Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 25.01.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 7105 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
вр. Чл.327 ТЗ и евентуален насрещен иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД.
Ищецът
„Т.” ЕАД, ЕИК *******, твърди че съгласно Договор № УД-03-90/30.12.2004 г.,
подписан между ответника М.О.(МО) и ищеца - в качеството си на изпълнител, се
задължил да предостави и монтира два броя главни корабни двигатели тип „М-507”
съгласно спецификация за посочена в Договора цена. Поддържа, че общата стойност
на договора била 6 000 000 лв., а съгласно чл. 9 от договора изпълнителят се
задължавал да достави новопроизведени и неупотребявани двигатели, за което се
предоставял документ от производителя. Твърди, че плащането било договорено
както следва: 30 % в срок от 10 и след подписване на договора; 80 % от
останалата сума след доставка на двигателите и представяне на следните
документи: данъчна фактура, гаранционна карта на двигателите, паспорт от производителя,
приемо-предавателен протокол, накладна - форма 400025, сертификат за качество
от производителя, сертификат за произход издаден от оторизиран държавен орган;
20 % - до 10 дни след монтажа и извършване на швартови и ходови изпитания на
обект 13 при представяне на следните документи: данъчна фактура,
приемо-предавателен протокол, протокол за оценка на качеството съгласно
Правилник за осигуряване и управление на качеството на отбранителните продукти
за МО и БА, сертификат за качество. Сочи, че като гаранция за изпълнение ищецът
предоставил на ответника банкова гаранция в размер на 300 000 лв. Твърди, че на
06.03.2005 г. между страните бил подписан Анекс № УД-03-6/09.03.2005 г., по
силата на който възложителят заплащал на изпълнителя авансово сумата в размер
на 50 % от общата стойност на договора, а не 30 %, както било договорено преди
това. Поддържа, че с допълнително споразумение № 2 - № УД 03-41/10.08.2005 г.
отново се променял начинът на плащане, като в срок от 10 дни след доставката на
всеки един от двигателите, възложителят заплащал 80 % от останалата сума от
неговата стойност, като се променял и чл. 5 от договора – срокът на договора се
определял на 58 дни след уведомлението за започване дейности по монтажа на
обект 13. Твърди, че с допълнително споразумение № 3 - № УД-03-48/31.08.2005 г.
било препотвърдено плащане след доставка на всеки един от двигателите на 80 %
от неговата стойност, като действието на договора не приключвало и в последните
договорени срокове. Сочи, че на 06.12.2006 г. бил издаден Наряд № В - 21, по
силата на който двата двигателя „М507А2“ - десен и ляв борд, по договора се
предавали от ищеца на Поделение 38920 Г Варна, а на 07.12.2006 г. представители
на ищеца и на изпълнителя по монтажа „Jayden United Corporation“ подписвали с
представители на поделението - получател 38920-Г Варна Приемо-предавателен
протокол за предаване на двата двигателя за експлоатация на крайния ползвател
ВМС на Република България. Твърди, че Приемо-предавателния протокол бил
подписан по принуда, като това се потвърждавало и от подписания същия ден
Протокол peг. № ТО-178/07.12.2006 г. от проведено контролно плаване на корвета
„Решителни“ на 05.12.2006 г. в присъствието на представители на ищеца, при
което били констатирани редица забележки по техническото състояние и работата
на двигателите: не работели 4 бр. нагревателя, проблеми в оборотите, пропуски в
кранове и т. н. - общо 14 точки. Сочи, че с писмо peг. № 5869 на 30.11.2006 г.
министерството било уведомено за лошото състояние на двигателите, като същото
било препратено на ищеца. Твърди, че на 08.12.2006 г. от ищеца били изпратени
на ответника посочените в т. 4.2.2. от Договора и Допълнително споразумение № 3
към него необходими оригинални документи относно монтажа и изпитанията на
главните корабни двигатели М-507, като към документите била приложена и фактура
№ 1636/08.12.2006 г. Сочи, че в нея било записано, че следва да се извърши
окончателно плащане съгласно договора в размер на 1 200 000 лв. с ДДС.
Поддържа, че на 12.02.2007 г. бил издаден първият Акт за рекламация с peг. №
457/12.02.2007 г. за ляв и десен главен двигател. Твърди, че от Военноморска
база Варна бил издаден Акт за рекламация № 1 peг. № 2574/15.05.2007 г. за ляв
главен двигател, в който отново били описани редица дефекти и било предписано
съоръжението да не се използва до отстраняването им. Сочи, че на 15.06.2007 г.
бил подписан Акт за възстановяване на ляв главен двигател peг. №
3193/18.06.2007 г., като разходите по възстановяването били за сметка на ищеца.
Поддържа, че на 12.09.2007 г. бил издаден Акт за рекламация № 3 с peг. №
15320/12.09.2007 г. за ляв главен двигател с констатирани множество дефекти и
предписание да не се използва, като дефектите били отстранени след три години и
на 14.05.2010 г. с Акт за възстановяване peг. № 1414/14.05.2010 г. двигателят
бил приет от Комисия, назначена от Началник щаба на ВМС по време на плаване и
извършване на ходови изпитания на 08.04.2010 г. Сочи, че било констатирано, че
отбранителният продукт е годен за експлоатация, а на 13.08.2007 г. Военноморска
база Варна издала Акт за рекламация № 2 за десен главен двигател с peг. №
4252/13.08.2007 г., в който било констатирано, че отбранителният продукт не е
годен за по-нататъшна експлоатация. Твърди, че с Акт за възстановяване peг. №
1413/14.05.2010 г. било прието, че отбранителният продукт се считал за
възстановен и годен за експлоатация. Поддържа, че с подписването на 14.05.2010
г. на Актове за възстановяване peг. № № 1413 и 1414 за двата двигателя на
практика приключвало изпълнението на договора, като всички ремонти по
двигателите били извършени от и за сметка на изпълнителя, което многократно
надхвърляло визирания в чл. 21 от договора гаранционен срок от 12 месеца от
подписването на приемо-предавателния протокол на 07.12.2006 г. и протокол за
запускане на двигателите след техния монтаж, но не повече от 18 месеца от
датата на приемо-предавателния протокол. Твърди, че не била изплатена и
предвидената в т. 4.2.2. от договора окончателна сума в размер на 20 % от
общата стойност по договора след монтажа на двигателите и извършване на
швартови и ходови изпитания на обект 13. Сочи, че в писмо peг. №
460-1231/25.09.2008 г. и Докладна записка peг. № 24-02-158/08 г. било описано
изпълнението на договора към онзи момент и необходимостта от разплащане на
сумата, а писмо за заплащане на сумите на ищеца било изпратено и на 14.01.2010
г. - писмо peг. № 491-62/14.01.2010 г., като в писмото бил визиран и Акт за
рекламация № 4, като констатираните неизправности щели да бъдат отстранени от
Liepya Shipyard, гр. Лиепая А.К.и се чакало разрешение за допускане на чуждия
гражданин на кораба. Твърди, че на 24.10.2010 г. ищецът отново поискал
определяне на представител от Дирекция „Инвестиции в отбраната“ към МО за
уточняване на всички възникнали въпроси и подписване на приключвателен протокол
по договора за монтажа и изпитанията на двигателите, като от писмото ставало
ясно, че поради неплащане предишната фактура била анулирана и е издадена нова.
Сочи, че с Докладна записка на изп. директор на ищеца peг. № 540-941/03.10.2011
г. отново се напомняло на ответника, че вече е изтекъл допълнителният
гаранционен срок на доставените и монтирани двигатели и че всички документи по
договора били предоставени на ответника, а с това всички предпоставки, отлагащи
изплащането на последната част от договора, възлизаща на 1 200 000 лв.,
отпаднали. Поддържа, че Варненската Военноокръжна прокуратура образувала
Досъдебно производство № 12-Х/2006 г. (75), като се констатирало, че
двигателите не са нови, а са рециклирани в завод в Лиепая, Латвия. Сочи, че
било констатирано, че не са установени нарушения от страна на длъжностни лица
на ищеца, поради което делото било прекратено с Постановление от 16.10.2008 г.
Твърди, че в Докладна записка директора на Дирекция „Инвестиции в отбраната“ до
Постоянния секретар на ответника, peг. № 24-01-790 от 17.10.2011 г. било
констатирано, че за 2011 г. не били осигурени финансови средства и до настоящия
момент финансовите отношения между страните по договора не били уредени и
ответникът дължал на ищеца пълния размер на остатъка по договорената сума, като
се предлагало назначаване на работна група за провеждане на преговори между
страните относно процента на отбив от стойността на договора. Поддържа, че
докладната с положителна резолюция била изпратена и до ищеца на 11.10.2011 г.,
като въз основа на проведени консултации на 30.09.2011 г. била издадена фактура
№ **********/30.09.2011 г. за сумата от 1 200 000 лв. с ДДС. Сочи, че с писмо
peг. № 540-961/11.10.2011 г. до Командира на ВМС, ищецът отново молел за
неговото разпореждане вторият екземпляр на фактурата да бъде подписан и върнат,
като такова било изпратено и през 2012 г. - писмо per. № 1074/12.11.2012 г. от
ищеца. Поддържа, че на 28.11.2016 г. изпратил Нотариална покана до ответника за
заплащане на сумата. Поради това ищецът моли да бъде осъден ответникът да му
заплати сумата от 1 200 000 лв. – дължима по Договор № УД-03-90/30.12.2004 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ответникът М.О.е депозирал
писмен отговор. Моли искът да бъде оставен без уважение като неоснователен и
недоказан. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
исковата претенция. Сочи, че документите по т. 4.2.2 от договора и допълнително
споразумение № 3 към него били представени от ищеца с писмо с вх. peг. №
21-11-46/08.12.2006 г., а след изтичане на десет работни дни, считано от
08.12.2006 г., вземането станало изискуемо и започнал да тече давностен срок по
чл. 110 от ЗЗД с начална дата 19.12.2006 г., като към момента давностният срок
за плащане на сумата в размер на 1 200 000 лв. с ДДС бил изтекъл. В условията
на евентуалност, ако възражението му за погасителна давност не бъде уважено от
съда, предявява насрещен иск срещу ищеца в размер на 2 785 725 лв. - вреди,
причинени от некачествено изпълнение от страна на ищеца. Сочи, че двата
двигателя били доставени поотделно всеки един от тях в договорения срок през
2005 г., като приемането им било удостоверено само документално (предвид
необходимостта от демонтирането на старите двигатели на обект 13, на чието
място щели да бъдат монтирани доставените), с оглед извършване на заплащане на
договорените още 1 800 000 лв. за извършена доставка. Поддържа, че съгласно чл.
10, ал. 2 от договора, ищецът трябвало да уведоми възложителя предварително три
дни преди датата на доставка, с оглед осигуряване на представител за приемане
на стоката, но договореното задължение не било изпълнено, като вместо дирекция
„Управление на доставките“ за доставката на първия двигател ищецът уведомил
органа, който през 2005 г. осъществявал контрол на плащането на сумите по
договора - Командване на Материално-техническо осигуряване (КМТО), чийто
представител подписал приемо-предавателния протокол с предложение за заплащане
на 1 800 000 лв. Сочи, че в приемо-предавателния протокол представителят на
КМТО удостоверил, че съответният двигател се съпровождал с документите по чл.
4.1. от договора, а именно: паспорт на изделието, издаден от производителя;
сертификат за качество, издаден от производителя; сертификат за произход,
издаден от оторизиран държавен орган, като документите практически не са
съпровождали доставката, а били представени впоследствие, като било налице
несъответствие с изискванията на договора, а именно: паспортът на двигателите е
подпечатан от ОАО „Звезда“ - Санкт Петербург, Русия, а сертификатите за
качество и произход - от латвийски завод и държава Латвия. Твърди, че само и
единствено заради удостоверените обстоятелства в приемо-предавателните
протоколи относно съответствие на документите с чл. 4.1. на договора била
платена сумата от 1 800 000 лв., с което общата сума заплатена от ответника на
ищеца възлизала на 4 800 000 лв. Поддържа, че през 2005 г. след монтажа на
двигателите представители на Главния Щаб на ВМС констатирали несъответствия,
свеждащи се до маркировката на двигателите, която се различавала от обичайната
заводска маркировка, като несъответствията били отразени в Протокол №
РД-38-295/05.12.2005 г., подписан от представители на ответника, Главно
Управление „Материално-техническо снабдяване“ - ГЩ, Военноморските сили, ищеца
и „Т.-КРЗ ФА-Варна“. Твърди, че комисията посочила, че не разполага с
необходимите технически документи - „Изисквания за обозначение на двигателите“,
като тези изисквания за обозначения били посочени впоследствие от ОАО „Звезда“
- Санкт Петербург в писмо от 10.03.2006 г., в което се посочвало, че в завода
никога не са произвеждали двигатели с посочените заводски номера. Сочи, че след
монтажа на двигателите били извършени швартови /на стенд/ и ходови /на море/
изпитвания на доставените двигатели, като при извършване на ходовите изпитвания
при включване на десен главен двигател на „Преден ход“, корабът получил „Ход
назад“, а тези обстоятелства били удостоверени в Протокол от 12.12.2005 г.,
утвърден от директора на дирекция „Военна стандартизация, качество и
кодификация“, Министерство на отбраната. Поддържа, че след смяна на местата на
доставените двигатели били проведени нови ходови изпитвания, след които бил
изготвен Протокол за оценка на качеството № 18-2П/06.12.2006 г. Твърди, че
ищецът не посочил факти относно съдържанието на Протокола, които имали значение
за условията, при които била приета стоката, а именно отклонения от
изискванията на представената от ищеца и съгласувана с Главния Щаб на ВМС
Програма peг. № ТО-125/01.12.2005 г. Сочи, че в т. 1. от решенията на
комисията, подписали Протокола, било записано че доставените и монтирани на
обект 13 два броя главни корабни двигатели тип „М 507” не отговаряли в пълна
степен на параметрите, определени в „Инструкция за експлоатация на корабни
двигатели” и Програмата. Твърди, че Протоколът бил подписан и от представители
на ищеца и подизпълнителя „Т.-КРЗ Флотски Арсенал” ООД, като в протокола били
отразени фактически постигнатите обороти в минута на двигателите и мощност.
Поддържа, че протоколът бил подписан с особено мнение от представителя на ищеца
относно това, че за причините за това, че „доставените двигатели М507А са
достигнали своята максимална мощност при 1800 об/мин., МО щяло да бъде писмено
уведомено след анализ на доставчика“. Сочи, че при изпитванията двигателите
показали мощност и обороти: ляв главен двигател - мощност к. с. 8300, обороти -
1760 об/мин.; десен главен двигател - мощност к. с. 9050, обороти - 1800
об/мин., като Номиналните обороти били 2000 об/мин. Поддържа, че в Протокола за
оценка на качеството било документирано предложение към Военноморските сили -
„отчитайки фактите, че комисията не разполага с приключило „Досъдебно производство
по сл. Дело № 12Х/06 г. (75) да се пристъпи към приемане за съхранение и
експлоатация по предназначение на главните двигатели на корвета „Решителни“, с
направените, след провеждането на швартовите и ходови изпитвания за тях
ограничения, записани в техническите формуляри“, като Протоколът бил подписан
от представител на ответника /дирекция „Военна стандартизация, качество и
кодификация“/, Военноморските сили, ищеца и „Т.-КРЗ Флотски Арсенал-Варна“.
Твърди, че по този начин изпълнението на договора било прието с
приемо-предавателен протокол на 07.12.2006 г. Сочи, че във връзка с възникналия
проблем ищецът предложил писмено да бъдат ограничени по формуляр максималните
обороти на двигателите до 1800 об/мин. и да бъдат приети достигнатите стойности
на налягане на маслото и температурата на изгорелите газове по време на
изпитванията. Твърди, че в рамките на гаранционния срок на двигателите били
заведени четири Акта за рекламация, вследствие на които корвета „Решителни“ не
била в експлоатация от м. август 2007 г. до м. май 2010 г. Сочи, че ответникът
задържал плащането на представената от ищеца фактура през 2006 г. за 1 200 000
лв. във връзка със заведеното от Военно-окръжна прокуратура Варна следствено
дело от 2006 г. относно произхода и качеството двигателите. Твърди, че към
настоящия момент при него нямало информация за хода на делото, в частта му за
произхода и качеството на двигателите и не можело да се докаже дали е спазено
от ищеца задължението му по чл. 9 от договора стоката да „новопроизведена, неупотребявана,
за което се представя документи от производителя“. Сочи, че липсвало фактическо
основание за извършване на плащане към ищеца. Поддържа, че неговата липса,
обаче не могло да замени договорната възможност на ищеца да иска заплащане на
сумата по договора, поради окомплектоване на посочените в т. 4.2. документи
/въпреки писмено документираните условия за приемане изпълнението на договора,
„приемане под условие“/. Сочи, че в тази връзка М.О.се позовало на хипотезите
на чл. 195 от ЗЗД за приключване изпълнението на договора - в случаите, в които
продавачът отговаря съгласно чл. 193 от ЗЗД /какъвто бил процесния случай/,
купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за
продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената да отстрани
недостатъците за сметка на продавача. Твърди, че в тази връзка Военноморските
сили писмено са изразили желанието си за задържане на доставените двигатели, а
ищецът не е изразил възможност за отстраняване на недостатъците за сметка на
дружеството, като поради това е останала за изпълнение втората хипотеза за
задържане на вещта и намаляваме на цената. Поддържа, че при изпълнение на тази
хипотеза купувачът М.О.можел да иска от продавача „Т.“ ЕАД и обезщетение за
вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията. Твърди,
че с оглед втората хипотеза на чл. 193 от ЗЗД Военноморските сили възложили на
независим експерт-оценител и такъв изготвил „Техническо-оценителна експертиза
от 23.11.2011 г.“, съгласно която справедливата пазарна стойност на двигателите
възлизала на 2 014 275 лв. Поддържа, че с оглед обстоятелството, че по договора
от страна на ответника била платена авансово сумата в размер на 4 800 000 лв. и
цитираната „Техническо-оценителна експертиза от 23.11.2011 г.”, твърди че
ищецът бил длъжен да внесе по сметката му сумата от 2 785 725 лв. Твърди, че
със заповед на министъра на отбраната била назначена работна група за
провеждане на преговори с ищеца за определяне размера на отбива от цената, като
съгласно заповедта работната група поканила ищеца да представи свое становище
по всяко несъответствие, посочено в Експертизата, но становище от такова
естество не било представено. Сочи, че на основание резолюция на министъра на
отбраната на 25.07.2012 г. се провела работна среща с представители на ищеца
под ръководството заместник-министъра на отбраната, като на срещата
изпълнителният директор на дружеството не възразил да изрази становище по всяко
несъответствие, посочено в техническо-оценителната експертиза, но такова отново
не било представено. Твърди, че работната група предложила и бил утвърден от
министъра на отбраната протоколът от нейната работа, изведен под № РД-38-
158/06.11.2012 г., а на основание протокола била изпратена от министъра на
отбраната покана с peг. № 21-28-165/06.11.2012 г. до ищеца доброволно да
преведе по сметка на ответника посочената сума. Сочи, че с ново писмо peг. №
21-28-165/17.01.2013 г. от министъра на отбраната ищецът бил поканен за
доброволно внасяне на сумата от 2 785 725 лв., но сумата не била внесена. Евентуално моли да бъде осъден „Т.“ ЕАД да му заплати
сума в размер на 2 785 725 лв., представляващи разликата между
платената от министерството сума и справедливата пазарна стойност на договора,
съгласно „Техническо-оценителна експертиза от 23.11.2011 г.” от независим
експерт-оценител. Претендира разноски.
Ищецът е депозирал
допълнителна искова молба. Поддържа, че след доставка на процесните двигатели
били формално изпълнени условията на чл. 4.2.2 от допълнително споразумение № 3
към договора, а именно представил на Възложителя комплекта от документи.
Твърди, че изискуемостта на плащането възниквала при кумулативното наличие на
всички предпоставки посочени в чл. 4.2.2 от допълнителното споразумение и при
липсата на една от предпоставките изискуемостта на плащането по последната
вноска не настъпвала. Твърди, че в т. 2 от протокола за оценка на качеството №
18-2П/06.12.2006 г. на Комисия на МО, комисията на Възложителя взела решение да
пристъпи към приемане за съхранение и експлоатация на доставените двигатели на
корвета „Решителни” с направените след провеждане на вартовите и ходови
изпитвания за тях ограничения. Сочи, че заключението на комисията, обективирано
в т. 1 от посочения протокол било, че доставените двигатели „не отговарят в
пълна степен” на параметрите, определени в „Инструкция за екплоатация на
корабни двигатели на М-507А-2” и „Програма за швартови и ходови изпитвания”,
като Комисията заключавала в т. 2 от протокола, че причините за несъответствията
не могат да бъдат установени, но били предмет на разследване по сл. дело No
12Х/06 (75). Твърди, че с оглед на протокола Възложителят върнал фактура №
1636/08.12.2006 г. за финалното плащане по договора, която ищецът анулирал.
Понеже считал, че пропуските в работата на двигателите могат да се дължат на
множество причини издал повторно фактура № 3/11.01.2007 г., като издадената
фактура отново му била върната от Възложителя с отказ на същия да я осчетоводи
за плащане, поради което анулирал и нея. Сочи, че доколкото връщането и на
двете фактури се състояло в рамките на месеца и периода за отразяване
/осчетоводяване на документите в дневниците по ДДС, в който същите били
издадени - не издал кредитно известие за тях, както и не отразил самите фактури
в дневниците за покупките и продажбите по ЗДДС. Твърди, че с анулиране на
фактурите приел становището на Възложителя, че изискуемостта на вземането му по
договора не била настъпила. Поддържа, че с докладна записка peг. №
460-1231/25.09.2008 г. на изп. директор на ищеца било предложено на ответника
за финализиране на договора да бъде изплатена последната вноска за доставката и
монтажа на двигателите в размер на 1 200 000 лв., като Докладната записка била
резюлирана с „Да” от Министъра. Счита, че с това задължението на ответника било
новирано, като най-рано това станало на 25.09.2008 г., а давностният срок
относно плащането на процесното задължение започнал да тече отново на
25.09.2008 г. след направената новация. Сочи, че през 2006 г. било образувано
досъдебно производство № 12-Х/2006 (75) по описа на Военно-окръжна
прокуратурата за престъпление срещу длъжностни лица (служители на МО) за
престъпление по чл. 387, ал. 2 от НК относно приемането на доставка, която не
отговаряла на предвиденото в договора. Твърди, че с резолюция на Министъра на
отбраната върху докладна записка с гриф „поверително” било задържано плащането
на сумата от 1 200 000 лв. до приключване на посоченото следствено дело, като
за резолюцията му било съобщено неколкократно с писмо от 07.12.2009 г. и писмо
от 11.12.2009 г. Поддържа, че се съгласил плащането да бъде задържано до
приключване на следствието срещу длъжностни лица на МО. Сочи, че следственото
дело било прекратено с постановление за прекратяване от 16.10.2008 г. на
Военно-окръжна прокуратура-Варна, а с постановление от 01.08.2011 г. на
Военно-окръжна прокуратура-Варна следственото дело било окончателно прекратено
спрямо длъжностните лица. Твърди, че следствието продължило пред СГП срещу
представителя на доставчика, с който договорил доставката на двигателите -
„Jaiden United Corporation” - Иван Бодев. Поддържа, че за времето на задържане
на плащането по взаимно съгласие на страните - до влизане в сила на
постановлението за прекратяване на сл. дело № 12-Х/2006 (75) по описа на
Военно-окръжна прокуратурата за престъпление срещу длъжностни лица, давност не
била текла по взаимно съгласие на страните, като след прекратяване на
следствието за престъпление по служба въпросът за плащане на сумите бил
поставен отново. Сочи, че след като установил прекратяване на следственото
дело, издал фактура от 30.09.2011 г. за окончателното плащане по договора, с
което изпълнил предпоставките по чл. 4.2.2 от споразумение № 3 към договора.
Твърди, че осчетоводил фактурата в дневниците за покупките и продажбите и я предал
с искане за плащането й от ответника. Поддържа, че с докладна записка вх.
24-01-790/17.10.2011 г. Директора на Дирекция „Инвестиции в отбраната” било
констатирано, че сумата от 1 200 000 лв. била задържана до приключване на сл.
дело No 12-Х/2006 (75) по описа на Военно-окръжна прокуратурата, констатирано
било, че делото е прекратено за престъпление срещу длъжностни лица и е
продължило срещу представителя на „Джайден Юнайтед Корпорейшън” и че
несъответствията по Протокол за оценка на качеството от 07.12.2006 г. не могат
да бъдат обусловени от неспазване на изискването изпълнителя да достави стоката
„нова, неупотребявана”, както и че било налице разногласие в становищата на
Дирекции „Правно-нормативна дейност” и „Инвестиции в отбраната”. Сочи, че било
констатирано, че за приключване на отношенията с ищеца по този договор не били
осигурени бюджетни средства през 2011 г., а МО дължало на ищеца пълния размер
на остатъка от договорената сума, като с т. 1.2. от докладната записка било
направено предложение „Военно-морските сили да осигурят необходимите финансови
средства за приключване на договора”. Твърди, че на докладната записка била
поставена положителна резолюция без дата - „Да” и „Съгласен” на Постоянния
секретар на отбраната, като докладната записка официално получил препис с вх. №
541/11.11.2011 г. Сочи, че с резолюцията било налице признание на ответника за
дължимостта на сумата. Твърди, че изчакал сумата от 1 200 000 лв. да бъде
предвидена в бюджета на ответника за 2012 г., както и за следващите години, но
сумата така и не била предвидена в бюджета на МО. Счита, че вземането му не
било погасено по давност.
По отношение на насрещния иск
излага следните съображения. Твърди, че доставил договорените двигатели ведно с
всички документи по чл. 4.1. от договора, като Възложителят не бил готов да
монтира същите в деня на доставката, поради което предал фактически двигателите
за съхранение в съответното поделение, а с отделни писма предал и съпътстващите
документи. Сочи, че през 2005 г. Възложителят установил несъответствия в
номерацията на двигателите и на тази база била сезирана Окръжна прокуратура –
Варна, като заключението на прокуратурата било, че при разпечатване на
сандъците външният вид на двигателите не е имал признаци, даващи основания за
съмнение, че двигателите не са нови и неупотребявани, напротив били са в добър
търговски вид и било установено пренабиване на номера, като извършителите са
положили усилия за заличаване на оригиналните номера посредством механично
заличаване и последващо боядисване с голям слой боя, което не било видимо при
обикновен оглед, а било установено категорично посредством комплексна
химико-трасологична експертиза, както и че в представените формуляри на
двигателите от „Jaiden United Corporation” били констатирани подлепване на
листи, а на един от листата било налице добавяне на цифри, като всички поправки
били установени с експертиза за техническо изследване на документи. Поддържа,
че всички констатации по следственото дело не обосновавали извод дали
доставените двигатели са нови или употребявани, като документално били
установени несъответствия, но всички те не били установими при обикновен оглед,
а единствено чрез прилагане на специални средства и от документалните
несъответствия не могат да се направят изводи за работата на двигателите. Сочи,
че протокол № РД-38-295 от 06.11.2012 г. отразявал констатациите на
разследващите органи относно комплектованата документация, тъй като страните се
съгласили да уредят претенциите си след приключване на преписката за
престъпления, извършени от длъжностни лица. Твърди, че в същия протокол били
представени изявления на представители на ищеца от други проведени срещи, но не
отговаряло на истината твърдението, че „Т.” ЕАД се съгласил с направените в
протокола констатации. Поддържа, че констатираните от Възложителя несъответствия
по документацията не водели до извод за неточно изпълнение по договора, а
именно - доставка на двигатели с различни параметри от договорените, които не
могат да се използват по предназначение. Сочи, че качеството на доставените
двигатели било предмет на спор по МАД 8/2007 г. на Арбитражен съд при БТПП
между „Jaiden United Corporation” и „Т.” ЕАД, по което ищецът „Jaiden United
Corporation” претендирал заплащане на цената на доставените двигатели, а „Т.”
ЕАД отказвал плащане поради липсата на съответно такова от крайния получател - М.О.като
по делото били изготвени редица технически експертизи, които изследвали
съответствието на доставените двигатели с договора. Твърди, че Възложителят е
приел изпълнението на договора с приемо- предавателен протокол на 07.12.2006 г.
Не спори, че „Военноморските сили писмено са изразили желанието си за задържане
на доставените двигатели”. Поддържа, че след доставката на корабните двигатели М.О.усвоило
сумата по чл. 27, ал. 1 от договора, представляваща гаранция за точно
изпълнение по договора в размер на 300 000 лв. и която имала характер на
неустойка по договора, като извън посочената гаранция М.О.не е предявявало
други финансови претенции към него, нито е предлагало финансови корекции, за
които да е изразявал съгласие, нито е поставяно постигането на съгласие по
намаляване на продажната цена в зависимост от настъпването на други факти,
както и не се е съгласявал за намаляване на продажната цена. Поддържа, че М.О.му
отправило предложение за удължаване на срока за поддръжка и отстраняване на
дефекти в работата на двигателите, за което се съгласил. Твърди, че извършил за
своя сметка поправка на дефектирали части на доставените двигатели в срок до
2010 г. Счита, че купувачът упражнил правото си да задържи стоката и да иска
отстраняване на появили се недостатъци в стоката за сметка на Продавача, като
единствената финансова претенция кумулирана към поетото от него задължение за поправяне
на доставената стока била изрично уговорената в договора възможност
Възложителят да получи неустойка в размера по чл. 27, ал. 1 от договора.
Оспорва правилността на представената техническо-оценителна частна експертиза
от 23.11.2011 г. Твърди, че доставените от него стоки нямали недостатъци, които
съществено да намаляват цената им, или да намаляват годността им за
предвиденото в договора предназначение. Сочи, че в договора от 2004 г. била
предвидена гаранция за точно изпълнение, усвояването на която се кумулирала с
останалите претенции на Купувача и това била единствената причина да бъде
постигнато съгласие за кумулиране на тази финансова претенция на купувача с
претенцията му да отстрани появилите се дефекти в двигателите на корвета за
своя сметка. Счита, че срокът по чл. 197 от ЗЗД за предявяване на насрещния иск
тече от 07.12.2006 г. и е изтекъл през 2007 г., като не е съгласявал срокът за
предявяване на иск по чл. 195 от ЗЗД да бъде удължен. Моли за отхвърляне на
насрещния иск като неоснователен.
М.О.е депозирал отговор на
допълнителната искова молба. Счита за безспорно установено, че след изтичане на
десет работни дни, считано от 08.12.2006 г., вземането в размер на 1 200 000
лв. е станало изискуемо и е започнал да тече давностен срок по чл. 110 от ЗЗД с
начална дата 19.12.2006 г. Възразява срещу твърдението на ищеца, че страните са
се съгласили давност за спорното вземане не тече за периода на досъдебно
производство № 12-Х/2006 г. (75) по описа на Военно-окръжна прокуратура, а
освен това намира, че това е недопустимо съгласно чл. 113 от ЗЗД. Възразява и
по становището на ищеца, че нова петгодишна давност започнала да тече от
17.10.2011 г., поради обстоятелството, че давността започнала да тече считано
от 19.12.2006 г. Сочи, че Постоянният секретар на отбраната нямал качеството на
възложител по договора и следователно всякакви негови волеизявления не могат да
бъдат приемани като признаване на дължимо вземане. Счита за невярно
твърдението, че през 2008 г. с Докладна записка peг. № 460-1231/25.09.2008 г.
на изпълнителния директор на „Т.“ ЕАД до министъра на отбраната била извършена
новация на задължението. Сочи, че Докладна записка peг. № 460-1231/25.09.2008
г., независимо от това че върху нея имало поставена резолюция „да“ от министъра
на отбраната, не можело да се приеме за договор за новация. Твърди, че
заключенията на Окръжна прокуратура - Варна относно несъответствия в
номерацията на двигателите били категорични, тъй като няма как стока, която е
новопроизведена, да има следи от „заличаване на оригиналните номера посредством
механично заличаване и последващо боядисване с голям слой боя“, независимо дали
това се установява на пръв или последващ и по-специален оглед, а „пренавиване“
на номера било абсолютно нарушение. Сочи, че другите заключения на
прокуратурата били още по-показателни, а също и че писмото на ОАО „Звезда“,
производител на двигателите според съпровождащите ги паспорти, че такава стока
не е била произвеждана, пускана и ремонтирана от завода, т.е. налице били явни
противоречия, които подлежали на разследване от компетентните органи, но за М.О.оставало
ясно, че има неизпълнение на задълженията по договора и изключителни неясноти
около доставката по него. Оспорва изпълнението на задължението на „Т.“ ЕАД по
договора да уведоми поне три дни преди датата на доставка представител на
възложителя, който е М.О.и това задължение не било изпълнено, като вместо
представител на министерството, изпълнителят уведомил Генералния щаб (ГЩ),
представител на който е подписал приемо-предавателен протокол и по неизвестни
причини е удостоверил наличието на обстоятелствата за изпълнение на чл. 4.1,1.
от договора, а именно заплащане на съответната част от стойността на всеки един
двигател.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори относно
наличието на сключен между тях Договор № УД-03-90/30.12.2004 г., въз основа на
който ищецът - в качеството си на изпълнител, се е задължил да предостави и
монтира два броя главни корабни двигатели тип „М-507” съгласно спецификация за
посочена в Договора цена, установяващо се и от представения по делото екземпляр
от същия.
Съгласно договора общата стойност е 6 000
000 лв., а съгласно чл. 9 изпълнителят се задължавал да достави новопроизведени
и неупотребявани двигатели.
Плащането е било договорено: 30 % в срок от
10 и след подписване на договора; 80 % от останалата сума след доставка на
двигателите и представяне на следните документи: данъчна фактура, гаранционна
карта на двигателите, паспорт от производителя, приемо-предавателен протокол,
накладна - форма 400025, сертификат за качество от производителя, сертификат за
произход издаден от оторизиран държавен орган; 20 % - до 10 дни след монтажа и
извършване на швартови и ходови изпитания на обект 13 при представяне на
следните документи: данъчна фактура, приемо-предавателен протокол, протокол за
оценка на качеството съгласно Правилник за осигуряване и управление на
качеството на отбранителните продукти за МО и БА, сертификат за качество.
Не
се спори, че като гаранция за изпълнение ищецът е предоставил на ответника
банкова гаранция в размер на 300 000 лв.
Безспорно е, че на 06.03.2005 г. между
страните бил подписан Анекс № УД-03-6/09.03.2005 г., по силата на който
възложителят заплащал на изпълнителя авансово сумата в размер на 50 % от общата
стойност на договора, а не 30 %, както било договорено преди това.
С допълнително споразумение № 2 - № УД
03-41/10.08.2005 г. отново се е променил начинът на плащане, като в срок от 10
дни след доставката на всеки един от двигателите, възложителят заплащал 80 % от
останалата сума от неговата стойност, като се променял и чл. 5 от договора – срокът
на договора се определял на 58 дни след уведомлението за започване дейности по
монтажа на обект 13.
С допълнително споразумение № 3 - №
УД-03-48/31.08.2005 г. е било препотвърдено плащане след доставка на всеки един
от двигателите на 80 % от неговата стойност, като действието на договора не
приключвало и в последните договорени срокове.
Не се спори относно доставката на
двигателите, като и че към настоящия
момент те се експлоатират от ответника.
Не се спори, че документите по т. 4.2.2 от
договора и допълнително споразумение № 3 към него били представени от ищеца с
писмо с вх. peг. № 21-11-46/08.12.2006 г.
Не се спори, че с актове за рекламация с номера: No 1 в две части - за двата
двигателя – от 12.02.2007 г. и от 15.05.2007 г.; No 2 за десен двигател - от
13.08.2007 r.; No 3 от 12.09.2007 г. и № 4 от 20.10.2009 г. МО е предявило
претенции за отстраняване на проявилите се недостатъци в двигателите в хода на
тяхната експлоатация от ВМС, които са били отстранени за сметка на „Т.” ЕАД, като след проведените ходови изпитания МО е усвоило гаранцияга за добро изпълнение по договора
от 300 000 лева
МО е изготвило частна оценителна експертиза
на двигателите на 23.11.2011 г. (след последния акт за възстановяване по подадена
рекламация от 14.05.2010 г.), с което
е определило искана отбивка от цената. Тя има характер на частен документ,
изходящ от трето по делото лице, т.е. отразените там обстоятелства подлежат на
доказаване.
По делото са били депозирани документи на
руски език, доколкото не са придружени с превод и не следва да се обсъждат.
Приобщени
са документи съдържащи технически спецификации, които са били обсъдени от
приетата от съда съдебно техническа експертиза. Тя е дала заключение относно
необходимите документи, които следва да са придружавали двигателите. ВЛ е
отразило, че за заводските характеристики се поличават чрез натоварване на
двигателя на стенд, интерпретиращ при определени условия лаботата на двигателя
по винтова характеристика, като въздествието бива упражнено посредством
спирачен механизъм. Този начин на изпитване в заводски условия не възпроидвежда
в пълен обем реалните условия на експлоатация на двигателите. За това
резултатите получени по време на изпитанията следва да са в определени граници.
ВЛ е изготвило графича таблица, в която е наложило получените по време на
реалните изпитания и стендовите замервания. Отразило е, че при съпоставка на
стендовите изпитания в завода производител и в корабостроителния завод в гр.
Лиепая стендовите изпитания са влошени, като е отдал това на ло
Не се спори,
че на 06.12.2006 г. бил издаден Наряд № В - 21, по силата на който двата
двигателя „М507А2“ - десен и ляв борд, по договора се предават от ищеца на
Поделение 38920 Г Варна, а на 07.12.2006 г. представители на ищеца и на
изпълнителя по монтажа „Jayden United Corporation“ са подписали с представители
на поделението - получател 38920-Г Варна Приемо-предавателен протокол за
предаване на двата двигателя за експлоатация на крайния ползвател ВМС на
Република България.
Не се спори, че с Протокол peг. № ТО-178/07.12.2006
г. от проведено контролно плаване на корвета „Решителни“ на 05.12.2006 г. в
присъствието на представители на ищеца сали констатирани редица забележки по
техническото състояние и работата на двигателите: не работели 4 бр.
нагревателя, проблеми в оборотите, пропуски в кранове и т. н. - общо 14 точки.
Не се спори, че с писмо peг. № 5869 на
30.11.2006 г. министерството е било уведомено за лошото състояние на
двигателите, като същото било препратено на ищеца.
Не се спори, че че на 08.12.2006 г. от
ищеца били изпратени на ответника посочените в т. 4.2.2. от Договора и
Допълнително споразумение № 3 към него необходими оригинални документи относно
монтажа и изпитанията на главните корабни двигатели М-507, като към документите
била приложена и фактура № 1636/08.12.2006 г. за окончателно плащане съгласно
договора в размер на 1 200 000 лв. с ДДС.
Не се спори, че на 12.02.2007 г. е бил издаден Акт за
рекламация с peг. № 457/12.02.2007 г. за ляв и десен главен двигател и Акт за рекламация № 1 peг. № 2574/15.05.2007 г.
за ляв главен двигател, в които са били
описани редица дефекти и било предписано съоръжението да не се използва до
отстраняването им.
Не се пори, че на 15.06.2007 г. бил подписан Акт за
възстановяване на ляв главен двигател peг. № 3193/18.06.2007 г., като разходите
по възстановяването били за сметка на ищеца. А на 12.09.2007 г. е бил издаден Акт за
рекламация № 3 с peг. № 15320/12.09.2007 г. за ляв главен двигател с
констатирани множество дефекти и предписание да не се използва, като дефектите
били отстранени след три години и на 14.05.2010 г. с Акт за възстановяване peг.
№ 1414/14.05.2010 г. двигателят бил приет от Комисия, назначена от Началник
щаба на ВМС по време на плаване и извършване на ходови изпитания на 08.04.2010
г. На 13.08.2007 г. Военноморска база Варна е издала Акт за рекламация № 2 за
десен главен двигател с peг. № 4252/13.08.2007 г., в който било констатирано,
че отбранителният продукт не е годен за по-нататъшна експлоатация. С Акт за
възстановяване peг. № 1413/14.05.2010 г. било прието, че отбранителният продукт
се считал за възстановен и годен за експлоатация.
С писмо peг. № 460-1231/25.09.2008 г. и Докладна
записка peг. № 24-02-158/08 г. е описано
изпълнението на договора към онзи момент и необходимостта от разплащане на сумата,
а писмо за заплащане на сумите на ищеца било изпратено и на 14.01.2010 г. -
писмо peг. № 491-62/14.01.2010 г., като в писмото бил визиран и Акт за
рекламация № 4.
На 04.10.2010 г. ищецът е поискал определяне на представител от
Дирекция „Инвестиции в отбраната“ към МО за уточняване на всички възникнали
въпроси и подписване на приключвателен протокол по договора за монтажа и
изпитанията на двигателите.С Докладна записка на изп. директор на ищеца peг. №
540-941/03.10.2011 г. е поискал плащане.
Съгласно представните доказателства
Варненска ВОП е образувала Досъдебно производство № 12-Х/2006 г., като се
констатирало, че двигателите не са нови, а са рециклирани в завод в Лиепая,
Латвия. Делото е било частично прекратено с Постановление от
16.10.2008 г.
С Докладна записка директора на Дирекция
„Инвестиции в отбраната“ до Постоянния секретар на ответника, peг. № 24-01-790
от 17.10.2011 г. е констатирано, че за
2011 г. не били осигурени финансови средства и до настоящия момент финансовите
отношения между страните по договора не били уредени и ответникът дължал на
ищеца пълния размер на остатъка по договорената сума, като се предлагало
назначаване на работна група за провеждане на преговори между страните относно
процента на отбив от стойността на договора, като не се спори, че докладната е била изпратена на ищеца на 11.10.2011 г., като е била
издадена фактура № **********/30.09.2011 г. за сумата от 1 200 000 лв. с ДДС.
С писма peг. № 540-961/11.10.2011 г. и №
1074/12.11.2012 г. е поискал втория екземпляр на фактурата да бъде подписан и
върнат.
На 28.11.2016 г. изпратил Нотариална покана до
ответника за заплащане на сумата.
По делото е изслушано заключение на ССЕ,
което съдът кредитира, установяваща отразяването на фактурата в счетоводните
записвания на ищеца и във финансовия отчет за 2017 г. Фактурата не е било
осчетоводена при ответника.
Депозираное
решение на АС при БТПП, по което ответникът е бил привлечен като помагач на
ищеца, с което
ищецът е бил осъден за заплати парична сума на трето по делото лице за
доставените от негодвигатели.
При така
установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
При предявен иск за заплащане на продажната
цена по договор за покупко продажба продавачът следва да установи наличието на
договора, както и на осъщественото от
него точното изпълнение в количествено,
качествено и времево отношени.
Спорът се свежда до това налице ли е точно
изпълнение само в качествено отношение,
при оспорване от ответника на това обстоятелство и въведено възражение за
упражнено право на отбив от цената поради наличие на недостатъци, при направено
и общо възражение за погасителна давност
на вземането.
При бездействие - неупражняване на едно
субективно право(в случая вземане) от титуляра му след изитчане на законово
определен срок, се погасява правото на
принудително изпълнение. При основателно възражение за погасителна давност,
преценката за наличието на предпоставките на което съдът изивършва в мотивите,
искът е неоснователнен и следва да се постанови отхвърлителен диспозитив.
СПН на съдебното решени се формира единствено от
диспозитива, като мотивите на съдебния акт, вкл. т.н. главни(решаващи) мотиви,
са без правно значение. Следователно при
направено възражение за погасителна давност и изтекъл законово установен
прекратителен срок, правно значимия резултат при съществуването или
несъществуването на спорното право е еднакъв – отхвърляне на иска. Тъй като
един от основните принципи на тражданския процес е процесуална икономия в
правната доктрина („Гражданско
процеуално право“, гл.ХІІІ – Решение, §67)се застъпва становището, напълно споделяно от
настоящата инстанция, че в случай на установяване на предпоставките по чл.110 ЗЗД искът следва да се отхвърли, без да е необходимо установяването на самото
вземане.
В настоящия случай изиуемостта на вземането
за продажната цена, в съответствие с
чл.4.2.2 от договора, е: 30 % в срок от 10 и след подписване на договора; 80 %
от останалата сума след доставка на двигателите и представяне на следните
документи: данъчна фактура, гаранционна карта на двигателите, паспорт от
производителя, приемо-предавателен протокол, накладна - форма 400025,
сертификат за качество от производителя, сертификат за произход издаден от
оторизиран държавен орган; 20 % - до 10 дни след монтажа и извършване на
швартови и ходови изпитания на обект 13 при представяне на следните документи:
данъчна фактура, приемо-предавателен протокол, протокол за оценка на качеството
съгласно Правилник за осигуряване и управление на качеството на отбранителните
продукти за МО и БА, сертификат за качество, като в последствие страните са го
изменили с допълнително споразумение № 3
- № УД-03-48/31.08.2005 г. относно размера на плащането.
Необходимите документи са били предадени с
писмо от с вх. peг. № 21-11-46/08.12.2006 г. Следователно вземането е станало
изискуемо след изитичането на 10 дн. срок – от 19.12.2006 г.(присъствен ден).
Вземането
се погасява с общата 5 г. погасителна давност(чл.110 ЗЗД), която започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо(чл.114, ал.1 ЗЗД). Следвателно
към момента на депозиране на исковата молба вземането, ако е съществувало, е било
погасено по давност.
Ищецът
е наравил възражение за насътване на правопроменящ факт – постигнато съгласие
за отлагане на плащането до приключване на сл.д. №12-Х/2006 г. Наличието му
извежда от изявление на Министъра на отбраната, съдържаща се в негова
резолюция, с която е задължал плащането до приключване на следственото дело,
което му е било съобщено с писмо per. No 24-02-158/2008/07.12.2009 г. на Директора
на Дирекция „Политика по въоръженията” и писмо per. No
24-02-158/2008/11.12.2009 г. на Директора на Дирекция „Политика по
въоръженията”, с което той се е съгласил.
Страните
не спорят относно наличие на изявление с такъв характер на Министъра на отбраната,
косвено установяващо се и от посочените писма, като ответникът оспорва само
правното значение на изявлението, като счита, че то има характер на отказ за
плащане.
Настоящата
инстанция споделя това виждане. Изявлението, че плащането се задържа до настъпване
на определени условия е равнозначно на отказ за плащане на падежа, а не на
предложение за изменение на правната връзка. То няма характер на предложение по
см. на чл.13 ЗЗД, а е едностранно извяление, че кредиторът няма да изпълни
изискуемото си задължение. Това налага извода за неоснователност на
възражението.
Ищецът е навел възражение за прекъсвне на
погаситлената давност, тъй като с резолюция „Да, Съгласен” на Постоянния
секретар на отбраната е било одобрено предложение за плащане на окончателната цена по
договора, съдържащо се в докладна записка вх. 24-01-790/2011 г. Директора на
Дирекция „Инвестиции в отбраната”.
Възражението на ответника се свежда до
липса на представителна власт на лицето, което направило изявлението.
Съдът намира възражението за основателно.
Лицето направило изявление не се явява законен или упълномощен представител на
ответника. Следователно не може да ангажира правната му сфера с действията си.
Вътрешно ведомствените актове подготвящи упражняването на волята на минисъра по
отношения на трети лица, са без правно значение за възникващите с тях
правоотношения.
Неоснователно
е възражението, че изискуемостта на вземането е възникнало с издаването на
фактура 264/30.09.2011 г. Изискуемостта е настъпила към посочения по-горе
момент, като е налице отказ за плащане. Какви едностранни действия е
предприемал и изявления е правил ищецът, е без правно значение.
Неоснователно
е възражението, че с приемането от МО на всички одитирани индивидуални ГФО на „Т.”
ЕАД (впоследствие „Т. - Х.” ЕАД) от 2011 г. до 2016 г. включително, съдържащи осчетоводеното вземане, водедещо
до прекъсване на давността, тъй като се явява признание на вземането. Признанието
по смисъла на чл.116, б”а ЗЗД предпоставя наличие на едностранно волеизявление,
с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора.
Одобрението на финансовия отчет на ЕООД от неговия приципал няма такова
съдържание и предназчение, тъй като съставлява одобрение на съответствието на този акт с изискаванията на
ЗСч.
Неоснователно
е възражението основано на специалния ред предвиден в ЗПФи ЗДБ, тъй като
плащанията на ответника са свързани с предверително одобрение за издаване на
фактури, предвид необходимостта от
предвиждане в бюджета на средства за плащане. Налице е договорно определен
падеж, който е настъпил и отказ за плащане. Следователно всички обстоятелства
относно нормативно определения ред за извършване на плащане е без значение.
Депозираното решение на АС при БТПП, по
което ответникът е бил привлечен като помагач на ищеца, не е относим към
предмета на делото, тъй като той касае друго правоотношение – това между ищеца
и трето лица. Този акт формира СПН само относно дължимите суми по тази правна
връзки, а мотивите са свързани със съответствието на доставените двигатели с
условията по нея, нямащо оттношение към клаузите на настоящия договор.
Горното налага извода за неоснователност на
иска.
Предвид несбъдване на вътрешно
процесуалното условие евентуалния насрещен иск не следва да се разглежда.
В тежест на ищеца следва да се възложат
разноски за ЮК възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден от
горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Т.-Х.” ЕАД, ЕИК *******, гр.София, р-н *******срещу М.О.ЕИК:*******,
гр.*******” иск по чл. 79, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД вр.
Чл.327 ТЗ за заплащане на сумата 1 200 000 лв. по Договор № УД-03-90/30.12.2004 г.
ОСЪЖДА „Т.-Х.” ЕАД, ЕИК *******, гр.София, р-н *******да заплати
на М.О.ЕИК:******* гр.*******” сумата 300 лв. разноски на осн. чл.78, ал.3
вр.ал.8 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: