№ 41
гр. Котел, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Христина Д. Джондрова
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело №
20242210100744 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Панчо
Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2, ЕИК ********* срещу С.
П. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Градец, общ. Котел, *************, с която
се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество,
следните суми, предмет на Договор за паричен заем № 544235, сключен на
28.03.2022г. между ответника и „Креди Йес“ ООД:
386,61 лв. – непогасена главница;
41,42 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 28.03.2022
до 03.10.2022г.;
312,63 лв. – неустойка;
Законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното погасяване на дълга.
Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че на 28.03.2022г. между „Креди Йес“
ООД (заемодател) от една страна и С. П. Д. (заемател) от друга е подписан
договор за паричен заем № 544235 с чиста стойност в размер на 400 лв.
Посочва се, че договорът бил уговорен със срок от 27 седмици, с уговорени 27
броя вноски, всяка от които в ден понеделник от съответната седмица в размер
на 16,46 лв. В исковата молба е посочено, че първата падежна дата е била на
04.04.2022г., а последната падежна вноска е 03.10.2022г. като общата дължима
сума, която е следвало да бъде върната в посочения период възлиза на
стойност 444,49 лв. Посочва се, че от така отпуснатата сума ответникът е
1
заплатил сума в общ размер на 27 лв., от които 13,39 лв. за погасяване на
главница, 3,07 лв. за погасяване на дължимата договорна лихва и 10,54 лв. за
погасяване на дължимата неустойка по кредита.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 12.01.2024г. между
„Креди Йес“ ООД в качеството си на цедент и ищеца се сключва Договор за
цесия, по силата на който „Креди Йес“ ООД цедира вземането си по
горепосочения Договор за паричен заем на настоящия ищец, като цесионер.
Посочва се, че придобитото от страна на цесионера, съгласно Приложение 1,
вземане възлиза на стойност 740,66 лв., от които 386,61 лв. непогасена
главница, 41,42 лв. договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на
312,63 лв.
В исковата молба са наведени твърдения също, че във връзка с
прехвърленото вземане и необходимостта същото да породи действие спрямо
ответника с пълномощно от 12.01.2024г. цедентът Креди Йес ООД е
упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД да уведоми от името на
„Креди Йес“ ООД всички длъжници по вземанията, които е цедирало,
съгласно сключения на 12.01.2024г. договор за цесия. Сочи се, че съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД цедентът, чрез своя пълномощник, е
изпратил чрез препоръчана поща до длъжника С. П. Д. уведомление за
извършеното прехвърляне на вземането. Моли се съдът, в случай, че приеме,
че С. Д. не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземане да
приеме, че с исковата молба и приложеното към нея уведомяване за цесия
това е извършено.
На тази основа и във връзка с това, че към момента на подаване на
исковата молба задължението не било заплатено се прави искане ответникът
да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество горепосочените суми,
предмет на Договор за паричен заем № 544235, сключен на 28.03.2022г. между
ответника и „Креди Йес“ ООД. Претендират се и разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.
Изпраща молба-становище, в която посочва, че поддържа исковата претенция
в цялост. В допълнително становище до съда е направено искане съдът да
постанови решение съобразно направеното от ответника признание на иска.
В законоустановения срок ответната страна не е депозирала отговор
на исковата молба.
В съдебното заседание ответникът се явява лично. Заявява, че
признава изцяло исковата претенция.
Съдът, като взе предвид искането на страните за постановяване
на решение при признание на иска, намира следното:
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД
във вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл. 92 ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
Съдът е указал на ищеца, че е негова тежестта да докаже наличието на
2
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по
договор за паричен заем, съдържанието му, така, както е посочено в исковата
молба; изпълнение на задължението си за предоставяне на главницата на
ответника, както и изискуемостта на задължението за връщане на сумата;
наличие на валидно сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане, за
която да е бил надлежно уведомен длъжника.
Съдът е указал на ищеца, че по иска за възнаградителна лихва е
негова тежестта да докаже наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните по договор за паричен заем; изпълнение на
задължението си за предоставяне на главницата на ответника, уговорка за
плащане на възнаградителна лихва, размер на лихвата, както и изискуемостта
на претендираната лихва; наличие на валидно сключена цесия за прехвърляне
на процесното вземане, за която да е бил надлежно уведомен длъжника.
Съдът е указал на ищеца, че по иска за неустойка е негова тежестта да
установи валидно възникнало облигационно правоотношение между страните
по договор за паричен заем; наличие на нустоечно съглашение между
страните за ангажиране отговорността на ответника; настъпване на
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника както и конкретния
размер на неустойката (неустоечното вземане).
Съдът е указал на ответника, че е негова тежестта да докаже, че е
изпълнявал задълженията си по договора за заем.
Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК „Когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието“. В настоящия случай двете
материалноправни предпоставки за постановяване на решение съобразно
направеното признание на иска са налице. Ответникът призна исковете в
съдебно заседание, проведено на трети април две хиляди двадесет и пета
година, а ищецът поиска делото да бъде решено в съответствие с
процесуалното действие на насрещната страна. Не може да бъде направен
извод за съществуване на отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от
ГПК, препятстващи постановяване на решение при признание на иска.
Ето защо, с оглед наличието на предпоставките по чл. 237, ал. 1 от
ГПК, предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски.
Ищецът е представил списък на разноските.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 250 лева – разноски
в исковото производство, в това число държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определен от съда в размер на 100 лв., предвид ниската
фактическа и правна сложност на делото.
При тези мотиви, Районен съд Котел
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. П. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Градец, общ. Котел,
*************, да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Панчо Владигеров“ 21,
Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2, ЕИК ********* следните суми: на
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД сума в размер на 386,61 лв.,
представляваща непогасена главница, на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с
чл. 99 от ЗЗД сума в размер на 41,42 лв., представляваща договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 28.03.2022 до 03.10.2022г., на
основание чл. 92 ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД сума в размер на 312,63 лв.,
представляваща неустойка, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба 09.10.2024г. до
окончателното погасяване на дълга.
ОСЪЖДА С. П. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Градец, общ. Котел,
*************, да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Панчо Владигеров“ 21,
Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2, ЕИК ********* сумата от 250 лева –
разноски по гр.д. № 744/2024 г. по описа на Районен съд Котел.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
4