РЕШЕНИЕ
№
гр.
Русе, 25.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V състав в публично
заседание на 24 януари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря
БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 498 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Оспорва се Ревизионен акт №
Р-03001817009096-091-001/17.07.2018 г. издаден от органи по приходите –
възложил ревизията и ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с
Решение № 237/02.10.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на
НАП-Варна. Жалбоподателят „Готекс“ ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя , възразява срещу РА В ЧАСТТА
относно установените допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в резултат на
отказан данъчен кредит в размер на 16666.67лв., ведно с прилежащи лихви
–37.64лв., вследствие на отказан данъчен кредит по една фактура, издадена от
„Бранд Онли“ ЕООД. Твърди се материална незаконосъобразност и нарушаване на
административнопроизводствените правила. Възразява, че констатациите на
ревизиращия екип са необосновани. Моли да се отмени РА в обжалваната част.
Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
Ответникът Директор Дирекция "
ОДОП" при ЦУ на НАП-Варна, изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли да се отхвърли. Претендира разноски.
Участвалият в производството
прокурор в Окръжна прокуратура Русе счита жалбата за основателна.
Съдът, като прецени становищата и
възраженията на двете страни, разгледа събраните по делото доказателства и с
оглед задължителните указания на ВАС, намери за установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е отменил в частта за задължения
за корпоративен данък и го е потвърдил в частта за задължения за ДДС. Жалбата
пред настоящата инстанция е подадена в срок, от лице, адресат на РА, поради
което е допустима.
От фактическа страна е установено
следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия
№Р-03001817009096-020-001/21.12.2017г., изменена със Заповед
№Р-03001817009096-020-002/05.04.2018г., е възложено извършване на ревизия на
„Готекс“ ЕООД за задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2015г. –
31.12.2016г. и за ДДС за периода 01.01.2016г. – 30.11.2017г. Ревизионното
производство прключило с РА, в който, в частта за ДДС, било отказано право на
приспадане на данъчен кредит в размер на 16666.67 лв. по издадена фактура
№**********/03.11.2017г. от "Бранд Онли" ЕООД за данъчен период
м.ноември 2017г. Според приходната администрация, ДДС в посочения размер не
следва да се признае, тъй като документите, макар и съставени съгласно
изискванията на чл.14 и чл.117 от ЗДДС, не са съставени във връзка с доставката
на стоката на "Готекс" ЕООД, понеже на посочената във фактурата дата
на данъчното събитие - 03.11.2017г., "Бранд Онли" ЕООД не е бил
собственик на продавания автомобил, съответно не би могъл и да го отчужди.
Срещу РА е постъпила жалба с доводи за
неправилност на акта; твърди се, че процесният товарен автомобил "Порше
Кайен С" е придобит от дружеството на 03.11.2017г. С Решение №
237/02.10.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна РА е
потвърден в тази част, като са доразвити изложените в ревизионния акт доводи.
В жалбата до съда са наведените
доводи за неправилно приложение на материалния закон; твърди се, че е нарушен
чл.25, ал.3, т.1 от ЗДДС вр. чл.6, ал.2, т.2 от с.з., тъй като е налице
предоставяне на стоката от продавача на купувача и отлагателен срок за придобиване
на собствеността. Твърди се, че цената не е необосновано висока и в тази връзка
са приложени 9 бр. оферти за подобни автомобили.
При преглед на приложената
административна преписка не се констатират нарушения на процесуалните правила, конкретни такива не се
сочат и в жалбата. Оспореният акт е издаден от компетентен орган и при спазване
на административнопроизводствените правила по ДОПК.
Властническото волеизявление е
облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на
преклузивния срок по чл. 109 от ДОПК.
Ревизионният акт е издаден при
правилно приложение на материалния закон.
От събраните в хода на ревизионното
производство доказателства било установено, че „Готекс“ ЕООД придобило товарен
автомобил "Порше Кайен С", като доставката е документирана с фактура
№**********/03.11.2017г., издадена от "Бранд Онли" ЕООД; доставката е
на стойност 83333.33лв. и ДДС 1666.67лв. Като дата на възникване на данъчното
събитие е посочен 03.11.2017г. Представен е и договор за покупко-продажба на
посоченото МПС с нотариална заверка с дата 08.11.2017г., в който е посочено, че
купувачът "Готекс" ЕООД ще получи владението върху автомобила след
подписване на договора /стр.115 от рев.преписка/. Договорът е с регистрационен
№6935 от 08.11.2017г. на нотариус Т.. Продажната цена е платена същия ден.
С договор за покупко-продажба на
МПС, рег.№6923 от същата дата и същия нотариус, "СМС Инвест" ЕООД
продава на "Бранд Онли" ЕООД същия автомобил, предмет на предходната
сделка, за сумата 16666.67лв. без ДДС. За тази сделка е издадена фактура
№**********/07.11.201г., в която като дата на данъчното събитие е посочена дата
07.11.2017г. /стр.44 гръб - стр.43 гръб от ревизионната преписка/; тази фактура
не е включена в дневника за покупки на "Бранд Онли" ЕООД, съгласно
констатациите в РА.
На 08.11.2017г. при нотариус Т. е
изповядана още една сделка - за продажба
на "Мерцедес МЛ 450 ЦДИ 4 МАТИК", собственост на "Готекс"
ЕООД на купувача"СМС Инвест" ЕООД , за сумата 8333.33лв без ДДС.
Сделката е с регистрационен №6922, т.е. била е сключена непосредствено преди "СМС Инвест" ЕООД да продаде
на "Бранд Онли" ЕООД товарния автомобил "Порше Кайен -С".
Така в един и същ момент при нотариус Т. са присъствали представляващите на
трите ЮЛ, които са били в договорни отношения по повод покупко-продажби на
различни МПС.
В съдебното производство
жалбоподателят представя писмени доказателства - 2 бр. предварителни договори
за покупко-продажба на МПС и 2бр. предавателно-приемател протоколи.
Предварителните договори са с дата 03.11.2017г. и са сключени съответно между
"СМС Инвест" ЕООД и "Бранд Онли" ЕООД и между "Бранд
Онли" ЕООД и "Готекс" ЕООД; и двата договора са във връзка с
последваща продажба на "Порше Кайен С", като и в двата договора е
посочено, че продавачът /"СМС Инвест" ЕООД в единия договор и
"Бранд Онли" ЕООД - в другия договор/е длъжен да предаде на купувача
/"Бранд Онли" ЕООД е единия договор и "Готекс" ЕООД - в
другия договор/ МПС на дата 03.11.2017г. В представените приемо-предавателни
протоколи, и двата с дата 03.11.2017г., е посочено, че процесното МПС е
предадено на тази дата от "СМС Инвест" ЕООД на "Бранд Онли"
ЕООД и от последния - на "Готекс" ЕООД. Тези писмени доказателства
установяват факти, различни от съдържащите се в окончателните договори за
покупко-продажба, досежно датата на предаване на МПС, респективно - датата на
установяване на фактическото владение на "Готекс" ЕООД върху
"Порше Кайен С". Съдът намира, че тези новопредставени писмени
доказателства, предвид липсата на достоверни дати, не могат да се
противопоставят на нотариално заверените договори за покупко-продажба,
съставени са за конкретното съдебно производство и не следва да се кредитират.
Неотносими към настоящето производство са другите представени писмени
доказателства - договор за технически преглед и експертно заключение.
При така установеното, съдът намира
следното:
Съгласно чл.68 от ЗДДС,
регистрирано лице има право да
приспадне данъчен кредит от данъчните си задължения за ДДС за 1. получени от
него стоки или услуги по облагаема доставка; 2. извършено от него плащане,
преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка;3. осъществен от
него внос; 4. изискуемия от него данък като платец по глава осма. Правото на
приспадане на данъчен кредит, в случая на доставка на стока, възниква с
прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. В
конкретния казус "Готекс" ЕООД е придобило
собствеността върху товарния автомобил "Порше Кайен С" на
08.11.2017г., когато е сключен договорът с "Бранд Онли" ЕООД и
подписите на страните са нотариално заверени, съгласно изискванията на чл.144,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП; на същата дата дружеството е установило и фактическа власт върху МПС. Следователно, данъчното събитие по
см. на чл.25 от ЗДДС е възникнало на 08.11.2017г., а не на посочената като дата
на данъчното събитие във фактура №**********/03.11.2017г. дата 03.11.2017г. Затова
съдът приема, че независимо че формално съдържа всички реквизити по чл.114,
ал.1 от ЗДДС, фактурата е издадена при липса на данъчно събитие, съставляващо
основание за издаването й, а данъкът в нея е начислен без основание, без да са
налице условията на чл. 68 ал.1 т.1 и чл. 25 от ЗДДС.
В решението си по дело С-285/11г., т.36, т.37,
т.39 и т.40, СЕС посочва, че "...правните субекти не могат с измамна цел
или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза. Поради
това националните и съдебни органи следва да откажат да признаят право на
приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави
позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба", "Също
така за нуждите на Директива 2006/112 данъчнозадълженото лице, което знае или е
трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС,
трябва да се счита за участник в тази измама, и то без значение дали извлича
печалба от препродажбата на стоките..." Накрая, СЕС заключава, че "на
данъчнозадължено лице може да се откаже право на приспадане само при условие,
че въз основа на обективни данни се установи, че данъчнозадълженото лице, което
е получило стоките и услугите, основание за право на приспадане, е знаело или е
трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги е участвало в
сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или друг
стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки на
стоки или услуги." В конкретния случай е налице префактуриране на МПС,
двукратната му продажба в интервал от няколко часа, с петкратно увеличение на
цената за това време, като единствената възможна, според съда, цел е като
резултат да се получи ДДС за възстановяване, което да бъде неправомерно
усвоено. В случая не е налице икономическа обусловеност на промяната на цената,
което сочи на опит за данъчна злоупотреба. От друга страна, съдът намира, че са
налице данни за това, че "Готекс" ЕООД, в лицето на представляващия
го управител е знаел или поне е трябвало да знае, че участва в сделка, която
има за цел злоупотреба с ДДС. Индиции в тази насока са безспорно съществуващите
търговски контакти между трите дружества, едновременното изповядване на
сделките, обстоятелството, че "Готекс" ЕООД не купува автомобила от
"СМС Инвест" ЕООД /на когото продава своя "Мерцедес
МЛ 450 ЦДИ 4 МАТИК" същия ден/, а от "Бранд Онли" ЕООД, след
изчакване последния да придобие процесното МПС. Предвид изложеното съдът счита,
че е налице основанието на чл. 70 ал.5 ЗДДС и за ревизираното лице не е възникнало право
на приспадане на данъчен кредит. Оспореният акт е
законосъобразен, а жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на правния спор, на приходната администрация се дължат
разноски в размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл. 8, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 1031.13 лв.
Мотивиран така, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Готекс“ ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя С.Г.С., срещу Ревизионен акт
№ Р-03001817009096-091-001/17.07.2018 г., потвърден с Решение № 237/02.10.2018
г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП-Варна В ЧАСТТА, в
която по отношение на „Готекс“ ЕООД, ЕИК *********, за данъчен период м.ноември
2017г. са установени допълнителни задължения в резултат на отказан данъчен
кредит в размер на 16666.67лв., ведно с прилежащи лихви –37.64лв.
ОСЪЖДА „Готекс“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя С.Г.С., да заплати на Дирекция
"ОДОП" при ЦУ на НАП Варна сумата от 1031.13 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
СЪДИЯ: