РЕШЕНИЕ
№ 22698
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20241110103006 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част Трета, глава Двадесет и
пета от ГПК – БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.
Предявени са от И. С. М. от гр. София срещу *******, гр. София
обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ – за отмяна на уволнението на И. С. М., извършено на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед № 23000047/27.11.2023 г. на генералния
директор на *******; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за
възстановяване на И. С. М. на заеманата от него преди уволнението длъжност
„Експерт вътрешна сигурност“ в направление „Техническа дейност“ дирекция
„Информационни системи“ при *******, гр. София и иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата от 90500.52
лв. – парично обезщетение за оставане без работа, поради незаконното
уволнение в периода от 27.11.2023 г. до 27.05.2024 г.
Претендира присъждане на законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2024 г. до окончателното й
плащане, както и на направените по делото разноски.
1
Ответникът – *******, гр. София в писмен отговор на исковата молба от
08.04.2024 г. заявява възражения против предявените искове и моли съда да ги
отхвърли, като неоснователни. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди
наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Не се спори между страните по делото, а и от събраните в процеса писмени
доказателства се установява и съдът приема за доказано, че към 27.11.2023 г.
И. С. М. е работил при ответника *******, гр. София по трудов договор, като
е заемал длъжността „Експерт вътрешна сигурност“ в направление
„Техническа дейност“ дирекция „Информационни системи“. Така
съществувалото трудово правоотношение е прекратено едностранно от
работодателя, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено на
служителя дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед №
23000047/27.11.2023 г. на генералния директор на *******, считано от
27.11.2023 г., съобразно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ.
В заповедта не е посочено нито едно конкретно нарушение на трудовата
дисциплина, описано с неговите обективни и субективни признаци, съобразно
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ.
Сочи се, че служителят И. М. не е спазил и отработил седмичната норма
на продължителност на работното време с променливи граници,
регламентирана в чл. 42, ал. 1 и чл. 45, ал. 3 и 4 от Правилника за вътрешния
трудов ред в ******* за периодите на следните работни седмици: 05-09 юни
2023 г., 12-16 юни 2023 г, 19-23 юни 2023 г., 26-29 юни 2023 г., 10-14 юли 2023
г., 31 юли-04 август 2023 г., 07-11 август 2023 г., 14-18 август 2023 г., 21-25
август 2023 г., 28 август-01 септември 2023 г., 04-08 септември 2023 г., 11-15
септември 2023 г., както и в посочените периоди не е спазил времето на
задължителното присъствие установено в чл. 45, ал. 2 от ПВТР за следните
работни дни: за месец юни - 5, 7, 8, 13, 14, 15, 20, 21, 23 и 26; за месец юли -
10, 11, 12, 14 и 31; за месец август - 3, 7, 9, 10, 11, 15, 16, 17, 18, 22, 24, 25 и 28;
2
за месец септември - 4, 8, 12 и 14, като на датите 17, 18 и 25 август 2023 г. са
налице три закъснения и преждевременни напускания на работа в един
календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час от времето на
задължителното присъствие.“
Не се сочи от работодателя обаче, във всеки един от визираните в
заповедта дни от календара – в колко часа И. М. се е явявал на работа и кога си
е тръгвал от работа, нито се сочи в какво точно се изразява неспазването и
неотработването на „седмичната норма на продължителност на работното
време с променливи граници“. Последното от една страна затруднява
наказания служител да ангажира адекватна защита в процеса, а от друга
страна прави невъзможен и правораздавателния контрол за обстоятелството
извършено ли е или не нарушение на трудовата дисциплина, каквото не се
сочи в заповедта с обективните и субективните му признаци. Заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание не може да бъде допълвана и
попълвана в гражданския процес с писмени доказателства, стоящи извън
нейното съдържание. Така съставената и връчена, на ищеца в процеса на
27.11.2023 г. Заповед № 23000047/27.11.2023 г. на генералния директор на
*******, е немотивирана и подлежи на отмяна на това основание, съответно
предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде
уважен, като посочената заповед и обективираното в нея дисциплинарно
наказание по чл. 188, т. 3 КТ следва да бъдат отменени, като
незаконосъобразни.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 344, АЛ. 1, Т. 2 ОТ КТ:
Тъй като уволнението, извършено едностранно от работодателя със
Заповед № 23000047/27.11.2023 г. на генералния директор на *******, считано
от 27.11.2023 г., се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а
ищецът И. С. М. е работил към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение по трудов договор за неопределен срок при ответника,
настоящият съдебен състав приема, че са налице всички предпоставки за
уважаване на искането за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност – „Експерт вътрешна сигурност“ в направление „Техническа
дейност“ дирекция „Информационни системи“ при *******, гр. София, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
3
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във
връзка с чл. 225, ал. 1 КТ:
За да бъде уважен така предявеният паричен иск, следва да са налице
следните три предпоставки: уволнението на работника или служителя да бъде
признато за незаконно; да е налице вреда – вредата, подлежаща на
обезщетяване се съизмерява с пропуснатото брутно трудово възнаграждение
на работника или служителя за времето след уволнението, през което е
останал без работа, но за не повече от шест месеца; причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа.
В конкретния казус уволнението е признато за незаконно и като такова
следва да бъде отменено.
В открито съдебно заседание, проведено на 05.02.2021 г., съдът е
констатирал по представената в оригинал трудова книжка на И. С. М., че след
прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, в целия процесен
на делото период от 27.11.2023 г. до 27.05.2024 г., не се установява И. М. да е
започнал работа по трудово правоотношение при същия или при друг
работодател. С това съдът приема за доказано оставането на ищеца без работа
в целия процесен на делото период от 27.11.2023 г. до 27.05.2024 г.
Безспорно установено по делото е и, че ищецът е останал без работа в
целия процесен на делото период от 27.11.2023 г. до 27.05.2024 г., именно
поради незаконното уволнение.
Не се спори между страните по делото, а и от фиш за получена заплата
от ищеца при ответника през месец 08.2023 г. се установява, че последното
получено от ищеца при ответника брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец преди уволнението е това за месец 08.2023 г., в който ищецът
е работил във всичките му 23 работни дни и същото възлиза на сумата от
14862.42 лв. Последния размер се установява и от издаденото от страна на
ответника, представено по делото в оригинал УДОСТОВЕРЕНИЕ от
25.03.2024 г. (лист 174 от делото)
Предвид горното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е основателен за целия процесен период от
27.11.2023 г. до 27.05.2024 г. и доказан по размер за сумата от 89174.52 лв.
(14862.42 лв. х 6 = 89174.52 лв.) и като такъв следва да бъде уважен, а за
разликата над 89174.52 лв. до пълния предявен размер от 90500.52 лв. следва
4
да бъде отхвърлен, като недоказан по размер.
Относно РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът претендира присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. Такива разноски са направени в размер на 1000
лв. При това положение и с оглед изхода на правния спор, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 995.12 лв. – разноски за
възнаграждение на един адвокат, съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът претендира присъждане на разноски за възнаграждение на
вещо лице. Такива са направени в размер на 700 лв. за съдебно – техническа
експертиза и са относими към законосъобразността на уволнението – по иска
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, което съдът намери за незаконно,
поради което и няма основание част от тези разноски да бъдат репарирани на
ответника, с оглед отхвърляне на част от паричния иск, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 71, ал.
1 ГПК, вр. чл. 1 и чл. 3 от Тарифа за ДТССГПК и чл. 77 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд
държавна такса в общ размер на 3726.98 лв., от които по 80 лв. по всеки един
от двата неоценяеми иска и 3566.98 лв. – по паричния иск, КАКТО И
разноски за вещо лице в размер на 400 лв., с оглед уважаване на иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ уволнението на И. С. М. с ЕГН **********, с адрес *******,
извършено със Заповед № 23000047/27.11.2023 г. на Генералния директор на
*******, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено на служителя
дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от 27.11.2023 г., като
незаконосъобразно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА И. С. М. с ЕГН ********** на длъжността, заемана
от него преди уволнението – „Експерт вътрешна сигурност“ в направление
„Техническа дейност“ дирекция „Информационни системи“ при *******, гр.
София, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА ******* с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
******** ДА ЗАПЛАТИ на И. С. М. с ЕГН **********, с адрес ********
сумата от 89174.52 лв. – парично обезщетение за оставане без работа
5
поради уволнението в периода от 27.11.2023 г. до 27.05.2024 г., на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ; както и сумата от
995.12 лв. – направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. М. с ЕГН **********, с адрес *******
срещу ******* с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
*********** иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл.
225, ал. 1 от КТ за разликата над 89174.52 лв. до пълния предявен размер от
90500.52 лв., като недоказан по размер.
ОСЪЖДА ******* с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд сумата от
3726.98 лв. – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 71, ал. 1
ГПК, вр. чл. 1 и чл. 3 от Тарифа за ДТССГПК и чл. 77 ГПК, както и сумата от
400 лв. – разноски за възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, вр. чл. 71, ал. 1 ГПК и чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано
13.12.2024 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6