Р Е Ш Е Н И Е
№ 212
гр. Плевен 11 март 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно
заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н.
ГОСПОДИНОВ
при секретар
Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно
дело № 535/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл.3 и чл.
284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС), вр. с чл. 3 от КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и
основните свободи /ЕКЗПЧОС/.
Образувано е по искова молба от С.М.С., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора- Белене, с която е
предявен иск против ГДИН- София с цена 50 000 /петдесет хиляди/ лв. и
законната лихва върху сумата, считано от завеждане на ИМ до окончателното
ѝ изплащане, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ищеца през периода от 01.01.2015г. до датата на подаване на ИМ- 01.06.2018
г., произтичащи от подлагане на лишения от свобода на жестоко и нечовешко
отношение и поставяне на същия в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в лишаването му от възможност
за нормално хранене, липса на достатъчно медицинско обслужване, лишаване от
възможност за адекватно лечение и за изпълнение на дадените медицински
предписания, свързани със запазване живота и здравето му, вследствие на които,
през периода 01.01.2015г. до датата на подаване на ИМ- 01.06.2018 г., ищецът е
претърпял стоматологични болки и страдания, загубил е част от зъбите си,
принудително гладувал, загубил част от теглото си, получавал кризи и други
здравословни проблеми, които трайно увредили здравето му.
По делото е предоставена правна помощ на ищеца по реда
на ЗПП.
Служебно назначеният адвокат М.Д. *** е направила
изменение в цената на иска по реда на чл.214, ал.1 от ГПК като вместо
обезщетение в размер на 50 000 лв. се претендира присъждане на такова в
размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.
От ответника е постъпило писмено становище, в което се
оспорва предявената претенция. Излагат се доводи, че искът е предявен от
процесуално легитимирано лице, но е неоснователан. Твърди се, че при постъпване
на ищеца в затвора Белене той е съобщил, че е клинично здрав. Ответникът е
узнал за стоматологичните проблеми на ищеца едва на 01.02.2017 г., когато е
била препратена от ОП- Плевен молба, изхождаща от С.М.С. с рег. №
1863/20.01.2017 г. В тази връзка за периода от 01.01.2015 г. до 08.02.2017 г.
се твърди неоснователност на предявената претенция, тъй като ответникът не е
бил сезиран за здравословните оплаквания на С.. Сочи се, че на 08.02.2017 г.
ищецът е бил прегледан от д-р П.Г.Г., който е стоматолог, обслужващ затвора, но
е отказал провеждане на лечение, тъй като е имал желание такова да се проведе
извън условията на местата за лишаване от свобода. Твърди се, че ищецът не е
разполагал с парични средства, поради което не е било възможно извършване на
медицински манипулации извън тези, които са договорени с касата и за които
същият се явява осигурено лице с оглед разпоредбата на чл.128, ал.2 от ЗИНЗС.
Възможността за лечение е предоставена на ищеца, но след изчерпване на
процедурите, на които има право като осигурено лице и при липсата на възможност
да заплати манипулации, които на се финансират от НЗОК, то за ответника не е
било налично законоустановено задължение за финансиране за сметка на бюджета на
лечения, които не се покриват от НЗОК. Твърди се, че в конкретния случай са
изпълнени в пълен обем всички финансирани от касата манипулации и не е налице
бездействие от страна на ответника.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се
явява. Същият се представлява от назначения служебен адвокат М. Д. ***, която
пледира да бъде уважена исковата претенция. Представя писмено становище, в
което подробно описва провежданото по отношение на доверителя ѝ
медицинско обслужване, прави анализ на събраните гласни и писмени
доказателства, както и приетата по делото стоматологична експертиза и изразява
становище, че твърденията на ищеца, че е бил подложен на жестоко и нечовешко
отношение като е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ през посочения в ИМ период са доказани.
Същият е претърпял стоматологични болки, загубил е част от зъбите си,
принудително е гладувал, загубил е част от теглото си, получавал кризи и др.
проблеми, които трайно са увредили здравето му. Адв. Д. сочи, че е доказана
липсата на медицинско обслужване в достатъчен обем като следствие от
бездействието на длъжностни лица от администрацията на затвора Белене. Твърди
за безспорно установено, че при постъпване в затвора на 06.12.2011г. на ищеца е
извършен първичен медицински преглед, но без стоматологичен такъв, респ. не е
изготвена лична амбулаторна карта на лишения от свобода, което е в нарушение на
чл.128, ал.1 от ЗИНЗС. Твърди, че е налице и нарушение на чл.140, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото по делото не се установява да е изпълнено задължението за провеждане
на профилактични прегледи по отношение на ищеца. Горното се явява пречка за
проследяване здравословното състояние на
С. от постъпването му в затвора на 06.12. 2011 г. до следващия общ
медицински преглед, който е проведен на 09.11.2015 г. Първият запис в
амбулаторната книга на МЦ Затвора- Белене, касаещ ищеца е от 30.03.2016 г.,
т.е. в продължение на 4 години ищецът е бил лишен от каквото и да е било
медицинско обслужване, в т.ч. и от задължителните общи профилактични прегледи.
Твърди се, че от събраните доказателства се установява нарушение на чл.143,
ал.1 от ЗИНЗС, тъй като на ищецът, въпреки установените по делото писмени и
устни молби, не е предоставяна възможност да бъде приет от лекар във визирания
от същата норма 24 часов срок. Горното бездействие е довело до погазване на
правата на лишения от свобода, респ. здравословното му състояние и ако
затворническата администрация е спазила вменените и от закона и Наредба № 2
задължения, то същият не би претърпял болки и страдания, или същите биха били с
по- нисък интензитет. Твърди се, че е доказано лишаването от правото на
адекватно лечение на ищеца като резултат от бездействие на затворническата
администрация, която е предприела действия едва след драстично влошаване на
здравословното му състояние. Въпреки доказаното посещаване на Мобилен
стоматологичен кабинет, С. не е бил лекуван, а само диагностициран. При две от
посещенията в Мобилен стоматологичен кабинет е извършена екстракция на два
зъба, което не представлява нужното лечение, от което се е нуждаел пациента.
Излагат се доводи, че от приложените към делото амбулаторни листи е видно
влошаване на състоянието на пациента и обстоятелството, че и други от зъбите му
са обхващани от заболяването ***, но не е било предприемано поддържащо състоянието
на пациента лечение. Оспорват се доводите на ответника, че ищецът е отказвал
лечение и се твърди, че същият е търпял болки и страдания през целия процесен
период, а единствено е доказано еднократно получаване на обезболяващи на
30.03.2016 г., което е крайно недостатъчно, поради което се твърди доказаност
на жестоко и нечовешко отношение към лишения от свобода, проявено от
затворническата администрация. Сочи се, че горното е довело и до лишаване от
възможност за нормално хранене на ищеца, а освен това не същият не е бил
предоставен поискания в тази връзка пасатор за храна. Невъзможността за
нормално хранене е довела до принудително гладуване и загуба на тегло, което
според адв.Д. също представлява проява на жестоко и нечовешко отношение. В
заключение процесуалният представител на ищеца се позовава на презумпцията на
чл.284, ал.5 от ЗИНЗС и твърди,че е доказано наличието на вреди по смисъла на
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, които следва да бъдат обезщетени по справедливост,
поради което се прави искане да бъде уважен изцяло предявеният иск като
основателен и доказан.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт У..
Същият изразява становище да бъде отхвърлен изцяло предявения иск като
недоказан и неоснователен. Представя писмена защита, в която излага доводи, че ищецът
не е ангажирал доказателства за обстоятелството, че е сезирал администрацията
на ответника за стоматологичните си проблеми за периода от 01.01.2015г. до
02.02.2017 г. Първият стоматологичен преглед по отношение на него е проведен на
02.02.2017г., а от приложените по делото писмени доказателства се установява,
че на ищеца е предложено дентално
лечение, а не вадене на зъби, което той е отказал. Въпреки това администраацията
на ответника е продължила да му оказва стоматологична помощ в обем, договорен в
НРД с НЗОК. Сочи се, че ищецът е здравоосигурено лице на основание чл.128, ал.2
от ЗИНЗС и като такова има право на безплатно здравно обслужване в обема,
договорен в НРД с НЗОК. Здравното обслужване в местата за лишаване от свобода е
доброволно, поради което за да бъде получена медицинска помощ, то такава следва
да бъде поискана от нуждаещото се лице, а задължение на администрацията на
затвора е да я осигури. Ищецът не е търсил такава помощ за периода от
01.01.2015 г. до 02.02.2017 г., а след като е отказал предоставената му такава
администрацията на затвора е продължила да му оказва помощ за облекчаване на
болките и страданията му, тъй като от доказателствата се установява, че на
ищеца са предоставяни обезболяващи средства и медикаменти във връзка с
нарушенията на съня. Оспорват се част от събраните гласни доказателства, а
именно показанията на свидетелите Н.А., тъй като същият не е непредубеден
свидетел, защото самият той е водил дело срещу ГДИН, свидетел по което е бил
ищецът в настоящето производство. Сочи се, че заболяването на ищеца датира от
времето преди последното му постъпване в затвора, което се установява от
показанията на свидетеля Арабаджиев и от изслушаното в с.з. вещо лице. Твърди
се, че от събраните по делото доказателства се установяват множество действия
от страна на ответника за оказване стоматологична помощ на ищеца, респ. за
облекчаване на болките и страданията му, поради което предявеният иск е неоснователен
и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Алтернативно се изразява становище за недопустимост на
предявения иск, тъй като се твърдят настъпили вреди от неоказана медицинска
помощ, която не представлява административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, което е видно от разпоредбата на чл.2 от Наредба № 2 от 22.03.2010
г., препращаща към чл.5 от ЗЛЗ. Излагат се подробни доводи, че не е доказано
бездействие от страна на орган или длъжностно лице от администрацията на
ответника, както и че е изпълнено нормативно установеното задължение за
създаване на условия за опазване физическото и психическото здраве на лишените
от свобода в затвора Белене. Твърди се, че по делото не се установява
настъпване на неимуществени вреди така, както се претендират от ищеца, които да
се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни действия или
бездействия на администрацията. Сочи се, че ищецът е този, който в рамките на
производството следва да докаже както настъпване на вредите и тяхното
основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове,
действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица. В
заключение се изразява становище, че предявеният иск е недоказан и
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Алтернативно се сочи, че
в случай на уважаване на претенцията съдът следва да съобрази обстоятелството,
че вредоносният резултат е съпричинен от ищеца с отказа му от предложеното
лечение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че от събраните по делото
доказателства не се установява пряка причинна връзка между незаконна дейност на
държавния орган, в случая ГДИН или длъжностно лице на ответника и
претендираните от ищеца вреди, поради което счита, че предявеният иск е
недоказан по основание и размер и следва да бъде отхвърлен като такъв.
От фактическа страна по делото се установи
следното:
Между страните не е налице спор, а и от
писмените доказателства по делото се установява, че ищецът С.М.С. е лишен от
свобода, постъпил е в затвора на 06.12.2011 г. и през посочения съобразно
искова претенция период от 01.01.2015г. до датата на подаване на ИМ- 01.06.2018
г. е изтърпявал наказанието си в затвора Белене. Не се спори и за
обстоятелството, че по силата на чл.128 , ал.2 и чл.84, ал.2, т.4 от ЗИНЗС ищецът е здравно осигурено лице.
Не е спорно между страните, че стоматологичното обслужване на пациентите от
затвора се осъществява въз основа на сключен договор, чрез Мобилен
стоматологичен кабинет на МДЦ „Св.Панталеймон“- Плевен
На л.46 и сл. е приложена справка с
приложения към нея, изискана на основание чл.284, ал.3 от ЗИНЗС с Определение №
885/09.07.2018г. С горното определение е изискана информация за обстоятелствата
в какво здравословно състояние е бил приет ищецът в Затвора Белене, какво е
актуалното му такова, имал ли здравословни оплаквания през посочения в ИМ
период, провеждано ли му е лечение, от какви заболявания и какъв е бил
резултатът от лечението. Изготвената справка не съдържа поисканата от съда
информация, но от представените със справката писмени доказателства се
установява следното :
От представеното копие на лична
амбулаторна карта е видно, че при постъпване в затвора на 06.12.2011 г. на
ищеца е извършен първичен медицински преглед, при който е установено, че ищецът
е с тегло 60 кг. И е в добро общо състояние. В амбулаторната карта не се
съдържат данни за проведен стоматологичен преглед. От Медицинска справка на
л.76 и сл. е видно, че за периода 01.01.2015г.- 01.06.2018 г. при ответника са
налице медицинско становище от д-р Й. Г.от извършен общ медицински преглед на
09.11.2015 г./но без дентален такъв/, данни за прегледи на ищеца от д-р Пл.А.-
психиатър към затвора, на дати 26.02.2017 г.; 29.09.2017 г., 27.10.2017 г.;
28.03.2018 г. и 27.04.2018 г., както и данни за проведен общ медицински преглед
от д-р В. П.на 20.07.2018 г.
На л.87 е приложен писмен отговор на
управителя на МДЦ „Св. Панталеймон“- гр.
Плевен на направено запитване от началника на затвора Белене, касаещо
провежданото по отношение на ищеца стоматологично обслужване.От горното писмо и
от представените по делото от Медико- дентален център „Св. Панталеймон“ ООД-
Плевен препис- извлечение от амбулаторна книга на прегледаните пациенти, водена
от центъра и три бр. авмбулаторни листове се установява, че в периода
02.02.2017 г.- 01.02.2018 г. ищецът е посетил Мобилен стоматологичен кабинет
общо 7 пъти като пет от посещенията му са консултативни и по време на тях не е
осъществявано лечение, а при посещението на 15.02.2017 г. е извършена
екстракция на 3 зъба, което е документирано с амбулаторен лист № 282/15.02.2017
г. От същото писмено доказателство е видно, че 9 от зъбите на пациента са с ***,
4 с кариес, а всички останали липсват.Видно от амбулаторен лист №
137/01.02.2018 г. на ищецът е извършена
екстракция на още един зъб. От същия амбулаторен лист се установява, че нови 3
зъба на ищеца са с пародонтоза.
По делото са представени депозирани от
ищеца писмени молби през периода от 20.01.2017 г. до 27.07.2017 г. Същите са
изпратени чрез началника на затвора до ОП- Плевен. Във всички тях са налице
оплаквания, свързани със състоянието на зъбите му.
От докладни записки с рег. № 664/13.02.2017
г. и рег. № 4962/14.09.2017 г., касаещи искания на ищеца за прекъсване
изтърпяване на наказанието по здравословни причини и от писма рег. № 3479/10.10.2017 г. и рег. №
3563/1910.2017 г. на Началника на затвора Белене е видно наличието на стоматологични
оплаквания и нуждата от съответно лечение. От представения препис- извлечение
от амбулаторна книга на МЦ Затвора- Белене /л.153-164/ се установява, че
първият запис в нея, касаещ С.С. е от 30.03.2016г. и удостоверява
получени от него обезболяващи лекарства- беналгин и темпалгин
Посочените по- горе писмени доказателства
не са оспорени от страните.
По делото е разпитан като свидетел Н.Д.А.,
лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора Белене. От неговите показания
се установява обстоятелството, че се познава с ищеца от 2016 г., заедно са
изтърпявали наказание в една килия и в един отряд. Свидетелят твърди, че ищецът
се е оплаквал от болки в зъбите, за които е подавал писмени молби до
администрацията в затвора. Твърди, че ищецът не е могъл да спи нощно време,
повръщал е, не е могъл да се храни, но не му е било обърнато внимание. В
някакъв момент му е предоставен блендер, за да си смила храната.
От показанията на свидетеля Г.Д.Х. се
установява познанството му с ищеца, на когото е бил килиен отговорник през
периода от 2015 до 2018 г. Свидетелят твърди, че С. е имал оплаквания от зъбите
си, не се е хранил, не е могъл да спи, а за обезболяване е ял паста за зъби.
Ходил на зъболекар, но не можа да каже какво лечение е проведено. Посещавал е и
психиатър. Свидетелят сочи, че знае за извадени зъби на ищеца и твърди, че два-
три от зъбите си ги е извадил сам, тъй като изпитвал болки. Давани са му
обезболяващи лекарства, но не може да каже колко често. Оплаквал се на членове
на затворническата администрация, вкл. на началника на затвора. Горните
показания се оспорват от процесуалния представител на ответника, който твърди,
че свидетелите са пристрастни, както и че не са изтърпявали наказанието си заедно
с ищеца в по- голяма част от посочения в ИМ период. Съдът намира, че горните
показания не са конкретни във времево отношение, но установяват възприятията на
свидетелите по отношение състоянието на ищеца, макар и не за целия период на
претенцията. Обстоятелствата, за които дават показания свидетелите се
установяват и от обясненията на вещото лице д-р Р.В.А. по изслушаната
стоматологична експертиза.
Съдът намира, че показанията на свидетеля
д-р П.Г. са само частично относими към предмета на доказване, тъй като те
касаят психиатрични, а не стоматологични проблеми на ищеца.От показанията на
този свидетел се установява обстоятелството, че ищецът е имал оплаквания,
свързани с търпени от него стоматологични болки, което е оказало влияние и на
психичното му състояние.
От показанията на свидетеля Б.А., заемащ
длъжност ИСДВР в затвора Белене се установява обстоятелството, че
стоматологичното обслужване в затвора се осъществява от мобилен стоматологичен
кабинет на МДЦ „Св. Панталеймон“ по график, въз основа на предварително
подадени писмени молби от лишените от свобода, във връзка с които се изготвя
график. За неотложните случаи пациентите се откарват до гр.Плевен. Свидетелят
твърди, че познава ищеца, който е отправял молби за оказване на стоматологична
помощ и е включван в списъка за зъболекар.
По делото е изготвена съдебно-
стоматологична експертиза от в.л. д-р Р.В.А., от която е видно, че ищецът
страда от ***. Установени са липса на зъби- изцяло горните, долните предни
зъби, 35,36,45 и 46 като вещото лице сочи, че не може да посочи със сигурност
причината за загубата, но предполагаемо тя се дължи на заболяването ***, което
е прогресивно и трудно лечимо.От заключението се установява връзка между
заболяването и загубата на зъби, както и обстоятелството, че се предполагат
болки и страдания, нарушена е дъвкателната функция, затруднено е храненето и
говора.
При изслушването вещото лице д-р А. изразява
становище, че диагнозата *** е тежка и зъбите на пациента са могли да бъдат
спасени, но само лекувани по-рано. Трябва да се положат особено много усилия,
комплексно лечение още от началото на откриването, за да може да се спасят
зъбите. Установените наличните зъби на ищеца при проведения от в.л. преглед също
са били със степен на подвижност, която говори за ***, поради което изразява
становище, че загубата на зъбите се дължи именно на това заболяване. Вещото
лице сочи, че предвид установената загуба на много зъби заболяването е отдавна
съществуващо и твърди, че същото датира от преди влизането на ищеца в затвора.Твърди,
че болката при този вид заболяване се проявява, когато зъбите се натоварват, а
именно, когато дъвче или при наличие на вредни навици като бруксизъм /скърцане
със зъби/. В покой при ненатоварване зъбите не болят. Те просто се клатят,
което затруднява говора.Болката се повлиява от топло и студено.Заболяването е
необратимо. Лечението е комплексно. Ако навреме се установи може да мине и без
хирургично лечение. Трайно възможното лечение е хирургично, което е
високоспециализирано лечение. Извършва се от парадонтален хирург, който би
могъл сложи изкуствена кост, която не винаги се възприема от пациента и много
рядко се прилага, тъй като е много скъпо това лечение и трябва да се направи и
навреме. На пациента е следвало да бъде проведено комплексно лечение, което се
свежда до саниране, почистване на зъбен камък, изключително добра хигиена и
медикаментозно лечение – в смисъл антибиотично лечение, което може да задържи
развитието на процеса. Болката е с различен интензитет при различните пациенти,
това е индивидуално. Тя може да се повлиява от аналгетици и нестероидни
противовъзпалителни препарати.
На въпрос на защитата за твърдените от ищеца
кризисни състояния, които се изразяват в невъзможност да спи, треска,
изпотяване и връзката на тези състояния със заболяването му, в.л. отговаря,
чегорните състояния не би следвало да се дължат на заболяването ***. Когато
всички зъби са разклатени и има нервно напрежение може да е налице болка но тя
не е нетърпима и се повлиява от аналгетици. ***та като тежко заболяване, което
е нелечимо, като цяло може да доведе до всички последици, които се наблюдават
поради нарушение на храненето.
Вещото лице сочи, че след запознаване с
наличната документация е установила обстоятелството, че ищецът е преглеждан и
му е поставена същата диагноза, а именно ***. Посочени са зъбите, които са
засегнати и има данни за извадени такива. От зъбния статус се виждат много
липсващи зъби, налични са осем зъба. Трите зъба, които са извадени са с
диагноза ***, те и без това са щели да паднат.
Д-р А. твърди, че ***та е
диагноза, при която няма лечение, но в мобилен кабинет може да се задържи
статуса, т.е. да се поддържа до някаква степен степента на подвижност да не се
задълбочава като се дренира и се почиства зъбния камък.
Така установеното от фактическа страна
води до следните правни изводи:
В ЗИНЗС (ДВ - бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), глава седма "Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията", се съдържат специални процесуални правила (чл. 284-286 ЗИНЗС).
Съгласно чл. 284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Искът се
разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу
органите по чл. 284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са
причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от чл. 285, ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
В случая в ИМ е посочен като ответник ГДИН. По отношение на
допустимостта на иска срещу същия съдът съобразява следното:
ГДИН е обособена като самостоятелно
юридическо лице, считано от 01.06.2009 г. с влизането в сила на ЗИНЗС - чл.12,
ал.2 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище
София и е на бюджетна издръжка.
Искът срещу ГДИН за процесния период от 01.01.2015г.
до 01.06.2018 г. е подаден от надлежна страна, имаща право и интерес от
предявяването му и на основание чл. 204, ал.4 от АПК е допустим за
разглеждане. Неоснователни са доводите на ответника за недопустимост на същия,
тъй като медицинската помощ не съставлява административна дейност. В конкретния
случай се претендират вреди не от самата медицинска дейност, а от действия и
бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанията, свързани с
поставяне на лишените от свобода в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанията. В чл. 3, ал.2 от ЗИНЗС липсата на достатъчна медицинската помощ е
посочена като нарушение на ал.1 от същия законов текст.
Разгледан по същество искът е частично основателен.
Според специалната разпоредба на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от
2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), държавата отговаря за вредите, причинени на
лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3.
Съобразно критериите, установени в
практиката на Европейския съд за правата на човека по чл. 3 от ЕКПЧ, които са приложими и при преценката за наличие на
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, за да бъде квалифицирано едно отношение
като нарушение на забраната за нечовешко или унизително отношение, първо, то
трябва да достигне минимално ниво на суровост, така че да доведе до
действителна телесна повреда, силно физическо или психическо страдание. Второ,
тези страдания и унижения трябва да надхвърлят неизбежния елемент на страдание
или унижение, присъщи на самото лишаване от свобода, като при преценката следва
бъде приложен цялостен подход към условията на изтърпяване на наказанието и
бъде отчетено тяхното кумулативно въздействие, като се има предвид, че
финансовите и логистични затруднения на държавата да осигури условия, които не
водят до нарушаване на забраната по чл. 3, не могат да изключат или намалят
нейната отговорност.
В чл. 3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според
втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в
липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
провертяване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснованата употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а
примерно. Съдът счита, че нарушение на тази забрана би било и бездействие на
административния орган, довело до несвоевременното лечение на лишения от
свобода, което от своя страна е довело до болки и страдания, загуба на зъби и
затруднения при хранене, каквото твърдения са наведени в ИМ. Дали в настоящия
случай е налице такова бездействие е въпрос на доказване по делото.
Предоставянето на дентална медицинска помощ в местата за изтърпяване на наказанията е уредено в чл.134, ал.1, т.1 и 4 от ЗИНЗС, а в чл.25-29 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е уреден редът за предоставянето ѝ. Съобразно горната нормативна уредба, в местата за лишаване от свобода е необходимо да има медицински центрове, в които да се осъществява спешната дентална помощ и денталното обслужване на лишените от свобода. От разпоредбите на чл.25-29 от Наредбата е видно, че денталната медицинска помощ на лишените от свобода се осъществява от лекар по дентална медицина от медицинския център в мястото за лишаване от свобода. Денталната помощ се извършва по график, утвърден от началника на съответния затвор, поправителен дом или затворническо общежитие. Нуждаещите се от спешна дентална помощ се обслужват с предимство.
Прегледаните пациенти се записват в амбулаторна книга, в която се отбелязват диагнозата и направените манипулации.
Консултации и лечение с лекари по дентална медицина
извън местата за лишаване от свобода се извършват по реда на глава четвърта от
Наредбата, а именно със
заповед на началника на съответното място за лишаване от свобода, след издаване
на съответно медицинско направление.
От събраните по делото доказателства е видно, че в
Затвора Белене не е налице медицински център по смисъла на чл.129, ал.1 от ЗИНЗС, в който да е възможно осъществяването на дейностите по чл.134, ал.1, т.1
и т.4 от ЗИНЗС /с оглед конкретиката на исковата претенция/. Денталното лечение
на лишените от свобода е организирано въз основа на договор за оказване на
стоматологична помощ на лишените от свобода в Затвора- Белене, сключен на
02.10.2017 г. На основание този договор затворът е посещаван веднъж седмично от
Мобилен стоматологичен кабинет към МДЦ „Свети Панталеймон“- гр.Плевен.
Желаещите лечение лишени от свобода се преглеждат и лекуват като се вписват в
списък, по който в деня на посещението на кабинета се отвеждат за преглед.
Обстоятелството, че мобилният кабинет посещава затвора
един път седмично сочи на невъзможност от страна на ответника да изпълни
задължението си по чл.143, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба лишените от
свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа. На
следващо място, в контекста на установеното от вещото лице обстоятелство, че
ищецът е страдал от пародонтоза преди постъпването му в затвора, както и че по
отношение на това заболяване се провежда поддържащо лечение, вкл. и с прием на
антибиотик, следва да се посочи, че ответникът се е допуснал нарушение
наразпоредбата на чл.128, ал.1 и чл.140, ал.1 от ЗИНЗС. По делото е установено,
че при първоначалното постъпване на ищеца
му е проведен преглед, но не и дентален такъв. Не се установи да са
провеждани ежегодно изискуемите от чл.140, ал.1 ЗИНЗС профилактични прегледи,
което е довело до неустановяване на общото здравословно и в частност денталното
състояние на ищеца, респ. за започване на адекватно лечение.
Съдът намира обаче, че искът е недоказан за част от
периода, посочен в исковата молба. Претенцията на ищеца се основава на
обстоятелството, че във връзка със заболяването си е търпял болки, за които не
е получил адекватна помощ, което от своя страна е довело до затруднения при
храненето му.От представения от ответника препис-
извлечение от амбулаторна книга на МЦ Затвора- Белене /л.153-164/ се
установява, че на 30.03.2016г. ищецът е получил
обезболяващи лекарства- беналгин и темпалгин. Ето защо съдът намира, че това
моментът, в който администрацията на затвора е узнала за наличието на
здравословен проблем, но първото документирано посещение в стоматологичен
кабинет от ищеца е едва на 02.02.2017г. Съдът счита, че за периода от
01.01.2015 г. до 30.03.2016 г. не са налице каквито и да е доказателства ищецът
да е сезирал администрацията на затвора за здравословните си проблеми, респ.
няма ангажирани доказателства за този период да е търпял болки и страдания,
както и да е имал затруднения с храненето. Несъмнено обаче от 30.03.2016 г. до
момента на първия проведен преглед, а именно 02.02.2017 г. е налице бездействие
на администрацията в затвора Белене и по отношение на лишения от свобода не са
предприемани действия за диагностициране на здравословното му състояние, което
съставлява нарушение на чл.3, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС. След 02.02.2017 г. на
лишения от свобода е осигурено стоматологично обслужване като по делото е
доказано, че същият е посетил стоматологичния кабинет общо седем пъти и му е
извършена екстракция на 3 зъба. От заключението на вещото лице е видно, че при
напредналия стадий на заболяването му всъщност това е било неизбежно, но дори
да се приеме, че в мобилния стоматологичен кабинет не е била осъществена
качествена медицинска помощ, то това обстоятелство е извън предмета на правния
спор, доколкото ответникът не може да отговаря за качеството на тази помощ, а
единствено за неосигуряването ѝ. По делото е установено обстоятелството,
че във връзка с търпените болки на ищеца са предоставяни обезболяващи, а от
заключението на вещото лице е видно, че въпросните болки не са нетърпими и
постоянни, а се проявяват единствено при натоварване на зъбите, т.е. при
дъвчене.
С оглед така обсъдените доказателства,
съдът счита, че в случая е налице нарушение по смисъла чл. 3 от ЕКЗПЧОС и чл.3
от ЗИНЗС, но само за част от периода, посочен от ищеца, а именно от 30.03.2016
г.. до 02.02.2017 г. В конкретния случай е налице необосновано бездействие от
страна на администрацията на Затвора Белене в посочения период, което несъмнено
е довело до нарушаване правата на лишения от свобода, тъй като същият е бил
поставен в неблагоприятни условия, свързани със своевременно упражняване на
правата му, регламентирани в глава XX от ЗИНЗС и Наредба № 2
от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода, както и в чл.81, ал.2, т.1 вр. ал.1 от Закона за здравето.
Съдът намира, че конкретният размер на
следващото се обезщетение за претърпените неимуществени следва да бъде
определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието
"справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Самото осъждане има характер на овъзмездяване, а
размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени
вреди следва да бъде определен при съобразяване с характера, вида, изражението
и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство
за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово
въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква
размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен
от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи
начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на
увреденото лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода на
исковата претенция, предвид характера и интензитета на породените страдания и
негативни преживявания, съдът приема, че обезщетението за претърпените
неимуществени вреди следва да бъде определено в размер от 350 /триста и
петдесет/ лева в полза на ищеца, поради което искът за разликата до
претендирания от ищеца размер от 10 000 лв. се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен. Поради изложените по- горе съображения
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и за
периода от 01.01.2015 г. до 31.03.2016 г. и от 03.02.2017 г. до датата на
подаване на ИМ- 01.06.2018 г. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
присъденото обезщетение ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска- 01.06.2018г. г. до окончателното ѝ изплащане
При този изход на делото ответникът ГДИН следва
да бъде осъден да заплати в полза на АС- Плевен направените разноски за
изготвяне на съдебно- стоматологична експертиза в размер на 543,40 лв.
Водим от изложените мотиви и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд- Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София да
заплати на С.М.С., ЕГН ********** обезщетение в размер на 350 /триста и
петдесет/ лева за причинените му неимуществени вреди за периода от 30.03.2016
г. до 02.02.2017 г., през който е бил поставен в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, ведно със законната лихва от
30.01.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск в останалата му част за разликата над 350 /триста и петдесет/ лева до 10 000
/десет хиляди/ лева и за периода от 01.01.2015 г. до 31.03.2016 г. и от
03.02.2017 г. до датата на подаване на ИМ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ГДИН да заплати в полза на АС- Плевен направените разноски за изготвяне на
съдебно- стоматологична експертиза в размер на 543,40 лв.
Решението подлежи на оспорване с
касационна жалба пред тричленен състав на АС- Плевен в срок от 14 дни от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: