№ 616
гр. София , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20201000503198 по описа за 2020 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 2976/14.05.2020 г., постановено по гр. д. № 10374/2018 г. на СГС, І ГО, 17
състав, са отхвърлени предявените от Д.П. Й., ЕГН: **********, Р. П. Й., ЕГН: **********,
М. И. Р., ЕГН: ********** и А. П. Й., ЕГН: **********, действащи чрез законния си
представител И. Р. П., ЕГН: **********, срещу ответната застрахователна компания „Лев
Инс“ АД, искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) за заплащане на сумите от по
100 000 лв. като обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния брат П. П. Й.,
ЕГН: ********** вследствие на ПТП, реализирано на 09.08.2013 г.
Недоволни от така постановеното решение са останали ищците Д.П. Й., Р. П. Й., М. И. Р., и
А. П. Й., които в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалват с оплаквания за неправилност
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържат, че при определяне
размера на неимуществените вреди първостепенният съд не е съобразил фактите по делото
и принципа за справедливост. Излагат съображения, че Съдът не бил отчел внезапността на
загубата, степента на близост между братя и сестри, взаимната им подкрепа и
1
продължителните болка и страдания от претърпяната загуба. Претендират, че са преживели
нервнопсихически травми, които продължават и в настоящия момент. Ето защо молят
въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и уважи изцяло исковите претенции.
Въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД оспорва жалбата по съображения, изложени в
депозирания по реда и в срока на чл. 263 ал.1 от ГПК писмен отговор. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач – М. СТ. М. не изразява становище по жалбата.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му част, а относно
проверката на правилността на обжалваното решение той е ограничен от посоченото в
жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите и възраженията на страните и
събраните доказателства по делото, Апелативен съд - София намира следното:
Предявените от Д.П. Й., Р. П. Й., М. И. Р., и А. П. Й., действащи чрез законния си
представител И. Р. П., против ЗК „Лев Инс“ АД искове, са с правно основание чл.226, ал.1
от КЗ (отм.) и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на по 100 000 лв. за
неимуществените вреди, причинени на ищците от смъртта на брат им П. П. Й., настъпила
при ПТП на 09.08.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 09.08.2013 г. до
окончателното изплащане, причинено по вина на застрахован при ответника водач на МПС
по застраховка „ГО“.
От фактическа страна по делото не се спори, а и при съвкупна преценка на събраните
доказателства се установява, че на 09.08.2013 г. около 15.5 ч. на пътя София-Варна при км
8+500 в землището на с. Брестница, застрахованият при ответната застрахователна компания
„Лев Инс“ АД по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач М. при
управление на лек автомобил „Рено“, модел „19“, с рег. № ***, поради движение с
несъобразена скорост от 120 км/ч – почти равна на критичната за странично занасяне при
навлизане в завой, е загубил контрол върху автомобила, напуснал пътното платно и се
преобърнал, в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на П. П. Й. - брат
на ищците, видно от Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, изх. № 01-187 от
15.08.2018 г.
Относно това, извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
съдът е обвързан и от влязлата в сила присъда № 10/26.05.2014 г. по НОХД № 165/2014 г. на
Окръжен съд-Ловеч, с която М.М. е признат за виновен в това, че по непредпазливост е
причинил смъртта на П. П. Й., като деянието е извършано в пияно състояние –
престъпление по чл. 343, ал.3, предл.1 и предл. 6.б,“б“, предл. 1 във вр. с чл. 342, ал.1 предл.
3 от НК.
От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели П. А., Л. И. и П. Й.
2
се установява, че семейството на починалото дете е понесло тежко загубата, живеят в стрес,
плачат. Братята и сестрите на починалото дете си играели с него, хранели го и му се
радвали.
При така изяснената фактическа обстановка настоящият състав на Апелативният съд в гр.
София намира от правна страна предявените искове за неоснователни. Относно активната
материално-правна легитимация на носителя на правото на обезщетение за неимуществени
вреди, търпени от загинал при пътно-транспортно произшествие брат или сестра, с ТР №
1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК се прие, че обезщетение се присъжда само при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. По правило, с
право да получат обезщетение са най-близкият кръг на починалия, очертан с
Постановленията на Пленума № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. на ВС. По изключение,
когато поради конкретни житейски обстоятелства братя или сестри са създали помежду си
такава силна, постоянна, трайна и дълбока връзка с починалия, която да надхвърля по
интензитет и съдържание нормално присъщата за тези роднини, до степен, сравнима с тези
на най-близките, то справедливо е да получат обезщетение и тези лица. С тълкувателния акт
са дадени насоки на съдилищата при преценката за наличието на такава особено близка
житейска връзка, която следва да се преценява от съда във всеки конкретен случай, които
насоки са в смисъл, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод за съществуването на изключителна
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, както и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. В
тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелия
родственик/ци да е понесъл такива чрезмерни морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават изключение от разрешението, залегнало в горецитираните
Постановления на Пленума на ВС.
В настоящия случай от събраните доказателства по делото не е установено при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищците, че между тях и починалия им брат е
съществувала такава трайна и дълбока емоционална връзка, в резултат на която за ищците
да са настъпили толкова сериозни по продължителност и интензитет морални болки и
страдания, които да попадат в изключението на цитирания тълкувателен акт. От разпита на
свидетелите П. А., Л. И. и П. Г. се установява, че между ищците, които към 09.08.2013 г. са
били съответно на 8, 7, 4 и 2 г., и починалия на година и половина техен брат П. Й. е имало
нормални отношения между деца на тази възраст. Играели си с починалия, хранили го и му
се радвали. Установено е също, че внезапната смърт на П. е довела до силен шок и тъга у
ищците, но не и до влошаване на тяхното здраве. Смъртта му не е довела и до съществени
неблагоприятни промени в бита и начина им на живот. Не се установи в производството, че
ищците са преживели морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене присъщите за съответната родствена връзка, съпоставима с отношенията между
починалото дете с най-близките му, неговите родители. Поради това съдът приема, че не е
3
налице изключителен случай по смисъла на тълкувателното решение. Ето защо, исковете за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции се налага извод, че въззивната
жалба на Д.П. Й., Р. П. Й., М. И. Р., и А. П. Й., действащи чрез законния си представител И.
Р. П., е неоснователна, а Решение № 2976 от 14.05.2020 г., постановено по гр. дело №
10374/2018 г., на Софийски градски съд, ГО, I-17 състав, следва да бъда потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на ответната застрахователна
компания следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2976 от 14.05.2020 г., постановено по гр. дело № 10374/2018
г., на Софийски градски съд, ГО, I-17 състав.
ОСЪЖДА Д.П. Й., ЕГН: **********, Р. П. Й., ЕГН: **********, М. И. Р., ЕГН: **********
и А. П. Й., ЕГН: **********, действащи чрез законния си представител И. Р. П., ЕГН:
**********, всички със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 27, вх. Б, ет.1, ап.2, чрез адв. Б.,
да заплатят на застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“, № 67 А, на основание чл. 78, ал.
8, вр. ал. 3 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач М. СТ. М..
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4