Решение по дело №6255/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261286
Дата: 19 ноември 2020 г.
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20201100506255
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  19.11.2020 г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с. Димитринка Костадинова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 6255 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 12.03.2019 г. по гр.д. № 11501/15г., СРС, ІІ ГО, 72 с-в е осъдил „А.К.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Подуяне“, ул. “******да заплати на „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******, представлявано от в.и.д. изп.директор, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 1556,23 лв., обезщетение за забава в плащането на вноски по договор за заем № 8608/8.8.2012 г. Отхвърлил е предявените от „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******, представлявано от в.и.д. изп.директор срещу „Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, „Г.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин“, ж.к. „*******, Сдружение „Б. д. за з. на п.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „*******и Фондация В. Р., В. Е. р., със седалище и адрес ***, 3, п.к.***, Вагенинген, Холандия, представлявано от генералния директор Й.А.де В., искове с правно основание 86 ЗЗД, за осъждане на всеки от ответниците да заплати сумата от по 1556,23 лв., обезщетение за забава в плащането на вноски по договор за заем № 8608/8.8.2012 г. Осъдил е „А.К.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Подуяне“, ул. “******, вх. ******, да заплати на „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******, представлявано от в.и.д. изп.директор, сумата от 162,25 лв. разноски по делото. Осъдил е „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******, представлявано от в.и.д. изп.директор, да заплати на „Г.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин“, ж.к. „*******, сумата от 900 лв. разноски по делото. Осъдил е „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******, представлявано от в.и.д. изп.директор, да заплати на Сдружение „Б.Д.за защита на птиците“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „******, сумата от 700 лв. разноски по делото. Осъдил е „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******, представлявано от в.и.д. изп.директор да заплати на Фондация В.Р., В.Е.Р., със седалище и адрес ***, 3, п.к.***, Вагенинген, Холандия, представлявана от генералния директор Й.А.де В., сумата от 895 лв. разноски по делото.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца  „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******, представлявано от в.и.д.изп.директор, със съдебен адрес:*** само в частта, в която са отхвърлени исковете срещу „Б.“ ООД, ЕИК *******, „Г.“ ООД, ЕИК *******, Сдружение „Б.Д.за з. на п.“, ЕИК ******* и  Фондация В.Р., В.Е.Р. с мотиви, изложени в жалбата. Сочи, че съдът е сезиран с иск по чл.86 ЗЗД за лихви върху забавата на въззиваемите за просрочени вноски по договор за заем, настъпила за периода от 16.12.2013 г. до 25.09.2014 г. в размер общо на 7781,17 лв., за която сума да бъдат осъдени ответниците да заплатят разделно всеки от тях по 1/5 от дълг, по 1556,23 лв. всеки.

Сочи, че по делото е установено, че е сключен договор за създаване на гражданско дружество „О.Е.“, с който въззиваемите се обединили за подготовка и участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнител за картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове по утвърден списък и минимизиране на рисковете за дивите птици в рамките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I. За представляващ гражданското дружество бил избран С.Е.К., който да представлява, организира и ръководи дейността на обединението съобразно решенията на общото събрание, като упълномощаването му включва подаването на оферта, подписване на документите свързани с търга, както и на договора за възлагане на обществена поръчка-т.е. всички негови действия съобразно пълномощията му обвързват всички членове на дружеството. Съдружниците избрали „А.К.“ ООД да извършва плащанията по проекта, да задължава и получава указания за и от името на всеки съдружник.

Съгласно подписания на 29.3.2011 г. договор № Д-30-47 съдружниците в ДЗЗД “О.Е.” са станали  изпълнител по обществената поръчка, с възложител Министерство на околната среда и водите, като от тяхно име и за тяхна сметка договорът е сключен от С.К., който от името на дружеството е сключил договор за безлихвен заем № 8608 между въззника ПУДООС като заемодател и ДЗЗД “О.Е.”, чрез С.К., като заемополучател (обединението), за сумата от 250 000 лв., необходима за оборотни средства за изпълнение на дейностите по договора за обществена поръчка. Част от сумата е върната с нареждане - 125 000 лв., а останалата сума по главницата от 125 000 лв. е погасена чрез плащане на банковата гаранция на 26.9.2014 г.

Сочи, че гражданското дружество е сдружение на две или повече лица за осъществяване на съвместна дейност, с който страните обединяват усилията и имуществото си за постигането на една обща цел. Гражданското дружество не е юридическо лице и не може да е страна по сключен договор. Такава са неговите съдружници, които запазват юридическата си самостоятелност.

Съдът погрешно е приел, че управляващият не е представлявал всеки от съдружниците, като е счел, че за целта е липсвало необходимото пълномощно и за сключването на процесния договор за заем от името и за сметка на съдружниците е било необходимо изрично дадено от тях пълномощно и е счел, че последният е действал за себе си, т.е. касае се до правно действие, извършено без представителна власт. Счита, че това не е така. С договора за възлагане на обществената поръчка въпросното лице е задължило всички съдружници. Основанието за отпускане на безлихвения заем е именно този договор, като пълномощията на представляващия са както да сключи договора, така и да представлява съдружниците при всички следващи действия, което е и направил. Договорът за заем е реален договор, в хода на делото на първа инстанция не се оспори от ответниците, че преведената сума в размер на 250 000 лв. е постъпила по банковата сметка на обединението, от който момент е заемното правоотношение. Преведената сума по заема е постъпила по сметка на ДЗЗД “О.Е.”, и дори съдружниците да не са знаели за заема към момента на подписване на договора за заем, с изтичане на финансовата година съдружниците би следвало да са разбрали за сключения заем, предвид факта, че обединението е било длъжно да води счетоводство, в това число годишни финансови отчети. Те не са се противопоставили, действали са като търговци, извършвали са стопанска дейност. Не се спори, че заемът е използван целево, а именно за финансиране на дейностите по обществената поръчка. Веднъж подписали договора за обединение, съдружниците са се съгласили да извършват търговска дейност съгласно чл. 1 от договора за създаване на обединението във връзка с чл. 1, ал. 3 от ТЗ. Изпращани са напомнителни писма до адреса на Обединението с оглед забавяне на вноските по заема до ДЗЗД “О.Е.”, от което е видно, че съдружниците в Обединението са били уведомени за заема - двама от съдружниците „А.К.“ ООД и „Б.“ ООД, както и Обединението са регистрирани на адреса, на който са изпращани напомнителните писма.

Не е вярно приетото от първоинстанционния съд, че само „А.К.“ ООД е задължено със заема, тъй като и „Б.“ ООД, и „Г.“ ООД са търговски дружества и за тях се прилага чл. 301 от ТЗ на общо основание. Съдът неправилно е разтълкувал нормата на чл. 301 ТЗ, тъй като според решението сключеният договор за заем няма характера на търговска сделка /не е сред абсолютните търговски сделки, нито е сключен от търговец /каквито са трима от ответниците търговски дружества, във връзка с упражняваното от тях занятие/. Очевидно е, че договорът е сключен по ЗОП, очевидно е, че целта на сдружението е материално облагодетелстване и че всички са действали по занятие. На основание ЗОП е допустимо сключването само на възмездни договори, какъвто е и договорът за обществената поръчка, за която обединението е избрано за изпълнител от МОСВ. Именно това погрешно според въззивника разбиране е довело решаващия състав до неправилно решение. Това решение се намесва във вътрешните отношения между ответниците по първоначалния иск-въззиваемите по настоящето „Б.“ ООД, „Г.“ ООД, Сдружение „Б.Д.за защита на птиците“ и Фондация „В.Р.“, като съдът е отхвърлил предявените срещу тях искове, считайки, че същите не са обвързани от процесния договор за заем.

Освен това, в съдебно заседание ищецът е депозирал молба с изх. № ППД- 131649/11.12.2018 г. за изменение на исковете с оглед алтернативното им предявяване в пълен размер - 7 781,17 лв. спрямо всички ответници в делото на първа инстанция, която молба съдът неоснователно е приел за недопустима, като приел, че с молбата се прави едновременно изменение на петитума и размера, което счита за нарушение. Съдът е следвало да приеме молбата, като осъди ответника „А.К.“ООД в пълен размер и ако счете за неоснователни да отхвърли исковете спрямо останалите ответници.

Сочи се още, че в писмените бележки по делото е направено възражение за прекомерност на адвокатските хонорари, претендирани от ответниците, което възражение не е обсъдено в мотивите на решението.

            Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната част и да бъдат уважите исковете така, както са предявени, като бъдат осъдени „Б.“ ООД, „Г.“ ООД, Сдружение „Б.Д.за защита на птиците“ и Фондацця „В.Р.“ да заплатят приспадащата им се част от исковата претенция или да бъде осъден  „А.К.“ ООД в пълен размер до 7 781,17 лв.

Въззиваемото дружество „Г.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин“, ж.к. „*******, чрез процесуалния си представител адвокат Б.Р. от САК, със съдебен адрес:***, партер оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемият Фондация В.Р., В.Е.Р., със седалище и адрес ***, 3, п.к.***, Вагенинген, Холандия, представлявана от генералния директор Я.А.де В., чрез процесуалния си представител адвокат Б.Р. от САК, със съдебен адрес:***, партер оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Сдружение „Б.Д.за защита на птиците“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „******, представлявано от Н.Т.-И., чрез процесуалните си представители адвокат А.П. от САК и адвокат В.Ц. от САК оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски.

С определение от 21.06.2019 г. по гр.д. № 11501/2015 г., СРС, ІІ ГО, 72 състав е отхвърлил молбата на от  „Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** за изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските.

 

Постъпила е и частна въззивна жалба от  „Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника по делото адвокат В.Д. със съдебен адрес:*** срещу определение от 21.06.2019 г. по гр.д. № 11501/2015 г. Сочи се, че с молба от 25.05.2018 г., представляваното от пълномощника дружество е взело отношение по хода на делото. Със същата молба бил депозиран и списък на разноските, ведно с доказателства за реалното им извършване. Молбата е надлежно регистрирана в съда, а обстоятелството, че не са намира между кориците на делото не може да се вмени във вина на дружеството. Депозира молба с вх. № 5087821/25.05.2018 г. с приложения и препис за въззиваемата страна. Депозира ксерокопие от молба, в която като приложение са посочени: 1. Списък на разноските ведно с доказателство за извършването им и 2 Препис за ищеца. Приложен е списък за разноските и договор за правна защита и съдействие.

Ответникът по частната въззивна жалба „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******, представлявано от в.и.д.изп.директор, със съдебен адрес:*** оспорва същата като неоснователна.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

От фактическа страна:

Предявен е иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“, ЕИК ******* срещу „А.К.“ ООД, ЕИК ******, „Б.“ ООД, ЕИК *******,  „Г.“ ООД, ЕИК *******, , Сдружение „Б.Д.за защита на птиците“, ЕИК ******* и Фондация В.Р., В.Е.Р., за сумата от по 1556,23 лв. всеки обезщетение за забава и плащането на вноски по договор за заем № 8608/08.08.2012 г.

Ищецът „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“, ЕИК ******* твърди, че на 12.05.2010 г. бил подписан договор по реда на чл.357 ЗЗД за създаване на гражданско дружество ДЗЗД „О.Е.“ между ответниците „А.К.“ ООД, ЕИК ******, „Б.“ ООД, ЕИК *******,  „Г.“ ООД, ЕИК *******, Сдружение „Б.Д.за защита на птиците“, ЕИК ******* и Фондация В.Р., В.Е.Р., представлявано от управителя С.Е.К..

ДЗЗД “О.Е.” участвало в обществена поръчка с възложител Министерство на околната среда и водите с предмет: “Избор на изпълнител за картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове по утвърден списък и минимизиране на рисковете за дивите птици в рамките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" и станало изпълнител по обособена позиция № 7 от обществената поръчка „Определяне и минимизиране рисковете за дивите птици“, за което е подписан договор № Д-30-47/29.03.2011 г.

На 08.08.2012 г. на основание чл. 240-241 от ЗЗД, чл. 25, т. 2 от Правилника за устройство и дейността на Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда и решение на Управителния съвет на ПУДООС бил  подписан договор за безлихвен заем № 8608 между ищеца Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда - ПУДООС и ответника ДЗЗД “О.Е.”, по силата на който ищецът предоставил на заемателя сумата от 250 000 лв„ която да се върне на вноски съгласно погасителен план. Връщането на заемната сума от заемополучателя било обезпечено чрез банкова гаранция № 79749 от 29.08.2012 г., издадена от банка „МКБ Юнионбанк". Заемателят се задължил да използва предоставената сума за оборотни средства за обезпечаването на дейностите по проекта. С оглед забавяне плащанията по погасителния план към договора за заем, до представителя на гражданското дружеството са били изпратени напомнителни писма, както писмен иск по банковата гаранция до  „ПИБ“ АД, правоприемник на МКБ Юнионбанк. Банковата гаранция в размер на неплатените 125 000 лв. по заема била изплатена на 26.09.2014г., с което била погасена главницата по заема.

С оглед забавата се твърди, че ответниците дължат обезщетения за забава върху всяка просрочена вноска, за периода от 16.12.2013 г. до 25.09.2014 г., в общ размер на 7781,17 лв., за която сума ищецът моли да бъдат осъдени ответниците да му платят разделно, всеки от тях по 1/5 от дълга /по 1556,23 лв./

Ответниците  „Б.“ ООД и Сдружение „Б.Д.за з. на п.“, са депозирали писмен отговор в срока по чл131 ГПК, в който са оспорили иска с твърдението, че са изпълнили своите задължения по договора за обществена поръчка и че не носят отговорност по договора за заем, сключен само от единия съдружник, както и че претендираната сума би следвало да се покрие от банковата гаранция.

Ответникът Фондация В.Р., В.Е.Р. в отговора по чл.131 ГПК заявява, че искът е неоснователен, защото липсва решение на съдружниците за изискване на заема. Договорът за заем бил подписан от „А.К.“ ООД без представителна власт по отношение на останалите съдружници, поради което не ги обвързва.Считано от 22.04.2014 г. договорът за заем бил прекратен, а фондацията вече не е член на гражданското дружество.

По делото е безспорно, че на 12.05.2010 г. бил сключен договор за създаване на гражданско дружество „О.Е.“, с който ответниците се обединили за подготовка и участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнител за картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове по утвърден списък и минимизиране на рисковете за дивите птици в рамките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", и в случай на спечелване на търга - за сключване на договора с МОСВ. Посочено е, че гражданското дружество се прекратява при прекратяване на договора за обществена поръчка поради изпълнението му или ако постигането на целта стане невъзможно - договорът за обществена поръчка се сключи с друг участник. За представляващ гражданското дружество при осъществяване на комуникацията и преговорите с възложителя, с трети лица и държавни органи по въпросите свързани с търга, бил избран С.Е.К., който да представлява, организира и ръководи дейността на обединението съобразно решенията на общото събрание, като упълномощаването му включва подаването на оферта, подписване на документите свързани е търга, както и на договора за възлагане на обществена поръчка. Съдружниците избрали „А.К.“ ООД за водещ оперативната дейност в обединението, който да води цялата договорна, финансова, счетоводна и данъчна документация, да извършва плащанията по проекта, да задължава и получава указания за и от името на всеки съдружник. Съгласно подписания на 29.03.2011 г. договор № Д-30-47, съдружниците в дружество „О.Е.“ станали изпълнител по обществената поръчка, в която участвали, с възложител Министерство на околната среда и водите, като от тяхно име и за тяхна сметка договорът бил сключен от С.К..

На 08.08.2012 г. бил сключен договор за безлихвен заем № 8608 между ищеца ПУДООС като заемодател и „О.Е.“, чрез С.К., като заемополучател, за сумата от 250 000 лв., необходима за оборотни средства за изпълнение на дейностите по договора за обществена поръчка. Сумата следвало да се върне на 10 вноски по 25 000 лв. всяка, до 15.4.2014 г., като било предвидено при забава да се начислява законната лихва или неустойка в размер на 0.5% на ден, но не повече от 25% от просроченото задължение. Връщането на заема било обезпечено с банкова гаранция. Представена е по делото банкова гаранция № 79749 от МКБ Юнионбанк в полза на ПУДОС за максимална сума от 250 000 лв., валидна до 01.10.2014 г. Безспорно е, че по договора за заем е върната сумата от 125 000 лв., а останалата сума по главницата от 125 000 лв. е погасена чрез плащане на банковата гаранция на 26.9.2014 г.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.  Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, при забавата на срочни вземания, длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение, от деня, в който бъде поканен от кредитора.

По делото е установено, че ответниците са били съдружници в гражданско дружество „О.Е.“, което се е прекратило с изпълнение на договора за обществена поръчка, за което е било създадено-чл.5,т.1 от договора за гражданско дружество, вр. чл.363, б“а“ ЗЗД. С договора по чл.357 ЗЗД две или повече лица обединяват своята дейност за постигане на обща стопанска цел. Всичко, което се придобива от дружеството, става обща собственост на участниците в негочл.358 ЗЗД.  Договорът е многостранен, като задълженията на страните по него не са насрещни, а взаимни. Заради общия интерес и общата кауза правата на съдружниците в гражданското дружество не се обуславят взаимно, а съвпадат по съдържание по отношение постигането на общата цел. Касае се до права и задължения, поети от съдружниците, които не са насрещни - един спрямо друг, а спрямо общността, учредена с общи усилия за постигане на онзи резултат, който е крайната цел на договора. Имуществото на дружеството е общо притежание на всички съдружници и обхваща внесеното от всеки съдружник имущество, както и придобитото при осъществяване дейността на дружеството. Гражданското дружество е неперсонифициран правен субект, то не е юридическо лице и не може да е страна по сключен договор. Такава са неговите съдружници, които запазват юридическата си самостоятелност/ чл.14 от договора/ и всеки от съдружниците има правото да управлява дружеството, т.е. общата дейност. В конкретния казус, съдружниците са упълномощили едно лице С.К., който да ги представлява в преговорите с трети лица, да подпише договора, при спечелване на търга по обществената поръчка. Както е посочил СРС, „обемът на правомощията на упълномощеното в тези случаи лице зависи винаги от уговорките в договора. Съдружникът, който управлява и представлява сдружението, може да задължава пред трети лица останалите съдружници при липса на клауза в договора, изключваща тази възможност, както и при наличието на изрично пълномощно за поемане на конкретно задължение или сключване на конкретна сделка, излизаща извън управителните и представителни функции по организиране дейността на дружеството.“

Следователно, за сключването на процесния договор за заем от името и за сметка на съдружниците е било необходимо изрично дадено от тях пълномощно. Видно от съдържанието на договора за гражданско дружество, такова изрично пълномощно не  е налице, т.е. касае се до правно действие, извършено без представителна власт. Съгласно чл.42 ЗЗД, правните действия на управителя на гражданското дружество ще обвържат съдружниците в обединението само при последвало от тяхна страна изрично потвърждение и в този случай те ще са страна по договора за заем. Както е посочено в определение № 895 от 19.12.2014 г. по ч.гр.д. № 5793/2014 г. на ІІІ ГО на ВКС, от гледна точка на материалното право, правата и задълженията се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на гражданското съучастие (Решение № 131 от 21.03.2014 г. по търг. д. № 1121/2011 г. ТК), това обуславя и процесуалната им легитимация като ответници. Дори когато са упълномощили някого от тях да ги представлява пред съда, страна по делото винаги се явяват самите съдружници. (Определение № 206 от 07.04.2014 г. по търг. д. № 2301/2013 г. ТК на ВКС ). Упълномощаването и представителството намират приложение във външните отношения на дружеството, когато се поемат задължения. Ако се окаже, че съдружниците при гражданско дружество не са дали пълномощие на съдружника, сключил конкретната сделка с трети лица за сметка на всички, произтичащите от нея задължения се считат за възникнали единствено за него по арг. от  чл.36-43 ЗЗД. Както е посочено и в определение 292 от 07.05.2020 г. по т.д. № 2027/19 г., ТК, ІІ ТО на ВКС,

в съответствие с чл.42 ЗЗД, когато изрично пълномощно липсва, правните действия, извършени от управителя на гражданско дружество, обвързват мнимо представляваните съдружници само при последвало от тяхна страна изрично потвърждаване. По делото не са представени доказателства за това.

Настоящата инстанция също приема, че не е приложима хипотезата на чл. 301 ТЗ, тъй като сключеният договор за заем няма характера на търговска сделка /не е сред абсолютните търговски сделки, нито е сключена от търговец /каквито са трима от ответниците- търговски дружества, във връзка с упражняваното от тях занятие/.

Ето защо, приложимо  е правилото на чл. 42 ЗЗД, изискващо потвърждаване на извършенето от името на ответниците сключване на договора за заем. Доколкото такова потвърждаване не е налице, задължението възниква само за обективиралия волята си и подписалия  договора за заем съдружник „А.К.“ ООД, чрез управителя му С.К., който не е действал като представител на останалите съдружници предвид липсата на пълномощие за сключване на договор за паричен заем.

При тези данни, законосъобразен се явява изводът на съда, че останалите ответници „Б.“ ООД, „Г.“ ООД, Сдружение „Б.Д.за защита на птиците“ и Фондация В.Р., В.Е.Р., не са обвързани от процесния договор за заем и предявените срещу тях искове са неоснователни.

С оглед дължимостта на главницата до датата на плащане на банковата гаранция на 26.9.2014 г./ и установения срок за плащане, е налице забава, което поражда дължимостта на обезщетение от „А.К.“ ООД в размер на законната лихва върху неплатените в срок вноски, които за периода от 16.12.2013 г. до 25.09.2014 г. възлизат на 7781,17 лв., от които искът е бил уважен за претендираните срещу ответника „А.К.“ ООД 1556,23 лв.

Недопустимо е извършеното от ищеца изменение на иска, като същият е бил предявен в пълен размер от  7 781,17 лв. спрямо „А.К.“ ООД и алтернативно искът е бил предявен в пълен размер спрямо останалите ответници в гражданското сдружение, поради което в съдебно заседание на 12.12.2018 г. това искане е било оставено без уважение от съда.

Настоящата въззивна инстанция намира за основателна частна въззивна жалба от  „Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника по делото адвокат В.Д. със съдебен адрес:*** срещу определение от 21.06.2019 г. по гр.д. № 11501/2015 г., с което СРС, ІІ ГО, 72 състав е отхвърлил молбата на от  „Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** за изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските. Мотивите са, че по делото липсват доказателства за направени разноски за плащане на адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят сочи, че с молба от 25.05.2018 г., представляваното от пълномощника дружество „Б.“ ООД е взело отношение по хода на делото и към същата молба бил депозиран и списък на разноските, ведно с доказателства за реалното им извършване. Настоящата инстанция констатира, че такава молба от 25.05.2018 г. от пълномощника на „Б.“ ООД действително е била приложена по делото, същата се намира в оригинал, но не е била своевременно пришита, поради което първоинстанционният съд е приел, че такава липсва. Към молбата са приложени и списък за разноските и договор за правна защита и съдействие, в която е посочен и размерът на адвокатското възнаграждение от 840 лв. Фактът за наличие на такава молба с приложени към нея доказателства за извършване на разноските по делото се установява и от протоколното определение на съда  в съдебно заседание на 28.05.2018 г., като съдът е чел „ответникът „Б.“ ООД, редовно призован за днешното съдебно заседание, не изпраща представител. Депозира молба по делото, с която не възразява да се даде ход на същото.“

Ето защо, определението на СРС като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено. Решението следва да бъде допълнено в частта на разноските, като ищецът  „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******, представлявано от в.и.д.изп.директор, със съдебен адрес:*** следва да бъде осъден да заплати на „Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника по делото адвокат В.Д. със съдебен адрес:*** направените разноски за първата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв. Ответникът по частната въззивна жалба едва в нея е извършил оспорване размера на адвокатското възнаграждение.

Същият е извършил такова оспорване на размера на адвокатските възнаграждения на останалите ответници отново едва във въззивната си жалба, обстоятелство, отчетено от СРС, който с определение от 12.12.2019 г., постановено по реда на чл.248 ГПК е отхвърлил молбата на ищеца „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“, ЕИК ******* за изменение на постановеното по делото решение в частта на присъдените разноски за адвокат, които е осъден да плати на ответниците.

Всички ответници са направили искане за  присъждане на разноските за настоящата инстанция.

Относно „БГ МАП“ ООД-пълномощникът му адвокат В.Д. от САК е депозирал своевременно договор за  правна защита и съдействие за настоящето въззивно производство, както и списък на разноските по чл.80 ГПК в писмена молба в з.з. от 16.11.2020г. Съдът определя разноските в общ размер на 248,37 лв., от които 15 лв. за подадената частна жалба и 233,37 лв. адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид своевременно направеното възражение за  прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Относно въззиваемите/ответници Г.“ ООД, ЕИК ******* и Фондация В.Р., В.Е.Р., със седалище и адрес ***, 3, п.к.***, Вагенинген, Холандия, представлявана от генералния директор Я.А.де В., на същите следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер общо 466,74 лв./ 233,37 лв. Х 2 за всяко от дружествата/, като относно размера от 233,37 лв. важи казаното по-горе.

Относно въззиваемия/ответник Сдружение „Б.Д.за защита на птиците“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „******, представлявано от Н.Т.-И., чрез процесуалните представители адвокат А.П. от САК и адвокат В.Ц. от САК се следват разноски за адвокатско възнаграждение за настоящето производство в  размер на 233,37 лв., определено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид своевременно направеното възражение за  прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

          

ОТМЕНЯ определение от 21.06.2019 г. по гр.д. № 11501/2015 г., с което СРС, ІІ ГО, 72 състав е отхвърлил молбата на от  „Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** за изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските.

ДОПЪЛВА решение от 12.03.2019 г. по гр.д. № 11501/15г. на СРС, ІІ ГО, 72 с-в в частта на разноските по реда на чл.248, ал.1 ГПК, като

ОСЪЖДА  „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******, представлявано от в.и.д.изп.директор, със съдебен адрес:*** да заплати на „Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника по делото адвокат В.Д. със съдебен адрес:*** направените разноски за първата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв.

           ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.03.2019 г. по гр.д. № 11501/15г. на СРС, ІІ ГО, 72 с-в в останалата част.

ОСЪЖДА „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******, представлявано от в.и.д.изп.директор, със съдебен адрес:*** да заплати на „Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника по делото адвокат В.Д. със съдебен адрес:*** направените разноски за въззивното производство в общ размер от 248,37 лв.

ОСЪЖДА „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******, представлявано от в.и.д.изп.директор, със съдебен адрес:*** да заплати на дружество „Г.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин“, ж.к. „*******, чрез процесуалния си представител адвокат Б.Р. от САК, със съдебен адрес:***, партер и на Фондация В.Р., В.Е.Р., със седалище и адрес ***,3,п.к.***, Вагенинген, Холандия, представлявана от генералния директор Я.А.де В., чрез процесуалния си представител адвокат Б.Р. от САК, със съдебен адрес:***, партер направените разноски за въззивното производство в размер общо за двете дружества от 466,74 лв.

ОСЪЖДА „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******, представлявано от в.и.д.изп.директор, със съдебен адрес:*** да заплати на Сдружение „Б.Д.за з. на п.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „******, представлявано от Н.Т.-И., чрез процесуалните представители адвокат А.П. от САК и адвокат В.Ц. от САК направените разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 233,37 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                       2.