Р Е Ш Е Н И Е
13.10.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Іс-НО
Районен съд – Дупница състав
28.09 2020
на Година
Ели Скоклева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н.а.х. 511 2020
дело № по описа за година.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0348-000278/21.05.2020г., издадено от началник РУ към ОДМВР
гр.Кюстендил, РУ гр.Дупница,с което са наложени административни наказания „глоба” в размер на 850лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6месеца за
нарушение по чл. 182,ал.1,т.6 ЗДвП на Д.Г.Д. с ЕГН **********
, с адрес за призоваване гр.Сливен, ул.Хаджи Димитър“ №6, чрез адв.Христо
Христов..
Решението подлежи на
касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Д.Г.Д. ,
обжалва наказателно постановление № 20-0348-000278/21.05.2020г., издадено от
началник РУ към ОДМВР гр.Кюстендил, РУ гр.Дупница,с което са и наложени
административни наказания „глоба” в
размер на 850лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6месеца за
нарушение по чл. 182,ал.1,т.6 ЗДвП. Прави оплаквания за незаконосъобразност
и моли да бъде отменено, като излага
доводи,за недоказаност на нарушението, като алтернативна прави искане за
намаляване размера на наказанията, както и за приложение на чл.28 ЗАНН.
Административно наказващият
орган не изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и събраните по делото доказателства- показанията на
актосъстовителя ,свидетеля и писмените такива, преценени по отделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 03.03.2020г.,
жалбоподателката управлявала лек автомобил в гр.Дупница. На ул.“Самоковско
шосе“, посока гр.Самоков, с мобилна автоматизирана видеосистема TFR1-М било установено,че автомобила се движи със 117км/ч,
при ограничение от 50км/ч за населено място.Била извършена справка за
собственост на автомобила, която установила,че е собственост на
жалбоподателката. От подадена от последната декларация по реда на чл.18 ЗДвП на
28.04.2020г., се установява, че автомобила е управляван от нея, на посочената
по-горе датата.
На 08.05.2020г., в присъствие на
жалбоподателката ,бил съставен АУАН за
нарушение по чл.21,ал.1 ЗДвП.При предявяването, последната не е направила
възражения и въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно
постановление, с което са наложени посочените по-горе административни
наказания.
Видно от приложените писмени
доказателства, техническото средство, с което е установена скоростта на
движение на автомобила е от одобер вид, преминало последваща проверка за
техническа годност.
С оглед на така установеното,
съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е
неоснователна и съдът потвърди наказателното постановление,по следните
съображения:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за
това лице, съгласно заповед № 8121з-565/14.05.2018г., издадена от министъра на
вътрешните работи.АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл.4 ЗАНН, а НП е
издадено в съответствие с разпоредбите на чл.57 ЗАНН.
От събраните по делото
доказателства се установи,че
жалбоподателката, като водач на МПС е управлявала лек автомобил със скорост от
117км./ч в населено място, надвишавайки с над 50км/ч разрешената скорост на
движение за населено място, визирани в чл.21,ал.1 ЗДвП, с което е осъществила
състава на нарушението по чл.182,ал.1,т.6 ЗДвП и законосъобразно наказващия
орган е наложил предвидените в този текст кумулативни наказания.Неоснователно е
възражението за недоказаност на нарушението. Както бе посочено по-горе,
скоростта на движение е установена с техническо средство от ободрен тип,
преминало последваща проверка за техническа годност. Към преписката е приложено
ВДС-разпечатка
от системата със снимков материал ,заверен от АНО, удостоверяващ
времето, географските координати на мястото и скоростта на движение на
автомобила.Писмените доказателства/ приложена от жалбоподателката декларация/
установиха,че същата е субектна на горното нарушение, управлявайки
автомобила на датата на установяване на
нарушението. В тази връзка, твърдението,че при определяне скоростта на
движение, е следвало да се приспадне толеранс от 10% от засечената скорост на
автомобила, също е неоснователно. Видно от приложения протокол за последваща
проверка на техническото средство,измерената селективност е +3км/ч,в какъвто
толеранс е намалена и засечената скорост на движение на автомобила/ от 121км/ч
на 117км/ч./
В случая, не са налице и предпоставките
на чл.28 ЗАНН, обосноваващи маловажност на случая. Обстоятелството,че
нарушението е извършено на изхода на гр.Дупница, по никакъв начин не води до
по-ниска обществена опасност на нарушението, предвид охраняваните обществени
отношения, касаещи безопаснотта на движение по пътищата.
Предвид изложеното, съдът потвърди
наказателното постановление като законосъобразно.
По горните съображения, съдът постанови
решението си.