Решение по дело №2809/2018 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1495
Дата: 9 август 2019 г.
Съдия: Даниела Динева Драгнева
Дело: 20187040702809
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1495         Година 09.08.2019      Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор Дарин Христов

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 2809 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Т.Ж.С. с ЕГН: ********** и А.К.С. с ЕГН: ********** и двамата с адрес *** против Българската държава чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Община Бургас. С исковата молба и съобразно направените изменения на иска се претендира осъждането на ответниците солидарно да заплатят на ищците сумата от 34 535,00 лева, ведно със законната лихва представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи за периода от 01.01.2014г. до датата на завеждане на исковата молба – 01.10.2018г., както и сумата от 2000,00 лева, ведно със законната лихва представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно бездействие на ответниците през процесния период да им осигури достъп до вода и канализационни услуги по отношение на притежавания от тях недвижим имот, представляващ УПИ XII-1538, находящ се в кв.110 по плана на с.Рудник - с.Черно море, община Бургас. В съдебно заседание, поддържат исковата молба, ангажират доказателства и правят искане да бъде уважена исковата молба и да им се присъдят направените по делото разноски. Представят писмена защита.

Ответникът – Община Бургас, редовно уведомен, оспорва исковата претенция, като недопустима по отношение на Община Бургас, а алтернативно като неоснователна, като моли да бъде отхвърлена и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.

Ответникът - Българската държава чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, редовно уведомен, в писмен отговор излага доводи за недопустимост на иска, като моли производството да бъде прекратено, алтернативно искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас, изразява становище за неоснователност на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства от фактическа страна, намира за установено следното:

С договор за покупко-продажба от 03.20.2011г. (л.8-9 от делото) Т.С. е закупила недвижим имот, представляващ УПИ XII-1538 с площ 504 кв.м., находящ се в кв.110 по плана на с.Рудник - с.Черно море, община Бургас. За посочения имот е издадено разрешение за строеж № И-28/26.03.2012г. за „жилищна сграда“ (л.7 от делото). С протокол за степен на завършеност на сграда от 05.10.2012г. (л.6 от делото) се удостоверява, че към посочената дата сградата е на етап груб строеж с покрив.

На 27.02.2012г. между „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас и Т.С. е сключен предварителен договор за присъединяване към водоснабдителната мрежа (л.49-50 от делото), който определя условията и реда за включване към водоснабдителните и канализационни мрежи за обект „жилищна сграда“ в УПИ XII-1538, кв.110 по плана на с.Рудник - с.Черно море, община Бургас. Със заявление до „ВиК“ ЕАД гр.Бургас за откриване на партида вх.№ 3-204/954/02.10.2014г. (л.120 от делото) ищцата е посочила, че желае да бъде извършено проучване за откриване на партида за имот с адрес с.Черно море, УПИ XII-1538, кв.110 за един брой водомер.

С електронно писмо от 09.10.2015г. (л.12 от делото) до кмета на Община Бургас, последният е уведомен, че за имоти от УПИ XI-1538 до УПИ XII-1538 няма изграден уличен водопровод, като е поискано становище относно възможността  да бъде изграден такъв и имотите да бъдат включени във втори етап на Интегриран проект за управление на питейните и отпадъчни води в с.Рудник и м.с.Черно море, залегнал в програмата на община Бургас за 2015г..

С писмо рег.№ 94-01-35448/1/23.10.2015г. на заместник-кмета на Община Бургас (л.13-14 от делото) е уведомен изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД гр.Бургас за постъпила в Община Бургас молба от собствениците на имоти УПИ XVII-1538 и УПИ XII-1538 в кв.110 по плана на кв.„Черно море“, гр.Бургас, с искане за изграждане на водопровод до собствените им имоти. В писмото е посочено, че от 2014г. Община Бургас изпълнява проект „Интегриран проект за управление на питейните и отпадъчни води с.Рудник и м.с. Черно море“, като обектът се финансира по договор за безвъзмездна финансова помощ, а не със собствени бюджетни средства, поради което не съществува възможност за промяна на договорените условия и разширяване обхвата на проекта с цел доизграждане на липсващи елементи от водопроводната мрежа в посочените квартали. В този смисъл, е поискано съдействие от „ВиК“ ЕАД гр.Бургас за водоснабдяване на посочените имоти, чрез изграждане на необходимата инженерна инфраструктура. Посочено е още, че собствениците на имоти УПИ XVII-1538 и УПИ XII-1538 са реализирали обектите на издадените разрешения за строеж, но не могат да въведат строежите в експлоатация, тъй като не са изградени съответните улични водопроводи.

Във връзка с подадено в Община Бургас заявление, с писмо рег.№ 94-01-19990/1/23.06.2017г. (л.15-16 от делото) на заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас е уведомена ищцата, че не може да бъде издадена заповед за прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжения на инженерната инфраструктура през чужд имот, тъй като не са налице обективните обстоятелства за това, а именно: 1.съществува техническа възможност за изпълнение на водопроводен клон в участъка между о.т.385 и о.т.387 от уличната мрежа на кв.Черно море за захранване с вода за питейно-битови нужди на прилежащите имоти от УПИ XVII-1538 до УПИ XII-1538 в кв.110 по плана на кв.Черно море; 2. предвид броя на имотите, които би обслужвало отклонението, не може да се докаже, че изпълнението му е икономически целесъобразно. Посочено е още, че задълженията по изграждане на водопроводни клонове и присъединяване на абонати към тях е на местния ВиК оператор – „ВиК“ ЕАД гр.Бургас, като Община Бургас не разполага със собствен ресурс за строителство на техническа инфраструктура за доставка на вода и може да реализира инвестиции в тази сфера само с външни средства и след изрично одобрение на разхода от финансиращата страна.

С писмо изх.№ ТД-1763-1/10.07.2017г. (л.59 от делото) на изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД гр.Бургас е уведомен кмета на Община Бургас, че предвид  изграждането на нов уличен водопровод от о.т.387 до о.т.385 по плана на кв.Черно море е нецелесъобразно проектирането и изграждането на водопроводни отклонения за незастроени имоти и изграждане на водомерни шахти. Посочено е още, че е необходимо възложителят /собственик на имота/ да съгласува с ВиК дружеството инвестиционен проект за ново отклонение, а разходите за СМР на  водомерната шахта са за сметка на собствениците на имотите.

 Във връзка с подадена от Т.С. жалба № 08-00-6659/16.10.2017г. е изготвено становище на заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас, в което е посочено, че техническият инвестиционен проект за водопроводен клон в участъка  между о.т.385 и о.т.387 от уличната мрежа на кв.Черно море, е изготвен, съгласуван с експлоатационните дружества и контролните органи и е предоставен за изготвяне на оценка на консултант, упражняващ независим надзор в проектирането за обекти на Община Бургас, като след изготвяне на ОСИП по чл.142, ал.2, т.6 от ЗУТ, проектът ще бъде одобрен от Община Бургас и ще бъде издадена заповед за допълване с преработка по време на строителство на разрешение за строеж № 78/10.04.2012г. с възложител Община Бургас. Посочено е, че основните инвестиции във ВиК сектора на територията на община Бургас се възлагат, финансират и извършват от оператора на мрежите „ВиК“ ЕАД гр.Бургас, като задълженията по изграждане на водопроводните клонове и присъединяване на абонатите към тях е именно на „ВиК“ ЕАД. Също така е посочено, че средствата за 2017г. за проект „Интегриран проект за управление на питейните и отпадъчни води с.Рудник и м.с.Черно море“ са договорени, но в тях не е включено разширение на водопроводната мрежа с цел захранване на нови абонати. Становището е изпратено на ищцата с писмо изх.№ 08-00-1870/18.12.2017г. (л.17 от делото) и на председателя на Общинския съвет с писмо изх.№ 61-00-210/1/17.11.2017г. (л.18 от делото).

На 01.12.2017г. в Областна администрация Бургас е постъпило писмо вх.№ 94-00-1194/01.12.2017г. от ищцата относно липса на питеен водопровод в участъка между о.т.385 и о.т.387 от уличната мрежа на кв.Черно море. В тази връзка е направено запитване към ВиК оператора, като с писмо изх.№ 94-00-1194/1/19.01.2018г. (л.21 от делото) отговорът на „ВиК“ ЕАД гр.Бургас е изпратено на С..

Във връзка с подадена жалба до Комисията за енергийно и водно регулиране, препратена по компетентност на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, до Т.С. е изпратено писмо изх.№ V8-1335/28.02.2018г. (л.24 от делото), в което е посочено, че през юли 2017г. „ВиК“ ЕАД гр.Бургас е съгласувал проект за уличен водопровод по ул.„Ропотамо“, в участъка между о.т.385 и о.т.387 от уличната мрежа на кв.Черно море, с възложител Община Бургас, като с реализиране на строителството се предвижда частична реконструкция на съществуващата водопроводна мрежа в кварталите и след изпълнение на същия, ще бъде възможно присъединяване на имота, намиращ се в УПИ XII-1538, кв.110, към уличната разпределителна мрежа, с което ще се осъществи водоснабдяването му с питейна вода.

            Във връзка с подадена жалба до Омбудсмана на Република България, с писмо изх.№ 11162/27.09.2018г. (л.122 от делото) С. е уведомена, че от кореспонденция между Общински съвет Бургас и общинската администрация е установено, че от Община Бургас е възложен проект за нов водопроводен клон в процесния участък като преработка по време на строителството на обект „Рехабилитация на водопроводната мрежа на кв.Рудник и кв.Черно море“. Посочено е още, че е изискана информация от Община Бургас за етапа, на който се намира процедирането на проекта, а от „ВиК“ ЕАД гр.Бургас - да бъде изразено становище относно въпросния проблем, като е дадена препоръка на кмета на Община Бургас да се оцени отново възможността за включване в инвестиционната програма на Общината за 2019г. реализирането на изготвения проект. Писмото е изпратено и до Община Бургас, като в тази връзка с писмо рег.№ 94-01-19990/3/18.10.2018г. (л.123 от делото) е уведомен Омбудсмана, че г-жа С. *** инвестиционен проект само за жилищната сграда в процесния имот, а не е представила проект за външен водопровод, въпреки че съгласно предварителен договор с ВиК оператора от 2012г., същата е поела задължение да изгради и външен водопровод до имота. Посочено е, че изграждането на уличен водопровод представлява отделен строеж – трета категория, за който се изискват инвестиционни проекти и издаване на отделно разрешение за строеж. Също така е посочено, че за да бъде въведена сградата в експлоатация е необходимо окончателен договор с оператора на ВиК мрежите и изпълнение на поставените в предварителния договор условия. Посочено е още, че във връзка с множеството жалби на С. общинската администрация е възложила за своя сметка проектиране на нов водопроводен клон в процесния участък, като е изразена готовност за предоставяне на проекта на ищцата, за да се изпълнят условията по предварителния договор с „ВиК“ ЕАД гр.Бургас.

            Във връзка с постъпило в Община Бургас запитване, от електронно писмо от 14.12.2018г. се установява, че към посочената дата Община Бургас разполага с технически инвестиционен проект за уличен водопровод по ул.„Ропотамо“, в участъка между о.т.385 и о.т.387 от уличната мрежа на кв.Черно море, но същият не е одобряван и за него не е издаване разрешение за строеж. Поради липса на осигурено финансиране, към момента Община Бургас не предвижда строителство на посочения проект.

            На 25.02.2019г. между Община Бургас, Юлиян Николов и „ВиК“ ЕАД Бургас е сключен договор № 17/25.02.2019г. за изграждане и присъединяване на водоснабдителни и/или канализационни системи (л.149-150 от делото), съгласно който Николов, в качеството на инвеститор се задължава да изгради за своя сметка уличен водопровод с конкретно посочени параметри, за водоснабдяване и/или отводняване на обект – жилищна сграда в недвижим имот, представляващ УПИ XV-1538, кв.110, с административен адрес – кв.Черно море – кв.Рудник, гр.Бургас.

            С писмо рег.№ 70-00-1621/3/18.03.2019г. (л.145-146 от делото) от началник отдел „Геодезия, архитектура и техническа инфраструктура“ е уведомена дирекция ПНО при Община Бургас за сключеният договор, като е посочено, че след реализиране на проекта за уличен водопровод ще бъде осигурена възможност за водоснабдяване на имота на ищцата чрез изграждане на сградно-водопроводно отклонение в съответствие с изискванията на Наредба № 4/2004г. за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и/или канализационни системи. Посоченият договор в представен пред Административен съд Бургас с писмо вх.№ 3243/21.03.2019г. (л.143-144 от делото), в което са изложени и доводи по същество на спора, а именно за липса на бездействие от страна на Община Бургас .

            С искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, ищците претендират обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи от невъзможността на ползват имота си, както и обезщетение за неимуществени вреди – негативни емоции, унижение, притеснение и несигурност, чувство на безпомощност, безпокойство и стрес, в резултат на допуснати нарушение на норми на правото на Европейския съюз.

В писмен отговор с вх.№ 13349/04.12.2018г. ответникът Община Бургас излага доводи за недопустимост на предявения иск по отношение на Общината, тъй като същата не носи отговорност за вредите, твърдяни в исковата молба, доколкото задълженията по изграждането на водопроводни клонове и присъединяване на абонати към тях е на местния ВиК оператор. По същество излага доводи за неоснователност на исковата молба, като счита, че няма нормативен акт, който да задължава Общината или нейни длъжностни лица да изпълнят исканите от ищците инфраструктурни дейности, още повече да бъде определен срок за това. Твърди, че е налице право на собственика да изгради съответната инфраструктура, но не и задължение, произтичащо от административна, властническа дейност да стори това, като в този смисъл не е налице твърдяното бездействие от страна на Община Бургас.

В писмен отговор с вх.№ 13985/19.12.2018г. ответникът Министър на регионалното развитие и благоустройството излага доводи за недопустимост на предявения иск по отношение на държавата, тъй като не се претендират вреди от незаконосъобразни актове, действие или бездействия на административни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Счита, че дейността по изграждане на улични мрежи, ведно с останалите елементи на техническата инфраструктура, включително и на водопроводните и канализационни мрежи и съоръжения, не е административна и неизпълнението на това задължение не е свързано с осъществяване на властнически функции, поради което не е налице основание, което да изключва общия ред за осъществяване на защита на засегнато право, като в този смисъл счита, че делото не следва да се гледа по реда на ЗОДОВ, а по общия исков ред. По същество излага доводи, че не е доказано незаконосъобразно бездействие  на МРРБ по повод изпълнение на административна дейност, както и че претендираните вреди са настъпили реално и причинната връзка между бездействие и вреди.

По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, в заключението по която се сочи, че размерът на пазарната наемна цена на недвижимия имот за периода 01.01.2014г. – 31.03.2018г., възлиза на 34 535,00 лева, а размерът на дължимите лихви върху двете главници за периода от 01.10.2018г. до 01.04.2019г. възлиза на 1 755,53 лева за главницата от 34 535,00 лева т.е. за имуществените вреди и 101,67 лева за главницата от 2 000, 00 лева. – за претендираните неимуществени вреди. В съдебно заседание вещото лице посочва, че тъй като липсват договори за наеми и такива не са му представени, е използвал обяви в интернет от различни сайтове и агенции за недвижими имоти, от които е взел средна претеглена, предлагана наемна цена в офертите. Посочва още, че наемните цени се съобразяват с фактори, като най-вече влияят повишаване на разходите по поддръжка на имота, както и повишаване на минималната работна заплата. По отношение на втория метод използван в заключението, вещото лице посочва, че същият е съобразен с еталона за цени в Строителен обзор и е на база разходните книжа, без да е включена печалбата, тъй като няма начислена рентабилност на строителя, като е посочено, че имотът е почти изцяло построен по стопански начин, т.е. със собствен труд, а само видовите механични работи като дупки, изкопи и т.н. са извършени от подизпълнител, съобразно представени фактури.

В хода на съдебното производство е разпитана като свидетел Иванка Синигерова-Р., която е колежка на ищцата Т.С. и я познава повече от десет години. Свидетелката сочи, че С. е участвала в търг за процесния имот и го е закупила от Община Бургас, след което е започнало строителство, като април месец 2014г. свидетелката е посетила имота и сградата отвън и отвътре била измазана, но имало довършителни неща. Свидетелката сочи, че С. е поставяла проблема, свързан с водоснабдяването на имота пред всички институции – включително и двамата ответници, но не е открито решение. Посочва още, че макар фактически сградата да е готова, ищците продължават да живеят в много малко жилище в гр.Бургас, ж.к.Славейков, заедно с порасналия им син, като през есента се е наложило последният временно да живее при приятели поради здравословен проблем на майката на С., който налагал и тя да живее с тях в апартамента. Посочва, че целта на строежа е семейството на ищците да живее на по-тихо и спокойно място, респективно в по-широко жилище, като към настоящия момент къщата е завършена - електроуредите са монтирани, по-големите мебели също са занесени.

Като свидетел по делото е разпитан и Красимир С. – син на ищците, който посочва, че родителите му са построили къщата за около две години и тогава се започнали проблемите – 2012-2013г., като през 2013г. къщата е била готова и се е работило по обзавеждането. Сочи, че в момента е готова за живеене, на уредите вече им е изтекла гаранцията, но Общината не е намерила начин да прекара вода, с оглед на което ищците започнали да мислят други варианти, а С. е подала множество жалби пред различни институции. Посочва, че къщата е готова за живеене, но не е годна, защото няма вода. Също така сочи, че в момента цялото семейство живее в  двустаен апартамент в гр.Бургас, където едната стая е хол и кухня и има диван, на който спят ищците и една малка стая, в която живее свидетелят. Потвърждава твърденията на свидетелката Р., като посочва, че се е наложило временно да живее при приятели поради здравословен проблем на майката на С., който налагал тя да живее в апартамента. Посочва, още, че строежът е финансиран с кредити и ипотеки, като към настоящия момент все още има ипотеки на къщата и на апартамента.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Претенцията на ищците е за присъждането на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени им от допуснати нарушение на норми на правото на Европейския съюз.

Съгласно чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл.204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Искът спрямо Българската държава е неоснователен.

Съгласно чл.64, ал.3 от ЗУТ „Проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго“. Същевременно разпоредбата на чл.19, ал.1, т.4, б. „а“ от Закона за водите предвижда, че „Публична общинска собственост са:… водоснабдителните системи или части от тях, включващи мрежи и съоръжения за отнемане, пречистване, обеззаразяване, съхраняване и транспортиране на водите, чрез които се доставя вода за потребителите на територията на общината, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 5 и 6, както и уличните разпределителни водоснабдителни мрежи в урбанизираните територии и водопроводните отклонения до измервателните уреди в имотите на потребителите“, а съгласно б. „б“ „уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 7;“. От данните по делото безспорно се установява, че процесният имот е урбанизирана територия, част от територията на община Бургас, с оглед на което задължението за изграждане на елементи на техническата инфраструктура не може да бъде вменено в тежест на Българската държава, т.е. същата няма правомощия по изграждане и поддържане на канализационните мрежи на територията на Община Бургас, поради което не е налице твърдяното от ищеца бездействие от страна на държавните органи и служби.

Искът е процесуално допустим в частта, с която се претендира присъждане на имуществени и неимуществени вреди по отношение на Община Бургас.

Разгледан по същество, искът за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 34 535,00 лева, претендирани като пропуснати ползи, е неоснователен.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая не са налице всички предвидени от законодателя предпоставки.

Първата предпоставка е налице. Както беше посочено вече, процесният имот е урбанизирана територия, част от територията на община Бургас, с оглед на което задължението за изграждане на елементи на техническата инфраструктура е на Община Бургас и тя има задължението по изграждане и поддържане на канализационните мрежи на територията на общината, съответно нейно е задължението да осигури възможност за достъп до вода, какъвто в случая не е осигурен спрямо ищците в притежавания от тях недвижим имот. Това задължение е властническо, доколкото общината е единствен собственик на тази инфраструктура и тя, лично чрез своите органи и служби или опосредено чрез нея от трети лица, може да изгражда и поддържа тази инфраструктура. Невъзможно е едно лице, включително и ищците, самостоятелно и по собствена инициатива да изградят част от тази общинска инфраструктура и/или да се включат в нея, тоест сами или посредством други физически и юридически лица, различни от общината, да си осигурят достъп до вода.

На следващо място, съгласно т.15 от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2000г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите: „Водоснабдяването е услуга от общ интерес, както е посочено и в съобщението на комисията за услугите от общ интерес в Европа“. С неосигуряването на достъп до вода на ищците се нарушава тяхното право по чл.36 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно на достъп до услуги от общ икономически интерес. Ето защо, основателно е твърдението на ищците, че в случая с бездействието на служителите на община Бургас е нарушено тяхното право на достъп до вода и канализационни услуги.

Видно от изложеното в случая е налице първата предпоставка предвидена в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за ангажиране на отговорността на община Бургас, а именно незаконосъобразно бездействие на администрацията да осигури достъп до вода и канализационни услуги на ищците.

От ангажираните по делото доказателства не се установява, че ищците са претърпели претендираните имуществени вреди. В исковата молба се твърди, че те са настъпили поради лишаване от възможността им да ползват имота, включително и да отдават под наем жилищната сграда за периода от 2014г. до завеждане на исковата молба.

Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване правата на човека, представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние. В случая се претендират пропуснати ползи, които в правната доктрина и съдебната практика се определят като неосъществено увеличение на имуществото на лицето. Установяването на пропуснатите ползи се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на лицето би се намирало, ако не би бил постановен незаконосъобразния административен акт, съответно незаконосъобразното бездействие, съпоставено с имуществото му към момента на изпълнението на този акт, съответно извършването на действието. Тъй като пропуснатите ползи представляват реални, а не хипотетични вреди, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличение на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването ѝ, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана с допустимите доказателствени средства в процеса. Тежестта на доказване е върху ищците, в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, т.е. в тяхна тежест е да установят, че със сигурност биха получили увеличаване на имуществото си през процесния период, ако не беше бездействието на ответника. Доколкото пропуснатите ползи следва да бъдат реални, то ищците дължат да установят претенцията си за пропуснати ползи като реален факт на създадени между тях и трети лице правоотношения, по силата на които са могли сигурно да реализират увеличение на имуществото си. Такива факти по делото не се установяват. Напротив, от свидетелските показания на Иванка Синигерова-Р. и Красимир С. се установява, че целта на ищците е да живеят в процесния имот, тъй като е по-широк от настоящото им жилище, а не да отдават имота под наем. Действително по делото е ангажирана съдебно-счетоводна експертиза, като според заключението на вещото лице размерът на пазарната наемна цена на процесният недвижим имот за периода 01.01.2014г. – 31.03.2018г. възлиза на 34 535, 00 лева, но тези пропуснати ползи са предполагаеми и хипотетични, тъй като не се установява да са били налице някакви договорни отношения между ищците и трето лице по отношение на процесния имот, в резултат на които да е пропусната възможността да получат посочения наем. Напротив, видно от ангажираните свидетелски показания, ищците са имали намерението да живеят лично, а не да отдават под наем построената от тях жилищна сграда, съответно през процесния период те са живели в собствено жилище и не се твърди и не се  установява да са плащали наем за него, в резултата на което да са претърпели имуществени вреди от невъзможността да ползват новопостроеното жилище. 

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че от събраните по делото доказателства, не се установява, че ищците са претърпели претендираните вреди под формата на пропуснати ползи.

След като не е налице втората предпоставка за ангажиране на отговорността на община Бургас по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, то не се установява и третата предпоставка – наличие на причинна връзка между незаконосъобразните бездействия и настъпилия вредоносен резултат.

С оглед изложеното, съдът намира, че искът за присъждане на имуществени вреди - пропуснати ползи е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Поради неоснователността на главния иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, неоснователен се явява и акцесорния иск за законна лихва и той също следва да бъде отхвърлен.

Исковата претенция за присъждане на неимуществени вреди е основателна.

По изложените вече мотиви, съдът приема, че в случая е налице първата предпоставка по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно бездействие на администрацията да осигури достъп до вода и канализация на ищците.

Втората и третата предпоставка, също са налице.

Както вече бе посочено, вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване правата на човека, представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние. В случая, неимуществените вреди в размер на 2 000,00 лева се претендират от ищците в резултат на негативни емоции, унижение, притеснение и несигурност, чувство на безпомощност пред институциите, безпокойство и стрес, предизвикан от чакането.

По делото безспорно се установява, че през процесния период ищците са били принудени да обитават жилището си в гр.Бургас, което е двустайно и с недостатъчна площ за нормалното съжителство на всички членове на семейството именно поради липсата на изградена техническа инфраструктура, осигуряваща вода до имота им в кв.Черно море. Това обстоятелство безспорно води до чувство на дискомфорт.

На следващо място, логично и житейски оправдано е невъзможността за въвеждане на строежа в експлоатация и използването му по предназначение, макар същият да е изграден до степен на готовност, да носи чувство на несигурност и притеснение на ищците, още повече че от данните по делото се установява, че за изграждането му са използвани средства от кредити и ипотекиране на двата недвижими имота на С.и. За този факт свидетелстват и множеството жалби до различни институции и държавни органи, подавани от ищцата във връзка с липсата на уличен водопровод към имота, които сочат за постоянство в опитите за намиране на решение.

Посочените обстоятелства се установяват и от ангажираните по делото свидетелски показания. От двамата свидетели се сочи, че макар сградата в кв.Черно море да е готова от началото на 2014г., ищците продължават да живеят в много малко жилище в гр.Бургас, ж.к.Славейков, където едната стая е хол и кухня ведно и един диван, на който спят ищците и една малка стая, в която живее синът им. През определено време се е наложило синът им да живее при приятели поради здравословен проблем на майката на С., който налагал и тя да живее в апартамента. Установява се, че целта на строежа е да се изнесат на по-тихо и спокойно място, респ. по-широко такова, като към настоящия момент къщата е завършена до готовност - електроуредите са монтирани, по-големите мебели също са занесени, което се установява и от вещото лице, при изслушване на неговото заключение. В показанията си свидетелите са посочили още, че през процесният период, С. е подала множество жалби и неизменно е търсила съдействие от различни институции за разрешаване на проблема, като това се установява и от представените по делото доказателства.

С оглед на изложеното исковата претенция е основателна и в полза на двамата ищци следва да бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Съгласно чл.52 от ЗЗД, при неимуществените вреди съдът определя обезщетение по справедливост. В случая, следва да бъде присъдена цялата претендирана сума в размер на 2 000,00 лева, или по 1000,00 лева за всеки от ищците. Тази сума се явява справедлива, с оглед на обстоятелството, че ищците са били лишени от възможността да ползват изграденото жилище в периода от 2014г. до завеждане на исковата молба, като макар и в хода на съдебното производство да са предприети действия от администрацията на община Бургас за изграждане на необходимата инфраструктура не се установява към момента на приключване на съдебното дирене да е осигурен искания достъп до вода. През този период, които продължава повече от пет години, те са обитавали малко жилище с минимална площ, като се предполага, че с оглед изтеглените кредити за изграждане на новата жилищна сграда те са били във финансова невъзможност да си осигурят друго жилище за живеене, в следствие на което са преживяли твърдения дискомфорт. Също така, следва да се отчита и поведението на администрацията на община Бургас, която през този период макар и многократно сезиране не е предприела необходимите действия посредством които да осигури възможността за водоснабдяване и канализация на жилищната сграда.

Поради основателността на главния иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, основателен се явява и акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху сумата, считано от 01.10.2018г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното и́ изплащане.

Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. От ищците са направени разноски в общ размер на 370,00 лева, от които 20,00 лева държавна такса за образуване на съдебното производството и 350,00 лева депозити за вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, които следва да им бъдат присъдени.

От приетия по делото договор за правна защита и помощ (л.180 от делото) сключен на 28.12.2018г. между ищците Т.С. и А.С. и адвокат Д.А. се установява, че е налице хипотезата предвидена в чл.38 от ЗА, тъй като от адв.А. им е оказана безплатна адвокатска помощ, чрез осъществяване на процесуално представителство по настоящото дело. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати и на процесуалният представител на ищците адвокатско възнаграждение в размер на 370,00 лева, изчислен съобразно нормата на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част от иска.

Нормите на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на ответниците за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати в полза на Т.Ж.С. с ЕГН: ********** и А.К.С. с ЕГН: ********** и двамата с адрес *** сумата от 2 000,00 лева (две хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие в периода от 01.01.2014г. до 01.10.2018г. да им осигури достъп до вода и канализационни услуги по отношение на притежавания от тях недвижим имот, представляващ УПИ XII-1538, находящ се в кв.110 по плана на с.Рудник - с.Черно море, община Бургас, ведно със законната лихва считано от 01.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Т.Ж.С. с ЕГН: ********** и А.К.С. с ЕГН: ********** и двамата с адрес *** в частта, в която се претендира да се осъди Община Бургас да им заплати сумата от 34 535,00 лева, ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие в периода от 01.01.2014г. до 01.10.2018г. да им осигури достъп до вода и канализационни услуги по отношение на притежавания от тях недвижим имот, представляващ УПИ XII-1538, находящ се в кв.110 по плана на с.Рудник - с.Черно море, община Бургас.

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Т.Ж.С. с ЕГН: ********** и А.К.С. с ЕГН: ********** и двамата с адрес *** в частта, в която се претендира да се осъди Българската държава чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството да им заплати сумата от 34 535,00 лева, ведно със законната лихва, както и 2 000,00 лева, ведно със законната лихва, представляващи обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие в периода от 01.01.2014г. до 01.10.2018г. да им осигури достъп до вода и канализационни услуги по отношение на притежавания от тях недвижим имот, представляващ УПИ XII-1538, находящ се в кв.110 по плана на с.Рудник - с.Черно море, община Бургас.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати в полза на Т.Ж.С. с ЕГН: ********** и А.К.С. с ЕГН: ********** и двамата с адрес *** разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 370,00 лева (триста и седемдесет лева).

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати в полза на адвокат Д. А. А. ***, с адрес на кантората гр.Бургас, ул.“Цар Симеон І“ № 102, адвокатско възнаграждение в размер на 370,00 лева (триста и седемдесет лева).

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: