Р Е Ш Е Н И Е
Номер320/ 06.08. Година 2020 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд Втори наказателен състав
На двадесет и девети юли Година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00988 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3104818 на ОД на МВР Перник, с който на С.Д.О., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
Нарушителят С.Д.О. навежда в жалбата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения свързани със съдържанието на обжалвания ЕФ, като изразява съмнение за техническата годност на автоматизираната система, с която е извършено заснемането. Лично участва в хода на съдебното производство, в което поддържа изложените в жалбата съображения, поради което моли процесния ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен.
Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 09.02.2019 г. в 16:03 часа на път І-6, км 84+000, бензиностанция Петрол преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело движещият се в посока към гр. София лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ** **** **със скорост от 101 км/ч при разрешена такава от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания в периода от 15:30 часа до 17:00 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място полицейският служител М. К.изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 12.02.2019 г. с рег. № 1158р-1121.
При направена справка по
регистрацията на моторни превозни средства се установило, че цитираният
автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на К.С.О., ЕГН **********. За горепосоченото нарушение против
собственика е бил издаден от ОД на МВР Перник ЕФ серия К, № 2533627 за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. О. оспорил обстоятелството, че той е управлявал автомобила, като упражнил правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, посочвайки
в писмена декларация (за което носи наказателна отговорност по чл.313 от НК),
че процесното МПС на процесната дата е предоставил за управление на С.Д.О., ЕГН
**********, като приложил и копие на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на последния. Ето защо и първоначално издадения ЕФ бил
анулиран, като за гореописаното нарушение против С.О. бил издаден от ОД на МВР
Перник, по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, процесния ЕФ серия К № 3104818, с който отчетената
скорост била редуцирана на 98 км/ч, т.е. превишаването на максимално
допустимата скорост на движение било с 38 км/ч, с оглед на което на жалбоподателя е наложено на основание чл.
189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП административно наказание глоба в
размер на 300 лв (триста лева).
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ** **** **, чиято скорост е била фиксирана от преносимата система за контрол на скоростта, е собственост на К.С.О.. Налице е писмена декларация от 09.10.2019 г., (с оглед чл. 189, ал.5 от ЗДвП), в която собственикът е декларирал, че на 09.02.2019 г. в 16:03 часа превозното средство е било във владение на С.Д.О., на който е било предоставено за ползване, поради което и по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя е издаден процесния ЕФ.
Разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство-снимка № 11743D0/0059778 установява, че на 09.02.2019г. в 16:03 часа автомобил с рег. № ** **** **е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след като е бил приспаднат толеранса, който е релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скоростта, посочен в приложението към удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на скоростта. Към доказателствения материал са приобщени протокола за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяваща, че е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, протокол от проверка № 55-ИСИ от 11.10.2018г. на Българския институт по метрология за съответствие с техническите изисквания и писмо изх. № 11-00-157 от 10.07.2020 г. на Областно пътно управление Перник, че км 84+000на път І-6 попада в рамките на населеното място гр. Перник, като ограничението на скоростта в участъка е въведено с пътен знак В26 и е с цифрово означение 60 км/ч, монтиран на км 83+860.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна
отговорност за собственика или за ползвателя на МПС за извършеното с него
нарушение. В конкретния случай К.С.О., ЕГН **********, който е собственик на
МПС, с което е извършено нарушението, се е възползвал от възможността по
чл.189, ал.5 от ЗДвП, с оглед приложената на л.12 по делото писмена декларация
от 09.10.2019 г., в която е декларирала, че на 09.02.2019 г. в 16:03 часа
превозното средство е било във владение на С.Д.О., на който го е предоставил за
ползване, прилагайки и копие на неговото свидетелство за управление на моторно
превозно средство. Последният е имал възможност да обори презумпцията за
авторство на нарушението, като посочи лицето управлявало МПС към посочената
дата, чрез подаване на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, във вр. чл. 188 от
същия закон. Жалбоподателят не се е възползвал от това свое право,
упражняването на което е зависило единствено от собствената му преценка, поради
което и следва да се зачете презюмираният от закона факт, че извършител на
деянието е именно посоченото лице от собственика на автомобила. Правото на С.О.
за възражение досежно това обстоятелство изрично му е било указано в обжалвания
фиш, а именно, че разполага с възможност да подаде писмена декларация, в която
да посочи лицето, което е управлявало автомобила на процесната дата, като
същото е преклудирано, тъй като той не е реализирал това си право, а е
подал жалба срещу процесния ЕФ.
Предвид тези съображения съдът намира, че правилно С.О. е бил приет от издателя на обжалвания ЕФ като лице, отговорно за извършеното нарушение.
По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743d0. Същата е одобрен на 07.09.2017 г. тип средство за измерване съгласно приетото като писмено доказателство удостоверение № 17.09.5126, издадено от Българския институт по метрология, като същевременно е отговаряло на съответните технически изисквания.
По категоричен начин се доказа, че процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса на служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част към удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор, поради което и изложените съображения в жалбата, че нарушението е установено и заснето с техническо средство, което не е автоматизирано са некоректни.
На снетия от паметта на системата снимков материал № 11743D0/0059778, който е веществено доказателствено средство се наблюдава именно автомобила посочен в ЕФ, тъй като превозното средство и регистрационният му номер са видими по ясен и категоричен начин. Не е спорно, че на същия е заснет и друг автомобил, но на снимката са налични маркери, обозначаващи използваните лазерни лъчи, които се пресичат на лекия автомобил с рег. №. ** **** **, т.е. именно пресечната точка установява на кое точно превозно средство е измерената скорост съгласно приложената по преписката инструкция за употреба на процесната система.
Съдът констатира, обаче, че при описанието в процесния фиш на нарушението и на съответната нарушена правна норма, са допуснати съществени процесуални нарушения което е довело до невъзможност да се формира по несъмнен начин извод досежно правилността на дадената квалификация на деянието и да се направи извод законосъобразно ли е посочена приложимата санкционна норма, като съображенията са следните:
На първо място направеното описание на нарушението в ЕФ е неправилно и неточно, с което е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на обжалвания документ, свързано с императивните реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП във връзка с посочване мястото на извършване на нарушението, което е ограничило правото на защита на наказаното лице и е основание за отмяна на ЕФ. В ЕФ като фактическо описание на мястото на което е било извършено нарушението е записано следното: Община Перник ПП-І-6, км 84+000, при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26. Съдът не може да приеме за установен факта, който е визиран в обжалвания фиш, че скоростта е била измерена в извън населено място, което е обективен елемент на нарушението, тъй като от приобщеното по делото като писмено доказателство писмо изх. № 11-00-157 от 10.07.2020 г. на Областно пътно управление Перник, ведно с приложената към него схема за организация на движението в процесния участък, се установява, че посочения км 84+000 попада в рамките на населеното място гр. Перник.
На второ място категоричното посочване на мястото на нарушението е от съществено значение за прилагане на съответната релевантна хипотеза на чл. 21 от ЗДвП, т.е. дали моторното превозно средство е управлявано в населено или извън населено място, което е и задължителен обективен елемент при санкционирането му по чл. 182 от ЗДвП. В процесния случай при квалификацията на нарушението е допуснато смесване на двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, което при констатираната липса на точно описание във фиша на мястото на извършване на нарушението, води до невъзможност жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил, за да организира ефективно защитата си.
Освен всичко казано по-горе съдът констатира, че нарушителят е бил неправилно санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП, което не кореспондира с доказателствата по делото, сочещи, че нарушението е било извършено в населено място, и обосновава незаконосъобразността на ЕФ и в санкционната му част. Настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че действително в процесния случай е приложен закон за по-леко наказуемо нарушение, но същият противоречи на установеното в хода на съдебното производство място на извършване на нарушението, намиращо се в населеното място гр. Перник, т.е. налице е промяна на фактическите обстоятелства на обвинението предявено на нарушителя, срещу които същият се е бранил и които следва по категоричен начин да сочат какво нарушение се вменява на лицето, чийто автомобил е заснет да бъде управляван с превишена скорост.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 3104818 на ОД на МВР Перник, с който на С.Д.О., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв (триста лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
ВС