№ 1
гр. Пазарджик, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500740 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на В.ски районен съд №260047 от 02.03.2021г. постановено
по гр.д.№163/2020г. по описа на същия съд, е обявен за частично нищожен,
на осн. чл. 226, ал. 3, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, Договор за дарение,
обективиран в НА за дарение на недвижим имот №62/ 05.03.2015г., том I, рег.
№ 890, нот. дело №61/2015г., по силата на който М. ИВ. Т., ЕГН **********
от гр.В., ул.“Н.Х.“ №10, е дарила на Д. ИВ. Р., ЕГН ********** от гр.В., ул.
„И.А.“ №4, вх.А, имота: Дворно място, съставляващо УПИ VI-3688, в кв.150
по регулационния план на гр.В., цялото с площ по документ за собственост от
500 кв.м, а по скица от 574 кв.м., представляващ имот с пълен кадастрален
номер 5013688, заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, със
застроена площ от 80 кв.м., и построения в двора гараж с площ от 20 кв.м.,
1
находящи се на адрес: гр.В., ул."Н.Х." №10, до размера на / идеална част от
2
дарения с него имот. Със същото решение е осъден Д. ИВ. Р., ЕГН
********** от гр.В., ул. „И.А.“ №4, вх.А, да заплати на М. ИВ. Т., ЕГН
********** от гр.В., ул.“Н.Х.“ №10, сумата от 2180лв, представляваща
1
разноски, направени за производството.
С решение №260136 от 23.06.2021г. постановено от същия съд по
същото дело, в производство по чл.247 ал.1 от ГПК е допусната поправка на
ОФГ в постановеното решение №260047 от 02.03.2021г. по гр.д.№163/ 2020г.
като в диспозитива на решението, след израза „до размера на ½ идеална част
от дарения с него имот се добави “дворно място и целия първи етаж, без
гаража“ и е оставено без уважение искането на ищеца М.Т. за поправка на
ОФГ в постановеното решение като в него се добави към
индивидуализацията на НА на израза „ по описа на помощник нотариус по
заместване на С.Д.-нотариус, вписан в регистъра на нотариалната камара под
№541 с район на действие РС-В..
С определение №260383 от 12.07.2021г. на същия съд и по същото
делото, е оставена без разглеждане като недопустима молба с вх.№262656 от
26.05.2021г. на ищеца М.Т. чрез адв.Т. за изменение на решението в частта за
разноските на решение №260047 от 02.03.2021г. постановено по делото.
Постановените съдебни актове се обжалват с въззивни жалби.
Основното съдебно решение под №260047 от 23.03.2021г. се обжалва
изцяло с въззивна жалба с вх.№262380 от 29.04.2021г. подадена от
жалбоподателя-ответник Д. ИВ. Р. пот гр.В., чрез пълномощника адв. П..
Твърди се, че решението е недопустимо в частта с която искът по чл.226 ал.3
от ЗЗД във връзка с чл.26 ал.1,пр.3 от ЗЗД е уважен и е обявено за нищожно
дарението на ½ ид.ч. от втория етаж на изградената в УПИ VI-3688 в кв.50 по
плана на гр.В. двуетажна къща със ЗП от 80кв.м., а не само за първия етаж от
него, както и за ½ ид.ч. от гараж със ЗП от 20кв.м. изграден в същия имот. А
по същество решението се квалифицира като неправилно поради нарушаване
на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, в останалата му част или при условията на
евентуалност , при липса на недопустими части, решението се обжалва като
неправилно изцяло поради нарушаване на материалния закон,
необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Във връзка с недопустимостта се поддържа, че формулираният с исковата
молба петитум е за прогласяване за нищожен договора за дарение от
05.03.2015г. или при условията на евентуалност за неговото унищожаване до
размера на ½ ид.ч. от дворното място- УПИ VI-3688 в кв.150 по плана на
2
гр.В. и относно първия етаж от построената в имота къща със ЗП от
80кв.м.,като с решението е уважен първия иск, но по отношение на къщата не
е прогласена нищожност на дарението досежно първия етаж от нея /съгласно
петитума на иска/ и който етаж единствено е нейна собственост, а е
прогласена нищожността на дарението за ½ ид.ч. от цялата къща, което
включва и нейния втори етаж. Освен това била прогласена нищожността и на
дарението до размера на ½ ид.ч. от построения в имота гараж от 20кв.м.,
каквото искане в петитума липсва. Според жалбоподателя съдът не се е
съобразил с петитума на ИМ и с обстоятелството, че преди процесното
дарение, къщата е била съсобствена на ищцата и на сестра й Е. Р.а при
условията на реална съсобственост с обособени реални части-първи етаж,
собственост на ищцата и втори-на нейната сестра. Изводът който сочи
жалбоподателя е, че съдът не се е произнесъл в цялост по искането в
исковата молба вместо за първи етаж от къщата със ЗП от 80кв.м., се е
произнесъл само до размера на ½ ид. част от нея и че се е произнесъл свръх
петитум, като е обявил за нищожно дарението и на ½ ид.ч. от втория етаж на
къщата и на ½ ид.ч. от гараж със ЗП от 20квм., без това да е искано с
исковата молба. Затова моли решението в тази му част като недопустимо да
се обезсили. За неправилността на акта жалбоподателят поддържа
неправилност на мотивите на съда за наличие на порок във формиране на
волята на ищцата да извърши дарствения акт в полза на ответника, тъй като
била подложен на психическо въздействие от майка си /Баба Г./,чието
желание било имотът да придобие внукът й и че последният действал
опосредено чрез баба си, майката на ищцата за да повлияе на последната и да
я накара да вземе решение да му дари имота, въпреки нежеланието си и че
ответникът се държал грубо с ищцата, насаждал страх у нея за собственото й
благополучие, нарушавайки привичния й начин на живот, които ответникът
правел в изпълнение на желанието си да стане собственик на целия имот.
Тези мотиви на районния съд не се споделят от жалбоподателя. Счита, че
съдът е проявил принципно неразбиране за разликата между предмета на иска
по чл.226 ал.3 от ЗЗД във връзка с чл.26 ал.1, пр.3 от ЗЗД и този по чл.27 във
връзка с чл.30 от ЗЗД, като при втория чрез действия се възбужда
основателен страх у другата страна по сделката който деформира нормалния
процес на сформиране на мотива за дарение, а в хипотезата на чл.226 ал.3 от
ЗЗД мотивът за дарение не е опорочен от възбуден от надарения страх през
3
време на формиране на мотива, но че това е довело до възникването на мотив
за дарение, който по същността си противоречи на закона и/или на добрите
нрави. Твърди се, че съдът е уважил иск за нищожност на дарение по чл.226
ал.3 във връзка с чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД / когато дарението или мотивът за
него са противни на закона или на добрите нрави/, с мотиви за основателност
на иск за унищожаемост на дарение по чл.27 във връзка с чл.30 от
ЗЗД/поради заплашване на дарителя/, който иск е бил оставен от съда без
разглеждане. Като всички изложени от съда мотиви касаят оказано върху
ищцата психическо въздействие, довело до формиране у нея на мотив за
извършване на дарствения акт, аргументиращи иск по чл.27 във връзка с
чл.30 от ЗЗД и без излагане на мотиви за противоречие на дарението на
закона или на добрите нрави за аргументиране основателност на иск по
чл.226 ал.3 от ЗЗД във връзка с чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. На следващо място
жалбоподателят твърди, че няма данни по делото мотивът за извършване на
дарението да противоречи на добрите нрави, като такова твърдение липсвало
и в исковата молба, поради което претенцията се явявала неоснователна по
иска по чл.226 ал.3 от ЗЗД. Счита, че неразгледаният, но на практика
единствено обсъждан в обжалваното решение иск по чл.27 във връзка с чл.30
се явява неоснователен, като погасен на първо място с 3-годишна давност по
чл.32 ал.2 от ЗЗД, -възражение заявено с отговора на исковата молба.
Коментира се какво представлява заплашването по смисъла на чл.30 от ЗЗД
имащо за цел да внуши на дарителя неблагоприятните последици които ще
настъпят и наличие на страхови представи, като в решението на районния съд
не се посочвало на ищцата да са внушени неблагоприятни последици, които
ще настъпят, ако не дари своята част от имота. Твърди се, че не са
анализирани извършени ли са действия от страна на ответника или неговата
баба, имащи за цел възбуждане у Т. на страх, ако не дари своята част от
имота и за настъпване на неблагоприятни последици, както и нямало анализ
дали с евентуалните действия е било възможно да се възбуди такъв страх у
ищцата и последният да я е подтикнал да извърши дарението.
Жалбоподателят оспорва настъпването на посочени от съда факти, изброени в
жалбата, които да са в състояние да възбуди страх у ищцата и то за нейния
живот, здраве, чест или имуществени интереси или за такива на нейни
близки или че реално са възбудили такъв страх и са били извършени от
ответника с цел възбуждане на такъв страх и ищцата да е формирала мотив
4
да дари в резултат на този страх. Твърди се, че тези факти, дори да са
настъпили нямат нищо общо с дарението и формирането на мотив да бъде
извършено. Оспорва се извода на съда, че психическото въздействие за
извършване на дарението върху имота е било оказано от нейната майка, като
съдът не сочел с кои действия приема, че е било извършено такова
въздействие и дали същите могат да предизвикат страх, мотивирал ищцата да
дари имота. Оспорва се извода ответникът да е действал опосредено чрез баба
си Г. за да вземе ищцата решение да дари имота, като се твърди че няма такъв
познат институт на гражданското право. Но въпреки това в решението не се
сочело ответникът да е мотивирал по някакъв начин баба си да заплашва
М.Т. с цел последната на свой ред да се мотивира да му дари имота.
Акцентира се, че в ИМ няма твърдения за заплашване на ищцата от страна
на Г. Т., а само от страна на Д.Р. и че съдът не може да приеме, че искът по
чл.27 във връзка с чл.30 от ЗЗД е основателен поради наличие на заплашване,
произтичащо от непосочен в ИМ източник-Г. Т., с което съдът е излязъл
извън правомощията си. На следващо място неправилно не били кредитирани
показанията на ответниковите свидетели С. и Р., поради роднинство
обуславяща тяхната заинтересованост, като същите според жалбоподателя
излагали факти, от които било видно, че са добре запознати със случилото се
до дарението и били категорични, че не е имало заплашване от страна на Д.Р.
целящо да мотивира ищцата да прехвърли имота си. Както и че преди
дарението, а и след него ответникът е бил в много добри отношения с
ищцата, с майка си и с баба си. С тези показания се опровергавали
показанията на В. и Р. за наличие на факти за заплашване на ищцата, в
каквато връзка били и дадените обяснения по реда на чл.176 от ГПК.
Направен е анализ на обясненията на ищцата и на показанията на св. Е.Р.а в
посока, че липсва директно искане от Д.Р. към ищцата, последната да му
прехвърли имота; липсва заплашване от него към нея, за да я мотивира да го
направи; приканването от Г. Т. към дъщеря си М. да дари своята част от
имота на ответника с думи, в които липсва заплашване; от факта, че М.Т. се е
подчинила “безропотно“ и е изпълнила волята на майка си без да каже нещо,
се извежда извода, че същите не обуславят извод за унищожаемост на
извършеното дарение, поради заплашване по смисъла на чл.30 от ЗЗД.
Посочва се още, че дори ищцата да не е искала да дари своята част от имота,
тя го е дарила, но не вследствие на извършено спрямо нея заплашване от
5
страна на Д.Р. или Г. Т., а заради уважението което ищцата е имала към
майка си и че емоционалната невъзможност на ищцата да се противопостави
на искането на нейната майка не представлява състояние на зависимост и не е
законово основание за уважаване на иска по чл.27 във връзка с чл.30 от ЗЗД,
когато това искане не е съпроводено със заплашване и че субективното
усещане за заплаха без обективно съществуващи действия, които да я
създават, не е основание за уважаване на иска. Моли да се обезсили
решението в частта с която е обявен за частично нищожен договора за
дарение на основание чл.226 ал.3 от ЗЗД във връзка с чл.26 ал.1, пр.3 от ЗЗД,
обективиран в посочения нотариален акт за дарение на недвижим имот
относно ½ ид.ч. от втория етаж на изградената в ПИ VI -3688 в кв.50 по
плана на гр.В. двуетажна къща със ЗП от 80кв.м., а не само за първия етаж от
нея, както и на ½ ид.ч. от гараж със ЗП от 20кв.м., изграден в същия имот; Да
се отмени решението в останалата му част и се постанови ново с което да се
отхвърли иска на М.Т. против Д.Р. по чл.226 ал.3 във връзка с чл.26 ал.1 пр.3
от ЗЗД и предявения при условията на евентуалност иск по чл.27 във връзка с
чл.30 от ЗЗД. При условията на евентуалност да се отмени изцяло решението
и се постанови ново с което да се отхвърлят исковете по чл.226 ал.3 от ЗЗД
във връзка с чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и предявения при условията на
евентуалност иск по чл.27 от ЗЗД във връзка с чл.30 от ЗЗД.
Няма постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по спора
страна.
Подадена е и въззивна жалба с вх.№263272 от 16.07.2021г. от
жалбоподателя-ответник по исковете Д. ИВ. Р. чрез адв. П. против решение
№260136 от 23.06.2021г. по гр.д.№163/2020г. с което е извършена поправка
на очевидна фактическа грешка в решение №260047 от 02.03.2021г. като е
допуснал поправка на ОФГ в диспозитива на решението, като след израза “до
размера на ½ ид.ч. от дарения с него имот „ се добави “дворно място и целия
първи етаж без гаража“ .В тази уважителна част жалбоподателят поддържа,
че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон,
необосновано и при съществени процесуални нарушения. Коментира се
молбата на ищцата за поправка на ОФГ за неправилно изписана в
диспозитива и в мотивите на решението част от процесния имот, за която се
прогласява частична нищожност на договора за дарение, която част се
различава от частта посочена в исковата молба. Признава се, че такава
6
разлика между ИМ и решението има, но че този порок не е ОФГ, отстранима
по реда на чл.247 от ГПК, доколкото същата няма технически характер и не е
резултат от формиране на една вътрешна воля на съда, а външно
обективиране на друга такава в решението; че в случая и в мотивите и в
диспозитива на решението е посочено едно и също. Коментира се, че в ИМ е
формулиран петитум за прогласяване нищожност на договор за дарение или
при условията на евентуалност за неговото унищожаване до размера на ½
ид.ч. от дворното място, съставляващо УПИ VI-3688 в кв.50 по плана на гр.В.
и относно първия етаж от построената в него къща със ЗП от 80кв.м., докато с
решенето е уважен първия иск, но по отношение на къщата не е прогласена
нищожност на дарението досежно първия етаж от нея, съгласно петитума на
ищцата и който етаж е единствено нейна собственост, а е прогласена
нищожността на дарението за ½ ид.част от цялата къща, което включва и
втория етаж. Отделно от това била прогласена нищожност на дарението до
размера на ½ ид. от построения в имота гараж на ЗП от 20кв.м., каквото
искане липсва в петитума. В случая, съдът не се съобразил с петитума на
исковата молба, като и се е произнесъл в цялост по искането в ИМ и вместо
да се произнесе за целия първи етаж от къщата със ЗП от 80кв.м. се е
произнесъл само до размера на ½ ид.ч. от него и че се произнесъл свръх
петитум, като е обявил за нищожно дарението на ½ от втория жилищен етаж
на къщата и на ½ ид.ч. от гаража и в тези части решението се явява
недопустимо. Счита, че първия порок може да се отстрани по реда на чл.250
от ГПК, но такава претенция не е заявена, а втория порок води до
недопустимост на решението в тази му част. Твърди, че с отстраняването на
тези два порока по реда на чл.247 от ГПК се достига до промяна във
формираната воля на съда и до изменените на мотивите на решението, което е
недопустимо да се извършва в производство по чл.247 за поправка на ОФГ.
Освен това с постановеното решение по чл.247 от ГПК исковият съд не е
довел но пълно отстраняване на несъответствието между диспозитива на
решението и петитума на исковата молба, доколкото по смислово
съдържание означава, че за нищожно се прогласява дарението на ½ ид.ч. от
дворното място и за ½ ид.ч. от първия етаж, а не за целия първи етаж по
искането в ИМ. Счита жалбоподателят, че този порок може да се отстрани
само с въззивна жалба. На последно място коментира, че по начина по който е
отстранена с обжалваното решение ОФГ, на практика е възникнало ново
7
противоречие между диспозитива и мотивите защото на стр.21, ред 2-3 от
мотивите продължава да пише, че договорът за дарение е нищожен до
размера на ½ ид.ч. от дарения имот, което означава ½ от всичко дарено-земя,
първи етаж и втори етаж на къщата. Моли да се отмени решението в неговата
уважителна част за поправка на ОФГ и се отхвърли като неоснователна
подадената молба по чл.247 от ГПК.
Постъпила е и частна въззивна жалба с вх.№263452 от 18.08.2021г.
против постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК.
Жалбоподателят-ищец М.Т. чрез пълномощника си счита, че молбата за
изменение на решението в частта за разноските не е просрочено, тъй като
решението е съобщено на страната на дата 10.05. 2021г., и срокът е изтекъл на
25.05.2021г., същата е подадена на 26.05. 2021г. с дата на пощенското клеймо
от 25.05.2021г. и доколкото срокът е изтичал в неприсъствен ден 24.05.2021г.,
е продължен до следващия работен ден, на 25.05.2021г. които обстоятелства
не са съобразени от исковия съд и неправилно молбата е оставена без
разглеждане. Моли определението да се отмени и се върне делото на
първоинстанционния съд за произнасяне по същество на искането за
разноски.
Няма постъпили отговори от насрещните по спора страни.
Няма ангажирани доказателства от страните по реда на чл.266 от ГПК
пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивните жалби на
страните и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание по чл.226
ал.3 от Закона за задълженията и договорите- нищожност на дарението
поради това, че дарението и мотивът поради който единствено е направено, са
противни на закона и на добрите нрави, по чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД-
нищожност на дарението поради липса на основание, и при условията на
евентуалност иск по чл.30 от ЗЗД-унищожаемост на договора като сключен
при заплашване.
В исковата си молба против Д. ИВ. Р., с ЕГН-********** от
гр.В.,ул.“И.А.“ №4, вх.“А“, ищцата М. ИВ. Т., с ЕГН-********** от гр.В.,
8
ул.“Н.Х.“ №10, твърди, че с нотариален акт за дарение №62, том I рег.№890,
нот.д.№61/2015г., вписан в Службата по вписванията гр. В., с дв.вх.рег.№331
от 05.03.2015г., акт №180, том I, д.137 от 05.03. 2015г. със сестра си Е. И. Р.а,
дарили на ответника и син на Е., недвижим имот - дворно място,
съставляващо УПИ VI -3688 в кв.150 по регулационния план на гр.В., цялото
с площ по документ за собственост от 500кв.м., а по скица 574 кв.м.,
представляващ имот с пълен кадастрален номер 5013688, заедно с
построената в него двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от
80кв.м., и построения в двора с площ от 20кв.м. гараж , находящ се на адрес
гр.В., ул.“Н.Х.“ №10, при условие на запазено от страна на Г. И. Т., с ЕГН-
********** /майка на ищцата/ пожизнено вещно право на ползване върху
дарените имоти, съгласно договор за делба на съсобствен имот с нотариална
заверка на подписите, рег.№101 от 15.01. 1997г. от нотариус Г.Ш. при РС-В.,
вписан на 15.01. 1997г., акт №А-8,т.66,стр.30.Творди ищцата изрично, че
нейна собственост от този имот бил първия жилищен етаж от къщата и ½
ид.ч. от застроеното и незастроено дворно място, с находящите се в него
подобрения, която собственост придобила по наследяване по закон и делба.За
процесната къща ищцата сочи, че това е домът на нейните родители, в който
и тя е израснала, а дареният от нея собствен етаж бил единственото й
жилище. Твърди още, че по тези причини не е имала намерение нито да го
продава, нито да го дарява. Изтъква, че финансовите й възможности са
скромни, затова и през годините само е ремонтирала и обновявала по-малко
жилището си за да е уютно и удобно за живеене. Твърди още, че през
м.октомври 2013г. сестра й Е. заминала за Ч., където работила, като след
заминаването й, ответникът Д.Р. разпитвал баба си дали втория етаж е
собственост на майка му, с намерението да се ожени и да направи ремонт на
етажа. На питането баба му отговорила, че вторият етаж е собственост на
майка му, а първия етаж е на леля му, а дворното място и на двете сестри.
Започнал ответникът да прави ремонт на втория етаж, като ищцата разбрала
от споделено с И.Б. от ответника Д., че смята да „излъже майка си и леля си
за да му прехвърлят собствеността върху къщата“. Казаното станало известно
на двете сестри. Твърди ищцата, че от тогава ответникът искал да притежава
целия имот и започнал да уговаря майка си и леля си до му го прехвърлят
срещу обещание за леля си да й помага при ремонта на къщата, че ще
направи подобрения и че ищцата и майка й ще останат да живеят на етажа
9
като им осигури спокойни старини. Получил отказ от ищцата, след което
променил поведението си и започнал да се държи като собственик на цялата
къща, властнически, грубо и арогантно. Започнал да се разпорежда за реда в
къщата, правел забележки за мястото на определени вещи, проявил агресия
към дъщерята на ищцата по време на предстоящия й държавен изпит, която
отседнала при майка си, при опит да изсуши дрехите си на сушилника до
печката, на което ответникът реагирал с крясъци и изхвърляне на дрехите,
чантата и телефона й през прозореца. Излага и факт от м.септември 2014г., по
време на обяд в етажа на ищцата заедно с майка си и с ответника, като на
обаждане на прекия ръководител на ищцата /тогава работела като пощальон/
ответникът реагирал грубо и изхвърлил чинията с храната на леля си. Ищцата
определя поведението на ответника към нея и към майка й като неморално,
последният не разрешавал да насади в двора зеленчуци, ограничил до
20корена домати, което изглеждало притеснително след като всяка година
ищцата и майка й произвеждали зеленчуци с които се хранили. От началото
на ремонта ищцата и майка й започнали да изпитван ежедневни притеснения,
отразило се на здравето им, вдигнали високо кръвно, майка й започнала да
боледува и често била хоспитализирана. Майката на ищцата я помолила да се
обади на сестра си в Ч. и двете да се разберат за да спре тормоза. На
проведена среща между страните по делото и майката на ответника, Д.Р.
поискал от двете да му прехвърлят всичките си права „..или всичко или
нищо“, като не се съгласил с предложението на майка си само тя да
прехвърли своя дял от имота на него. Ищцата твърди, че и сестра й много се
притеснила от поведението на сина си. Поддържа ищцата, че виждайки
огромната заплаха за здравето си, за здравето на майка си и на сестра си
решила да се съгласи и да прехвърли на ответника своя дял от имота, като
при сделката отишла при нотариуса притеснена и разстроена, с нежелание и с
надежда, че като угоди на ответника ще спре тормоза от негова страна.
Твърди още, че въпреки дарението ответникът продължил да се държи грубо,
сложил парно в къщата като котела бил поставен в стаята от етажа ползван от
ищцата, нарушени били целостта на основите на къщата за да сложи външна
врата на същата стая за директен изход към двора за да вкара парното и да
има удобен изход-вход. Твърди, че ремонтът бил извършен от ответника без
необходимите разрешения от органите, без да съобрази че къщата е стара и е
гредоред, и че стените са напукани и въпреки противопоставянето на ищцата
10
да не се прави врата и да поставя парно заради конструкцията на къщата и
инсталацията, такава била поставена като кюнците на парното минавали
близо до ел. инсталация при опасност от нагряване. Твърди се, че след
поставяне на парното стаята в която се намирало станала непригодна за
живеене което наложило ищцата да се изнесе от нея, а дрехите й останали
вътре с мирис на пушек, поради липса на друго място където да се поставят.
За несъгласието си ищцата получила заплаха от ответника, че ще й сложи
чужди хора да й тропат и ще продаде бащинията й. Ответникът донесъл
дрехите на баба си от втория етаж при ищцата на първия етаж, по причина че
му пречат, при което на етажа станало тясно и неудобно за ищцата и за майка
й. Твърди, че тя заедно с майка си били подложени на ежедневен стрес и
напрежение-доведено от ответника куче и кошери с пчели, които пречели на
ищцата. Вдигнал скандал при отказ на баба му да прехвърли партидата за ток
на негово име, наричайки я лъжкиня, което притеснило и ищцата. Твърди
ищцата, че е направила опит и е помолила ответника да й върне нейния дял
от къщата, да махне парното и да спре да я тормози, за което била подкрепена
и от сестра си, последвала бурна реакция на ответника като бутнал майка си
по стълбите. Твърди ищцата, че след тази случка сестра й решила да остане да
живее в къщата за да запази ищцата и майка си и имота от сина си.
Посочва, че на 18.09.2018г. ответникът се изнесъл от къщата и спрял да ги
тормози. Ищцата заявява категорично, че не е искала да дарява имота на
ответника и че е подписала нотариалния акт с мъка и нежелание, но го
сторила тъй като изпитвала страх от ответника и от неговото поведение и от
това ,че тримата-тя, сестра й и майка й са били подложени на ежедневен стрес
и напрежение, отразило се зле на здравето им и с надежда, че след дарението
ответникът ще спре да ги тормози. Твърди, че е била принудена от ответника
да дари процесния имот въз основа на страхови представи, затова счита, че е
налице основание за унищожаване на договора за дарение за ½ ид.ч. от
застроеното и незастроено дворно място, съставляващо УПИ VI-3688 в кв.150
по регулационния план на гр.В. с посочената площ, представляващ имот с
пълен кадастрален номер 5013688 и първия етаж от жилищната сграда-къща
на два етажа, със застроена площ от 80кв.м. построена върху дворното място,
на посочения адрес в гр.В.. Счита, че договорът за дарение е мотивът,
единствено поради който е извършено дарението са противоречащи на закона
и добрите нрави като основание дарението да бъде обявено за нищожно.
11
Моли на основание чл.30 от ЗЗД да се унищожи като сключен поради
заплашване на процесния договор за дарение по отношение на ½ ид.ч. от
застроеното и незастроено дворно място, съставляващо УПИ VI-3688 в
кв.150 по плана на гр.В., представляващ пълен кадастрален номер 5013688 и
първия жилищен етаж от жилищната сграда-къща на 2 етаж със застроена
площ от 80кв.м., построена в същото дворно място с адрес гр.В.,ул.“Н.Х.“
№10. При условията на евентуалност ищцата моли на основание чл.226 ал.3
от ЗЗД да се обяви за нищожен същия договор за дарение по н.а.№62, том I,
рег.№890, н.д.№61/2015г. с който ищцата е надарила ответника Д.Р. с ½ ид.ч.
от застроено и незастроено дворно място, съставляващо УПИVI-3688 в
кв.150 по плана на гр.В. с площ от 574кв.м. по скица, представляващ пълен
кадастрален номер 5013688 и първия жилищен етаж от жилищната сграда-
къща на 2 етаж със застроена площ от 80кв.м.,построена в същото дворно
място с адрес гр.В., ул.“Н.Х.“ №10 тъй като дарението и мотивът, единствено
поради който то е направено, са противни на закона и добрите нрави.
С допълнителна молба по повод оставянето на исковата молба без
движение за допълване и уточняване на обстоятелствата и петитума, ищцата е
посочила /от 11.03.2020г.-л.20/, че ответникът е започнал да навлиза в
личното й пространство определяйки начина по който тя и майка й да живеят
в първия етаж, създал проблеми с разговорите на ищцата по телефона,
проблеми с гостите на ищцата и на майка й които идват в къщата, държане
към ищцата по начин, че все едно му пречи в къщата, притеснения за ищцата
да кани близки в къщата, включително и дъщеря си, страх да живее на етажа
си по начина по който се е чувствала добре, психически тормоз и притеснение
за ищцата да не причини по-лоши неща на някой от тях, решението й да
прехвърли дела от имота си било продиктувано да спре напрежението както и
психическия тормоз и да живее спокойно на етажа както преди; заплаха след
даряването на етажа, че може да го продаде и да вкара чужди хора в него
предвид липсата на друго жилище за ищцата и за майка й; че дарението е
направено под натиск и единственият мотив е да се спре психическия тормоз
извършван от надарения спрямо ищцата, сестра й и майка й, както и да спре
напрежението, отразяващо се зле на здравето им, поради което счита, че
дарението и мотивът са противни на закона и е основание да бъде обявено за
нищожно. Петитумът е да се обяви за нищожен договорът за дарение на
основание чл.226 ал.3 от ЗЗЗ като дарението и мотивът поради което
12
единствено е направено, са противни на закона и при условията на
евентуалност да се унищожи дарението на процесните идеални части от УПИ
и първия жилищен етаж, като сключено при заплашване. С втора молба от
28.05.2020г. обстоятелствата на които се основават исковите претенции се
допълват, че ищцата е била принудена да дари имота поради поведението на
ответника преди сделката изразяващо се в упражнен натиск и психически
тормоз за да стане едноличен собственик на целия имот; че никога ищцата не
е имала намерение да се разпорежда с имота си което е единственото й
жилище и че в случая е налице основанието на чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД-
липса на основание на дарението -липса на цел на дарителя да
облагодетелства безвъзмездно надарения като увеличи имуществото му, без
да очаква насрещна престация и че ищцата не е имала желание да се
разпореди с имота си в полза на ответника, което не е нейната действителна
вътрешна воля, а до формирането на външен израз на воля се стигнало чрез
принуда водещо до несъответствие между вътрешната и изразената външна
воля за извършеното деяние; че предвид начина/натиск и психически тормоз/
се е стигнало до извършване на дарението и нарушаването на принципа на
автономия на волята, поради което дарението е извършено при липса на
основание. И че дарението е направено под натиск, при нарушаване ва
автономията на волята, което води и до липса на основание и е единствения
мотив, поради който е извършено е да престане психическия тормоз и да спре
напрежението, поради което дарението и мотивът са противни на закона и на
добрите нрави и е основание да бъде обявено за нищожно съгласно чл.226
ал.3 от ЗЗД. Главната претенция на ищцата по чл.226 ал.3 от ЗЗД а тази при
условията на евентуалност е по чл.30 от ЗЗД за унищожаване на договора
поради заплашване .
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника по исковете Д. ИВ. Р. с която по същество исковете се оспорват
като неоснователни. По отношение на исковете по чл.26 ал.2 чл.226 ал.3 от
ЗЗД, се поддържа, че мотивът на дарението не е елемент от сделката освен
ако не е противоречащ на закона и морала и че за да има правно значение за
действителността на извършеното дарение твърдения психически тормоз
следва да бъде категоризиран като заплашване, което е основание на иска по
чл.30 от ЗЗД, а не по чл.226 ал.3 или по чл.26 ал.2 от ЗЗД; че заплашването и
психическия тормоз нямат отношение към основанието по чл.26 ал.2 от ЗЗД
13
защото реализираното намерение за дарение е достатъчно основание за тази
сделка. Генералният извод в тази връзка поддържан от ответника, е че
психическият тормоз може да е причинил деформиране на нормалния процес
по сформиране на мотива за дарение у ищцата, но че този тормоз не може да
придаде на дарението вече създадения мотив за дарение характер на
противоречащ на закона и/ или добрите нрави или да доведе до извод за
липса на основание на дарението по смисъла на 26 ал.2 от ЗЗД след като
дарението е сключено, обуславящо според ответника неоснователност на
исковете по чл.26 ал.2 или по чл.226 ал.3 от ЗЗД. По отношение на иска по
чл.30 от ЗЗД е направено възражение за изтекла 3г. погасителна давност по
чл.32 ал.2 от ЗЗД за предявяването му. По същество се поддържа, че от
ответника не са осъществявани действия, квалифицирани от ищцата като
тормоз или заплашване; че ответникът изначално не е имал намерение да
придобива собствеността върху процесния имот чрез сделка, нито е искал,
подканял или принуждавал нито баба си, нито майка си и леля си да му
даряват същия; че инициатива за дарението е предприета от самите дарители
Г., М. и Е.; имал е силна емоционална връзка с баба си Г. и поддържал с нея
прекрасни отношения; занимавал се повече с мъжката работа-закупуване и
пренасяне на дърва и въглища за огрев, прекопавал двора, ремонти в къщата с
личен труд, возил баба си на лекар, за закупуване на лекарства, на пазар и
разходки, на леля си М. помагал с автомобила за превод на по-обемни и
тежки пощенски пратки, канил семейството си на всички семейни празници
до м.септември 2018г. Ответникът твърди, че се счита огорчен и разочарован
от обстоятелствата изнесени в исковата молба. Твърди, че майка му е
заминала за Ч. на 13.09.2013г. при липса на формирано към този момент
желание на ответника да се жени; че е знаел отпреди, че втория етаж на
къщата е собственост на майка му, а първия на леля му, поради което не е
разговарял за това с баба си; че не е имал разговор през пролетта 2014г. с
предмета описан в исковата молба; че не е провеждан разговор с И.Б..
Оспорват се твърденията, ответникът да е уговарял баба си и леля си за
прехвърляне на имота и след отказа им поведението му да се е променило в
грубо и арогантно, както и да е започнал да се разпорежда с реда в къщата.
Отхвърлят се доводите за агресивно отношение към дъщерята на ищцата,
отхвърля се твърдението за изхвърлена храна на ищцата; че са правени
постоянни забележки от ответника по отношение ползването и засаждането
14
на градината; че е ставал причина за завръщането на майка си от Ч. за
спиране на притесненията от него, която в същност се е върнала без знанието
на майка си и като изненада за последната и че не е имало среща между
четиримата с предмет прехвърляне на собствеността върху къщата и двора с
поставения ултиматум „или всичко или нищо“, което да е провокирало
ищцата да му прехвърли нейната част от имота; че в същност двете сестри са
предложили на ответника да го надарят с притежаваните от тях части от
къщата и от двора. Оспорва се наличие на грубо отношение след сделката от
надарения към ищцата и към баба си, както и че не е имало спорове относно
обследването и прокарването на парната инсталация след оглед от служител
от специализирана фирма и то в присъствието на ищцата и на майка й и при
неизразено несъгласие от тяхна страна; че за парно помещение е била
пригодена стая, която не е била обитавана постоянно от никого, а е
използвана за склад и трупане на вещи като преди това е ползвана за спалня и
че в същност котелното помещение е обособено в половината от тази стая, а
другата част е запазила характер на складово помещение; че ищцата е
обитавала съседна на тази стая, не се е пренасяла в друга стая заради
котелното, и че в обитавана от ищцата стая, ответникът е направил пълен
ремонт със свои средства и труд с цел да бъде подобрено цялостното
състояние на къщата като никой да не бъде ощетен и качеството на живот в
нея да бъде подобрено. Категорично ес отхвърля твърдението на ищцата, че е
изразила несъгласие за прокарването на парна инсталация, със заплаха че ще
продаде бащинията; че е взел куче и поставил два кошера без да имало
възражения от ищцата; че не е имало спор и обиди относно прехвърлянето на
партидата на електромера от бабата на ответника; че не е бутнал майка си по
стълбите; че ищцата и майка си не са вдигали кръвно и че баба му е
постъпвала в болница поради упражнен психически тормоз от ответника и че
в същност същата е постъпвала регулярно и планово в болница само за
направа на изследвания и периодични медицински процедури ,но не и поради
инцидентно влошаване на здравословното състояние. Признава се факта,
описан в исковата молба, че се е изселил със семейството си от процесния
имот след скандал провокиран от ищцата през м.април 2018г. във връзка с
нотариалния акт за дарение в който тя не фигурирала като пожизнен
ползвател на прехвърления имот така както фигурирала баба му Г., на което
отговорил, че той няма отношение към съставянето на дарението и че
15
съдържанието на документа й е било прочетено от нотариуса при
подписването му. Възникнал спор с викове от страна на ищцата, че тя е била
подведена и че по този начин ответникът би могъл да я изгони от имота, при
което Р. заявил ,че той ще напусне имота за да успокои леля си и че втори
скандал на същата тема възникнал на 18.09.2018г. като тогава ищцата
заявила, че не иска парното и си иска имота обратно. Ответникът напуснал
дома със семейството си ,купил си къща с двор в гр.В. и там се установил,
след което ищцата завела настоящото дело, а майката на ответника се
настанила в процесния имот при сестра си и не се върнала в къщата на
съпруга си където живеели до момента. Твърди ответникът, че той е знаел за
желанието на баба си имотът да бъде прехвърлен на него, но че не е отправял
искане и не е настоявал за това. Обичал е баба си и майка си и им е помагал.
Бил поласкан от решението на леля си и на майка си да му бъде прехвърлен
имота за което решил да го обнови за да живеят всички в него добре. Твърди,
че не е искано от него нотариалният акт да бъде съставен по този начин-без
запазено право на ползване за леля му, нито е имал намерение да гони някой
от къщата и че си е тръгнал от нея за да покаже, че не е желаел да ощети леля
си и майка си. Моли да се отхвърлят предявените срещу него искове.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се, че Е. И. Р. заедно със сестра си ищцата М. ИВ. Т. са
дарили на ответника Д. ИВ. Р., син на първата и племенник на втората, със
следния собствен недвижим имот придобит по наследство и делба, а именно
дворно място съставляващо УПИ VI-3688 с площ от 500кв.м., а по скица от
574кв.м. с приложена за УПИ регулация, съставляваща имот с пълен
кадастрален номер 5013688 заедно с построената в него двуетажна жилищна
сграда със застроена площ от 80кв.м. и гараж със застроена площ от 22кв.м.
при условие на запазено от страна на Г. И. Т. с ЕГН-********** пожизнено
вещно право на ползване върху даряваните имоти, съгласно договор за
доброволна делба с нотариално заверени подписи,рег.№102 от 15.01.1997г., за
което е съставен нотариален акт за дарение на недвижим имот №62 том I,
рег.№890, нот.дело №61 от 05.03.2015г. Съгласно посочения договор за
доброволна делба, двете сестри М. ИВ. Т. и Е. И. Р.а са извършили по
между си доброволна делба, по силата на която ищцата М. ИВ. Т. получава
в дял първия етаж от жилищна сграда-къща на 2 етажа, застроена на 80кв.м.
16
върху място от 500кв.м., находящо се в гр.В., парцел VI за имот пл.№3488 в
кв.150 по плана на града ведно с ½ ид.част от застроената и незастроена част
от дворното място, а Е. И. Р.а получава в индивидуална собственост втория
етаж от жилищната къща на два етажа от 80кв.м. в парцел VI-за имот пл.
№3488 в кв.150 по плана на града ведно с ½ ид.ч. от същото дворното място.
Съгласно приложена по делото скица на поземлен имот №15-228837 от
06.03.2020г. на поземлен имот с идентификатор 10450.502.642 по КККР на
гр.В., одобрени със заповед РД -18-1214 от 06.06.2018г. на ИД на АГКК
/л.25/, процесното дворно място означено с посочения идентификатор е с
площ от 574кв.м., има административен адрес гр.В., ул.“Н.Х.“ № №10, като
по предходен план имотът е с пл.№3688, квартал 150, и представлява парцел
VI. Същият е записан на ответника Д. ИВ. Р. легитимиращ се с н.а. №180, том
I, рег.№331 ,дело №137 от 05.03.2015г. на СВ-В. /това е имотът по същия н.а
№62 от 05.03.2015г. по описа на нотариуса/. Записано е още, че в имота се
намира сграда с идентификатор 10450.502.642.1, със застроена площ 94кв.м.,
на два етажа и представлява еднофамилна жилищна сграда, както и втора
сграда с идентификатор 10450.502.642.2 застроена на 23кв.м. на един етаж и
представляваща хангар, депо, гараж.
По реда на чл.176 от ГПК ищцата е дала обяснения които съответстват
на фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба. Поддържа ,че
фактите и обстоятелствата са се осъществели така както са изложени в
исковата молба със съответните подробности и съдържание на разговорите.
Определя заплахите към нея отправени от ответника като индиректни, че иска
имота изцяло да е негов и че нейното желание е да дари имота за да спре
упражнявания срещу нея натиск. Поддържа и възраженията си срещу
инсталирането на парно отопление в къщата и че не се е съгласявала да има
парно. Ответникът по реда на чл.176 от ГПК поддържа казаното в отговора на
исковата молба, че не е извършвал действия по заплашване на ищцата.
По делото първоначално са разпитани свидетелите Н. В. В. без родство
със страните и И.А.ов С., първи братовчед на бащата на ответника. Съгласно
показанията на свидетелката В., същата познава страните още от 1957г., като
уточнява, че познава ответника Д.Р. от 2011г., който дошъл да живее в
къщата през 2015г., като преди това правил годеж и ремонт на къщата. От
2013г. до 2015г. бил ремонтиран горния етаж, който по нотариален акт бил на
майка му. Когато правел ремонта не е живеел в къщата, но се хранел заедно с
17
приятелката си при баба си и леля си /ищцата/. Знае и е очевидец на
изхвърлянето от Д.Р. на багажа на дъщерята на ищцата. Според свидетелката
ответникът изхвърлил багажа с някакво задоволство, като изхвърлил дрехите
на К. които пречели на бабата. Допълва, че това бил етажа на ищцата, като
според свидетелката действието било извършено с чувство, че той е господар
тук и че тя няма място там. Свидетелката обяснява, че не е разбрала за какво е
станала разправията. В последствие разбрала, че дрехите били изхвърлени
тъй като не им било мястото там. Свидетелката установява, че ищцата е
изпитвала страх от ответника, но не може да каже защо отношения им са
лоши. Установява още, че К. след развода на родителите си отишла да живее
в бащината къща, а М. дошла да живее след развода при майка си.
Свидетелката препредава казано й от ищцата преди сключването на договора
за дарение, за изхвърлена от ответника храна на ищцата заради проведен от
последната разговор по телефона с началника си по време на обяда.
Свидетелката обяснява, че е очевидец, че по време на ремонта баба Г.
/майката на ищцата М. и на Е./ е накарала дъщеря си М. да се обади на сестра
си заради казано от ответника на баба си, че той прави тук, но нищо няма
сигурно, че това ще бъде негово. Ответникът започнал да притиска баба си,
последната накарала ищцата да се обади на сестра си, за да „оправи сина си“,
да му прехвърли имота. Според свидетелката психиката на ищцата била да
защити своите близки и винаги гледа да изпълни желанието на майка си и че
винаги изпълнява желанията. Споделя факт, че преди подписването на
сделката ищцата е плакала пред нея и е изразила нежеланието си да препише
на ответника и че „никога не е изразила доброволно воля, че иска да му го
препише. Допълва, че ищцата й е споделила, че не иска да преписва на Д.
имота и че свидетелката не е чула от ищцата за нейно съгласие за дарението.
Споделила е със свидетелката, че върху нея се упражнява натиск от него и от
майка й за да „даде имота си“. На въпрос на свидетелката защо да му
преписва имота, ищцата й отговорила, че е подложена на тормоз.
Свидетелката не знае дали Д. е полагал грижи. Свидетелката разбрала за
първи път от съседката си Р.Б., че ответникът Д.Р. искал от ищцата да му
прехвърли етажа си, препредава разговор между съпруга й-работодател на
ответника и приятелката на Д., за извършван ремонт в къщата без сигурност
за Д. дали ще получи в собственост целия имот, включително и частта на
ищцата и дали тя ще се съгласи да му го прехвърли. Свидетелката разбрала от
18
майката на Е. за настояването й да си даде и да прехвърли имота на сина си.
От ищцата и от сестра й, свидетелката разбрала, че преди сделката
ответникът поставил условие на ищцата, че иска и имота на леля си-„или
всичко или нищо“. Обяснява свидетелката, че ищцата била с високо кръвно и
с теч на кръв от носа й. Споделила пред свидетелката, че е направила нещо за
да задоволи сестра й и майка й за да бъдат спокойни, защото ищцата се
притеснявала за тях поради недоброто им здраве и е била принудена да го
направи за да са добре. Уточнява, че майката на Д. била съгласна да му
прехвърли имота си, а последната воля на баба Г. споделена със
свидетелката на 19.02.2020г. била Д. да върне имота на М., че това което му
е родно по право от майка му си е тяхна работа, но на М. да го върне, че тя е
на улицата. От баба Г. свидетелката научила, че М. е била изнудвана от Д.,
който ритал, не разрешил на леля си М. да си сложи второ легло, влизал и се
карал с М. и с Г. след дарението. Повтаря, че М. никога не е била съгласна
доброволно да прехвърли имота си; че М. никога не е била съгласна
доброволно да прехвърли имота си; че Д. е поставил ултиматум, че иска да
му се прехвърли всичко, а не само етажа на майка му /споделено от ищцата/;
че Д. е тропал и викал на леля си ,за което майка й Г. разбрала след
завръщането на Е.. Обяснява, че баба Г. имала сърдечни проблеми и е
влизала многократно в интензивното отделение, но не може да каже дали
влизането в болница има връзка с лошо държане на Д. спрямо нея, но че е
била притеснена след дарението. Св.И. С. обяснява, че познава страните
повече от 40г. бил е в къщата по време на ремонта, но не знае за проблеми
между страните. За тях разбрал през 2019г. по повод на делото. Знае, че
ответникът е бил принуден да напусне имота, за което се вдигали скандали и
той напуснал за да няма проблеми. Свидетелят давал съвети на ответника как
да се извърши ремонта на къщата и му помагал. По време на работа си
обяснява, че не е имало караници, бил инициатор за парното, че не е имало
отказ от него, че баба Г., ищцата М. и Д. се съгласили с това, като се постави
парното на приземния етаж. Съгласието на М. било с уговорката половината
от стаята където ще е разположено парното да се използва за дрешник. Стаята
за котела била различна от съседната стая, оборудвана за живеене с легло,
гардероб и дрешник. Била избита врата от вън за котелното, не били
издавани строителни книжа за тези дейности. За извършването на тези
дейности ищцата и майка й изразили устно съгласието си. Ремонтът
19
продължил 2 г. Според свидетеля, отношенията на Д. с баба си и леля си М.
били “прекрасни“. Свидетелят обяснява, че никога не е чул Д. да се кара с
леля си, пред него тя не била поставяла въпроса за такива кавги; категоричен
е, че не е бил свидетел на кавги, скандали, на пререкания и разногласия.
Допълва, че по време ремонта ищцата и майка й били в течение и го
наблюдавали. Свидетелят уточнява, че ремонтът бил само за втория етаж, а
първия бил преустроен само за водата и канализацията, плюс ремонт на
стаята с парното с поставени алуминиева дограма и два алуминиеви
радиатори, и прозорци в кухнята. Не знае за демонстрирано поведение на
ответника Д.Р. описано в исковата молба към ищцата М.Т. спрямо нея и баба
си. Според свидетеля, желанието на бабата било Д. да дойде да живее в
къщата и майка му се била съгласила, за което си взела отпуск и дошла от Ч.
за да прехвърли имота си. Знае, че в последствие двете сестри и бабата се
уточнили, цялата къща да се препише на Д. и че това е било казано от баба Г.
на двете сестри като предложение прието от последните, без нещо да са й
казали. Свидетелят не съобщава от къде разполага с тази информация и кой е
източника й, доколкото изрично не споменава, че я знае като споделена с
него от баба Г.. Свидетелят е бил запознат от Д.Р. със съдържанието на
дарението.
Извършен е повторен разпит на свидетелката Н. В. във връзка с
ремонта на първия етаж, като свидетелката установява, че същият е бил
извършен лично от М.Т. след 1990г.-ремонт на първи етаж, на избеното
помещение, направено от ответника парно с прекарани тръби към спалнята на
ищцата, подменен прозорец с ПВЦ, заплатен от ищцата; изразено несъгласие
от ищцата и от майка й с поставяне на парното, поради конструкцията на
къщата-гредоред и преминаване на тръби през комини, направа на същото
след като вече е собственик; изхвърлен багаж на ищцата и на майката
,намиращ се в гардероб на втория етаж ведно с одеала ,чаршафи и покривки.
Третата разпитана свидетелка е Е. И. Р.а, майка на ответника. Същата
установява, че сестра й М. живее в процесната къща, която е била на
родителите си от 1992г. след развода, на първия етаж с майка си; че през
1996г. майка им Г. е прехвърлила първия етаж на дъщеря си М., а втория етаж
на свидетелката-дъщеря й Е., като прехвърлянето е било по настояване на
майката. Обяснява, че завръщането й от Ч., където е работила, след
обаждането на сестра си М. и по молба на майка си Г. е във връзка с уреждане
20
на имуществени въпрос със сина си Д.. Свидетелката обяснява, че се
прибрала в България през м.февруари 2015г .за да прехвърли имота на сина
си Д. за да направи ремонт и подобрения. От сестра си М. свидетелката
научава, че е поискано от М. да си „даде и нейната част от имота“., но че тя
не иска да си я даде на Д.. За това свидетелката научава след като се прибира
от Ч.. Свидетелката установява ,че синът й Д. казал на нея и на ищцата, че
иска “всичко“ , че „иска всичко“. Свидетелката пояснява, че под всичко
разбрала, че синът й иска нейната част от имота, и че тя е съгласна да я даде.
Направеното от Д. уточнение било „всичко, взирайки и частта от имота на
леля си М.“ с мотив, че като прави неговото и всичко останало влага пари и
иска да бъде сигурен, че ако влага пари горе или долу да е сигурен, че това
нещо ще го притежава. Заявил пред майка си и леля си, че „..искам и твоето,
/визирайки леля си/.Всичко или нищо!“. Двете сестри отговорили с
несъгласие на поисканото от Д.Р.. Ищцата заявила “Не ме притискайте,
защото мога и на друг човек да го дам“. Свидетелката описва сестра си в този
момент като много притеснена и че върху нея и майка й оказвала влияние.
Влиянето не е конкретизирано в каква връзка и на какво основание и защо е
осъществявано. Според свидетелката майка й никога няма да й нареди да даде
имота на сина си.Според свидетелката сина й бил добронамерен към майка
си. Признава, че двете с ищцата заедно отишли да вадят документите за
сделката. Установява, че по това време ищцата е плачела, вадела документите
и казвала един път да спре този психически тормоз ,защото и майка й давала
зор. Тормозът според свидетелката бил и от майката на сестрите, тя искала
М. да го препише на сина на свидетелката, а М. не искала да го преписва.
Ищцата настоявала да се спрат притесненията. Свидетелката посочва, че не я
е притеснявала и че не го иска, категорична е, че не се намесвала в
поведението на сестра си. Свидетелката пояснява, че майка й е приложила
натиск към сестра й за да й повлияе, като свидетелката не установява дали е
одобрила този натиск към сестра си или категорично се е противопоставила
на майка си. Свидетелката обяснява, че пред нея нито сестра й нито майка й
са се оплаквали от сина й Д. преди сделката и че оплакванията са станали
след дарението и завръщането й в България през 2017г. Повтаря, че сестра й е
споделила с нея за натиск от страна на майка им както и от Д. да си даде
нейното. И че и двамата са я притеснявали. И че сестрата на свидетелката й е
казвала, че няма желание и не иска да си даде имота. Повтаря казаното от
21
ответника на масата пред двете сестри “Всичко или нищо“. Според
свидетелката ищцата не е питана за нищо при прехвърлянето тъй како е по-
притеснителна и по -страхлива по природа и че всяко решени се взима без да
е питана, от Д. и от Г., и че решението да прехвърли имота си ищцата го е
взела по страх, че при несъгласие майка й ,която е била собственик на имота
и че каквото каже тя това ще стане. Посочва, че сестра й М. се е подписала
поради страх от майка си и от сина й Д.; че се страхува от него. Обрисува
поведението на ответника като лошо, че настройва баба си срещу М..
Обяснява, че ищцата безропотно се е подчинявала на майка си и не е смеела
да й противоречи; че ищцата е отишла да подпише за да изпълни волята на
майка си; Определя поведението на ищцата в деня на сделката като „този
психически тормоз, не мога повече да го издържам, Демек че майка й и М.
настояват да получат нейния имот, и че и двамата настояват“ . Според
свидетелката ищцата избягва след сделката разстроена, с насълзени очи и
казала “..не ме интересува нищо“. Свидетелката не съжалява за извършеното
от нея дарение в полза на сина си Д.. Свидетелката е вярвала на обещанията
на ответника и не е допускала след сделката такова поведение и отношение
от негова страна в последствие. Според свидетелката майка им е казала “Вие
двете сте жени и не можете да поддържате, щом като е решила на М., не е
лошо М. и ти да му го прехвърлиш“. Знае, че майка й си е променила
мнението след сделката когато е разбрала, че това което иска надареният М.
е различно от това което се случва. Определя като лошо поведението на Д.
към леля си и баба си за парното. Свидетелката твърди, че е обвинявана от И.
Б., че е настоявала сестра й да прехвърли своята част от имота на Д. и че в
същност не е настоявала сестра си да прехвърли имота. Последният разпитан
свидетел Х. Р., брат на ответника, който повтаря тезата на ответника за липса
на каквито и да било проблеми по време на сделката, че не е налагана волята
на някой спрямо друг; не знае леля му да не е била съгласна със дарението на
своята част от имота на ответника; че всички са се разбирали чудесно, не е
чувал от майка си и че леля му е против дарението и прехвърлянето на
имота. Напротив, според свидетеля същата е била радостна от сделката и
която радост била изразена на семейна сбирка седмица по-късно.
Обжалваните решения са валидни като постановени от надлежен
съдебен състав, в рамките на правораздавателната им компетентност по
предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес на
22
ищцата да установи пороци при извършения от нея дарствен акт в полза на
ответника и да иска прогласяване на нищожността на дарението на
основание чл.226 ал.3 във връзка с чл.26 ал. 1 т.3 от ЗЗД , а при условията на
евентуалност да иска унищожаване на дарението като сключено при
заплашване.
Обжалваните решения са недопустими тъй като съдът се е произнесъл
по нередявен иск доколкото исковият съд е обсъждал и е основал правните
си и фактически изводи за основателност на претенцията, на факти и
обстоятелства, които изобщо не са твърдени от ищцата както в исковата си
молба така и в допълненията към нея. Съдът е приел основателност на
претенцията за прогласяване нищожността на дарението поради
нарушаването на добрите нрави, обсъждайки факти и обстоятелства относими
към друго правно основание – унищожаване на дарението поради заплашване,
като решаващите мотиви на съда са за пряко и непосредствено въздействие
върху волята на ищцата осъществено от страна на нейната майка баба Г. и че
именно по нейно лично желание и настояване целият имот да се придобие в
собственост на внука й Д.Р., използвайки зависимото си положение спрямо
дъщеря си М. решително е повлияла на решението й да извърши дарение в
полза на племенника си и ответник по исковете. Освен това съдът е приел, че
ответникът е използвал и е действал опосредено чрез баба си за да повлияе на
леля си и да я накара да вземе решение да му дари имота. Такива факти,
обстоятелства и доводи категорично не са твърдени от ищцата М.Т.-нито за
упражнено неправомерно въздействие върху волята й от страна на нейната
майка и наличието на зависимост и подчиненост на нея към майка й , нито че
ответникът Д.Р. опосредено е въздействал върху леля си, използвайки
зависимостта и подчинеността на дъщерята от майка си . Тези основни и
решаващи мотиви и в известна степен отразеното в съдебния акт личното
въздействие върху леля си от страна на ответника са дали основание на съда
да постанови този акт. Следователно предвид произнасяне по иска по
незаявени факти и обстоятелства в исковата молба, следва да се приеме, че
решението е недопустимо.
Освен това е налице произнасяне плюс петитум доколкото с основното
си решение първоинстанционния съд е обявил за частично нищожен
договора за дарение до размера на ½ ид. част от надареното, включващо ½ от
дворното място, ½ от двуетажна жилищна сграда и ½ от построения в двора
23
гараж, като претенцията на ищцата е за нищожност на договора за дарение за
притежаваната от нея собствена част от дарения имот, предвид на факта ,че
дарението е извършено от двама дарители, всеки от който притежава
различни частни от имота. В случая, ищцата М.Т. е прехвърлила предвид на
предхождащата дарението доброволна делба със сестра си ½ ид.ч. от
дворното място -УПИ VI 3688 в кв.150 по плана на гр.В. ведно с
притежавания от нея в индивидуална собственост целия първи жилищен етаж
от двуетажната жилищна сграда на 80кв.м..В същност съдът се е произнесъл
по искане с каквото не е бил сезиран от ищцата. Формираната в мотивите на
решението воля е именно за прогласяване нищожност на дарението до
размера на ½ ид.ч. от дарения имот, а не така както е заявен с петитума на
исковата молба-за1/2 ид.ч. от дворното място от 574кв.м. по скицата и за
целия първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда.
Освен това с постановеното решение по чл.247 от ГПК за отстраняване
на очевидна фактическа грешка, в същност не е отстранена такава доколкото
в основното решение няма формирана воля, но да е изразена различно в
диспозитива на основното решение, а по същество с новото решение
съдът е променил изначално първоначално формираната и правилно изразена
/на база формираната/ воля, като по този начин е променил по същество
решението, което е недопустимо и е самостоятелно основание за обезсилване
и на това решение. Освен това структурираните мотивите по първото решение
и тези по решението по чл.247 от ГПК са противоречиви и неясни,
взаимноизключващи се, което не дава възможност въззивната инстанция да
прецени и да разбере дори и при тълкуване в същност каква е била
действително формираната от съда и изразена в диспозитива на съдебните
актове правната и фактическа воля по предявените искове от ищцата М.Т.
срещу отв. Д.Р., която невъзможност също е основание за прогласяване на
решението за недопустимо.
На следващо място процесният имот предмет на дарението не е
индивидуализиран в диспозитива на решението по действащите КККР на
гр.В. одобрени през 2018г. за което има достатъчно данни по делото предвид
и на приложените скици, както и връзката им данните за имота по договора за
дарение, доколкото при евентуалното уважаване на претенцията от значение е
и актуалното състояние на процесния имот което следва да бъде съобразено,
предвид настъпилите последващи регулационни и други изменения касаещи
24
имота, съгласно данните по делото.
Това налага постановените и обжалвани съдебни решения да се
обезсилят изцяло и делото се върне на първоинстанционния съд за ново
разглеждане в друг състав за надлежно произнасяне по предявените искове
така както са формулирани в исковата молба на ищцата и на основание
заявените от последната факти и обстоятелства с които обосновава
претенциите си за нищожност, а при условията на евентуалност и
унищожаемост на договора за дарение.
Основателна е частната жалба срещу определението на В.ски районен
съд №260383 от 12.07.2021г. с което съдът е оставил без разглеждане като
недопустима молбата на ищцата М.Т. за изменение на решението в частта за
разноските поради просрочие.
От данните по делото е видно, че такова просрочие не е налице, тъй
като страната е спазила срока за подаване на искането доколкото срокът е
изтекъл в неработен ден-24.05.2021г,. който съгласно чл.60 ал.6 от ГПК, се
продължава до първия присъствен ден, в случая 25.05.2021г., като молбата е
подадена именно на тази дата /по пощата-виж л.165/ и е заведена под
№262656/, тоест на посоченото основание молбата не е недопустима.
При новото си произнасяне съдът следва да съобрази и се произнесе по
всички разноски направени от страните за двете инстанции предвид и на
крайния изход от производството доколкото настоящите и обжалвани
решения на първата инстанция се обезсилват изцяло и делото се връща за
ново разглеждане от районния съд от друг състав.
При този изход на делото, разноски за страните не се присъждат, тъй
като въпросът за уважаването или неуважаването на исковете не е решен по
същество, а производството продължава отново пред първата инстанция в
друг състав с произнасяне по предявените искове.
Водим от горното и на основание чл.270 ал.3 изр. 3-то от ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение на В.ски районен съд №260047 от 02.03.2021г.
постановено по гр.д.№163/2020г. по описа на същия съд, КАКТО и решение
25
№260136 от 23.06.2021г. постановено от същия съд по същото дело, в
производство по чл.247 ал.1 от ГПК за допусната поправка на ОФГ в
постановеното решение №260047 от 02.03.2021г. по гр.д.№163/ 2020г. по
описа на същия съд.
ОТМЕНЯ определение №260383 от 12.07.2021г. на същия съд и по
същото делото с което е оставена без разглеждане като недопустима молба с
вх.№262656 от 26.05.2021г. на ищеца М.Т. чрез адв. Т. за изменение на
решение №260047 от 02.03.2021г. постановено по делото в частта за
разноските.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на В.ски районен съд за произнасяне по предявените
искове в друг състав.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26