№ 35
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503170 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на „Банка ДСК” АД, ЕИК: *********, чрез
пълномощник юрисконсулт Д., със съдебен адрес гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 6,
срещу Определение № 1178 от 07.09.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 1332 по описа на
Районен съд Карлово за 2021г., с което се оставя без уважение заявлението на „Банка ДСК”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Оборище, ул.
„Московска“ №19, представлявана от В.М.С. - Главен Изпълнителен директор и Д.Н.Н. -
Изпълнителен директор, чрез пълномощник С.С.Д. за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК по отношение на Г. Н. К., с ЕГН **********, настоящ адрес: с. ......................,
област Пловдив, ул. „.......“ № ... и прекратява производството по гр. д. № 1332/2021 г. по
описа на РС Карлово.
За да постанови обжалваното разпореждане РС Карлово е приел, че не са били
изпълнени дадените указания на заявителя от съда, в определения му тридневен срок от
получаване на съобщението да посочи електронен адрес за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК,
както и за внасяне на ДТ.
В частната жалба се излагат твърдения, че обжалваното разпореждане е неправилно,
като се търси неговата отмяна и постановяване на съдебен акт, с който да бъде уважено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, с допускане на
незабавното и изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу длъжника Г. Н. К..
Излагат се съображения за неправилност на обжалваното разпореждане, на първо
място поради това, че към момента в ЕПЕП не е предвидена възможност за регистриране на
профил на юридически лица, като счита, че връчване чрез квалифицирана услуга за
електронна поща е възможност за банката, но не и задължение. Счита, че електронното
връчване е само една от възможностите, предвидена в закона, като въвеждането и не
променя основните принципи на ГПК, както и разпоредбите за връчване на съобщения и
1
призовки на търговци и ЮЛ по тяхното седалище и адрес. Предвид техническата
невъзможност да се реализира специалната хипотеза на чл. 50, ал. 5 от ГПК, счита, че като
законосъобразен вариант остава предвиденото в ГПК връчване на хартия, при съблюдаване
на процесуалните правила за връчване на търговци и юридически лица. Твърди, че за
банката не съществува задължение да се регистрира в ДАЕУ и нейното използване, както и,
че липсва яснота, дали тази система функционално отговаря на нуждите на ГПК. Отбелязва,
че указанията на ВСС имат характер на препоръка, нямат обвързващ характер и не би
следвало на база тях да се отказва издаване на ЗИ и ИЛ. Твърди, че не е било указано
внасяне на ДТ в размер на 25 лв.
След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, с правен интерес, при спазване на срока
по чл. 275 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което и процесуално допустима.
Производството пред РС Карлово е образувано по заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Банка ДСК” АД срещу длъжника Г. Н. К.. В т. 2
от заявлението е посочен адрес по седалището на банката, а в т. 4 – адрес за кореспонденция
в гр. Пловдив, чрез пълномощник.
С разпореждане от 07.09.2021 г. съдът е приел, че съгласно чл. 410, ал. 2 от ГПК във
връзка с чл. 127, ал. 1 от ГПК, в заявлението следва да се посочи електронен адрес за
връчване при условията на чл. 38 и 38а от ГПК и заявление дали желае връчване на
посочения електронен адрес. Доколкото ел.адрес не е посочен, а съгласно чл. 50, ал. 5 от
ГПК, връчването на съдебни книжа на заявителя се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от
ГПК, съобразно и указанията на ВСС, според които за времето до надграждането на ЕПЕП и
системата за електронно призоваване, се препоръчва на посочените в разпоредбата на чл. 50,
ал. 5 от ГПК правни субекти, с цел прилагане на измененията в ГПК (обн. ДВ, бр. 110 от
2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) да посочат на съдилищата свой електронен адрес,
регистриран в ЕПЕП по чл. 38, ал. 2 от ГПК, чрез които да се извършва предписаното от
закона задължително връчване на адресирани до тях съобщения и съдебни книжа или да се
регистрират и ползват услугите на системата за сигурно електронно връчване на Държавна
агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ), съдът е дал възможност на заявителя в
тридневен срок от получаване на съобщението да посочи електронен адрес за връчване по
чл. 38, ал. 2 от ГПК. Указано е на заявителя, че при неизпълнение на указанията в срок ще
настъпят последиците, уредени в чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК и съдът ще откаже да издаде
заповед за изпълнение.
В дадения срок, изтекъл на 27.09.2021 г. заявителят не е посочил електронен адрес за
призоваване, като съдът с обжалваното определение е оставил без уважение заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното
заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на
2
обжалваното определение, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Съдът дължи указания на заявителя в хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, когато
искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК, който препраща към чл. 127, ал. 1
и 3 от ГПК, указваща съдържание и подписване на исковата молба, респективно заявлението
и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, указваща необходимите приложения – пълномощно и
доказателства за платени такси, които не са относими в конкретната хипотеза. Съгласно чл.
127, ал. 1, т. 2 от ГПК, изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г., задължителното
съдържание включва името и адреса на ищеца, респективно заявителя и електронен адрес за
връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желае връчване на посочения
електронен адрес (заявлението е относимо за лица, извън посочените в чл. 50, ал. 5 от ГПК).
В новата разпоредба на чл. 50, ал. 5 от ГПК - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г., е
посочено, че връчването на кредитни и финансови институции, включително тези,
извършващи събиране на вземания срещу потребители, на застрахователни и
презастрахователни дружества и на търговци, които извършват доставка на енергия, газ или
предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и
канализационни услуги, на нотариуси и частни съдебни изпълнители се извършва само по
реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК, на посочен от тях електронен адрес. Или за лицата, попадащи в
хипотезата на чл. 50, ал. 5 от ГПК, законът е изключил избора на начин на призоваване, като
ги е задължил да посочат по делото избран от страната електронен адрес за връчване чрез
единния портал за електронно правосъдие или квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент
(ЕС) № 910/2014“, посочени в чл. 38, ал. 2 от ГПК.
Специалната разпоредба на чл. 50, ал. 5 от ГПК ограничава избора на конкретни
правни субекти, между които и банките, на начин на призоваване, какъвто по принцип имат
останалите търговци и юридически лица, само до посочения в чл. 38, ал. 2 от ГПК.
Разпоредбите са императивни, действащи и следва да бъдат спазвани от страните. Поради
това настоящият състав не споделя възраженията на частния жалбоподател, че доколкото
действат общите разпоредби за призоваване на търговци и юридически лица, каквито са и
банките, то законосъобразен вариант остава и връчването на хартия. Именно специалния
характер на нормата на чл. 50, ал. 5 от ГПК дерогира общите правила на закона за връчване
на призовки и съобщения на търговци и юридически лица, като създава задължението за
тези субекти, между които и банките, да посочат електронен адрес за връчване на
съобщения, съобразно посочените в чл. 38, ал. 2 от ГПК начини. За да се обезпечи
спазването на действащото законодателство, независимо от техническите пречки, свързани с
надграждането на ЕПЕП, ВСС и съдилищата са посочили начини, по които може да се спази
закона, като на страниците, както на сайта на РС Карлово, така и на ПОС, са посочени
3
начините, по които визираните в специалната норма на закона правни субекти могат да
изпълнят задълженията си по чл. 38, ал. 2 от ГПК. (препоръчано е на лицата по чл. 50, ал. 5
от ГПК, да посочат на съда в оптимално кратък срок, свой електронен адрес по чл. 38, ал. 2
от ГПК, чрез които трябва да се извършва предписаното от закона задължително връчване
на адресирани до тях съобщения и съдебни книжа или да се регистрират и ползват услугите
на системата за сигурно електронно връчване на Държавна агенция „Електронно
управление“ (ДАЕУ). В този смисъл са и дадените указания от РС Карлово до заявителя, на
осн. задължението му по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК. Няма спор, че по делото това задължение
не е било изпълнено от заявителя.
Действително, за банката не съществува задължение да се регистрира в ДАЕУ и
нейното използване, но такава възможност е указана, за да бъде спазено задължението и по
закон, съгласно цитираните по-горе разпоредби Преценката дали тази система
функционално отговаря на нуждите на ГПК е направена от правораздавателните органи и
ВСС, при даване на препоръки, указващи начин, по който да бъде спазено действащото
законодателство, задължително както за страните, така и за съда. Указанията на ВСС
действително нямат задължителен за страните по делата характер, но такъв има закона, за
изпълнение на който и за улеснение на страните за спазването му, са дадени тези препоръки.
Предвид гореизложеното Определение № 1178 от 07.09.2021 г., постановено по ч. гр.
д. № 1332 по описа на Районен съд Карлово за 2021г., е правилно и следва да бъде
потвърдено, а частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение.
По делото не е било констатирано, че липсва държавна такса, поради което
посоченото в обжалваното определение неизпълнение на задължение за заплащане на сумата
от 25 лв. държавна такса по сметка на съда е неправилно, но това не променя извода за
правилността крайния извод на съда в обжалваното определение.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1178 от 07.09.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
1332 по описа на Районен съд Карлово за 2021г., с което е оставено без уважение
заявлението на „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, район Оборище, ул. „Московска“ №19, представлявана от В.М.С. - Главен
Изпълнителен директор и Д.Н.Н. - Изпълнителен директор, чрез пълномощник С.С.Д. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по отношение на Г. Н. К., с ЕГН
**********, настоящ адрес: с. ......................, област Пловдив, ул. „.......“ № ... и прекратено
производството по гр. д. № 1332/2021 г. по описа на РС Карлово.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5