№ 24
гр. Разград, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно гражданско дело №
20223300500281 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Р. К., чрез адв. С. Д. против Решение №
197/15.08.2022 год., постановено по гр. дело № 728/2021 г. по описа на Районен съд - ***, с
което съдът е отхвърлил предявения от жалбоподателя срещу:
- ответниците М. Х. Ю., И. Р. Ю. и “ДЕСОВО”ЕООД, иск с правно основание чл. 59
от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 750.18 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване за това, че през стопанската 2016-2017г., ищцата е била лишена
от възможността да ползва собствената си ½ ид. ч. от поземлен имот, находящ се в
землището на село *** с площ от 25006 кв.м., трета категория, съставляваща имот № ***,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан;
- ответника “ДЕСОВО“ ЕООД, иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане
на сумата в размер на 2250.00 лева, представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване за това, че през стопанската 2017- 2018г., 2018 – 2019г. и 2019 – 2020г. ищцата е
била лишена от възможността да ползва собствената си 1/ 2 ид.част от Поземлен недвижим
имот находящ се в землището на село *** с площ от 25006 кв.м., трета категория,
съставляваща имот № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан.
В жалбата се сочи за неправилност и незаконосъобразност на решението на Районен
съд- ***, поради неправилно приложение на материалния закон. Прави се искане за неговата
отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което предявеният иск да бъде
уважен. Излагат се подробни съображения.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в
1
процеса - ищец в първоинстанционното производство, против акт, подлежащ на съдебен
контрол по реда на въззивната проверка. Със същата не се правят доказателствени искания.
Насрещната по жалбата страна, И. Р. Ю., М. Х. Ю. и “Десово“ ЕООД е депозирала
отговор на въззивната жалба, в дадения за това срок, чрез пълномощник - адв. М. М..
Заявява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.В обобщение моли за
потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Не прави
доказателствени искания. Моли за присъждане на сторените разноски във въззивното
производство.
В съдебно заседание въззивницата не се явява. Пълномощникът й депозира
писмена молба, с която поддържа подадената въззивна жалба в цялост, с направени в нея
възражения против решението на РС и искане за отмяна на същото и постановяване на
друго по същество на спора за уважаване на предявения иск.
Въззиваемите се представляват от адв. М. М., който е отправил искане за отвод на
съдебния състав /съдия А. Йорданова, съдия В. Димитрова, съдия А. Христов – докладчик/.
Искането на представителя на въззиваемите е уваженo, поради което делото е
разпределено на настоящия състав.
В проведеното открито съдебно заседание пред настоящия съдебен състав
въззивницата не се явява. Въззиваемите не се явяват, представляват се от техния повереник
адв. М., който поддържа отговора на въззивната жалба и моли атакуваното решение да бъде
изцяло потвърдено.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК окръжният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Като съобрази доводите и становищата на страните, с оглед на събраните по делото
доказателства, въззивната инстанция намери за установено от фактическа страна следното:
Ищцата Р. К., чрез пълномощник е предявила против съпрузите М. Х. Ю. и И. Р.
Ю., иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 750.18 лева,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за това, че през стопанската
2016-2017год., ищцата е била лишена от възможността да ползва собствената си ½ ид. ч. от
поземлен имот, находящ се в землището на село *** с площ от 25006 кв.м., трета категория,
съставляваща имот № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на задължението, и
Против “ДЕСОВО“ ЕООД, иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на
сумата в размер на 2250.00 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване
за това, че през стопанската 2017- 2018г., 2018 – 2019г. и 2019 – 2020г. ищцата е била
лишена от възможността да ползва собствената си ½ ид. част от Поземлен недвижим имот
находящ се в землището на село *** с площ от 25006 кв.м., трета категория, съставляваща
имот № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесният имот бил съсобствен
между ищцата и брат й Х. Х. Т., б. ж. на село ***, като след извършена доброволна делба на
16.12.2013 год. бил отреден в дял на брат й, който го продал на ответницата М. Х. Ю., която
се намирала в законно сключен граждански брак с втория ответник И. Р. Ю. през 2014 год.
Съпрузите от своя страна с договор за замяна на недвижими имоти прехвърлили
собствеността на процесния недвижим имот на третия ответник „Десово“ ЕООД, ЕИК
********* през 2018 год. Ищцата оспорила пред РС-*** договора за доброволна делба от
2013 год. като нищожен, като предявила и иск за ревандикация по чл.108 от ЗС на своята
идеална част от процесния имот и още три други, като било образувано гр.дело № 807/2018
2
год. на РС - ***, по което съдът се произнесъл с Решение № 253/29.08.2019 год. След
обжалване, било постановено решение № 239/31.12.2019г. по гр. дело № 307/2019 год.
по описа на РОС, влязло в сила, с което e прогласена нищожността на договора за
доброволна делба от 2013 год., прието за установено по отношение на ответника “Десово“
ЕООД, ЕИК *********, че ищцата е собственик на ½ ид. част от продадения им имот, като
те са осъдени да й предадат владението върху тази част. Ищцата твърди също така, че през
2021 год. се е разпоредила със съсобствената си част върху имота в полза на трето лице.
Претенцията е за присъждане на исковата сума спрямо всеки ответник, като средно пазарно
наемно плащане от 60.00 лева на декар за 25006 кв.м. (нейната ½ ид. част от имота) или в
абсолютна стойност в размер от 750,18 лева за стопанската 2016/2017 год. от ответниците М.
Ю. и И. Ю. и в размер на 2250,54 лева от за стопанските 2017 год. - 2018 год., 2018 год.-
2019 год. и 2019 год. - 2020 год. от ответника “Десово“ ЕООД. Претендира и за направените
по делото разноски.
Ответниците М. Х. Ю. и И. Р. Ю. са депозирали в срок отговор на исковата молба,
чрез пълномощник.Оспорили са предявения иск на първо място като недопустим по
изложени съображения свързани със субсидиарния характер на иска по чл. 59 от ЗЗД.
Изложили са съображения и за неоснователност на иска, при липса на имуществено
разместване на блага - обедняване на ищцата и обогатяване на ответниците, което да е
функционално свързано. Считат, че са владели имота на валидно правно основание -
договора за покупко-продажба, сключен с Х. Х. Т. - брата на ищцата, като до предявяването
на ревандикационния иск - на 08.11.2018 год. по гр. дело № 807/2018г. по описа на РС-***,
те са били добросъвестни владелци на имота. През периода от 08.11.2018 год. до 31.12.2019
год., когато е произнесено решението на въззивния Разградски окръжен съд по в. гр. дело №
307/2019 год. и фактически за първи път е уважен ревандикационния иск на ищцата,
владението върху имота от тяхна страна е било недобросъвестно, а от 31.12.2019 год. се
явявали държатели на процесната ½ ид. част от имота. Оспорват и размера на исковата
претенция, като твърдят, че наемната цена за 2017 год. е била 40.00 лева на декар.
Претендирани са разноски. Представили са писмени доказателства.
Ответникът “Десово“ ЕООД, ЕИК ********* е депозирал в срок отговор на исковата
молба, чрез пълномощник. Оспорил е предявения иск на първо място като недопустим по
изложени съображения свързани със субсидиарния характер на иска по чл. 59 от ЗЗД.
Твърди, че дружеството е ползвало целия процесен имот за периода от 01.10.2013 год. до
01.10.2019 год. на правно основание – Договор за аренда от 25.01.2013 год. с нотариално
удостоверяване на подписите. Твърди се заплащане на договорената рента за имота.
Изложил е съображения и за неоснователност на иска, при липса на имуществено
разместване на блага - обедняване на ищцата и обогатяване на ответниците, което да е
функционално свързано. Счита, че дружеството е било държател на процесния недвижим
имот до 09.03.2018 год., когато е придобило изцяло собствеността върху същия, а държането
е осъществявано на валидно правно основание - договора за аренда от 25.01.2013 год.,
сключен между страните. Счита, че до предявяването на ревандикационния иск - на
08.11.2018 год. по гр. дело № 807/2018 год. по описа на РС-***, ответникът е бил
добросъвестен владелец на имота. През периода от 08.11.2018 год. до 31.12.2019 год., когато
е произнесено решението на въззивния Разградски окръжен съд по в. гр. дело № 307/2019
год. и фактически за първи път е уважен ревандикационния иск на ищцата, владението
върху имота от негова страна е било недобросъвестно, а от 31.12.2019 год. се явявал
държател на процесната ½ ид.част от имота. Оспорва и размера на исковата претенция, като
твърди, че наемната цена за 2018-2020 год. е била 50.00 лева на декар. Претендирани са
разноски. Представил е писмени доказателства.
От фактическа страна:
Установява се по делото, а и не се спори между страните, че процесният имот с №
3
022033, с площ от 25.002 дка, находящ се в местността ***, в землището на с.*** е бил
съсобствен между ищцата и брат й Х. Х. Т. по силата на Нотариален акт № 163, том VII,
нот.дело № 1769/ 1998 год. по описа на РС-***. С последващ Договор за доброволна делба
от 16.12.2013 год., рег.№ 13842 на Нотариус № 254 с район на действие РС-***, целият имот
бил отреден в дял на брат й. Впоследствие той го продал на ответниците съпрузи М. Х. Ю. и
И. Р. Ю. с Договор за покупко-продажба от 22.05.2014 г. по НА № 7, том V, рег.№ 7971,
нот.дело № 652/2014 год. по описа на Нотариус № 254 с район на действие РС-***. С
Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 24, том II, рег.№ 1282, нот.дело № 146/
2018 год. на нотариус рег.№ 254 на НК на 09.03.2018 год. ответниците М. Х. Ю. и И. Р. Ю.
прехвърлили на ответника “ДЕСОВО” ЕООД процесния недвижим имот. През 2018 год., с
искова молба вх. № 3815/11.10.2018 год., уточнена с молби вх. № 4199/09.11.2018 год. и вх.
№ 553/08.02.2019 год., ищцата Р. К., сезирала съдебно производство по гр. дело №
807/2018г. по описа на РС-***, срещу ответниците-съпрузи, ответното дружество и други
ответници, като предявила съединени искове за прогласяване нищожността на договора за
доброволна делба и ревандикационни искове за признаване на правото й на собственост
върху идеална част от поделените и продадени имоти и отстъпването на собствеността
върху тях. Първаначално исковите й претенции били отхвърлени с постановеното от РС-***
решение № 253/29.08.2019 г., но същото е отменено от ОС-Разград с влязлото в сила на
12.11.2020 год. Решение № 239 от 31.12.2019 год. по в. гр. дело № 307/2019 год. по описа на
съда, като договорът за доброволна делба от 2013 год. е бил прогласен за нищожен на
основание чл. 40 от ЗЗД, ищцата е призната за собственик на идеална част от процесния и
други три земеделски имота, а ответниците са осъдени да й предадат собствеността и
отстъпят владението върху нейната идеална част от процесния имот.
Твърденията на ищцата, че през 2021 г. се е разпоредила със своята идеална част от
процесния имот в полза на трето за спора лице, същата не е подкрепила с доказателства,
въпреки дадените от съда указания, но и същите не са оспорени от ответната страна, като за
стопанската 2020-2021 год. липсва и заявена претенция за обезщетяване.
Не е спорно обстоятелството, че е налице сключен договор за аренда от 25.01.2013
год. със срок от 6 години, при цена от 40 лева за декар годишно. Страни по договора за
аренда са били Х. Х. Т. /брат на ищцата/ в лично качество и като пълномощник на своята
сестра Р. К. и ответникът “Десово“ ЕООД. В кориците на делото се съдържа разходо-касов
ордер № 1265/28.11.2017 год., с който ответникът „Десово“ ЕООД заплаща на С.С.К. /трето
за спора лице/ сумата от 1250,10 лева – наем за земеделска земя за 2016-2017 година, за
процесния имот.
Пред районния съд е била назначена, изслушана и приета СИЕ, вещото лице по
която е посочило размерите на средните пазарни наеми /ренти/ за ползване на 1.000 дка
земеделска земя в землището на с.***, обл.Разградска, както следва - за стопанската 2016-
2017г. - 50.00 лева, годишно; - за стопанската 2017-2018 г. - 51.00 лева, годишно; - за
стопанската 2019 г. - 59.00 лева, годишно и - за стопанската 2019-2020 г. - 61.00 лева,
годишно. В заключението си вещото лице е допуснало техническа грешка като е посочило
една и съща стопанска година (2016-2017 г), към която са отнесени обсъдените различни
годишни наемни цени, но отнесено към задачата на експертизата става ясно, че отговорът на
експертното заключение се отнася за процесните четири стопански години, както са
посочени и в исковата молба.
За да отхвърли предявения иск по чл. 59 от ЗЗД като неоснователен и недоказан
районния съд е приел от правна страна, че ищцата е разполагала с друг иск за защита на
своите собственически права по отношение на лишаването й от ползването на нейната
идеална част от спорния имот по времето когато е съществувала съсобственост между нея и
ответниците по настоящия иск. Приел е по отношение на същите, че до 11.10.2018 г., датата
на предявяването на иска по 108 от ЗС за идеалната част на ищцата ответниците изобщо не
4
й дължат обезщетение за ползите от които е била лишена. В полза на ищцата за последните
две стопански години от исковата претенция е бил на разположение осъдителния иск по чл.
31, ал. 2 от ЗС - когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците,
които дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване или претенция по чл. 30, ал. 3 от ЗС, в случай, че имотът е отдаван под
наем и са извличани от него граждански плодове.
От правна страна:
Ищцата е поддържала и поддържа иска си на правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 59 ЗЗД предоставя възможност на носителя на правото да
извлича облаги от вещта и да претендира обезщетение за обедняването си, когато е бил
лишен без основание от възможността да ползва имота и да извлича облаги от същия, като
това обезщетение се присъжда поради наличие на неоснователно обогатяване на ползващото
вещта лице за сметка на правоимащия, който би могъл, ако вещта беше в негово държане, да
извлича ползи от нея било лично, било като я отдава под наем.
Активно легитимиран да предяви иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на
обезщетение за лишаване от ползване е собственикът на вещта.
Институтът на неоснователно обогатяване обхваща фактическите състави на чл. 55-
58 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД. Вторият от тях е за обогатяване за чужда сметка. Предпоставките
му са няколко: да е налице обедняване в имуществото на едно лице за сметка на друго,
последното да се е обогатило и да липсва основание за обогатяването. Той е субсидиарен и
се предявява в случаите, когато обеднялото лице няма друга правна възможност, за да
преодолее неоснователното разместване на блага. Необходимо е обедняването и
обогатяването да произтичат от един общ факт или група факти, т. е. наличие на връзка
между тях. / ППВС № 1/28.05.1979 г. /
Съгласно установената практика / решение № 267 от 20.01.2014 г. по гр.д. № 13/13
г. на ІІІг. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/ обогатяването, което винаги има
материално естество /оценимо е в пари/ е налице не само, когато се увеличава имуществото
на едно лице, но и когато се спестяват на обогатения някои необходими разходи, които той
иначе е трябвало да понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за
тяхното връщане.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на предпоставките на фактическия състав
на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Той обхваща елементите: 1. ищецът
да е обеднял 2. ответникът да ползва вещта/имота фактически без наличие на правно
основание за това и 3. обогатяване на ответника и размера на обезщетението, изчислен на
база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от
принадлежащото му право да ползва имота - наемната цена за този функционален тип
имоти, както и връзка между обедняването и обогатяването, т. е. че произтичат от един и
същи факт или група от факти.
С оглед събраните по делото доказателства настоящия съдебен състав намира, че до
разрешаване на спора за собственост по предявения и уважен реванцикационен иск,
ответниците съпрузи са се легитимирали като надлежни собственици по силата на Договор
за покупко-продажба от 22.05.2014 г. по НА № 7, том V, рег.№ 7971, нот.дело № 652/2014 г.
по описа на Нотариус № 254 с район на действие РС-***, т. е. от момента на придобиването
/22.05.2014 г./ до отчуждителната сделка с втория ответник /09.03.2018 г./, а ответното
дружество се легитимира като надлежен собственик по силата на Нотариален акт за замяна
на недвижими имоти № 24, том II, рег.№ 1282, нот.дело № 146/ 2018 г. на нотариус рег.№
254 на НК на 09.03.2018 г.
Ищцата е предприела действия за защита на собственическите си права с
5
депозиране на исковата молба на 11.08.2018 г. През този период от близо пет години всеки
един от ответниците е владял закупения от него недвижим имот на правно основание
съгласно чл. 77 ЗС, като едва с решението по ревандикационния иск се установява, че
купувачът не е станал собственик.
Ответниците – съпрузи са владели имота на годно правно основание и въз основа на
същото са имали право да го ползват, или да получават добиви от същия, или да се
разпореждат с него както намерят за добре, каквото са и сторили с разпоредителната сделка
от 09.03.2018 год. С оглед на това владелецът не дължи обезщетение на действителния
собственик за пропуснатите от него ползи в този период, от момента на придобиване
22.05.2014 год. до отчуждителната сделка от 09.03.2018 год. Съответно препятстването на
собственика - ищец да ползва вещта, в съответствие с нейното предназначение и в обема на
притежаваните от него права, лично или да реализира имуществени блага, за посочения в
исковата молба период – 2017 год. не е в следствие от държането на имота без правно
основание от М. Х. Ю. и И. Р. Ю., за да намери приложение законовото правило на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД. По изложените съображения съдът намира, че районният съд е достигнал до
правилен извод, като е отхвърлил претенцията на ищцата по отношение на първите двама
ответниции, поради което в тази си част решението следва да бъде потвърдено.
Ответното дружество също в владяло имота на годно правно основание от момента
на неговото придобиване /09.03.2018 г./ и въз основа на същото е имал право да го ползва,
или да получава добиви от същия, до предявяване на иска за връщането му. По същите
съображения, настоящият състав намира, че владелецът “Десово“ ЕООД не дължи
обезщетение на действителния собственик за пропуснатите от него ползи в този период. /В
този смисъл и Решение № 124 от 6.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4048/2016 г., IV г. о. /.
Съответно за периода от момента на придобиване на имота 09.03.2018 год. до предявяване
на исковата претенция по ревандикационния иск 11.08.2018 год., не може да намери
приложение правилото на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Поради изложеното въззивната инстанция
намира, че в тази си част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Не така стои въпросът обаче по отношение на заявената от ищцата претенция за
заплащане на обезщетение по чл. 59 от ЗЗД от ответното дружество за периода от 11.08.2018
г./датата на предявяване на ревандикационния иск/ до края на 2020 год. По делото е прието
за безспорно, че ответното дружество “Десово“ ЕООД е ползвал процесния имот за периода
11.08.2018 г. до 2021 г., когато ищцата твърди, че се е разпоредила в полза на трети лица.
Това владение е било без основание, което е довело до обедняване на ищцата от
невъзможността да реализира за себе си доход. От друга страна ответното дружество се е
обогатило неоснователно, тъй като е спестило разходи за наем. От приетата по делото
техническа експертиза се установява, че средно пазарният наем за стопанската 2017-2018
год. е в размер на 51 лева, пазарният наем за стопанската 2018-2019 год. е в размер на 59
лева за декар годишно, а за стопанската 2019-2020 год. средно пазарният наем е в размер на
61 лева.
Под стопанска година се разбира периодът от 1 октомври на текущата година до 1
октомври на следващата година.
С оглед предявяването на ревандикационния иск по гр. дело №807/2018 г. по описа
на РС-***, последните два месеца на стопанската 2017-2018 год., стопанската 2018-2019 год.
и стопанската 2019-2020 год. и идеалната част на ищцата от процесния земеделски имот
съдът счита, че в нейна полза следва да бъде присъдено общо обезщетение в размер на
1606,64 лева /изчислен по следния: начин за последните два месеца от стопанската 2017-
2018 год. - 106, 28 лева, за стопанската 2018-2019 год. - 737,68 лева и за стопанската 2019-
2020 год. – 762,68 лева/ на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, същото е дължимо ведно със
законната лихва от завеждането на иска до окончателното му заплащане. Като е достигнал
до други изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва
6
да бъде отменено в отхвърлителната част до размера на сумата 1606,64 лева и вместо него да
бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде частично уважен до размера
посочен по-горе. В останалата му отхвърлителна част решението следва да се потвърди.В
този смисъл окръжният съд не споделя доводите на първоинтанционния съд за отхвърляне
на иска, предвид на това, че към датата на предявяването му ищцата не разполага с друг иск
за защита на своето право и не може да бъде лишена от възможността да реализира същото
при явното неоснователно обогатяване на ответниците за нейна сметка.
По разноските:
В производството пред РС ищцата е направила съдебни и деловодни разноски в
общ размер на 570.28 лева, от които: 120.28 лева - заплатена ДТ при образуване на делото
450.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие № ********** (без посочена дата). За същите разноски страната е представила
Списък по чл. 80 от ГПК.
Ответниците И. Ю. и М. Ю. са направили деловодни разноски в размер на 360.00
лева - заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие №
********** от 19.11.2021г., за които същите представят Списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът “Десово“ ЕООД е направил деловодни разноски в размер на 240.00 лева
- заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие №
********** от 21.12.2021г., за които е представен Списък по чл.80 от ГПК.
С оглед изхода на делото в полза на ищцата следва да се присъдят разноски,
съобразно уважената част от иска в размер на 407,12 лева, а на ответникът „Десово“ ЕООД
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 68,67 лв.
За въззивната инстанция в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер
на 42.83 лв.заплатена част от ДТ за въззивно обжалване.
Воден от горното, Разградският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 197/15.08.2022 г., постановено по гр. дело № 728/2021 г. по
описа на Районен съд - ***, В ЧАСТТА, С КОЯТО съдът е отхвърлил предявения от Р. К.,
гражданка на Република Турция, роден на ********** год. в село ***, Община ***, иск
срещу ответника “Десово“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
***, представлявано от управителя Н.Н., с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на
сумата в размер на 2250 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
ищцата поради това, че последната е била лишена от възможността да ползва собствената си
½ ид. част от поземлен имот, находящ се в землището на село ***, общ. ***, в местността
*** с площ от 25006 кв.м, съставляващ имот № ***, както и в частта му за разноските в
отношенията със същия ответник, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Десово“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. ***, представлявано от управителя Н.Н. ДА ЗАПЛАТИ НА Р. К., гражданка на
Република Турция, родена на ********** год. в село ***, Община *** на правно основание
чл. 59 от ЗЗД сумата в размер на 1606,64 /хиляда шестстотин и шест лева и шестдесет и
четири стотинки/ лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата
поради това, че последната е била лишена от възможността да ползва собствената си ½ ид.
част от поземлен имот, находящ се в землището на с. ***, общ. ***, в местността *** с площ
от 25006 кв.м., съставляващ имот № ***, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от завеждането на исковата молба /30.09.2021 год./ до окончателното й заплащане.
7
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД против
“Десово“ ЕООД, ЕИК ********* над уважената част от 1606.64 лева до предявения размер
от 2250 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “Десово“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. ***, представлявано от управителя Н.Н. ДА ЗАПЛАТИ НА Р. К., гражданка на
Република Турция, родена на ********** год. в село ***, Община *** разноски за първата
инстанция съобразно уважената част от иска в размер на 407.12 лева, а за въззивната
инстанция в размер на 42,83 лева.
ОСЪЖДА Р. К., гражданка на Република Турция, родена на ********** год. в село
***, Община *** ДА ЗАПЛАТИ на “Десово“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. *** съобразно отхвърлената част от иска разноски за първата инстанция в
размер на 68.67 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8