Р Е Ш Е Н И Е
София, 18.12.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО,13-ти с-в, в публично заседание на двадесет и осми септември през
две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 3343 по
описа за 2015 год., за да се произнесе,
взе пред вид:
Ищцата В.Д.А. е предявила против
П.НА Р.Б. четири обективно съединени иска за обезщетяване на
неимуществени вреди,както следва :
за сумата 200 000 лв. на основание чл. 2,ал.1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ за
незаконно обвинение;
за сумата 100 000 лв. на основание чл. 2,ал.1, т. 4, предл. първо ЗОДОВ за
налагане на наказание по НК,за което е била оправдана;
за сумата 110 000 лв. на основание чл. 2,ал.1, т. 4, предл. второ ЗОДОВ за
налагане на административно наказание,което е било отменено и
за сумата 90 000 лв. на основание чл. 2б ЗОДОВ,за забавено правосъдие,
Твърди, че незаконното обвинение повдигнато още през 1998 год., когато била
привлечена
като обвиняема по ЗМ
№ 4574/1997 г. РДВР Благоевград е продължилото 15 години, 3 месеца и 28 дни до окончателното й оправдаване с влязла в сила присъда на СГС. Незаконното
обвинение й е причинило множество неимуществени вреди изразяващи се в психически
страдания и
терзания, безпокойство, влошаване на физическото й
здраве и психическа стабилност, отчужденост от приятелския й
кръг за години наред,притеснения в личен и професионален план, накърнен
авторитет сред колеги и приятели.
Отделно
от горното наложеното наказание по НК-незаконно взета мярка за неотклонение
„парична гаранция“ за период от 8 години, 7 месеца и 8 дни и незаконно
административно наказание- „забрана за напускане на страната“ за период от 11
години, 2 месеца и 28 дни също са и причинили неимуществени вреди изразяващи се
в стрес, тревожност, обида, смут, възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на
физическото здраве и психическата стабилност, претърпян психически срив, довел
до промяна в поведението й, включително и към най-близките.
На
следващо място и на самостоятелно основание претендира и обезщетение за
забавеното правосъдие,тъй като времето от образуване на делото до първото му
внасяне в съда е 8 год. 6 месеца и 3 дни- от 15.04.1998 г. до 18.10.2006 г., а
в съдебна фаза до датата на влизане в сила на оправдателната присъда на 13.08.2013 г.то е продължило още около 6
години.
Ищецът поддържа исковете чрез своя пълномощник,като претендира и законна
лихва върху обезщетението от влизане в сила на оправдателната
присъда - 13.08.2013 г. до датата на изплащането на главниците. Претендира и разноски.
Ответникът, П.НА Р.Б. изразява становище, че искът е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен и евентуално, че е необосновано завишен по
размер.
Според прокуратурата изцяло неоснователни са претенциите за обезщетяване на
самостоятелно основание на вреди от взетата мярка за неотклонение по отношение
на ищцата и административната мярка да не напуска пределите на страната,тъй
като горните мерки за процесуална принуда не са наказания по НК нито
административни такива.
Разглеждането на делото,по което ищцата е била обвиняема и впоследствие
подсъдима заедно с още 18 други лица,е продължило дълго,но вина за това няма
разследващия орган.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От
доказателствата по делото се установява, че с постановление на Окръжна прокуратура от 15.04.1998 г. по ЗМ № 4574/1997 г.
РДВР Благоевград В.Д.А. е привлечена в качеството на обвиняема за извършено престъпление
по чл.212, ал.4 вр. с чл.20, ал.2 от НК. На същата е
определена мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 5 000 000
неденоминирани лева.
На
18.10.2006 г. Окръжна
прокуратура
Благоевград е внесла в Окръжен съд Благоевград обвинителен акт срещу В.Д.А. и други лица.
Образувано
е НОХД № 907/2006г. по описа на Окръжен съд
Благоевград.
С разпореждане от 02.11.2006 г.,
Окръжен съд Благоевград е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на прокуратурата за отстраняване на съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на подсъдимите
С
постановление от 27.11.2006 г. Окръжна прокуратура
повторно е привлякла В.А. в качеството на
обвиняема за извършено престъпление по чл.212, ал.4 вр. с чл.20, ал.2 от НК. На
същата е определена мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 3000
деноминирани лева;
На
06.12.2006 г. Окръжна
прокуратура
Благоевград повторно е внесла в Окръжен съд Благоевград обвинителен акт срещу В.Д.А. и други лица. Образувано е НОХД № 1076/2006г. по описа на Окръжен съд Благоевград .
С
протоколно определение № 151/14.05.2007 г.
съдът е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на
Софийски окръжен съд.
След множество прекратявания подсъдността е стабилизирана с определение
№ 32 от 11.04.2008 г. състав на
ВКС е разгледал искането за разрешаване на спор за подсъдност, като е определил
за компетентен СГС.
С
присъда № 136/05.05.2011г. СГС е признал
подсъдимите,вкл. и В.А. за невиновни и ги е оправдал по
повдигнатите обвинения.
С
решение № 210/29.06.2013г. Апелативният съд е потвърдил присъдата на СГС.
Присъдата
на СГС е влязла в законна сила на 13.08.2013г.
В показанията си св. С. установява, че воденото срещу ищцата наказателно
производство се е отразило тежко на психиката й, у нея настъпила видима
промяна,вече не била така весела и лъчезарна като преди, изпадала в нервни
кризи и получила заболявания. Приятелите й я изолирали,клиентите се отдръпнали
от фирмата й.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По първата претенция на ищцата-Съгласно
чл. 2,ал.1,т.3 ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието и прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Безспорно
се доказа по настоящото дело, че след повдигането на обвинение по отношение на
ищцата през 1998 г. до досъдебно производство ЗМ № 4574/1997
г. РДВР Благоевград , наказателното производство е приключило с потвърдена
оправдателна присъда на СГС по обвинение по чл.212, ал.4 вр. С ал.1 НК,вр.с чл.26,ал.1 НК с чл.20, ал.2 вр.ал.1
от НК, която е влязла в законна сила на 13.08.2013 г.
Следователно за един много дълъг
период от време – от повдигане на обвинението срещу ищцата до оправдаването й с
влязъл в сила съдебен акт, продължил над 15 години, В.А. е била обвиняема , а
след това и подсъдима, за престъпление от общ характер, което не е извършила. В
резултат на несправедливото обвинение срещу нея е била принудена да търпи дълги
години неимуществени вреди –психически страдания, страх и притеснения – в
резултат на действията на органите на прокуратурата, които са образували наказателно
производство, повдигнали обвинение, внесли обвинителен акт в съда и поддържали този обвинителен акт в
хода на съдебното производство без наличие на достатъчно доказателства за
осъществяване от страна на ищцата на фактическия състав на извършеното престъпление.
С оглед изложеното съдът
намира, че предявеният иск е доказан по своето основание.
По отношение на претърпените от
В.А. неимуществени вреди съдът,
определяйки същите по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД,
счита че тази претенция следва да бъде уважена в размер 5000 лв., пред вид тежестта
и характера на претърпените неимуществени вреди, които се установиха по делото,
ведно със законната лихва, считано от влизане на присъдата в сила – 15.01.2013 год.
до окончателното й изплащане.
Размера е определен с оглед
доказаните по делото вреди- притеснения от воденото наказателно производство , дистанциране
от близки и приятели, Макар и притеснена за работата си последната не е
прекъсвала професионалната си дейност. По делото няма конкретни доказателства
за здравословни проблеми на ищцата,както и това да са се появили в следствие на
действията на ответника,поради което съдът приема,че твърденията в тази част не
са установени.Не са установени и конкретни неимукществени вреди от взетата по
отношение на ищцата мярка за неотклонение „парична гаранция“,а също такива и от
ПАМ „забрана за напускане на страната“. Последната е действала за дълъг период
от време,но няма данни чрез нея да са осуетени жаления на ищцата да напуска
страната.
В останалата част до
претендирания размер от 200 000 лв. претенцията е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
По претенцията на ищцата с основание чл. 2б ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
Безспорен
факт е,че наказателното производство е продължило повече от 15 години,като от
тях над 8 години в досъдебната си фаза,т.е. в производство,в което
Прокуратурата осъществява ръководство и контрол,съответно носи отговорност за
спазването на разумния срок на разследването. Очевидно е,че меко казано става
въпрос за неразумен срок за разглеждане и решаване на делото , по която ищцата
е била обвиняема ,а след това-подсъдима. Ответникът носи отговорност за
неразумния срок на продължаване на наказателното производство в неговата
досъдебна фаза,т.е. до внасянето на обвинителния акт в съда,т.е. за повече от 8
години. Правната и фактическа сложност на това разследване,многото обвиняеми
лица действително са обективни фактори повлияли на продължителността на
производството, но това не сваля отговорността на Прокуратурата,за това,че е
допуснала едно лице да търпи наказателна репресия чрез качеството си на
обвиняем за такъв дълъг период от време. През това време ищцата е изживяла
притеснения и страхове,неудобства свързани с личния и професионален живот,които
вреди следва да бъдат възмездени.
Ето
защо съдът приема,че искът на ищцата за неразумно дългия срок на продължаване
на делото в рамките на досъдебната фаза е основателен и следва да бъде уважен в
размер на 10 000 лв.
Над
този размер до претендирания от 90 000 лв. искът е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Следва
да се отхвърлят изцяло двете претенции на ищцата за обезщетяване на
неимуществени вреди от взетата
мярка за неотклонение „парична гаранция“ за период от 8 години, 7 месеца и 8
дни и незаконно административно наказание - „забрана за напускане на страната“ за
период от 11 години, 2 месеца и 28 дни. Става въпрос за мярка за процесуална
принуда по НПК и принудителна административна мярка, които нямат функция на
наказание по НК,нито на административно наказание. Горните мерки са част от
наказателното производство и при условие,че същото приключи с оправдаването на
подсъдимия се, вредите от тях са част от общия размер на търпените вреди от
незаконното обвинение. Тези вреди са взети от съда при произнасянето на съда по
иска с основание чл. 2,ал.1,т.3 ЗОДОВ и не подлежат на самостоятелно
обезщетяване.
Ето защо и двата иска чл.
2,ал.1, т. 4, предл. първо и второ ЗОДОВ следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С оглед изхода на делото
ответника следва да заплати на ищеца разноски по делото за държавна такса съобразно
уважената част от исковете в размер на 1.60
лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.
гр.София, бул.”*******да заплати на В.Д.А. с
ЕГН
********** чрез Е.И.Д.- САК на основание
чл. 2,ал.1 т. 3 от ЗОДОВ сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по ЗМ № 4574/1997 г. РДВР
Благоевград в престъпление по чл.212, ал.4
вр. С ал.1 НК,вр.с чл.26,ал.1 НК с чл.20, ал.2 вр.ал.1
от НК, за което е оправдана с влязла в сила
на 13.08.2013 г. присъда на СГС ,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 13.08.2013 г. до окончателното й изплащане като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск до претендирания размер от 200
000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.
гр.София, бул.”*******да заплати на В.Д.А. с ЕГН ********** на основание чл. 2б
от ЗОДОВ сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за нарушение на правото
на ищцата разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенция
за защита на правата на човека и основните свободи ,ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 13.08.2013 г.
до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до претендирания
размер от 90 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от В.Д.А. с
ЕГН
********** чрез Е.И.Д.- САК против П.НА
Р.Б. гр.София, бул.”*******искове за сумата 100 000 лв.
на основание чл. 2,ал.1, т. 4, предл. първо ЗОДОВ и за сумата 110 000 лв. на
основание чл. 2,ал.1, т. 4, предл. второ ЗОДОВ
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б. гр.София, бул.”*******да заплати на В.Д.А. с ЕГН ********** разноски по делото в размер 1.60 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: