016 г. по ч.гр.д.№ 10505 по
описа за 2016 г. на СГС, е прието, че длъжникът Н. не е бил уведомен редовно.
Възражението по чл.423 ГПК е било прието.
От данните по заповедното
производство е видно, че адв.С., пълномощник на Н./ е
получила препис от заповедта за изпълнение на 08.07.2016 г.
На заявителя е било указано, че
може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са
му съобщени на 28.11.2016 г.
Исковата молба е подадена в СРС
на 15.12.2016 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК.
Действително, в исковата молба,
подадена на 15.12.2016 г. е бил посочен друг недвижим имот, за който се претендират
сумите- такъв, находящ се ул.“*****таванско
помещение, с код на платеца Т343068, а по заявлението по чл.410 ГПК е ул.“*******, склад 2 Т 361424.
С определението си от 08.12.2017
г. СРС е констатирал този недостатък на исковата молба като е дал възможност на
ищеца да го отстрани. Това е сторено с молба от 22.12.2017 г./л.52 по делото
пред СРС/.
В случая не се касае до изменение
на иск по чл.214 ГПК, а до поправяна на искова молба- чл.129,ал.5 вр.с
чл.127,ал.1,т.4 и 5 от ГПК.
Това е и така, защото в исковата
молба е посочен № на заявлението по чл.410 ГПК-3092087 и този номер съответства
на ч.гр.д.№ 79635/15 по което е била издадена заповедта за изпълнение срещу Н. ***,
склад 2 с код на платеца Т361424. Видно в посоченото в т.12 на заявлението като
основание е визирано неоснователното обогатяване на ползувателя
на топлинна енергия. Именно по претенция по чл.59 ЗЗД се е произнесъл СРС.
Следователно неоснователно е
искането на въззивника Н. за обезсилване на
обжалваното от него съдебно решение; нередовностите
на исковата молба са били отстранени.
Съгласно чл.129, ал.5 ГПК
поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването.
Относно дължимостта на признатите с решението
суми:
С разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е предвидена
възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект,
който се е обогатил за сметка
на другиго, като бъде осъден
да върне онова с което се
е обогатил, за да бъде възстановено
имущественото равновесие между субектите, до размера на
обедняването. Имуществените облаги имат материално
естество, те са оценими в пари
и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото
на обогатения, или в намаляване на неговите пасиви,
или пък в спестяване на обогатения
на някои разходи, които той иначе е трябвало
да понесе за
сметка имуществото на претърпялото обедняване лице, т. е. обогатяването и обедняването произтичат от единството
на фактическия състав, който поражда
едното и другото, както е в насктоящия
случай.
Единственият довод по същество
направен в отговора по исковата молба е, че от ищеца не е представено редовно
извлечение от сметки, които да установяват претендираните суми.
Заповедта за изпълнение е била издадена по реда на чл.410 ГПК, а не по реда
на чл.417, т.2 от ГПК, където е
задължително да е налице редовно извлечение от счетоводните книги.
Не се спори, а и от представеният
нот.акт № 17 от 08.02.2005 г. е видно, че ответникът
/пред СРС/ е собственик на процесното складово помещение.
От заключението на допуснатата, изслушана и
приета по делото /пред СРС/ съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ се установява,
че за процесния период – м.11. 2012 г.- 30.04.2015 г. в имота е била ползувана
топла вода и има монтиран водомер за топла вода, по който се отчита разхода. За
периода 2012 г.-2013 г. не е бил осигурен достъп за отчет. По време на отчетите
с изключение на м.05.2013 г. са попълнени документите за главен отчет, които са
подписани от потребител и са приложени по делото. Отчетите са коректно отразени
в изравнителната сметка. Стойността на потребената ТЕ
за топла вода е 553,13 лв. Действително, в обекта няма монтирани отоплителни
тела и съответно не са монтирани топлоразпределители.
Сумата 193,76 лв. представлява стойността на ТЕ, отдадена от сградна
инсталация. Общата стойност възлиза на 746,89 лв. СРС е приел претенцията на
ищеца за основателна на стойност 744,61 лв. като за разликата над 773,05 лв. е
прекратил производството. В тази част няма подадена частна жалба по реда на
члл.274 и следв. ГПК, поради което настоящата
инстанция не дължи произнасяне. Както беше отбелязано по-горе, ищецът обжалва
пред настоящата инстанция решението на СРС в частта, в която е отхвърлена
претенцията му за лихва в размер на 135,11 лв.
Съдът приема, че не е допуснато
соченото от въззивника Н., ответник пред СРС,
нарушение по допускането, изслушването и приемането на съдебните експертизи-
видно от исковата молба ищецът е направил искане за събирането им още тогава. С
доклада по чл.140 ГПК не се е произнесъл по доказателствените искания. В
първото по делото о.с.з. СРС е приел, че не е необходимо допускането на съдебни
експертизи. След това с определение от 12.04.2018 г. е констатирал, че делото
не е изяснено от фактическа страна /и това е било така/, отменил е хода но
същество и е допуснал, поисканите още с исковата молба, съдебни експертизи. В
насроченото о.с.з. на 12.03.2018 г. адв.С.,
пълномощник на ответника /въззивник/ е депозирала становище и писмени бележки,
както и е присъствала при изслушването на съдебните експертизи и приемането на
доказателствата, представени от третото лице помагач. Приемането на последните
също не е било преклудирано, тъй като е имало искане
за събирането им, което е направено в исковата молба- виж л.7 по делото пред
СРС. Представеният от адв.С. пред въззивната
инстанция протокол е с дата 21.06.2019 г., поради което съдът приема, че същият
не установява твърдените от ответника обстоятелства, че за периода м.11.2012 г.- м.04.2015 г. в обекта не е
имало водопроводна инсталация, респ. не се е ползувала ТЕ, отдадена от сградна
инсталация.
По въззивната жалба на „Т.С.“ ЕАД:
Относно размера на установените в полза на ищеца вземания:
Касае се за задължение по чл.59 ЗЗД Правилно СРС е приел, че в случая е необходима покана, арг.
от чл.84, ал.2 ЗЗД. От представените с исковата молба писмени доказателства не
се установява отправените до длъжника покани да са достигнали до неговото
знание.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението
е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на
въззивниците разноски не се следват.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №448231
от 11.07.2018 г. постановено от СРС, Второ ГО, 56 състав, в частта, в която се: ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** N 23Б, срещу П.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
иск, във вр.с чл. 59 ЗЗД, че ответника дължи на ищеца
сумата от 744,61 лв., представляваща стойността на реално потребената
топлинна енергия за топлоснабден имот – склад N 2, находящ се на адрес: *******, за периода от 01.11.2012 г.
до 30.04.2015 г., с която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка
на ищеца, спестявайки си разходите за закупуването й, ведно със законната
лихва, считано от 21.12.2015 г. до окончателното плащане, както и в
частта, в която се: ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:*** N 23Б, срещу
П.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за установяване съществуването на вземане за мораторна
лихва в размер на 135,11 лв. за
периода от 31.12.2012 г. до 11.12.2015 г., начислена върху главницата от 744,61
лв., както и в частта за разноските.
Решението е постановено при участието
на „Т.С.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: