РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Бургас, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20232001000039 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1 от 16.01.2023 г., постановено по т.д. № 28/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Ямбол, са отхвърлени предявените от Д. И. Б. против
ЗД "Е.” АД обективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата
58 550 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета
№***9/24.04.2020 г. по полица № ***4/16.04.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от 28.05.2021 г. до окончателното изплащане на главницата и
сумата сумата 5757,42 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от 08.06.2020 г. до 27.05.2021 г. Присъдени са разноски в полза на
ответника.
Недоволна от решението е останала ищцата Д. И. Б., която го обжалва с
въззивна жалба. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните
правила и необоснованост. Мотивите на съда били вътрешно противоречиви,
а изводите му били основани на погрешно тълкуване на Кодекса на
застраховането и текстове от Общите условия на застрахователя,
противоречащи на закона.
Към момента на посоченото в исковата молба събитие между
земеделския производител Д. Б. и ЗД “Е.“ АД е съществувало застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка, обективиран в
застрахователна полица „Селскостопански култури“ № ***4/16.04.2020 г. На
1
16.04.2020 г. било изпълнено задължението за плащане на съответната
застрахователна премия, а ДФ “Земеделие“ (ДФЗ) е заплатил полагащата му
се част след подписване на договор № 28/222054/02363 от 18.05.2020 г.
Изпълнението на задължението на ДФЗ за заплащане на 65% от премията не
било предпоставка за влизане в сила на договора, тъй като то било подчинено
на правоотношение, различно от застрахователното, ясно уреждащо падеж за
изпълнение на заплащането, който винаги изисква вече възникнало
застрахователно правоотношение, по което застрахователят бил изразил
недвусмислено съгласие. Действието на застрахователната полица се
разпростирало от 00:00 ч на 17.04.2020 г. до края на обичайното време за
прибиране на реколта от ябълкови овощни култури.
Правилата на Общите условия обаче следвало да се смятат за
неприложими по отношение на конкретното застрахователно
правоотношение, защото били изключени от специалните уговорки,
постигнати в споразумението на ДФЗ и застрахователя от 2020 г. за прилагане
на Схема на държавна помощ “Помощ при съфинансиране на
застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“,
както и от утвърдените Указания за прилагане на схемата за държавна помощ
от 25.02.2020 г., доколкото с подписване на споразумението между страните
застрахователят се бил съгласил да се обвърже с въведените условия по
цитираните указания и споразумение.
Уговорката в чл. 6, ал. 1, т. 4 от Общите условия била недействителна,
евентуално нищожна поради противоречие със закона – чл. 351, ал. 2 КЗ.
Застрахователното дружество приело риска от настъпването на събитието
“осланяване“ според дефиницията на този термин в чл. 4, т. 6 от Общите
условия по застраховката, а именно: “късни пролетни слани, настъпили след
20 април и от ранни есенни слани, настъпили до 1 октомври“. Смисълът на
застраховката според въззивника е да се покрие риска от подобни слани като
се защити бъдещата реколта от осланяване на цветчетата/плодните пъпки
рано на пролет, след 20 април, когато ябълковите овощия са излезли от
състояние “дълбок зимен покой“ и са неустойчиви към “критично ниски
температури“, когато плодните пъпки набъбват и се развиват в цветове.
Отказът на застрахователя да заплати дължимото застрахователно
обезщетение с мотива, че “не е настъпил периодът на застрахователно
покритие поради незапочнал етап на прецъфтяване и плодообразуване“ бил
неоснователен и незаконосъобразен. В показанията си св. З. и св. М., които
работят за застрахователното дружество, пресъздават преки свои възприятия
на неизгодни за застрахователя факти, а именно: че по време на огледа след
регистриране на щетата – 24.04.2020 г. ябълковите овощни култури са във
фенофази на развитие “розов бутон отворен“, “масов пълен цъфтеж“ и
“прецъфтяване и оформен завръз (плодчета)“. Необосновано съдът не
обсъдил показанията на св. Марияна Л., които кореспондират със заявеното
от св. М. и св. З., и доказват, че нанесената щета на бъдещата реколта на
процесните овощия от покрития риск “осланяване“ е била 90%. Изводът на
2
съда, че възприятията на св. Л. са доста след студените дни, бил необоснован,
като не било отчетено, че застрахователят е поканил Л. като втори оценител
за даване на обективна оценка на щетата, като при това не е възразил по
надлежния ред с определения от нея размер на щетата. Липсвала трета
арбитражна оценка по заведената преписка за щета, както било предвидено по
Вътрешните правила по застрахователя. Неправилно съдът приел протокол за
оглед от 11.05.2020 г. за годно доказателство по делото и за “отправна точка“
в заключението по АТЕ. Същият бил съставен в офиса на застрахователя, а не
на място и въззивникът-ищец поискал да бъде изключен от доказателствения
материал като неподписан.
По делото били допуснати процесуални нарушения, довели до неговото
неизясняване от фактическа страна – не била допусната експертиза за
изясняване на конкретния размер на щетата. Съдът се задоволил със
заключението на АТЕ, че щетата била повече от 15%, но не бил
конкретизиран точният размер, с оглед доказване размера на иска.
Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване изцяло на
предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от ЗД “Е.” АД, в който се
поддържа, че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея
първоинстанционно решение – правилно и законосъобразно.
Към момента на процесното твърдяно събитие не бил започнал
периодът на застрахователно покритие по полицата. Видно от протокола за
оглед от 24.04.2020 г. част от растенията били във фаза на бутонизация –
преди цъфтеж, други в ранна фаза на цъфтеж, а трети – в пълен цъфтеж. Нито
едно дърво обаче не било във фаза на прецъфтяване и образуване на плода.
Обект на застраховане не били цветовете. Доколкото друго не било
уговорено, се прилагал чл. 3, ал. 1 т. 8 от Общите условия, съгласно който
била застрахована реколтата на ябълката, т.е. плодовете. Условието сланите
да са настъпили след 20 април на съответната година се основавало на
уговорения риск и възможността от възникването му с оглед
метеорологичната зона, в която се намирала България. Ранните слани изобщо
не били риск, защото тяхното настъпване било сигурно. Ако застрахованият
желаел, е можел да поиска уговарянето на покритие на цветове, но това е
следвало да се осъществи по друга тарифа, съответно на по-висока цена.
Въззивникът-ищец смесвал две различни понятия в застрахователното
право – срок на застрахователния договор и период на застрахователно
покритие, който в този случай започвал от момента на прецъфтяване и
видимо образуване на плода. Посоченото споразумение с ДФЗ не било
относимо към процесното правоотношение. Не било налице отклонение по
отношение на уговореното в полицата спрямо Общите условия. Вътрешните
правила на застрахователя не били документ, обвързващ страните. След
втория оглед застрахователя нямал съмнение относно липсата на покритие,
поради което не направил трети оглед. Приемането на заключението по
3
частна експертиза на св. Л. било недопустимо. Съдът съобразил показанията
на св. Л., но тъй като същата била очевидец на твърде отдалечен период във
времето, това също било взето предвид. Размерът на застрахователно
обезщетение също бил неотносим, тъй като без съмнение била установена
липса на основание за пораждане на право на обезщетение.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се
разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 22.03.2023 г. е приета за
разглеждане по същество, като са отклонени доказателствените искания на
въззивницата.
Окръжният съд е сезиран с иск на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане, който
иск е съединен с претенция за обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Ищцата Д. Б., действаща в качеството на земеделски производител,
изложила в исковата молба твърдения, че между страните е сключен договор
от 16.04.2020 г. за застраховка на реколтата на ябълкови дървета в землището
на с. Танево с покрити застрахователни рискове осланяване, наводнение,
градушка, буря и проливен дъжд. Застрахователната премия била платена. На
23, 24 и 25 април 2020 г. температурите паднали и били регистрирани слани,
които поразили 90 % от цветовете на застрахованите селскостопански
култури. Събитието било регистрирано като щета на 24.04.2020 г.
Застрахователят извършил огледи на 24.04.2020 г. и на 11.05.2020 г. и признал
щета от сланата в размер на 15 %. Частна експертиза, възложена от ищцата,
дала заключение, че от сланата са поразени 90 % от цветовете. С уведомление
от 08.06.2020 г. застрахователят отказал плащане на обезщетение. Ищцата
поискала присъждане на обезщетение в размер на 58 550 лв. заедно със
законната лихва от 28.05.2021 г. до изплащането, както и мораторна лихва
върху главницата от 58 550 лв. в размер на 5757,42 лв. за времето от
08.06.2020 г. до 27.05.2021 г.
Ответникът-застраховател оспорил иска. Възразил, че не е настъпил
покрит по полицата риск и че към момента на твърдяното събитие не бил
започнал периодът на застрахователно покритие по полицата. Оспорил
претендирания размер на обезщетение.
С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърлил исковете
изцяло.
При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по
чл. 269 ГПК Бургаският апелативен съд констатира, че постановеното
4
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните части. По
същество на спора съдът съобрази следното:
Страните са били обвързани от валидно възникнало облигационно
отношение по застрахователна полица № ***4. От съдържанието ѝ става ясно,
че е сключен застрахователен договор за срок от 17.04.2020 г. до 20.11.2020
г.; обектът на застраховката е описан като: “Тип: селскостопански култури,
Група култура: Овощия и овощни разсадници, Застрахователна култура:
Ябълки” с посочване на общата площ – 117,10 дка и местоположение – с.
Тенево. С полицата е уговорено, че покрити рискове са осланяване,
наводнение, градушка и буря и проливен дъжд. Общата застрахователна сума
е 58 550 лв., а общо дължимата застрахователна премия в размер на 3513 лв. е
следвало да се плати на две вноски – на 16.04.2020 г. и на 17.08.2020 г.
Към застрахователната полица са представени Общи условия,
неразделна част от същата. Според разпоредбата на чл. 4. 6 от ОУ по покрит
риск осланяване обезщетение се изплаща само за вреди от късни слани,
настъпили след 20 април и от ранни есенни слани, настъпили до 1 октомври.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 4 от ОУ при застраховане на овощни видове
застрахователното покритие започва не по-рано от момента на прецъфтяване
и видимо образуване на плода. Застрахованият е длъжен да уведоми
застрахователя за настъпването на застрахователно събитие в срок 3 работни
дни от узнаването (чл. 15, ал. 1, т. 2), а застрахователят има право да извърши
оглед и оценка на вредите. Застрахователната сума е горна граница на
отговорността на застрахователя в случай на застрахователно събитие (чл. 11,
ал. 1), а при частични увреждания размерът на застрахователното
обезщетение съответства на установения процент на вредата, съобразно
застрахователната сума (чл. 20, ал. 1). Застрахователят е длъжен да се
произнесе по претенцията и в срок до 15 работни дни от представянето на
всички доказателства да определи и изплати обезщетение или да откаже
мотивирано плащането.
Видно от писмо от 14.05.2020 г. на НИМХ климатична станция Ямбол,
най-близката до с. Тенево, е регистрирала следните температури на
припочвения въздух: на 23.04.2020 г. – минус 3,8 градуса, на 24.04.2020 г. –
минус 4,6 градуса и на 25.04.2020 г. – минус 4,0 градуса по Целзий.
На 24.04.2020 г. ищцата подала искане за обезщетение, по което била
образувана щета № ***9 2020 г.
На 24.04.2020 г. е бил извършен оглед на овощната градина от
представител на застрахователя – свид. Р.З. от експерт на застрахователя –
свид. С.М. и от ищцата. Съставен бил протокол, в който е отбелязано, че
ябълковото насаждение е във фаза след началото на масов цъфтеж, като има
растения в пълен цъфтеж и други все още в бутонизация. Отбелязано е
наличие на попарени венчелистчета. Препоръчано е да продължи
наблюдението.
На 11.05.2020 г. е извършен следващ оглед от същите лица. В протокола
5
от същата дата се сочи, че в градината има формиране на плод и начало на
нарастване на ябълките, като в същото време продължава цъфтежа, а отделни
растения са в бутонизация. Определен е размер на щетата от осланяване 15 %.
Ищцата е отбелязала в протокола, че не приема оценката и иска да бъде
назначена независима експертна комисия.
Като свидетели по делото са разпитани извършилите огледите от
24.04.2020 г. и от 11.05.2020 г. заедно с ищцата С.М. и Р.З. посочени от
ответника, както и Н.Г.П. съсед на овощната градина, и М.Л. агроном,
извършила оглед и оценка на щетите по възлагане от ищцата.
По делото е извършена съдебна агротехническа експертиза от вещото
лице доц. д-р Антон Йорданов, който дава заключение, че в случая е изминал
твърде дълъг период между двата огледа. Според експерта за най-точно
оценяване на щетите може да се направи при повторен оглед, направен 7-10
дни след студа и осланяването.
С писмо от 08.06.2020 г. застрахователят отказал да плати обезщетение,
тъй като липсвало увреждане на ябълковите дръвчета и тъй като
застрахователното покритие не е било започнало.
При така установените факти се налагат следните правни изводи.
Съгласно чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. В случая е настъпило застрахователно събитие по покрит
риск “осланяване” в периода на застрахователно покритие, което е довело до
щета в размер на 15 %.
При констатираните факти е ясно, че ищцата е уведомила
застрахователя и е поискала обезщетение за осланяване, станало на 23 и 24
април. (След като уведомлението е с дата 24.04.2020 г., няма как да се приеме,
че застрахователят е бил надлежно уведомен за застрахователно събитие с
дата 25.04.2020 г.) От това събитие са измръзнали цветове и образувани вече
плодове на ябълковите дръвчета. След като с протокола за оглед е
препоръчано да продължи наблюдението, и съобразно с обясненията на в.л.
доц. д-р Йорданов, че в такива случаи за точна преценка на щетите е
необходим втори оглед, съдът възприема констатациите на втория оглед по
щетата, този от 11.05.2020 г. Към 11.05.2020 г., когато експерт на
застрахователя е констатирал щетите, част от овощните дървета са били във
фаза на прецъфтяване, т.е. застрахователното покритие е започнало. Увредени
са били 15 % от застрахованите овощни култури. Възражението на ищцата за
недействителност на клаузата на чл. 6, ал. 1, т. 4 от ОУ поради противоречие
с чл. 351, ал. 2 КЗ е неоснователно, тъй като периодът на застрахователно
покритие е определен е определен ясно, чрез изрично определяне на начален и
краен момент. Неоснователно е и възражението на ответника, че
застрахователното събитие е настъпило извън периода на застрахователно
покритие, тъй като според констатациите в протокола от 11.05.2023 г. част от
овощията са били във фаза на прецъфтяване и образуване на плод.
6
Няма обективни данни, въз основа на които да се изгради извод за
увреждане в по-голям размер от 15 %, както се домогва да докаже ищцата.
Протоколът от първия оглед е съставен в деня на осланяването, няколко часа
след него, и компетентното мнение на вещото лице не дава точна представа и
оценка. Вторият оглед във връзка с щетата, този от 11.05.2020 г., несъмнено е
бил необходим, но се е забавил във времето с 8-10 дни. Поради това забавяне
е възможно, но не и сигурно, щетата да е била в по-голям размер от 15 %, но
това вече няма как да бъде установено. Свидетелските показания – на свид. З.
и свид. М., от една страна, и на свид. П. и свид. Л., от друга – си противоречат
и взаимно се изключват, поради което въз основа на тях не може да се
направят изводи за увреждане в различен размер.
В съответствие с разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ОУ застрахованата има
право на обезщетение в размер на 15 % от общата застрахователна сума 58
550 лв., което възлиза на 8782,50 лв.
На осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД заедно със застрахователното обезщетение
застрахователят дължи мораторна лихва за времено от 08.06.2020 г. до
27.05.2021 г. Лихвата, изчислена с калкулатор http://
www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, възлиза на 863,61 лв. Заедно с
главницата се дължи и законната лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане на сумата.
При констатацията, че изводите на съдилищата частично не съвпадат,
обжалваното решение ще се отмени в частта, с която са отхвърлени исковете
за застрахователно обезщетение в размер на 8782,50 лв. и мораторна лихва в
размер на 863,61 лв. До тези размери претенциите следва да се уважат.
При този изход на делото първоинстанционното решение ще се отмени
в частта за разноските и те ще се присъдят съразмерно с уважената, съответно
отхвърлената част от исковете.
Възражението на ответника за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение от ищцата е неоснователно. По делото има данни за платено
адвокатско възнаграждение само за процесуално представителство пред
първата инстанция и то е в размер на 3000 лв. без вкл. ДДС. При цена на иска
64 307, 42 лв. минималният размер на адвокатския хонорар е 2460 лв. и
платеният хонорар от 3000 лв. по преценка на съда съответства на
фактическата и правна сложност на спора.
Съразмерно с уважената част от исковете, представените списъци по чл.
81 ГПК и доказателства за извършени плащания ищцата има право на
разноски в размер на 1201,89 лв. за първата инстанция и 192,84 лв. за
въззивното производство.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът има право на
разноски в размер на 421,31 лв. за първата инстанция; 382 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция и 382 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1 от 16.01.2023 г. по т.д. № 28/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Ямбол в частта, с която са отхвърлени исковете на Д. И. Б.,
ЕГН **********, от гр. Я., ж.к. В.и, бл. *, вх. *, ет. * ап. *, и съдебен адрес:
Я..пл. Г.Д. № *, против ЗД “Е.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. Х.Б. № *, за сумата 8782,50 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по щета № ***/24.04.2020 г. по полица №
***/16.04.2020 г., заедно със законната лихва, считано от 28.05.2021 г. до
окончателното изплащане, и за сумата 863,61 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата от 8782,50 лв. за времето от 08.06.2020 г. до
27.05.2021 г., както и в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД “Е.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. Х.Б. № *, да заплати на Д. И. Б., ЕГН **********, от гр. Я., ж.к.
В.и, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, и съдебен адрес: Я., пл. Г.Д. № *, както следва: (1)
сумата 8782,50 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета №
***/24.04.2020 г. по полица № ***/16.04.2020 г., заедно със законната лихва,
считано от 28.05.2021 г. до окончателното изплащане; (2) сумата 863,61 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 8782,50 лв. за времето
от 08.06.2020 г. до 27.05.2021 г.; (3) сумата 1201,89 лв. – разноски за
първоинстанционното производство съразмерно с уважената част от исковете
и (4) сумата 192,84 лв. – разноски за въззивното производство съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. И. Б., ЕГН **********, от гр. Я., ж.к. В.и, бл. *, вх. *, ет.
*, ап. *, и съдебен адрес:Я., пл. Г.Д. № *, да заплати на ЗД “Е.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Х.Б. № *, сумата 421,31 лв. –
разноски, спорети в първоинстанционното производство; сумата 382 лв. –
разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство и сумата 382 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение
за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8