№ 4
гр. Варна , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Радослав К. Славов
Членове:Дарина С. Маркова
Мария И. Х.а
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радослав К. Славов Въззивно търговско дело
№ 20203001000404 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба
предявена от „ СТРОНГИЛ СТРОЙ “ ООД, гр.Варна, чрез адв. С.Д. от АК-
Варна, против решение № 378/19.06.2020 г., постановено по т.д. № 1940/2018
год. по описа на ВОС, в частта му, с която е “Стронгил строй“ ООД, е
осъдено да заплати на “Пътища и мостове“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Провадия, , представлявано от Р. И. К.,
сумата от 26721.97лв., представляващ част от общо платените 28721.97лв. по
развален, поради виновно неизпълнение на изпълнителя, Договор от
12.11.2007г. за възлагане на проектни работи за обект “Подробен устройствен
план /ПУП/-План за регулация и застрояване /ПРЗ/ и Технически проект за
ПИ №2657, кв.142А, по плана на 27-ми микрорайон-“Аспарухово“, ведно със
Споразумение от 16.11.2016г., както и сумата от 2664.18лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски по компенсация.
Считат решението за неправилно- поради допуснати процесуални
нарушения и поради необоснованост. Ищецът е предявиел иск за разваляне на
договор, поради неизпълнение на възложените задачи, като отклоненията са
1
толкова големи и недостатъците-толкова съществени, че работата е негодна за
обикновеното й предназначение и поръчващия може да развали договора –
чл.265 ал.2 ЗЗД. Излага съображения, че давностния срок за това по чл.265
ал.3 ЗЗД е шест месеца, тъй като се касае за договор за изработка, а не за
договор за строителни работи, който не е спазен при предявяване на иска.
Според въззивника, началото на този срок е отказа на Община Варна да
издаде строително разрешение-05.04.2018год. и той е изтекъл на
05.10.2018год.
Излага още, че ищецът е поискал постановяване на съдебно решение по
реда на чл.265 ал.2 ЗЗД за разваляне на договор, съдът се е произнесъл с
решение по реда на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД-т.е. произнесъл се е свръх петитум и
по непредявен иск.
Наведени са съображения и за необоснованост на решението. Твърди
се, че в процеса е останало недоказано твърдението на ищеца, че проектът не
е бил поправен от ответника, като въпреки това, бил постановен съдебен акт
на основание този недоказан факт. Твърди също, че няма данни в доклада за
съответствие, който е изготвен от надзорната фирма, да са констатирани
несъответствия на техническия проект с действащата нормативна уредба към
момента на предаването му-18.10.2017год.
Твърди също, че дори и да се приеме,, че те като изпълнители по
договора не са изпълнили забележките на Община Варна, за които са били
надлежно уведомени, то забележката за представяне на нотариално заверено
съгласие от собстевниците на имоти в съседния парцел, е задължение на
Инвеститора-в случая на възложителя по процесния договор. Счита, че в
случая се касае за съпричиняване на вина-приложима е общата норма за
разваляне на договор в случай на доказване на вината на изпълнителя.
Възложителят е имал право да проверява текущо изпълнението на
възложения за изработка технически проект, но не се е възползвал от това си
право, уредено в чл.262 ал.1 ЗЗД, приел е изработения проект с приемателен
протокол от 18.10.2017год., надзорната фирма е изготвила доклад за
съответствие –„без забележки“. Предвид изложеното, намира искането за
разваляне на договора наоснование чл.265 ал.2 ЗЗД, възприето безрезервно от
съда, който е постановил решение „свръх петитум“ за необосновано.
2
С жалбата се иска решението да бъде отменено в обжалваната част и
искът да бъдат отхвърлен изцяло.
Насрещната страна -„ПЪТИЩА И МОСТОВЕ ” ЕООД, ЕИК
*********, чрез писмено становище на процесуален представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата, по изложени съображения.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е
допустима.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител,
поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, счита жалбата за
неоснователна. Изразените становища се поддържат и чрез писмени
становища на процесуалните представители.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД вр. чл.265
ал.2 ЗЗД:
“Пътища и мостове“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Провадия, ул.“Борис Мавроганов“ №3, представлявано от Р.
И. К., е предявило искова молба против “Стронгил строй“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.Н.Михайловски“ №20, ет.6 ап.10, представлявано от В. М. П., с която е
предявен частичен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.З от ЗЗД вр. чл.265,
ал.2 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
26721.97лв., представляващ част от общо платените 28721.97лв. по развален,
поради виновно неизпълнение на изпълнителя, Договор от 12.11.2007г. за
възлагане на проектни работи за обект “Подробен устройствен план /ПУП/-
План за регулация и застрояване /ПРЗ/ и Технически проект за ПИ №2657,
кв.142А, по плана на 27-ми микрорайон-“Аспарухово“, ведно със
Споразумение към него от 16.11.2016г.
В исковата молба се твърди, че на 12.11.2007г. страните са сключили
Договор за възлагане на проектни работи за обект “Подробен устройствен
3
план /ПУП/-План за регулация и застрояване /ПРЗ/ и Технически проект за
ПИ №2657, кв.142А, по плана на 27-ми микрорайон- “Аспарухово“., по който
ищеца е възложил на ответника да изработи ПУП и ПРЗ, Технически проект,
включващ Архитектура, Конструкции, Ел.инсталации, В и К инсталации
озеленяване, ПБЗ, Топлотехника. Определеният срок за предаване на проекта
ПУП и ПРЗ от изпълнителя, е 15 дни след подписване на договора, а за
Техническия проект в срок от 90 дни след получаване на виза за проектиране.
Според клаузите на договора, при подписването му, възложителят дължи
авансово заплащане на възнаграждение на изпълнителя в размер на левовата
равностойност на 6000 евро, без ДДС. На 16.11.2007г. възложителя е превел
на изпълнителя авансово сумата от 14081.97лв. с ДДС, по фактура
№********** от 16.11.2007г. Сочи се, че част от възложеното с договора е
изпълнено, като на възложителя е предаден ПУП-ПРЗ, за който има издадена
Заповед №Г-22/02.04.2009г.на Зам.кмета на Община Варна, която е влязла в
сила. В последствие страните са подписали Споразумение от 16.11.2016г. към
договора от 12.11.2007г., по силата на което изпълнителят е задължен да
изпълни Техническият проект, включващ всички необходими части, които
обуславят издаване на Разрешение за строеж. Със споразумението е
уговорено, че срокът от 90 дни за предаване на Техническия проект,
включващ всички необходими части за издаване на разрешение за строеж,
започва да тече, след предаване с протокол между страните, на Скица- виза за
проектиране. С Приемо-предавателен протокол от 25.11.2016г. е осъществено
предаването на скица с виза за проектиране-одобрен ПУП и е уточнен обекта,
за който се отнася предаването. В изпълнение на т.6, б.“б“ от споразумението,
възложителят, е превел на изпълнителя сумата от 14081.98лв., за което втория
е издал фактура №00000002019 от 25.11.2016г. Излага, че считано от 26.11
2016г., е започнал да тече 90 дневния срок за предаване от изпълнителят на
Технически проект, който до отговаря на крайния резултат от възлагането-
издаване на разрешение за строеж. На 18.10.2017г. с двустранен приемо-
предавателен протокол, е предаден Технически проект за обект “Жилищна
сграда ул.“Джанавара“ и ул.“Перекоп“, по отношение на следните части:
Архитектура-3 бр.; Конструкции - 3 бр.; Ел-3 бр.; В и К-3 бр.; ОВК-3 бр.;
ЕЕфективност-3 бр+оценка-3 бр.; Геология-3 бр.; Озеленяване-2
бр.+допълнителен 1 бр.; Геодезия-3 бр.; Пожарна безопасност- 3 бр; ВОД-3
бр. В изпълнение на процедурата по одобряване на инвестиционни проект и
4
издаване на разрешение на строеж, ищеца пристъпил към съгласуване на
части В и К и ЕЛ, с присъединителните дружества. Сочи се, че съответните
части от проекта, били върнати за корекция, което наложило ищеца да
заплати повторно таксите към двете присъединителни дружества. Поддържа
се, че след около два месеца частите Ел и В и К, били съгласувани и
инвестиционния проект окомплектован за внасяне за одобрение и издаване на
разрешение за строеж.
На 05.04.2018г. ищеца получил Писмо с рег. № АУ028795ВН_001ВН от
05.04.2018г. на Главният архитект на Община Варна, по заявлението за
одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за
процесният обект, в което се съдържало становище, че при предварителното
разглеждане на инвестиционния проект са установени, изброени в 22 точки,
недостатъци и несъответствия на преписката. В писмото е посочено, че с
оглед недостатъците на проекта, не е възможно по-нататъшното разглеждане
на внесените документи и преписката по Заявление с Вх.№АУ028 795
ВН/23.03.2018г. е прекратена. Ето защо се поддържа, че поради лошото
изпълнение на възложените работи от изпълнителя, крайният резултат на
договора, не е осъществен и преписката е прекратена. Твърди, че ищеца е
уведомил ответника за отказа на Община Варна, като му дал право да посочи
времето, което е необходимо за отстраняване на забележките, посочени в
писмото от Общината, с цел осъществяване и изпълнение докрай договорните
задължения. Поради пълно бездействие от страна на ответника, след около
месец, ищеца изготвил ново писмо, с искане за определяне на срок за
отстраняване на нередностите по проектната документация и окомплектоване
на последната във вид за повторно внасяне в Община
Варна за одобрение и получаване на разрешение за строеж. Сочи се, че
последвала телефонна кореспонденция между двете дружества, която не дала
реален резултат, тъй като ответника продължил да бездейства, поради което
ищеца изпратил Писмо с изх.№236 от 11.10.2018г., получено на 12.10.2018г.
от ответника, с което поради съществено неизпълнение на задължението
и/или поради значително разминаване от изпълненото, възложителя заявил че
разваля договора и отправил покана за уреждане на финансовите
взаимоотношения, в срок до 14 дни, ведно с указания за връщане на
преведените суми, с които изпълнителят се е обогатил неправомерно.
5
Поддържа се, че като изправна страна, ищеца е развалил процесния договор
по вина на ответника, което последния не е оспорил. Поради това
облигационната обвързаност между страните, е отпаднала с обратна сила,
съответно и изпълнителят следва да възстанови получените суми на
възложителя, чиито общ размер възлиза на 28721.97лв., от които ищеца
претендира връщане на сумата от 26721.97лв.
С отговор на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на претенциите, като се сочи, недобросъвестно поведение на
ищеца. Оспорва твърдението на ищеца , че е развалил договора с отправено
писмено предизвестие. Твърди, че писмо изх.-№ 236/11.10.2018год. от ищеца,
което е адресирано до дружеството, но на вниманието на арх.Петров, не
поражда никакви действия, понеже същият не е представлявал дружеството,
към посочения момент. Освен това, лицето Д., посочено като получател на
писмото, не е служител на дружеството, същото не е оправомощено да
представлява дружеството ответник, нито да взема решения по отношение на
търговската му дейност. Следователно, не е налице валидно уведомяване на
ответника и разваляне на договора не е налице.
В допълнение, излага и следното: През месец май на 2017г.
техническият проект бил изготвен по всички специалности. Поддържа се, че
за да бъде приет техническият проект за одобрение от Община Варна, е
следвало в комплекта документи, да се представи нотариално изразено
съгласие на всички собственици в сградата, която е съседна на обекта за
изграждане на възложителя, да се извърши укрепване на фундамента на
сградата. Сочи се, че на 18.10.2017г. ответникът е предал, с приемно-
предавателен протокол техническия проект. Излага, че според доклада за
съответствие на проекта, същият съответства на законовите изисквания.
Излага, че видно от отговора на Община Варна от 05.04.2018г., техническият
проект, ведно с доклада, е бил внесен за одобрения на 23.03.2018г., т.е. пет
месеца и пет дни от приемането му от изпълнителя. Поддържа се, че през
този дълъг период на бездействие от страна на възложителя, е настъпила
пълна промяна в изискванията при изграждане на строителни обекти,
предназначени за ползване на жилищни и административни нужди. Ето защо
забавеното внасяне за одобрение на техническия проект, който е изготвен при
действие старата нормативна уредба-действащите стандарти на Наредба
6
№2/2004г., е станало причина същия да бъде разглеждан при действие на нова
нормативна уредба-Наредба №РД-02-2- 0-2/20.12.2017г., в сила 22.02.2018г.,
с която са въведени множество нови изисквания за сградите, т.е. одобрението
изначално е било обречено на неуспех.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие
за установено от фактическа страна, следното:
Не е спорно, че на 12.11.2007г. страните са сключили Договор за
възлагане на проектни работи за обект “Подробен устройствен план /ПУП/-
План за регулация и застрояване /ПРЗ/ и Технически проект за ПИ №2657,
кв.142А, по плана на 27-ми микрорайон-“Аспарухово“. Съгласно чл.2
Предмет на сключения между страните договор е изработка от страна на
ответника на възложени му от ищеца ПУП и ПРЗ, и Технически проект,
включващ части Архитектура, Конструкции, Ел.инсталации, В и К
инсталации озеленяване, ПБЗ, Топлотехника. Договореният срок за изготвяне
на техническият проект е 90 дни от получаване на виза за проектиране, като
предаването на изработеното се удостоверява с двустранен протокол.
Уговореното възнаграждение за изпълнителят е в размер на 30000 евро, без
ДДС, платимо на три вноски при достигане на отделните етапи от
проектирането.
Със споразумение от 16.11.2016г. страните са внесли промени и
допълнения към уговореното с договора. Според т.1 от Споразумението, по
т.2 от Договора изпълнителят се е задължил да изпълни Технически проект,
включващ всички необходими части за издаване на Разрешение за строеж.
Признато е изпълнението на ПУП и ПРЗ, за което е издадена Заповед №Г-
22/02.04.2209г. на Зам.кмета на Община Варна. Запазен е срока за предаване
на техническият проект, считано от предаване от възложителя на
изпълнителят на Скица-виза за проектиране. Коригиран е начина за плащане
на дължимото по договора възнаграждение, като е прието, че изпълнителя е
получил плащане на 12000лв. без ДДС по фактури №24/16.11,2007г. и
№035/27.12.2007г., съответно е предвидено в срок до 5 дни от подписване на
споразумението възложителят да заплати 20 % от левовата равностойност на
общото възнаграждение от 30000 евро, други 50% се дължат при предаване
7
на проекта и останалите 10 % при издаване на разрешение за строеж. Ищеца е
превел сумата от 14081.98лв. с ДДС, за което ответникае издал фактура
№00000002019 от 25.11.2016г.
Според Приемо-предавателен протокол от 25.11.2016г., на посочената
дата възложителят е предал на изпълнителят Скица-виза за проектиране-
одобрен ПУП.
Не се спори по делото, че изпълнителят е получил плащане от
възложителя на възнаграждението по договора, за което е съставени фактури
с №№ 24/16.11.2007г., 35/27.12.2007г. и 219/25.11.2016г., или общо сумата от
28721.97лв.
Според Приемо-предавателен протокол от 18.10.2017г., ответника е
предал на възложителя Технически проект за обект “Жилищна сграда на
ул.“Джанавара“ и ул.“Перекоп“, по части: Архитектура-3 бр.; Конструкции -
3 бр.; Ел-3 бр.; В и К-3 бр.; ОВК-3 бр.; Ефективност-3 бр+оценка-3 бр.;
Геология-3 бр.; Озеленяване-2 бр.+допълнителен 1 бр.; Геодезия-3 бр.;
Пожарна безопасност- 3 бр; ВОД- 3 бр. Според съдържанието на протокола,
Техническия проект е прието от възложителя без забележки.
От приетите по делото преписи от фактури и фискални бонове
съставени от “В и К Варна“ ООД и “Енерго-Про Мрежи“ АД, се установява
заплащане от ищеца на услуги по съгласуване на проект по част В и К на
20.12.2017г. и двукратно по част Ел.снабдяване на 28.12.2017г. и на
12.01.2018г.
Според писмо на Община Варна, издадено по Заявление с Вх.№АУ028
795 ВН/23.03.2018г. за одобряване на инвестиционен проект и издаване на
разрешение за строеж за процесният обект /стр.19/, по заявлението е
постановен отказ за по-нататъшното разглеждане на внесените документи,
мотивиран с изброени в 22 точки недостатъци и несъответствия на
преписката, което е имало за резултат прекратяването й. По т.17 е направена
констатация, че съгласно проекта са предвидени строителни и монтажни
работи извън грааниците на УПИ, в съседния ПИ, под основите на
съществуваща сграда, което не е допустимо на база на представените
документи.
8
В т.9 от исковата молба, ищецът признава, че Писмо с рег.
№АУ028795ВН_001ВН от 05.04.2018г. на Главният архитект на Община
Варна е получено от „Пътища и мостове“ЕООД на 05.04.2018год.
По делото са приети Писма от 02.05.2018г. и от 01.06.2018г. от
възложителя и адресирани до изпълнителя, които съдържат искане за
поправка на констатираните от страна на общ.Варна недостатъци на
техническият проект. Ответникът оспорва получаването на писмата, като
няма данни писмата да са достигнали до адресата им.
С Писмо с изх.№236 от 11.10.2018г. възложителят е отправил
волеизявление до изпълнителя, че разваля договорната връзка между страните
и претендира връщане в срок до 14 дни на получените суми по договора, след
приспадане на сумата от 2000лв., съставляваща възнаграждение за изготвен
ПУП, или се търси сумата от 26721.97лв. Като основание за развалянето се
сочи съществено неизпълнение на възложеното и липсата на предприети
мерки за поправката му, въпреки двукратната покана за това. Видно от
приложеното известие за доставяне, чрез куриерска пратка, въпросното
писмо е адресирано до „Стронгил строй“, арх.Петров, гр.Варна, ул.Мусала 9.
Пратката е връчено на 12.10.2018год. на лице с посочено име- Д.. Според
представената извадка от ТР, като адрес за кореспонденция с НАП е посочен
ул.“Мусала“№9, като според направеното уточнение от въззивника, това е
адресът на счетоводната фирма, която обслужва дружеството. Не се установи,
а и не се твърди, лице с име Д., да е в трудови отношения с ответника, както и
че същото притежава представителни функции по отношение на ответното
дружество. В процеса ответника оспорва валидното уведомяване за разваляне
на договора.
По делото са приети материалите по Инвестиционен проект за обект
,:
“Жилищна сграда ул.Джанавара“ и ул.“Перекоп“, по части: Архитектура;
Конструкции; Инженерно геоложко проучване и Геодезия, както и
положителна и без забележки Оценка за съответствие на проекта изготвена от
“Инжконсултпроект“ ООД-стр.123.
От заключенията на допуснатите пред окръжния съд първоначална и
повторна СТЕ, се установява, че процесният технически проект, страда от
9
недостатъци /общо 21 на брой/, доколкото не отговаря на нормативните
изисквания, които недостатъци са констатирани при разглеждането му от
общинската администрация в процеса на издаване на разрешително за строеж.
Всички забележки посочени в писмото становище на Главният архитект на
Община Варна, с изключение на тази в т.17, следва да се отстраняват от
изпълнителя, тъй като се дължат на неговата работа. Изискването посочено
във въпросната т.17 за осигуряване на нотариално завереното съгласие на
живущите в съседната сграда за укрепване на основите на калканната стена, е
в тежест на възложителя.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявената и разгледана претенция е с правно основание по чл.55,
ал.1, пр.З от ЗЗД и е за връщане на процесната сума от 26721,97лв.,
представляваща част от общо авансово заплатени 28 721,97лв. по развален
поради виновно неизпълнение от изпълнителя на договор за възлагане на
проектни работи по реда на чл.265 ал.2 ЗЗД. Предвид изложеното, не се
установява твърдяното оплакване в жалбата за произнасяне с обжалваното
решение „свръх петитум“ на заявената претенция.
Относно направеното възражение с въззивната жалба за погасяване на
правото на иск, поради неупражняването му в срока по чл.265 ал.3 ЗЗД:
Възражението е неоснователно. Посоченият в чл.265 ал.3 ЗЗД шестмесечен
срок е давностен, а възражението е направено несвоевременно, поради което
и не е произвело своето действие. За това съдът следва да се произнесе по
съществото на спора.
Развалянето на договора се основава на разпоредбата на чл.265 ал.2
ЗЗД-като твърдението е за съществено неизпълнение на задълженията от
страна на ответника и /или поради значително разминаване на изпълненото с
това, което е предварително договорено по договора. Следователно,
основанието на претензцията се основава на пълно неизпълнение на договора
за изработка, даващо основание на ищеца да развали договора.
Не се оспорва, че страните са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение-сключен договор за проектни работи-т.е. за проектански
10
услуги. Следва да се отбележи, че според действащите в условията на
пазарно стопанство нормативна уредба, договорите за проектански услуги са
само разновидност на обикновения договор за изработка, към който обаче
намират приложение и съответните особени правила на ЗУТ, както и
издадената въз основа на чл.139 ал.5 ЗУТ, Наредба 4/21.05.2001год. на МРРБ,
регламентираща обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.
Изрично в този смисъл е нормата на чл.29 ал.1 ЗКАИИП, според който се
дължи възнаграждение за предоставянето на проектански услуги.
Предвид изложеното, следва да се направи извод, че сключените между
страните Договор за възлагане на проектни работи и Споразумение към него
са обвързали страните, респективно, Страните са сключили договор за
израбтока с предмет -изготвяне на технически проект на жилищна сграда с
цел издаване на разрешение за строеж.
Безспорно, ответникът е изготвил необходимите за издаването на
Разрешение за строеж технически проекти, а именно: Инвестиционен проект
,:
за обект “Жилищна сграда ул.Джанавара“ и ул.“Перекоп“, по части:
Архитектура; Конструкции; Инженерно геоложко проучване и Геодезия,
същите са приети от ищеца с протокол от 18.10.2017год. без забележки:
Техническият проект е получил положителна и без забележки Оценка за
съответствие на проекта изготвена от надзорната фирма “Инжконсултпроект“
ООД: Техническият проект е внесен от възложителя за одобрение от Главния
архитект на Община Варна, съответно същият не е одобрен и е върнат с
Писмо с рег.№АУ028795ВН_001ВН от 05.04.2018г. на Главният архитект на
Община Варна, получено от „Пътища и мостове“ЕООД на 05.04.2018год.,
поради констатирани и посочени недостатъци.
Следва да се отбележи, че недостатъците на престирания резултат-
предмет на договор за изработка, не погасяват задължението за заплащане на
уговореното възнаграждение, а пораждат права, които следва да бъдат
упражнени по реда на чл.265 ЗЗД. Съобразно разпоредбанта на чл.265 ал.2
ЗЗД, възложителят има право да развали договора за изработка с едностранно
волеизявление само когато недостатъците са толкова съществени, че правят
изработеното негодно за обикновеното или предвиденото, както е в
процесния договор предназначение. В този случай е налице пълно
11
неизпълнение. Ако не е налице пълно неизпълнение, но са налице
недостатъци в резултата, за възложителя се поражда правото да избере една
от предвидените в чл.265 ал.1 ЗЗД възможности-поправвяне на работата,
заплащане на разходите, или намаляване на възнаграждението.
В процеса безспорно се установи, че ищецът е приел и одобрил без
забележки работата с приемането и с протокол от 18.10.2017год. Като форма
на одобрение на работата следва да се приеме и обстоятелството, че
възложителят е внесъл проекта за одобрение от административния орган с
цел издаване на Разрешение за строеж.
Следва да се отбележи, че възложителят е внесъл техническият проект
за одобрение с оглед на изцяло положителната оценка на надзорната фирма,
относно годността на техническия проект, за издаване на Разрешение за
строеж.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното с което са
уважени исковете с правно основание чл.55 ЗЗД е постановено в
противоречие с практиката на ВКС. В същата според решения на състави на
ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, се приема, че прилагането на на чл.
87, ал. 4 ЗЗД налага преценката за съотношението между изпълнената и
неизпълнената част от задължението, като се има предвид вида на договора и
характера на задължението и поради това не се допуска разваляне,
респективно прекратяване на договора, ако неизпълнената част от
задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора, изтъква се
значението на изричното приемане на изработената част, причината, довела
до незавършване на изработката и ползата за възложителя от вече
реализираното. Съобразява се дали съответната част от поръчката може са
бъде полезна на поръчващия , както и това дали съответната част е била
приета от последния, който факт подлежи на доказване, ако е спорен. Приема
се, че право на частично възнаграждение изпълнителят ще има дори когато в
последствие договорът е развален поради негово неизпълнение, щом
възложителят е приел една част от изработеното и тази част отговаря на
условието да му бъде полезна, като липсата на възражения при фактическото
приемане се приравнява на одобрение - признание, че изработеното
съответства на договора – чл.264, ал.3 ЗЗД. В същата хипотеза и полезността
12
на работата за възложителя по чл.267, ал.1, изр.2 ЗЗД, е основание за
ангажиране на отговорността му за заплащане на обезщетение/ решение от
26.07.2010г. по гр.д.№420/2009г. , ІV г.о./.Приема се също така, че
недостатъците на престирания резултат– предмет на изработката не погасяват
задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права
на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и
ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на
възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за
възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са
толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение . / така е прието и в Решение №
306/14.10.2015год. по д.№ 60/2015год. на ВКС, ГК, ІV г.о., по което е
разгледан идентичен казус/
В конкретния случай окръжния съд е уважил искът по чл.55 ЗЗД като е
направил своите изводи в противоречие с посочената съдебна практика,
поради следното:
Съдът намира, че в процеса се установи по категоричен начинн, че с
Протокол от 18.10.2017год. работата е била приета и одобрена без забележки
от възложителя. Съответно и след одобрението на работата от надзорната
фирма, същата е внесена за одобрение от административния орган.
Приемането на работата обхваща както едно фактическо действише-реалното
получаване на фактическата власт върху изработеното, така и правно
действие-одобряване на изработеното, т.е. че то действително съответства на
възложеното с договора /Решение № 231 от 13.07.2011год. на ВКС по т.д.
№1056/2009год. на ВКС, ІІ т.о.
Според т.6 б. „В“ от споразумение от 16.11.2016г. възложителят е поел
задължение да заплати 50% от левовата равностойност –т.е. на 15 000евро
при предаване на Техническия проект. Следователно, с предаване на
техническия проект с протокола от 18.10.2017год., по изложените по-горе
съображения, възложителят-ищец е одобрил изработеното, съответно за
ответника е възникнало право да получи сумата, представляваща левовата
равностойност на 15 000евро, като не е поставено друго условие за плащане,
освен предаване на проекта. Както се посочи, проектът е предаден, съответно
13
одобрен и приет на 18.10.2017год. и тогава е възникнало задължението за
заплащане на левовата равностойност на 50% от левовата равностойност на
проекта-т.е. на левовата равностойност на 15 000евро. Безспорно, „Пътища и
мостове“ ЕООД, с ЕИК *********, е заплатило към момента на предаване на
проекта сумата от 26721.97лв., която е по-малко от левовата равностойност
на 15 000евро-сумата от 29 250лв. Предвид изложеното, исковата претенция
е неоснователна само на това основание.
В допълнение, относно неоснователността на иска, следва да се
отбележи и следното: Както се посочи, щом възложителят е приел
изработеното и то отговаря на условието да му бъде полезно, като липсата на
възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение -
признание, че изработеното съответства на договора – чл.264, ал.3 ЗЗД. В
същата хипотеза полезността на работата за възложителя по чл.267, ал.1,
изр.2 ЗЗД, е основание за ангажиране на отговорността му за заплащане на
обезщетение. Дори и да се направи извод, че предадената работа с оглед на
специфичния й характер, и нуждата от одобряване от административен орган,
е била със скрити недостатъци по см. на чл.264 ал.2 ЗЗД, които на
възложителя са станали известни на 05.04.2018год. с получаване на Писмо с
рег.№АУ028795ВН_001ВН от 05.04.2018г. на Главният архитект на Община
Варна, това не води до извод за безполезност на изработеното. правата на
възложителя и отговорността на изпълнителя са обусловени от характера на
констатираните недостатъци и отражението им върху годността на
извършената работа за обикновеното, или предвиденото в договора
предназначение. За да се приеме, че недостатъците на изработеното са
толкова съществени, че го правят негодно за обикновеното, или предвиденото
в договора предназначение, тези недостатъци следва да бъдат и
неотстраними-отстраняването им да създава сериозни затруднения, или да е
технически невъзможно, или икономически нецелесъобразно-/Решение № 157
от 08.11.2010год. на ВКС по т.д. № 1135/2009год/. Съдът намира, че от
представените доказателства, може да се напрадви извод, че изработения
технически проект е полезен за възложителя, поради следното: Както се
изложи, изпълнителят е изготвил всички необходими части към техническия
проект, които са одобрени от съответните специалисти от надзорната фирма
без забележки. Направените забележки от административния орган са само по
14
част архитектура и част конструкции, като останалите проекти са одобрени
без забележки. Следва да се отбележи, че и от двете СТЕ може да се направи
извод, че при отстраняване на забележките, проектът може да бъде одобрен.
Този извод изрично следва от посоченото в двете СТЕ-по задача № 4, в
които сочи, че забележките с изключениет по т.17 следва да се отстранят от
изпълнителя. Следователно, след отстраняване на посочените от адм. Орган
забележки, техническият проект ще послужи за издаване на разрешение за
строеж. Следователно, не е налице посочената по-горе хипотеза за негодност
на изработеното-т.е. не може да се приеме, че недостатъците на изработеното
са толкова съществени, че го правят негодно за обикновеното, или
предвиденото в договора предназначение
Действително, относно изискването посочено във въпросната т.17 -за
осигуряване на нотариално завереното съгласие на живущите в съседната
сграда за укрепване на основите на калканната стена, може да се приеме за
неотстранимо към настоящия моммент, с оглед на липсата на съгласие на
собствениците на съседната сграда. Но отстраняването на тази забележка е в
тежест на възложителя. От друга страна, в процеса безспорно се установи, че
проектантът своевременно-т.е. в началото на проектните работи е уведомил
възложителя, за нуждата от съгласие на собствениците на съседния имот, за
укрепване на основите на тяхната сграда. Изрично в показанията си св. П. Х.
сочи, че е инициирал среща с архитекта и с управителя на възложителя, с
която ги е запознал с необходимостта от укрепване на основите на съседната
сграда, за което е нужно нотариално заверено съгласие от собствениците на
сградата. Същият сочи също, че възложителят е изразил съгласиие –„даде
зелена светлина“ на проектирането по този начин да се изпълнява. За изразено
съгласие от възложителя с така предложения от конструктора вариант на
техническия проект, сочи в показанията си и св. А., който е бил представител
на възложителя по проекта. Следователно, проектантите са уведомили
своевременно възложителя за този вариант на техническия проект, той се е
съгласил и е предприел действия за осигуряване на съгласие от
съсобствениците на съседната сграда, за укрепване на нейните основи. Както
се изложи, в тежест на възложителя е-като собственик на имота, да осигури
това съгласие от съсобствениците на съседния имот. До настоящият момент
такова съгласие не е дадено, респективно забележката по т.17 не е отстранена,
15
но дори и да се приеме че този недостатък е неотстраним, това не може да се
вмени в отговорност на изпълнителя. За това следва да се приеме, че
възложителят като кредитор е в забава, по см. на чл.95 ЗЗД, понеже не е
оказал необходимото съдействие на длъжника да изпълни задължението си.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че в останалата част,
изработеното е полезно за възложителя, респективно не се установява
хипотезата на чл.265 ал.3 ЗЗД за пълна негодност на изработеното,
респективно, за ищеца не е възникнало правото да развали договора.
Следва да се отбележи, че искът е предявен само на основание чл.265
ал.3 ЗЗД-т.е. за пълно неизпълнение, поради което и съдът не следва да се
произнася по предвидените в чл.265 ал.1 ЗЗД възможностти за кредитора.
В допълнение, по повод на изложеното в жалбата, във връзка с
изпратеното от ищеца писмо за разваляне на договора, съдът намира да
отбележи следното:
Не е спорно, а и ищецът го твърди, че същият е упражнил правото си да
развали договора по чл.265 ал.2 ЗЗД с Писмо с изх.№236 от 11.10.2018г. с
което възложителят е отправил волеизявление до изпълнителя, че разваля
договорната връзка между страните. В процеса ответното дружество е
оспорило получаването на това писмо, респективно валидното уведомяване
от страна на ищеца на получаване на цитираното писмо.
Съдът намира, че не се доказва твърдението на ищеца, за получаване от
ответника на Писмо с изх.№236 от 11.10.2018г. с което възложителят е
отправил волеизявление до изпълнителя, че разваля договорната връзка
между страните. Както се посочи, писмото е адресирано на адрес гр.Варна,
ул.“Мусала“№9. Този адрес е различен от адреса на управление вписан в ТР
—ул.“Никола Михайловски“№ 20, ет.6, ап.10: различен е и от посочения
адрес в сключените Договор и Споразумение от 16.11.2016год. –
ул.“Македония“ № 155. Установи се също, че лице с фамилия Д. не е в
трудови отношения, не се установи да притежава и представителни
функции по отношение на ответното дружество. Установи се също, че адв.
С.Д., кантората на която е на същия адрес, към посочения момент не е била
упълномощена да представлява дружеството ответник. За това съдът намира,
16
че в процеса остана недоказано твърдението на ищеца, че същият е развалил
договора по реда на чл.265 ал.2 ЗЗД с Писмо с изх.№236 от 11.10.2018г.,
получено на 12.10.2018год. За това следва извода, че волеизявлението за
разваляне на сключения договор за изработка е направено с исковата молба.
Предвид изложеното по-горе, относно изпълнението от страна на
ответника, следва да се направи извод, че ищецът не е развалил по валиден
начин-в хипотезата на чл.265 ал.2 ЗЗД сключения дотговор-поради пълно
неизпълнение на сключения договор. Предвид направения извод,
облигационната връзка не е развалена по вина на ответника, респективно не е
налице и хипотезата на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД-за връщане на процесните суми на
отпаднало основание.
Преддвид направения извод, искът за връщане на сумата от 26 721,97лв.
се явява неоснователен и следва да се остави без уважение. Поради
несъвпадане на изводите на настоящето решение с изводите на окръжния съд,
решението в обжалваната част следва да бъде отменено в съответните части и
постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен.
Разноски: С огдед изхода на спора, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, ищецът
„Пътища и мостове“ЕООД следва да заплати на ответника „Стронгил
строй“ООД направените разноски. Пред ВОС са направени разноски в размер
на 3 451,70лв., от които са присъдени 313,79лв. За това, допълнително следва
да бъде присъдена сумата от 3137.91лв. .-направени разноски пред ВОС. Пред
ВАпС въззивникът е направил разноски в размер на 534,44лв.-заплатена
държавна такса, която следва да бъде присъдена. По списъка по чл.80 ГПК са
посочени и разноски в размер на 2500лв.-за адвокатски хонорар, но
доказателства за извършването им са представени с писмените бележки на
26.11.2020год.-т.е. след приключване на спора по същество, поради което и
претенцията следва да се остави без уважение. За това общо дължимите
разноски, които следва да се присъдят на въззивника от въззивната инстанция
са в общ размер на 3672,35лв.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
РЕШИ:
17
ОТМЕНЯ решение No 378/19.06.2020 година, постановено по т.д.№
1940 по описа за 2018 година на Варненски окръжен съд В ЧАСТТА с която
ОСЪЖДА “Стронгил строй“ ООД, с ЕИК *********, гр.Варна да заплати на
“Пътища и мостове“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Провадия, сумата от 26721.97лв., представляващ част от общо
платените 28721.97лв. по развален, поради виновно неизпълнение на
изпълнителя, Договор от 12.11.2007г. за възлагане на проектни работи за
обект “Подробен устройствен план /ПУП/-План за регулация и застрояване
/ПРЗ/ и Технически проект за ПИ №2657, кв.142А, по плана на 27-ми
микрорайон-“Аспарухово“, ведно със Споразумение от 16.11.2016г., както и в
частта относно присъдените разноски в размер на сумата от 2664,18лв. И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Пътища и мостове“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Провадия, ул.“Борис Мавроганов“ №3,
представлявано от Р. И. К., против “Стронгил строй“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Никола Михайловски“
№20, ет.6, ап.10, представлявано от В. М. П., за заплащане на сумата от
26721.97лв., представляващ част от общо платените 28721.97лв. по развален,
поради виновно неизпълнение на изпълнителя, Договор от 12.11.2007г. за
възлагане на проектни работи за обект “Подробен устройствен план /ПУП/-
План за регулация и застрояване /ПРЗ/ и Технически проект за ПИ №2657,
кв.142А, по плана на 27-ми микрорайон-“Аспарухово“, ведно със
Споразумение от 16.11.2016г. като неоснователен.
ОСЪЖДА “Пътища и мостове“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Провадия, ул.“Борис Мавроганов“ №3,
представлявано от Р. И. К., да заплати на “Стронгил строй“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Никола
Михайловски“ №20, ет.6, ап.10, представлявано от В. М. П. сумата от
3 672,35лв., представляваща направени по делото разноски за производството
пред ВОС и ВАпС, на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните, при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
18
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19