Решение по дело №4191/2022 на Районен съд - Варна

МОТИВИ

КЪМ РЕШЕНИЕ ПО АНД № 4191 ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД VІ СЪСТАВ ЗА 2022Г.

Във ВРС е внесено постановление на прокурор при ВРП с предложение
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание срещу обв. К. К. Г. за извършено от него престъпление от общ
характер наказуемо по чл. 325, ал.3, пр.1 вр. ал.1 от НК за това, че на
08.09.2021год., в гр.Варна, при управление на МПС – л.а. „Сеат Ибиза“ с рег.
№ В6519КТ по бул. „Република“ посока ж.к. „Младост“, извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, а именно: засякъл л.а. „Рено“ с рег.№ В
8739ВВ, управляван от Нейко Христов Вутев, като застанал косо пред него с
автомобила си, при което ударил предния десен калник на автомобила на
Вутов, отворил вратата на Нейко Вутов, ударил го с юмрук в дясната скула,
блъснал вратата и с нея го ударил в главата като същевременно му крещял
„Ще те намеря по номера на колата и ще те спускам от бой“.
В съдебно заседание представител ВРП, редовно призована, не се явява.
В пледоарията си във фазата на съдебните прения защитникът на
обвиняемия – адв. Андрей Христов пледира за оправдателен съдебен акт като
изразява становище, че събраните по делото доказателства не сочат на
извършено престъпление хулиганство, тъй като в случая не се касаело за
непристойни действия нарушаващи обществения ред и явно неуважение към
обществото, а за емоционална реакция, която била неправилна и
неприемлива. Сочи, че дори и да има нарушение на закона, то поведението на
подзащитния му не се не покрива състава на чл. 325 от НК.
В обясненията си дадени пред съда обвиняемият заявява, че разбира
обвинението и дава подробни обяснения по същото. Същият не оспорва, че е
пресякъл пътя на св. Вутев, както и че го е ударил, но твърди, че
непосредствено преди това Вутев го бил ударил с неговия автомобил. Заявява,
че той се е обадил на тел 112 да каже, че е ударил човек и се е извинил на
Вутев, както и че не го бил заплашвал. Заявява, че съжалява и до ден днешен
за станалото.
От фактическа страна съдът приема за установени следните
обстоятелства:
На 08.09.2021г., около 15:35 часа, св. Н.В. се качил на лекия си
автомобил „Рено" с ДК№ В8739ВВ и управлявайки го се насочил към дома
си. Същият се движел по бул. „Република“ в гр.Варна, в лявата лента за
движение, посока от бул. „Владислав“ към бул. Сливница“. Трафикът по
1

булеварда бил много натоварен. Непосредствено пред св. Вутев се движел
друг автомобил управляван от жена (момиче). По същото време по същия
булевард и в същата посока на движение но, в дясната лента и по-назад от св.
Вутов, се движел обвиняемия Калоян Георгиев управлявайки л.а. Сеат Ибиза“
с ДК№ В 6519КТ. До него като пътник в автомобила седяла бременната му
приятелка – св. К.К.
Тъй като автомобилът пред св. Вутев се движел бавно, той решил да
мине в дясната лента и леко извъртял волана, но видял в огледалото, че по нея
се приближава автомобила управляван от обвиняемия и се отказал да направи
маневрата като изобщо не навлязъл в дясното платно. В момента в който
автомобилът управляван от обв. К.Г. се изравнил с този управляван от св. В.,
последният вдигнал ръка, за да се извини, въпреки, че не е имало за какво и
продължил движението си напред. Обвиняемият също продължил да се
движи напред. На кръстовището под „Делта планет МОЛ" същият засякъл
автомобила на св. В, като застанал косо пред него с автомобила си и по този
начин го принудил да спре. При това свое действие обвиняемият ударил с
автомобила си, предния десен калник на автомобила на св. В. След като спрял
обв. Г. слязъл от автомобила си и отишъл до автомобила на св. В. Отворил
шофьорската врата на последния и го ударил с юмрук в дясната скула. Тъй
като св. Вутев бил обърнат към обвиняемия, от удара залитнал към лявата
колонка на автомобила като тялото му леко навън към колата. В същия
момент обвиняемият блъснал шофьорската врата и ударил с нея втори път св.
Вутев по главата като му крещял „Ще те намеря по номера на колата и ще те
спукам от бой." От удара св. Вутев се отпуснал върху седалката си.
Обвиняемият се върнал до автомобила си, попитал приятелката му как се
чувства и изместил автомобила по-напред за да пречи на движението, след
което се обадил на 112 и съобщил за произшествието. На място пристигнал
екип на сектор „ПП“ в състав свидетелите Ножаров и Тодоров, както и такъв
на спешна помощ. Полицейските служители снели информация от двамата
водачи след което св. В. бил откаран с линейка в болницата. Тъй като
обвиняемият твърдял, че е бил ударен в по-ранен момент от св. В. св. Т.
прегледал за камери в района и установил, че има охранителни такива на
магазин за авточасти и сервиз Тех-ко, намиращ се срещу складовата база на
„Еконт“. Св. Тодоров прегледал записа на монитора и установил, че
съприкосновение между двата автомобила не е имало. С оглед наличните
данни за телесно увреждане на място пристигнал екип на ІІІ РУ, а в
последствие било образувано и досъдебно производство.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза изготвена от в.л. д-р Г. се установява, че на
инкриминираната дата св. В. е получил контузия на главата – сътресение на
мозъка, оток и кръвонасядане на кожата в областта на десния ъгъл на долната
челюст в дясно като травмата е обусловила временно разстройство на
здравето неопасно за живота и е в резултат на механизмите на действие на
твърдите тъпи предмети и съответства да е резултат от нанесен удар с юмрук.
2

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-психиатрична експертиза по отношение на обв. Г. се установява, че
към момента на извършване на деянието същият не е страдал от психично
разстройство и е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Според заключението на експерта
към момента на извършване на деянието обвиняемият не е бил състояние на
физиологичен афект.
В хода на досъдебното производство бил изискан и приобщен
видеозапис от охранителната камера поставена на магазин Тех-ко от дата
08.09.2021год. от който бил извлечен снимков материал.
Изискана и била предоставена и информация от НС 112
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
отчасти обясненията на обвиняемия и показанията на св. К., показанията на
свидетелите В., Ж. В., Ж.В., Н., Т., К. и Д., както и тези на вещите лица д-р Г.
и д-р Б., заключения по назначени съдебни експертизи – медицинска и
психиатрична, съдържание на видеозапис в DAV формат, справка за
съдимост, справка от национална система 112 и запис от подадения там
сигнал и цели останал събран по делото доказателствен материал.
От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал
съдът не кредитира единствено обясненията на обвиняемия и показанията на
св. К. в частта в която сочат, че е имало предходен удар (че св. В. ударил
техния автомобил, преди да го настигнат по-нагоре по булеварда), тъй като в
тази им част обясненията, показанията са в пълно противоречие с показанията
на св. В., показанията на св. Тодоров, протокола за ПТП подписан от
обвиняемия и най-вече се опровергават по категоричен начин от
съдържанието на видеозаписа от охранителната камера поставена на магазин
Тех-ко възпроизведен в хода на съдебното следствие. На първо място в
показанията си в хода на цялото д.п. св. Вутев е категоричен, че удар между
двата автомобила преди да бъде засечен не имало. Сочи, че решил да прави
маневра но видял приближаващия се автомобил и се отказал като изобщо не
бил напускал своята лента за движение. Показанията на св. Вутев се
подкрепят в пълна степен от показанията на св. Тодоров, който сочи, че
лично е прегледал записа от охранителните камери и не констатирал
съприкосновение между двата автомобила, както и изобщо навлизане на
автомобила управляван от св. Вутев в лентата за движение на обвиняемия. На
следващо място обясненията, показанията в коментираната по-горе част се
опровергават по категоричен начин от съдържанието на видеозаписа от
охранителната камера, възпроизведен в съдебното заседание видно от който
действително съприкосновение между двата автомобила не е налице. Нещо
повече съдържанието на видеозаписа, който е случаен, опровергава и изобщо
сочения от обвиняемия и св. Карадимова механизъм на причиняване на удара
– ударил ги в задната лява част на автомобила им доколкото от записа е
видно, че автомобилът на св. Вутев се движи по-напред от този на
3

обвиняемия. И най-накрая обясненията, показанията в коментираната по-горе
част се опровергават от констатациите в протокола за ПТП подписан и от
обвиняемия без забележки и възражения, от който протокол е видно, че ПТП-
то е настъпило на бул. „Република“ до делта Планет мол в момента в който
обвиняемият засича св. Вутев, навлиза косо в лентата за движение на
последния.
Всички останали събрани по делото доказателства съдът кредитира
изцяло като последователни логични и и кореспондиращи по между си.

Съобразно така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено от правна страна следното:

Обвиняемият К.К.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер наказуемо по чл. 325, ал.3, пр.1 вр.
ал.1 от НК тъй като на 08.09.2021год., в гр.Варна, при управление на МПС –
л.а. „Сеат Ибиза“ с рег.№ В6519КТ по бул. „Република“ посока ж.к.
„Младост“, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно: засякъл л.а.
„Рено“ с рег.№ В 8739ВВ, управляван от Н. Х. В., като застанал косо пред
него с автомобила си, при което ударил предния десен калник на автомобила
на В., отворил вратата на Н. В., ударил го с юмрук в дясната скула, блъснал
вратата и с нея го ударил в главата като същевременно му крещял „Ще те
намеря по номера на колата и ще те спускам от бой“.
Субект на нарушението е вменяемо, неосъждано лице.
Съгласно трайната съдебна практика, за да е осъществен съставът на
престъплението хулиганство, е необходимо деецът: а) да е извършил деянието
си чрез действия, а не чрез бездействия; б) действията да са умишлени; в) те
да нарушават грубо обществения ред и г) да изразяват явно неуважение към
обществото. Следователно от обективна страна трябва деянието грубо да
нарушава обществения ред, а от субективна страна умисълът на дееца да е
насочен към явно неуважение на обществото. Тези обективни и субективни
признаци от състава на престъплението трябва да бъдат реализирани винаги
едновременно. Ето защо ВС, (съответно ВКС) не веднъж е посочил, че е
необходимо да се разграничава хулиганството от другите престъпления
против здравето, честта и достойнството на гражданите, не само по
обективните им признаци, но преди всичко по съдържанието и насоката на
умисъла, мотивите, целите и всички други обстоятелства, при които
действията са извършени. Разпоредбата на чл. 325, ал.1 от НК, изисква не
само непристойно поведение, буйство, скарване и сбиване или други
непристойни прояви, но и реално засягане на обществените отношения,
изразяващи се в грубо нарушение на обществения ред. Този е основният
признак, по който се различава престъплението хулиганство от дребното
хулиганство по УБДX, санкционирано по административен ред, където не се
4

изисква нито грубо нарушение на обществения ред, нито явно неуважение
към обществото. Съгласно съдебната практика законът изисква чрез
действията си деецът да демонстрира явното си неуважение и пренебрежение
към обществото. Неуважението ще бъде явно, когато открито засяга
обществения ред. В този смисъл е и Постановление № 2/29.11.1974 г. по н. д.
№ 4/1974 г., на Пленум на ВС. Според цитираното Постановление обект на
престъплението хулиганство са редът, установен в страната и общественото
спокойствие. Под обществен ред, като обект на престъплението хулиганство,
следва да се разбират установените в държавата обществени отношения,
основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на
обществения живот.
Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал.1 от НК основният признак на
деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са
"непристойни действия". "Непристойни действия" са онези, които са
неприлични, безсрамни, които са израз на ругатни, буйство, невъзпитаност и
други скандализиращи обществото. Грубо нарушение на обществения ред
има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация
против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени и
лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.Явно
неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява
открито висока степен на неуважение към личността и правилата на
обществото. При това противообщественият характер на тези действия се
съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали
достояние.Престъплението хулиганство е налице, когато и двата признака са
осъществени.
Няма спор в съдебната практика, че това дали едно деяние съставлява
хулиганство или е само обикновена укорима постъпка се определя от
естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на извършеното. Това
са именно критериите, които определят дали дадено поведение е
"непристойно", нарушава ли "грубо" обществения ред и представлява ли
израз на "явно неуважение" към обществото, или е обикновена укорима
постъпка, извършена неволно, не злонамерено или като последица от лошо
възпитание.
Съгласно тълкувателната практика на ВС деянието е извършено при
изпълнение на професия или дейност, когато е извършено по време на
реализиране на характерните за професията/дейността права или задължения,
обективирани в конкретни действия или бездействия. В този смисъл са и
мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на НК /ДВ, бр.
95/2016г/, с който е въведен квалифицираният състав на хулиганство при
управление на МПС. От тях е видно, че със законовите изменение се цели
въвеждане на по-строги санкции спрямо водачите на МПС, които с допуснати
от тях нарушения на правилата на ЗДП, грубо нарушават обществения ред и
изразяват явно неуважение на обществото. При тълкуването на законовата
редакция „при управление на МПС“ с оглед цитираната задължителна
5

тълкувателна практика на ВС и с оглед целта на закона, разкрита от мотивите
към законопроекта, се очертават следните особености на квалифицирания
престъпен състав: Субект на престъплението, може да бъде всяко лице, което
притежава качеството водач на МПС. Съгласно т.25 от ДР на ЗДП водач на
ППС е лице, което управлява пътно превозно средство. Съгласно ППВС
№1/83 под управление на МПС следва да се разбират всички действия или
бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства
или машини. С оглед всичко горепосочено се очертават и особеностите на
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325, ал.3 НК. За да може
деянието да се квалифицира под тази норма то следва да се характеризира със
следните признаци: 1. да представлява действие или бездействие с
механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, 2.
да е извършено в нарушение на правилата на ЗДП и 3 грубо да нарушава
обществения ред и да изразява явно неуважение на обществото. Типични
случаи, които попадат в тази хипотеза са т.нар. автомобилни гонки,
дрифтинга, засичането пътя на движещо се МПС, като към тях се ориентира и
практиката.
В процесния случай от приетата за установена от прокурора и съда
идентична фактическа обстановка е видно, че обвиняемият е извършил
следните действия: преследвал е автомобила управляван от св. Вутев; засякъл
го като навлязъл рязко пред него от съседната дясна лента и спрял косо пред
него възпрепятствайки неговото движение като при това ударил автомобила
му; излязъл от автомобила си и без обяснения му нанесъл удар с юмрук в
брадата отправяйки закани за саморазправа, като деянието е извършено при
управление от негова страна на МПС – л.а. „Сеат Ибиза“ с ДК№ В 6519КТ.
Всички гореописани действията са извършени по време на управлението на
лек автомобил. В случая е налице функционална връзка между действията,
които грубо нарушават обществения ред и управлението на МПС. От
законовата редакция „..при управление на МПС“ следва, че в случаите на 325,
ал.3 НК, МПС се явява средството на престъплението. Именно до тези случаи
се свежда приложното на нормата, когато хулиганските действия се
извършват по време на действия или бездействия с механизмите или
приборите на моторните превозни средства или машини и хулиганските
действия в случая съставляват нарушение на ЗДП и самото МПС се явява
средство на престъплението. Налице е функционална връзка между
хулиганските действия и нарушаването на правилата на ЗДП по време на
управление на МПС и в този смисъл е завишена чувствително обществената
опасност на деянието и поради тази причина като допълнителна санкция е
предвидено лишаването от правоуправление.
На второ място, извършените от обвиняемия действия, насочени спрямо
водач на друг лек автомобил, мястото на извършване на действията (на пътя),
поводът за осъществяването им субективни представи у дееца, че водачът на
другия автомобил е извършил неправилна маневра, създаването на опасност
за останалите участници в движението в това число и другия водач (св.
6

Вутев), нанасянето на удар спрямо последния и отправените реплики за
саморазправа, както и причинените несъставомерни вреди, разкриват висока
обществена опасност на деянието, което обуславя субсумирането му под
състава на престъпното хулиганство, тъй като действията му безспорно са
непристойни и нарушават съществено и при това грубо обществения ред,
изразяват явно неуважение към обществото и в частност към личността на св.
Вутев. Действията на обвиняемия са в разрез с установения ред и норми за
нормално общуване в обществото като отделните му действия се наслагват и
очертават едно цялостно изключително непристойно поведение. Действията
са извършени на оживена пътна артерия, в светлата част на денонощието и в
присъствието на други участници, които обстоятелства определят публичния
характер на същите като действията му са несъвместими с нормалните
разбирания за поведени е и взаимоотношения между членовете на
обществото. С действията си по гореописания начин обв. Георгиев е
демонстрирал явно неуважение към обществото, пренебрежение и
неглижиране на установения правов ред и правилата на морала, проявил е
открито незачитане и отхвърляне на обществения порядък и е изразил
стремеж самоцелно да демонстрира сила и необвързаност със социалните
норми манифестирайки личното си чувство на превъзходство над обществото,
поставяйки личната си потребност да се саморазправи с пострадалия над
всичко – над обществената потребност, над личната телесна
неприкосновеност и над закона.
Съгласно трайно установената съдебна практика, евентуалното наличие
на личен мотив не изключва квалификацията „хулиганство”, ако действията
са непристойни и грубо нарушават обществения ред и в този смисъл съдът
намира за нужно да отбележи, че дори и да е била налице неправомерна
маневра от страна на втория участник в инцидента (недоказана от събраните
по делото доказателства) то тази маневра в никакъв случай не дава право на
обвиняемия да предприеме последващите действия, целящи саморазправа и
застрашаващи не само св.Вутев, респективно пътуващата и в автомобила на
обвиняема бременна жена, а и всички останали участници в движението. В
обществото има правила, които всеки следва да спазва, независимо от
собственото си емоционално състояние.
От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл.
Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял
тяхното настъпване. Обвиняемият е съзнавал всички обективни признаци на
престъплението. Знаел е, че действията му грубо нарушават обществения ред,
както и че ги извършва на публично оживено място като с тези действия е
целял да демонстрира неуважението си към обществото.
Доколкото с поведението си обвиняемият демонстрира намерението си
именно за грубо незачитане на установените социални ценности и ред, в
частност незачитане на правата на пострадалия Вутев доколкото е налице и
посегателство върху неговата телесна неприкосновеност то действията му не
7

могат да бъдат обхванати от УБДХ.
Разграничителните критерии между дребното хулиганство и
престъплението хулиганство се изразяват в степента на обществената
опасност на деянията, посочени в чл. 1, ал. 2 УБДХ и чл. 325 от НК.
Дребното хулиганство е административно нарушение с по-ниска обществена
опасност като разграничението трябва да се извършва на основата на
конкретна оценка на всяко деяние, на обективните му и субективни признаци
с оглед на неговата обществена опасност. В случая цялостното поведение на
обвиняемия сочи на груба демонстрация на сила и незачитане на
установените ценности, а не за непристойна проява по смисъла на УБДХ.
Предвид изложеното, съдът прие за безспорно установено, че обв.
Георгиев е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 325,
ал.3 пр.1 вр. ал.1 от НК и не възприе становището на защитата, че в случая
действията на обвиняемия макар и неправомерни не нарушават грубо
обществения ред и не разкриват неуважение към обществото, а представляват
емоционална реакция, която би могла да представлява друго нарушение на
закона.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелство съдът
отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, направените от него
признания, както и изразеното съжаление.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът не
констатира.
При определяне наказанието на обв. Георгиев съдът отчете степента на
обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
обвиняемия и прие, че в случая са налице предпоставките на чл.78а от НК за
освобождаване на последния от наказателна отговорност, тъй като за
извършеното от него деяние е предвидено наказание „лишаване от свобода”
до три години и лишаване от права, обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VІІІ раздел ІV от НК, от деянието не са
настъпили съставомерни имуществени вреди. И като отчете наличие само на
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, семейното и имотно
състояние на обвиняемия, както и факта ,че извършеното е изолиран случай в
неговия живот, му наложи административно наказание в размер на
минималния, а именно ГЛОБА в размер на 1000лв. като прецени, че с това
наказание ще бъдат постигнати целите както на специалната, така и на
генералната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН.
Съдът счете, че така наложеното на обвиняемия наказание глоба, в
размера в който е наложено, в пълна степен, ще постигне целения
поправителен и предупредителен ефект, поради което и не наложи на
обвиняемия кумулативно предвиденото в закона наказание лишаване от
правоуправление на МПС.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът възложи на обвиняемия
8

направените по делото разноски като го осъди да заплати сума в размер на
60лв. в полза на държавата по сметка на ВРС за изслушване на вещи лица,
както и сума в размер на 384.23лв. в полза на държавата по сметка на ОД
МВР Варна за изготвени съдебни експертизи.
По отношение на приложените като веществени доказателства по
делото 3бр. СД (на л.76, л.90 и л.106 от ДП) съдът постанови същите да
останат по кориците на делото.
Водим от горното съдът постанови решението си.

Съдия при Районен съд – Варна:

9

Номер на акта:	741
Дата:	15 май 2023 г. (в сила от 31 май 2023 г.)
Съдия:	Радостина Методиева

Дело:	20223110204191
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	21 октомври 2022 г.

Решение по дело №4191/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите