Решение по дело №274/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба на К. Й. Т. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, ул. ,,Х.Д.А.“ № 96, ет.8, ап.44, подадена чрез пълномощника му адв. М. Т. от АК - Стара Загора, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-001258 от 30.12.2024г., издадена от Началник група в сектор ,,Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР- Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, на К. Т. е наложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на моторно превозно средство“, до отстраняване на неизправността.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената принудителна административна мярка (ПАМ), по съображения за постановяването на заповедта при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че не е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка, с която законът свързва прилагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП. Оспорва описаната в заповедта фактическа обстановка, като твърди, че абсолютно необосновано е прието наличието на поставено черно фолио на предните странични стъкла на автомобила. Поддържа, че автомобилът е с фабрично затъмнени и рефлектиращи светлината стъкла, без да е налице последваща интервенция върху стъклата на превозното средство, водеща до тяхното допълнително затъмняване. Счита, че доколкото при извършената проверка от контролните органи на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора не е използвана апаратура или други средства за установяване наличието на намалена прозрачност на стъклата на МПС, направените в този смисъл фактически констатации се явяват абсолютно необосновани и недоказани, съотв. формираният правен извод за техническа неизправност на автомобила, като материалноправно основание за наложената ПАМ, се оспорва като неправилен. Сочат се и допуснати нарушения на процесуалните изисквания и правила при съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

 

Ответникът по жалбата – Началник група в сектор ,,Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР- Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като недопустима и като неоснователна. Поддържа, че жалбата е подадена след изтичане на нормативно регламентирания срок по чл.149, ал.1 от АПК. По същество излага доводи, че наличието на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП, се явява установено и доказано по несъмнен начин. Направено е искане жалбата да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима и в условията на алтернативност – за отхвърлянето й като неоснователна.

 

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

На М. К. Т. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 3372525/ 27.12.2024г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че М. Т., на 27.12.2024г. около 19.35ч., в гр. Стара Загора, по [улица]до № 30 в посока запад-изток, управлява лек автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на К. Й. Т., като към момента на проверката МПС е с ограничена видимост – на предните странични стъкла, осигуряващи видимостта на водача към пътя, има поставено черно фолио, с което е нарушил разпоредбата на чл. 105, чл.1 от ЗДвП.

 

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-001258 от 30.12.2024г., издадена от Началник група в сектор ,,Пътна полиция“ при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя К. Й. Т. е наложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на моторно превозно средство“ - Мерцедес С 65 АМГ с рег. № [рег. номер], до отстраняване на неизправността. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения АУАН серия GА № 3372525/ 27.12.2024г., за това, че на 27.12.2024г. около 19.35ч., в гр. Стара Загора на [улица]до № 30, М. Т. управлява лек автомобил Мерцедес С 65 АМГ с рег. [рег. номер], като при извършената проверка е установено, че предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, са облепени с тъмно /черно/ фолио, с което е намалена прозрачността им, в нарушение на чл. 105, ал.1 от ЗДвП, и е нарушено качеството им при натрошаване парчетата на счупеното стъкло да са такива, че рискът от нараняване да е минимален, което се явява техническа неизправност на МПС по см. на чл.10, ал.1, т.6, б. „в“, предл. 3 от ППЗДвП във връзка с Правило 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН за единни условия относно одобряване на безопасни стъкла и материали от стъкло, приложимо на основание Решение 97/836/ЕО на Съвета от 27.11.1997г. с оглед на присъединяването на Европейската общност към Споразумението на ИКЕ на ООН за приемане на единни технически предписания за колесните ПС, оборудване и части, които могат да се монтират и/или да се използват на колесните ПС, и условията за взаимно признаване на одобренията, получени въз основа на тези предписания (Ревизирано споразумение от 1958 г.), в частност присъединяването към Правила № 1, 3, 4, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 13, 14, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 23, 25, 26, 28, 31, 34, 37, 38, 39, 43, 44, 46, 48, 58, 66, 73, 77, 79, 80, 87, 89, 90, 91, 93, 97, 98, 99 и 102 на ИКЕ на ООН, както и във връзка с Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.09.2007г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова Директива), и по-специално чл. 34, § 2 от нея и Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009г. относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на МПС, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях, и по-специално член 14 от него. Направен е извод, че са налице материалноправните предпоставки по чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП във вр. с чл.10, ал.1, т.6, б. „в“, предл. 3 от ППЗДвП във вр. с Правило № 43 на ИКЕ на ООН във вр. с чл.105, ал.1 от ЗДвП, за прилагане на ПАМ „временно спиране от движение на пътно превозно средство“.

 

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № 24-1228-001258 от 30.12.2024г., в т.ч АУАН серия GA № 3372525/ 27.12.2024г.; Докладна записка УРИ 1959р-4310/06.02.2025г., Съобщение УРИ 122800-6481/19.02.2025г., НП № 24-1228-006049/18.01.2025г. и др.

По делото е изискана информация от официалния представител на Мерцедес за България - ,,Евро Старс“ ООД гр. Русе, като съгласно Удостоверение вх. № 3064/15.05.2025г. ведно с приложенията към него, автомобил Мерцедес, модел АМГ S 65, с шаси: WDDUG7KB4FA110742 заводски е окомплектован с топлоизолация и обезопасително стъкло с инфрачервено отразяване от всички страни.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на Б. С. С.. Свидетелят заявява, че стъклата на автомобила не са и никога не са били затъмнявани с фолио, като стъклата имали лек оттенък, което според него е заводско покритие. Твърди, че стъклата на МПС са в същия вид както преди и към м.12.2024г., така и след това и към м.07.2025г. Съгласно свидетелските показания автомобилът е с фабрично затъмнени, рефлектиращи светлината стъкла. След извършена преценка съдът кредитира с доверие показанията на св. Б. С., като кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

По допустимостта на жалбата:

 

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимост на жалбата, поради подаването й след изтичане на нормативно регламентирания срок по чл.149, ал.1 от АПК. Това възражение се основава на съображения, че тъй като адресатът на заповедта не е открит на постоянния си адрес, съобщаването на акта е извършено по реда на чл.61, ал.1 от АПК - чрез публикуване на съобщение за наложената ПАМ на сайта на ОД на МВР – Стара Загора на 21.02.2025г. Съответно срокът по чл.149, ал.1 от АПК се твърди за изтекъл на 07.03.2025г, а жалбата била подадена при изпращането й чрез пощенски оператор на 08.03.2025г. – т.е след изтичане на преклузивния срок за съдебно оспорване на акта.

Разпоредбата на чл.61, ал.1 от АПК регламентира съобщаването на административните актове да се извършва по реда на чл.18а от АПК. По аргумент от нормата на чл. 18а, ал.10 от АПК, съобщаването на акта чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления или в Интернет страницата на съответния орган за срок, не по-кратък от 7 дни, е допустимо само когато съобщаването на акта не може да бъде извършено по реда и по начините, предвидени в чл. 18а, ал.1 – ал.9 от АПК. В случая на първо място по делото не е доказана установена по надлежния начин невъзможност за съобщаването на акта по реда чл. 18а, ал.1 – ал.9 от АПК, съотв. не е доказано наличието на нормативно предвиденото основание по чл.18а, ал.10 от АПК за съобщаването на акта чрез публикуване на съобщение на Интернет страницата на ОД на МВР – Стара Загора. Но дори и да се приеме, че съобщаването на обжалваната ЗППАМ № 24-1228-001258/ 30.12.2024г. е било извършено по реда на чл.18а, ал.10 от АПК, то съгласно посочената разпоредба съобщението за издаването на акта се публикува в Интернет страницата на съответния орган за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който съобщението се смята за връчено. В този смисъл при публикувано съобщение за наложената ПАМ на сайта на ОД на МВР – Стара Загора на 21.02.2025г., при прилагане на законово предвидения най-кратък срок, за който се публикува съобщението (7 дни) и след изтичането на който срок съобщението се смята за връчено, в случая съобщението по чл.18а, ал.10 от АПК следва да се счита за връчено на 28.02.2025г. От тази дата, а не както се твърди от процесуалния представител на ответника от дата 21.02.2025г., започва да тече срокът по чл.149, ал.1 от АПК за оспорване на заповедта по съдебен ред. В случая жалбата против процесната ЗППАМ е била подадена чрез пощенски оператор на 08.03.2025г., към която дата очевидно правото на К. Т. да оспори по съдебен ред заповедта не е било преклудирано, съотв. жалбата не се явява просрочена и като такава процесуално недопустима. С оглед на което липсва основанието по чл.159, т.5 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на производството по делото.

Предвид изложените съображения оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган - Началник на група в сектор „Пътна полиция” – Стара Загора при ОД на МВР – гр. Стара Загора, надлежно оправомощен със Заповед рег. № 349з-4467/23.12.2021г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

 

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и обстоятелствата за обосноваване от фактическа страна на възприетото от административния орган наличие на материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2, б. „а” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

 

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-001258 от 30.12.2024г. е постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

 

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая, като правно основание за издаване на оспорената ЗППАМ № 24-1228-001258 от 30.12.2024г. е посочена разпоредбата на чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „временно спиране от движение на пътно превозно средство” до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение. При тази нормативна регламентация следва извода, че предвидената в разпоредбата на чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП принудителна административна мярка се прилага в две хипотези: 1. когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми и 2. когато конструкцията на пътното превозно средство е изменена без съответното разрешение.

Приложената на К. Т. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП, от фактическа страна се основава на констатациите на съставен АУАН серия GА № 3372525/ 27.12.2024г., за управление от М. Т. на собствения на К. Т. лек автомобил Мерцедес С 65 АМГ с рег. № [рег. номер], което МПС към момента на проверката се сочи да е с ограничена видимост – на предните странични стъкла, осигуряващи видимостта на водача към пътя, имало поставено черно фолио, с което е нарушена разпоредбата на чл. 105, чл.1 от ЗДвП. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на оспорената заповед, констатираното при извършената проверка облепване на предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, с тъмно /черно/ фолио, с което е намалена прозрачността им и е нарушено качеството им при натрошаване парчетата на счупеното стъкло да са такива, че рискът от нараняване да е минимален, е квалифицирано като техническа неизправност на МПС по см. на чл.10, ал.1, т.6, б. „в“, предл. 3 от ППЗДвП във връзка с Правило 43 на ИКЕ на ООН.

С разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 – т.12 от ППЗДвП, нормативно са определени повредите или неизправностите, при наличието на които МПС се явява „технически неизправно”. Такива повреди (неизправности) са счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи (чл.10, ал.1, т.6, б. „в” от ППЗДвП). Съответно нормата на чл.105, ал.1 от ЗДвП въвежда забрана за ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. За да е налице нарушаване на забраната по чл.105, ал.1 от ЗДвП за намаляване прозрачността на стъклата на МПС (каквото нарушение в случая се сочи констатирано по отношение на автомобила на жалбоподателя), субсумиращо се в хипотезата на техническа неизправност по чл.10, ал.1, т.6, б. „в” от ППЗДвП (за наличието на каквато е наложена процесната ПАМ), следва да бъде установено и доказано наличието на външна интервенция, която да има за последица намаляване прозрачността на стъклата на МПС и/или несъответствие на стъклата с изискванията на стандартизационните документи. В случая липсват каквито и да е било доказателства, че към момента на извършената от контролните органи на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора проверка, на предните странични стъкла на лек автомобил Мерцедес С 65 АМГ с рег. № [рег. номер], е имало поставено черно фолио, с което да е намалена прозрачността им и имащо за последица несъответствие на стъклата с изискванията на стандартизационните документи. Няма доказателства за интервенция, водеща до промяна на характеристиките (в т.ч. и на прозрачността) на оригиналните (фабрично произведените) предни странични стъкла, вкл. че същите са с намалена или ограничена прозрачност, затрудняваща видимостта на водача към пътя. С оглед разпоредбата на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП, за обосноваване съществуването на обуславящата приложената ПАМ констатация за намалена прозрачност на предните странични стъкла на автомобила, е било необходимо установяването и доказването, че е налице намалена прозрачност на стъклата, извън границите на допустимите стойности, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. В т. 4. 2. 1 ,,Безопасни стъкла, необходими за предното поле за видимост на водача'' на Приложение № 21 към правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН, подточка 4.2.1.1, е предвидено, че безопасните стъкла, през които се получава предното поле на видимост на водача, определено в точка 2.18.1 от настоящото правило, трябва да имат нормална светлопропускливост, равна на поне 70 %. От своя страна, начина на установяване на светлопропускливостта на стъклата на автомобила, е регламентиран в чл. 87, ал. 1, т. 7 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията на дейността за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадена от Министъра на вътрешните работи. Съгласно посочената норма, при осъществяване на дейност по контрол на пътното движение полицейските органи използват мобилни технически средства и системи за проверка на светлопропускливостта на автомобилните стъкла. Разпоредбата на чл. 91, ал. 9 от същата Инструкция предвижда, че при използване от наряда на мобилни технически средства и системи за проверка на светлопропускливостта на автомобилните стъкла, резултатите се отразяват в дневник (приложение № 18б). В случая липсват каквито и да е било данни, контролните органи на ОД на МВР- Стара Загора, да са извършели и съответно документирали извършена проверка на светлопропускливостта на автомобилните стъкла по нормативно регламентирания начин.

 

При липсата на каквито и да е било данни, още по малко доказателства в приложената административна преписка, че предните странични стъкла на МПС Мерцедес С 65 АМГ с рег. № [рег. номер] са били с облепено с тъмно/черно фолио, съотв. че са с намалена прозрачност и/или че не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи, в контекста на удостовереното от официалния представител на Мерцедес за България - ,,Евро Старс“ ООД (че автомобил Мерцедес, модел АМГ S 65 Sedan, с шаси: WDDUG7KB4FA110742 заводски е окомплектован с топлоизолация и обезопасително стъкло с инфрачервено отразяване от всички страни), съдът приема, че не е налице допуснато нарушение на забраната по чл.105, ал.1 от ЗДвП и съотв. техническа неизправност по см. на чл.10, ал.1, т.6, б. „в”, предл. трето от ППЗДвП на МПС, собственост на К. Й. Т., като материалноправна предпоставка за налагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП.

 

В тежест на административния орган е да установи и докаже наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП, с която правната норма свързва издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка - „временно спиране от движение на моторно превозно средство”. Въпреки дадените от съда указания за разпределението на доказателствената тежест, ответникът по жалбата не ангажира доказателства за съществуването на фактическите основания и за изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорения административен акт и наложената с него ПАМ. Наличието, към момента на проверката, на техническа неизправност на лек автомобил Мерцедес С 65 АМГ с рег. № [рег. номер] – намалена прозрачност на предните странични стъкла на автомобила чрез облепването им с тъмно /черно/ фолио и несъответствието им с изискванията на стандартизационните документи, не се подкрепя нито от доказателствата, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната заповед, нито такива са представени в съдебната фаза на процеса. Ето защо необосновано от гл. т. на доказателствата и неправилно от гл. т. на закона административният орган е приел, че е налице материалноправното основание по чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП за налагане на ограничителната мярка. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.

 

Доколкото, както беше посочено, констатацията за намалена прозрачност на автомобилните стъкла, не се основава на извършена и документирана в съответствие с нормативните изисквания проверка с техническо средство за светлопропускливост на стъклата, а е основана единствено на субективната преценка на проверяващите полицейски служители, при издаването на обжалваната заповед са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2, б. „а” от ЗДвП.

 

Принудителните административни мерки (каквато по дефиниция и по съдържание е наложената мярка по чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП), са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него (чл.22 от ЗАНН). Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП, е недопускане движението на технически неизправни МПС и предотвратяването на пътнотранспортни произшествия. В случая, освен че прилагането на обжалваната ПАМ е фактически недоказано от гл.т наличието на материалноправната предпоставка по чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП, не се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел. Не е налице техническа неизправност по см. на чл.10, ал.1, т.6, б. „в”, предл. трето от ППЗДвП на МПС с рег. № РВ00958НТ, собственост на жалбоподателя К. Т., която да бъде квалифицирана като такава, представляваща опасност за водача, пътниците или другите участници в движението, който извод се подкрепя и от обстоятелството, че автомобилът е бил пуснат в движение в състоянието, в което е бил и към момента на проверката.

 

С оглед на гореизложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ по чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

 

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в тежест на Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде възложено заплащането на разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева. На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие за оказване на безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА от адв. М. К. Т. от АК – Стара Загора, на жалбоподателя К. Й. Т., на оказалия безплатна адвокатска помощ и съдействие адвокат се следва присъждане на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1/ 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, в размер на 1 000 лева.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на К. Й. Т. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, ул. ,,Х.Д.А.“ № 96, ет.8, ап.44, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-001258 от 30.12.2024г., издадена от Началник група в сектор ,,Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР- Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, на К. Т. е наложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на моторно превозно средство“, до отстраняване на неизправността, като незаконосъобразна.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на К. Й. Т. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, ул. ,,Х.Д.А.“ № 96, ет.8, ап.44, сумата от 10 (десет) лева – разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на адвокат М. К. Т. от АК – Стара Загора, [ЕГН], личен адв. № **********, сумата от 1 000лв (хиляда лева), представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.