Р Е Ш Е Н И Е
№........................................... 2020г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на петнадесети
януари 2020г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при
секретаря Светла Великова
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело № 2598 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.83, ал.5 вр. чл.87 от ЗОБВВПИ вр. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В.С.С.
срещу Отказ за издаване на разрешение за съхранение и носене на късо нарезно
оръжие за самоохрана и самозащита издаден по заявление №
387400-452/05.06.2019г. от Началника на Трето РУ на ОД на МВР Варна.
Жалбоподателят в жалбата и чрез процесуален
представител в открито съдебно заседание поддържа, че оспореният акт е
неправилен, необоснован и издаден при нарушения на материално правните
разпоредби. Сочи, че на отказът е лишен от мотиви. Релевира довод, че при
издаване на оспореният акт административният орган действа в условията на
оперативна самостоятелност, поради това следва да изложи конкретни мотиви от
които да се вижда как е достигнал до извод за постановяване на отказ за
издаване на разрешение за съхранение и носене на късоцевно оръжие, както и да
извърши преценка дали са налице законовите основания за издаването на
разрешението. Сочи, че в оспорения акт липсват мотиви, а изложените в голямата
си част са вътрешно противоречиви. Противоречие жалбоподателят намира в това,
че административният орган е приел, че липсва посочена основателна причина, а
от друга приема, че е посочена основателна причина „самозащита“, както и
приетото от административния орган, че липсва доказателство за наличието на
основателна причина. Жалбоподателят намира, че отказът е постановен при
допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. Сочи,
че административния орган преценява пълнотата на заявлението и подадените към
него документи с изискванията на закона при съобразяване на разпоредбата на
чл.83, ал.1 от ЗОБВВПИ и при констатиране на непълноти и/или несъответствия
следва да даде – 30 – дневен срок на заявителя за отстраняването им. Сочи, че
при издаване на процесната заповед органът не е изпълнил това свое задължение.
Твърди, че в заявление № 387400-452/05.06.2019г. посочената причина за издаване
на разрешение за съхранение и носене на късоцевно огнестрелно оръжие е
самозащита. Намира, че при така формулираната основателна причина в заявлението,
то административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗОБВВПИ, като предостави на заявителя 30-дневен срок за допълване на
заявлението. Намира, че административният орган като не е дал срок за допълване
на заявлението е допуснал съществено нарушение на административно
производствените правила, рефлектиращо пряка върху приложението на материалния
закон. Намира, че посочената причина „самозащита“ е основателна, защото е бил
нападнат и е бил правен опит за физическа саморазправа. Намира, че оспореният
акт е издаден в противоречие с разпоредбата на чл.13 от АПК, въвеждаща принципа
на последователност и предвидимост при издаване на административните актове.
Във връзка с този довод твърди, че е притежавал разрешение за съхранение и
носене на късоцевно оръжие в продължение на 5 години. Сочи, че при издаването
на първото му разрешение е посочил същата основателна причина „самозащита“. Твърди,
че при постановяване на отказа органът е разполагал със същия обем
доказателства и е посочена същата причина, но направеният извод е различен.
Намира че след като административния орган постановява акта си в условията на
оперативна самостоятелност, то следва да спазва принципа на последователност и
предвидимост. Намира, че при издаване на административния акт оспорен в
настоящото производство административния орган не е спазил цитирания принцип.
Моли за отмяна на административния акт и връщане на преписката на
административния орган за издаване на нов акт, при посочени от съда срок и
указания във връзка със съдържанието на акта.
Ответникът чрез процесуален представител в открито
съдебно заседание оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли. Намира, че
жалбата е неоснователна и недоказана.
Прокурорът при Варненска окръжна прокуратура дава
заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че не са били налице
основанията за издаване на исканото от жалбоподателя разрешение за съхранение и
носене на късоцевно оръжие.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице с активна процесуална
легитимация съгласно дедените в оспорения акт указания относно възможността за
оспорването му, в срок и в предвидената форма и е допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
Предмет на проверка в настоящото производство е Отказ
№ 439р-22119/07.08.2019г. за издаване на разрешение за съхранение и носене на
късо нарезно оръжие за самоохрана и самозащита издаден по заявление №
387400-452/05.06.2019г. от Началника на Трето РУ на ОД на МВР Варна.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган в предвидените форма и срок и е валиден акт, годен за съдебна
проверка.
За да издаде Отказ за издаване на разрешение за
съхранение и носене на късо нарезно оръжие за самоохрана и самозащита издаден
по заявление № 387400-452/05.06.2019г. Началникът на Трето РУ на ОД на МВР
Варна е констатирал следното:
В.С.С. е подал заявление № 387400-452/05.06.2019г.
към което са приложени анкетен лист, свидетелство за съдимост от РС – Варна, удостоверение от Окръжна
прокуратура Варна и психиатрично освидетелстване.
Във връзка със заявлението са издадени докладна
записка от ПИ рег.№ 439р-17446/26.06.2019г. и данни от допълнителна проверка на
служител при Трето РУ на ОД на МВР Варна.
В заявлението В.С. е заявил желание да му се
издаде разрешение за съхранение и носене на късо нарезно оръжие. В заявлението
г-н С. е посочил като мотиви „самозащита“. В анкетния лист на въпрос №1 „Мотиви
за притежаване на оръжие“ е посочено „самозащита“. В анкетния лист е посочено,
че срещу него или член на неговото семейство не са отправяни заплахи и не е
подавал жалби за отправяни заплахи. Като месторабота е посочил – финансов
контрольор – „Инсайс БГ“ЕООД.
Направени са следните изводи от административния
орган: заявлението на г-н С. е придружено с изискуемите по чл.76 от ЗОБВВПИ
документи. Заявлението се основава на разпоредбите на чл.58, ал.1, чл.76, чл.79
и чл.81, ал.1 от ЗОБВВПИ относими към издаването на разрешения за съхранение и
носене на огнестрелни оръжия и боеприпаси /ООБ/ за самоохрана на физически
лица.
Посочено е, че разпоредбите на чл.76, чл.79 и
чл.81 от ЗОБВВПИ уреждат основанията и реда за придобиване, съхраняване, носене
и употреба на ООБ. Посочено е, че чл.6 от ЗОБВВПИ, огнестрелните оръжие в
зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за
служебни или за граждански цели. Посочено е, че
съгласно разпоредбата на чл.76, ал.3, т.3 от ЗОБВВПИ посочването на
основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаване на исканото
разрешение е задължително. Посочено е, че при подаване на заявлението г-н С. не
е посочил основателна причина и, че такава не се установява от материалите в
административната преписка.
Направен е извод за отсъствие на аргументирано
доказателство за необходимост за съхранение и носене на ОББ и след като
заявителя не е посочил основателна причина по смисъла на чл.58, ал.1, т.10 вр.
чл.76, ал.3, т.3 от ЗОБВВПИ в заявлението, то това не предпоставя издаване на
положителен за лицето индивидуален административен акт. На изложените мотиви е
прието, че не е налице необходимост от съхранение и носене на ООБ, както и че
самозащитата може да се осъществява с други ефективни и не толкова опасни за
обществото технически средства.
На горните констатации и изводи е издаден
оспореният в настоящото производство изричен отказ на 07.08.2019г., връчен на
г-н С.-лично на 14.08.2019г., съгласно ръкописно вписаните дата и имена на
получателя.
Към административната преписка са приложени
следните документи:
1. Предавателно – приемателен протокол, съгласно
който на 02.08.2019г. г-н В.С.С. е предал следните огнестрелни оръжия и
боеприпаси: пистолет „Глок - 26“, кал.9х19мм, № WGD604; пълнители 2бр. и патрони кал.9х19мм – 45бр. В протокола е дадено следното
обяснение – оръжието и боеприпасите са законно притежавани и г-н С. ги предава,
поради изтекъл срок на разрешителното.
2. Докладна записка съставена от мл.ПИ по „КОС“ Трето
РУ, съгласно която е докладвана извършена проверка по постъпило заявление с Вх№452/05.06.2019г. по описа на Трето РУ от
лицето В.С.С. за продължаване на разрешението за носене и употреба и издаване разрешение за съхраняване на
късо/ловно/огнестрелно оръжие: марка„Глок“, модел 26, кал.9х19,№ WGD604 . При
извършената проверка е констатирано, че преписката е окомплектована с
необходимите документи, съгласно ЗОБВВПИ и, че лицето е проверено в
автоматизираните информационни системи /АИС/ на МВР, като за същият няма информация
за наличие на данни относно обстоятелствата по чл.58 от ЗОБВВПИ. Докладната записка
е с дата 05.08.2019г.
3. Докладна записка №439р-17582-27.06.2019г. относно
„Проучване на лицето В.С.С. …. във връзка с подадено искане за носене и
съхранение на късо оръжие“ от младши експерт, съгласно която В.С. *** и е
регистриран по постоянен адрес ***. Посочено е, че е проведена беседа с г-н С.,
в която същият е заявил, че действително не живее на адреса от много години и е
обяснил, че в момента живее в централната част на гр.Варна, на ул.Б.** 10,
ет.3, ап.4, където се намирал и офисът, в който работи. Посочено е, че г-н С.
заявил, че в кратък срок ще си смени адресната регистрация и ще си прехвърли
документацията в Първо РУ Варна. Посочено е и, че от извършената справка в
информационните масиви на МВР-ДНСП КОС е установено, че лицето няма криминални
прояви и не е осъждано.
4. Докладна записка № 439р-17446/26.06.19г. от младши
експерт, съгласно която във връзка с искане от служба „КОС“ НА Трето РУ при
ОДМВР – Варна е извършена проверка по местоживеене на лицето В.С.С. за
склонност към системна употреба на алкохол, наркотични вещества и грубо
нарушаване на обществения ред, както и за наличие на наложени мерки по ЗЗДН,
при което е констатирано, че г-н С. *** и не живее на адрес гр.Варна,
жк.“Св.Ив.Рилски“, бл.52, вх.А, ет.6, ап.35. Констатирано е, че работи като
финансов контрольор в „Инсайс БГ“ЕООД. Констатирано е, че на адрес гр.Варна,
жк.“Св.Ив.Рилски“, бл.52, вх.А, ет.6, ап.35 от 1 година живеят квартиранти. При
проведеният на мобилен телефон разговор г-н С. заявил, че не живее на адреса и
живее в централната част на гр.Варна, но не е пожелал да посочи настоящият си
адрес.
5. Заявление от В.С.С., съгласно което г-н С. е
заявил, че желае да му бъде издадено разрешение за съхранение и носене на
късоцевно оръжие марка„Глок“, модел 26, кал.9х19,№ WGD604, по мотиви – изтичане на срока на разрешение за съхранение и носене. В
заявлението е посочено, че оръжието ще бъде съхранявано в метална каса,
неподвижно закрепена със секретно заключване.
6. Анкетен лист попълнен от В.С.С.. Съгласно
съдържанието на анкетния лист на въпросите „Отправяни ли са заплахи срещу Вас
или член на семейството Ви?“, „Подавали ли сте жалби за отправени заплахи?“
анкетираният е отговорил отрицателно – „Не“ и на въпросите „Защо искате да
закупите оръжие?/ Защо сте го закупили?/За какво ще го използвате?“ анкетираният
е отговорил „За самозащита“. Анкетираният е обосновал необходимостта си от
оръжие по следния начин в анкетата: „За самозащита, съгласно закона. В случай,
че бъде нападнат с оръжие, трябва да мога да се защитя, както себе си, така и
семейството си.“
7. Декларация от В.С.С. по чл.26 вр. чл.27 от ЗОБВВПИ.
8. Декларация по чл.98 вр. чл.193 от ЗОБВВПИ от В.С.С.,
в която г-н С. е декларирал, че постоянният му адрес е гр.Варна,
жк.“Св.Ив.Рилски“, бл.52, вх.А, ет.6, ап.35 и, че придобитите огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях ще се съхраняват при условията на чл.98 от ЗОБВВПИ
на горепосочения постоянен адрес. В декларацията са възпроизведени в цялост
действащите към попълване на декларацията текстове на чл.98 и чл.193 от ЗОБВВПИ, относими към изискванията за съхранение на огнестрелни оръжия и
боеприпаси.
9. Платежно нареждане за подновяване на срока на
разрешение с наредител на сумата по платежното нареждане – В.С.С..
10. Удостоверение издадено от Инструктор по стрелба на
В.С.С., в уверение на това, че на 04.06.2019г. в стрелбището на „СОД - Варна“АД
е изстрелял следния брой боеприпаси-50бр. калибър 9х19, марка „Глок“, № WGD604, № на разрешителното 20140055744.
11. Удостоверение издадено на основание чл.87, т. 2 от ЗОБВВПИ за техническа годност на огнестрелно оръжие от 03.06.2019г. издадено на
В.С.С., съгласно което пистолет марка„Глок“, кал.9х19,№ WGD604 е годен. Удостоверението е издадено от оръжеен техник при СОД –Варна АД,
Оръжейна работилница.
12. Психиатрично освидетелстване № 1179/09.05.2019г.
издадено от експерт – психиатър в ДКЦ1 „Св.Клементина“ ЕООД гр.Варна, съгласно
което няма данни за наличие на психично заболяване на В.С.С..
13. Свидетелство за съдимост издадено от Районен съд
Варна, съгласно което лицето В.С.С. не е осъждано.
14. Удостоверение от Окръжна прокуратура Варна,
съгласно което към 12.05.2019г. срещу В.С.С. няма обвинения по неприключили
наказателни производства.
15. Копие на лична карта на В.С.С..
Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че първото разрешение за носене
и съхранение на огнестрелно оръжие му е издадено при представяне на документи,
сходни по съдържание с приложените към административната преписка по процесния
отказ съдът е изискал от ответника административната преписка по издаденото на В.С.С.
разрешение за носене и съхранение на късо нарезно оръжие. В административната
преписка по издаване на разрешението за носене на късо нарезно оръжие на В.С.С.
се съдържат следните документи:
1.Разписка от
17.07.2014г., съгласно която на тази дата В.С.С. е получил следните ВВООБ -
1„Глок-26“, кал.9х19,№ WGD604;2пълнител – 1бр. във вида, в който са предадени.
2.Протокол за прострелване
на късоцевно огнестрелно оръжие от 14.07.2014г.
3.Разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях №
20140055744 с дата 14.07.2014г. и валидност до 13.07.2019г. издадено от Трето
РУ ОДМВР Варна.
4.Приложение към
разрешение с № 20140055744 / 14.07.2014г., с посочен тип „за самоотбрана“.
5.Докладна записка от
Мл.ПИ по „КОС“ Трето РУП от 14.07.14г. относно удостоверяването за
прострелването на оръжие „Глок-26“, кал.9х19,№ WGD604.
6.Предаватолно –
приемателен протокол от 11.07.2014г. за предаване от В.С.С. на Глок, кал.9х19,№
WGD604 за прострелка.
7.Заявление от В.С.С. за
издаване на разрешение за съхранение и носене на късоцевно оръжие Глок,
кал.9х19,№ WGD604, съгласно разрешение с № 20140055744 /
14.07.2014г.
8.Разрешение с №
20140055744 / 24.04.2014г. издадено на В.С.С. да придобие следните видове и
количества 1 бр. за самоотбрана, късоцевно огнестрелно оръжие /пистолет,
револвер/ с дължина на цефта до 30см. и боеприпаси съгласно ЗОБВВПИ.
9.Контролен талон от 10.07.2014г. за закупено от В.С.С.
огнестрелно оръжие.
10.Фактура за закупени от В.С.С. пистолет и
патрони
11.Докладна записка от 24.04.2014г. по повод
извършена проверка по преписка вх.№200/26.02.2014г. от Мл.ПИ по „КОС“ Трето
РУП, съгласно която е докладвано извършена проверка по постъпилото заявление от
В.С.С. за издаване на разрешение за придобиване, чрез закупуване на 1 бр. късо
/ловно/огн. Оръжие, 50бр. боеприпаси за него за самоохрана.
12.Докладна записка от гл.инспектор от Трето РУП
гр.Варна от 12.03.2014г., съгласно която г-н С. е посочил като постоянен адрес ***
и е заявил, че е монтирал неподвижно каса в жилището по посочения като
постоянен адрес, където ще съхранява оръжието и боеприпасите. Посочено е, че
при проведените разговори със съседи г-жа Ц.** и г-н Т.** и двамата са заявили, че не познават г-н С. и,
че същият не живее на адреса. Проведен е разговор с г-н С., който е заявил, че
живее в централната част на гр.Варна и не е пожелал да посочи адреса, посочил
е, че в жилището посочено като постоянен адрес живеела майка му и той е живят
там като малък. Посочено е, че г-н С. е заявил, че ако не му бъде издадено
разрешение за закупуване и съхранение на оръжие ще се обърне към адвоката си.
Установено е от извършени справки в масивите на МВР, че г-н С. не е криминално проявен и, че не са му налагани
мерки по ЗЗДН.
13.Заявление от В.С.С. № 200/26.02.2014г. за
закупуване на един брой късо нарезно оръжие , което да служи за самоохрана.
Посочен адрес- гр.Варна, жк.“Св.Ив.Рилски“, бл.52, вх.А, ет.6, ап.35.
14. Анкетен лист от 26.02.2014г. попълнен от В.С.С..
Съгласно съдържанието на анкетния лист на въпросите „Отправяни ли са заплахи
срещу Вас или член на семейството Ви?“, „Подавали ли сте жалби за отправени
заплахи?“ анкетираният е отговорил отрицателно – „Не“ и на въпросите „Защо
искате да закупите оръжие?/ Защо сте го закупили?/За какво ще го използвате?“
анкетираният е отговорил „чл.6/3/1/ за самоотбрана“. Анкетираният е обосновал
необходимостта си от оръжие по следния начин в анкетата: „чл.6/3/1 за
самоотбрана.“
15. Декларация от 26.02.2014г. по чл.98 вр. чл.193
от ЗОБВВПИ от В.С.С., в която г-н С. е декларирал, че постоянният му адрес е
гр.Варна, жк.“Св.Ив.Рилски“, бл.52, вх.А, ет.6, ап.35 и, че придобитите
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях ще се съхраняват при условията на чл.98
от ЗОБВВПИ на горепосочения постоянен адрес. В декларацията са възпроизведени в
цялост действащите към попълване на декларацията текстове на чл.98 и чл.193 от ЗОБВВПИ, относими към изискванията за съхранение на огнестрелни оръжия и
боеприпаси.
16.Декларация от 26.02.2014г. от В.С.С. по чл.26
вр. чл.27 от ЗОБВВПИ.
17.Служебна бележка от ОП –Варна, ОСО от
21.02.2014г., съгласно която след направена проверка в Централизираната
информационна система на следствените служби е констатирано, че относно В.С.С.
няма данни за образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения.
18. Свидетелство за съдимост издадено от Районен
съд Варна, съгласно което лицето В.С.С. не е осъждано.
19.Психиатрично освидетелстване № 468 издадено от
експерт – психиатър в ДКЦ „Св.Марина“ ЕООД гр.Варна, съгласно което няма данни
за наличие на психично заболяване на В.С.С..
20.Удостоверение за завършен курс за безопасно
боравене с огнестрелно оръжие.
21.Копие на лична карта
22.Копие на диплома за завършено средно
образование.
Във връзка с твърденията на г-н С. за съществуваща
заплаха за живота му и поради това необходимост от носене на огнестрелно оръжие
за самозащита е изискана информация от РП Варна, съгласно която наказателното производство
по досъдебно производство № 241/2019г. по описа на РУ гр.Аксаково в ОД на МВР
Варна, прокурорска преписка № 9950/2019г. по описа на РП – Варна е водено за
това, че на 02.08.2019г. в село Долище, общ.Аксаково, обл.Варна спрямо В.С.С.
била отправена закана с убийство и това заканване би могло да бъде възбуден
основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1
от НК. Посочено е, че ДП не е приключило и, че в хода на наказателното
производство към този момент не е привличано лице в качеството на обвиняем. В
отговора е посочено, че преписката образувана по жалбата на В.С.С. срещу Н.С.К от
2015г. е образувана преписка № 11149/2015г. на ВРП. Към отговора на ВРП са
приложени заверено копие от уведомително писмо за образувано досъдебно
производство и съставен протокол при извършен на 02.08.2019г. разпит на В.С.С..
От представените доказателства се установява, че през
2014г. на г-н С. е издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях № 20140055744 с дата 14.07.2014г. и
валидност до 13.07.2019г. от Трето РУ
ОДМВР Варна. В заявлението поставило началото на производството по издаване на
разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие В.С.С. е
посочил, че оръжието ще му служи за самоохрана, посочен е адрес за съхранение
на оръжието - гр.Варна, жк.“Св.Ив.Рилски“, бл.52, вх.А, ет.6, ап.35. В Анкетен
лист от 26.02.2014г. попълнен от В.С.С., в отговор на въпросите „Отправяни ли
са заплахи срещу Вас или член на семейството Ви?“, „Подавали ли сте жалби за
отправени заплахи?“ анкетираният е отговорил отрицателно – „Не“ и на въпросите
„Защо искате да закупите оръжие?/ Защо сте го закупили?/За какво ще го
използвате?“ анкетираният е отговорил „чл.6/3/1/ за самоотбрана“. Анкетираният
е обосновал необходимостта си от оръжие по следния начин в анкетата: „чл.6/3/1
за самоотбрана.“
Към момента на изтичане на срока на даденото
Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси
за тях № 20140055744 с дата 14.07.2014г. и валидност до 13.07.2019г. от Трето РУ ОДМВР Варна В.С.С. е подал заявление Обр.№10 Вх.№
387400-452/05.06.2019г., в което е заявил, че желае да му бъде издадено
разрешение за съхранение и носене на късоцевно оръжие марка„Глок“, модел 26,
кал.9х19,№ WGD604, по мотиви – изтичане на срока на разрешение за
съхранение и носене. В заявлението е посочено, че оръжието ще бъде съхранявано
в метална каса, неподвижно закрепена със секретно заключване. В Анкетен лист
попълнен от В.С.С. са дадени следните отговори на въпросите „Отправяни ли са
заплахи срещу Вас или член на семейството Ви?“, „Подавали ли сте жалби за
отправени заплахи?“ анкетираният е отговорил отрицателно – „Не“ и на въпросите
„Защо искате да закупите оръжие?/ Защо сте го закупили?/За какво ще го
използвате?“ анкетираният е отговорил „За самозащита“. Анкетираният е обосновал
необходимостта си от оръжие по следния начин в анкетата: „За самозащита, съгласно
закона. В случай, че бъде нападнат с оръжие, трябва да мога да се защитя, както
себе си, така и семейството си.“
Към повдигнатия правен спор относими
са разпоредбите на ЗОБВВПИ. Като съобрази нормите на чл.58, чл.76, чл.81, чл.83,
чл.87 от ЗОБВВПИ и Решение
№ 17226/16.12.2019г. постановено от състав на ВАС, Седмо отделение с докладчик
съдия П.Н по адм.д. 6464/2018г.; Решение № 7656/22.05.2019г. постановено от
състав на ВАС, Седмо отделение с докладчик съдия П.Н по адм.д. 4278/2018г.;
Решение № 9009/02.07.2018г. постановено от състав на ВАС, Седмо отделение с
докладчик съдия В.А по адм.д. 14273/2017г. и Решение № 4571/11.04.2018г.
постановено от състав на ВАС, Седмо отделение с докладчик съдия В.А по адм.д.
6726/2017г. съдът намира, че при подаване на заявление Обр.№10 Вх.№
387400-452/05.06.2019г. В.С.С. не е обосновал необходимостта от носене на оръжие именно за
самоотбрана.
Правоотношенията по издаване на
разрешенията за носене, употреба и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни
оръжия и боеприпаси са специфични обществени отношения, регулирани от
специалния Закон за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/. Същият предвижда разрешителен режим за
придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и възлага контрола върху
него на компетентния административен орган. Въведените строги специфични
правила за придобиване и боравене с огнестрелно оръжие са насочени към
елиминиране и максимално ограничаване на възможността за увреждане на трети
лица или самонараняване.
Процедурата по подновяване на
разрешението за съхранение и носене на оръжие следва процедурата за
първоначално издаване на разрешение, предвид препращащата разпоредба на чл. 87,
ал.3 от ЗОБВВПИ към чл. 83 от с.з., който регламентира реда за издаване на
разрешението. В този смисъл и в хипотеза на първоначално издаване на
разрешение, и в хипотеза на подновяване на разрешението, лицето следва да
докаже необходимостта от притежаването на огнестрелно оръжие. Затова
законодателят е въвел определени изисквания, наличието на които следва да е
установено по несъмнен начин при първоначално издаване на разрешително за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, както и да бъде
установявано периодично наличието им – на пет години, съгласно чл.84, ал.2 от ЗОБВВПИ. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от
извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ към момента на подаване на
заявлението. В конкретния случай данните по приложената към делото
административна преписка обуславят извода, че не са налице материалноправните
предпоставки за постановяване на позитивен административен акт по искането на
жалбоподателя.
В новото производство г-н С. е следвало да докаже основателна причина за носене
и съхраняване на огнестрелно оръжие. В негова тежест е било да изложи конкретни
факти и обстоятелства, които да обосноват извод, че неговите или на членове на
семейството му, живот, здраве и имущество са застрашени по начин, който изисква
тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за
ползването му боеприпаси. В подаденото заявление жалбоподателят е посочил, че
оръжието му е необходимо на мотиви: „изтичане срока на разрешение за съхранение
и носене“. В Анкетния лист към заявлението г-н С. е вписал, че оръжието е за
самозащита, че не са отправяни заплахи към него или към член на семейството му
и, че не е подавал жалби във връзка с отправените заплахи. Заявлението и
анкетния лист са с дати 05.06.2019г. Видно от данните от РП Варна, съгласно която наказателното
производство по досъдебно производство № 241/2019г. по описа на РУ гр.Аксаково
в ОД на МВР Варна, прокурорска преписка № 9950/2019г. по описа на РП – Варна е
водено за това, че на 02.08.2019г. в село Долище, общ.Аксаково, обл.Варна
спрямо В.С.С. била отправена закана с убийство и това заканване би могло да
бъде възбуден основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл.144,
ал.3 вр. ал.1 от НК, данни за отправена заплаха към г-н С. има след подаденото
от него заявление за издаване на разрешение за съхранение и носене на късо
нарезно оръжие за самоохрана и самозащита. Т.е. към момента на подаване на
заявлението и извършването на проверките от компетентните органи не е имало
данни за заплаха по отношение на г-н С..
В случаите на издаване на разрешение,
респ. на продължаване срока на разрешението, законът възлага в тежест на
заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в
зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че
действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. За
административния орган не съществува задължение да провежда процедура по
установяването на тези релевантни /наличие на заплаха за лицето подало искане
за издаване на разрешение за
съхранение и носене на късо нарезно оръжие за самоохрана и самозащита, при
липса на твърдение за такава заплаха/ за издаването
на административния акт факти, нито да бъде само регистратор на притежатели на
огнестрелни оръжия. Законово изискване за издаване на разрешение за
придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е заявителят да е доказал
необходимостта от издаване на разрешението, както при първоначално подаване на
заявление, така и в случаите, когато иска продължаване срока на действие на
вече издаденото разрешение. Тъй като режимът е разрешителен, а не
регистрационен, фактът, че на заявителя в миналото е издадено разрешение, не
предполага автоматично задължение на органа за продължаване срока на действието
му. В този смисъл неоснователни са доводите на жалбоподателя, че оспорения
административен акт е издаден при нарушение на принципите за последователност и
предвидимост /чл.13 от АПК/. В.С.С. е следвало в административното
производство да докаже по несъмнен начин целта на
съхранението и носенето на оръжието или че е налице поне потенциално
съществуваща опасност от засягане на неговата или на членовете на семейството
му физическа неприкосновеност. Съдът
намира за неоснователни и ненамиращи опора в закона доводите на жалбоподателя,
че административният орган е имал задължение съгласно
чл. 83, ал. 2 във вр. чл.87, ал. 3 от ЗОБВВПИ да даде на заявителя указания за
обосноваване на конкретна заплаха. Указания съгласно чл. 83, ал. 3 от ЗОБВВПИ,
органът е имал задължение да даде само
относно редовността и пълнотата на представените към заявление Обр.№10 Вх.№ 387400-452/05.06.2019г. документи, но не и до
съдържанието на заявлението и анкетния лист и по-конкретно до начина на
посочването/формулирането на причина, която да бъде приета за основателна. Административният орган
е приел, че ангажираните от г-н С. документи обосновават редовност на заявлението, но
че от тези доказателства не се обосновава наличие на
основателни причини за разрешаване носенето на оръжие с императивно поставената от
закона цел – самоотбрана. Законът е
вменил на административния орган задължение служебно да изследва само наличие
на обстоятелството визирано в чл.58, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ, но не и да прави
служебно проверки към дата на издаване на разрешението за наличие на проверки
инициирани по жалби от заявителите, с твърдения за отправяни срещу тях заплахи.
Административното производство е започнало със заявление Обр.№10 Вх.№ 387400-452/05.06.2019г. на жалбоподателя до началника на ІІІ РУ на ОД на МВР -Варна, да му бъде подновен срока на разрешението за съхранение и носене на късоцевно оръжие поради изтичане срока на разрешителното за носене и съхранение. Тежестта на доказване на необходимостта от разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие е на молителя. Без правно значение за законосъобразността на оспорения акт е фактът, че на г-н С. е било вече издавано разрешение за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие, както и че отговаря на останалите изисквания на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното, административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие.
Относно основанието за издаване на разрешението се прилагат общите разпоредби, включително чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, което забранява издаване на разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях при липсата на основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. Жалбоподателят при подаване на заявлението не е представил доказателства и не е посочил съществена причина, които да обосноват нуждата му от самоотбрана и лична защита. В анкетния лист г-н С. е посочил, че не са отправени заплахи срещу него или член от семейството му. Липсват доказателства за извършени посегателства на негово имущество или реална заплаха за живота и здравето на жалбоподателя или на семейството му към момента на подаването на заявление Обр.№10 Вх.№ 387400-452/05.06.2019г..
За да бъде издаден благоприятен за молителя по съдържание
административен акт е необходимо да се установи основателна причина по смисъла
на ЗОБВВПИ, за издаване на разрешение. Настоящият съдебен състав споделя
правните изводи, за липсата на изискуемите от закона предпоставки за
разрешаване придобиване на огнестрелно оръжие за граждански цели. Снабдяването
с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ
(самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради
което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки
конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от
използването на тази мярка, в какъвто смисъл са и мотивите на административния орган. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че при преценката
за законосъобразност на административния акт следва да вземе под внимание
обстоятелства и факти настъпили след подаване на заявлението за издаване на
разрешението и анкетата към него. Административният орган няма задължение да
изследва и проверява настъпили след подаване на заявлението факти относно
наличието на заплаха по отношение на заявителя, обосноваваща нуждата от оръжие
за самозащите. Доказването на необходимостта от
притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от
изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав
по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение
законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като
представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание,
посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина
за придобиване на огнестрелно оръжие. Само твърдението, че заявителят иска продължване на срока на изтичащото разрешение, не представлява основателна причина за издаване на разрешението. В
административното и съдебно производство не са събрани доказателства за
необходимост от защита срещу посегателства върху личността или имуществото на г-н С.. Преценката за
наличието на „основателна причина" се прави за всеки конкретен случай,
като органът преценява необходимостта от притежаването на оръжие за самоотбрана
на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода
на преписката данни за личността и начина му на живот. Евентуалната заплаха от спора за граници в
собствен имот на жалбоподателя, находящ се в с.Долище, както твърди той, не може да се приеме за основателна причина за
издаване на късоцевното огнестрелно оръжие за самоотбрана. Видно от събраните доказателства за отправената
заплаха към г-н С. има образувана прокурорска преписка и това е легален способ
за защита на живота и имуществото на жалбоподателя. Освен това съхранението на оръжието на адрес /посоченият
в декларацията по чл.98 от ЗОБВВПИ, подписана от г-н С./, на който жалбоподателят
не живее и няма данни да посещава поставя въпроса за възможността за ползването
му за самоохрана.
Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че в административния акт не са изложени мотиви. Съдът
констатира, че в обстоятелствената част на отказа, в абзац четири, изречение
първо е направена констатацията, че „при подаване на заявлението , г-н С. не е
посочил основателна причина“. Тази констатация е обоснована от съдържанието на
заявлението цитирано по-горе в решението. Основателната причина както вече беше
посочено не може да бъде „продължаване на срок“. Основателната причина следва
да обосновава извод за необходимост от защита, която да не може да бъде
осъществена по друг начин, освен чрез носене на оръжие.
Въз основа на събраните материали по преписката, административният орган
правилно е приел, че няма потенциална или непосредствена опасност за живота,
здравето и сигурността на жалбоподателя. Оспорения административен акт е правилен и законосъобразен и жалбата срещу
него като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника с оглед изхода от спора е основателно и на основание чл.143, ал.4 от АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по
жалбата В.С.С. срещу Отказ № 439р-22119/07.08.2019г.
за издаване на разрешение за съхранение и носене на късо нарезно оръжие за
самоохрана и самозащита издаден по заявление № 387400-452/05.06.2019г. от
Началника на Трето РУ на ОД на МВР Варна.
ОСЪЖДА В.С.С. *** 100лв.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Р България.
Съдия: