РЕШЕНИЕ
Номер 21 03.01.2017 Година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, ХVІІ граждански състав
На тридесети ноември,
две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание
в следния състав
Председател: Иван Анастасов
Секретар: Елена Лянгова
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 8488 по
описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Х.Н.Д., Х.М.П., Г.Д.Г., починал в хода на делото и заместен от своите наследници М.Г.Г. и М.Г.М., и от В.Г.К. против „Аполон БХ”ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД за това ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищците обезщетение в общ размер от 12255 лева за вреди по собствената им двуетажна жилищна сграда, построена в ПИ № 56784.519.438, в резултат от извършено от с. и у. на ответното дружество Б. И. Х. незаконно строителство в собствения на дружеството съседен ПИ № 56784.519.437, което обезщетение включва 7500 лева за цялостен ремонт на западната фасада на сградата на ищците, 800 лева за отстраняване на пукнатини и измазване на източната и другите фасадни стени на същата сграда, 1100 лева за възстановяване на насипа под първия етаж на сградата, 300 лева за цялостен ремонт на покрива на сградата, 1900 лева за вътрешен ремонт на втория етаж и 660 лева за ремонт на първия етаж на сградата, както и да заплати обезщетение за ползването на част от дворното място на ищците с площ от около 50 кв.м., заета от бетонна плоча, представляваща част от сградата в имота на ответното дружество в размер от общо 14415 лева за периода 01.07.2012г.- 01.07.2015г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на завеждане на делото.
От ответното дружество оспорват исковете като неоснователни.
ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че преди повече от 10 години у. и с. на ответното дружество започнал изграждането на жилищна сграда в собственото на дружеството дворно място, в съседство с това на ищците. Сградата не само била изградена на калкан с тази на ищците, но последното й ниво било издадено към техния имот и навлизало над покрива на къщата им. На покрива на сградата на ответника не били поставени улуци и поради това дъждовната вода се стичала от него директно върху сградата на ищците. В резултат от това възникнал теч на притежавания от ищцата В. К. втори етаж, който теч с течение на времето довел до такива увреждания, че понастоящем се налагало да се извърши цялостен вътрешен ремонт на етажа. Освен това ответникът изцяло подкопал основите на сградата на ищците, като извършил изкоп на дълбочина 12 м., вместо проектните 5,90 м., и навлязъл под сградата на ищците. Вместо да укрепи основите й, като върне отнетите скална и земни маси, той изградил складови помещения към собствената си сграда. По причина на горното сградата на ищците започнала да пропада и стените й се напукали. Ответникът бутнал старата ограда между имотите и излял бетонна плоча, която навлизала в имота на ищците с около 40- 50 см.. При това оградата не била възстановена. От страна на ответното дружество се твърди, че строителството на сградата в собствения му имот е приключило най- късно през 2009г., откогато до завеждане на настоящето дело изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищците вземания за обезщетения. В тази връзка се сочи, че самите ищците твърдят, че уврежданията по сградата им са настъпили още преди 2005г.. Отделно от горното се оспорва да е налице причинно- следствена връзка между извършеното от дружеството строителство и увреждания по сградата на ищците. Твърди се, че тези, увреждания, доколкото въобще са налице, са резултат от възрастта на сградата, от паянтовата й конструкция, а вероятно и от земетресения.
Не е налице спор между страните относно правото им на собственост върху двата съседни имота. Представени са и съответни писмени доказателства- нотариални актове, протокол за извършване на делба и др.. С решението по гр.д.№ 2926/2007г. на ПРС, Х гр.с. и по- точно с решението на въззивната инстанция от 03.12.2012г. Б. Х.- е. с. на капитала и у. на ответното дружество, е осъден да премахне извършеното от него незаконно строителство, изразяващо се в изграждане на покривна конструкция, преминаваща в собствения на ищците УПИ Х- 543, кв.121, и в изливане на плоча / стена/, навлизаща в същия УПИ откъм южната му граница. Същевременно е било заведено и гр.д.№ 2925/2007г. на ПРС, ІІ гр.с.. С решението от 18.05.2009г. по това дело Б. Х. е осъден да заплати на В.К. сумата от 1700 лева- обезщетение за имуществени вреди, претърпени от нея, вследствие на увреждането на притежавания от нея втори жилищен етаж от сградата, находяща се в гр.П., ул.”******”№ **, в дворно място, съставляващо УПИ Х- 534, което увреждане е причинено от извършени от ответника строителни работи в собствени му УПИ ІХ- 533. От мотивите на решението става ясно, че тези строителни работи са в отклонение от одобрения проект за преустройство и ремонт на сградата в УПИ ІХ- 533, като покривът и е изграден с 30 см. по- висок от предходния, при което са счупени керемиди по покрива на сградата в УПИ Х- 534, нарушена е ламаринената обшивка по границата между двата покрива и от стичането на дъждовна вода от по- високия покрив в етажа на ищцата са възникнали течове.
На първо място следва да се разгледа заявеното от ответното дружество възражение за изтекла погасителна давност за вземането по иска по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, тъй като, в случай, че същото е основателно, то искът би бил неоснователен, независимо от наличието на твърдените увреждания и причинно- следствена връзка между тях и извършеното в УПИ ІХ- 533 строителство. В тази връзка, с оглед на безспорното между страните обстоятелство, че решението по гр.д.№ 2926/2007г. на ПРС, Х гр.с. не е изпълнено, следва да се направи преценка и относно това, дали уврежданията не се дължат и от бездействието на у. на ответното дружество през времето след влизане в сила на това решение / горното обстоятелство не се опровергава от приетите по делото материали по изп.дело № ***/2014г. на ЧСИ ******* ********, макар по същото да е бил насрочен оглед за 25.06.2015г. за констатиране на доброволно изпълнение на решението/.
От приетите по делото основно заключение на в.л.В.Х. и заключение на тройна СТЕ с вещи лица Я.Р., С.К. и Х.П. се установява, че след издаване на строително разрешение въз основа на проекта от 1998г. старата сграда в имота на ответното дружество е била премахната, извършени са били изкопни работи на дълбочина, по- голяма от проектната, премахнат е бил каменния зид под южната стена на сградата на ищците / тази в съседство с имота на ответното дружество/ и под оградата между двата имота и на тяхно място е била отлята бетонна плоча, представляваща северна стена на четири подземни нива на сградата в УПИ ІХ- 533. Най- ниско разположените две подземни нива, който са в отклонение от проекта са узаконени с акт № */**.**.2004г.. През отвор в гредореда на пода на първия етаж в сградата на ищците вещите лица са констатирали, че бетонната плоча навлиза под сградата на ищците с 20 см. до 38 см. спрямо имотната граница. Видимо кофражът по северната страна на плочата / тази под сградата на ищците/ не е премахнат, като в тази част под подовия гредоред на първия етаж в сградата на ищците е налице кухина, частично запълнена със строителни отпадъци. Бетонната плоча навлиза 10 см. навътре в незастроената част на двора на ищците, с височина от 30 см. над нивото на двора, като оформя цокъл на оградата между двата имота. В основното си заключение в.л.Х. констатира, че са налице отделяне на стълбището от стената на първия етаж в сградата на ищците, пукнатини по стените и по мазилката. Мазилката по западната фасадна стена била изцяло компрометирана. При огледа от вещите лица по тройната СТЕ не се констатира такова отделяне на стълбището и пукнатини по стените, като същите допускат, че е възможно междувременно те да са били отстранени. Констатации за такива увреждания се съдържат в приетия по делото констативен протокол от 27.01.2009г. на комисия, назначена със заповед на К. на Район „*******” / л.24/.
Разпитани са свидетелите А. Г. / без родство/, М. П. / без родство/, К. С. / б. на починалия в хода на делото ищец Г.Г./ и Х. Т. / без родство/. Първият свидетел сочи, че в имота на ответното дружество бил извършен изключително голям изкоп между ул.”*******” и старата р. стена от запад. В резултат от това имало слягане на земни маси. Конкретно свидетелят сочи, че се била наложило укрепване на основите на разположената от другата страна улицата сграда, в която се помещава аптека „Х.”. През лятото на 2016г. по молба на ищцата В.К. свидетелят извършил оглед на покрива на сградата на ул.”*******”№ **. Направило му впечатление, че по границата със съседната сграда на ул.”*******”№ ** / тази на ответното дружество/ са наслагани кофражни дъски върху старите керемиди, а върху тях били наредени нови керемиди. Имало счупени стари керемиди. Същото така върху стария улук бил поставен нов. Вертикалната отточна тръба липсвала. Вторият свидетел сочи, че на два пъти- през 1997г. и през 2010г. е демонтирал и монтирал на ново дървената ламперия по стените в жилището на ищцата В.К. поради наличие на теч. Свидетелят Г. сочи, че познава сградата на ул.”*******”№ ** от 60 години. През всичките тези години не бил правен основен ремонт на сградите. Били сменени само дограми, при което се нарушила целостта на мазилката по фасадата. Улуците не били почиствани, не функционирали и дъждовната вода от покрива са изливала директно по стените. Оградата между имотите рухнала, защото имало проблем с отходните води от сградата на ул.”*******”№ **. Те се оттичали свободно и подкопали зида. Свидетелят работил по строителството в имота на ответното дружество, като сочи, че в основата на оградата била излята бетонна плоча. Свидетелят Т. същ е участвал в строителството. Той си спомня, че старата ограда била в плачевно състояние и се наложило да се укрепи. Старата ограда поднала преди около 15 години. Улиците по покрива на сградата на ул.”*******”№ ** преливали и водата се изливала по фасадите. Преди около 10 години били сменени дограми на тази сграда, при която външната мазилка допълнително била увредена.
В обобщение на горното и на база на наличните по делото и по приложените граждански дело 2925 и 2926 по описа за 2007г. документи във връзка с извършените в имота на ответното дружество строителни работи съдът приема за установено, че изкопните работи са започнали още през 1998г., като същите окончателно са приключили през 2004г., когато са узаконени двете най- ниски от общо четирите подземни нива на сградата на ул.”*******”№ **. Тази сграда е въведена в експлоатация с удостоверение № 169/01.12.2009г. / л.43/. След тази дата е възможно да са извършвани само някои вътрешни довършителни работи или такива по обзавеждане, които категорично не могат да имат отношение към спора по делото. Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. от датата на настъпване на съответния деликт. В случая, погасителната давност за вземания за обезщетения за каквито и да било увреждания в резултат от извършеното строителство следва да е започнала да тече преди 01.12.2009г. и към датата на завеждане на делото- 07.07.2015г. вече е изтекла. Вреди в резултат от бездействие във връзка с бетонната плоча, представляваща стена на подземните помещения в сградата на ответното дружество, е възможно да са настъпили най- късно до 2004г., когато тази стена вече изцяло е била завършена. От съдържанието на цитирания по- горе констативен протокол от 27.01.2009г. става ясно, че до 1912г. двете сгради в двата съседни имота са представлявали едно цяло, като през посочената година е бил изграден преграден зид, който до изграждане на новата сграда в УПИ ІХ- 533 е бил общ за двете сгради. При извършване на изкопните работи в този имот, които са били на много по- дълбоко ниво от подпорния каменен зид под общата стена и оградата, камъните от каменния зид са изпопадали, паднала е и оградата, като не е ясно как е била подпряна общата преградна стена. Очевидно, че част от изкопните работи са попаднали и под гредореда на пода на първия етаж от сградата на ищците, щом като и понастоящем под южния край на пода е налице празно пространство. Напълно е възможно именно през времето, през което общата преградна стена е била без стабилна основа, да са се появили напуквания по стените и отлепяне на стълбището от стената в сградата на ищците. След завършване на подземните нива на сградата на ответното дружество евентуалният процес на пропадане на основата на сградата в УПИ Х- 534 следва да е преустановен, тъй като гредореда на пода на първия етаж в южния му край лежи върху новоизградената бетонна стена, т.е. последната служи за основа на сградата на ищците под южната й стена / бившата обща преградна стена/. В тази връзка следва да се отбележи, че не се констатира огъване или пропадане на гредореда на пода на първия етаж в сградата на ищците. Вещите лица по тройната експертиза само допускат, че е възможно такова огъване в бъдеще, но в тази връзка следва да се отбележи, че това е възможно в не по- голяма степен в сравнение с всеки стар гредоред над празно пространство. Не се констатира също така в резултат от изкопните работи сградата на ищците да се е наклонила на изток, към ул.”*******”, защото лек наклон е налице, но той е същият като този на фасадите на останалите съседни стари сгради.
Не се установява пряко и категорично през периода след 06.07.2010г. от ответното дружество да са извършени определени действия по отношение на покрива на сградата на ищците, които да са довели до теч на втория етаж или до теч по фасадните стени. Всъщност, у. на ответното дружество е осъден да премахне покривна конструкция, преминаваща в собствения на ищците УПИ Х- 543, но не и да отстрани някакви повреди. Ответното дружество не е осъдено да извърши каквото и да било по отношение на покривите на двете съседни сгради. То е могло да извърши някакъв ремонт по покрива на сградата на ищците, само, ако е било овластено за това от тях. При положение, че липсва такова овластяване, не можа да се приеме, че е налице виновно бездействие от страна на у. на ответното дружество по отстраняване на причинен от същото дружество източник на теч, като следва да се има предвид, че такъв източник на теч не би могла да е покривна конструкция, преминаваща над собствения на ищците УПИ Х- 543. Дори тя да е надвиснала над част от покрива на ищците и дори да липсват улуци, то, ако покривът на ищците е в пълна изправност, изливането на вода върху него не би следвало да създава проблеми / едно от основните предназначения на покрива е именно за това да предпазва сградата от проникване на вода от дъждове и топящ се сняг/. Доколкото става ясно при съпоставка между заключенията на вещите лица и показанията на първите двама свидетели, проблемна е зоната където покривите са на едно ниво. Задигнато е нивото на покрива на сградата на ответното дружество в частта, където са изградени покрити тераси, но по западния им край покривите са на едно ниво. В тази част на двата покрива са положени различни по- вид, несходни керемиди- стари т. керемиди по покрива на сградата на ищците /старобългарски керемиди, според заключението на в.л.Х./ и нови керемиди по покрива на ответното дружество / видимо от снимките към заключенията от типа на марсилските керемиди/. Двете сгради са архитектурен паметник и по принцип би следвало да бъдат запазени в автентичния им вид. На л.52 по делото е налице копие от част от архитектурния проект на сградата на ответното дружество, в който е предвидено, че покривът да бъде покрит с едноулучни керемиди, които по форма и размери са идентични със старите т. керемиди. Липсва обаче категоричен извод за това, че именно използването от ответното дружество на различни по вид керемиди са довели до теч в сградата на ищците. Ето защо не може с категоричност да се приеме, че уврежданията в сградата и по фасадата на ищците са по причина именно на незаконни или некачествено извършени строителни работи от ответното дружество, а от друга страна дори да са налице виновно причинени щети, то вземането за обезщетение за същите е погасено по давност.
Искът по чл.59 от ЗЗД също се явява неоснователен, тъй като не се установява да е налице някакво обогатяване на ответното дружество от това, че част от северната бетонна стена на подземните му помещения попада под южната стена на сградата на ищците и под част от гредореда на първия етаж на същата сграда. Обогатяване би било налице в случай, че в резултат от това навлизане на стената в имота на ищците се е увеличил обема на подземните помещения на ответното дружество. Това обаче е практически невъзможно, защото би означавало северната стена на сградата в УПИ ІХ- 533 да се разминава във вертикална линия с въпросната бетонна плоча / бетонна стена/, т.е. надземната част на северната стена да не продължава по права линия надолу, а да е с чупка в северна посока. Естествено в тази част на бетонната плоча не е налице и обедняване на ищците, тъй като плочата под подовия гредоред не заема използваема площ. В останалата й част плочата служи като фундамент на новата ограда между имотите, като навлиза само с 10 см. навътре, северно от оградата, в имота на ищците. Това навлизане също не лишава ищците изцяло от ползването на съответната площ, защото е с височина от 30 см.. Измерена на скицата на л.19 по делото, дължината на оградата между имотите е 1 см., като при мащаб от 1:500 тя се равнява на 5 метра на място на терена. Умножена по ширината на навлизането, тя дава площ от 0,5 кв.м., а не както се сочи в исковата молба около 50 кв.м.. В крайна сметка това навлизане в имота на ищците в основата на общата за страните ограда не може да води до никакво обогатяване за ответното дружество.
В обобщение на горното съдът приема, че всички предявени по делото искове се явяват неоснователни и недоказани, поради което същите ще следва да бъдат отхвърлени, като в полза на ответното дружество бъдат присъдени направените от същото съдебни разноски в общ размер от 2354 лева. Разноските следва да се поделят между ответниците, както следва: в тежест на ищцата В.К.- ½ част, в тежест на Х.Д. и Х.П. по 1/6 част и в тежест на М.Г. и М.М. по 1/12 част, т.е. 1177 лева за първата, по 392,33 лева за вторите двама и по 196,17 лева за последните две ответници.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.Н.Д., Х.М.П., Г.Д.Г., починал в хода на делото и заместен от своите наследници М.Г.Г. и М.Г.М., и от В.Г.К. против „Аполон БХ”ЕООД обективно съединени искове по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД за това ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищците обезщетение в общ размер от 12255 лева за вреди по собствената им двуетажна жилищна сграда, построена в ПИ № 56784.519.438, в резултат от извършено от с. и у. на ответното дружество Б. И. Х. незаконно строителство в собствения на дружеството съседен ПИ № 56784.519.437, което обезщетение включва 7500 лева за цялостен ремонт на западната фасада на сградата на ищците, 800 лева за отстраняване на пукнатини и измазване на източната и другите фасадни стени на същата сграда, 1100 лева за възстановяване на насипа под първия етаж на сградата, 300 лева за цялостен ремонт на покрива на сградата, 1900 лева за вътрешен ремонт на втория етаж и 660 лева за ремонт на първия етаж на сградата, както и да заплати обезщетение за ползването на част от дворното място на ищците с площ от около 50 кв.м., заета от бетонна плоча, представляваща част от сградата в имота на ответното дружество в размер от общо 14415 лева за периода 01.07.2012г.- 01.07.2015г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на завеждане на делото.
ОСЪЖДА В. ***, ЕГН: ********** да заплати на „Аполон БХ”ЕООД- гр.Пловдив, ул.”*******”№ ** сумата от 1177 лева- съдебни разноски.
ОСЪЖДА Х.Н.Д. ***, ЕГН: ********** и Х. ****, ЕГН: ********** да заплатят разделно на „Аполон БХ”ЕООД- гр.Пловдив, ул.”*******”№ ** по 392,33 лева- съдебни разноски.
ОСЪЖДА М.Г.Г. ***, ЕГН: ********** и М.Г.М. ***, ЕГН: ********** да заплатят разделно на „Аполон БХ”ЕООД- гр.Пловдив, ул.”*******”№ ** по 196,17 лева- съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:/п./И.А.
Вярно с оригинала.
КК