№ 495
гр. Благоевград, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20221200500006 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от ХР. ЦВ. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. Благоевград, ул. „Б.“ №16, вх.А, ет. 1, ап. 3, чрез адв. Г.В., против Решение
№905744 от 05.11.2021 г., постановено по гр.д. № 648/2021 г. по описа на РС-Благоевград.
С атакуваното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от ХР. ЦВ. Н., с ЕГН
**********, с адрес гр. Благоевград, ул. „Б.“ №16, вх.А, ет.1, ап.3, със съдебен адрес: гр.
София - 1000, ул.“Х.А.“ № 60, ет.3, срещу „К.И.И. БГ“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район “Л.”, бул. “П.Вл.“ № 21, “Л. 6”, ет. 2, представлявано
от Т.Я., отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК – за признаване
за установено спрямо ответното дружество, че ищецът не дължи сумите, предмет на
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 15.05.2012 г. по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. №1297/2012 г. по описа на PC-Благоевград, въз основа на който е издаден
изпълнителен лист от 25.07.2012 г., поради погасяването им по давност, а именно: сумата от
4156.09 лева - главница по договор за потребителски кредит № PLUS-01241630/07.08.2008
г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.05.2012 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 1720.52 лева – възнаградителна лихва за периода 19.06.2009г.-
19.08.2011 г.; сумата от 1219.51 лева – мораторна лихва за периода 20.07.2009 г. - 02.05.2012
г.; сумата от 141.92 лева - сторени разноски в заповедното производство за държавна такса;
сумата от 100 лева – сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение, за събиране на
1
които е образувано и.д.№ 1494/2012г. по описа на ЧСИ В.Т., рег.№ 795, с район на действие
ОС-Благоевград.
Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното
решение. Твърди се, че по прекратено по силата на закон изпълнително дело не могат да се
предприемат валидни изпълнителни действия, тъй като процесуални действия могат да
съществуват единствено и само във висящ процес. Посочва се, че даденото от районния съд
разрешение противоречи на Тълкувателно решение №2/2013 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС и трайната практика на ВКС. Твърди се, че в ТР 2/2013 г. било посочено, че нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите към т. 10 на ТР било
посочено, че във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният
изпълнител служебно вдигал наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилвали по право. В този смисъл се поддържа, че валидно
изпълнително действие означавало такова, което e извършено по висящо изпълнително дело,
а не по прекратено изпълнително дело. Поддържа се, че първоинстанционното решение
противоречи и на трайната практика на ВКС, изразена в Решение №371/29.10.2015 по дело
№1385/2012 на ВКС, ГК, IV г.о., Решение №42/26.02.2016 по дело №1812/2015 на ВКС, ГК,
IV г.о., Решение № 10 от 16.02.2016г. по гр.д.№ 3231/2014г. на ВКС, III Г.О. Решение
№285/06.10.2015 по дело №1953/2015 на ВКС, ГК, IV г.о., като се цитира съдържанието на
посочените актове на ВКС. Твърди се, че в обратен смисъл имало едно единствено решение
на ВКС, а именно Решение №37 от 24.02.2021 г по гр.д.№ 1747/2020 г на ВКС IV Г.О.
Навежда се, че тълкуването в посоченото решение е неправилно, поради което не следвало
да се възприема от съдилищата, по следните съображения. На първо място, защото
висящият изпълнителен процес бил свързан на първо място с волеизявление на взискателя –
той трябвало да поиска такъв да бъде учреден, с писмена молба. Поради това, не можело да
се сподели становището в Решение №37 от 24.02.2021 г по гр.д.№ 1747/2020 г на ВКС IV
Г.О, че „съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно
изпълнително дело“, тъй като това би било в нарушение на чл.426, ал.1 ГПК. На второ
място, защото учредяването на висящ изпълнителен процес е свързан със заплащането на
такси. Простото подаване на молби и искания от взискателя не можело да се приеме като
“активно поведение в смисъла на ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк.д.№ 2/
2013 година на ОСГТК на ВКС, в което изрично било записано, че действията се обезсилват
ако са нередовни. С други думи - “служебното образуване” на изпълнителен процес след
перемпцията, би нарушило изискването за редовност на действията на взискателя. На трето
място, поддържа се, че номерът на изпълнителното дело е от изключителна важност за
длъжника. Това е така, понеже номерът на изпълнителното дело определял в рамките на кое
дело съдебният изпълнител имал право да упражнява държавна принуда. В този смисъл се
твърди, че становището в цитираното по-горе решение, че необразуването на ново
изпълнително дело нито вреди на кредитора, нито вреди или ползва длъжника, било
абсурдно. Перемпция означавало край на възможността да се упражнява държавна принуда
по конкретно дело. Липсата на яснота по кое дело могат да се засягат правата на длъжника,
2
силно го засягало, интензивно можело да наруши правата му и практически обезсмисляла
чл.433,ал.1,т. 8 ГПК. В жалбата се посочва още, че към настоящия момент имало
предложение от ВАС за образуване на тълкувателно дело на ОСГТК на ВКС, поради
противоречивата практика на ВКС по въпроса, прекъсва ли погасителната давност
изпълнително действие, извършено след като е настъпила перемпция по изпълнителното
дело. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което съдът да
уважи предявените искове, като основателни и доказани. Претендира се и присъждане на
сторените в двете инстанции разноски по делото. Прилага се постановление за прекратяване
на процесното изпълнително дело, което се моли да се приеме като доказателство по делото.
По реда на чл. 263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на жалбата от
въззиваемата страна – „К.И.И. БГ“ ЕАД, чрез юрк. Н.В.. В отговора се поддържа, че жалбата
е допустима, но неоснователна. Твърди се, че постановеното решение е в синхрон с
материалния и процесуалния закон, както и с тълкувателната практика на ВКС и
утвърдената практика на българските съдилища. Посочва се, че първоинстанционният
състав изрично и подробно е посочил изпълнителните действия, предприети по изп. дело №
1494/2012 г. по описа на ЧСИ В.Т., доказващи тезата на въззиваемия, че вземанията не са
погасени по давност, тъй като са предприемани изпълнителни действия по делото и не е
допуснато изтичането на период от пет години, в който такива да не са извършвани, за да се
счете давността за изтекла. Посочва се, че предприемането на всяко едно от посочените
изпълнителни действия представлява годно да прекъсне погасителната давност основание,
който извод следва от задължителната практика на ВКС. В мотивите на т. 10 от ТР № 2 от
26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС се изтъквало, че съгласно чл. 116, 6.
„в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. ВКС стигал до заключение, че давността по време на висящото изпълнително
дело, се прекъсва многократно, което става с „предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)...“. Твърди се,
че не било необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на
изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната.
Това следвало от самата разпоредба на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, в която законодателят неслучайно
си служил с думата „предприемане“ на изпълнителни действия, а не „извършени“ или друга
подобна формулировка. Развиват се подробни съображения, че в казус като настоящия
извършената с т. 10 ТР №2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на
ППВС №3/18.11.1980 г., поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното
решение – 26.06.2015 г. Посочва се още, че в процесния случай, следва да се направи
категорично разграничение между перемпционния и давностния срок, каквото е направено в
Решение №37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020 г. Твърди се, че в посоченото
решение се заявявало категорично, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на
давността. Тя е имала значение при действието на Постановление №3/1980 г. на Пленума на
3
ВС, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни
органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него. Твърди се, че решаващият
състав на ВКС е постановил, че насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана прекъсва давността, като за перемпцията и необходимостта от образуването на
ново дело значение има също, кога е направено искането. Но дори изпълнителното дело да е
било перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело нямало значение за
прекъсването на давността. Твърди се, че постановките, закрепени в горецитираното
решение на ВКС, правилно са били приложени по настоящия казус от първоинстанционния
състав на Районен съд - Благоевград. Посочва се, че именно във връзка с горецитираната
практика, първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че въпреки
настъпилата перемпция през януари 2015 г., давността за вземането е започнала да тече от
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а
поисканите от взискателя и предприети последващи изпълнителни действия са годни да
прекъснат погасителната давност, поради направеното категорично разграничение между
перемпционен и давностен срок. С оглед гореизложените доводи се моли за потвърждаване
на атакуваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В откритото съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, жалбоподателят Х.Н.,
редовно и своевременно призован, не се явява, за него се явява адв. В.. Същият поддържа
искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск, ведно с
присъждане на сторените пред първата инстанция разноски. Претендират се и разноски пред
въззивния съд за заплатена държавна такса. Не се претендира адвокатско възнаграждение
пред въззивния съд.
За въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител в открито съдебно
заседание.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по
чл. 259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи
проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване
на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Въззивният съд счита, че
първоинстанционното решение е валидно, като е постановено от родово компетентен съд,
функциониращ в надлежен състав, изготвено е в писмена форма, в пределите на
правораздавателната власт на съда и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
При проверката за допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд
констатира, че решението е допустимо, поради което не се налага неговото обезсилване.
4
По правилността на решението, съдът намира следното:
Решението е правилно, а въззивната жалба е неоснователна.
Настоящият състав на Благоевградския окръжен съд намира, че формираната и изложена в
мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на
основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделят се и окончателните правни
изводи, изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в
материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Съдът намира за безпредметно
приповтарянето им и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
Не е спорно между страните, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1297/2012 г. по описа на PC-Благоевград ХР. ЦВ. Н., с ЕГН
**********, е осъден да заплати на кредитора БНП „ППФ“ ЕАД, с ЕИК ******, следните
суми: сумата от 4156.09 лв. главница по Договор за потребителски паричен кредит с №
PLUS-01241630/07.08.2008 г.; сумата от 1720.52 лева. представляваща възнаградителна
лихва за периода от 19.06.2009г. до 19.08.2011г.; сумата от 1219.51 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 20.07.2009г. до 02.05.2012г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК - 14.05.2012г., до окончателното изплащане на дължимото,
както и сумите от: 141.92 лева - сторени разноски в заповедното производство за държавна
такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея на 25.07.2012 г. е издаден
изпълнителен лист, с който ищецът, в качеството на длъжник, е осъден да заплати на
кредитора БНП „ППФ“ ЕАД посочените в заповедта суми и на отразените основания.
С молба с вх.№ 12807 от 20.12.2012 г. кредиторът БНП „ППФ“ ЕАД е поискал от ЧСИ В.Т.,
с район на действие Окръжен съд Благоевград, образуване на изпълнително производство
въз основа на изпълнителния лист, като на основание чл.18 от ЗЧСИ кредиторът е поискат
извършването на всички действия по изпълнението. Въз основа на така подадената от
кредитора молба, ведно с представяне на изпълнителния лист е образувано изп.дело №
1494/2012г. по описа на ЧСИ В.Т.. По изпълнително дело № 1494/2012 г. по описа на ЧСИ
В.Т. са били предприети изпълнителни действия, както следва:
С молбата си за образуване на изпълнително дело от 20.12.2012 г., взискателят „БНП ППФ“
ЕАД е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ В.Т..
На 21.01.2013 г. по делото е бил присъединен взискател в лицето на ТД на НАП относно
налични публични задължения на длъжника.
На 28.02.2013 г. до длъжника е изпратено Уведомление за насрочен опис на движими вещи
за 25.03.2013 г.
На 10.04.2013 г. отново е било изпратено Уведомление за опис на движими вещи, насрочен
за 22.05.2013 г.
5
На 15.10.2015 г. е депозирана молба с вх.№ 11363 от ищеца по делото „К.И.И. БГ“ ЕАД – с
искане, на основание чл.429 ГПК да бъде конституиран като взискател по изпълнителното
дело, в качеството му на цесионер на „БНП ППФ“ ЕАД.
На 29.10.2015 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника ХР. ЦВ. Н. –
„В.Т.“ ЕООД.
На 13.01.2016 г. е изпратено ново запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника до „В.Т.“ ЕООД.
С постановление от 02.02.2016 г. и във връзка с молба с вх.№ 11363/15.10.2015 г. ЧСИ
В.Тозева е конституирала „К.И.И. БГ“ ЕАД като взискател по делото, на основание чл.429,
ал.1 ГПК.
На 15.03.2016 г. от взискателя е подадена молба с вх.№ 05937 с отправено искане до
съдебния изпълнител да бъде извършена справка за регистрирани трудови договори на
името на длъжника и да бъдат предприети съответните изпълнителни действия.
На 22.04.2019 г. взискателят е депозирал молба с вх.№ 09616 за извършване на справка в ел.
регистър на БНБ относно налични банкови сметки на името на длъжника и съответно
искане за налагане на запор. В резултат на това, на 05.09.2019 г. е било изпратено запорно
съобщение до „Обединена Българска Банка“ АД. Във връзка с наложения запор, на
19.09.2019 г. е постъпила сума, послужила за частично погасяване на дълга.
На 22.06.2020 г. „К.И.И. БГ“ ЕАД е депозирал молба с искане за извършване на справка за
регистрирани трудови договори на името на ХР. ЦВ. Н.. В резултат на това, на 28.09.2020 г.
е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника, а именно „Т.Т.К.“ ЕООД.
На 26.01.2021 г. е изпратено запорно съобщение до работодател на длъжника - „А.Б.“
ЕООД. Съобщението е получено на 09.02.2021 г.
На 26.05.2021 г. е депозирана молба от взискателя с вх.№ 15137 за извършване на справка в
ел. регистър на БНБ за разкрити банкови сметки на длъжника и съответно искане за
налагане на запор върху откритите сметки.
С Постановление от 05.10.2021 г. на ЧСИ В.Т., прието като доказателство от въззивния съд,
е прекратено изпълнителното производство по изп.д. № 1494/2012 г., на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. От постановлението е видно, че същото е влязло в законна сила на 21.10.2021
г.
При така изложената фактическа обстановка, РС-Благоевград е приел от правна страна, че
предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е процесуално допустим, но
неоснователен. Районният съд е посочил, че валидно изпълнително действие за прекъсване
на давността е извършено на 21.01.2013 г. Посочил е, че от 21.01.2013 г. до 21.01.2015 г. са
изтекли 2 години от първоначалното искане за извършване на изпълнителни действия и през
този времеви отрязък нито са били искани, нито са били предприемани други такива,
считано от 22.01.2015 г., поради което изпълнителното производство е било прекратено, по
реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Посочено е, че прекратяването на изпълнителното дело е
6
станало по силата на закона, поради което липсата на нарочно постановление от страна на
съдебния изпълнител не рефлектира върху момента, в който то се е случило. Прието е, че
давността спрямо непогасените изпълняеми вземания, която е 5-годишна е започнала да тече
на 22.01.2015 г. и ако не е била спирана или прекъсвана, би изтекла на 22.01.2020 г.
Посочено е, че от образуването на изпълнителното дело срещу ищеца (на 20.12.2012 г.) до
неговото прекратяване заради настъпилата на 21.01.2015 г. перемпция, погасителната
давност е била спряна и е започнала да тече именно от деня на прекратяването. Посочено е,
че след прекратяването на изпълнителното дело на 21.01.2015 г. по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, от новия взискател – ответникът, са били искани нови изпълнителни способи, които са
прекъсвали погасителната давност, започнала да тече от тази дата. Посочено е, че молбите
на ответника от 15.10.2015 г. с искане за присъединяване на взискател, от 15.03.2016 г. – с
искане на ответника като взискател за извършване на ново изпълнително действие – запор
върху вземания на длъжника, са все действия, които са прекъсвали давността, тъй като с тях
са искани извършване на изпълнителни действия – присъединяване на взискател, налагане
на запори върху банкови сметки на длъжника, опис на движими вещи на длъжника.
Районният съд е развил съображения, че когато по изпълнителното дело е направено искане
за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже
да изпълни искания способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
в него изпълнителен лист. Районният съд се е позовал на Решение №37/24.02.2021 г. по
гр.д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г.о.
Решението е правилно.
Предвид обстоятелството, че изпълнителното дело е образувано през 2012 г., първият
въпрос, на който следва да се отговори е: тече ли погасителна давност за вземане по
изпълнително дело, което е образувано преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК и дадените в т. 10 от същото
разяснения намират ли приложение по отношение последиците на давността по това
принудително изпълнение и настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На този
въпрос е даден отговор с Решение № 252/17.02.2020 г., постановено по гр. д. № 1609/19 г. на
ВКС, III г. о., Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г. о.,
Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г. о. Настоящият съдебен
състав споделя тази практика, съобразно която съдебните състави на ВКС са приели, че
когато се касае до първоначално приети тълкувателни решения и постановления, даденото с
тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя
още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове. В цитираната
практика се приема, че е възможно след издаването на първоначалния тълкувателен акт да
настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в
обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване
неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи при
постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на
същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно
7
решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в
който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се прилага и
предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди
постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от
значение за спорното между страните правоотношение и са породили правните си
последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им
тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В противен случай ще се
придаде същинско обратно действие на новото ТР, което е недопустимо, освен съгласно чл.
14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това.
С оглед изложеното, въззивният състав приема, че за заварените като висящи от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до
посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС
№ 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство - от
датата на образуването му до датата на приемане на последващия тълкувателен акт
(придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на
изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Както доктрината, така и съдебната
практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в
случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. „перемпция“. След датата 26.06.2015 г. перемпцията е без
правно значение за прекъсването на давността. Тя има значение при действието на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за
изгубило сила новата давност започва да тече от прекратяването на изпълнителното дело.
Следователно, ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата,
предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1
ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при
съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК). В
конкретния случай, при прилагане на тълкувателното ППВС № 3 от 18.11.1980 г., с
образуване на изпълнителното дело с молбата от 20.12.2012 г., давността за вземането е
спряла да тече по отношение на длъжника. По делото не се установи в продължение на 2
години – от 21.01.2013 г. до 21.01.2015 г., да са били извършени изпълнителни действия.
Поради това изпълнителното производство следва да се счита прекратено, считано от
22.01.2015 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. "перемпция" и то по
силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този
смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Новата погасителна давност за
вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД е започнала да тече, считано от 22.01.2015 г. В тази връзка
следва да се посочи, че влязлата в сила заповед за изпълнение замества съдебното решение
като изпълнително основание, затова и давността е 5 годишна, по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 15.10.2015 г. ответникът
е подал молба за присъединяването му като взискател, а на 15.03.2016 г. е депозирано искане
8
от ответника за извършване на ново изпълнително действие – запор върху вземания на
длъжника. Поисканото конституиране на взискател и налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника, безспорно е изпълнително действие (арг. от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК),
независимо дали ищецът е имал или нямал банкови сметки и прекъсва давността,
независимо дали са предприети конкретни действия от съдебния изпълнител. В т. 10 на ТР
№ 2/2013 г. е посочено, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. От
настъпването на перемпцията на 22.01.2015 г. до молбите от 15.10.2015 г. и 15.03.2016 г., с
която са поискани изпълнителни действия срещу ищеца, не е изтекъл 5-годишният срок на
погасителна давност. След това, са поискани и нови изпълнителни действия (на 22.04.2019
г., 22.06.2020 г., 26.01.2021 г. и 26.05.2021 г.), поради което към датата на предявяването на
иска на 16.03.2021 г., също не е бил изтекъл 5-годишният срок на погасителна давност.
Съдът намира, че в случая следва да намери приложение съдебната практика, обективирана
в Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. но ВКС, Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г. о. на ВКС, съгласно която
перемпцията е без правно значение за давността, респ. изпълнителният лист и поисканият от
взискателя нов изпълнителен способ задължават съдебния изпълнител да предприеме
действията по принудително изпълнение, като давността е прекъсната на основание чл. 116,
б. "в" ЗЗД, независимо, че съдебният изпълнител не е образувал ново канцеларско дело по
посочения нов изпълнителен способ след перемпцията. Ето защо и развитите от
жалбоподателя възражения, че по прекратено по силата на закон изпълнително дело не
могат да се предприемат валидни изпълнителни действия, тъй като процесуални действия
можели да съществуват единствено и само във висящ процес, са неоснователни. Съдебният
състав намира за правилна обективираната в горните решения съдебна практика, която
приема, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело;
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
9
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на
отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните
дела.
Предвид гореизложеното искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен. Следователно първоинстанционното решение като
правилно следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивния съд, право на разноски има въззиваемият – „К.И.И.
БГ“ ЕАД, който предявява претенция за заплащане на юрисконсултско възнаграждение,
чийто размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя на 100 лв.
Мотивиран от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №905744 от 05.11.2021 г., постановено по гр.д. № 648/2021 г.
по описа на РС-Благоевград.
ОСЪЖДА ХР. ЦВ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „Б.“ №16, вх.А, ет. 1,
ап. 3, да заплати на „К.И.И. БГ“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район “Л.”, бул. “П.Вл.“ № 21, “Л. 6”, ет. 2, представлявано от Т.Я., на основание
чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10