РЕШЕНИЕ

 

№ 2045

 

гр. Пловдив, 12.11.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в открито заседание на двадесети октомври  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията Янко Ангелов административно дело № 1993 по описа за 2020 год. на Административен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Делото е образувано по жалба от "Кепаса“ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Г.К. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-117-0048563 от 24.07.2020 г. издадена от Началник  Отдел "Оперативни  дейности“ Бургас в ЦУ на НАП.

В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразно постановена, поради противоречие с материалния закон. Иска се от настоящия съд да отмени заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно и своевременно призован, не представлява.

Ответникът по жалба редовно и своевременно призован се представлява от юрисконсулт П., която поддържа становище за неоснователност на жалбата и предлага на съда същата да се остави без уважение, претендира разноски.

Административен съд Пловдив, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните изразени в съдебно заседание и в представените писмени бележки и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-117-0048563 от 24.07.2020 г. издадена от Началник  Отдел "Оперативни  дейности“ Бургас в ЦУ на НАП е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект-тоалетна, до заведение „COOL&HOTT“, находящо се в град Свети Влас, нов плаж, стопанисван от дружеството - жалбоподател и забрана за достъп до него за срок 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от същия закон.

За да издаде процесната заповед административният орган е съобразил, че е извършена контролна покупка – услуга – тоалетна на обща стойност 1 лв. заплатена в брой от проверяващия екип преди лигитимацията, за която извършена продажба не била издадена касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. Административният орган в заповедта е приел, че е нарушен състава на чл. 25, ал. 1, т.1, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Оспорената пред настоящия съд заповед е неблагоприятна за дружеството жалбоподател и то се явява надлежна, с право на жалба страна. Спазен е законоустановения срок за оспорване на заповедта по съдебен ред, следователно жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество  е основателна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно производствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган. Разпоредбата на чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС дава възможност на Изпълнителния директор на НАП да делегира правомощия на началниците на отдели "Оперативни дейности да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки-запечатване на търговски обект. Случаят е точно такъв, към делото е приложена заповед на Изпълнителния директор на НАП./л.42/.Следва да се отбележи, че административния акт, постановен в писмена форма, какъвто в случая е заповедта, следва да съдържа фактическите и правни основания послужили за издаването му, т. е. административния акт следва да бъде мотивиран. Фактическите основания за издаване на акта са юридическите факти, релевантни за формиране на властническото волеизявление, които от една страна дават възможност на адресата на акта да узнае какво е мотивирало административния орган да приеме именно това решение и съответно ефективно да упражни правото си на защита, а от друга страна позволяват на съда да извърши проверка за законосъобразност на акта.

Настоящият съдебен състав счита за необходимо да посочи  следното:   В настоящия случай се касае за неиздаване на фискален бон или от кочан с ръчни касови бележки по образец за покупка – услуга – такса тоалетна  на стойност 1лв. Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава. От своя страна разпоредбата на ал. 5 на чл. 6 от АПК сочи, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

С разпоредбата на чл. 6 от АПК се въвежда принципа са съразмерност. Настоящият съд счита, че заповедта е издадена в нарушение на основен принцип в административното производство, уреден в чл. 6 от АПК-принципа за съразмерност. Посочения принцип следва императивно да се спазва от административните органи при издаване на актовете им, включително и при налагане на принудителна административна мярка, казано по друг начин наложената принудителна административна мярка за определен срок не бива да засяга права и интереси на търговеца в степен по-голяма от необходимото за постигане на целта на закона. Мотивите в заповедта, че е спазен принципа за съразмерност не намира опора в доказателствата по делото. В мотивите си административния орган не е извършил преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси. В мотивите към заповедта органа сочи само обществени интереси от налагане на принудителната административна мярка с оглед определяне на нейния срок, без да зачете личните такива и размера на паричната сума за която не е издаден фискален бон. Следва да се посочи, че нарушението е констатирано за първи път, а също така по административната преписка не са ангажирани доказателства дружеството - жалбоподател, да има публични задължения към Националната агенция за приходите.

Съразмерността на наложената мярка се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.

Изборът на най-леката мярка на административна принуда не е въпрос на преценка на административния орган, а негово задължение /виж. решение № 15341 от 11.12.2018 г. на ВАС на РБ по адм. дело № 8441/2018 г. VІІІ отд. /.

Затова съдът приема, че определеният в заповедта срок от 14 дни за запечатване на обекта – тоалетна,  която обслужва клиентите на заведение „COOL&HOTT“, находящо се в град Свети Влас, нов плаж, стопанисван от дружеството - жалбоподател, е несъизмерим с целите по чл.22 от ЗАНН, за които се прилага мярката, тъй като засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото. При определянето на срока на ПАМ не е избрана най-благоприятната за държавата и обществото възможност чрез отчитане на вида на конкретното нарушение, данните за поправянето му и възможните реални вреди, които ще причини ПАМ на стопанската дейност на жалбоподателя. Изобщо конкретни мотиви за срока на мярката не се съдържат в заповедта за налагане на ПАМ. Липсата на съображения за наличието на конкретни и доказани факти, обосноваващи определяне на десет дневен срок за налагане на мярката, опорочава издадената заповед и налага нейната отмяна.

Изложените със заповедта мотиви не кореспондират с установените факти по делото. В жалбата са изложени мотиви, че лицето, което маркирало покупките е отсъствало.  Отсъствието действително е попречило да бъде издадена касова бележка, но пък ако проверяващият е държал до получи същата той  би могъл да отложи ползването на обекта – тоалетна. Като не го е направил налице е още едно доказателства за несъразмерност на наложената мярка, след като проверявания обект се ползва от клиентите на заведението „COOL&HOTT“ и запечатването за срок от 14 дни по никакъв начин не кореспондира със защита на обществения интерес, напротив би се стигнало до нарушаване изискванията на здравно-санитарните органи и приложимата нормативна уредба в тази насока.

Неотносимо към изложените мотиви в заповедта е посочената касова разлика от 2 лв. Тя е факт, но не следва да възприема като индиция за системно неизползване на касовия апарат. Свободното използване на терминологията при излагане на мотивите в административния акт не обосновава неговата законосъобразност.

Това обстоятелство, ведно с другите установени, водят до извода за проверка извършена в противоречие с целта на закона и ето защо настоящият състав  счита, че жалбата е основателна и като такава ще следва да бъде уважена, като се отмени оспорената заповед.

От страна на дружеството - жалбоподател не се претендират разноски.

С оглед горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК Административен съд Пловдив, десети състав

 

                                         Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-117-0048563 от 24.07.2020 г. издадена от Началник  Отдел "Оперативни  дейности“ Бургас в ЦУ на НАП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: