№ 242
гр. Монтана, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20231630200698 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.)..
С Наказателно постановление № 23-0996-000848/09.05.2023г. на
Началник Сектор “Пътна полиция” (ПП) към ОДМВР - Монтана са наложени
на Н. Р. И., с посочен адрес в с.С., област Монтана административни
наказания - глоба в размер на 1000 (хиляда) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца за нарушение по чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП (изм. – ДВ, бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г., бр.77 от
2017г., в сила от 26.09.2017г.), санкционирано на основание чл.174, ал.1, т.2
от ЗДвП (в редакция след изм. с ДВ, бр.101/20.12.2016г., в сила от
21.01.2017г., изм. и доп. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.). Спрямо
водача И. с НП са отнети 10 (десет) контролни точки на основание НАРЕДБА
№ Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя И. моли да
бъде изменено в частта на наложеното административно наказание лишаване
от право да се управлява МПС, като бъде намелен срока му от една година, на
шест месеца. Редовно призован за открито съдебно заседание, И. не се явява и
не се представлява, респ. не се излагат допълнителни доводи, извън
1
наведените с жалбата.
Въззиваемата страна, като административно-наказващ орган (АНО),
Началник Сектор ПП към ОДМВР – Монтана, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но
неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок, имайки
предвид допълнително изиканите от съда данни по делото.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
На ХХХХХг. жалбоподателя Н. Р. И. бил на дискотека в гр.Монтана,
където употребил алкохол. В резултат на приетия алкохол не се чувствал пиян
и замаян. Около 05:00 часа на ХХХХХг. се качил на л.а. марка ,,С.“, модел
„Т.“ с рег. № ХХХХХ, като го привел в движение и потеглил в посока от
гр.Монтана към с.С., област Монтана, където искал да помогне на свой
приятел. На връщане от с.С., около 05:45 часа в гр.Монтана, по ул.Неофит
Рилски, с посока на движение от ул.Свети Климент Охридски към бул. Парта
бил спрян за полицейска проверка от св.П. З. П. и колегата му А. Й. И., които
в този момент осъществявали контрол на пътното движение, в качеството им
на мл. авто-контрольори в Сектор ПП към ОДМВР - Монтана. В хода на
проверка св.П. и колегата му И. се усъмнили, че водача Н. Р. И. е употребил
алкохол. Това било повод водача И. да бъде проверен с техническо средство
„Алкотест 7510 null“ с фабричен номер АRРМ 0828, като уредът отчел 1.26
промила в издишания въздух. За установеното бил съставен АУАН серия GА
бл. № 815545/ХХХХХг. за извършено административно нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП. На водача Н. И. бил издаден талон за изследване № 143730,
тъй като отказал да приеме показанията на техническото средство. И. посетил
ЦСМП гр.Монтана където доброволно предоставил кръв за лабораторно
изследване, иззети и запечатани със стикер № 143730-2 и № 143730-03.
По случая било образувано ДП № 292/23г. по описа на РУ – Монтана,
съответно преписка № 1328/23г. по описа на РП – Монтана. В рамките на ДП
било изготвено заключение (Протокол за химическо изследване за
определяне на алкохол в кръв) № 23/А-60/21.03.2023г. на НТЛ към ОДМВР –
2
Монтана, съгласно което в представената за изследване кръв от
жалбоподателя на ХХХХХг., 06:25 часа, е констатирано наличие на 1.12 %
етилов алкохол. По ДП е назначена повторна експертиза на взетите кръвни
проби (Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта № 10/04.04.2023г.) в специализирана химическа
лаборатория към ЦСМП гр.Плевен, която е установила концентрация на
алкохол 1.17 % в кръвта на Н. Р. И.. При така посочените данни, с
Постановление от 26.04.2023г. РП – Монтана прекратила наказателното
производство по ДП № 292/23г. по описа на РУ – Монтана, респ. преписка №
1328/23г. по описа на РП – Монтана, и изпратила материалите по
компетентност на ОДМВР – Монтана за ангажиране административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя И..
Със ЗППАМ № 23 – 0996 – 000086/20.03.2023г. на Началник Сектор ПП
при ОД МВР - Монтана на основание чл.171, ал.1, т.1, б.”б” от ЗДвП е отнето
СУМПС от И.. Със Заповед № 23-0996–000091/20.03.2023г. на Началник
Сектор ПП при ОД МВР – Монтана на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП е
прекратена регистрацията на л.а. „С. Т.“ с рег. № ХХХХХ за срок от една
година, като отнети СРМПС и 2 бр. регистрационни тебели с рег. № ХХХХХ.
Въз основа на изготвения АУАН и Постановлението на РП – Монтана,
Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана като административно-
наказващ орган, оправомощен със Заповед № 8121з-1632/21г. на МВР
намерил, че Н. Р. И. е извършил административно нарушение по смисъла на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и издал обжалваното НП, санкционирайки го на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП (в редакция след изм. с ДВ,
бр.101/20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г., изм. и доп. – ДВ, бр.77 от 2017г., в
сила от 26.09.2017г.).
След анализ на доказателствата по делото, които са в контекста на
гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че административно-
наказващия орган е приложил правилно закона, като е приел, че е налице
административно нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1, респ. чл.174, ал.1,
т.2 от ЗДвП. Концентрацията на алкохол у жалбоподателя като водач на МПС
е установена съгласно законните изисквания на чл.174, ал.4 от ЗДвП, респ.
НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози. Констатирано е, че Н. Р. И.
3
като водач на МПС - во е управлявал л. а. с концентрация на алкохол в кръвта
си над 0.8 до 1.2 на хиляда – с 1.12 на хиляда – установено чрез медицинско
изследване на дадена кръвна проба. Повторното изследване на контролната
проба е установила наличието на 1.17 % на хиляда алкохол в кръвта на И., но
както правилно е посоено в НП, е прието като крайна стойност на
установената концентрация на алкохол в кръвта на И. 1.12 % на хиляда.
Съдът установява, че адмистративно-наказващия орган правилно е
квалифицирал извършеното нарушение и го е санкционирал позовавайки се
на санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Имайки предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира
нарушението по чл.5, ал.3, т.1, респ. чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за доказано по
несъмнен начин. Видно е, че при съставяне на АУАН жалбоподателя И. не е
имал каквито и да е възражения, не прави такива и чрез процесната жалба,
затова и съдът не излага доводи по доказателствата в детайли. Не се обори
доказателствената сила на съставения АУАН, настоящия съд не намира
констатациите в АУАН да са неустановени, а показанията на св.П. не са
противоречиви, макар и пестеливи, са в контекста на писмените
доказателства по делото, съдът ги кредитира и съобразява, анализирайки
заедно с др. доказателства по делото.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП (изм. – ДВ, бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г.,
бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.), респ. чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП (в
редакция след изм. с ДВ, бр.101/20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г., изм. и
доп. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.) не са допуснати съществени
процесуални нарушения, не са били налице и условията на чл.28 от ЗАНН
(чл.189з. (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) За нарушенията
по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за административните
нарушения и наказания). АУАН и НП са съставени при спазване
изискванията на чл.40, ал.1, чл.42, чл.52, ал.4 и чл.57 от ЗДвП без настоящия
съд да сезира допуснати съществени процесуални нарушения. По безспорен
начин е доказано извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя в лицето на жалбоподателя И. и неговата вина – управлявал е л.а.
след употребата на алкохол над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително –
с 1.12 % на хиляда. Няма спор относно установената крайна концентрация на
алкохол в кръвта, защото писмените доказателства са безспорни в тази
4
насока.
Изхождайки от събраните по делото доказателства, съдът намира, че
административно наказващия орган е съобразил в пълнота обстоятелствата по
чл.27, ал.2 ЗАНН при определяне размера на административните наказания по
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, без да са налице условия за изменение на НП, в т.ч.
относно размера на административното наказание лишаване от право да се
управлява мпс за срок от една година (12 месеца). Не съществува правна
възможност за изменение на НП чрез намаляване срока на лишаването от
право да се управлява МПС от 12 (дванадасет) месеца, на 6 (шест) месеца,
защото е налице хипотезата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП (Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух, т.2 - над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за
срок от 12 месеца и глоба 1000 лв, а не тази на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП (над
0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500
лв.;). Видно от приетата по делото справка за нарушител/водач,
жалбоподателя И. е водач със сравнително не голям опит, считано от
28.05.2024г., като е допуснал и други административни нарушения по ЗДвП,
по отношение на които са издадени 6 бр. влезли в сила НП-я и 10 бр. фишове.
Последица от горното е потвърждаване на НП, в т.ч. и в частта му, с
което спрямо водача И. са отнети 10 (десет) контролни точки на основание
чл.6, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР. Спрямо водача
И. неправилно е посочено че са отнети 10 бр. контролни точки, тъй като
правилното е било да се посочи 12 бр. контролни точки имайки предвид
НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, в редакция след изм. ДВ,
бр.27/24.03.2023г., действаща към момента на издаване на процесното НП. За
прецизност съдът отбелязва последното, без да може да коригира НП в тази
му част, защото не само, че контролните точки не са административно
наказание, но и ще бъде недопустимо да се влошава положението на водача
И..
Разноски не се претендират от страните, затова и съдът не се произнася
5
в тази насока.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г.,
в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0996-
000848/09.05.2023г. на Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана, с което
на Н. Р. И., с посочен адрес в с.С., област Монтана, ул.А.С. № ХХ, са
наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда)
лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 12
(дванадесет) месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП (в редакция след
изм. с ДВ, бр.101/20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г., изм. и доп. – ДВ, бр.77
от 2017г., в сила от 26.09.2017г.) и са ОТНЕТИ 10 (десет) контролни точки на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП вр. с чл.6, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № Iз-
2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6