Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 18.09.2020
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, II – ри състав, в публичното заседание на двадесети
август през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДДЖИЙСКА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 91 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на И.Г.Н., ЕГН:**********,***, чрез адв.Т.Б. ***,
против Решение № 2153-17-3 от 13.01.2020г., издадено от Директора на ТП на НОИ
- Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане №
2140-17-509/15.11.2019г. на ръководител по пенсионно осигуряване. С
потвърденото разпореждане на основание чл. 69б, ал. 2 КСО е отказано отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на жалбоподателя. Развиват
се съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с
него разпореждане като немотивирано, постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон, както и в противоречие със събраните по преписката
доказателства, вкл. и при липса на предвидената в закона форма. Иска се съда да
отмени решението и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител, счита жалбата за неоснователна
и иска от съда да бъде оставена без уважение, като излага подробни съображения
в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази възраженията на
жалбоподателя, релевирани в жалбата, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно
правомощията си по чл. 168 от АПК,
приема за установено следното:
Жалбата,
инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално
легитимирано лице, което е адресат на издаденото решение и потвърденото с него
разпореждане на пенсионния орган, и чиито права и законни интереси са засегнати
от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок, същото е
надлежно упражнено, поради което подадената жалба е допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
По фактите
Със заявление вх. № 2113-17-1365/09.08.2019 г. (л. 28-30
от преписката) И.Г.Н. поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Към заявлението Н. приложил притежаваните от него документи за
осигурителен стаж и доход – трудови книжки (два броя) и военна книжка. Към
датата на заявлението по отношение на жалбоподателя вече е било постановявано
Разпореждане за отказ да му бъде отпусната лична пенсия за ОСВ - № 2140-17-223/30.04.2018
г., поради което в пенсионното му досие са били налични и други документи за
осигурителен стаж и доход, освен приложените към процесното заявление.
По това заявление ръководителят по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ-Русе постановил Разпореждане № 2140-17-509/15.11.2019
г. (л. 27 от преписката), с което на Н. било отказано отпускане на исканата
пенсия поради това, че не отговаря на изискванията на чл. 69б, ал. 2 КСО, а
именно не притежава 15 години осигурителен стаж от втора категория. Според
обстоятелствената част на това разпореждане на жалбоподателя бил зачетен
осигурителен стаж от ІІ категория – 8 години, 6 месеца и от ІІІ категория 28
години, 6 месеца и 28 дни или общо превърнат към ІІІ категория осигурителен
стаж от 39 години, 02 месеца и 13 дни, като сборът от осигурителен стаж и
възраст към датата на заявлението бил 98 години, 9 месеца и 29 дни. Зачетеният
стаж пенсионният орган отразил подробно в нарочно изготвен опис на
осигурителния стаж (л. 32-33 от преписката).
Н. оспорил разпореждането за отказ, като счита същото за
неправилно и незаконосъобразно. Посочил, че счита стажът си в АПК „Съветска
Русия“ с.Сливо поле през периода 04.12.1979 г. – 15.11.1987 г. за такъв от ІІ
категория. Твърди, че работата му се е състояла в извършване на ремонт на
селскостопанска техника, но тъй като в трудовата му книжка липсвали страници 9
и 10, не може да се установи като какъв е работил. Представя копия от трудови
книжки на негови колеги, с които е работил през посочения период в АПК
„Съветска Русия“ с.Сливо поле и които са пенсионирани при втора категория труд.
Поискал е да бъдат разпитани тези колеги, както и да бъде отменено
разпореждането, като му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С оспореното в настоящото производство Решение № 2153-17-3/13.01.2020
г. Директорът на ТП на НОИ – Русе отхвърлил жалбата на И.Н. и потвърдил
разпореждането за отказ, като по отношение труда, положен в АПК „Съветска
Русия“ с.Сливо поле е посочил, че не са налице основания за зачитането му от
втора категория по т. 66и от ПКТП (Правилник за категоризиране на труда при
пенсиониране – отм.), тъй като по данни от трудова книжка № 211/15.03.1977 г. и
по данни от УП-13 изх.№ 5507-17-166/05.04.2016 г., издадено от ОА към ТП на НОИ
– Русе не са налични данни за положената длъжност на жалбоподателя, като
допълнителните проверки, извършени в съхраняваните ведомости и други документи
на АПК „Съветска Русия“ с.Сливо поле в ТП на НОИ – Русе също не водят до събиране
на достатъчно доказателства за длъжност, месторабота и характер на извършваната
дейност, които биха допринесли за отнасяне и зачитане на стажа на И.Н. за
периода 04.12.1979 г. – 15.11.1987 г. за стаж от втора категория. Тези данни
били установени още при постановяване на предходното разпореждане за отказ по
по-рано подадено от жалбоподателя заявление. Във връзка със същото това
предходно разпореждане са били извършени две проверки на всички документи на
АПК „Съветска Русия“ с.Сливо поле (Комплексна бригада - Сливо поле), налични в
Сектор „Осигурителен архив“ на ТП на НОИ – Русе, като видно от съдържанието на
двете писма – съответно с изх.№ 2113-17-2640#4/11.04.2018 г. (л. 48 от преписката)
и с изх.№ 1012-17-82#1/21.06.2018
г. (л. 52 от преписката), ведомостите за търсения период са на машинна обработка
с посочени цифрови кодове за длъжност, като няма данни за значението на тези
кодове и доказателства дали лицето е работило в селското стопанство или в друг
вид дейност на АПК, както и не съдържат данни за тарифна ставка, по данни за
която евентуално би могло да бъде доказано, че И.Н. е работил в
селскостопанската насоченост на АПК „Съветска Русия“ с.Сливо поле. Поради
изложеното, позовавайки се на разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от Наредба за
пенсиите и осигурителния стаж относно начините, по които може да се установява
осигурителен стаж съгласно закона и приемайки, че в случая не са открити
допълнителни доказателства, с които стажът на И.Н. за периода 04.12.1979 г. –
15.11.1987 г. да бъде зачетен за стаж от втора категория, административният
орган е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането.
По делото е представено копие на трудова книжка на
жалбоподателя № 211/15.03.1977 г., като същата е представена и в оригинал в
с.з., от която е видно, че действително липсват страници 9 и 10 (л.23-32 от
делото). На стр. 11 е направена заверка (приключване) на трудови стаж в АПК „Съветска Русия“ с.Сливо поле, като е
посочено, че същия е с обща продължителност 7 години, 11 месеца и 13 дни, без
да е посочена заеманата длъжност.
В хода на съдебното производство са разпитани трима
свидетели – св. К. Г. И.– работил като инженер по автотранспорта в АПК
„Съветска Русия“ с.Сливо поле, св. Й. П. С. и св. М. И. Х. – съответно диспечер
и автомонтьор в ремонтната работилница на АПК (л. 35-36 от делото). И тримата
свидетели посочват, че И.Н. е работил като автомонтьор в ремонтната работилница
на АПК „Съветска Русия“ с.Сливо поле, която обслужвала автопарка, с които се
извозвала селскостопанска продукция. Ремонтирал трактори, камиони, комбайни,
самосвали. Жалбоподателят бил на тази длъжност от 1977 г. до 1987 г. За
трудовите книжки посочват, че са стояли в „личен архив – предавали се там при
постъпване и се получавали при прекратяване на трудовия договор.
Св.И.уточнява, че ремонтната работилница е била към
звеното, на което той бил началник. Автопаркът включвал 154 автомобила, с които
се извозвала селскостопанска продукция от полето до складовата база. По това
време АПК-то разполагало с 5000 дка овощни градини.
Св. Х. допълва, че са работили заедно с И.Н. в
ремонтната работилница, като са правели ремонт на селскостопански машини, с
които се работело на полето. Самият той се пенсионирал през 2009 г. с втора
кагегория труд.
За изясняване на спорните по делото
обстоятелства е назначена съдебно – икономическа експертиза (л.47-50), която да
установи имало ли е обособени звена в АПК „Съветска Русия“ с.Сливо поле и
какви; в частност работниците по поддръжката и ремонта на автомобилите в
стопанството, били ли са организационно отделени в звено; при наличие на
отделни звена, работници извършващи поддръжка и ремонт на автопарка в
предприятието, с какви длъжности фигурират; в посочения период 1979 г. – 1987
г. има ли данни за лица, заемали длъжност аналогична с тази, която твърди
жалбоподателя - „автомонтьор” и в какви
звена на предприятието са включени тези лица. Има ли данни за длъжностни
характеристики и естеството на работа на тези лица? Вещото лице след като
извърши проверка в архива на НОИ - РУСЕ за данните, които се съдържат относно
жалбоподателя - И.Г.Н. и след като ги съпостави с данните относно работниците:
М. И. Х., И. Н. Н., Л. С. П. и Р.Н.Н. да посочи, налице ли е съвпадение между
кодовете, с които присъстват тези работници във ведомостите, които се
съхраняват в ТП на НОИ – РУСЕ и кодовете, посочени в УПИ-13 издадено на
жалбоподателя от ТП на НОИ – РУСЕ от 05.04.2016 г.
Според приетото без възражения заключение на СИЕ от
Осигурителния архив в ТП на НОИ – Русе не са представени документи, които да
дават информация относно това дали в АПК „Съветска Русия“ с.Сливо поле е имало
обособени звена. Вещото лице е проучило всички разчетно-платежни ведомости на
предприятието за периода м.12.1979 г. – м.11.1987 г., като в тях няма
отбелязвания относно длъжностите, заемани от работниците. На експерта не са
били предоставени длъжностни характеристики, поради което за същия остава
неизвестно какви длъжности е имало в стопанството и кои лица са ги заемали. При
съпоставка на данните в разчетно-платежните ведомости за периода м.12.1979 г. –
м.11.1987 г. относно И.Н. и лицата М. И. Х., Л. С. П. и Р.Н.Н., вещото лице е
установило съвпадения между кодовете, с които същите присъстват във ведомостите
и кодовете, които са посочени в УП-13, издадено на И.Н. *** от 05.04.2016 г. В
с.з. експертът уточнява, че във всички ведомости посочените четири лица вървят
един след друг, като на първо място е И.Н., което й позволява да направи
извода, че са работили в едно селскостопанско предприятие, в една бригада и в
едно звено за периода м.12.1979 г. – м.11.1987 г. Според вещото лице,
позовавайки се на дългогодишния си опит при проверката на много ведомости, съкращенията във ведомостите на АПК „Съветска
Русия“ с.Сливо поле за процесния период означават следното: „ССП - 660“ –
селскостопанско предприятие, „БР-39“ – бригада, „ЗВ-05“ – звено, като по този
начин се получава код „660-39-04 + партидния номер на всеки работник. Посочва,
че най-вероятно АПК „Съветска Русия“ с.Сливо поле е било с код 660, тъй като е
установила, че АПК-то в с.Ряхово е с код 763. През 1984 г. са се променили само
кодовете за бригада и звено – съответно на 24 и 06. Бригадата и звеното са в
съответното АПК, като в архива има налични ведомости за бригада 37 и 38, а
изследваните лица попадат в бригада 39, но няма данни със сигурност дали това е
била автомонтьорска бригада. За лицата М. Х., Л. П. и Р.Н. в архива на НОИ няма
данни на каква длъжност са работили, такива данни няма за нито едно лице. При
предаване през 2007г. с приемо-предавателен протокол на архива на АПК „Съветска
Русия“ с.Сливо поле от Община Сливо поле на НОИ, са били предадени само
ведомости и нищо друго.
От ответника, по искане на жалбоподателя и указания на
съда, са представени заверени копия от удостоверения и описи на осигурителен
стаж за лицата М. Х., Л. П. и Р.Н. (л.59-69 от делото). Според удостоверение
СП-2816/07.06.2007г. на Община Сливо поле.М. Х. е работил в селското стопанство
като автомонтьор в Рем.работилница към АПК „Съветска Русия“ с.Сливо поле за
периода от 18.09.1973 г. до 01.12.1994 г. и трудът му от 21 г., 2 м. и 13 дни се зачита по т. 66и от ПКТП
(отм.), като данните са извлечени от ведомостите за заплати (л.68 от делото). В
доклада за осигурителен стаж от 07.10.2009 г., съставен от НОИ, този период е
признат за осигурителен стаж втора категория (л.69 от делото).
Според опис на осигурителен стаж на Л. С.П. периода от
25.01.1971 г. – 29.12.1989 г., през който лицето е работило в АПК „Съветска
Русия“ с.Сливо поле като автомонтьор, механик, му е признат като осигурителен
стаж втора категория на основание представена трудова книжка (л.65 от делото).
За Р.Н.Н. според приложения доклад за осигурителен стаж от 08.09.2010г. периода
от 09.12.1974 г. – 26.01.1992 г., когато лицето е работило в ЗПК „Съзнание“
с.Борисово като автомонтьор на МПС в селското стопанство, му е признат за
осигурителен стаж втора категория на основание УП 3№ 34/13.11.2003 г., издадено
от ЗПК „Съзнание“ с.Борисово (л.66-67 от делото).
От приложените по административната преписка копия от
трудовите книжки на М. Х., Л. П. и Р..Н.се
установява, че за процесния период и тримата са работили в АПК „Съветска Русия“
с.Сливо поле като автомонтьори (л.10-23 от преписката).
По
правото:
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган в
съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО. Същото
съдържа фактически и правни основания, т.е. мотивирано е съобразно чл. 117, ал.
3 от КСО. Спазена е предвидената от закона форма. При издаване на решението не
е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила.
Съдът приема, че решението на директора на ТП на НОИ –
Русе не е съобразено с материалноправните разпоредби.
Не се спори, че към релевантния момент за отпускане на
пенсия за ОСВ – 09.08.2019 г. като дата на подаване на заявлението,
жалбоподателят е имал навършени 59 години, 7 месеца и 16 дни. Безспорно
установен е стажът положен преди 04.12.1979 г. и след 15.11.1987 г.
Жалбоподателят оспорва единствено зачитането на труда му в АПК „Съветска Русия“
с.Сливо полев периода от 04.12.1979 г. до
15.11.1987 г., който му е зачетен в цялост като продължителност, но като
трета категория.
На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се
признава за осигурителен стаж по този кодекс. Към момента на полагане на
спорния стаж зачитането и категоризирането на труда при пенсиониране се е
извършвало по реда на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране
отм. (ПКТП), като съгласно чл.16 ал. 2 т. 2 от Наредба за пенсиите и
осигурителния стаж от 1 януари 2000 г. трудовият стаж, положен до 31 декември
1999 г. при специфичните условия на т. 66а - 66к по отмененияПКТП се счита за
осигурителен стаж, както следва: по т. 66г, 66е, 66з и 66и - от втора
категория. Относима към процесния случай, както сочи и ответната страна в
оспореното решение, е материалната правна норма на т. 66и от ПКТП (отм.).
Съгласно т. 66и ПКТП (отм.), в относимата за настоящия случай част, от втора категория
е трудът на работниците – механизатори в селското стопанство. Константна е
съдебната практика, че разпоредбата създава преференциални условия за пенсиониране
на работещите в посочените отрасли и при съпоставката на редакцията й с тази на
разпоредбата на т.52б ПКТП, се налага извода, че в кръга на механизаторите се
включват не непосредствено заетите в селскотостопанското производство
трактористи, машинисти, комбайнери, багеристи и пр., а обслужващия това
производство технически персонал (напр., шофьорите на товарни автомобили,
механиците, заети в поддръжка и ремонт на селскостопанските машини). В този
смисъл са Решение № 6218 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 606/2010 г., VI
о., Решение № 13802 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4286/2015 г., VI о.,
Решение № 9774 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5948/2014 г., VI о.,
Решение № 5964 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1276/2014 г., VI о.,
Решение № 10652 от 16.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6257/2009 г., VI о. и др.
За процесния период 04.12.1979 г. –
15.11.1987 г. според вписванията, извършени в трудовата книжка на
жалбоподателя, чието съдържание не е оспорено от страните, Н. е работил в АПК „Съветска
Русия“ с.Сливо поле, но поради липса на две страници от същата е невъзможно да се установи на
каква длъжност е бил назначен. За да бъде зачетен трудът му като такъв от втора
категория по т. 66и от ПКТП (отм.) следва да бъде установена както длъжността,
така и конкретно извършваната дейност, като е необходимо на тази длъжност
жалбоподателят да е извършвал дейност по обслужване и поддръжка именно на
машини и съоръжения в селското стопанство.
В случая именно тези въпрос са
предмет на изследване както в хода на административното производство, така и в
настоящото съдебно производство. Ответният административен орган е приел, че
липсват доказателства както за заеманата от жалбоподателя длъжност, така и за
обстоятелството, че е осъществявал трудовата си дейност именно в селското
стопанство. Съдът намира тези изводи на административния орган за необосновани
и противоречащи на събраните доказателства. Приетите по делото писмени и гласни
доказателства, разгледани в своята съвкупност, безпротиворечиво сочат, че в
процесния период жалбоподателят е работил именно като автомонтьор в ремонтна
работилница в АПК „Съветска Русия“ с.Сливо поле, като е извършвал ремонт на
селскостопанска техника, използвана за събиране и извозване на селскостопанска
продукция.
Не
се спори от страните, че предприятието към настоящия момент не съществува и в
него не са били съхранени други документи относно дейността, която пряко е
изпълнявал жалбоподателя. Налице са само ведомости за заплати, предадени за
съхранение в ТП на НОИ, които обаче не съдържат информация за длъжността или
конкретното звено, или за длъжностните задължения на лицето. Видно е както от
приетата по делото експертиза, така и от писмата от Сектор „Осигурителен архив“
при ТП на НОИ - Русе, че в разчетно-платежните ведомости липсват данни за
заеманите от лицата длъжности. Същевременно вещото лице е посочило, че във
ведомостите срещу всяко лице е посочен съответен код, който според разчитането
на експерта обозначава номера на АПК-то, бригадата и звеното в самото АПК. За
жалбоподателя и още три лица – М.Х., Л. П.и Р. Н., се установява, че са
работили в бригада 39, звено 05 (след 1984 г. – бригада 24, звено 06), във
ведомостите четиримата вървят винаги заедно, като на първо място е И.Н..
Същевременно от приложените в хода на
административното производство заверени копия от трудовите книжки на М.Х., Л. П.
и Р. Н. се вижда, че през процесния период и тримата са работили в АПК
„Съветска Русия“ с.Сливо поле на длъжност „автомонтьор“. Това обстоятелство не
е спорно, напротив, от представените от самия ответник писмени доказателства –
удостоверения и описи на осигурителен стаж за тези три лица се установява, че и
за тримата е прието от ТП на НОИ - Русе, че през процесния период са работили
като автомонтьори в АПК „Съветска Русия“ с.Сливо поле и е зачетен стажа им
именно като втора категория труд. Дори и да се изключат писмените
доказателства, касаещи Р. Н.поради противоречие между вписванията в неговата
трудова книжка и УП 3 и доклада за осигурителния стаж относно работодателя му
през процесния период, по отношение на останалите двама – М.Х. и Л. П. са
налице категорични доказателства, че те са работили заедно с И.Н. по едно и
също време, в една и съща бригада и едно и също звено в АПК „Съветска Русия“
с.Сливо поле, т.е. изпълнявали са и една и съща длъжност – автомонтьор на
селскостопански машини. За това сочат и събраните по делото свидетелски
показания. Тук е мястото да се посочи, че събирането на гласни доказателства в
случая не е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 104, ал. 10 КСО,
според която категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се
доказват със свидетелски показания. Тази специална правна норма въвежда
императивно изискване за използване на писмени доказателства при доказване на
категория труд, т.е. недопустимост на свидетелски показания. Забраната обаче не
е абсолютна, като именно в такъв смисъл от 01.01.2017 г. нормата е допълнена с
пояснението, че за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не
се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени
доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е
положен трудът, и по време на полагането му. На принципа per
argumentum a contrario,
когато са представени писмени доказателства, издадени от работодателя по
времето на полагане на труда, е допустимо използването на свидетелски показания
за установяване на условията на труд. Очевидно нормата няма предвид
представянето на такива писмени доказателства, които да доказват категорията
труд на лицето или заеманата от
него длъжност, защото в този случай събирането на други доказателства,
включително гласни би било безпредметно. Ако по делото са налични писмени
доказателства за заеманата от И.Н. длъжност, не би се налагало да се събират
гласни доказателства за това и очевидно не би се стигнало до настоящия спор.
Именно за такива случаи законодателят е възприел хипотезата на т.нар. „начало
на писмено доказателство“, характерна в производствата по установяване на
трудов/осигурителен стаж по съдебен ред както по отменения Указ за установяване
на трудов стаж по съдебен ред, така и по сега действащият Закон за установяване
на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. В този смисъл под наличие на
писмено доказателство се има предвид такъв писмен документ, който да дава
основание обосновано да се предположи, че лицето е работило при определени
условия на труд или на конкретна длъжност, макар тези условия или длъжност да
не могат да бъдат категорично установени от този документ и това да налага
събирането на допълнителни гласни доказателства. Съдът намира, че в настоящия
случай е налице именно такава хипотеза, тъй като от една страна представената
от жалбоподателя трудова книжка категорично доказва, че през процесния период
той е работил в АПК „Съветска Русия“ с.Сливо поле и трудовия му стаж при този
работодател е оформен именно от последния на стр.11. От друга страна водената
от работодателя документация – разплащателни ведомости, сочат наличие на
обособени бригади и звена, обозначени цифрово, без обаче те да са изрично
озаглавени. Именно в тези разплащателни ведомости за целия процесен период
жалбоподателят фигурира в една бригада и едно звено, заедно с още трима свои
колеги, за които по делото има категорични писмени доказателства относно
заеманата от тях длъжност и условията, при които са работили. В случая именно трудовата книжка на И.Н. и разплащателните
ведомости на АПК „Съветска Русия“ с.Сливо поле представляват такива писмени
доказателства, съставени от работодателя по време на полагането на труда, които
съдържат известни, но недостатъчни данни за длъжността и мястото на полагане на
процесния труд – и в двете изрично е посочен спорния осигурителен период, през
който жалбоподателят е полагал труд в АПК „Съветска Русия“ с.Сливо поле. При
това положение тези данни биха могли да бъдат попълнени чрез свидетелски
показания без да е налице противоречие с нормата на чл. 104, ал. 10 от КСО. В
този смисъл е и трайната съдебна практика - Решение № 14945 от 5.11.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 14478/2018 г., VI о., Решение № 4649 от 28.03.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 10207/2018 г., VI о. и др. Поради изложеното съдът кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели, отчитайки, че същите са
безпротиворечиви и съответстват и на останалия събран по делото доказателствен
материал. Анализът на тези свидетелски показания съдът прави изцяло като
допълващи оставалите данни по делото.
От показанията на свидетелите се
установява, че жалбоподателят е полагал труд в ремонтната работилница на АПК
„Съветска Русия“ с.Сливо поле, където за определен период от време е работил и
св.Х., като това се потвърждава и от факта, че същият фигурира в
разплащателните ведомости в същата обособена бригада и звено на работници от АПК-то.
Св.И.е бил началник на звеното, в което е бил И.Н., а св.С. е бил диспечер. И
тримата свидетели са категорични, че И.Н. е работил именно като автомонтьор в
ремонтната работилница на АПК „Съветска Русия“ с.Сливо поле, в която са били ремонтирани
селскостопански машини, т.е. дейността на жалбоподателя на тази длъжност е
свързана изцяло със селското стопанство. Тези показания съдът не възприема сами
по себе си и откъслечно, а в съпоставка със събраните писмени доказателства,
включително тези относно стажа на св. М. Х. и на Л. П.. Съгласно приетата по
делото експертиза тези две лица със сигурност са работили в АПК „Съветска
Русия“ с.Сливо поле през периода 04.12.1979 г. – 15.11.1987 г. в една бригада и
едно звено с И.Н.. Същевременно от представените копия от трудовите им книжки
за посочения период е видно, че те са работили именно като автомонтьори в
АПК-то. От друга страна от представените от ответника описи на осигурителния им
стаж се установява, че стажът им за периода, в който са работили като
автомонтьори в АПК „Съветска Русия“ с.Сливо поле, в който период се включва и
процесния, е зачетен от втора категория при пенсионирането им. Очевидно
ответникът приема трудовия стаж като автомонтьор в АПК „Съветска Русия“ с.Сливо
поле именно като такъв от втора категория.
При съвкупния и сравнителен анализ на
всички събрани по делото доказателства съдът намира за установено, че трудът на
жалбоподателя, който е полагал в АПК „Съветска Русия“ с.Сливо поле, е бил
именно на длъжността „автомонтьор“ и е включвал извършването на ремонт и
поддръжка на селскостопански машини и по тази причина попада в обхвата на т. 66и
от ПКТП (отм.) като труд от ІІ категория и следва да бъде зачетен изцяло
(съобразно извършената заверка в трудовата книжка) като втора категория труд.
По отношение на възражението на
ответника, че не може да има зачитане на права по повод категоризирането на
труда, което да е по принцип и всеки случай се преценява поотделно, като се
взема предвид всички данни от първичната документация, както и данни от
съществуващите регистри, следва да се отбележи следното: Според принципа на
служебното начало в административното производство (чл. 9, ал. 2 от АПК) административният орган събира
всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица.
Това правило е намерило отражение и в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от АПК, а именно доказателствата се събират
служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в
специален закон случаи. Страните (заинтересованите лица) оказват съдействие на
органа при събирането на доказателствата и дори са длъжни да представят тези,
които се намират при тях (чл. 36, ал. 2 от АПК ), но това не освобождава органа от
задължението му служебно да издири и събере доказателствата, необходими за
разрешаването на основния за съответното производство въпрос. Правилата по чл. 1, ал. 1, 5 и 6, чл. 2, чл. 3, 4 и 5 от Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж
са основани на обстоятелството, че изброените в тях документи, които следва да
бъдат приложени към заявлението за отпускане на пенсия, по правило се събират
от лицата, искащи да им бъде отпусната пенсия, т. е. това са документи, които
се намират при тях и не се намират при административния орган по смисъла на чл. 36, ал. 2 от АПК. Поради това, когато тези лица
обективно не могат да се снабдят с документ, необходим за правилното определяне
на тяхното право на пенсия и размера на тази пенсия, пенсионните органи са
длъжни в рамките на своята компетентност да им окажат необходимото съдействие,
вкл. и чрез служебно събиране на относими за съответния случай доказателства. Добрата
административна практика изисква тези органи служебно да извършат действия за
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за издаване на
законосъобразно разпореждане (в този смисъл реш. № 1046 от 31.01.2007 г. по
адм. д. № 9460 от 2006 г. на ВАС - VI отд., както и реш. № 3247 от 28.03.2007
г. по адм. д. № 11551 от 2006 г. също на ВАС - VI отд.), защото
административните актове се основават на действителните факти от значение за
случая (чл. 7, ал. 1 от АПК ). Установяването на тези факти и
обстоятелства се извършва чрез предвидените в закона доказателствени средства –
чл.39 и следващите от АПК и включват не само писмени доказателства, но и
сведения на неучастващи в производството лица – чл.44 АПК. Именно в изпълнение
на тези си задължения административният орган е следвало да събере и да направи
преценка не само на изрично посочените в чл. 5 ал. 4 т. 1 КСО писмени
документи, но и на представените и поискани от жалбоподателя допълнителни
доказателства – трудовите книжки на колегите на И.Н. и сведения от тези колеги.
Като не е уважил тези доказателствени искания на жалбоподателя,
административният орган е достигнал до неправилно приложение на материалния
закон, съответно и до погрешни правни изводи.
Освен това следва да се има предвид и
факта, че липсата на част от трудовата книжка на дадено лице, съчетано с непълнотите
в отчетната документация на АПК и липсата на документацията относно трудовите
правоотношения, не може да влече неблагоприятни правни последици за
добросъвестно осигурено лице, особено когато липсващата информация може да бъде
установена чрез събиране и тълкуване на комплекс от доказателства.
Въз
основа на изложеното се налага изводът, че жалбоподателят отговаря на
изискванията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО в условията на втора категория труд, тъй като при
зачитане на спорния осигурителен стаж от втора категория ще е изпълнено
изискването за 15 години стаж от ІІ категория, което при произнасянето си
административният орган е счел, че не е налице.
По изложените мотиви Административен
съд – Русе, ІІ състав, намира, че административният орган е приложил неправилно
материалния закон при постановяване на Разпореждане № 2140-17-509/15.11.2019 г.,
с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО на И.Г.Н. ***. Като е потвърдил това разпореждане
горестоящият орган – Директорът на ТП на НОИ – Русе е постановил също
незаконосъобразно Решение № 2153-17-3 от 13.01.2020г., поради което и двата
акта следва да бъдат отменени и преписката да бъде върната на административния
орган за ново произнасяне по заявление № 2113-17-1365/09.08.2019 г. на И.Г.Н. при
съобразяване с изложените по-горе съображения относно прилагането на
материалния закон.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК в
тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя
разноски в хода на съдебното производство, за които е представил списък. Същите
възлизат на 400 лева – адвокатски хонорар, за чието определяне и заплащане са
представени надлежни доказателства (л. 20-21).
Мотивиран така и на основание чл.
118, ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2, пр. второ АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на И.Г.Н. ***-3
от 13.01.2020г., издадено от Директора на ТП на НОИ - Русе и потвърденото с
него Разпореждане № 2140-17-509/15.11.2019 г. на Ръководителя по пенсионно
осигуряване, с което на основание чл. 69б, ал. 2 КСО е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.
ВРЪЩА преписката на административния орган
за ново произнасяне по заявление № 2113-17-1365/09.08.2019 г. съобразно
дадените в мотивите на решението задължителни указания по прилагането на
материалния закон.
ОСЪЖДА Териториално поделение на
Националния осигурителен институт гр. Русе да заплати на И.Г.Н., ЕГН **********
***, с сумата от 400.00 (четиристотин)
лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: