О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….........../14.09.2021
г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в закрито заседание, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
като разгледа гр. д. № 560 по
описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба с вх. № 263593/ 18.01.2001 г., подадена
от „А.Т.“ ЕООД, чрез юрк. В.Г. срещу В.Н.П., с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК.
По
делото е постъпила молба от 13.09.2021г., подадена от горепосочения процесуален
представител на ищеца, в която е направено изрично изявление за оттегляне на
предявените искове.
Като съобрази, че
процесуалният представител на страната разполага с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК
и че оттеглянето на иска е извършено до първото заседание по делото и за да
породи правното си действие не се нуждае от съгласие на ответника по предявения
иск, съдът приема, че е десезиран от разглеждането на
спора, поради което и на основание чл. 232 от ГПК производството следва да бъде
прекратено.
Предвид прекратяване на производството
по чл. 422, ал.1 от ГПК, съдът намира, че издадената по ч.гр.д. № 5139/2020 на
ВРС, 10-ти състав заповед за изпълнение следва да се обезсили от настоящия
състав (т.13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС ОСГТК по т.д. №4/2013
г.).
По
разноските:
Предвид прекратяване на делото, на
основание чл. 78, ал.4 от ГПК право на разноски има ответника, който чрез адв. Мария Абрашева в отговора на исковата молба е направил
искане за присъждане на разноски за заповедното и исковото производство, в
хипотезата на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднено лице, т.е.
на основание чл. 38, ал.1,т.2 от ЗА.
Досежно искането на ответника/длъжник по
ч.гр.д. № 5139/2020 на ВРС за присъждане на разноски за заповедното
производство съдът намира, че такива не му се дължат, съответно на адвоката
осъществил безплатната защита по подаването на възражение, на първо място
защото искането по чл. 78, ал.3 от ГПК не е направено със самото възражение по
чл. 414 от ГПК, нито с друго волеизявление на длъжника в заповедното
производство, а едва с исковата молба, т.е. същото не е своевременно релевирано.
Наред с изложеното е налице и съдебна
практика (Определение №45/23.01.2019 по дело №3074/2018 на ВКС, ТК, I т.о.)
сочеща, че законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира
възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство
по реда на чл.422 от ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде
възмездяван двукратно за едно и също нещо. Т.е. съобразно визираната практика
на ВКС при заповедно производство прераснало в исково след възражение, за
последното процесуално действие не се дължи адвокатско възнаграждение отделно
от заплатеното на проц. представител за исковия
процес.
Досежно искането на процесуалния представител
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство
в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗА съдът намира същото за своевременно
направено и основателно, доколкото делото е прекратено поради оттегляне на
иска, респективно налице е хипотезата на чл. 78, ал.4 от ГПК.
Касателно размерът му, преценявайки по вид и
обем предоставената от проц. представител защита на
ответника по исковото дело без явяване в о.с.з., както и с оглед общото ѝ
осъществяване по трите иска без диференцирането ѝ в договора за правна
защита и съдействие (л. 82 от ч.гр.д. № 5139/2020 г. на ВРС) съдът намира за справеделиво възнаграждение определено по реда на чл. 7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно в размер от 300,00 лв. В тази връзка неоснователно се
явява възражението на ищеца, обективирано в молбата
от 13.09.2021 г., че в случая не са налице предпоставките за присъждане на
възнаграждение на адв. Мария Абрашева, тъй като било
опровергано материално затрудненото състояние на ответника, поради заетостта на
ответника по трудов договор при възнаграждение над минималното. Това е така
доколкото представените от ищеца с молбата от 13.09.2021 г. писмени
доказателства за осигурителния доход на ответника сочещи, че за периода от
октомври 2020 г. – юли 2020 г., е декларирал осигурителен доход от общо 458,006
лв. не опровергават твърденията на ищеца, че действително е материално
затруднено лице, при положение че съгласно Постановление № 286/19.08.2021 , на
Министъра на труда и социалната политика за определяне размера на линията на
бедност за 2022 г. прагът за бедност за страната възлиза на 413,00 лв. от 1
януари 2022 г., а понастоящем възлиза на 369,00 лв. От друга страна направените
от ищеца доказателствени искания за извършване на
служебни справки за осигурителния доход и трудовите договори на ответника не
следва да се уважават, доколкото този въпрос не е включен в предмета на
доказване по делото, а с оглед принципът на концентрационното начало възприет
от ГПК съдът не събира доказателства при произнасянето си по ацесорните въпроси в процеса какъвто се явява този за
разпределението на отговорността за сторените разноски по делото, извън
представените от страните.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 18390/2018
г. по описа на Варненски районен съд, ХХ състав, поради оттегляне на иска, на
основание чл. 232 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА
Заповед за изпълнение № 2866/24.06.2020
г., издадена по ч.гр.д. № 5139/2020 на ВРС, 10-ти състав.
ОСЪЖДА „А.т.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сграда А,
Бизнес център „България“ да заплати на адв. Мария Вълчева
Абрашева-Петрова, член на ВАК със служебен адрес: гр. Варна, ул. „Алеко
Константинов“ №10 сумата 300,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА вр. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: