РЕШЕНИЕ № 25
гр. С., 20. 01. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., в
публично заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесет и първа година в следния
състав:
Председател: Кирил Павлов
с участието на секретаря Е. П., като разгледа
докладваното от съдията административно наказателно дело № 28 по
описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 - чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
Г.Л.Ц. от гр. С., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 192 от 23.
04. 2020 год. , издадено от директора на ОДМВР-София, с което на жалбоподателя
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 (триста)
лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето
В жалбата се съдържат
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното
постановление и се иска отмяната му, включително и поради съществени
процесуални нарушения.
Пред съда жалбата се поддържа чрез представител
по пълномощие адвокат Г. Г..
Административнонаказващият
орган, при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и
не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в
срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.
След преценка на
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 13 04. 2020 година
срещу жалбоподателя Г.Л.Ц. ЕГН ********** е съставен от Д.И.Х. младши
полицейски инспектор при ОДМВР С.АУАН с № по регистъра 192, бланков № 746990, в
който при описание на нарушението се твърди, че на 13.04.2020 г. около 17 часа
и 30 мин. в град С., в храм „Б. Ц.“ на улица „Т.“ № * нарушава въведеното ограничение за придвижване
на определени места, въведено със заповед № 143/ от 20. 03. 2020 година на
Министъра на здравеопазването, както и за събиране на повече от двама човека на
едно място във връзка с обявеното с Решение от
13. 03. 2020 година на НС на Р.Б.извънредно положение. В нарушение на
чл. 42 ал. 1, т. 4 от ЗАНН съставеният
на жалбоподателя АУАН не съдържа конкретното деяние на жалбоподателя, не
съдържа какво е направил и какво не е направил
за да приеме актосъставителя че е нарушил въведеното ограничение.
Това за което е съставен описания АУАН и
процесното НП не се установява от събраните по делото доказателства,
включително и от показанията на свидетеля актосъставител Д.И.Х., както и
свидетеля Е.Г.П., вписан като свидетел в АУАН, които видно от показанията им,
никой от тях не е възприел именно жалбоподателя да е нарушението визирано в НП. Видно от описанието му в АУАН в него дори не
е посочено че жалбоподателят е бил без защитна маска. Самостоятелно процесуално
нарушение е че в АУАН не е посочено от фактическа страна в какво се изразява
деянието за което на жалбоподателят е съставен АУАН.
С обжалваното
наказателно постановление НП, на жалбоподателя Г.Л.Ц. от гр. С., ЕГН **********
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 (триста)
лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето,
за това, че на 13.04.2020 г. около 17.30ч. в град С., на улица „Т.“ № * в храм
„Б. Ц. Б.“ се събира на открито
обществено място с повече от един човек, с което не изпълнява въведените
противоепидемични мерки във връзка с извънредното положение обявено с решение
на Народното събраните от 13. 03. 2020 година, с което в НП е посочено, че виновно е нарушил чл. 63 ал. 1 от Закона за
здравето, във връзка със заповед № РД 01-143/20. 03. 2020 година на министъра
на здравеопазването, изменена и допълнена със заповед № РД 01 - 153/25. 03.
2020 година, Заповед РД – 01-167/30. 03. 2020 год.
Като основание за
наложената глоба са посочени разпоредбите на чл. 209а ал. 1 от Закона за
здравето.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление се явяват издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, предвид изричното им овластяване от самия
закон - чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето и издадената в съответствие с
изискването на чл. 209а, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ), както и Заповед №
342з-302/27.03.2020 г. на директора на ОДМВР-С.. Спазени са императивните
изисквания досежно давностните срокове по чл. 34 ЗАНН.
Въпреки това НП подлежи
на отмяна поради поради пороците на АУАН и НП, както и поради това че
доказателствата по делото не установяват жалбоподателят Г.Л.Ц. да е извършил
нарушението визирано в АУАН, нито това в НП, като самостоятелно основание за
отмяна на НП е че в него описанието на нарушението е различно от това визирано
в АУАН.
Отразените в
обстоятелствената част на обвинението факти съдържащи се в АУАН не съдържат
точно и ясно описание за каква простъпка, за какво конкретно поведение,
действие или бездействие се съставя АУАН на жалбоподателя и му се повдига
административно обвинение за нарушение по чл. 209а ал. 1 от ЗЗ. Липсва най-важния признак на административното
нарушение, а именно какво конкретно е направил или не е направил жалбоподателят
за да приеме актосъставителя че нарушава ограниченията, респективно въведените
противоепидемични мерки така както са описани в АУАН. В конкретния случай административно
наказващият орган е приел, че е налице неизпълнение от страна на жалбоподателя
на конкретно въведена с визираните заповеди противоепидимични мерки, но още от
съставянето на АУАН жалбоподателят е лишен от възможност да се защитава по
въпроса какво от фактическа страна е направил или не е направил счетено за нарушаване на противоепидемичните
мерки. Това е накърнило правото на защита на жалбоподателя по констатациите в
АУАН и в частност за най важното, за какво деяние му е съставен АУАН и за какво
деяние да се защитава. Това е съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл. 249 ал. 4, т. 1 от НПК, приложим и в
настоящото производство на основание чл. 84 от ЗАНН.
Самостоятелно основание
за отмяната на НП е че от събраните по делото доказателства не се установява да
е извършил деянието приписано му в НП, за което поради непосочването му в АУАН
не е имал възможност да се защити в цялата процедура по установяване на
административно нарушение – при съставяне на АУАН и чрез възражение в
законоустановения срок след съставяне на АУАН по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН.
Така при съставянето на
АУАН и НП не само е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, с
което е нарушено правото на защита на жалбоподателя по фактите и то относно
деянието за което му е съставен АУАН, но
и това е довело до необоснованост на обжалваното наказателно постановление, тъй
като приписваното на жалбоподателя нарушение, визирано едва в НП не се
установява от събраните по делото доказателства. Никой от свидетелите полицаи
не сочи да е възприел конкретно жалбоподателя да нарушава каквото и да било
ограничение на въведените противоепидемични мерки.
По изложените съображения
наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Съдът на основание чл.
63д ал. 1 от ЗАНН следва да осъди ОДМВР –С.да заплати на жалбоподателя
разноските му по делото в размер на 300 лева, платени като възнаграждение на
адвокат Ганева негов защитник в производството.
Предвид горното и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН и чл. 3, ал. 2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 192 от 23. 04. 2020 год.
, издадено от директора на ОДМВР –С., с
което на Г.Л.Ц. от гр. С., ЕГН **********,
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 (триста)
лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето във
връзка със Заповед № РД-01-124/13. 03. 2020 год. на министъра на
здравеопазването изменена и допълнена
със Заповед № РД-01-197/20.04.2020 г.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен
съд С.област.
Районен съдия: