№ 727
гр. Варна, 22.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500169 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. Чл. 415, ал. 5 ГПК и е образувано
по частна жалба вх. № 302658/23.11.2021 г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260
срещу Разпореждане № 279724/05.11.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 5856/2013 г., на
ВРС, XXX с., с което е обезсилена Заповед по чл. 417 ГПК № 3368/25.04.2013 г., в частта
досежно солидарния длъжник Т.В.Г., ЕГН **********, с местожителство в ***** в
хипотезата на чл. 415, ал. 5 ГПК.
Частният въззивник изразява становище за неправилност, незаконосъобразност,
необоснованост на обжалваното определение и при постановяването му в нарушение на
процесуалния Закон. По същество оплакванията му се свеждат до неправилна преценка на
първоинстанционния съд досежно наличието на връчена покана за доброволно изпълнение,
досежно спазването на срока от страна на длъжника за депозиране на възражение по реда на
чл. 414 ГПК, оттам и неправилност на дадените указания за предявяване на иск като сочи, че
длъжникът е затаил обстоятелството, че ПДИ му е връчена още през 2013 г., на 19.12.2013 г.
Сочи, че връченото на длъжника на 03.08.2021 г., съобщение е такова за образуване на
изпълнително дело, в хипотезата на чл. 428 ГПК, а не покана за доброволно изпълнение. По
същество отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт.
В срока по чл. 276 ГПК, частния въззиваем Т.Г., не депозира писмен отговор.
По отношение спазването на срока за депозиране на настоящата частна жалба
съставът на въззивния съд счита за необходимо да отбележи, че атакуваният съдебен акт е
съобщен на несъществуващ правен субект – „Банка Пиреос България“ АД. Това е така,
защото ако съставът на първостепенния съд беше извършил справка в ТР при АВ, би
установил, че статусът на адресата на съобщението по делото е „заличен търговец“. Видно
от вписванията по партидата на търговеца е, че заличаването е извършено с вписване от
12.11.2019 г. и е в резултат на преобразуването му чрез вливане в „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, което дружество е и правоприемник. След като атакувания съдебен акт не е
надлежно връчен на правоприемника на заличения търговец, то срокът за обжалването му
не е започнал да тече и депозираната въззивна частна жалба всякога би била в срок.
Отделно от това, въззивната частна жалба е отправена от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
1
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна,
по следните съображения:
Видно е от материалите по унищоженото след архивиране, ч.гр.д. № 5856/2013 г., на
ВРС, XXX с. и от материалите, съдържащи се в изисканите по служебен път преписки от
изп.д. № 1805/2015 г., на ЧСИ Ст. Николова, рег. № 805 (преобразувано от изп.д. №
381/2013 г., на ЧСИ Ст. Данова, рег. № 718) и изп.д. № 61/2021 г., на ЧСИ Ст. Данова, рег.
№ 718, че в полза на заявителя „Банка Пиреос България” АД, ЕИК *********, е била
издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 25.04.2013 г., по силата на която е
разпоредено длъжниците „МАНАУС-КОМЕРС” ООД (н), ЕИК *********; Т.В.Г., ЕГН
********** и П.М.Б., ЕГН ********** да заплатят солидарно сумата 235791.39 евро, част
от дължима неизплатена главница общо в размер на 1178957.00 евро, дължима по Договор
за инвестиционен кредит № 212/04.03.2008 г. и 23 бр. Анекси към него, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 23.04.2013 г. до
окончателното й изплащане; както и сумата 14285.02 лв., разноски по делото.
От изисканата по служебен път преписка от изп.д. № 1805/2015 г., на ЧСИ Ст.
Николова, рег. № 805 (преобразувано от изп.д. № 381/2013 г., на ЧСИ Ст. Данова, рег. №
718) се установяват следните обстоятелства:
По издадената заповед и изпълнителен лист първоначално е било образувано изп.д.
№ 381/2013 г., на ЧСИ № 718, по което на 17.12.2013 г. до длъжника Г. е отправена покана
за доброволно изпълнение, която е била получена лично от него на 19.12.2013 г.
В резултат на депозирана молба от „Юробанк България“ АД от 17.02.2021 г., към
която са приложени издаденият изпълнителен лист и заповед по ч.гр.д. № 5856/2013 г., на
ВРС, XXX с., е било образувано ново изпълнително дело № 61/2021 г., на ЧСИ № 718.
Видно от материалите по делото е, че по служебен път е била изискана изпратената и
получена от длъжника Г. на 19.12.2013 г., покана за доброволно изпълнение. След
неколкократни неуспешни опити на Г. да бъде връчено съобщение за образуваното
изпълнително дело, такова е връчено на 03.08.2021 г. чрез адв. Т..
На 03.09.2021 г., по унищоженото вече ч.гр.д. № 5856/2013 г., на ВРС, XXX с., от
страна на длъжника, чрез адв. Т. е депозирано възражение по чл. 414 ГПК, вх. № 297493. За
удостоверяване спазването на срока за възражение е представено именно коментираното по-
горе съобщение изх. № 16911/03.08.2021 г., получено на същата дата от адв. Т..
Първостепенния съд, с Разпореждане № 276476/08.09.2021 г. след като приел, че са
налице предпоставките предвидени в разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, указал на
заявителя „Банка Пиреос България“ АД, правото му да предяви иск относно вземането си
спрямо длъжника в 1-месечен срок от съобщаването и задължението му да представи
доказателства за това, както и последиците от неупражняването на това му право и
неизпълнението на задължението за представяне на доказателства.
Разпореждането изпратено със съобщение на заличения търговец–заявител и е
получено на 28.09.2021 г.
След като преценил, че заявителя е бил редовно уведомен за дадените му указания и
последиците от неизпълнението им, както и, че в границите на срока изпълнение не е
налице, заповедния съд постановил атакувания съдебен акт, с който е обезсилил издадената
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 3368/25.04.2013 г., по ч.гр.д. № 5856/2013 г., на
ВРС, XXX с. (унищожено).
Така постановеното определение е неправилно.
Безспорно е, че съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 5 ГПК (преди чл. 415, ал. 2
ГПК), когато заявителя не представи доказателства за предявяването на иск, издадената
заповед и изпълнителен лист се обезсилват изцяло или частично.
В границите на инстанционната проверка въззивния съд счита, че следва да извърши
преценка не само дали дадените указания по чл. 415, ал. 5 ГПК са били изпълнени в
границите на срока от страна на заявителя, но и дали изобщо са били налице предпоставките
за даване на такива указания, а именно – упражнено ли е от страна на длъжника правото му
на възражение по чл. 414 ГПК и надлежно ли е упражняването на това право.
2
В случая, самостоятелно основание за отмяна на атакуваното разпореждане е фактът
на връчване на дадените указания за предявяване на иск на несъществуващ правен субект,
поради което и срокът за предявяване на иска не е започнал надлежно да тече, съответно и
няма как да е изтекъл.
Отделно от този порок при връчването, настоящият състав намира, че доказателствата
по делото не дават основание да бъде прието, че указанията на заповедния съд, дадени по
реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК са правилни, което е самостоятелно основание за отмяна на
атакувания акт.
Съобразно действалата към момента на осъщественото връчване разпоредба на чл.
414 ГПК, (Обн. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) длъжникът може да възрази
писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея в 2-седмичен срок от
връчването й като обосноваване на възражението не се изисква. Срокът не може да бъде
продължаван.
Коментираната по-горе фактическа установеност води до извод за наличие на
връчване на ПДИ лично на длъжника Г., извършено на 19.12.2013 г. При това положение от
получаването е започнал да тече и 14-дневния срок за упражняване от страна на длъжника
на правото му на възражение, който е изтекъл на 02.01.2014 г. В границите на този срок не
са налице данни, а и твърдения от страна на длъжника, правото на възражение да е било
упражнено, поради което и Заповедта е била стабилизирана, а правото на възражение по
реда на чл. 414 ГПК - преклудирано.
Въззивният съд счита за необходимо да посочи, че образуването на ново
изпълнително производство след перемирането на предходно такова, не заличава с обратна
сила факта на влизане в сила на издадената Заповед по чл. 417 ГПК, поради неупражняване
в срок на правото на възражение срещу нея. Този факт не може да бъде заличен и с
връчването на съобщение за образуването на новото изпълнително дело. Ролята на това
съобщение, съобразно разпоредбата на чл. 428, ал. 1 ГПК е да замести вече изпратената на
длъжника покана за доброволно изпълнение, с която е връчена издадената заповед за
изпълнение и е даден срок за доброволно изпълнение, тъй като нов срок за доброволно
изпълнение по връчена заповед не се предоставя.
В резултат от горното, неизпълнението на неправилните указания за предявяване на
иск не може да доведе до негативната последица обезсилване на издадената заповед и
правилност на акта, с който е извършено то. Обжалваното Разпореждане като неправилно и
незаконосъобразно ще следва бъде отменено.
По изложените съображения, съставът на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 279724/05.11.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
5856/2013 г., на ВРС, XXX с. (унищожено), с което е обезсилена Заповед по чл. 417 ГПК №
3368/25.04.2013 г., в частта досежно солидарния длъжник Т.В.Г., ЕГН **********, с
местожителство в *****
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3