О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 18.11.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
БЛЕЦОВА
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№709 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.
274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Тайгърс Съпорт“
ЕООД, гр.София чрез пълномощника адв. Н.Д.
от АК – Благоевград против Разпореждане №262085 от 01.10.2020г. на Сливенски районен съд,
постановено по ч.гр.д.№3106/2020г. по описа на съда, с което е отхвърлено заявление
вх.№3023203/27.05.2020г. по описа на Софийски районен съд и
вх.№262302/29.09.2020г. по описа на СлРС, подадено от
„Тайгърс Съпорт“ ЕООД,
гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист срещу Г.Т.Ж. ***.
Жалбоподателят
твърди, че разпореждането е неправилно. Счита, че съдът е следвало да даде
указания на заявителя да внесе държавната такса, както и да посочи какви са
правните последици от невнасянето й. Като не е дал указания за изправяне на
констатираната нередовност, а се е произнесъл по същество, като е отхвърлил
заявлението, съдът постановил незаконосъобразен акт. Моли въззивния съд да
отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на първоинстанционния съд за
даване на указания на заявителя за внасяне на дължимата държавна такса в
определен от съда размер.
След преценка на приложените доказателства, съдът прие
следното от фактическа страна:
На 27.05.2020г. „Тайгърс
Съпорт“ ЕООД, гр.София е подал до Софийски районен
съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против Г.Т.Ж. *** за сумата от 2800
евро по запис на заповед, издаден на 31.08.2019г., предявен за плащане на
01.12.2019г. Към заявлението не е приложено доказателство за платена държавна
такса.
С
Определение от 02.07.2020г. по гр.д.№20175/2020г. по описа на Софийски районен
съд, производството по делото пред СРС е прекратено и делото е изпратено по
подсъдност, с оглед правилата за местната подсъдност, на Сливенски районен съд.
След получаване на делото, с
Разпореждане №262085/01.10.2020г. по ч.гр.д.№3106/2020г. по описа на СлРС, съдията-докладчик е констатирал липсата на
доказателство за внесена държавна такса, поради което е отхвърлил заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в полза на заявителя против Г.Т.Ж..
Разпореждането е връчено на заявителя „Тайгърс
Съпорт“ ЕООД, гр.София на 19.10.2020г. Чатната жалба е подадена по пощата с пощенско клеймо
от 21.10.2020г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Безспорно, към подаденото заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК заявителят – жалбоподател
не е представил доказателство за внесена държавна такса. Такова не е и
представено с частната жалба, за вземането му предвид от въззивния съд, нито
има наведени твърдения за внасянето на дължимата за производството държавна
такса. По този начин безспорно е налице нередовност на заявлението по смисъла
на чл.410, ал.2, вр. с чл.128, т.2 от ГПК.
Съгласно задължителните указания,
дадени от ОСГТК на ВКС с ТР №4/2013г. от 18.06.2014г., т.1, заповедният съд
дължи указания за отстраняване на нередовност на заявлението само в изрично
уредената хипотеза на чл.425, ал.2 ГПК, както и при невнесена в пълен размер
държавна такса за заявлението. Разпоредбите
на чл. 410 и чл. 411 ГПК препращат изрично към чл. 127 и чл. 128 ГПК, но не и
към чл. 129, ал. 2 ГПК откъдето следва, че заповедният съд е длъжен да следи за
редовността на заявлението, но не и да дава указания за поправянето му и именно
поради това несъобразяването на заявлението с изискванията на чл.410 /който
препраща към чл.127 и 128 ГПК/ систематично е уредено в чл.411, ал.2, т.1 ГПК
като основание за неговото отхвърляне. Заповедното производство е уредено като
строго формално, с него се цели бърза съдебна защита, като са предвидени кратки
срокове за произнасяне на съда и поради това редовността на заявлението от външна
страна е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение
в срока по чл.411, ал.2 ГПК, което е несъвместимо с даване на указания на
заявителя за поправяне на нередовностите.
С оглед изложеното, като е отхвърлил искането за
издаване на заповед за изпълнение, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди. Частната жалба
се явява изцяло неоснователна.
Ръководен от изложените съображения
и на основание чл.278 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №262085 от
01.10.2020г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№3106/2020г. по
описа на съда, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.