Р
Е Ш Е
Н И Е 610/20.9.2019г.
гр.Ямбол........20.09........2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На.............................шестнадесети...септември........................................
През две хиляди и деветнадесета
година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и
в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 4529
за 2018
година............................................................................................
Производството по делото е
образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр.С. /“АСВ“
ЕАД/ против Г.Е.Е. ***, с която се претендира да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 1725,83
лв., от които 776,57 лв., представляваща главница; 426,63 лв., представляваща
договорна лихва за периода 5.01.2014 г. – 18.05.2014 г. /падеж на последна
погасителна вноска/; 45 лв., представляваща такси разходи за събиране на
просрочени вземания; 477,63 лв., представляваща лихва за забава за периода от
6.01.2014 г. до подаване на заявлението в съда и законната лихва за забава от
подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС, както и присъждане на направените
разноски. Ищецът твърди, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за заем № ***, по
който заемателят не е върнал сумата. Така формираното
вземане от главница и лихви е било прехвърлено на ищеца по силата рамков
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ 16.11.2010 г. и приложение към него
от 1.07.2014 г. Иска се присъждане на разноските, направени в заповедното и установително производство.
В срока по чл.131 от ГПК писмен
отговор не е постъпил от ответника.
В съдебно заседание ищецът редовно
призован не изпраща представител, а депозирал писмена молба, с която желае
уважаване на иска.
Ответникът редовно призован не се
явява, не изпраща представител.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС е
образувано по заявление, депозирано на 3.05.2018 г. от “АСВ“ ЕАД гр.С., с което
се желае да бъде разпоредено длъжникът Г.Е.Е. *** да му заплати сумите 776,57 лв. главница; 426,63 лв.
договорна лихва за периода 5.01.2014 г. до 18.05.2014 г. /падеж на последна
погасителна вноска/; 45 лв., представляваща такси разходи за събиране на просрочени
вземания; 477,63 лв., представляваща лихва за забава за периода от 6.01.2014 г.
до подаване на заявлението в съда и законната лихва за забава от подаване на
заявлението до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Съдът е
уважил исканията на заявителя като е издал заповед № *** г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за всички претендирани
суми, дължими на заявителя въз основа на Договор за паричен заем № *** и
договор за цесия от 1.07.2014 г.
В настоящото производство за
установяване на претенциите си ищецът е представил Договор за паричен заем № ***
г., по който „Изи Асет
Мениджмънт“ АД като заемодател е предоставил на Г.Е.Е.
като заемател заем в размер 800 лв., представляващ потребителски
заем по продукт Изи Кредит с размер на месечната
погасителна вноска 60,20 лв. Срокът на издължаване е уговорен на 21 месеца – 21
вноски с изброени падежни дати при фиксиран годишен лихвен процент по заема –
142,10 % и годишен процент на разходите на заема 980,05 %. В чл. 2от договора е
посочено, че с подписването му кредитополучателят заявява, че му е предоставена
своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК
и Общи условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на този договор
за кредит. Съгласно чл.4 от договора с подписване на същия заемателят
удостоверява, че е получил напълно и в брой заетата сума. В чл.5 е договорено,
че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска, заемодателят
може едностранно да обяви за предсрочно изискуеми всички задължения и същите
стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на която
и да е погасителна вноска с повече от девет календарни дни. Към договора е
представено предложението за сключване на договор за паричен заем и Общите
условия.
С исковата молба е представен
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на
16.11.2010 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ищеца по делото „АСВ“ ООД, с който страните са договорили, че
продавачът ще прехвърля на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от
продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които
ще се индивидуализират в Приложение № 1, неразделна част от този договор. Представено
е потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД и пълномощно, с
което „Изи Асет Мениджмънт“
АД гр. С. е упълномощила „АСВ“ АД да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията по кредити, които са цедирани, съгласно рамковия договор. Към договора е
приложено препис-извлечение от Приложение № ***/1.07.2014 г. със заличени
данни, от което се установява, че сред прехвърлените вземания е и това на Г.Е.Е. по кредит № *** като вземането е в размер 1269,23 лв. в
това число лихви за просрочие 21,03 лв. Данни за
уведомяване на длъжника съгласно чл. 99 ал.3 от ЗЗД липсват, тъй като
изпратените от ищеца до Е. две уведомления от 10.04.2018 г. и от 2.11.2018 г.
не са получени от него, съгласно представените разписки. Към исковата молба
ищецът е приложил уведомление до Г.Е. за извършеното прехвърляне на вземането,
което му е връчено с преписите от исковата молба и доказателствата.
В настоящото
производство по искане на ищеца
бе назначена, изслушана и оспорена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице по експертизата дава заключение, че остатъкът от задължението на Г.Е. по Договор за паричен заем
№ *** г. до момента на изготвяне на заключението
10.07.2019 г., е в общ размер на
1 689,18 лв. по пера,
както следва: главница 776,57лв.; договорна лихва 426.63лв.; такса разходи 45 лв. на основание чл. 30
ал.1 от Общи условия към договори
за паричен заем между “Изи Асет Мениджмънт" АД и Заематели; такса разходи 100 лв.
на основание
чл. 30, ал.2 от
Общи условия към договори за
паричен заем между „Изи Асет Мениджмънт"
АД и Заематели; лихва за забава - 340,98лв. представляваща законна лихва върху дължимата
и неизплатена главница в размер на 776,57лв. за периода от 06.01.2014 г. - денят следващ датата на дължимата и непогасена част от седмична погасителна
вноска до 03.05.2018 г. - дата на подаване
на заявление за издаване на
заповед за изпълнение. Съдът
приема заключението на вещото лице като годно доказателство, но не обсъжда
същото в частта на разноски по договора в размер 100 лв., тъй като такава
претенция ищецът не е предявил.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът квалифицира иска с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240, чл.86 и чл.99 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният иск за
допустим, тъй като е предявен като установителен за
вземане по реда на чл. 422 от ГПК след възникване на хипотезата на чл. 415, ал.
1 т. 2 от ГПК – издадена е заповед за изпълнение, която е връчена длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество съдът намира
иска и за основателен по следните съображения:
С оглед представените по делото
писмени доказателства безспорно е установено, че ответникът Е. е сключил договор
за паричен заем с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който договор съдът за изцяло действителен и
перфектен. При отпускане на договора за паричен заем, заемодателят е спазил
условията, неспазването, на които води до недействителност на договора, а
именно: съгласно чл.11, т.9 т.10 и т.11 от ЗПК – посочен е лихвеният процент на
кредита, който е фиксиран и няма уговорено прилягане на различни лихвени
проценти; годишният процент на разходите по кредита също е посочен, както в
договора, така и после в погасителния план, т.е. налице е и погасителен план
съгласно т.11, с което са уточнени условията за издължаване на кредита от
потребителя и е налице информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Погасителният план не е представен от ищеца по
делото, но с него се е запознало вещото лице, изготвяйки заключението.
С оглед изложеното съдът приема, че
„Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател е сключил действителен договор за паричен заем с Г.Е. за
сумата 800 лв., която сума е изплатена изцяло от заемодателя, но лисват данни заемателят да е върнал заетата сума. При това положение е
налице едно изискуемо вземане, което заемодателят в качеството си на цедент е продала по договор за цесия на ищеца в настоящото
производство „АСВ“ ЕАД в качеството му на цесионер.
Налице са доказателства за това, че сред вземанията по рамковия договор за
цесия е и вземането, което цедента има към заемателя Г.Е., т.е. последния след договора за цесия вече
е длъжник на цесионера на вземането. Действително
няма данни въпреки пълномощното между страните по цесията за това цесионерът, а не цедента да е
уведомил длъжника за извършеното прехвърляне, но съдът приема, че същото е
надлежно направено с връчването на уведомлението за това, приложено към преписите
от доказателствата на настоящата искова молба. Налице е съдебна практика, която
се възприема изцяло то настоящия състав за това, че получаването на
уведомленията за цесията в съдебно производство по предявен иск за
прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано.
В обобщение на всичко изложено до
тук за съда е безспорно установено, че е налице неизплатено и до момента
задължение на ответницата спрямо ищеца, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което предявеният установителен
иск следва да бъде уважен като бъде отхвърлен единствено частта на разликата за
сумата на лихвата за
забава над претендирания размер от 477,63 лв. до изчисления от вещото
лице размер 340,98лв.
При този изход на делото
основателни са исканията на ищеца за присъждане на разноски, които в
заповедното производство са съразмерно с уваженото заявление в размер на 77,83 лв.,
а в настоящото исково производство същите са съразмерно с уважената част от
иска в размер 566,75 лв. Разноските в установителното
производство са изчислени с включено юрисконсултско възнаграждение 300 лв., а
не претендираните от ищеца в списъка му за разноски
по чл.80 от ГПК такива в размер 350 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.240, чл.86 и чл.99 от ЗЗД, че „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, гр.С., бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2 офис 4 има
вземане, дължимо от Г.Е.Е., ЕГН ********** ***, както
следва: 776,57 лв., представляваща главница; 426,63 лв., представляваща
договорна лихва за периода 5.01.2014 г. – 18.05.2014 г. /падеж на последна
погасителна вноска/; 45 лв., представляваща такси разходи за събиране на
просрочени вземания; 340,98 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 6.01.2014 г. до подаване на
заявлението в съда и законната лихва за забава от подаване на заявлението до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № *** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Г.Е.Е. с посочени данни да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, гр.С. направените в заповедното производство разноски в
размер 77,83 лв.
ОСЪЖДА Г.Е.Е. с посочени данни да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *** гр.С. направените в настоящото производство разноски в
размер 566,75 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: