№ 114
гр. Шумен, 21.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Д.а
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Въззивно гражданско
дело № 20223600500515 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. Д. Б. Я. при АК гр. Варна, процесуален представител на
въззиваемите З. Ж. Т. и Р. И. Р., с искане да бъде допълнено постановеното решение №
321/22.12.2022 г. по настоящото в.гр.д. № 515/2022 г. на ШОС, в частта му относно
разноските, на основание чл.248 ГПК. Излага, че е осъществил безплатна правна помощ на
двамата длъжници, представил е договор за правна защита и съдействие, и е заявил искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер на основание чл.38, ал.1,
т.3, предл.2 във връзка с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.10, т.5 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита,
че предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати
адвокатско възнаграждение в размер общо на 800лв., заедно със 160 лв. ДДС, на осн. пар.2а
от ДР на Наредбата.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е депозирано писмено възражение от жалбоподателя –
„Юробанк България“ АД, действащо чрез пълномощника си адв. С.Р. при САК, в което
счита искането за неосноватено. Сочи, че в случая не е представен списък на разноските по
чл.80 ГПК, поради което съгласно т.9 на ТР № 6/06.112013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. На
следващо място оспорва обстоятелството, че ответниците по жалбата З. Т. и Р. Р. са
материално затруднени лица по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, което
не било установено пред съда. В случай, че съдът приеме искането за основателно заявява,
че разноските следва да бъдат определени в размер на по 200лв., съгласно чл.10, т.5 от
НМРАВ към датата на сключване на договора и без ДДС.
1
Молбата за изменение на решението в частта му относно разноските е подадена в
срока по чл.248, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
С решение № 321/22.12.2022 г. по в.гр.д.№ 515/2022 г., ШОС се е произнесъл в
производство по чл.435, ал.1, т.3, пр. ІІ вр. с чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като е оставил без
уважение жалбата на „Юробанк България“ АД, против постановление за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК по отношение на посочените
длъжници. С решението си по делото съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно
заявеното с възражението на длъжниците З. Ж. Т. и Р. И.а Р.а, действащи чрез процесуалния
си представител адв. Д. Я. при ВАК искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за
безплатно оказана правна защита, на основание чл.38, ал.2 вр. с чл.38 ал.1, т.3 предл. второ
от ЗАдв., в минимално предвидения размер, с вкл. ДДС.
Доколкото в случая съдът не се е произнесъл по искането на страната за разноски, е
налице искане за допълване, а не за изменение на решението, в частта му относно
разноските, поради което искането е допустимо, предвид нормата на чл.80, изр ІІ ГПК. /ТР
№ 6от 06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.8/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв. в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие по чл.38, ал.1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от
съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето
на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК,
приложими за всяка инстанция. В случая жалбата на взискателя е оставена без уважение.
Съгласно ал.3 на чл.78 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно отхвърлената част от иска.
За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв пред
съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и
съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна
помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо
страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне
на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда,
поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на
страните. Ето защо и с оглед посоченото по-горе, че при непроизнасяне на съда по искането
за разноски, липсата на списък не е основание да се откаже допълване на решението, т.9 на
ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС не намира приложение.
В случая не следва да бъде обсъждано възражението на жалбоподателя, че
ответниците по жалбата не са материално затруднени лица, доколкото сочената хипотеза на
оказана безплатна адвокатска помощ е, че клиентът е близък на адвоката - чл.38, ал.1, т.3
предл.ІІ ЗАдв.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и представените доказателства
– два броя адвокатски пълномощни за процесуално представителство, два договора за
2
правна защита и съдействие и своевременно заявеното искане, ще следва в полза на адв. Д.
Б. Я. при ВАК да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на двамата длъжници в настоящото производство в минималния размер, предвиден в
Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения, в чл.10, т.5, в
редакцията, действала към датата на изготвяне на възражението по жалбата /21.07.2022г./, а
именно: в размер на по 200 лв. и по 40 лв. ДДС, съгл. пар.2а от ДР на наредбата, или общо в
размер на 480 лв. с ДДС. Следва да се отбележи, че съдът не е обвързан с посочения размер
на възнаграждението от адвоката, доколкото не се касае за действителен разход, респ.
същият се определя от съда въз основа на законовата разпоредба на чл.38, ал.2 ЗАдв. и
размерите посочени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 321/22.12.2022 г. по в.гр.д.№ 515/2022 г. по описа на Шуменски
окръжен съд, като го допълва относно разноските, както следва:
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С...., да заплати на адвокат Д. Б. Я. при АК гр. Варна, със съдебен адрес: гр.
В..., сумата общо в размер на 480 лв., с включен ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана на въззиваемите страни З. Ж. Т. и Р. И. Р. безплатна адвокатска
помощ на основание чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.3 предл.ІІ от Закона за адвокатурата.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3