РЕШЕНИЕ
№ 15486
гр. София, 11.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110156429 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „С, чрез юрисконсулт Т. Ч. против И.
Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С.
Ищецът твърди, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение,
издадена по реда на чл. 410 от ГПК от СРС по ч.гр.дe.о № 57499/2020 година по описа на
Софийски районен съд, с която съдът е разпоредил ответникът да заплати на „С“ АД сумата
от 3207,56 лв. - главници, съгласно фактури, дължими в периода 29.04.2018 г.- 15.08.2020 г. и
мораторна лихва в размер на 623,11 лв. за периода 29.04.2018 – 15.08.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задълженията и
разноски по делото.
Твърди, че между ответника и „С” АД били налице фактически отношения, свързани с
предоставянето на ВиК услуги до имот с адрес гр. С, тъй като същият бил собственик на
посочения имот, поради което се явявал ех lege потребител на предоставените за имота и за
исковия период ВиК услуги, по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /пара 1, ал. 1 от ДР/, респективно страна по договор с ищцовото
дружество с предмет доставката на ВиК услуги до имота.
Сочи, че съобразно общите условия действащи между него и ответника потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок
след датата на фактуриране. Сочи, че претендира задълженията си въз основа на Контролен
лист № ЕНВ 122449 от 20.02.2018 г., подписан от ответника, за извършена проверка в имота
му и съставен на 06.03.2018 г. протокол № КНВ 16320 от проведена среща с представители
на дружеството, подписан от ответника, при която той се е легитимирал като собственик на
имота, но не представил документи, установяващи законосъобразно присъединяване към
водопроводната мрежа, съответно не било установено в базата данни на ВиК оператора да е
открита партида за предоставяне на ВиК услуги за този имот.
1
Посочва, че на основание чл. 50 от Общите условия на „С“ АД било взето решение за
служебно открИ.е на партида за имота с титуляр ответника и за начисляване на
изразходваните количества вода на основание посочената разпоредба от ОУ, за едногодишен
период назад, считано от датата на проверката - 20.02.2018 г. За така определеното
количество ВиК услуги в посочения протокол била издадена фактура № ********** от
29.03.2018 с краен срок за плащане 28.04.2018 г. Твърди, че на 03.09.2018 г. било
констатирано, че е изградена водомерната шахта и бил уговорен ден за монтаж на водомер.
След монтирането му, предоставените за имота на ответника ВиК услуги били определяни
въз основа на показанията на водомера с №, посочен в издаваните за имота фактури:
**********. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението като потребител на ВиК
услуги, да заплати дължимата за нерегламентирано ползване на вода сума, както и
задълженията за предоставените впоследствие услуги. Твърди, че общата сума на
задълженията, предмет на настоящото производство, съгласно фактури, дължими в периода
29.04.2018 - 15.08.2020 е видна във фактура № ********** от 16/07/2020 с краен срок за
плащане 15.08.2020 г.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между страните, че съществува вземане на „С” АД, ЕИК ......., със
седалище в гр. С и И. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С, дължи на „С” АД, ЕИК ......., със
седалище в гр. С, сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 21.12.2020 година по ч.гр.дело № 57499/2020
година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 3207.56 лв. - главници,
съгласно фактури, дължими в периода 29.04.2018 г.- 15.08.2020 г. и мораторна лихва в
размер на 623.11 лв. за периода 29.04.2018 – 15.08.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на задълженията и разноски по делото,
които суми са дължими за доставка на вода и ВиК услуги за имот с административен адрес –
гр. С, клиентски № **********.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника, с който оспорва иска
като неоснователен. Прави възражение за погасяване на част от задължението по давност,
както и на погасяване по давност на задължението за лихва. В същия отговор ответника
признава неизгодни за него факти, а именно, че е собственик на процесния имот.
За ищеца, редовно призован, в съдебно заседание не се явява законен или
упълномощен представител.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в
съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК съдът е мотивиран да
приеме за доказано следното от фактическа страна:
По делото е приложено ч. гр. д. № 57499/2020 г. по описа на Софийски районен съд, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от ищеца срещу ответника на 19.11.2020 година. Издадена е била заповед за изпълнение на
парично задължение на 21.12.2020 година за процесните суми, която е била връчена на
длъжника посочен в нея, лично.
В дадения от съда срок, ответникът е упражнил правото си да подаде възражение
срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал искова молба за
установяване на съществуващото си право – в указания от съда срок по чл. 415, ал. 4 от
ГПК.
Установява се, че в имота, собственост на ответника са правени многократно проверки
в периода от 20.2.2018 година. За извършените проверки, на които е присъствал лично
ответника – така видно от положените от него подписи, което не е оспорено в хода на
2
процеса са съставяни Контролни листове – ЕНВ0112449/20.2.2018 година, ЕНВ
0115035/8.5.2018 година, ЕНВ 0115513/30.5.2018 година, ЕНВ 0116527/29.6.2018 година,
ЕНВ 0117780/3.9.2018 година. От съдържанието на същите е видно, че имотът е
водоснабден, като свързването с водопреносната мрежа е извършено без да е открита
партида за този имот при ищеца и няма клиентски номер, като при проверките ответникът се
е легитимирал като собственик с нотариален акт № 155, дело № 24786/1935 година и
разрешително за строеж № 71/13.5.1994 година. На ищеца са давани указания да бъде
изградена водомерна шахта, като се установява, че при последващи проверки е установено,
че такава е изградена – така видно от контролния лист от 3.9.2018 година.
От заключението по съдебно техническата и счетоводна експертиза, съдът приема за
доказано, че за периода от 29.04.2018 г. до 15.08.2020 г. ви мота е доставяна вода и ВиК
услуги.
Доказва се, че по реда на чл. 37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи доколкото в имота е установено незаконно присъединяване доставеното количество
вода е било определено по реда на чл. 35, ал. 6 от същата наредба за едногодишен период.
Установява се, и че, в казуса за процесния имот разходът на вода е бил изчислен по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера
при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет –
така видно и от заключението на вещото лице по техническата част на експертизата и
Протокол КВН 0016320/2018 година, при съставянето на който е присъствал ответника,
което не е оспорено в хода на процеса.
Доказва се, че въз основа на посочения по-горе начин на изчисление, консумацията на
вода за едногодишен период, от 20.02.2017 г. до 20.02.2018 г. и сградно отклонение с ф25 РР,
би възлязла на 8830 куб.м. От заключението на вещото лице се установява, че ищецът е
начислил - консумация от 2208 куб. м. за едногодишен период от 20.02.2017 г. до 20.02.2018
г. и сградно отклонение с ф25 РР, а не както е нормативно предвидено от 8830 куб.метра.
Доказва се, че след монтажа на 11.09.2018 г. на водомер в имота - количеството на
начислената консумация е съгласно показанията на водомера и са били издавани фактури за
всеки отчетен месец потребление.
Съдът приема за доказано, че е била издадена фактура от 29.3.2018 година с №
79875711, издадена въз основа на Протокол КНВ0016320/2018 г. от 06.03.2018 г. за
нерегламентирано ползване на ВиК услуги и наложена санкция от 3092.74 лв. за периода
20.02.2017 - 20.02.2018 г. От анализа на фактура /дубликат/ № **********, с дата на
издаване 29.3.2018 година е видно, че е начислена цена на доставената питейна вода в
размер на 2577,28 лева с ДДС в размер на 515,46 лева. Същата касае периода от 20.2.2017
година до 20.2.2018 година – едногодишен период за който е начислено на месечна база за
един потребител общо 2208 куб. метра на цена общо 2577,28 лева без ДДС, като следва да се
има предвид не периода, за който е наложена санкция за незаконното присъединяване към
водопроводната мрежа, а датата на издаване на фактурата, от която започва срокът за
заплащане на дължимото – 30 дневен, съгласно приложимите Общи условия за процесния
период.
От заключението на вещото лице в счетоводната част на експертизата, съдът приема за
доказано, че за периода 29.3.2018 до 16.7.2020 сумата на издадените фактури е 3396,03 лв.
главница, 659,19 лв. лихва или общото задължение е 4 055,22 лв. Доказва се от заключението
по съдебно техническата и счетоводна експертиза, че в процесния период има извършени
частични плащания в общ размер на 224,55 лв., като се доказва, че остатъка от дълга е в
размер към 16.07.2020 година на стойност 3830,67 лв. главница и лихви - 3207,56 лв.
главница и 623,11 лв. лихви или общо 3830,67 лв. Главницата в размер на 3207,56 лв. е по
фактури, дължими в периода 29.04.2018 - 15.08.2020 г. Лихвата в размер на 623.11 лв. за
3
периода 29.04.2018 - 15.08.2020 г.
Съдът приема за доказано, че консумацията в ежемесечните фактури е правилно
остойностена съгласно цените на ВиК услуги утвърдени от ДКЕВР.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, събрани
в хода на съдебното дирене.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящето производство са предявени в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и по реда на
чл.422 от ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация:
- по иска за главница - чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 327, ал.1 от Търговския закон
във връзка с чл.318, ал.1 от същия.
- по иска за лихва - мораторна лихва чл. 422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за
задълженията и договорите.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на ВиК услуги – за доставка на питейна
вода по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост
върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената
продажна цена, продавачът да е доставил ВиК услуги – за доставка на питейна вода, за
отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество
на купувача, както и изпадането на ответника в забава, съответно размера на обезщетението
за забава.
Спорен по делото на първо място е въпросът за наличието на облигационно
правоотношение между страните.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този
закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са
тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
„потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически лица- собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса
4
доказателства се налага извод, че ответникът И. Б. има качеството на потребител на ВиК
услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 връзка с ал. 2, т.
2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г., тъй като е установено по делото, при доказателствена
тежест, принадлежаща на ищеца, че същият е собственик на водоснабдения имот, което и
същият е признал като неизгоден за него факт в отговора на исковата молба депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК.
В този смисъл възраженията на процесуалния представител на ответника за липса на
облигационна връзка между него и ищеца заявени в съдебно заседание и в депозирания след
законоустановения срок отговор на исковата молба са неоснователни.
Съдът при анализа на доказателствата е мотивиран да приеме за установено от
фактическа и правна страна, при условията на пълно и главно доказване, наличието на
валидно облигационно отношение между ищеца и ответника по договор за доставка на ВиК
услуги през процесния период в претендирания от ищеца размер на задължението за
плащане.
Следва да се посочи, че заявеното от ответника възражение за настъпила погасителна
давност по смисъла на чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите е
неоснователно, доколкото с подаване на заявлението пред заповедния съд – на 19.11.2020
година е прекъсната давността, а претендираните суми касаят периода от 29.4.2018 година,
като при това не е изтекъл предвидения законодателно тригодишен погасителен давностен
срок.
Исковете на „С“ АД като доказани по своето основание следва да се уважат и като
доказани по размер с оглед установеното от съдебно техническата и счетоводна експертиза.
С оглед основателността на главния иск, се следва и основателност на претенцията за
лихва за забава по смисъла на чл.86 от Закона за задълженията и договорите. По силата на
чл.29, ал.2 от Общите условия действали в периода до 27.8.2016 година и по смисъла на
чл.44 от Общите условия, в сила след 27.8.2016 година – потребителите изпадат в забава
след като изтече 30- дневния срок за заплащане на задължението по издадените фактури. В
казуса не е необходимо изпращането на покана от кредитора – ищец, доколкото срокът кани
длъжника – така по аргумент от чл.84, изречение първо от Закона за задълженията и
договорите. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава в периода от 29.4.2018 година до
15.8.2020 година. С оглед на забавата върху главницата се дължи обезщетение за забава –
мораторна лихва в размер на 623,11 лева.
По разноските
С оглед изхода и по аргумент от чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и във връзка с т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 година, постановено по тълк.дело № 4/2013 година на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по отговорността за разноски в исковото и
заповедното производство с настоящето решение. При това и като се има предвид, че съдът
приема исковите претенции за основателни в тежест на ответника следва да се възложат
сторените от ищеца разноски, съобразно уважения размер на същите.
Ищецът е доказал, че е сторил разноски като следва: заплатена държавна такса в
заповедното производство – 76,61 лева, пресъдено от заповедния съд възнаграждение за
юрисконсулт – 50,00 лева, заплатена държавна такса в исковото производство – 101,89 лева,
възнаграждение за юрисконсулт – 100,00 лева, заплатено възнаграждение за вещи лица –
700,00 лева. Общия размер на сторените от ищеца разноски е на стойност 1028,50 лева,
който следва да бъде пресъден според уважената част на иска в пълен размер.
С оглед изхода на спора на ответника не се дължат разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.318, ал.1 от Търговския закон и на основание чл.422 от
ГПК във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.78,
5
ал.1 и ал.8 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „С“ АД, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление - гр. С и И. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С, че
съществува вземане на С“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление - гр. С и И. Д.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С дължи на „С” АД, ЕИК ......., със седалище в гр. С,
сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена на 21.12.2020 година по ч.гр.дело № 57499/2020 година по описа на
Софийски районен съд, а именно: сумата от 3207.56 лв. - главници, съгласно фактури,
дължими в периода 29.04.2018 г.- 15.08.2020 г. и мораторна лихва в размер на 623.11 лв. за
периода 29.04.2018 – 15.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на задълженията и разноски по делото, които суми са дължими за
доставка на вода и ВиК услуги за имот с административен адрес – гр. С, клиентски №
**********.
ОСЪЖДА И. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С да заплати на „С“ АД, ЕИК .......,
със седалище и адрес на управление: гр. С сумата от общо 1028,50 лева, представляваща
сторените общо - в заповедното производство по ч.гр.дело № 57499/2020 година по описа на
Софийски районен съд и исковото производство по гр.дело № 56429/20121 година по описа
на Софийски районен съд, разноски, съобразно уважения размер на исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила препис от решението да се изпрати и приложи по ч.гр.дело №
57499/2020 година по описа на Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6