РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Велико Търново , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Колева
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Гражданско дело №
20204100100569 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Подадена е искова молба от Р.К., родена на 09.08.1968г. в У., ЛН **********, чрез
пълномощник - адвокат С.И., срещу ЗАД „ОЗК - З.“, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление град С., район В. ул.“Св. С.“ № .., ет.... Ищцата твърди, че на 25.09.2019г., на
път II-55, 32+400 км, управлявания от водача М. В. М. л.а. „Я.“ с рег. № ... посока Р.-С.З.
загубил устойчивост, напуснал пътната лента, в която се движел и навлязъл косо в пътната
лента, по която в същия момент се движел л.а. „Р.М.“, в който тя пътувала. Между двата
автомобила последвал сблъсък, при който пострадала. Образувано било досъдебно
производство, в хода на което били извършени редица процесуално-следствени действия,
след което то било прекратено с нарочно постановление на РП-В.Т. от 22.06.2020г. Твърди,
че в резултат на произшествието получила следните увреждания – закрита травматична
руптура /разкъсване/ на тънкото черво, травматична руптура на корена на мезентериума,
опорак, който държи тънките черва, с хематом на мезоколон трансверзум, субсерозен
хематом на цьокума, колон трансверзум и участък от тепмалния илеум, а на 26.09.2019г. й
била проведена специализирана медицинска интервенция поради оплаквания от коремна
болка, субфебрилитет и мускулен дефанс в долен коремен етаж. Поради влошаване на
здравословния й статус, на 31.01.2020г. отново постъпила в болнично заведение в град К.,
където била извършена последваща оперативна интервенция вследствие настъпили
усложнения в състоянието й. Излага, че виновният за настъпилото ПТП водач на лек
автомобил „Я. попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на
ПТП вреди се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна
полица при ответника и че е предявила застрахователната си претенция пред него, но
същият не била съгласна с предложения й размер на застрахователно обезщетение. Сочи, че
1
причината за това е изключително болезнения период на възстановяване, който не е
приключил и към датата на подаване на ИМ. Твърди, че изпитва неудобство и постоянен
дискомфорт в проблемната област, както и че инцидентът й донесъл и негативни
емоционални преживявания – страх от пътуване, стрес, психически дискомфорт, и наложил
отмяна на плановете й за бъдещето. Прави искане за осъждане на ответника да й заплати
обезщетение за претърпените от нея неимушествени вреди вследствие на настъпилото ПТП
в размер от 50 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени от
нея разходи за оперативно лечение, в размер на 2 200 лв., ведно със законната лихва върху
тези суми от датата на уведомяване на ответника за настъпилото застрахователно събитие
до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищцата фактически обстоятелства, на които
основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените
обективно съединени искове по чл.432 ал.1 от КЗ – пряк иск на увреденото лице, спрямо
което застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ е подал писмен отговор на ИМ, в
който заема становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва твърдения в
ИМ механизъм на ПТП и изключителната вина на водача на л.а. „Я.“ за настъпването му.
Твърди, че вина за настъпването му има и другия водач, който е управлявал автомобила в
нетрезво състояние и с превишена скорост, поради което не е могъл своевременно да
предприеме спасителна маневра и да предотврати настъпването на събитието. Прави
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради това, че
се е возила в другия участващ в произшествието автомобил без поставен предпазен колан и
поради това, че е пътувала в автомобил, управляван от водач, за който е знаела, че е
употребил алкохол. Оспорва исковете по размер, като счита същите за прекомерно
завишени, а размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и
несъобразен с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Твърди, че настъпилите усложнения
в здравословното състояние на ищцата са резултат на неспазване от нейна страна на
дадените й лекарски предписания. Оспорва изложените в ИМ твърдения относно
продължителността и интензитета на твърдените болки и страдания, оспорва акцесорната
претенция за лихва за забава, включително и по размер, както и началния момент, от който
същата се претендира. Представя извлечение от банкова сметка на дружеството за извършен
паричен превод на ищцата в размер на 17 200 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по процесната щета, от която 15 000 лв. за претърпени неимуществени вреди и
2 200 лв. – за имуществени вреди. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител по пълномощие -
адвокат С.И., моли да бъде допуснато изменение на предявения от нея иск за претърпени
неимуществени вреди чрез намаляването му по размер, с оглед извършеното плащане на
част от претендираното застрахователно обезщетение, на сумата от 35 000 лв. Прави
изявление за оттегляне на предявения иск за претърпени имуществени вреди. Моли исковете
да бъдат уважени в посочените размери по съображения, подробно изложени в представена
в срок писмена защита. Поддържа претенцията си за разноски.
С протоколно определение от 25.02.2021г. съдът е допуснал изменение на предявения
от ищцата иск за неимуществени вреди чрез намаляването му по размер от сумата от 50 000
лв. на сумата от 35 000 лв., като е прекратил производството по делото в останалата му част
– за разликата от 15 000 лв. поради заявеното оттегляне, и по отношение на иска за
имуществени вреди също поради оттеглянето му.
Ответното дружество, чрез процесуалните си представители в съдебно заседание, моли
за отхвърляне на предявения иск. В случай, че бъде уважен, моли размерът му да бъде
2
съобразен с направените и доказани възражения за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата. Излага подробни правни доводи в писмена защита. Поддържа
претенцията за разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Установява се от събраните по делото доказателства, че на 25.09.2019г., около 00.05
часа, на главен път II-55, 32+400 км, настъпил пътен инцидент между застрахования към
тази дата при ответника лек автомобил „Я.“ с рег. № .. управляван от водача М. В. М. и лек
автомобил „Р.М.С.“ с рег. № .., управляван от И.А.Я., в който пътувала ищцата. Видно от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от същата дата, при произшествието
пострадала последната, както и били установени деформации по предните части на двата
автомобила. В протокола е записано, че водачът на л.а. „Р.М.С.“ с рег. № .. е с установена
концентрация на алкохол в кръвта 0.76 промила. Като причина за настъпване на
произшествието е посочено, че водачът на застрахования при ответника автомобил при
избиране скоростта си на движение не се е съобразил с релефа на местността и
интензивността на движението и в зоната на дясна крива изгубил управлението над
автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил движещия се там л.а.
„Р.М.С.“. Представен е протокол за оглед на процесния пътен участък и фотоалбум към
него, изготвени в хода на образуваното по повод инцидента досъдебно производство. Видно
от постановление на прокурор при ВТРП от 22.06.2020г. наказателното производство било
прекратено поради направеното от пострадалата искане в този смисъл съобразно чл.24 ал.1
т.9 от НПК.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП е установен от приетото в настоящото
производство заключение на автотехническата експертиза. Направените от вещото лице
констатации са, че ПТП е настъпило в посочения по-горе пътен участък, в тъмната част от
денонощието, при облачно и мрачно време и валеж от дъжд, съответно мокра пътна
асфалтова покривка, в условията на десен завой, считано посока на движение от север на юг
към град Г., при осветеност от автомобилни фарове на къси светлини на разстояние 55-60 и
видимост между двата завоя на разстояние 70-80 м. Автомобил „Я.“ се е движел в посока от
север на юг към град Г., по траектория, лежаща в полагащата му се пътна лента за
движение, със скорост от 84.6 км/ч. В същото време в обратна посока на север към град В.Т.
се е движел л.а. „Р.М.С.“ по траектория, лежаща в полагащата му се за движение пътна
лента, със скорост от 52.9 км/ч. Преминавайки през пика на десен завой, водачът на л.а. „Я.“
загубил контрол над управлението на автомобила, при което той променил траекторията си
на движение наляво, преминал през средната пътна лента /три пътни ленти/ и навлязъл в
източната пътна лента за насрещно движение, по която се движел л.а. „Р.“. Водачът на този
автомобил реагирал на опасността, като намалил скоростта на движение на автомобила,
променил траекторията си на движение възможно вдясно без да влиза в съприкосновение с
мантинелата от източната страна на пътното платно. Между двата автомобила настъпил
удар, при който в съприкосновение първоначално влезли лявата част на предна броня на л.а.
„Р.“ и дясната страна на предна броня на л.а. „Я.“. След удара л.а. „Р.“ траслирал в посока на
североизток по платното за движение и ротирал по часовниковата стрелка, като
преустановил движението си в източната пътна лента, а л.а. „Я.“ – транслирал в посока на
югоизток и ротирал обратно на часовниковата стрелка, след което преустановил движението
си. Според заключението скоростите на всеки от автомобилите към момента на удара са
съответно 42.1 км/ч за л.а. „Р.“ и 46 км/ч за л.а. „Я.“, а разстоянието на първия автомобил до
мястото на удара, в момента, в който възниква опасността /когато л.а. „Я.“ губи
устойчивост/ е 29.9 м, на втория – 42.3 м. Експертизата заключава, че причината за
настъпилото ПТП е загубата на контрол върху управлението на л.а. „Я.“ вследствие
3
неправилна преценка на пътната обстановка от водача му, движение с несъобразена с
пътните условия скорост и неправилно боравене с органите на управление на автомобила
при движение в завой. Вещото лице допълва, че в случай, че л.а. „Я.“ се бе движил със
скорост, по-ниска от 50.7 км/ч, то той е щял да премине безпрепятствено по кривата на завоя
без да настъпи плъзгане и без да загуби устойчивост. С оглед на това, че опасните зони са
по-големи от разстоянията, на които са се намирали двата автомобила от мястото на удара
при възникване на опасността, то водачите им са нямали възможност и време да
преустановят движението на автомобилите преди мястото на удара чрез аварийно
задействане на спирачките.
По делото е представена Епикриза на ищцата, изготвена от ХО при МОБАЛ „Д-р С.Ч.“
АД-В.Т., видно от която същата е постъпила в отделението на 25.09.2019г. в 03.00 часа след
процесното ПТП с травма на тънкото черво, без открита рана, с оплаквания от болки в
долния коремен етаж и гадене. Извършени били редица изследвания и след установена
травматична увреда на коремен орган била извършена спешна оперативна интервенция,
съответно назначена медикаментозна терапия. Изписана на 03.10.2019г.
Представена е и епикриза, изготвена от ХО при МБАЛ „Д-р Х.С.“ – град К., видно от
която ищцата е постъпила в отделението на 31.01.2020г. по спешност след консултация с
хирург с оплаквания от болки и тежест в корема, гадене и повръщане. Извършена е
оперативна интервенция, при която били установени тежки сраствания от предходната
операция, образуващи възел от тънкочревни бримки. Изписана на 06.02.2020г. и назначено
медикаментозно лечение.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза,
приета от съда и неоспорена от страните, при процесното ПТП ищцата е получила тежка
закрита коремна травма, изразяваща се в разкъсване на тънко черво и държател на тънки
черва, кръвонасядания по държателите на тънко и дебело черва, гнойна инфекция на
коремницата, вследствие на което е претърпяла оперативна интервенция за зашиване на
разкъсаните коремни органи, втора оперативна интервенция за премахване на сраствания,
водещи до механичен илеус /чревна непроходимост/, а понастоящем има оплаквания от
болки, стягане, тежест и подуване на корема. Коремната травма е причинена по механизма
на удар и притискане с или между твърди тъпи предмети с концентрация на силата в предна
коремна стена около и под пъпа. Продължителността на болките е била до около два месеца
след втората извършена операция, а първите няколко седмици след всяка – със значителен
интензитет. Според заключението срокът на лечение и възстановяване е бил до около
м.април 2020г. Към момента на прегледа за изготвяне на заключението – м.февруари 2021г.,
ищцата е имала оплаквания в резултат на получените травми и претърпените операции. С
оглед изминалия продължителен период от време вещото лице счита, че пълно
възстановяване при ищцата няма да настъпи за в бъдеще и оплакванията ще са за цял живот.
Настъпилите усложнения – сраствания в коремната кухина, довели до чревна
непроходимост, според вещото лице са обичайни, често срещани след коремни операции,
дължат се на склонността на всеки организъм да образува съединителна тъкан и не са
резултат на неспазване на лекарски предписания. Съгласно експертното заключение много
често подобни закрити коремни травми се дължат именно на поставен предпазен колан и
представляват т.нар. коланна травма – травма от притискане с поставен предпазен колан при
ПТП. Според вещото лице в конкретния случай е много вероятно травмата да има точно
такъв характер, тъй като е изолирана – в долния етаж на корема. Съгласно заключението
установената лека степен на алкохолно опиване у водача на л.а. „Р.“ се характеризира с
лесно настъпваща умора, намалена концентрация, съобразителност и бързина при вземане
на решения, забавяне на реакциите и нарушено периферно зрение, с уточнението, че тези
последици са строго индивидуални при всеки организъм.
4
По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на св. И.Я., водач на
л.а.“Р.М.С.“ в деня на ПТП и съпруг на ищцата, се установява, че непосредствено преди да
настъпи инцидента е управлявал автомобила със скорост около 50 км/ч, като от завой
излязъл лек автомобил и се насочил към тяхната пътна лента. В този момент автомобилът
му бил в крайно дясно положение, почти до мантинелата на пътя, поради което нямало как
да избегне последвалия удар, но започнал да намалява скоростта чрез леко натискане на
спирачката. Водачът на другия автомобил му споделил, че не е могъл да вземе завоя, който
бил неочаквано остър и затова не могъл да овладее автомобила. След пристигане на
полицията на двамата водачи била извършена проверка за употреба на алкохол и установена
при него концентрация 0.76 промила, за което била ангажирана административно-
наказателната му отговорност. Посочва, че същият ден ищцата останала в дома им в град К.,
а той заедно с децата ходил до селото си, където към 13 часа обядвал и изпил около 200
грама алкохол, като след това се върнал града и едва в 22 часа тръгнали на път заедно с нея,
при което пътуване настъпило произшествието. На съпругата му не й е било известно, че
през деня той е употребявал алкохол. Свидетелят установява, че след ПТП ищцата била
настанена в болницата в град В.Т., където претърпяла операция, тъй като имала разкъсвания
на тънките черва. След изписването й се прибрали в К., но възстановяването й протичало
тежко, с постоянни болки в корема и специален режим на хранене. Не можела сама да се
обслужва, имала нужда от постоянна помощ и грижи. Получила психическо разстройство,
станала нервна, сънувала кошмари, не искала да се качва в кола. След около три месеца се
наложила втора операция поради установени сраствания на червата, която била извършена в
болница в град К.. След тази интервенция отново започнало захранване с определени храни
и диети, както и отново била налице постоянна нужда от помощ при обслужването й.
Понастоящем ищцата продължавала да се оплаква от болки в корема, предимно в ниската му
част.
Св. М.Я. установява, че след прибирането на ищцата от болницата във В.Т., след
първата претърпяна от нея операция, тя и синът й И.Я.се грижели за нея, а тя вършела и
домакинската работа. Ищцата била на специална диета около месец и половина след
първата операция и съпругът й я изправял в леглото и я хранел. След около 3-4 месеца
ищцата вдигнала температура и започнала да повръща, поради което я откарали в болницата
в град К.. Там я оперирали втори път, след което отново се наложило да се грижат за нея.
Понастоящем ищцата била нервна, страхувала се да се качи в кола, на завой треперела
цялата, не се чувствала добре.
Не е спорно по делото, че ищцата е предявила застрахователна претенция до ответното
дружество, в отговор на която последното й изплатило обезщетение за претърпени от
процесното ПТП неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2 200 лв.
От установената по-горе фактическа обстановка, съдът изведе следните правни изводи:
Производството по делото е образувано по предявен иск, квалифициран по чл.432 ал.1
от КЗ. Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. В настоящия случай исковата претенция е
допустима дотолкова, доколкото ищцата е предявила извънсъдебна претенция към
застрахователя-ответник, който е определил застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, с размера на което същата не се е съгласила. Поради това и с оглед
наличието на всички абсолютни процесуални предпоставки, предявеният иск е допустим и
подлежи на разглеждане.
5
За успешното провеждане на иска по чл.432 КЗ в тежест на ищцата е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило
застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди –
техния, вид, тежест и размер, и причинна връзка между вредите и застрахователното
събитие.
По делото не се спори и се установява от приложения КП за ПТП с пострадали лица
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от М. В. М.
лек автомобил „Я.“ с рег. № .. към датата на събитието - 25.09.2019г. Установяват се от
същия протокол водачите на двата автомобила и че ищцата, като пътник във втория
участвал в произшествието автомобил е пострадала вследствие настъпването му. Приетата
по делото съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение съдът намира за пълно,
обосновано и компетентно, кореспондиращо с всички събрани по делото доказателства,
установява по несъмнен начин механизма на ПТП. Според него причината за настъпване на
произшествието е загубата на контрол върху управлението на л.а. „Я.“ вследствие
неправилна преценка на пътната обстановка от водача му, движение с несъобразена с
пътните условия скорост и неправилно боравене с органите на управление на автомобила
при движение в завой. Съгласно правилото на чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП водачът е бил
длъжен да контролира непрекъснато ППС, което управлява и да предвиди и съобрази
скоростта си на движение с пътната обстановка и състоянието на пътя. В случая, поради
движението си с несъобразена скорост, намирайки се на пика на десен завой, автомобилът е
загубил устойчивост и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където по същото време
се движел автомобилът, управляван от съпруга на ищцата. Водачът на л.а.“Я.“ би
предотвратил настъпването на произшествието, в случай, че го е управлявал със скорост под
50.7 км/ч, т.е. представляваща в случая съобразена с пътните условия и пътната обстановка
скорост, при което е щял да премине безпрепятствено по завоя без да настъпи плъзгане на
автомобила и без той да загуби своята устойчивост. Според вещото лице, дори и при липса
на концентрация в кръвта на водача на л.а. „Р. и съответно каквото и да било влияние на
поетото количество алкохол върху реакциите му, при установената пътна ситуация
инцидентът е бил неизбежен. Видно от експертното заключение в процесния участък в
посока към град В.Т. е поставен знак В26, ограничаващ скоростта на движение на ППС до
50 км/ч, с каквато се е движил л.а. „Р.“, поради което не може да се заключи, че водачът му
го е управлявал с превишена скорост, не е могъл да предприеме своевременно спасителна
маневра и е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Вещото лице пояснява, че
поради разстоянието между двата автомобила към момента на възникване на опасността,
навлизането на л.а. „Я.“ в лентата за движение на л.а.“Р.“ и прибирането най-вдясно, почти
до мантинелата на пътя, на последния, ударът между тях не е можело да бъде избегнат.
Изложеното обосновава извода, че същият е настъпил поради виновното /доколкото не се
установява обратното – чл.45 ал.2 от ЗЗД/ и противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил, който е нарушил горепосочените разпоредби от
ЗДвП, като това поведение се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
произшествие. Със своето поведение водачът на автомобила сам се е поставил в подобна
пътна ситуация. Той не е изпълнил произтичащите от посочената норма задължения на
водача на моторно превозно средство при неговото управление, въпреки обективната и
субективна възможност да го направи, и да предотврати транспортния инцидент. Предвид
изложеното предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени вследствие именно
на това ПТП неимуществени вреди е доказан по своето основание.
Както се приема и в задължителната съдебна практика (Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС), понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с
6
преценката на редица конкретни обстоятелства, вкл. характер на увреждането, начинът на
получаването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето на пострадалия и др. Преценявайки всички обстоятелства от
значение за размера на обезщетението – вида и характера на получените от ищцата
увреждания, продължителността и интензивността на търпените болки и страдания,
включително продължаващите понастоящем болки в коремната област, които според вещото
лице ще продължат до края на живота на пострадалата, болничният престой /на два пъти/,
претърпените две оперативни интервенции и наложилото се трайно залежаване вследствие
на същите, всичко това довело до социална изолация и лишаването на ищцата от нормален
начин на живот, от полагането на труд и оказване на грижа за семейството, отражението на
произшествието и последиците му върху психоемоционалната сфера на същата – шок от
случилото се, страх при пътуване, притеснение за живота и здравето й, неспокоен сън, също
така наличието на неблагоприятни прогнози за пълното й възстановяване, съобразявайки и
практиката на ВКС, както и на други равни по степен с настоящия съд съдилища, съдът
намира, че сумата от 20 000 лв., ведно с изплатените в хода на процеса от ответника 15 000
лв., се явява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени
вреди. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази и доказания по делото
факт, че вследствие получената коремна травма и последвалото оперативно отваряне на
корема, довело до сраствания в коремната кухина, ищцата продължава да търпи болки в
областта на корема и същите ще са за цял живот. При формиране на този размер на
обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази и категорично установеното от
вещото лице обстоятелство, че ищцата не е допринесла по никакъв начин със свое
поведение за настъпване на усложненията и удължаване периода на лечение и
възстановителния процес поради неспазване на дадени лекарски предписания.
Не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради
неизпълнение на задължението й, произтичащо от разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, като
пътник в движещ се автомобил, да ползва поставен обезопасителен колан. За да бъде
намалено на основание чл.51 ал.2 ЗЗД дълимото обезщетение, приносът на пострадалия
следва да бъде надлежно и своевременно релевиран от застрахователя чрез възражение и да
бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия
или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В
настоящия случая, ответникът с отговора на ИМ е релевирал такова възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. По делото не са събрани
гласни доказателства, които да установяват, че ищцата е била или не с поставен предпазен
колан. Експертното заключение на СМЕ обаче е посочило, че с много голяма степен на
вероятност получената от ищцата травма е т.нар. коланна травма - от притискане с поставен
предпазен колан при ПТП, тъй като е изолирана – само в долния етаж на корема, а коланът е
твърд предмет и е възможно да причини посочените увреждания. От друга страна, дори да
се приеме, че ищцата е била без поставен предпазен колан по време на произшествието, то
това обстоятелството само по себе си не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието
на съпричиняване на увреждането. В такъв случай намаляването на обезщетението за вреди
на основание чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако пътникът е ползвал
предпазен колан, каквито в настоящото производство не са ангажирани. Поради това съдът
намира, че не са налице основания за редуциране на присъденото обезщетение и то се дължи
в присъдения размер.
По претенцията за заплащане на лихва за забава:
7
Ищцата е предявила застрахователната си претенция на 12.06.2020г., на 13.07.2020г.
ответното дружество изпратило предложение до ищцата за сключване на споразумение по
образуваната щета, като й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 15 000 лв. и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 200 лв. Ищцата
поискала преразглеждане на претенцията, но с писмо от 23.07.2020г. ответникът отказал
преразглеждането й и предложените размери останали непроменени. С оглед на изложеното
забавата на застрахователя в настоящия случай настъпва съгласно чл.497 ал.1 т.2 от КЗ с
изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ за произнасяне по претенцията. Ето
защо, ответникът е изпаднал в забава на 13.09.2020г., след изтичане на 12.09.2020г. на
тримесечния срок по чл.497 ал.1 т.2 вр. чл.496 ал.1 от КЗ. Поради това акцесорната
претенция на ищцата за заплащане на лихва за забава върху присъденото застрахователно
обезщетение за периода от 12.06.2020г. до 12.09.2020г. следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
По претенциите за разноски:
При този изход на процеса следва да бъде уважена претенцията на процесуалния
представител по пълномощие на ищцата за присъждане сторените от последната разноски
по делото за заплатена държавна такса по предявения иск за претърпени неимуществени
вреди, възнаграждения на вещите лица и адвокатско възнаграждение. От представения по
делото договор за правна защита и съдействие е видно, че ищцата е договорила и заплатила
възнаграждение на упълномощения от нея адвокат в размер на 5 000 лв., като изрично не е
посочена цената адвокатската услуга отделно за двата предявени иска, а искът за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди е оттеглен и производството по делото в тази част е
прекратено. Поради това съдът приема, че сумата от 400 лв., представляваща част от
договореното от ищцата и пълномощника й възнаграждение, е цена на адвокатската услуга
за защита по оттегления иск, съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това и с оглед уважената
част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 4 000 лв.,
представляваща сторени от нея разноски по делото.
Ответникът е направил разноски в размер на 2 520 лева с вкл. ДДС за заплатено
адвокатско възнаграждение, видно от приложения договор за правна защита и съдействие и
платежно нареждане и разноски за възнаграждения на вещите лица в размер на 400 лв.
Предвид отхвърлената част от иска и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ответната страна има
право на разноски в общ размер от 1 135.71 лв. Заплатената от него сума в размер на 50 лв.,
като депозит за допуснатия и по-късно заличен свидетел, подлежи на връщане след
подаване на нарочна молба за това.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град С. район
В..., ул.“Св. С..“ № .., ет... ДА ЗАПЛАТИ на Р.К., родена на ..г. в У., ЛН **********, сумата
от 20 000 /двадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени от последната
неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 25.09.2019г., ведно със
законната лихва върху посочената сума от 13.09.2020г. до окончателното изплащане на
обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за претърпени неимуществени вреди в
останалата му част - до пълния предявен размер от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лв. и за
присъждане на законната лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди за
периода от 12.06.2020г. до 12.09.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
8
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град С.., район
В.., ул.“Св. С..“ № .., ет... ДА ЗАПЛАТИ на Р...К., родена на ...г. в У.., ЛН **********,
направените по делото разноски в размер на 4 000 /четири хиляди/ лв., съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Р..К... родена на ...г. в Украйна, ЛН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„ОЗК - З..“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град С.., район В..., ул.“Св. С...“ №
.., ет...., сумата от 1 135.71 /хиляда сто тридесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/ лв.
– направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд-Велико Търново.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
9